Решение № 4150 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 544/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Р. К. Н., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. •, ет. •, ап. •, подадена чрез адв. Г., против мълчалив отказ на Кмета на Община Вълчи дол по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № РД-9400-С-55/20.02.2024 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], находящ се в [населено място], община Вълчи дол с площ 665 кв.м. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Отправеното към съда искане е за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на Община Вълчи дол и за определяне на срок за произнасяне от страна на административния орган по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № РД-9400-С-55/20.02.2024 г. заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], община Вълчи дол. Претендира се присъждане на разноски. В депозирана чрез представител по пълномощие писмена молба жалбата се поддържа изцяло като се претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата. Сочи, че отказът на кмета да завери молбата – декларация е незаконосъобразен. Моли същият да се обяви за нищожен, като излага съображения в тази насока. Твърди, че като процесуални представители на жалбоподателя не са получили писмо, че по заявлението е започнала процедура. Отправя искане за присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения, като излага доводи, че Община Вълчи дол разполага с назначени юрисконсулти и в тази връзка, моли възнаграждението да бъде определено към размера за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Кметът на Община Вълчи дол, в депозирано становище счита жалбата за неоснователна. Излага съображения, че в законоустановения срок по чл. 57, ал. 5 от АПК е уведомил заинтересованите лица за искането на жалбоподателя и към момента на подаване на жалбата – 08.03.2024 г., не е изтекъл предвидения в тази разпоредба 30 – дневен срок, поради което към тази дата не е налице административен акт. С оглед на изложеното е отправено искане производството по делото да се прекрати, поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание се представлява от адв. Н. С., който оспорва жалбата. Счита, че не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, тъй като към момента на депозиране на жалбата не е изтекъл едномесечният срок от заявлението. Сочи, че жалбоподателят е бил уведомен, че преписката се развиква и преминава през Дирекция „Местни данъци и такси“ и Дирекция „Устройство на територията“ преди процедурата да бъде завършена с подпис на кмета. Твърди, че жалбата е подадена 2 седмици след депозиране на заявлението, а срокът за извършване на услугата е едномесечен. Счита жалбата за неоснователна и преждевременно подадена. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Началото на административното производство е поставено със заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № РД-9400-С-55/20.02.2024 г. от Р. К. Н. до Кмета на Община Вълчи дол за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Вълчи дол, с площ 665 кв.м. Заявлението е подписано, като в същото е налице отметка, че се подава чрез пълномощник, представено е и пълномощно, съгласно което Р. Н. е упълномощил адв. Т. Г. и адв. С. Г.. Към молба-декларацията са приложени актуална скица за ПИ с [идентификатор], удостоверение за данъчна оценка изх. № 5307000109/23.01.2024 г., удостоверение № ОП-24-9400-51(1)/16.02.2024 г. от Областен управител на област с административен център Варна, с което жалбоподателят е уведомен, че за ПИ с [идентификатор] за периода от 01.06.1996 г. до изготвяне на писмото няма съставен акт за държавна собственост, както и удостоверение с изх. № РД08-01-106/29.01.2024 г. от Дирекция „УТОС“ при Община Вълчи дол, в което е посочено, че имотът не е записан в актовите книги като общински и няма съставен акт за общинска собственост, няма данни за отчуждавания и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., няма данни за предявени реституционни претенции. По делото е представено писмо изх. № РД08-01-443/25.03.2024 г. от кмета на Община Вълчи дол, с което е уведомил Д. К. Н. за започната процедура по чл. 587, ал. 2 от ГПК и чл. 79 от ЗС за извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор], като изрично в същото е посочено, че в случай на възражение от негова страна следва да уведоми Общинска администрация Вълчи дол в 7-дневен срок. В срока по чл.57, ал.2 от АПК не е налице произнасяне от компетентния административен орган по подаденото от Р. Н. заявление, поради което по неговата жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Вълчи дол е образувано настоящото съдебно производство. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана административна услуга, която не е била реализирана. Мълчаливият отказ административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици. Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален административен акт по критериите на чл.21, ал.3 от АПК. Отсъствието на поисканата заверка на молба-декларацията по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк, личен и непосредствен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срок. Заявлението за извършване на поисканата административна услуга е подадено на 20.02.2024 г., т.е. срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 27.02.2024 г. /аргумент от чл.57, ал.2 от АПК/, поради което срокът за обжалване е до 27.03.2024 година /вж. чл.149, ал.2 от АПК/. По делото не са ангажирани доказателства, че искането на жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл. 30, ал.1 от АПК, респективно, че ответника е уведомил Н. да отстрани недостатъците на искането. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 08.03.2024 г., т.е. в регламентирания в чл.149, ал.2 от АПК едномесечен срок. С оглед горното оспорването на Р. Н. съдът счита за процесуално допустимо. Неоснователно се твърди от ответника в писмено становище и в открито съдебно заседание, че жалбата е преждевременно подадена. Не може да се сподели застъпеното становище от процесуалния представител на ответника, че срокът за произнасяне на органа е следвало да изтече на 20.03.2024 година, както беше посочено по – горе разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК регламентира 7-дневен срок, в който административният орган следва да издаде административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Според §2, т.2, буква „в“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за администрацията административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл.21, ал.3 от АПК вр. §8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на АПК. По аргумент от чл.170, ал.2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за издаване на индивидуалния административен акт. В конкретния случай поисканата административна услуга съществува в списъка на Община Вълчи дол за административно обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране на ответната страна за произнасяне. Исканата административна услуга е по повод бъдещо производство по чл.587 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, вр. чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които е и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено /вж. чл.86 от ЗС/. Следователно заверката на молба-декларация е част от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията, но не и преценка за основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярят по нотариалния акт не е собственик. При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, кметът, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молба-декларацията. Същото той следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молба-декларацията следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това кметът на Община Вълчи дол е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката следва да се изпрати на ответния административен орган на основание чл.173, ал.2 от АПК за произнасяне по подаденото от Р. Н. заявление вх. № РД-9400-С-55/20.02.2024 г. съгласно изричните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. На основание чл.174 вр. чл.57, ал.2 от АПК съдът определя срок за извършване на исканата административна услуга от 7 /седем/ дни от влизане в сила на решението. В допълнение следва да се посочи, че неправилно в депозираното становище кметът на Община Вълчи дол се позовава на разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК. Цитираната разпоредба гласи, че извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Административното производство за извършване на административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка няма заинтересовани лица, поради което неправилно административният орган е забавил произнасянето си, за да уведоми останалите лица, които евентуално биха имали собственически претенции върху имота. Неоснователни и необосновани са твърденията на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателят е информиран, че преписката се развива, като същата е изпратена на Дирекция „Местни данъци и такси“ и Дирекция „Устройство на територията“. Както вече беше посочено правата и задълженията на кметът на общината се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията. От представените по делото доказателства се установява, че директорът на Дирекция „Устройство на територията“ е издал удостоверение, в което изрично е посочено, че имотът не е общинска собственост и няма издаден акт за общинска собственост, същото е издадено още на 29.01.2024 г. /л. 42 от преписката/ и това е било единствената проверка, която е следвало кметът да извърши по подаденото заявление. Извършването на всякакви действия извън справката в актовите книги за общинските имоти е без правно основание и е незаконосъобразно. Отделно от това по делото не са представени никакви доказателства във връзка с твърдението на ответника за информиране на жалбоподателя. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски е основателна. По делото са представени доказателства за платена държавна такса от 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 20.03.2024 г. в размер на 300, 00 лв., поради което съдът намира, че следва ответникът по делото да бъде осъден да заплати сума в размер на 310, 00 лева. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Варна