РЕШЕНИЕ

№ 127

гр. Севлиево, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.ева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200259 по описа за 2022 година Жалбоподателката Л. Т. Я. от гр. Троян е обжалвала Наказателно постановление № 22-0341-000190 от 31.05.2022 година на Началника на РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200, 00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 30.06.2022 година. Жалбата е подадена на 04.07.2022 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 25.04.2022 година в 16: 11 часа на ГП I – 4 км. 86+500 в Община Севлиево свидетелите П. П. и Г. Н. – служители в РУ на МВР – Севлиево, спрели за проверка лек автомобил „Тоота Корола“ с рег. № •••, собственост на Т.Л.Р. и управляван от жалбоподателката. По време на проверката се установило, че управляваният от жалбоподателката Я. автомобил е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното от служителите на реда деяние свидетелят П. П. съставил в присъствието на свид. Г. Н. акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката за това, че на 25.04.2022 година в 16: 11 часа в Община Севлиево, на път Коритна – Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище – Разград – Шумен, на ГП I – 4 км. 86+500 в Община Севлиево в посока гр. Велико Търново управлявала лек автомобил „Тойота Корола“, собственост на Т.Л.Р. от гр. Троян, като при извършената проверка се установило, че автомобилът е дерегистриран, със служебно прекратена регистрация на 29.03.2022 година поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателката да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателката Я. е подписала акта, без да впише възражения срещу отразените в него констатации. Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателката наказание глоба в размер на 200, 00 лева и я е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 18.05.2022 година. По делото е приложен заверен препис от това постановление. От него е видно, че прокурорът е приел, че липсват данни по преписката служебното прекратяване на регистрацията на автомобила да е била известна на жалбоподателката, т.е. у същата да е бил налице умисъл за извършване на престъплението по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, поради което прокурорът е приел, че деянието е несъставомерно.

Жалбоподателката не се яви в провелото се съдебно заседание. Процесуалният представител разви доводи за отмяна на наказателното постановление поради липса на субективния състав на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от НК.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели П. и Н. потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.

Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Л. Я. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 25.04.2022 година жалбоподателкатат е управлявал автомобил "Тойота Корола“ с рег. № •••, собственост на друго лице, и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателката е управлявала МПС, което е чужда собственост, и че тя не е знаела, че автомобилът е с прекратена регистрация. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че липсват данни да е изпращано уведомление от ОД на МВР – Габрово до собственика на автомобила, че регистрацията на същия е служебно прекратена, и то да му е било връчено. Освен това автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и жалбоподателката, която не е негов собственик, няма как да знаела, че автомобилът е бил дерегистриран. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателката, несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателката да е осъществила деянието виновно, да е знаела или предполагала, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на сумата от 400, 00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът