Решение № 126 от 28.5.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 57/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 96/06.01.2025г. от К. Г. Т., ЕГН •••••••••• с адрес гр. Елена срещу Решение № 5 от 03.01.2025 г. по гр. дело № 246/2024г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Районен съд - Велико Търново, иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, от нарушаване правото на разглеждане на гр.дело № 2798/2023г. по описа на РС -Велико Търново в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 19.03.2024г. до окончателното плащане. Решението се обжалва като недопустимо, неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, постановено при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се аргументи, че по делото не е участвал /не е бил конституиран с нарочно определение/ необходим другар в лицето на Прокуратурата на Р. България, като се позовава на т. 15 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005год. по ТД № 3/2004г., ОСГК на ВКС и практика на ВКС. Твърди се, че са били налице основанията на чл.22 ал.1т.6 от ГПК, за отвеждане на съдебния състав постановил решението. Твърди се, че с изготвения по делото доклад, съдът е дал неправилна квалификация на предявения иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед на това, че предявения осъдителен иск за нематериална обезвреда е по висящо производство, което не е приключило, за което намира приложение чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ. Твърдят се процесуални нарушения поради непълнота на изготвения по делото доклад и неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Претендира се обезсилване и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда, респективно отмяна на обжалваното решение. В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – РС-Велико Търново, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Счита, че голяма част от изложените в исковата молба и въззивна жалба несвързани твърдения и общи теоретични постановки /вече излагани по множество други дела/, нямат отношение към предмета на доказване по делото. Претендира потвърждаване на решението. В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява. В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован, не изпраща представител. В съдебно заседание по същество –Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор при А. -Велико Търново излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното: Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен от К. Г. Т. против Районен съд – Велико Търново, иск с правно основание чл. чл.2б, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от нарушаване правото на разглеждане на гр. дело № 2798/2023г. по описа на РС -Велико Търново в разумен срок, съгласно чл. 6 §.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 19.03.2024г. до окончателното плащане. В исковата молба ищецът твърди, че по предявена от него пред ВТРС искова молба с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ против Адвокатска колегия -Велико Търново, на 26.09.2023г. е образувано гр. дело № 2798/2023г. по описа на ВТРС, по което били насрочени повече от четири открити съдебни заседания и съдиите, разглеждащи делото не са спазили чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Счита, че това довело до забавяне, с което му е нарушено правото за разглеждане на делото му в разумен срок, което пък е нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, както и че в резултат на това нарушение на ищеца са причинени вреди – душевни болки и страдания, негативни емоции. Счита, претендираната сума от 28 000 лева за справедлива обезвреда на причинените му щети. В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Районен съд Велико Търново, чрез Административния ръководител- съдия Мл. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който иска се оспорва изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира се отхвърлянето му. Представителят на Окръжна Прокуратура –Велико Търново е заел становище за неоснователност на предявения иск. Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността и допустимостта на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Съдебното решение е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. ОС – Велико Търново не се е произнесъл по непредявен иск, а е разгледал спора, с който е сезиран. Дадената правна квалификация, като съответстваща на наведените от ищеца твърдения и заявения петитум, е правилна. Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и допустимостта на постановения съдебен акт. При разглеждане на делото в открито съдебно заседание е обезпечено задължителното участие в производството на Прокуратурата на РБ, съобразно чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Предмет на производството е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лева в резултат на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на гр. дело № 2798/2023г. по описа на РС - Велико Търново в разумен срок, съгласно КЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС. В чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ неизчерпателно са изброени критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Ищецът претендира обезщетение за вреди по висящо производство, исковата му претенция е насочена срещу РС – Велико Търново, поради което предмет на преценка в настоящото производство е дали конкретният ответник е допуснал нарушение на правото на ищеца по чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Ако бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища/каквито твърдения в исковата молба не са наведени/, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетение на всички претърпени вреди. Ако субституентът на Държавата, срещу когото е предявен искът /в случая РС-Велико Търново/, няма принос за евентуалното бавно правосъдие, отговорността й не би могла да бъде ангажирана. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б от ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6 §.1 от КЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника. Видно материалите по делото, на 26.09.2023г. ищецът К. Г. Т. е депозирал пред Районен съд – Велико Търново искова молба против Адвокатска колегия – Велико Търново, с която е предявен иск с посочено правно основание чл. 49 ал.1 вр. чл. 45 вр. чл.52 от ЗЗД за сумата 5033.00 лв./след допуснато изменение на иска/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Същият ден е образувано гр. д. № 2798/2023 г. по описа на съда. На 27.09.2023г. съдията-докладчик се е произнесъл по молба на ищеца за достъп до делото през ЕПЕП. В периода 28.09.2023г.– 29.09.2023г. са постановени отводи на съдии от РС-Велико Търново, предвид това, че техни близки упражняват адвокатска професия при ответника. На следващия работен ден – 02.10.2023г. делото е преразпределено на нов докладчик, който с Разпореждане от 04.10.2023г. е оставил исковата молба без движение за внасяне на държавна такса, внесена от ищеца същия ден. На 05.10.2023г. е постановена размяна на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. На същата дата, но с определение по чл. 208 от ГПК, съдът се е произнесъл по молбата за обезпечаване на доказателства, като е насрочил производството в открито съдебно заседание на 17.10.2023г. На 06.10.2023г. съдът е оставил без движение молба на ищеца за нови доказателства. На 17.10.2023г. ищецът е подал молба с искане за отвод на съдията-докладчик с аргумент, че същият ищец води дело срещу РС Велико Търново пред РС Горна Оряховица – на основание чл. 22, т.6 от ГПК. Съдията-докладчик се е произнесъл на същия ден с мотивирано определение, като е отхвърлил искането – не се сочи абсолютно основание за отвод, а посоченото обстоятелство не обосновава предубеденост на съдията. Първото открито съдено заседание по делото за обезпечаване на доказателства е проведено на 17.10.2023г., в което не е даден ход, поради постъпила от ищеца молба за отлагане, придружена с болничен лист. На 18.10.2023г., съдът се е произнесъл в закрито заседание по депозирана същия ден от ищеца молба с доказателствено искане. Заседанието, насрочено на 24.10.2023г. отново е проведено без да се даде ход на делото, отново отложено по молба на ищеца с болничен лист. С Разпореждане от 31.10.2023г. съдът се е произнесъл по молба на К. Т. с правно основание чл.255 от ГПК, по която ВТОС се е произнесъл с Определение от 07.11.2023г., като я е оставил без уважение. На 10.11.2023г. от ответника – АК –Велико Търново е постъпил отговор на исковата молба. На 13.11.2023г. е проведено съдебно заседание по реда на чл. 207 от ГПК, в което е разпитан поискания от ищеца свидетел. С определение от 08.12.2023г., съдията-докладчик се е произнесъл по депозирана на 13.11.2023г. молба за изменението на иска и по реда на чл. 140 от ГПК, вкл. с изготвяне на проект за доклад и е насрочел делото в открито с.з. за 29.01.2024г. По две молби на ищеца с дата 09.01.2024г., съдът се е произнесъл на 10.01.2024г., като е допуснал ново изменение в размера на иска и е оставил без уважение подновената молба за отвод на съдията. Поради продължително отсъствие на определения съдия-докладчик/бременност и раждане/, на 23.01.2024г. делото е преразпределено, а новият съдия-докладчик го е пренасрочил за 27.02.2024г./ в графика си за заседания/, когато ход на делото не е даден, поради постъпила от ищеца молба придружена с болничен лист. На 18.03.2024г., съдията-докладчик е оставил без уважение молба за отвеждането му от делото, която ищецът обосновава отново с наличие на дела, които той води срещу РС - Велико Търново. На датата, за която делото е отложено - 25.03.2024г., е проведено с.з. по същество и делото е обявено за решаване. По делото е постановено Решение № 694 от 19.04.2024 г., което е обжалвано от Т.. След размяна на книжата, е изпратено на ВТОС, където е образувано в. гр. дело № 393/07.05.2024г. по описа на ВТОС. Въззивната инстанция е постановила Решение № 379 от 08.07.2024 г., след проведени две открити съдебни заседания. По подадена от ищеца касационна жалба, във ВКС е образувано гр. дело № 3707/03.10.2024г. на ВКС, второ г.о., което е насрочено в ЗЗ на 07.05.2025г. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал пълно и главно наличието на действия или бездействия на съда, с които той да е причинил забавяне в разглеждането на образуваното пред него производство, респективно не е ангажирал доказателства за осъществяване на първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ. Производството по гр. дело № 2798/2023г. е било висящо пред РС-Велико Търново от 26.09.2023г. до 19.04.2024г.- шест месеца и половина. В този период същото е отлагано три пъти в о.с.з. поради депозирани от ищеца молби с представени болнични листи. По всички многобройни, идентични молби на Т. за отводи на съдии, събиране на доказателства, такива с правно основание чл.255 от ГПК, с правно основание чл.214 от ГПК, съдът се е произнасял своевременно и не е допуснато забавяне на процеса. Липсата на посочения елемент от фактическия състав на правото на обезвреда е достатъчна за отхвърляне на иска, поради което, обсъждането на наличието на твърдените от ищеца вреди, както и на причинната връзка между тях и поведението на съда, е безпредметно. По така изложените съображения въззивната жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВТАС