Решение № 1009 от 15.2.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 1181/2018 г.

Производството е по реда на гл. ХХХІХ ГПК. Образувано е по Жалба, вх. № 118235/24.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.(депозирана по пощата – клеймо от 23.08.2016г. на ПС Варна – 9000), подадена от В.Г.И. чрез адв. А.И.и адв. К.И.(АК-Варна) срещу действията на ЧСИ № 841 – Н.М.по изп. д. № 20168410406314, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката. В жалбата се сочи, че на 16.08.2016г. чрез работодателя ѝ „М.“ АД в град Варна на И. било връчено запорно съобщение, с което ѝ било съобщено, че се налага запор върху цялото ѝ трудово възнаграждение. В „М.“ АД тя работела срещу основна заплата от 420, 00 лева, като, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, получавала средно чисто 389, 00 лева. Последното ѝ чисто трудово възнаграждение за м. юли 2016г. било в размер на 448, 88 лева. Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК, от трудовото ѝ възнаграждение в изпълнителното производство можело да ѝ бъде удържано само ¼, т.е. 112, 22 лева. Твърди, че имала две деца на възраст под 18 години, за които се грижела като самотна майка, като прилага в уверение на този факт преписи от удостоверения за раждане. В нарушение на чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 114а КСО и чл. 13 ЗСПД частният съдебен изпълнител не отбелязал в запорното съобщение до работодателя и банката каква точно е сумата, която те следва да пазят в качеството си на трето лице и съответно каква е сумата, която следва да бъде запорирана и преведена по сметка на ЧСИ. Не била взета под внимание нормата на чл. 446, ал. 2 ГПК, указваща, че секвестируемият доход следвало да се изчисли въз основа на чистия доход след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъци. В нарушение на чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК в запорното съобщение до „Б.ДСК“ ЕАД не бил посочен точният размер на сумата, която трябвало да бъде запорирана, съответно пазена. В нарушение на чл. 444, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК бил наложен запор върху цялото трудово възнаграждение, без да са ѝ оставени парични средства за преживяване и издръжка на семейството. В нарушение на чл. 512, ал. 3 ГПК в запорното съобщение не била посочена точната сума, която трябва да бъде удържана от трудовото възнаграждение от третото лице, поради което и то спряло плащането на цялото трудово възнаграждение. Моли се оспорените действия на съдебния изпълнител да бъдат отменени. Уведомен за подадената жалба на 20.12.2017г, . взискателят „П.К.Б.“ ЕООД не се е възползвал от правото си по чл. 436, ал. 3 ГПК да подаде писмени възражения по същата. В изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ № 841 – Н.М.(пом.-ЧСИ С.Р.) е приложил мотиви, в които застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Относно запорираната банкова сметка •••, че съгласно известието от банката, по сметката постъпва трудово възнаграждение под установената минимална работна заплата, което ще бъде предоставяно на длъжницата. Още в запорното съобщение били дадени указания, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на трудови възнаграждения и всякакъв вид несеквестируеми вземания. Върху трудовото възнаграждение на И. бил наложен запор само върху секвестируемата му част, като на работодателя било указано да съобрази и пресметне съгласно чл. 446 ГПК отчисленията от трудовото възнаграждение. В отговора на работодателя последният ясно посочил, че ще удържа ¼ от заплатата, тъй като лицето имало непълнолетни деца, които издържа. Софийският градски съд, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК срещу подлежащо на обжалване действие (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК) от легитимирано за това лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изпълнително дело № 20168410406314/2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.е образувано с Разпореждане от 05.07.2016г. въз основа на Молба, вх. № 098308/05.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., подадена от „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжницата В.Г.И. за принудително събиране на описаните в Изпълнителен лист от 21.04.2016г., издаден по т.д. № 2256/2016г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав, суми: сумата от 3958, 35 лева, ведно със законната лихва от 03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 507, 08 лева за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80, 00 лева за разноски по арбитражно производство и сумата от 50, 00 лева заплатена държавна такса за издаването на изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител е натоварен, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника, като е поискано изрично налагането на запор върху вземанията му от „Б.ДСК“ ЕАД. С Разпореждането от 05.07.2016г. е наложен запор върху вземанията на И. за трудово възнаграждение от „М.“ АД, както и върху банковите ѝ сметки в „Б.ДСК“ ЕАД. На длъжницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 139824/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.. Същата е връчена на работодателя на И., който е отговорил (писмо, вх. № 112703/08.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.), че може да ѝ връчи поканата едва след 15.08.2016г., тъй като била в отпуск. Липсва друга дата, на която да е удостоверено връчването на поканата за доброволно изпълнение освен тази, призната от самата длъжница в жалбата – 16.08.2016г. В поканата изрично е посочено, че са наложени запор върху трудовото възнаграждение и запор върху всички сметки в „Б.ДСК“ ЕАД. Изпратено е запорно съобщение, изх. № 139823/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., до „М.“ АД. Със същото дружеството е уведомено, че върху вземането за трудово възнаграждение на В.И. е наложен запор, описани за задълженията, които ще бъдат събирани чрез него, като изрично е указано, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. Запорното съобщение е получено на 04.08.2016г. В отговор е получено писмо, вх. № 116701/18.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., с което „М.“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че дружеството е готово да извършва удръжки по запорното съобщение, като съобразно чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция преди измененията, публикувани в ДВ, бр. 86 от 2017г.) ще отчислява ¼ от нетното трудово възнаграждение, тъй като работничката има непълнолетни деца, които издържа. Изпратено е запорно съобщение, изх. 139821/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., до „Б.ДСК“ ЕАД. Със същото банката е уведомена, че върху всички левови и валутни сметки на В.И. в банката се налага запор. Указано е, че, на основание чл. 446 ГПК вр. чл. 114а КСО и чл. 13 ЗСПД, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия, детски надбавки и всякакъв вид несеквестируеми вземания. В отговор е постъпило писмо, вх. № 107942/22.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., от „Б.ДСК“ ЕАД, с което съдебният изпълнител бива информиран, че по запорираната сметка на длъжницата постъпва трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата. В тази връзка, на основание чл. 446 ГПК, сумите с произход трудово възнаграждение няма да бъдат превеждани в изпълнение на запора и ще бъдат предоставени на разпореждане на длъжника. Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК (в актуалната понастоящем редакция), а ко изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа, в случай, че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, само една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. от неговия нетен размер. В случаите, когато вземанията по изпълнителното дело се изпълняват чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение, съответно запор върху банкова сметка, •••ия и други плащания, за които е предвидена пълна или частична несеквестируемост, запорът обхваща само тази част от тях, която е секвестируема – ТР 2-2015-ОСГТК, т. 3 и т. 13. Поради това несеквестируемата част, видно и от отговорите на третите лица – работодател и банка, остава на разположение на длъжницата, с оглед на което е неоснователно възражението ѝ, че е наложен запор върху цялото ѝ трудово възнаграждение. При превеждане на заплата по банкова сметка, •••л. 446 ГПК част от паричния превод към момента на постъпването му. Натрупаните по сметката от предишни преводи суми и остатъци от такива имат характер на спестявания, които не се ползват от закрилата на несеквестируемостта и върху тях може да бъде насочено принудително изпълнение, стига да са постъпили по банковата сметка не по-рано от един месец преди налагането на запора (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13, и чл. 446а ГПК – последната норма, макар да не е била приета към момента на налагането на запора, следва да намери приложение с оглед процесуалния ѝ характер и по аргумент на противното на § 73 ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 2017г.). В настоящия случай частният съдебен изпълнител коректно е отразил в съобщението до работодателя „М.“ АД, че при запор върху трудовото възнаграждение удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 ГПК. В съответствие със закона е указанието и в запорното съобщение до „Б.ДСК“ ЕАД, като изрично е указана и несеквестируемостта за паричните обезщетения и помощите по чл. 114а КСО и тези по чл. 13 ЗСПД. Посочен е и общият размер на задълженията по изпълнителното производство, т.е. ясно е за събирането на каква сума е наложен запорът. Съдебният изпълнител към момента на налагането му върху трудовото възнаграждение и банковата сметка няма възможност да определя коя част от заплатата, съответно кои постъпления и суми по банковата сметка, подлежат на принудително изпълнение и какъв е техният размер, тъй като не разполага с необходимата за това информация. Едва след осъществяването на контакт с банката, при която е открита запорираната сметка, и/или касиера на работодателя, който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него, съдебният изпълнител може да зачита несеквестируемостта на конкретна сума и при необходимост да я връща на длъжника (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13). Поради това, като не е посочил конкретна сума, която следва да се превежда от страна на рабодотателя и на банката в изпълнение на запора, съдебният изпълнител не е допуснал закононарушение, включително на нормите на чл. 507, ал. 2 и чл. 512 ГПК. По изложените съображения Софийският градски съд намира, че действията на ЧСИ № 841 – Н.М., свързани с насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжницата В.И., изразяващо се в налагането на запор върху трудовото ѝ възнаграждение, получавано от „М.“ АД, и върху банковата ѝ сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, са законосъобразни. Поради това и подадената срещу тях жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК, съдът