Решение № 16131 от 7.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 25383/2021 г.

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявени са искове от „...............“ ЕАД срещу В. С. Т. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 92.81 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 19.21 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2017 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 17.37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 17.01.2019 г. и за сумата от 4.30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2016 г. до 17.01.2019 г. Ответникът В. С. Т. е получил препис от исковата молба и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Прави признание на предявените искове. Заявява, че е платил изцяло претендираните суми. С Определение № 9727/14.03.2023 г. като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „.............“ ЕООД, което изразява становище за основателност на предявените искове. С Протоколно определение от 07.06.2023 г. съдът на основание чл.237, ал.1 от ГПК е прекратил съдебното дирене по отношение на горецитираните суми и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на исковете. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното: По делото е представено Платежно нареждане за кредитен превод от 15.08.2022 г., от което се установява, че ответника е платил на ищеца сумата от 173.45 лева, съставляваща главниците от 92.81 лева-за топлинна енергия и 19.21 лева-за дялово разпределение; мораторна лихва от 17.37 лева, върху главницата за топлинна енергия и мораторна лихва от 4.30 лева, върху главницата за дялово разпределение, като остатъка от 39.76 лева, представлява мораторна лихва, върху главниците за периода от 17.01.2019 г. до 15.08.2022 г. В тази връзка предявените искове срещу В. С. Т. по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 92.81 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 19.21 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2017 г. и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 17.37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 17.01.2019 г. и за сумата от 4.30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2016 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 27.08.2019 г. до окончателното изплащане, следва да бъдат отхвърлени, като погасени, чрез извършеното плащане. С оглед на това, че ответника е станал причина за завеждане на делото(извършил е плащане след подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 27.08.2019 г., а и след исковата молба- 07.05.2021 г.) и на основание чл.78, ал.1 и ал.8, във връзка с ал.2 от ГПК/с аргумент за противното/, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 350 лева, представляваща разноски за държавна такса от 200 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Мотивиран от гореизложеното, съдът