Решение № 79 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 91/2026 г.

наказателно дело № 20264440200091 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Съдебното производство е образувано въз основа жалба на ЕТ „...“, с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ...., представляван от ...., подадена чрез адв. Н. Д. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. „Катя Попова“ № 2, ет.1, офис № 12 против Наказателно постановление № 877900-F866391/04.03.2026 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите /НАП/, издадено на основание чл.53 от ЗАНН. С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Навеждат доводи, че е налице несъответствие между датата на нарушението и фактите, касаещи евентуалната му дата, както и, че не са взети предвид реалното увеличение на разходите за ел. енергия, ВиК, заплати и осигуровки. Алтернативно се изразява позиция за наличие на маловажен случай на административно нарушение. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски. В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. Н. Д. от ПлАК. Поддържа депозираната жалба и съображенията изложени в същата. Счита, че от събраните по делото доказателства - гласни и писмени, може да се направи обоснован извод за основателност и доказаност на жалбата, излага подробни доводи в тази насока и моли да бъде отменено изцяло Наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано. Претендира разноски. Административно наказващия орган Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Велико Търново при ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ НА НАП - редовно призовани, се представлява от юрисконсулт Николета Младенова. Моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и депозираната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и необоснована. Претендира присъждане на разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното: На 06.12.2025 г. е извършена проверка в търговски обект - магазин за риба, находящ се в гр. Червен бряг, Кооперативен пазар, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „...“ с ЕИК ..... и е установено повишение на продажната цена на продукт -замразена риба скумрия 1 кг., която към 11.08.2025 г. е 9,50 лв. с ДДС, а към дата 11.10.2025 г. и към 06.12.2025 г. продажната цена е 12,50 лв. с ДДС. Сочи се също, че стоката - замразена риба скумрия 1 кг., е била с доставна цена към 11.08.2025 г. в размер на 7,08 лв. без ДДС, и с доставна цена към 11.10.2025 г. в размер на 7,92 лв. без ДДС, видно от представени фактури. Посочено е, че повишението на доставната цена към 11.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 11,86 %, а повишението на продажната цена към 11.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 31,58 % , т.е. повишението на продажната цена е с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена. Посочено е, че с това търговецът е нарушил разпоредбата на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ. Твърди се, че не са представени доказателства за това, че повишението се дължи на обективни причини, а именно на външни икономически фактори. Прието е също, че констатираното увеличение на цената на посочената стока е необосновано от обективни икономически фактори. Извършена била и документална проверка, при което данъчните служители приели за установено, че е налице необосновано от обективни икономически фактори увеличение на продажната цена на продуктът замразена риба скумрия 1 кг. е с продажна цена към 11.08.2025 г. в размер на 9.50 лв. с ДДС и продажба дена в размер на 12.50 лв. с ДДС към 11.10.2025 г. и 06.12.2025 г. Повишението в продажната цена е 31.58 %. За да приемат горното, били взети предвид стойности от таблици със заложени показатели като инфлация, работни заплати и др., както и доставните цени и било изчислено, че реалното увеличение е с над 1 процент. На 12.01.2026 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу ЕТ „...“, с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ...., представляван от ...., в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му, че има възражения. Възражение постъпило в законоустановения срок, но било преценено като неоснователно. Впоследствие, на 04.03.2026 г. въз основа на акта било издадено НП, с което било възприето, че е осъществено нарушение на чл. 15 ал.4 от ЗВЕРБ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание на осн. чл.59 ал.5 т.6 от ЗВЕРБ в минимален размер. Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото – КЛЕН; фактури, касови бележки; стокови разписки и др., както от показанията на свидетелите - актосъставител Х. К. Д., св. Д. Н. Донков и св. В. М. П.. Съдът кредитира представените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, като прие същите за относими към главния факт на доказване в производството. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. При извършената служебна проверка съдът констатира наличието на съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на НП. Съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и датата, на която е извършено. Тези реквизити трябва да са посочени по ясен и недвусмислен начин, за да може санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинено и да организира адекватно защитата си. В настоящия случай, в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на 11.10.2025 г. Тази дата е определена единствено въз основа на писмени обяснения на служител на дружеството, а не въз основа на обективни данни от фискалната памет на касовия апарат или други безспорни доказателства. В същото време, проверката, при която са установени цените, е извършена на 06.12.2025 г. Тази неяснота и липса на обективна доказаност на датата на извършване на нарушението съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като създава несигурност относно времевия елемент от състава на нарушението и ограничава възможността за съдебен контрол. Съдебната практика е константна, че подобна неяснота накърнява правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Отделно от това настоящия съдебен състав намира, че АНО е допуснал и неправилно приложение на материалния закон. В нормата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. В същото време в § 1.6. от същия закон е дадена легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива са „външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“. В чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на една от предлаганите от търговеца стоки – замразена риба скумрия, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Нещо повече, посредством разпита на св. Д. се изяснява, че преценка от приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на таблица. Така посочената „таблица“ обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са били заложени в нея. При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената на един продукт. Прави впечатление също така, че макар да се прави позоваване на промяната в доставната цена на конкретния продукт, в НП не се коментира наличието респ. липсата на промяна в други разходи на търговеца. Административно наказващият орган е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприема такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално предоставена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях. В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай доставната цена на артикулите се е повишила, което е обосновало и повишаване на продажната им цена, като по мнение на настоящия съдебен състав, не е задължително това повишаване да е съобразено единствено с промяната в доставната цена, а и с други обективни фактори като: увеличаване цената на транспорта, наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите при търговеца и т. н. Отделно от това, прави впечатление, че посоченото процентно увеличение касае сравняване на цени с и без ДДС. С оглед на всичко гореизложено и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлаганите продукти, съдът счете, че Наказателно постановление № 877900-F866391/04.03.2026 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите /НАП/ следва да се отмени. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 200.00 евро, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение, същите са в минимално определения в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е Национална агенция за приходите - София – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с ал.3, т.2 от ЗАНН,