Решение № 99 от 7.8.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 109/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Със съдебно решение № 260242/15.08.2022 г. по гр. дело № 1656/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, изменено в частта за разноските с Определение №260359 от 30.12.2022г. са разгледани предявени от ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. искове, като съдът е:

ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО между ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. и „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, че в полза на „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691 няма учредено право на преминаване, право на ползване или друго ограничено вещно право, не са учредявани лични сервитути за плодоползване, употребление и обитаване, по отношение проход с площ от 102, 75 кв. м., от която площ 79, 12 кв. м. са свободна площ за преминаване, а 23, 63 кв. м. представляват самостоятелен обект с идентификатор •••., който проход се намира в сграда с идентификатор ••• по КК и КР за гр.Б.. ОТХВЪРЛИЛ е иска на ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, с които се иска да се приеме за установено, ч е ищците са собственици по отношение на общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно оградена част от проход, представляващ самостоятелен обект с идентификатор •••. по КК и КР за гр. Б. и осъждането на ответника да им предаде владението на тази вещ.

ОТХВЪРЛИЛ е иска на ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, с които се иска да се приеме за установено, ч е ищците са собственици по отношение на общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно свободната част от проход, с площ от 79, 12 кв. м. ОТХВЪРЛИЛ е иска на ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, с който на основание чл. 109 от Закона за собствеността се иска осъждането на ответника да премахне преградната стена, изградена от запад с леки материали, с която е присъединил към свой търговски обект, намиращ се в сграда с идентификатор •••, оградената част от прохода, представляваща самостоятелен обект с идентификатор •••.

ОТХВЪРЛИЛ е иска на ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, с който на основание чл. 109 от Закона за собствеността с е и с к а осъждането на ответника да преустанови преминаването през общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно свободната част от проход, с площ от 79, 12 кв. м. ОТХВЪРЛИЛ е исковете на ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, с които с е иска осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 41 594 лева, предявена като частичен иск от дължимата сума от 134 880 лева, което обезщетение представлява неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищците, изразяващо се в ползване без основание на общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно свободната част от проход, с площ от 79, 12 кв. м. и реализирането на печалба от ползването на завзетата част от прохода за периода от 01.10.2013г.-01.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-30.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като сумата, която се претендира от всеки ищец е както следва: за ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584-27 027, 78 лева-частичен иск от 21 155, 92 лева; за А. П. С.- 6 524, 02 лева-частичен иска от 21 155, 92 лева; В. Д. Х.-1 744, 97 лева-частичен иск от 5 658, 22 лева, Д. И. Ш.-1 744, 97 лева-частичен иск от 5 658, 22 лева, И. Д. Ш.-1 744, 97 лева-частичен иск от 5 658, 22 лева, П. Д. Д.-1 744, 97 лева- частичен иск от 5 658, 22 лева и С. С. Г.- 1 062, 73 лева-частичен иск от 3 446, 18 лева.

ОТХВЪРЛИЛ е исковете на ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. •••, И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, с които се иска осъждането на ответника да заплати на ищците мораторна лихва върху претендираните обезщетения от всеки един от ищците за периода 01.10.2013г.-01.10.2018г., както следва: за ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584-4 814, 57 лева-; з а А. П. С. -1 162, 15; В. Д. Х.-310, 82 лева, Д.И. Ш.-310, 82 лева, И. Д. Ш.- 310, 82 лева, П. Д. Д.-310, 82 лева и С. С. Г.-189, 30 лева.

ОТМЕНИЛ е на основание чл. 537, ал.2 от ГПК като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ••, нотариално дело № ••/20••г. на нотариус В. Д. регистрирана в Нотариалната камара под номер ••• и е присъдил на страните разноски по делото Срещу съдебното решение са подадени въззивни жалби от ищците и ответниците.

С въззивната жалба на „ПС ГРУП“АД, ЕИК 102138691 – ответник в първоинстанционното производство и „ЛУКС БИЛД СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК 205711421- трето лице помагач на ответника, представлявани от адв.П. А., решението на БОС е оспорено В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният против дружеството отрицателен установителен иск. Правят се оплаквания за недопустимост на решението, като се иска обезсилването му в обжалваната част като недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск. Пр условията на евентуалност въззивното дружество моли за отмяната му поради постановени от съда съществени процесуални нарушения. В жалбата са изложени доводи, че претендираната по делото защита надхвърля обема, определен с ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС. При отхвърляне на исковете по чл.108 и чл.109 ЗС счита, че правният интерес несъмнено е отпаднал.

Намира за погрешни изводите на съда, че ищците – физически лица, като съсобственици на земята, върху която е построен процесният проход, са собственици и на построеното над него. Горните изводи са основани на съдебно решение по дело със страни ТПК“Колективен труд“ и трети за настоящото производство лица.

Посочва, че не са разгледани възраженията за придобивна давност и за присъединяване по чл.97 ЗС, не са съобразени и представените по делото решение на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1981/1997 г.; Решение на Бургаския апелативен съд по гр.д. 233/1998 г.; Решение на ВКС по гр.д. № 1524/1999 г.; Решение на БОС по гр.д. № 284/1994 г.и скица към него представена с молба Вх. 265538/09.04.2021г.; Решение ВКС по гр.д. № 2001/1998 г. Със същото становище са представени и Заповед № 574 от 24.12.1965 г. на председателя на ИК на ГНС - Б., 2 броя протоколи за оценка на комисията по § 85 от ППЗПНИМ от 30.12.1965 г., от които се установява, че ищците – физически лица, се легитимират като собственици само на 4/6 от дворно място с площ от 181 кв.м, а собственост на останалите 2/6 е Държавата.

По делото е представен констативен нотариален акт № ••••, том •••, per. •••, н.д. № •••/20•• г., оспорен с отговора на исковата молба. Съгласно него обектът на собственост е с площ от 180, 18 кв.м, представляващ част от бивш парцел •• и бивш парцел ••, кв. •• по плана на Б.. Съгласно сочените съдебни актове, отчуждаването и респективно възстановяването на собствеността е само за сградите, находящи се в бившия парцел •••, кв. •••, с част от който, в последствие попада в УПИ •• - ••, кв. •• по плана на Б. и имот с идентификатор № •••.

Неоспорената по делото съдебно – техническа експертиза е констатирала, че отчуждените земя и сгради по протокол № 122/30.12.1965 г. попадат в бившия парцел ••, кв. ••, а отчуждената земя и сграда на два етажа по протокол № 121/30.12.1965 г. попада в бивш парцел № ••, кв. •• по плана на Б. и съвпада с мястото на което се намира процесния проход, т.е. процесния проход е разположен върху земя, която не е отчуждавана от наследодателите на ищците физически лица и която съответно не е била предмет на реституция по някой от реституционните закони.

В подкрепа на изложеното въззивникът счита, че е и издаденото от община Бургас удостоверение за идентичност, приложено към молба с вх.№ 265538/09.04.2021 г. Към молбата е приложена и скица, неразделна част от решението по гр.дело № 284/1994 г. Излага се подробно заключението на вещото лице относно трансформациите на имота според измененията в регулацията му.

Твърди се, че земя с площ от 100 кв. м и масивна сграда на два етажа със застроена площ от 100 кв. м са били отчуждени от Б. Л. Б. с протокол 121/30.12.1965 г. и никога те не са били собственост на наследодателите на ищците. Счита, че представените съдебни решения, приетите протоколи за оценка на отчуждените имоти и заключенията на вещите лица опровергават удостовереното с нот. Акт № ••, том ••, per. ••, н.д. № ••/20•• г. Изложени са доводи, че последващите сделки и констативни нотариални актове не могат да бъдат ценени относно прехвърлителен ефект и достоверност съобразно обема на възстановената на физическите лица идеална част от имота и двете сгради. Не е установено правото им на собственост върху конкретна реална част, нито от УПИ •••, в кв. ••• по плана на Б., сега ПИ с идентификатор № •••, нито квотите им на съсобственост в тази реална част. След като не установяват да са били собственици на земя в бившия парцел •••, в кв. № ••• по плана на Б. /вж. съдебните решения/, която да са придобили от държавата извън реституцията, след като се установи, че процесния проход попада в бившия парцел •••, който е станал държавна собственост при отчуждаването през 1965 г., то по силата на чл. 92 от ЗС изграденото върху този отчужден имот, е станало държавна собственост, в това число и изградения проход и етажите над него, доколкото не е било учредявано право на надстрояване или пристрояване в полза на ТПК „Колективен труд“. Обстоятелството, че в прохода е изграден вход към стълбищна площадка към втория етаж на сграда с идентификатор № •••, която стълбищна клетка попада в парцел ••••, не води до промяна на собствеността, нито пък създава презумпция, че ищците физически лица са придобили правото да преминават през прохода. За извършвано преустройство на сградата с посочен по - горе идентификатор в частта, в която е отворен вход в прохода и изградена стълбищна площадка не са представени одобрени архитектурни проекти или разрешение за преустройство и за експертизата е невъзможно да установи времето и основанието за извършването. Вещото лице е констатирало, че в идейните скици на кино „С.“ такъв вход не е отбелязан, не е отбелязан и в другите проекти, приложени към исковата молба, което кореспондира със събраните по делото показания на св.Жекова. В позволителния билет, издаден на ТПК „Колективен труд“, е отразено, че се отнася за строителство на сграда в парцел ••, в кв. ••• на Б., т.е. не може да се твърди, че възстановените по ЗВСОНИ и Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПНИМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС сгради на ищците физически лица, са били съборени и на тяхно място е построена сградата, до която се отнася позволителния билет, още повече, че от представените съдебни решения е видно, че са надстроявани съществуващи сгради, а не са изграждани нови. Представеното по делото строително разрешение също касае надстрояване на четвърти етаж, чиято площ според вещото лице е в размер на 359, 12 кв. м, т.е процесният проход е част от незаконно строителство, предвид общата застроена площ на двете реституирани сгради, тъй като не е част от разрешената с позволителен билет № 695/13.10.1966 г. сграда и не е част от надстрояването на четвърти етаж от сградата на ул.•••, а на сграда с номер •••, предмет на строително разрешение №15/19.02.1975 г. Намира, че разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС има предвид законно построено, а процесната функционална връзка между прохода и сградите до реституцията поради незаконното изграждане не обосновава третирането и като обща част по предназначение. Според практиката на ВКС, незаконно изграденото е приращение по смисъла на чл.92 ЗС в полза на собственика на законно построеното, т.е това, което е над бившия парцел •••• - е станало собственост на ищците физически лица, а над бившия парцел ••• - на държавата. По делото не е установено кой от ищците – физически лица каква идеална част от изграденото в чужд имот притежава и върху невъзстановените им 2/6 идеални части.

В жалбата се сочи, че цитираните по-горе доказателства не са коментирани в обжалваното решение, което съдържа доводи единствено относно оспорения констативен нотариален акт № ••• от ••• г. и следващите нотариални актове, но не и мотиви защо е прието оспорването за недоказано. Решението е основано на несъществуващи, според страната, изводи на вещите лица от комплексната съдебно - техническа експертиза, без да бъде направен анализ на представените съдебни решения и протоколи за отчуждаване. Неправилно и без да са изложени мотиви е прието, че проходът е обща част към имота с идентификатор •••. Не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на ответната страна.

Излага се в обобщение хронологията на строителството, последвалите преустройства и надстроявания и реституцията на процесните имоти, заключенията на вещите лица по делото и показанията на свидетелите. Поддържа оплакването, че съдът не е разгледал и предявеното по делото възражение за изтекла придобивна давност по отношение на физическите лица. Счита твърдяната фактическа власт върху имота за безспорно установена от събраните по делото показания на свидетелите, от заповедта на Областен управител – Бургас за деактуване на киното и от назначените по делото експертизи. Правото на преминаване и ползване на прохода от въззивниците е придобито с изтичане на повече от десетгодишна давност, установено е в множество административни и съдебни производства, издадени административни актове, фактически действия на дружествата и показания на свидетели пред съответните органи. Отправеното до БАС искане е за обезсилване на съдебното решение в обжалваната част като недопустимо или за отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявения иск.Въззивното дружество не е заявило доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба, подадена от „ПС Груп“ АД е връчен на насрещните страни, които са депозирали писмени отговори, както следва:

В становище по въззивната жалба, подадено от ТПК“Колективен труд“ЕИК 000030584, представлявано от Председателя •••, чрез пълномощника адв.Ц., се иска оставянето ѝ без уважение като неоснователна.

Оспорват се твърденията в нея за недопустимост на разгледаните искове за установяване на съществуването на сервитутни права като се сочи, че те са предявени при условията на евентуалност.

Поддържа като правилни и законосъобразни изводите на съда, че ищците са собственици на земята, върху която е изграден процесният проход.

Твърди се, че ищците са единствени собственици на имота и построената в него пет етажна административна сграда. Сочи, че правото на собственост на кооперацията е установено с нотариален акт № •••, том •••, нот. д. •••/20•• г., изслушан от Б.К. - Нотариус в Бургаски съдебен район, вписана под № ••• в Нотариалната камара, който е вписан в Службата по вписванията към АВ гр. Бургас с акт под № •••, том •••••, вх. per. № •••, дело № •••/20•• г. Представен е и нотариален акт за собственост № •••, том •••, дело № ••• от 23.12.1966г. на Т. Т. - Нотариус е район на действие Бургаски районен съд, въз основа на който документ за собственост кооперацията е призната за собственик на 521.40/3321 кв. м. ид. части от парцел •• в кв. ••• по плана на гр. Б. одобрен със Заповед № 547/24.12.1965г. на Председателя на ИК на ОНС Б.. Посочените актове са предхождани от отчуждителни протоколи с номера ••, ••• и ••• от 30.12.1965 г., с които за нуждите на кооперацията са отчуждени и заплатени идеални части от дворните места, които сега попадат в УПИ ••• в кв. ••• по ПУП на гр. Б. идентичен с ПИ с идентификатор ••• Отчуждителните протоколи са стабилни административни актове породили своите вещноправни последици в частта незасегната от реституционните закони.

Оспорват се твърденията във въззивната жалба за отчуждаване в полза на Държавата на имот на Б. Л. Д.. Твърди се, че този имот е отчужден за изграждане на сграда на шивашката кооперация съгласно протокола, рекапитулацията и заплащането, описано в протокол № 123/30.12.1965 г. Представените от ответната страна отчуждителни протоколи са невярно и превратно тълкувани. За доказване на твърденията Кооперацията е представила позволителен билет №695/13.10.1966 г., съгласно който е получила разрешение да построи сграда за шивашки услуги. Въз основа на разрешително №15/19.02.1975 г. е извършено пристрояване и надстрояване на четвърти етаж на съществуваща административна сграда, което обхваща съседните парцели. Строителството е осъществено на основание валидни строителни книжа и документи, последващото ползване на изграденото е спокойно и необезпокоявано с намерение на единствен собственик и ползвател на имота при извършване на текущи и основни ремонти. Въз основа на изложеното счита правото си на собственост върху част от процесната сграда за доказано и моли да бъде потвърдено решението в тази част.

В законоустановения срок е депозиран и писмен отговор на въззивната жалба, подаден от ищците И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г., с който въззивната жалба е оспорена с изложени доводи за неоснователността и.

Оспорват се твърденията в нея за недопустимост на решението в обжалваната част с доводи за правния интерес от предявяване на този иск за тях съгласно ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Оспорват се като неоснователни твърденията за недостоверност на констативния нотариален акт № ••/23.01.••• г.Считат доводите във въззивната жалба за неоснователни. Твърдят, че площта на дворното място е 362 кв.м съгласно протокол 122, формирана от площта на двете сгради – близнаци – северна с площ от 180 кв. м и южна от 182 кв. м. Поради неяснота реституирани са им общо 240, 66 кв., а в нотариалния акт е записана площ от 180, 18 кв.м, тъй като за остатъка от 120 кв.м, намиращи се в площта на киното не са проявили желание да водят съдебни дела.Размерът на общата площ от 280, 70 кв.м, вписан в нотариалния акт е този на новосъзданения УПИ •••-•••, като разликата от 100.52 кв.м в повече от размера на техния имот е площта, върху която е построен прохода и етажите над него.

Оспорват се твърденията, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния проход и, че той е предназначен за обслужване на киното. Оспорват се и твърденията за незаконно строителство поради липса на строителни книжа, както и твърденията, че проходът е приращение към сградата на киното, правото на преминаване е придобито от ответното дружество и твърдението за изтекла в полза на въззивниците придобивна давност. Поддържат, че с реституцията на сградата, на основание чл.97 ЗС земята е присъединена към нея. Целта на реституционните закони е възстановяването на собствеността върху имотите в полза на лицата, от които са отнети. И предвид извършеното надстрояване и пристрояване на отчуждената сграда, възстановяването то следва да обхване и терена, в който е построена. Сградата съставлява етажна собственост по смисъла на чл.38 ЗС и в този смисъл постройката има главно значение, а теренът несамостоятелно, обслужващо /т.2 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС.

Като съществено за правилното разрешаване на спора се сочи влязлото в сила решение № 765/2005 г. на Районен съд Бургас, потвърдено с решение № 30/2008 г. на БОС и определение №176/2000 г. на ВКС, с което по отношение на ТПК “Колективен труд” Бургас, е прието за установено, че ответникът - “ПС ГРУП” АД не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на ул. •••, построена в УПИ ••• в кв. ••• по плана на ЦГЧ.

Твърди се, че въззивниците се позовават на неверни документи - нотариална покана и титули за собственост. Вписването на прохода е основано на заповед на Областния управител, приложена по делото., с която на „ПИРГОС АРТ“ООД, праводател на въззивниците, е предаден: «недвижимият имот, намиращ се в гр. Б., представляващ кино «С.»- киносалон на два етажа и административна сграда на пет етажа със застроена площ от 1400 кв.м., заедно с 50% ид. части от общите части на сградата (проход)». Проход обаче в имота на ответниците няма и заповедта е сгрешена, тъй като той се намира в сградата на ищците, находяща се в имот •••.

Посочва се, че въпросът за прохода е решен окончателно с решението на ВАС № 11222/2021 г., приложено към делото, с което е потвърден първоначалния отказ на Община Бургас да утвърди предлагания архитектурен проект на ответниците за преустройство на бившето кино в сграда с напълно различни функции. Бъдещето на прохода е също определено с решението на ВАС №2422/2021 г. (приложено към делото), с което е било потвърдено преустройството на преобладаващата част от него в магазин. Разрешения в противния смисъл биха били в противоречие с правото и правото на собственост на ищците, защитено от Конституцията. Поддържат, че проходът е тяхна собственост, тъй като представлява обща част на сграда, на която собственици са те и ТПК „Колективен труд“ с режим на етажна собственост по смисъла на Решение № 47 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7403/2013 г„ •• г. о.. ГК. Поради това за етажните собственици е валидно разрешението, дадено с Решение № 68 от 16.04.2015 г, на ВКС по гр. д. № 6181/2014 г„ • г. о, според което: „При възстановяване по силата на ЗВСОНИ на одържавен самостоятелен обект, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, собствеността върху обекта се възстановява заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата. Сочи се, че и трите обекта в настоящото им разположение в сградата, включително аптеката, са неизползваеми без процесния проход.Оспорват се твърденията за незаконосъобразно построяване на сградата и твърденията за придобито от въззивниците право на преминаване като неоснователни и недоказани.Отправя се искане въззивната жалба на „ПС Груп“АД да бъде оставена без уважение. Към отговора са приложени, за улеснение на съда съдебни решения и определения на ВКС, на които страната се позовава, както и други документи.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от ищеца ТПК“Колективен труд“, чрез пълномощника адв.Ц., като са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на същото.

Въззивникът посочва, че за да отхвърли исковите претенции, предходната инстанция е приела, че в представения по делото нотариален акт № ••• том •••, нот. д. •••/20•• г., по описа на нотариус Б.К. е налице е очевидна фактическа грешка при изписването на нотариалния акт състояща се в погрешно изписване на годината на нотариалния акт посочена неправилно като 1996 вместо правилната 1966. Съдът се е позовал и на решение по гр. дело № 1981 по описа на БОС за 1997г., с което е констатирано, че нот. акт№ •••, т. •••, нот. дело № •••/1996г. на нотариус при БРС е нищожен в частта, в която удостоверява, че ищцовата кооперация е придобила собственост по отношение на масивен магазин.

Горният извод не е съпоставен с останалите доказателства по делото, според които Кооперацията въз основа на проведено отчуждително производство, констатирано и в Нотариален акт за собственост № •••, том •••, дело № ••• от 23.12.1966г. на Т. Т. - Нотариус с район на действие Бургаски районен съд е призната за собственик на 521.40/3321 кв. м. ид. части от парцел •• в кв. ••• по плана на гр. Б. одобрен със Заповед № 547/24.12.1965г. на Председателя на ИК на ОНС Б.. Представен е и позволителен билет № 695 от 13.10.1966г., въз основа на който й се разрешава и тя построява сграда за шивашки услуги с одобрени архитектурни проекти и дадена строителна линия. Впоследствие с Разрешително за строеж № 15 от 19.02.1975г. е изградила пристройки и надстройка на четвърти етаж на съществуващата административна сграда. Надстрояването на трети и четвърти етажи обхваща и съседни бивши парцели •••••-••• и ••••-•••B кв. ••• по ПУП на гр. Б.. Извършеното строителство е въз основа на валидни строителни книжа и документи в съответствие с тях и има издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на сградите.

Неправилно съдът е приел, че от представения нотариален акт не се установява правото на собственост на Кооперацията върху пристроените и надстроени помещения. Сред описаните там производствени помещения не фигурират магазините, възстановени на ищците – физически лица, находящи се на партерния етаж, т.е частичната отмяна на нотариалния акт не е повлияла на правото на собственост на този въззивник според нотариален акт № •••, том •••, нот. д. •••/20•• г., с който тя е призната за собственик на производствени помещения - самостоятелни обекти в сграда, съсобствена с трети лица.

Неоснователно, в противоречие с доказателствата по делото и с чл. 37 ЗС е прието, че сградата не е в режим на етажна собственост. По делото са представени множество писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост върху множество самостоятелни обекти в сградата. Съгласно тях и практиката на ВКС Етажната собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува докато отделните обекти в нея в сградата са собственост на различни лица. В случая Етажната собственост е възникнала на 25.02.1992 г. с влизане в сила на ЗВСОНИ, тъй като тогава се е осъществил фактическият състав на чл.37 ЗС.При наличието на такава собственост проходът несъмнено е обща част по своето функционално предназначение.

Моли да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителните му части, с които са отхвърлени исковите претенции на ТПК“Колективен труд“ против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. •••, както следва:

1.в частта, с която е отхвърлен иска за приемане за установено, че ищците са собственици по отношение на общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно оградена част от проход, представляващ самостоятелен обект с идентификатор •••. по КК и КР за гр. Б. и осъждането на ответника да им предаде владението на тази вещ;

2. в частта, с която е отхвърлен искът на ТПК „Колективен труд“ против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. ••• за приемане за установено, че ищците за собственици по отношение на общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно свободната част от проход, с площ от 79, 12 кв. м.;

3.в частта, с която е отхвърлен искът на ТПК „Колективен труд“ против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. ••• с който на основание чл. 109 от Закона за собствеността се иска осъждането на ответника да премахне преградната стена, изградена от запад с леки материали, с която е присъединил към свой търговски обект, намиращ се в сграда с идентификатор •••, оградената част от прохода, онагледена на Приложение № 1 към заключението на в.л. Д. и М. с точки 1-2 /преграда с врата/, представляваща самостоятелен обект с идентификатор •••;

4. в частта, с която е отхвърлен искът на ТПК „Колективен труд“ против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. ••• е който на основание чл. 109 от Закона за собствеността се иска осъждането на ответника да преустанови преминаването през общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно свободната част от проход, с площ от 79, 12 кв. м.;

5. в частта, с която е отхвърлен искът на ТПК „Колективен труд“ против „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. ••• е които се иска осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 41 594 лева, предявена като частичен иск от дължимата сума от 134 880 лева, което обезщетение представлява неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищците, изразяващо се в ползване без основание на общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно свободната част от проход, е площ от 79, 12 кв. м. и реализирането на печалба от ползването на завзетата част от прохода за периода от 01.10.201Зг.-01.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-30.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като сумата, която се претендира от всеки ищец е както следва: за ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584-27 027, 78 лева-частичен иск от 21 155, 92 лева;

6. в частта, с която е отхвърлен искът на ТПК „Колективен труд“ против „ПС ГРУП“ АД. ЕИК 102138691, със седалище и адрес на управление: гр. ••• с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищците мораторна лихва върху претендираните обезщетения от всеки един от ищците за периода 01.10.201Зг.-01.10.2018г., както следва: за ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584 сумата от 4 814, 57 лева;

7.в частта, с която отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ••, нотариално дело № ••/20••г. на нотариус В. Д., регистрирана в Нотариалната камара под номер •••, както и в частта за разноските.

Отправеното до БАС искане е исковите претенции да бъдат уважени, като на въззивната кооперация да се присъдят разноски по делото за двете инстанции.Няма доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни, като в законоустановения срок е постъпил писмен ОТГОВОР, подаден от „ПС ГРУП“ АД, чрез пълномощника адв. А., в който се иска оставянето и без уважение от съда като неоснователна. Оспорват се твърденията в нея, че Кооперацията е придобила правото на собственост върху земя чрез провеждане на отчуждително производство. Сочи се, че тя се легитимира като собственик въз основа на три нотариални акта: констативен нотариален акт •••, том ••• от 28.12.1966 г., констативен нотариален акт № •••, том •••, н.д. № •••/20•• г. и констативен нотариален акт № •••, том •, per. •••, н.д. № ••/20•• г., оспорени своевременно.

Първият от тях е признат за нищожен поради липса на удостоверителна компетентност с влязло в сила решение по гр.д. № 233/1998 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, потвърдено с решение по гр.д. № 1524/1999 г. на ВКС, •• г.о. До същият извод е достигал и ВКС в решението по гр.дело №2001/1998 г. Двете решения са породили сила на присъдено нещо между ищците – физически лица и другия ищец – Кооперацията. Предвид обвързващата и сила и за правопораждащите факти и предпоставката към момента на реституцията имотът да е бил държавна собственост, намира, че със сила на присъдено нещо е установено, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ отчуждените земя и сграда са били държавна собственост. Съдът е съобразил, че след като земята, след отчуждаването и по ЗПНИМ е останала държавна и съобразно липсата на доказателства за учредяване на право на строеж на Кооперацията по ЗС, тя не е собственик на построеното и етажен собственик.

Предвид, че вторият и третият от представените нотариални актове се основават на първия, прогласен за нищожен, и на представени по делото съдебни решения, с които е отречено правото на собственост на Кооперацията както върху земята, представляваща част от парцел •••, кв. ••• по плана на гр.Б., така и върху сградата, построена върху нея, от което следва нищожността и на тези два нотариални акта.

Соченото в жалбата деактуване на имота счита, че не е в полза на ТПК“Колективен труд“, а на Окръжен съюз на ТПК.Отчуждаването и отреждането е било извършено по реда на ЗПНИМ. Съгласно разпоредбите на този закон отреждането въз основа на уличнорегулационен план е винаги за нови строежи, изброени в §39, ал.3 ППЗПНИМ. По делото не са представени изискуемите от закона в действащата към 1965 г. негова редакция разрешение на Министерския съвет и писмен договор, заповеди на органа по чл.13 от ЗС за отстъпване на право на строеж или пристрояване върху държавна земя, което е констатирано и от назначената съдебно – техническа експертиза. Представеното решение по протокол №3/12.03.1965 г. на ИК на ГНС – Б. не води до учредяване на право. То предхожда отчуждаването. Счита, че от гореизложеното следва, че при извършеното отчуждаване правото на собственост върху бившите парцели е придобито от Държавата, а не от Кооперацията и тъй като тя не е придобила земята, не е придобила и построеното, с което твърденията за това, че е етажен собственик са несъстоятелни.

На самостоятелно основание се сочи, че съобразно правната регламентация на Кооперациите в България считано от 1944 г. следва, че не може да бъде направен извод за идентичност между юридическите лица, .ШИВАШКА ТРУДОВА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“ и „ТРУДОВО - ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, поради липса на доказателства за идентичност на фирмени дела в съдилища по вписване па промени, вписване на промени в наименованието, изпълнение на чл. 95 от Закона за кооперациите от 1948 г. Поддържа доводите, изложени в предходната инстанция.

Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове е подадена и от ищците И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г.. Иска се отмяната му в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е приел, че ищците – физически лица не са доказали правото си на собственост върху процесния проход и обособения в него търговски обект, както и, че процесната сграда е в режим на етажна собственост. Считат, че от представените от тях нотариални актове безспорно установяват правото им на собственост върху отделни самостоятелни обекти в сградата – шест на Кооперацията, три на физическите лица и един съсобствен – с идентификатор ••• Представени са били осем самостоятелни схеми на обектите. В тази връзка се прави оплакване, че съдът неоснователно е игнорирал тези доказателства и е отказал да зачете тяхното правопораждащо и легитимиращо действие. Считат, че те представляват титул за собственост и доказателство за собствеността им върху имот с идентификатор •••, сградата с идентификатор ••• и процесния проход, ведно с обекта, изграден в него.

Намират за установено по делото, че проходът попада в сградата, тяхна собственост и по естеството си е обща част, без която тя не може да функционира, а няма спор по делото относно собствеността върху реституираните обекти.

Прави се оплакване, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Не е зачетено задължителното за съда и страните влязло в сила решение № 765 от 25.04.2005г. на Районен съд Бургас, постановено по гражданско дело № 594 по описа на съда за 2003 г., с което е признато за установено по отношение на ТПК “Колективен труд“ Бургас, че ответникът - “ПС ГРУП” АД не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на ул. •••, построена в УПИ ••• в кв. ••• по плана на ЦГЧ гр. Б.. Съдът не е отчел и обстоятелството, че преграждането на прохода и приобщаването му към магазина е незаконно и самоуправно. Не е взето предвид и становището на вещите лица, че проходът е обща част на сградата с идентификатор •••. Намират, че логически и правно е невъзможно да съществува една обща част за двете сгради, ако първоначалната функционална връзка между тях не съществува. Цитира се Решение № 67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 528/2015 г., 11 г. о., ГК в подкрепа на изложеното. Считат за невъзможна и недопустима претенцията за собственост върху ½ от проход в чужда сграда. Доводите на ответниците имат единствено историческа значимост и не съответстват на текущото фактическо и правно положение. Поради отпадналото предназначение за киносалон, ответникът не притежава право на преминаване през прохода.

Съдът не е зачел и представените по делото съдебни решения - № 1568/2018 г. на Бургаски адм. съд, потвърдено с решение на ВАС № 11108/2019 г., с които е отменено неправомерното вписване в Кадастъра на ответното дружество като собственик на цялата сграда. Не са взети предвид и други три решения на ВАС, с които е потвърдено категорично правото на ищците на собственост върху прохода. Прави се довод, че правата на ответника произтичат от приватизационна сделка – деривативен способ и съгласно приложения меморандум, в активите на приватизираните два имота не е включен проход, предмет на приватизационната сделка.Представените нотариални актове за собственост на „ПС – Груп“ АД върху 50 % от прохода са оспорени и дружеството не е доказало собствеността си. Процесният проход поради естеството си на обща част не може да бъде придобит и чрез придобивна давност също поради липса на намерение, фактическа власт и несмущаване на владението.

Констатацията на съда за липса на етажна собственост в сградата въззивниците считат, че противоречи изцяло на разпоредбите на чл. 37 и сл. от ЗС и на доказателствата по делото. За да отхвърли исковете, съдът е приел, че не е доказано кога е възникнала етажна собственост. Намират за безспорно, че това е станало с извършената реституция, в който момент собствеността е преминала в няколко лица.

Меродавен за преценка на статута на помещение като обща част според ВКС е моментът на възникване на етажната собственост/ решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994 от 2015 г. на ВКС, ГК, •• г.о./ Съдът е игнорирал и решението на ОС на Етажната собственост от 01.08.2017 г., с което са определени припадащите се идеални части на всеки самостоятелен обект в сградата, взето съгласно предоставената им от закона възможност. Съществени са цитираните решения за възникване на етажната собственост, постановени съгласно реституционните закони.Молят за отмяна на решението на БОС в обжалваната отхвърлителна част, претендират разноските за двете инстанции.Нямат доказателствени искания, претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника „ПС ГРУП“АД и третото лице помагач „ЛУКС БИЛД СТРОЙ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. А., в който е изразено становище, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната отхвърлителна част, поради което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение като неоснователна.

Считат за неоснователни твърденията в жалбата на ищците – физически лица, че описаните там нотариални актове ги легитимират като собственици на преградената и непреградената част от прохода. Поддържат фактическите твърдения, изложени в тяхната въззивна жалба относно хронологията на отреждането и отчуждаването на терена и последвалата реституция на имотите. Поддържа се изложеното там становище относно обема на възстановената собственост. Намират, че съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е зачел силата на присъдено нещо на решението по дело №594/2003 г. на БРС, тъй като тя се разпростира единствено в отношенията между дружеството и Кооперацията.

Първоначалната съдебно – техническа експертиза е установила, че самостоятелен обект с идентификатор ••• не съществува, а заградената част от прохода, е част от фоайето на сграда с идентификатор № •••. и не представлява самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от ЗР на ЗКИР. И двете експертизи са категорични относно това, че преградената част е свързана с киното. При липса на годен обект на правото на собственост искът за собственост е неоснователен. Твърденията за незаконно преграждане на прохода и приобщаването му към магазина не кореспондират с представените по делото строителни книжа. Вещите лица по делото не са изложили твърдения, че проходът е обща част, а констатациите им сочат обратния извод.

Поддържат доводите относно незаконно изграждане на вход откъм прохода, стълбище и етажи. Оспорват твърденията, че той е обща част с доводи, че не е установено от одобрените строителни книжа проходът да попада в общия обем на сградата и не е установено той да е обща част за сградата с идентификатор •••, доколкото изграденият в него вход към сутерена и горните етажи на сградата, находяща се в бившия парцел ••••, част от УПИ ••• и част от имот с идентификатор ••• не е доказано да е законно построен. Цитираната в жалбата практика на ВКС намират за неотносима.

Оспорват се твърденията за несъществуването на сервитутното право на преминаване. Цитираната практика на ВАС във въззивната жалба не решава спорове относно право на собственост, неотносими според въззиваемите са и останалите съдебни решения по админстративни дела.

Намират, че жалбоподателите погрешно считат, че в тежест на ответниците е да установят правото си на собственост върху прохода. Намират за необосновани и доводите им за наличие на безспорна етажна собственост поради неуточнен размер на притежаваните от физическите лица идеални части от общите части на сградата.

Оспорват и посочения в жалбата момент на възникване на етажната собственост с доводи, че реституцията е настъпила по силата на закона за една част от имота, а за другата – с влизане в сила на конститутивното съдебно решение. Изразяват становище, че неоснователно и в противоречие със закона експертизата е включила при изчисляване на идеалните части на всеки от ищците магазините на партерен и първи етаж от сградата с идентификатор •••.

Представеното решение на Етажната собственост според въззиваемите дружества няма правно значение. В събранието е взело участие лице, което няма качеството на собственик – ищцовата кооперация и то е проведено при липса на кворум и мнозинство. Решението касае имоти, които не попадат сред реституираните на ищците – физически лица.

На последно място се излагат доводи, че правото на собственост върху прохода е придобито чрез оригинерен способ предвид изграждането и предназначението му и поради изтекла десетгодишна придобивна давност съгласно събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание въззивникът-ищец ТПК“Колективен труд“, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв.Ц., който поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ответниците.Няма доказателствени искания, претендира разноски.

В съдебно заседание от въззивниците-ищци физически лица, редовно уведомени, се явява лично И. Ш., който поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ответниците, като заявява, че изразява общото мнение на всички ищци-физичесщи лица.Няма доказателствени искания, претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ответник „ПС Груп“АД и третото лице помагач „Лукс билд строй“ЕООД редовно уведомени, се представляват от адв.А. и адв.Ц., които поддържат въззивната си жалба, оспорват въззивните жалби на ищците.Нямат доказателствени искания, претендират разноски.

При служебната проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

Възражението на ответниците за недопустимост на предявения от ищците иск с правно основание чл.109 ЗС съдът намери за неоснователно, като ще изложи съображенията си по-надолу в настоящите мотиви.

Ищците са предявили пред БОС следните обективно и субективно съединени искове: 1.Иск с правно основание чл.108 ЗС – за приемане от съда за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на общата част по предназначение от етажната собственост в сграда с идентификатор ••• по КККР на гр.Б., а именно: преградена и владяна без правно основание от ответника част от проход разположен в партерния етаж на сградата, която част е била заснета като самостоятелен обект с идентификатор •••. по КК и КР на гр. Б., с площ 23.63 кв.м.и за осъждането на ответника да им предаде владението върху тази част от прохода. 2. Иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на общата част по предназначение на етажната собственост в сграда с идентификатор ••• по КККР на гр.Б., а именно свободната част от проход, разположен в партерния етаж на собствената им сграда, с площ на тази част от 79, 12 кв. м. 3.Иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността- за осъждането на ответника да премахне незаконно изградената от запад с леки материали преградна стена в прохода, представляващ обща част в сградата на ищците с идентификатор № ••• по КККР на гр.Б., приобщаваща заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект с идентификатор •••. по КК и КР на гр. Б. към собствен на ответника търговски обект, намиращ се на партера на собствената на ответника сграда с идентификатор ••• по КККР на гр.Б.. 4.Иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността - з а осъждането на ответника да преустанови преминаването през общата част по предназначение от етажната собственост на сграда с идентификатор •••, собственост на ищците, а именно- свободната част от проход а в партерния етаж на сградата, с площ от 79, 12 кв. м. 5.Искове с правно основание чл.59 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 41 594 лева, предявена като частичен иск от дължимата сума от 134 880 лева, което обезщетение представлява неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищците, изразяващо се в ползване без основание на общата част по предназначение от етажната собственост- сграда с идентификатор •••, а именно свободната част от проход, с площ от 79, 12 кв. м. и реализирането на печалба от ползването на завзетата част от прохода за периода от 01.10.2013г.-01.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-30.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като сумата, която се претендира от всеки ищец е както следва: за ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584-27 027, 78 лева- частичен иск от 21 155, 92 лева; за А. П. С.-6 524, 02 лева-частичен иск от 21 155, 92 лева; В. Д. Х.-1 744, 97 лева-частичен иск от 5 658, 22 лева, Д. И. Ш.- 1 744, 97 лева-частичен иск от 5 658, 22 лева, И. Д. Ш.-1 744, 97 лева-частичен иск от 5 658, 22 лева, П. Д. Д.-1 744, 97 лева-частичен иск от 5 658, 22 лева и С. С. Г.- 1 062, 73 лева-частичен иск от 3 446, 18 лева.

6.Иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на ищците мораторна лихва върху претендираните обезщетения от всеки един от ищците за периода 01.10.2013г.-01.10.2018г., както следва: за ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584-4 814, 57 лева; за А. П. С. - 1 162, 15; В. Д. Х.-310, 82 лева, Д. И. Ш.-310, 82 лева, И. Д. Ш.-310, 82 лева, П. Д. Д.-310, 82 лева и С. С. Г.-189, 30 лева. 7.При условията на евентуалност е предявен и установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено между страните, че в полза на „ПС ГРУП“ АД, ЕИК 102138691 няма учредено право на преминаване, право на ползване или друго ограничено вещно право, не са учредявани лични сервитути за плодоползване, употребление и обитаване, по отношение проход с площ от 102, 75 кв. м., от която площ 79, 12 кв. м. са свободна площ за преминаване, а 23, 63 кв. м. представляват самостоятелен обект с идентификатор •••., който проход се намира в сграда с идентификатор с идентификатор ••• по КК и КР за гр.. Б.. В исковата молба ищците са заявили, че са единствени и пълноправни собственици на УПИ •••-••• кв.•• по действащия ПУП –ПРЗ на гр.Б., ЦГЧ, с площ 280.70 кв.м., който имот съгласно действащите КККР на гр.Б. представлява ПИ с идентификато𠹕•• с площ 282 кв.м.и е изцяло застроен с административна сграда на пет етажа, която е с идентификато𠹕•• със застроена площ 290 кв.м.и предназначение: друг вид обществена сграда, съгласно одобрената със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г.на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и регистър, последно изменена със заповед №18-15193 от 18.12.2014г.на началника на СГКК- Б..Твърдели са, че ищците-физически лица са собственици на самостоятелни обекти в сградата, както следва: търговски обект с идентификато𠹕••.•, находящ се на партера на сградата, заедно със сутерен и търговски обект с идентификато𠹕••.•, находящ се на първия етаж-мецанин, а ищецът ТПК“Колективен труд“ е собственик на един самостоятелен обект на първия етаж с идентификато𠹕••.•, представляващ производствено помещение със санитарен възел; два самостоятелни обекта на втория етаж с идентификатори №•••.• и №•••.•, представляващи производствено помещение със санитарен възел; един самостоятелен обект на третия етаж с идентификато𠹕••.•, представляващ производствено помещение; два самостоятелни обекта на четвъртия етаж с идентификатори и №•••.• и №•••.•, представляващи административни помещения, склад и санитарен възел.Представили са нотариалните актове, с които се легитимират като собственици на посочените самостоятелни обекти в сградата и поземления имот.Твърдели са, че сградата е в режим на етажна собственост, а нейна обща част по предназначение се явява проходът и в партера, който по геодезични данни е с площ 102.75 кв.м., от която свободна /за преминаване/част е 79.12 кв.м., а оградената част- 23.63 кв.м., последната идентична на самостоятелен обект с идентификатор № •••.• по КККР на гр.Б., за която ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост №•• т.•, рег.№••, нот.дело №•• от 15.02.2018г.на нотариус В. Д..Останалата част от партера на сградата, с площ 180.18 кв.м., а по преки геодезически измервания- 160.08 кв.м.представлява магазин, собственост на ищците-физически лица, със самостоятелен вход откъм улица „•••“.Твърдели са, че проходът представлява обща част на сградата, като осигурява достъпа до останалите етажи в нея, а същевременно по него се е преминавало, за да се стигне до вече бившето кино „С.“, собственост на ответното дружество, но без последното да има учредено право на преминаване върху тази част от сградата, обособена като проход и върху парцела, собственост на ищците. Заявено е, че през 2001г.проходът неправомерно е бил завладян от ответника, който без знанието и съгласието на ищците и въпреки противопоставянето им е преградил една част от него –самостоятелен обект с идентификатор № •••.• по КККР на гр.Б. и я е присъединил към своя имот- бившето кино „С.“. Освен това ответникът извършил преустройство на фоайето на бившето кино, като го превърнал в ресторант, включващ и неправомерно заграбената част от прохода.Впоследствие, без необходимите разрешения, ответникът е преустроил помещението в магазин, който съществува и понастоящем и достъпът до него се осъществява от ул.“•••“, през процесния проход, а експлоатиращият магазина, без съгласието и въпреки противопоставянето на ищците е поставил на фасадата на сградата на ищците, на козирката на прохода огромни реклами на стоките, които се продават в магазина.Твърдели са, че ползването на прохода от ответника е без правно основание и изцяло в нарушение на правото на собственост на ищците, с което им се пречи да осъществяват собственическите си права в пълен обем. Това е наложило ТПК“Колективен труд“ да заведе отрицателен установителен иск срещу ответника, по който е постановено влязло в сила на 27.09.2009г.съдебно решение по гр.д.№594/2003г.по описа на БРС, с което е прието за установено, че ответникът „ПС Груп“ АД не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на ул.“•••“№••, построена в УПИ •••-••• кв.•• по действащия ПУП –ПРЗ на гр.Б..Независимо от влязлото в сила съдебно решение, ответникът не зачита СПН на решението и продължава без правно основание да владее част от прохода, която е преградил и която представлява самостоятелен обект с идентификатор № •••.• по КККР на гр.Б. и да използва останалата част от него не само за преминаване, без да има учредени вещни права за това. Твърдели са, че на проведено Общо събрание на етажната собственост на сградата етажните собственици са определили процента идеални части от общите части на сградата, които притежават и исковите си претенции са предявили в съответствие с взетото решение на ОСЕС. Претендирали са обезщетение за неправомерното ползване на оградената и неоградена части от прохода с твърдения за неоснователно обогатяване на ответника за период от пет години предхождащ предявяването на иска- 01.10.2013г.- 01.10.2018г., в посочените по-горе размери.

С уточнението на исковата молба ищците са заявили фактически твърдения относно действията, чрез които считат, че ответникът оспорва правото им на собственост върху процесния проход и са изяснили, че предявяват установителен иск за собственост за незаградената част от прохода, тъй като ответникът не е установил владение върху нея, а само я ползва, а поради установеното владение върху заградената част, искът за нея е по чл.108 ЗС.Внесено е уточнение и на евентуалния иск, като ищецът е заявил твърдение, че в полза на ответника не са учредявани никакви поземлени сервитути върху процесния проход в смисъл –не е наложена тежест върху имота на ищците/земя и сграда/за служенето и ползването на недвижимия имот, собственост на ответника- ПИ с идентификато𠹕••; не са учредявани на ответника и никакви лични сервитути в смисъл на плодоползване, употребление и обитаване върху процесния проход; не е учредявано право на ползване, нито право на преминаване върху/през прохода.Отстранени са били и нередовностите на исковите претенции по исковете с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ответникът „ПС Груп“АД е депозирал в законоустановения срок писмен отговор, като е оспорил предявените искове като неоснователни.Изложил е твърдения, че е придобил правото на собственост върху самостоятелния обект с идентификатор № •••.• /заградената част от прохода/ на основание изтекла десетгодишна придобивна давност, която е започнала да тече от 2001г.Твърди, че владението е било установено в по- ранен момент -14.04.1997г., когато е вписан праводателят на ответното дружество- „Бургас филм“ЕООД. По отношение на ищците-физически лица, давността не е била прекъсвана и спирана, тъй като те не са участвали в производството по отрицателния установителен иск по гр.д.№594/2003г.по описа на БРС, воден от кооперацията. Счита, че давността не е прекъсвана и спирана и по отношение на кооперацията, тъй като в решението по горепосоченото гражданско дело по никакъв начин проходът не е индивидуализиран с граници, за да се направи извод за идентичност между него, както е описан в съдебното решение и самостоятелният обект с идентификатор № •••.•.Изразява становище, че дори да се приеме, че дружеството е придобило идеалната част само на ищците-физически лица, това автоматично изключва основателността на иска на кооперацията, тъй като тя не може да ревандикира от ответника като собственик на идеални части целият самостоятелен обект.По този въпрос се е позовал на съдебно решение №100 от 02.08.2017г.на ВКС по гр.д. №3560/2016г., първо г.о., ГК. Оспорено е правото на собственост на ищците върху посочените идеални части от общите части на сградата, тъй като протоколът от ОС на ЕС не може да ги легитимира като такива поради неприложимост на чл.17 ал.2 ЗУЕС в настоящото производство, а няма доказателства, въз основа на които да се определят общите части по реда на чл.40 ЗС. Твърди се, че ищците не могат да се легитимират и като собственици на самостоятелни обекти от сградата, тъй като между трето лице, неучастващо в настоящото производство и първия ищец-кооперацията е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1139/1997г.по описа на БРС, с което е допусната делба при квоти 1/6 към 5/6 ид.части за кооперацията от правото на собственост върху цялата сграда.

На следващо място се твърди, че ответникът е станал собственик по силата на чл.97 ЗС- присъединяване на принадлежност към главна вещ, като присъединената вещ не може да се отдели без съществено увреждане на главната вещ.Ответникът е собственик на сграда с идентификатор № •••, която представлява бившето кино „С.“.Частта от прохода, обособена като самостоятелен обект с идентификатор № •••.• е била присъединена като фоайе на киното още при изграждането му.С протокол №3 от 12.03.1965г.ИК на ГНС-Б. е дал съгласие сградата, понастоящем с идентификатор ••• да бъде надстроена, като проектирането и се възложи на проектанта на кино „С.“, с оглед правилното и свързване с киното, входа към него и общото отопление.От изготвеното задание за проектиране и програма към него е видно, че проходът е предназначен за вход на киното и в него следва да се предвиди отстъп за събиране на хора, т.е.фоайе.Същото се установява и от т.23 и т.24 от протокол обр.16 за въвеждане на киното в експлоатация от 1971г.През 1990г.е било извършено заснемане, реконструкция и ремонт на фоайето пред входа на киното и е било установено действителното състояние на присъединената към киното част.През 2001г.е било извършено преустройство на киното: “Смяна на предназначение на фоайе, санитарни възли и административна част в заведение за хранене и развлечение“, като е било издадено и разрешение за ползване. Ответникът твърди, че т.нар.“заградена част“от прохода, понастоящем имаща статут на самостоятелен обект по смисъла на ЗКИР е била проектирана, изградена и присъединена още при строителството на собствената му сграда, като присъединяването и придобИ.ето на правото на собственост е станало още по времето, когато собствеността е била държавна и е възникнало в полза на държавата към момента на завършване на строителството, а впоследствие е преминало в имуществото на „Бургас филм“ЕООД, чийто правоприемник е ответното дружество. Като допълнителен аргумент се изтъква и възражение, че държавата е придобила собствеността върху построеното по давност още преди да бъдат съставени документите за собственост на ищците. Твърди се, че проходът и съответно частта от него, която е самостоятелен обект, никога не е бил обща част по предназначение на сградата, която ищците претендират, че е тяхна собственост, поради характера на застрояването- свързано.Представя се обяснителна записка от 24.03.1964г., от която ответникът счита, че е видно съществуването на прохода още към този момент, като същият не е бил предмет на отчуждително производство.Счита, че държавата е придобила собствеността върху прохода още при извършените отчуждения на земята, а кооперацията никога не е извършвала строителство на този проход, за да се приеме, че е част от сградата, на която тя претендира собственост.Проходът е бил построен върху държавна земя и по силата на чл.93 ЗС е станал държавна собственост, което ответникът счита, че се потвърждава и от решението, с което е допусната делба. Оспорва правото на собственост на кооперацията по аргумент, че в нотариалния акт за собственост липсва диспозитив на нотариуса за признаване право на собственост върху самостоятелни обекти от сградата, а правото на собственост върху земята е в идеални части.Твърди се, че и останалите ищци също не са собственици на самостоятелни обекти в сградата и по тази причина-на идеални части от общите части, техните праводатели също не са били такива.Не са представени и доказателства за размера на идеалните части от общите части на сградата.

Ответникът е оспорил и иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК по същите съображения, оспорил е и исковете с правно основание чл.109 ЗС, тъй като собственическите искове са неоснователни.Твърди се също, че дружеството не създава пречки на ищците за ползването на прохода по предназначението му. Исковете по чл.59 ал.1 ЗЗД също намира за неоснователни, предвид неоснователността на останалите искове.

Оспорил е нот.акт №••, н.д.№•••/20••г.в частта му, в която нотариусът е удостоверил правото на собственост върху посочените в него земя и самостоятелни обекти и нот.акт № ••, н.д.№••/20••г.в частта му, в която нотариусът е удостоверил правото на собственост на всяко от посочените лица върху идеални части от търговските обекти на партерния и първия етаж и сутерена на процесната пететажна сграда, както и върху идеални части от УПИ •••-••• с площ 280.70 кв.м., в който е изградена сградата като неверни.

Оспорил е представената от ищците обяснителна записка с приложение графична част от лицензиран оценител А. И., като е заявил, че същата е частен свидетелстващ документ, съставен за целите на процеса за установяване на изгодни за ищците факти, поради което е лишен от материална доказателствена сила и представлява несъбрани по съответния ред свидетелски показания. Представеното решение по адм.дело №393/2018г.на Административен съд-Бургас намира за неотносимо към правния спор.

Ответникът е заявил, че не упражнява понастоящем фактическа власт върху самостоятелния обект.

БОС е изготвил проектодоклад по делото, като в същия е извършил правилно разпределението на доказателствената тежест, произнесъл се е по възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, като е изложил мотиви за тяхната неоснователност, които се споделят и от настоящата инстанция.Съдът се е произнесъл и по доказателствените искания на страните, както и по оспорването на част от доказателствата.Правилно и законосъобразно, в съответствие със задължителната съдебна практика –ТР №11 от 21.03.2013г.по т.д.№11/2012г.на ОСГК на ВКС съдът не е открил производство по чл.193 ал.2 ГПК по оспорване на двата нотариални акта, а е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже, че констатираното от нотариуса е невярно.

Ищците са депозирали писмени становища, в които са оспорили всички възражения на ответника и са представили писмени доказателства.Заявили са, че няма несмущавано владение на ответника и позоваването на изтекла придобивна давност е безпочвено, още повече, че проходът, като обща част, не може да се придобива по давност.Ищците-физически лица са заявили и възражение, че не са участвали в производството по делото за делба на сградата, поради което постановеното решение по допускане на делбата не ги обвързва и е нищожно.Намират за несъстоятелно възражението за присъединяване на основание чл.97 ЗС, тъй като законът не допуска присъединяване на общи части от една сграда към обект в друга сграда.Считат и възражението, касаещо свързаното застрояване на сградите за неотносимо към спора, тъй като строителството е извършено при действието на ЗПИНМ, а не на ЗУТ.

По искане на ищците и с определение №100616 от 04.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№256/2020г.на Апелативен съд-Бургас на основание чл.226 ал.2 ГПК е конституирано по делото трето лице помагач на страната на ответника дружеството „Лукс Билд Строй“ ЕООД.

Третото лице помагач с писмена молба е заявило встъпване на страната на ответника, като е изразило становище, че поддържа всички твърдения и възражения на ответната страна.

По делото са ангажирани няколко съдебно –технически експертизи/основна, допълнителна, повторна/, съдебно-икономическа експертиза, представени са множество писмени доказателства, както и са изслушани свидетелски показания.

С постановеното съдебно решение БОС е отхвърлил предявените от ищците собственически искове, както и исковете с правно основание чл.59 ЗЗД, тъй като е приел, че ищците не са доказали възникването на етажна собственост върху пететажната административна сграда, построена в УПИ •••-••• кв.•• по действащия ПУП –ПРЗ на гр.Б., ЦГЧ, с площ 280.70 кв.м., който имот съгласно действащите КККР на гр.Б. представлява ПИ с идентификато𠹕•• с площ 282 кв.м.и е изцяло застроен с административна сграда на пет етажа, която е с идентификато𠹕••. Разгледал е предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск и го е уважил.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните и съобразно закона, БАпС намери за установено от фактическата и правна страна на спора следното:

Ищците твърдят, че процесният проход е тяхна собственост, тъй като представлява по смисъла на чл.38 ЗС обща част по предназначение на собствената им пететажна административна сграда, в която те притежават право на собственост върху самостоятелни обекти, като през него се осъществява достъпа до входа на сградата им, а ответникът ползва за преминаване без правно основание незаградена част от прохода и владее без правно основание заградена от него част от прохода, която е заснета в КККР като самостоятелен обект с идентификатор № •••.• с площ 23.63 кв.м. По отношение твърдяното право на собственост на ищците-физически лица съдът намери следното:

От представения по делото нотариален акт за собственост № •• т. •, рег. №•••, дело №••/20••г.на нотариус Б.К. се установява, че физическите лица Д. И. Ш., И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., П. Д. Д., П. К. К., Л.К.Х., Л.С.Г., М.К.С. и Н.С.Ш. са признати на основание чл.483 ГПК за съсобственици в квоти, посочени в нотариалния акт на следните недвижими имоти: търговски обект с площ 180.18 кв.м.на партерен етаж; търговски обект на първи, надпартерен етаж-мецанин, с площ 180.18 кв.м. и сутерен с площ 180.18 кв.м., при общи граници: изток-калкан към кино „С.“, запад-улица“•••“, север и юг-калканни зидове към съседните имоти, отгоре –ТПК“Колективен труд“, със съответните идеални части от общите части на масивната пететажна административна сграда и от правото на строеж върху терена, на който е построена, ведно с дворно място, с площ 180.18 кв.м./280.70 кв.м.ид.части, върху което е построена сградата, образуващо УПИ •••-••• кв.•• по плана на ЦГЧ на гр.Б., ул.“•••“№•••, целият с площ 280.70 кв.м., бивш парцел ••• и част от бивш парцел ••••, в бивш квартал ••, при граници на УПИ: изток- УПИ •••• на кино „С.“, запад- ул.“•••“, север- УПИ ••••-••• и юг- УПИ •••••-•••.

При съставянето на нотариалния акт са били представени: нотариален акт №••• от 1932г., нотариален акт ••• от 1966г., акт за държавна собственост №447 от 05.07.1949г.на Бургаски ГНС, протокол №122 от 30.12.1965г.на комисия по ЗПИНМ, решение №221 от 24.08.1998г.на БОС, решение по гр.д. №233/1998г.на БАпС, решение по гр.д.№1524/1999г.на ВКС, решение по гр.д. №2001/1998г.на ВКС, решение №1541/06 от 08.01.2007г.на ВКС-тричленен състав, решение №269 от 01.11.2007г.на ВКС-петчленен състав, нотариален акт № ••• дело №1193/1999г.на БРС, нотариален акт № •• дело №1194/1999г.на БРС, удостоверения за наследници, скица, Заповед №1234 от 13.12.1994г.на кмета на община Бургас и Заповед № РД-24-18 от 08.02.2002г.на Министерство на икономиката.

С нотариален акт за дарение •••, дело № •••/29.11.20••г.на нотариус И. К., представен като доказателство по делото, М.К.С. е дарил на съпругата си А. П. С. собствените си 43/384 идеални части от гореописаните недвижими имоти.

С нотариален акт за дарение № ••, дело № ••/20••г.и с нотариален акт № ••, дело № ••/20••г. и двата на нотариус Д.Р., представени като доказателства по делото, Л.С.Г. е дарила на сина си С. С. Г. 28/384 идеални части от гореописания недвижим имот, притежавани от нея лично и в качеството и на наследник на брат и Н.С.Ш.. Представено е удостоверение за наследници №5943 от 22.10.2013г., от което се установява, че Н.С.Ш. е починал на 05.01.2009г.и е оставил за свой наследник по закон сестра си Л.С.Г.. С нотариален акт № ••-, дело № •• от 20••г. всички ищци са признати са собственици на самостоятелен обект с идентификатор № •••.2 с площ 23.63 кв.м., при квоти съобразно притежаваните от тях в етажна собственост идеални части.

Представено е удостоверение за наследници №5944 от 22.10.2013г., от което се установява, че П. К. К. е починал на ••••г.и е оставил за свой законен наследник сестра си Л.К.Х..Представено е удостоверение за наследници №4274 от ••••., от което се установява, че Л.К.Х. е починала на ••••.и е оставила за свой законен наследник дъщеря си А. П. С. –ищец по делото.

От представеното като доказателство по делото съдебно решение от 08.06.1995г.по гр.д.№284/1994г.по описа на БОС, влязло в сила на 19.06.1995г. се установява, че съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на община Бургас по молба на ищците и техни праводатели за отмяна на отчуждаване по реда на чл.4 от ЗВСВОНИ в частта, отнасяща се за отчуждения за нуждите на ТПК“Колективен труд“ по ЗПИНМ със заповед №574 от 24.12.1965г.на председателя на ГНС-Б. имот и на Н.Ш., Л.Г., В. Х., П. Д. и Р.Ш. е възстановено правото на собственост на южна двуетажна сграда-близнак, застроена върху 90.09 кв.м.с ½ от дворното място, а само на Р.Ш. е възстановено правото на собственост върху 1/3 от северната сграда-близнак, заедно с 1/6 ид.част от застроеното дворно място, представляващо част от бивш парцел ••••, имот пл.н.••, кв.•• по плана на гр.Б., цялото с площ 180.18 кв.м. Със съдебно решение постановено по гр.д.№1981/1997г.по описа на БОС, оставено в сила с решение по гр.д.№233/1998г.по описа на БАпС и решение гр.д.№ 1524/1999г.по описа на ВКС е прието за установено по отношение на ТПК“Колективен труд“, че Н.Ш., Л.Г., В. Х., П. Д. и Р.Ш., както и П. К. и Л.Х. са собственици на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч.от масивна двуетажна сграда, застроена на 100 кв.м., в парцел ••••, кв.•• по плана на гр.Б., находяща се в гр.Б., ул.“•••“№•••, като кооперацията е осъдена да предаде на ищците владението на имота.В мотивите на решенията е посочено, че се претендира установяване правото на собственост върху имота, отчужден по реда на ЗОЕГПНС- 2/3 ид.части от сградата, състояща се от партер и етаж, застроена на 100 кв.м. и дворно място от 180 кв.м.застроено и незастроено.Установено е било, че отчуждената сграда съществува реално към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ, а кооперацията е извършила надстрояване и пристрояване на сградата, със запазване по обем и площ на партерния и първия етажи.Посочено е също, че е извършено и друго отчуждаване на останалата 1/3 от имота по реда на ЗПИНМ, която не е предмет на това дело. С решението на БАпС и решението на ВКС е констатирана нищожността на нот.акт №•••/1966г.в частта, с която кооперацията е призната за собственик на отчуждената сграда, която не е била съборена и дворното място, върху което е построена.

По делото е представено съдебно решение №180 от 03.05.1999г.по гр.д. №2001/1998г.на ВКС, с което са били отменени влезли в сила съдебни решения по гр.д.№225/1998г.на БОС и по гр.д.№2094/1995г.на БРС и е установено по отношение на ТПК“Колективен труд“ правото на собственост на П. К., Л.Х., Р.Ш., Н.Ш., Л.Г., П. Д. и В. Х. върху южната двуетажна сграда- близнак, 1/3 ид.част от северната сграда-близнак и 4/6 ид.части от дворно място от 181 кв.м., представляващо част от бившия парцел ••••, а сега имот пл.номер•• в кв.•• по отменения план на гр.Б. и ТПК“Колективен труд“ е осъдена да предаде на ищците владението върху този имот.

Въз основа на горепосочените писмени доказателства, въззивният съд приема за установено, че ищците-физически лица са придобили правото на собственост върху самостоятелни обекти в пететажната административна сграда, находяща се на ул.“•••“№••• в гр.Б. на основание чл.1 и чл.3 от ЗВСВОНИ- за отчуждените по ЗОЕГПНС от наследодателите им ид.части и на основание влязло в сила съдебно решение по гр.д.№284/1994г.по описа на БОС по чл.4 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., за отчуждените от наследодателите им ид.части през 1965г.по ЗПИНМ. Тъй като кооперацията е оспорвала правата им, те са ги установили по съдебен ред. След приключването на споровете по горепосочените граждански дела с влезли в сила съдебни решения, ищците/респ.праводателите на някои от тях/ са установили и владение върху реституирания имот, който в нотариалния им акт от •••г. вече е описан като търговски обект с площ 180.18 кв.м.на партерен етаж; търговски обект на първи, надпартерен етаж-мецанин, с площ 180.18 кв.м. и сутерен с площ 180.18 кв.м..Между ищците няма спор, че описаните в нотариалния акт на ищците-физически лица самостоятелни обекти в пететажната административна сграда съставляват възстановената им собственост. /съществуваща отчуждена сграда, която е пристроена и надстроена/. От представените съдебни решения е видно, че заедно със сградата е възстановено правото на собственост и върху дворното място, върху което тя е построена, с площ 180.18 кв.м., представляващо част от бившия парцел ••••, също отчужден от наследодателите на ищците- физически лица.

По отношение твърдяното право на собственост на кооперацията, при съобразяване на установените права на собствениците по реституция, съдът установи следното:

От представения по делото нотариален акт № •••, н.д.№••• от 19.12.2001г.на нотариус Б.К. се установява, че ищецът ТПК“Колективен труд“ е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място от 99.70 кв.м./280.70 кв.м.ид.части съгласно ЗРП на гр.Б., а измерено на място 101.60/282.60 кв.м.ид.части, находящо се в парцел •••-••• кв.•• по плана на ЦГЧ на гр.Б., ул.“•••“№•••, при граници на целия имот: изток- парцел ••••, запад- ул.“•••“, север- парцел ••••-••• и юг-парцел •••••-•••, който е изцяло застроен с административна сграда на пет етажа при граници на цялата сграда: изток-външен зид към кино „С.“, запад-външен зид към ул.“•••“, север-калкан към сградата в парцел ••••-•••, юг-калкан към сградата в парцел •••••-•••, която сграда представлява: на първи етаж- производствено помещение със санитарен възел със застроена площ 99.63 кв.м., при граници: юг-възстановен имот, отгоре-собствени помещения, отдолу-проход; на втори етаж- производствено помещение със санитарен възел, застроено на 251.03 кв.м., при граници: отгоре-собствени помещения, отдолу-собствено помещение и възстановен имот; на трети етаж- производствено помещение със санитарен възел със застроена площ 359.12 кв.м., при граници: север-калкан към сградата в парцел •X-1476, отгоре- собствени помещения, отдолу-собствени помещения и жилищна сграда в парцел ••••-••• и на четвърти етаж-14 административни помещения, склад и санитарен възел със застроена площ 496.75 кв.м., при граници: север-калкан към сградата в парцел ••••, юг-външен зид към ул.“•••“, отгоре- покрив, отдолу-собствени помещения и сграда в парцел ••••- •••.Припадащите се идеални части от общите части на сградата са определени за всеки от етажите отделно.

Въззивният съд не споделя становището на БОС, че от нотариалния акт не става ясно дали нотариусът удостоверява правото на собственост на кооперацията по отношение на сградата или нейни части. В нотариалния акт са описани ясно и безпротиворечиво помещенията, по отношение на които е извършено нотариалното удостоверяване/признаване на собствеността, в това число и с техните граници и съседи, като същите са отграничени от обектите в сградата, собствеността върху които е била възстановена на ищците- физически лица, както и от останалите собствени на кооперацията помещения в сградата.Така, за помещението на първия етаж в н.акт като граница от юг е посочен възстановен имот, отгоре-собствени помещения, а отдолу-проход; за производственото помещение на втория етаж като граница отдолу е посочен възстановен имот и собствено помещение.По същия начин са индивидуализирани и помещенията на следващите етажи, с посочени граници- собствени помещения, външни зидове към съседни парцели, калканни стени и др. При съставяне на нотариалния акт са били представени: нотариален акт №••• т. •••, дело №•••/1966г., позволителен билет №695 от 13.10.1966г., строително разрешение №15 от 19.02.1975г., решение №520 от 14.06.2000г.на ВКС, решение №117 от 23.06.1999г.на БАС, обяснителна записка на А.Б., скица, удостоверение за данъчна оценка на сградата и на земята, удостоверение за актуално състояние по ф.д.№Д1162/1989г.на БОС. Посочените съдебни решения и нотариалния акт от 1966г.са представени като доказателства по делото. При удостоверяване правото на собственост на кооперацията нотариусът е съобразил документите, удостоверяващи възстановената собственост по реституционните закони и констатираната нищожност на нотариалния акт на кооперацията от 1966г. в частта му досежно съществуващата и реституирана собственост- двуетажната сграда и дворното място, върху което е построена. Както се посочи по-горе, в нотариалния акт възстановената собственост е посочена като граница на две от собствените помещения на кооперацията/първи и втори етаж/, а на помещението на първия етаж като граница отдолу е посочен процесният проход. Нотариалният акт на кооперацията според въззивния съд не е неверен, тъй като в него са удостоверени и съобразени всички съществуващи към момента на съставянето му права на кооперацията в процесната сграда и дворно място.

Неоснователни според въззивния съд са възраженията на ответниците, че правото на собственост върху пристроената и надстроена част от пететажната административна сграда и идеалните части от парцела, върху който е изградена, не е придобито от кооперацията, а е останало държавна собственост.

Със Заповед № 574 от 24.12.1965г.на председателя на ИК на ГНС-Б. на основание §60 от ППЗПИНМ е одобрено отреждането на терен за нуждите на ОП“Кинефикация“ и ОС на ТПК в кв.44 и кв.•• по плана на гр.Б.. От заключението на вещите лица по основната, допълнителната и повторната технически експертизи се установява безпротиворечиво, че с тази заповед е бил одобрен уличнорегулационен план на територия в кв.•• и кв.•• по плана на гр.Б., с предвиждане и отреждане за мероприятия по УРП, осъществяващи градоустройствени цели- строителство на сграда за кино за нуждите на ОП“Кинефикация“ и строителство на сграда за нуждите на ТПК.

С протокол №3 на ИК на ГНС –Б. е дадено съгласие ТПК“Колективен труд“ да построи или надстрои според техническите възможности сграда за шивашки услуги на населението в бивши парцели ••• и •••• кв.•• по плана на гр.Б../л.148-149 т.1 от делото на БОС/. Съгласно чл.39 от ЗПИНМ, действал към 1965г., недвижимите имоти, отредени за мероприятия по УРП се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика им, съгласно правилника за приложение на закона. По делото са представени протоколи № 121, №122 и №123 от 30.12.1965г.от които се установява, че отчуждените по силата на Заповед №574 от 24.12.1965г.на комисията по §85 от ППЗПИНМ бивши парцели ••• и •••• кв.•• по плана на гр.Б. и построените в тях сгради са били съсобствени между държавата и физически лица.Същите са били оценени от комисията и са взети решения какви суми следва да изплати на отчуждените собственици всеки от инвеститорите. ТПК“Колективен труд“ е следвало да заплати 4/5 от стойността на сградата в парцел •••, собственост на наследници на Б. Л. Б. и 159.40 кв.м. от дворното място, цялото с площ 330 кв.м., от които на държавата е следвало да изплати стойността на 59.40 кв.м., а на наследниците на Б. 100 кв.м./протокол №121/.ТПК„Колективен труд“ е следвало да заплати стойността на целия бивш парцел •••• и двете двуетажни сгради, построени в него на държавата и на наследниците на А. К., А. Д. и Д. Д./протокол №122/. От съдържанието на нот.акт №••• от 123.12.1966г.се установява, че ТПК“Колективен труд“ е призната за собственик на 521.40 кв.м./3321 кв.м.от парцел • • кв.••• по плана на гр.Б., заедно с масивен магазин, застроен върху 180.18 кв.м.като придобит въз основа на отчуждително производство.По отношение на плащането в нотариалния акт е удостоверено, че същото е било извършено с платежни нареждания от 20.07.1966г. и 30.03.1966г.

От представения позволителен билет №695 13.10.1966г. и строително разрешение №15 от 19.02.1973г. и заключенията на СТЕ/повторна и допълнителна на в.л.Ч./ се установява, че пристрояването и надстрояването на съществуващата сграда е било извършено от кооперацията на два етапа. След изграждането на първия етап-до трети етаж, е одобрен проект и издадено строително разрешение от 19.02.1973г.за надстройка на четвърти етаж от административната сграда/таванският етаж е преустроен и свързан с модния център, като над него се надстроява още един етаж/.

Анализът на доказателствата води въззивния съд до извод, че ТПК“Колективен труд“ е придобила правото на собственост, допустимо съобразно действащия в периода 1965г.-1990г. правен режим на собствеността в държавата- отреждане на имоти по уличнорегулационен план със Заповед № 574 от 24.12.1965г.на председателя на ИК на ГНС- Б., извършване на отчуждително производство по реда на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, действали в периода 1949г.-1973г., заплащане от страна на кооперацията на дължимите от нея суми на посочените в протоколите на комисията по §85 от ППЗПИНМ лица, включително и на държавата.

Тъй като кооперацията е станала собственик на земя и на сгради и е имало отреждане по уличнорегулационния план за изграждане на неин обект - сграда за шивашки услуги на населението, то не е било необходимо държавата да учредява на ТПК“Колективен труд“ право на строеж, пристрояване или надстрояване на собствената на ТПК сграда. Даденото с протокол №3 на ИК на ГНС –Б. съгласие ТПК да построи или надстрои сградата представлява надлежно волеизявление на държавния орган, оправомощен съобразно чл.13 и чл.15 от ЗС/ред.1958г., действала до 1974г./да разрешава отстъпването на право на строеж на кооперации върху държавна земя.Това волеизявление в случая, имайки предвид отреждането по УРП на общ терен/групиране на парцели/ за мероприятия на държавата и кооперацията обективира съгласието на държавата цялата бъдеща пристройка и надстройка на съществуващата сграда, предвидена по УРП да се придобие в собственост от кооперацията.Следва да се отбележи, че по делото няма доказателства, които да съдържат дори индиции за претенции от страна на държавата или община Бургас към надстроената и пристроена части на пететажната административна сграда или към терена, върху който е построена.

Неоснователни са възраженията на ответника и третото лице помагач, че ищцовата ТПК“Колективен труд“ не е доказала правоприемство с ТПК“Колективен труд“, в чиято полза е било извършено отреждане по УРП за строителство на сграда и отчуждаване по реда на ЗПИНМ/отм./ Правилно и законосъобразно БОС е приел, че от представеното удостоверение по ф.д. №1162/1989г.на БОС и решението по същото е видно, че кооперацията е регистрирана през 1944г., а регистрацията и през 1989г.е поради промени в предмета на дейност и ръководни органи. Липсват твърдения и доказателства да е съществувала друга кооперация с това име, която да е изплатила обезщетенията за отчуждените имоти, да е построила и владяла пететажната сграда.В допълнение следва да се отбележи, че ищцовата кооперация е била и надлежен ответник по всички искове, предявени срещу нея от реституираните собственици.

Анализът на доказателствата, относими към установяване правото на собственост на ищците върху пететажната административна сграда и УПИ ••• -••• кв.•• по действащия ПУП-ПРЗ на гр.Б., води съда до извод, че в резултат на реституцията и влезлите в сила съдебни решения, посочени по- горе, ищците-физически лица са придобили, а ТПК“Колективен труд“ е изгубила правото на собственост върху самостоятелните обекти, част от пететажната административна сграда, идентични със съществуващата отчуждена сграда/северен и южен близнак в бившия парцел •••• кв.••/, които е пристроила и надстроила, както и върху 180.18 кв.м.ид.части от парцела, върху който те са били построени.

Съгласно чл.37 ЗС етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника могат да принадлежат на отделни собственици-държавата, общини, други юридически лица или физически лица. При отговора на въпроса от кой момент е възникнала процесната етажна собственост въззивният съд съобрази и становището на ВКС, обективирано в константната съдебна практика по чл.290 ГПК, в което се приема, че етажната собственост възниква по силата на закона от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са станали собственост на лица, различни от първоначалния единствен собственик. /вж Решение № 81 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3017/2019 г., • г. о., ГК, решение № ••• от 31.05.2016 г. по гр. д. № 5673 от 2015 г. на ВКС, ГК, ••• г. о. и др./.

От събраните по настоящото дело доказателства според въззивния съд се установява безпротиворечиво, че ищците –физически лица понастоящем са собственици на самостоятелни обекти, находящи се на партерен и първи етажи от пететажната административна сграда, които съгласно нотариалния им акт за собственост представляват: търговски обект с площ 180.18 кв.м.на партерен етаж; търговски обект на първи, надпартерен етаж-мецанин, с площ 180.18 кв.м. и сутерен с площ 180.18 кв.м., а ищецът ТПК“Колективен труд“ е собственик на останалите самостоятелни обекти в пететажната административна сграда, описани в нотариалния му акт за собственост, посочени по-горе в настоящите мотиви.

От заключенията на приетите СТЕ и представените по делото скици и кадастрални схеми се установява безпротиворечиво, че описаните в нотариалните актове за собственост на ищците самостоятелни обекти в сградата са заснети в действащата кадастрална карта на гр.Б. като самостоятелни обекти в сграда с идентификатор •••. и записани в кадастралния регистър като собственост на ищците съгласно нотариалните им актове.

Предвид установения по делото факт, че реституцията по чл.4 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНИМ и др. е приключила с решение по гр.д. №284/1994г.по описа на БОС, влязло в сила на 19.06.1995г., въззивният съд приема, че Етажната собственост върху пететажната административна сграда на ул.“•••“№•••, гр.Б. е възникнала от момента на влизане в сила на горепосоченото съдебно решение- 19.06.1995г.

Въззивният съд не споделя становището на БОС, че с оглед висящия спор по гр.д.№1139/1997г. по описа на БРС по иск за делба на И. К. М. срещу ТПК“Колективен труд“ не е доказано възникването на етажна собственост върху пететажната административна сграда, което становище БАпС намира, че е необосновано от събраните по делото доказателства и противоречи на закона.

През 1997г. срещу ТПК“Колективен труд“ е бил предявен иск за делба от И. К. М., по който е било образувано гр.д.№1139/1997г.по описа на БРС.Ищцата М., като наследник на К. К. е претендирала, че е съсобственик на образуван общ парцел • кв.•• по ЗРП на гр.Б., в който е попадал и бивш парцел • -. • кв.••, собственост на наследодателя и, който не е бил отчужден.Съдът е допуснал делба между И. К. М. и ТПК“Колективен труд“ на съсобствен недвижим имот- четириетажната административна сграда, построена в имот пл.н.••• в парцел • кв.•• по ЗРП на гр.Б., при дялове 1/6 ид.част за М.и 5/6 ид.части за кооперацията.По отношение на „Бургасфилм“ЕООД, което дружество е правоприемник на ОП“Кинефикация“ делбата също е била допусната, но искът е бил отхвърлен с решение на ВКС. Делото е във втора фаза на делбата, като има постановено съдебно решение на БРС, невлязло в сила. Видно от съдържанието на съдебното решение на БРС по извършването на делбата/допълнителното съдебно решение/, самостоятелните обекти в сградата, собствеността върху които е възстановена на ищците-физически лица по реституционните закони са били изключени от делбата.Решението на БРС не е влязло в сила, а както е посочил и БОС същото е обжалвано пред БОС, образувано е в.гр.д.№1695/2019г.по описа на БОС.Съдът извърши служебна справка за движението му и установи, че понастоящем въззивното производство е прекратено и делото е внесено в архива на съда.

Тъй като единствено влязлото в сила решение по извършване на делбата има вещен ефект, висящото делбено производство, по което страна е само ТПК“Колективен труд“ не може да се приеме като аргумент, обосноваващ извод, че кооперацията не е доказала правото си на собственост върху самостоятелни обекти в сградата и респективно- че не е възникнала етажна собственост на същата. БОС не е отчел и факта, че в решението на БРС по извършването на делбата, макар и невлязло в сила, са изключени и не са участвали самостоятелните обекти в сградата, за които ищците се легитимират като собственици.Към 1997г., когато е предявен този иск за делба, правото на собственост на ищците –физически лица вече им е било възстановено и сградата е била в режим на етажната собственост.Ищците- физически лица, респ.праводателите им не са участвали в това делбено производство, поради което възражението им, че решението по него не им е противопоставимо е основателно. Висящото, а понастоящем вече прекратено делбено производство, в което ищците-физически лица не участват, няма отношение към възникването на етажната собственост.

При преценката дали спорният по настоящото дело проход е обща част по предназначение на сградата на ищците съдът приема, че същата следва да извърши към момента на възникване на етажната собственост, а не към момента на построяването на сградата, в какъвто смисъл се е произнесъл по този правен въпрос ВКС с Решение № 81 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3017/2019 г., • г. о.на ВКС.

Предвид възраженията на ответното дружество и спецификата на заявените от страните по делото права, БАпС намира, че релевантна за настоящия спор е и преценката дали към момента на възникване на етажната собственост проходът е имал статута на обща част по предназначение на двете сгради. За правилното извършване на тази преценка е необходимо да се изследва какъв е регулационният статут на двата поземлени имота към момента на възникване на етажната собственост.

Тъй като с реституцията се създават нови обекти на правото на собственост, относим към спора е регулационният статут на двата имота към момента на приключване на реституционното производство по ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с влязло в сила съдебно решение./1995г./ Освен това, относим към спора е и регулационният статут на двата имота към момента на приватизационната сделка, от която ответникът „ПС Груп“АД черпи правата си.Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.86а от ППЗСТСУ/отм./, която гласи, че одобреният кадастрален план се попълва по реда на чл.32 ал.1 т.2 от ЗТСУ/отм./ и в него техническата служба на общината по местонахождението на имотите нанася възстановените по реституционните закони имоти и имотите, предмет на сделки по ЗППДОбП.С попълването на новите имоти в кадастралния план същите се въвеждат с него като нови обекти на собствеността, а ако попадат в урегулирана територия, спрямо тях намира приложение регулацията по действащия ЗРП.

Според вещите лица от повторната СТЕ със Заповед № РД-09-14-142 от 19.04.1989г. е одобрен нов ЗРП на ЦГЧ на гр.Б., съгласно който са урегулирани два парцела – парцел • ••• кв.•• в който попада сградата на киното и парцел •••-•••, в който попада сградата на кооперацията.Със следващите заповеди- Заповед № 1707 от 21.09.1993г.е променено само предназначението на – парцел • ••• „за кино и магазини“ и Заповед № 1439/03.06.2013г.е променено предназначението също на парцел • •••, което вече е станало „За кино, магазини, подземен паркинг и обществено- обслужващи функции“, като последните две изменения не касаят границите на парцелите.Съдът кредитира заключението на повторната СТЕ в тази част, тъй като то кореспондира с данните в представената по делото комбинирана скица №595/30.11.2020г.издадена от община Бургас /л.569, т.3 от делото на БОС/.В комбинираната скица са отразени двата парцела и е посочено, че това е регулацията по ЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-14-142 от 19.04.1989г. Съдът не кредитира по този въпрос допълнителното заключение на в.л.Ч./л.749 т.3 от делото на БОС/, в което е посочено, че съгласно ЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-14-142 от 19.04.1989г.в кв.•• на ЦГЧ са били обособени парцели, между които и парцел • •••, който парцел е бил разделен на няколко парцела съгласно одобрено изменение на ЗРП със Заповед № 1707 от 21.09.1993г. и са били обособени урегулирани парцели •••-•••, ••••-•••, ••-•••, •-••••, •• -•••• и • •••/кино „С.“/.

Констатираното от съда различие в експертните становища по въпроса дали двата парцела са обособени със ЗРП от 1989г.или с изменението му през 1993г., се посочва за пълнота на изложението, тъй като в случая релевантен е регулационният статут на имотите към 19.06.1995г./влизането в сила на съдебното решение по гр.д.№ 284/1995г.по описа на БОС и възникването на етажната собственост върху пететажната административна сграда/ и евентуални регулационни промени, настъпили към 1997г./сключването на приватизационната сделка, от която ответникът черпи правата си/.

Към 19.06.1995г., когато е възникнала етажната собственост върху сградата на ищците е действал ЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-14-142 от 19.04.1989г., частично изменен със Заповед № 1707 от 21.09.1993г. съгласно който са били урегулирани два парцела- урегулиран парцел •••-•••, кв.•• по плана на гр.Б., отреден за пететажната административна сграда, собственост на ищците и застроен изцяло със сградата и урегулиран парцел • ••• кв.•• по плана на гр.Б., отреден за сградата на кино“С.“, собственост на праводателя на ответното дружество. Част от бившия имот, собственост на наследодателите на ищците-физически лица, който не им е реституиран, представлява част от парцел • •••, кв.•• по действащия към 1995г.ЗРП и върху него попада част от сградата на киното. Според заключенията на СТЕ, с последващите изменения на ЗРП, включително и до настоящия момент, не са извършени промени в конфигурацията и площта на УПИ •••-•••, кв.•• по плана на гр.Б..Понастоящем, както и към 1995г.и 1997г. УПИ •••-•••, кв.•• е с площ 282 кв.м., като същият няма незастроена част, а е изцяло застроен с пететажната административна сграда.

От заключението на повторната СТЕ и заключението на в.л.Ч. се установява, че административната сграда, собственост на ищците и сградата на бившето кино „С.“, са две отделни сгради, които са изградени на калкан и попадат в отделни урегулирани поземлени имоти- УПИ •••-•••, кв.•• и УПИ •-•••, кв.••. Вещите лица по повторната експертиза дават становище, че функционално сградата на бившето кино и преградената част от прохода представляват едно цяло, но конструктивно преградената част от прохода и сградата на киното са самостоятелни конструкции.Въззивният съд кредитира това становище, тъй като същото е обосновано и кореспондира с констатацията на всички експерти, че проходът е ситуиран изцяло в сградата, собственост на ищците и е разположен, включително и преградената му част, в УПИ •••-•••, кв.••. Вещите лица са посочили, че понастоящем двете сгради, изградени на калкан, са в режим на свързано застрояване по смисъла на ЗУТ, тъй като не са в общ парцел, а за всяка сграда е обособен отделен УПИ, което е било сторено с одобряване на действащия ПУП през 2013г., без обаче да се отчете функционалната им свързаност. Единственият достъп до етажите в сградата, собственост на ищците, без партерния етаж, се осъществява през вход, находящ се в прохода, а само за партерния етаж/търговски обект-аптека/ входът е директно от ул.“•••“, поради което експертите дават заключение, че проходът е предназначен да обслужва етажите и обектите в сграда с идентификатор ••••, за която в кадастралната карта не е показан друг достъп до етажите, освен през прохода.

За сградата на бившето кино от заключенията на СТЕ се установява, че достъпът се осъществява също от вход през прохода/различен от входа на сградата на ищците/, като има още две възможности за достъп до сградата на ответника– от тупикова улица и откъм ул.“Т.“, където са ситуирани изходите на киното. Вещите лица са единодушни в мнението си, че при отреждането на терена и строителството на обектите /1965г. основно строителство и през 1973г. надстрояване на сградата на ТПК/ е бил предназначен да обслужва и двете сгради, изграден е съобразно одобрените тогава проекти и е имал предназначение да осигурява достъпа до входа на киното и входа на административната сграда.

По отношение на преградената част от прохода експертите са констатирали, че от нея се влиза директно във фоайето на бившето кино, което е ситуирано в сграда с идентификатор ••••••••. Самостоятелен обект с идентификатор ••••••••. е бил нанесен с изработването и одобряването на КККР на гр.Б. през 2009г. с функционално предназначение „Друг вид самостоятелен обект в сграда“, без данни за план или проект по който е нанесен този обект, а собствеността е вписана с н.акт №••/16.02.20••г.Вещите лица, дали заключение по повторната експертиза, са посочили, че преграждането на прохода е с лека преградна стена от дървена конструкция и стъкло, а СО с идентификатор ••••••• не съществува на място, нито във вида, в който е показан на КК, нито в какъвто и да е друг вид.При нанасянето му в КК е бил част от бинго.Тъй като не съществува на място, този самостоятелен обект няма как да е приобщен към магазина на ответника/даден в КК като обект „за здравни и социални услуги“/, находящ се в партера на сградата с идентификатор № •••••• Основният спор между страните по делото е дали проходът в партера на пететажната административна сграда е собственост на ищците като обща част по предназначение на собствената им сграда или е обща част на двете сгради в непреградената му част и изключителна собственост на ответника/респ.-на третото лице помагач/в преградената му част, която е получила и идентификатор ••••••• Съгласно чл.38 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени и др., както и всичко друго, което по естеството или предназначението си служи за общо ползване.

Анализът на заключенията на СТЕ води съда до извод, че процесният проход конструктивно е част от сградата, собственост на ищците с идентификатор № ••••••, която е в режим на етажна собственост; разположен е изцяло в нея, заема част от партерния и етаж и е ситуиран изцяло в УПИ •••-•••, кв.•• по плана на гр.Б..Проходът осигурява единствения достъп до етажите в пететажната административна сграда на ищците, чрез входна врата, ситуирана в прохода и служи за преминаване и достъп до сградата на ищците.Горните констатации обосновават извод, че проходът представлява обща част по предназначение на сградата с идентификатор № 070079.610.125.1 по смисъла на чл.38 от ЗС.

Въз основа на заключенията на СТЕ, свидетелските показания и анализираните по-горе писмени доказателства съдът достигна и до извод, че процесният проход е бил изграден съобразно одобрения архитектурен проект за строителството на киното, като е функционално свързан със сградата, собственост на ответното дружество с идентификатор № ••••, чието предназначение към момента на изграждането /1965-66г./е било само за кино. Проходът е осигурявал достъпа до входа на бившето кино откъм ул.“П.м.“/сега“•••“/ и е достигал до фоайето на киното, където са били разположени касите.

В съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, която настоящият съдебен състав споделя, обективирана в решение № 67 от 11.06.2015г.по гр.д. №528/2015г.на Второ г.о.на ВКС е дадено разяснение, че обща част по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС може да бъде само обект, разположен в същата, а не в друга сграда, макар и да е предвидена функционална връзка между тях съобразно одобрения архитектурен проект, тъй като същата не може да създаде вещни права в полза на собственици от другата сграда. В светлината на дадения от ВКС отговор на правния въпрос, относим и към спора по настоящото дело, за настоящия съдебен състав се налага извод, че процесният проход не представлява съвместна обща част на двете сгради, нито преградената му част е обща част към сградата на ответника, тъй като проходът е разположен изцяло в сградата на ищците, за която е обособен самостоятелен УПИ по действащия към момента на възникването на етажната собственост ЗРП, който не е изменян до момента. Проходът конструктивно е част от сградата на ищците, а не от сградата на ответника, която е отделна от сградата на ищците, ситуирана в отделен, самостоятелен УПИ, а връзката на прохода със сградата на ответника не е конструктивна, а само функционална.

С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 594/2003г.по описа на БРС, оставено в сила с решение по в.гр.д.№524/2007г.на БОС и недопуснато до касация с определение от 27.02.2009г. по гр.д.№3704/2008г.на ВКС по предявен от ТПК“Колективен труд“ срещу „ПС Груп“ АД отрицателен установителен иск е прието за установено, че „ПС Груп“АД не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на ул.“•••“№••• гр.Б., построена в УПИ •••-••• кв.•• по плана на гр.Б.. Произнасянето на съда е по отношение на собствеността върху целия проход, същият е индивидуализиран в мотивите и диспозитива на решението достатъчно ясно и в конкретика, която дава основание на настоящия съд да направи извод, че решението е относимо към процесния и в настоящото производство проход. Няма и твърдения, доказателства и дори индиции към 2003г.да е съществувал друг проход в сградата, построена в УПИ •••-••• кв.••, а точно обратното-всички доказателства по делото безпротиворечиво сочат, че от момента на построяването на сградите и до сега съществува само един проход.

Тъй като правото на собственост на ответното дружество върху прохода е отречено с влязлото в сила на 27.02.2009г. съдебно решение по гр.д. №594/2003г. по описа на БРС, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е придобил правото на собственост върху самостоятелния обект с идентификатор № ••• /заградената част от прохода/ на основание изтекла десетгодишна придобивна давност, която е започнала да тече от 2001г.

Отделно, съобразно становището в утвърдената съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, ответникът не е могъл да придобие собствеността върху прохода, в това число и върху преградената му част, тъй като обща част на сграда не е допустимо да се придобива по давност. Следва да се отбележи също, че в случая е безспорно установено от заключенията на СТЕ, че и заградената част от прохода не попада в УПИ ••••, кв.•• по плана на гр.Б., поради което съдът няма основание за извод, че владението на ответника върху заградената част е в обема на правата му върху собствения му УПИ. В този смисъл, неоснователно е и възражението на ответника, че е придобил правото на собственост на основание изтекла придобивна давност и само върху припадащите се идеални части, собственост на ищците-физически лица.

Съдът намери за неоснователно възражението на ответното дружество, че е придобило правото на собственост върху заградената част от прохода на основание чл.97 ЗС, тъй като тази част е принадлежност към собствената му сграда. С оглед статута на прохода на обща част и установената му конструктивна принадлежност изцяло към сградата и УПИ, собственост на ищците, способът за придобИ.е право на собственост чрез присъединяване е неприложим спрямо процесния проход, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.

По делото е представен нотариален акт № 184, т. •, рег.№2864, дело №165/2014г.на нотариус С.Д., съгласно който „ПС Груп“АД е признато за собственик на основание чл.587 ал.1 ГПК на недвижими имоти, един от които и ПИ с идентификатор № •••• /тогава проектен/, ведно с построените сгради- кинозала, заведение за хранене, компютърна зала и дискотека, ведно с прилежащите 50% от общите части на сградата/проход/ и преддверие към основната сграда.При съставянето на нотариалния акт не е било представено влязлото в сила на 27.02.2009г. съдебно решение по гр.д.№594/2003г.по описа на БРС, поради което констатацията на нотариуса досежно правото на собственост на ответното дружество върху 50% от прохода, като общи части, прилежащи към сградата се явява невярна.Освен това от посочените в нотариалния акт документи, въз основа на които е признато правото на собственост на „ПС Груп“АД става ясно, че ответното дружество е придобило собствеността върху имота на основание приватизационна сделка, осъществена по реда на ЗППДОбП през 1997г. По делото обаче не са представени писмени доказателства, че с приватизационната сделка ответното дружество е придобило собствеността върху 50% от прохода.Представен е единствено меморандум, в който проходът или 50% от него не е включен като част от активите на приватизираното дружество.Ответникът не представя доказателства да е придобил правото на собственост върху идеални части от УПИ •••-••• кв.•• по действащия ПУП на гр.Б., действал и към 1997г.или върху самостоятелни обекти от сградата.

Горният анализ води съда до обобщаващия извод, че ищците са установили правото си на собственост на самостоятелни обекти- части от етажи, находящи се в пететажната административна жилищна сграда, построена върху УПИ •••-••• кв.•• по действащия ПУП на гр.Б. и на идеални части от парцела, върху който сградата е построена. Тъй като ищците-физически лица са собственици на три самостоятелни обекта в сградата, а кооперацията- на останалите самостоятелни обекти, сградата е в режим на етажна собственост, възникнала през 1995г.с приключване на реституционното производство. Процесният проход конструктивно е част от сградата на ищците, той служи на етажните собственици за преминаване и достъп през входа до четирите етажа/без партерния/, поради което по смисъла на чл.38 ЗС проходът представлява обща част по предназначение на тази сграда.

По отношение на дяловете на ищците в общите части, съдът приема, че същите са установени съобразно чл.40 ал.1 ЗС с представения протокол от ОС на ЕС. На проведено Общо събрание на етажната собственост ищците са взели решение относно дяловете си в общите части, като са определили процентното съотношение на припадащите се към самостоятелните им обекти идеални части от общите части на сградата, което е достатъчно за целите на доказването на правата им в настоящото производство.

По делото не е било спорно, че ответното дружество и респективно- частният му правоприемник/третото лице помагач/ владее заградената част от прохода и ползва за преминаване незаградената част от прохода. С влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№594/2003г.по описа на БРС е прието за установено, че ответникът не е собственик на процесния проход. Ответникът не е доказал да е придобил правото на собственост и в периода след влизане в сила на това съдебно решение до предявяването на настоящия иск. Процесният проход поради естеството си на обща част на сградата на ищците не може да бъде придобит чрез способа придобивна давност от ответника, който не е и етажен собственик и поради липса на намерение, фактическа власт и несмущаване на владението. Както се посочи по- горе, заградената част от прохода не е присъединена към сградата на ответника чужда вещ по смисъла на чл.97 ЗС, тъй като способът за придобИ.е право на собственост чрез присъединяване е неприложим спрямо процесния проход, с оглед статута му на обща част по предназначение в сградата на ищците.

Неоснователни според съда са и възраженията на ответника, че застрояването е свързано, поради което съобразно ЗУТ проходът не следва да се счита за обща част на сградата на ищците. Действително, вещите лица по приетите СТЕ са дали заключения, че двете сгради са в режим на свързано застрояване по смисъла на действащия ЗУТ. В заключението на повторната експертиза, което съдът кредитира, вещите лица са посочили, че одобреният със Заповед №1438/03.06.2013г. ПУП, влязъл в сила е бил изготвен в условията на заварени сгради в режим на свързано застрояване, но в него също е допуснато образуването на два УПИ без да се отчете функционалната им свързаност. Отговорът на вещите лица изисква съдът да даде отговор и на въпроса дали проходът е изгубил статута си на обща част в сградата на ищците при действието на ЗУТ.

В § 5 т.22 на ЗУТ/в сила от 2001г./ е дадено легално определение на понятието „свързано застрояване“ – това е „.. застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. То, според чл.131 ЗУТ определя като заинтересувани лица собствениците на такива имоти в административни производства по изменение на действащ ПУП, но няма разпоредба в закона, която да гласи, че при свързано застрояване се изключва приложението на чл.38 от ЗС.

В чл.187 на ЗУТ/нов, ДВ бр.61 от 2007г./ законодателят е предвидил, че в подробни устройствени планове в части от УПИ, в партерното ниво на сгради в режим на средно или високо свързано застрояване, разположени по външните регулационни линии могат да се предвиждат разширения и връзки с тротоара на прилежащата улица, като пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на улицата. Собствениците на УПИ и сгради не могат да препятстват или да ограничават масовия пешеходен достъп до тези обекти.Такива обекти, съгласно чл.187 ал.4 от ЗУТ могат да се предвиждат и чрез изменение на действащите подробни устройствени планове по реда на чл.135 ал.5, а чл.187 ал.5 от ЗУТ гласи, че собствениците на УПИ и сгради по ал.1 се обезщетяват от общината еднократно по реда на чл.210 от закона.

Анализът на нормативната уредба налага за съда извод, че пешеходният проход следва да е предвиден в одобрен ПУП или негово изменение, а собствениците на УПИ и сгради, в които се предвижда такъв проход следва да бъдат обезщетени.В тази хипотеза проходът действително няма статут на обща част на сграда, но за целта е необходимо да е проведена административна процедура по съответното предвиждане на ПУП, а собствениците следва да са обезщетени от общината по реда на чл.210 ЗУТ.

По делото няма твърдения и доказателства да е била осъществена такава административна процедура след влизане в сила на горецитираната разпоредба, поради което за съда се налага извод, че процесният проход не е изгубил статута си на обща част в сградата на ищците при действието на ЗУТ.

При действието на ЗТСУ/отм./, единствената възможност за установяване право на преминаване през чужди имоти е по реда на чл.208 от ППЗТСУ/отм./, който е давал възможност за временно установяване право на преминаване през чужди имоти/проходи/ със заповед на кмета на общината. По делото няма твърдения и доказателства при действието на ЗТСУ/отм./да е бил учреден на ответното дружество или праводателя му такъв сервитут.

Въз основа на горните съображения, въззивният съд достигна до извод, че ответникът и респективно –частният му правоприемник, третото лице помагач „Лукс билд строй“АД не е доказал, че владее заградената част от прохода и ползва останалата част от прохода на правно основание, годно да го направи собственик или че е носител на ограничено вещно право на ползване, преминаване и др. Ето защо, предявените от ищците искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС следва да бъдат уважени като основателни и доказани, тъй като са установени по делото изискуемите от закона предпоставки. Решението на БОС, в частта, с която са отхвърлени тези два иска следва да се отмени като незаконосъобразно, като въззивната инстанция постанови решение, с което съдът:

-приема за установено по отношение на ответното дружество „ПС Груп“АД при участието на третото лице помагач „Лукс Билд Строй“ЕООД, че ищците като етажни собственици на пететажна административна с г р а д а с идентификатор ••• по действащите КККР на гр.Б., с административен адрес- гр.Б., ул.“•••“№•••, построена в УПИ •••-••• кв.•• по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на гр.Б., целият с площ 280.70 кв.м. са собственици на обща част по предназначение в собствената им сграда, представляваща свободна част от проход, с площ ситуиран в партерния етаж на сградата им, съобразно отразеното фактическо състояние, конфигурация и граници на свободната част от прохода в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза /лист 661 т.3 от делото на БОС/.

• приема за установено по отношение на ответното дружество „ПС Груп“АД при участието на третото лице помагач „Лукс Билд Строй“ЕООД, че ищците, като етажни собственици на пететажна административна с г р а д а с идентификатор ••• по действащите КККР на гр.Б., с административен адрес- гр.Б., ул.“•••“№•••, построена в УПИ •••-••• кв.•• по действащия ПУП-ПЗР на ЦГЧ на гр.Б., целият с площ 280.70 кв.м. са собственици на обща част по предназначение- преградена от ответника част от проход, ситуиран в партерния етаж на сградата им, която е била заснета в действащите КККР на гр.Б. като самостоятелен обект с идентификатор •••., с площ 23.63 кв.м., съобразно отразеното фактическо състояние, конфигурация и граници на преградената част от прохода в комбинираната скица на повторната съдебно-техническа експертиза /лист 661 т.3 от делото на БОС/, като ответникът следва да бъде ОСЪДЕН да предаде на ищците владението на владяната от него без правно основание преградена част от прохода.

В комбинираната скица на прохода вещите лица по повторната СТЕ са отразили установеното от тях на място фактическо състояние на прохода, разположението на преградната стена, конфигурацията и границите на целия проход, както и на двете му части- свободна и преградена. Следва да се отбележи, че вещите лица са дали становище, че кадастралното заснемане на преградената част от прохода като самостоятелен обект с идентификатор •••., с площ 23.63 кв.м е било извършено по времето, когато в сградата на ответника е имало бинго зала, а установеното от вещите лица при огледа на прохода преграждане не съответства на отразеното в кадастралната карта, което налага за съда извод, че очевидно са извършвани последващи кадастралното заснемане промени, които съдът следва да съобрази при постановяване на решението си. Ето защо и съдът приема, че тази комбинирана скица находяща се на л.661 т.3 от делото на БОС следва да обяви за неразделна част от решението си, тъй като тя отразява действителното фактическо състояние на прохода в неговите две части- свободна и преградена.

От извършена справка в Търговския регистър се установява, че „ПС Груп“АД съгласно учредителен протокол от 28.06.2016г. е осъществил преобразуване чрез отделяне в новоучредено дружество „Лукс билд строй“ЕАД. В капитала на новото дружество на 19.12.2018г.е вписан учредителен акт, в който спорните в настоящото производство имоти са вписани като част от капитала на „Лукс билд строй“ЕАД. Ищците са предявили исковете си на 30.10.2018г., т.е. преди горепосоченото вписване, поради което е налице хипотезата на прехвърляне на спорното право след предявяване на иска.

В Търговския регистър е вписано осъществено преобразуване на „Лукс билд строй“ЕАД чрез прекратяване и промяна в правноорганизационната форма на ЕООД. С определение №100616 от 04.09.2020г. по ч.гр.д. №265/2020г.по описа на БАпС е отменен отказът на БОС да допусне конституирането на „Лукс билд строй“ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника и дружеството е конституирано като трето лице помагач.

Съгласно чл.226 ал.1 ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят съобразно чл.226 ал.2 ГПК може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице помагач.Постановеното решение, съобразно чл.226 ал.3 ГПК има сила на присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се отнася до недвижим имот.

Към повторната СТЕ е приложена комбинирана скица на прохода към момента на извършения от вещите лица оглед/л.661 т.3 от делото на БОС/, в която в жълт цвят е отразена свободната част от прохода, мястото на поставената преграда с врата, посочени са и размерите на преградената и свободна части. Тази скица съдът обявява за неразделна част от решението си, тъй като в нея е отразено актуалното фактическо положение, имащо значение към предмета на спора.

Нотариалният акт за собственост на ответното дружество №184 т. •, рег.

№2864, дело №165 от 15.08.2014г.на нотариус Станка Димова, в частта, в която нотариусът го е признал за собственик на 50% ид.части от общите части на сградата/проход/ и преддверие към основната сграда с идентификатор № ••• следва да се отмени като неверен на основание чл.537 ал.2 ГПК, тъй като съдът установи невярност на тази констатация.

По делото са представени и съдебни решения по административни дела, водени между страните- адм.д.№1496/2018г.на БАдмС, адм.д.№ 11466/2020г.на ВАС, адм.д.№3129/2019г.на Адм.съд-Бургас, адм.д.

№4006/2021г.на ВАС, адм.д.№2219/2020г.на Адм.съд-Бургас, адм.д.

№10867/2021г.на ВАС, от които е видно, че претенциите на ответника и третото лице помагач за изменение на ПУП, предвиждащо преминаване през прохода са останали неудовлетворени по съображения, че не са основани на учредено по надлежния ред право на преминаване или ползване на прохода; без уважение са оставени и претенциите на третото лице помагач за вписването му като собственик в сградата на ищците, на отразения в КККР на гр.Б. СО с идентификатор •••., представляващ преградената част от прохода.

Във връзка с възражението на ответника, че не осъществява фактическата власт върху преградената част от прохода, съдът отбелязва, че ищците на основание чл.226 ал.2 ГПК са поискали конституирането на трето лице помагач на ответника – търговското дружество „Лукс Билд Строй“ЕООД, като са заявили, че при извършена в Търговския регистър справка са установили, че спорното право е преминало чрез преобразуване от „ПС Груп“АД в „Лукс билд строй“ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е „ПС Груп“АД след предявяване на исковете. Към настоящия момент „Лукс билд строй“ЕАД е заличен търговец, чийто правоприемник е „Лукс билд строй“ЕООД. Заличаването е било извършено на 18.06.2019г.чрез преобразуване с промяна на правната форма, като спорното право към настоящия момент е в активите на „Лукс билд строй“ЕООД. С определение №100616 от 04.09.2020г. по ч.гр.д.№265/2020г.по описа на БАпС е отменен отказът на БОС да допусне конституирането на „Лукс билд строй“ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника и дружеството е конституирано като трето лице помагач.При това положение и съобразно чл.226 ГПК, решението ще има сила на присъдено нещо и спрямо приобретателя-трето лице помагач на страната на ответника.

По допустимостта и основателността на исковете с правно основание чл.109 ЗС въззивният съд намери следното:

Искът по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на имота срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на действията, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него. В ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС са дадени разяснения, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр.

За да се уважи искът по чл. 109 ЗС следва кумулативно по делото да се установи извършено от ответника действие, което е неоснователно, чрез което са засяга имота на ищеца и с оказаното въздействие върху имота се създават пречки за упражняване правото на ищеца в пълен обем. Друга основна предпоставка за уважаване на иска е между поведението на ответника и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищеца, да има причинна връзка.

Ответникът е навел възражение за недопустимост на иска с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответника да премахне преградната стена, изградена от запад с леки материали, с която е присъединил към свой търговски обект, намиращ се в сграда с идентификатор •••, оградената част от прохода, представляваща самостоятелен обект с идентификатор •••., като се позовава се на точка 1 от ТР №4/2015г.на ОСГК на ВКС.

БОС е намерил възражението за неоснователно и е приел предявеният иск за допустим, като въззивният съд споделя това становището. В т.1 на ТР№4/2015г. от 06.11.2017г.на ОСГК на ВКС не е разглеждан такъв правен въпрос, а е даден отговор досежно цената на негаторен иск, който не съдържа осъдителен петитум.В точка 3 на същото Тълкувателно решение е дадено разрешение на правен въпрос, относим и към настоящия спор, който е в смисъл, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. ОСГК на ВКС не е давало разяснения в смисъл, че негаторната защита е допустима само в случаите, когато се пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост, без отнемане на владението от ответника. Смисълът, вложен в съжденията в ТР е съвсем различен и няма отношение към допустимостта на настоящия иск. С предявения иск ищците са отправили искане ответникът да бъде осъден да премахне преградната стена, с която е преградил част от прохода- петитум, напълно съответстващ на твърденията в исковата молба и адекватен за вида на търсената от ищците негаторна защита.Предвид изложението на съда по основателността на исковете с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС и извода, че ищците са доказали правото си на собственост върху процесния проход, като обща част на собствената им сграда в режим на етажна собственост съдът намира, че по делото е установена първата предпоставка за провеждането на иска – ищците да са собственици на имот, по отношение на който се твърди, че ответникът е нарушил упражняването на правото им на собственост в пълен обем.

За основателността на исковете с правно основание чл.109 ЗС ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване и твърдените от тях неоснователни действия на ответника, с които е нарушено правото им на собственост в пълния му обем, както и че тези неоснователни действия на ответника пречат на ищците да упражняват своето право на собственост.

Ищците са твърдели, че ответникът им пречи да упражняват в пълен обем правото на собственост върху общата част- проход в сградата им в режим на етажна собственост, тъй като е изградил преградна стена от запад в прохода с леки материали, присъединявайки по този начин оградената част към свой търговски обект. Оградената част от прохода е получила и идентификатор по КК като самостоятелен обект •••., отразяването на който в КК според заключението на СТЕ не кореспондира с установеното на място при огледа на вещите лица.

По отношение на свободната част от прохода с площ 79.12 кв.м.ищците са твърдели, че ответникът им пречи да упражняват правото си на собственост в пълния му обем, тъй като ползва тази част за преминаване до входа на собствената си сграда, което създава на ищците значителни неудобства- функциониращи в сградата на ответника заведения и магазини, отдадени от него под наем на търговци ползват прохода за разтоварване на стоки и преминаване на множество клиенти.

От заключенията на приетите по делото СТЕ се установява безпротиворечиво, че част от прохода с площ е преградена с лека преградна стена, като от преградената част се влиза директно във фоайето на бившето кино. При евентуалното и премахване обектът ще се окаже отворен и незащитен откъм главната улица, а ако преградената част бъде отделена и придобие друга функция, ще бъде ликвидиран достъпът до киното откъм ул.“•••“. Понастоящем киното не функционира, но съгласно влезлия в сила ПУП и РУП предназначението на УПИ •••• кв.•• по плана на гр.Б. се запазва и допълва- „за кино, магазини, подземен паркинг и обществено обслужващи функции“. Според плана сградата на киното се запазва и се предвижда надстрояване.

Тъй като според действащия ПУП не е предвидено запазването на прохода и не е проведена процедура по чл.187 от ЗУТ, съдът няма основание да вземе предвид предвижданията на плана за предназначението на УПИ •••• кв.•• и съществуващото фактическо положение като аргумент при преценката си дали неоснователните действия на ответника създават пречки на ищците да упражняват правото си на собственост в пълния му обем. Преградената част от прохода конструктивно представлява част от сградата на ищците, проходът е обща част на сградата на ищците и всички те, като етажни собственици имат право да го ползват. В резултат на неоснователното преграждане ищците са лишени от възможността да ползват тази част от прохода, с което неоснователно действие се нарушава правото им на собственост. По отношение на свободната част от прохода се установява, че същата се ползва от ответника за преминаване, като с оглед функционирането на сградата на бившето кино в частта и с достъп откъм прохода, функционираща като търговски обекти/магазини, заведение за хранене и др./ проходът е ползван за преминаване от неограничен кръг лица, клиенти на търговски обекти, както и за зареждане на стоки. Ежедневното преминаване на голям поток от хора през собствения на ищците имот също представлява пречка за тях да упражняват пълноценно правото си на собственост. Следва да се отбележи, че ответникът не е преустановил неоснователните си действия и след влизане в сила на решението по гр.д. №594/2009г.по описа на БРС, с което е отречено правото му на собственост върху прохода.

По гореизложените съображения, въззивният съд достигна до извод, че двата негаторни иска с правно основание чл.109 ЗС са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а решението на БОС в частта, с която тези искове са отхвърлени следва да се отмени като незаконосъобразно.

При произнасянето на въззивния съд, имотите ще се индивидуализират в диспозитива на решението освен с идентификатори по КККР на гр.Б. и съгласно регулационния им статут, който също има отношение към правото на собственост на страните.

Исковете с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД Бургаският апелативен съд намери за неоснователни.Съгласно чл.59 ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на този иск са да се установи обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, като е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същи факти, при установена причинна връзка. В случая е установено безспорно, че ответникът е ползвал прохода без правно основание, като е отклонявал поканите на ищците за плащане на наем или преустановяване на ползването.

Ищците считат, че са обеднели с размера на наема, който биха получили, ако са ползвали самостоятелно прохода, включително и чрез преустройството му в търговски обект, за каквото са имали издадена скица с виза за проектиране през 2018г.Това преустройство не се е случило, тъй като ответникът е оспорил визата за проектиране, издадена от Гл.архитект на община Бургас и по жалбата е висящо адм.д.№1496/2018г.по описа на Адм.съд-Бургас.Претендират обезщетение за лишаването им от ползването върху процесния проход определено въз основа на размера на средния пазарен наем за квадратен метър търговска площ в ЦГЧ на ул.“•••“.

Твърдяното обедняване на ищците не е в причинна връзка с ползването на прохода от ответника без основание, а произтича от други факти- оспорване пред Административния съд на инвестиционно намерение на ищците да извършат преустройство на сградата и да обособят търговски обект в прохода. Меродавно за основателността на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД е съществуващото предназначение на прохода, а не бъдещите инвестиционни намерения на ищците. Проходът както и през периода 2013г.-2018г., така и понастоящем е със статут на обща част по предназначение на сградата на ищците и същият се ползва за преминаване и достъп до етажите през входа на сградата. Ищците не са били лишени от възможността да ползват прохода по предназначението му, а неоснователното обогатяване на ответника произтича от безвъзмездното и неоснователно ползване за преминаване на свободната част от прохода от ответника и ползване на преградената част като обособена входна част на собствената му сграда. Ищците обаче не твърдят и не ангажират доказателства за размера на обогатяването на ответника и собственото им обедняване съобразено с ползването на прохода по предназначението му.По гореизложените съображения, исковете с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, както и акцесорните искови претенции с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер. Решението на БОС в частта, с която тези искове са отхвърлени, следва да бъде потвърдено като правилно в крайните си изводи, но при други мотиви.

Предвид уважаването на главните искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, решението на БОС, в частта, с която се е произнесъл по евентуалния иск на ищците и го е уважил следва да бъде отменено.

Решението на БОС следва да се отмени и в частта, с която е отменен нот.акт за собственост на ищците №97 т.•, рег.№1802, дело №56 от 15.02.2018г.на нотариус В.Д.. По разноските:

Разноските във въззивното производство следва да бъдат разпределени съразмерно с тежест на страните съобразно уважената и отхвърлена част на въззивните жалби на ищците. Въззивната жалба на ответника срещу решението на БОС по уважения евентуален иск не се разглежда по същество от въззивния съд, тъй като главните искове са уважени и са отпаднали предпоставките за разглеждане на евентуалния иск, в резултат на което решението на БОС се отменя в тази му част. Поради това и разноски на ответника, в качеството му на въззивник не се дължат от ищците –в качеството им на въззиваеми по жалбата на „ПС Груп“АД.

Разноските, направени от ТПК “Колективен труд” във въззив ното производство възлизат на сумата от 1295 лв. държавна такса за въззивната им жалби и 4000 лв. за процесуално представителство за адв. Ц.. Съобразно изхода на спора/уважена част от обжалвания интерес в размер на 82%/ въззиваемото дружество „ПС Груп“АД следва да бъде осъдено да заплати на кооперацията сумата от 1061, 90 лв. държавна такса. По отношение на направените разноски за процесуално представителство, поради липса на изрично посочване съдът приема, че те са направени по равно за въззивната жалба и за процесуалното представителство по неразгледаната въззивна жалба на „ПС Груп“АД. Поради това, дружеството следва да бъде осъдено да заплати на кооперацията разноски за процесуално представителство във въззивната инстанция в размер на 1640 лв.

Разноските, направени от въззивниците – физически лица в настоящата инстанция възлизат на сумата от 616 лв. – държавна такса по въззивната им жалба. Съобразно изхода на спора „ПС ГРУП“ АД следва да бъде осъдено да им заплати разноски в размер на 505 лв.

Дружеството „ПС Груп“АД е представило списък и доказателства за направени във въззивното производство за процесуално представителство в размер на 6 553, 20 лв. Също не е посочено по пера това възнаграждение и съдът приема, че то е договорено по равно за въззивната му жалба по уважения евентуален иск и по въззивните жалби на ищците в производството. При достигнатия изход от спора ТПК „КОЛЕКТИВЕН ТРУД“, ЕИК 000030584, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ••• ••• И. Д. Ш., А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д. и С. С. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на „ПС ГРУП“АД разноски в размер на 589 лв., от които 382 лв. от кооперацията и 200 лв. от физическите лица.

На ищеца ТПК“Колективен труд“ се присъждат допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 8 674 лева, а на ищците- физически лица се присъждат допълнително разноски в размер на 10 088 лева.

Присъдените с решението на БОС в полза на ответника разноски се намаляват до размера от 1389 лева общо, от които дължима от ТПК“Колективен труд“ е сумата от 902 лева, а от ищците-физически лица- 487 лева.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският апелативен съд