Решение № 137 от 29.10.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 182/2025 г.

С Присъда № 22/23.05.2025г., постановена по НОХД № 184/2025г. Плевенски окръжен съд, по реда на съкратеното съдебно следствие е признал подсъдимите, както следва: К. С. А. за виновен да е извършил деяние по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл. 26 от НК и му е наложил наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 150 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 и вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание шест години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 142а ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода. Признал го е за виновен да е извършил деяние по чл. 143 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода. Признат е за виновен за деяние по чл. 159 ал.4 т.1 и т. 3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв На основание чл. 23 от НК, съдът е определил едно общо наказание по отношение на подсъдимия К. С. А. в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Към него на основание чл. 23 ал.3 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 1000 лв. в полза на Държавата. Определил е първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Приспаднал е на основание чл. 59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” за изтърпяно наказание лишаване от свобода. Съдът е признал за виновен М. С. А. да е извършил деяние по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл. 26 от НК и му е наложил наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 150 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 и вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание шест години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 142 а ал.3 т.1 вр. ал.1 и му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода. Признал го е за виновен да е извършил деяние по чл. 143 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода. Признат за виновен за деяние по чл. 159 ал.4 т.1 и т. 3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв На основание чл. 23 от НК е определил общо наказание по отношение на М. С. А. в размер на най- тежкото от така наложените в размер на дванадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.3 от НК към него е присъединил наложеното наказание глоба в размер на 1 000лв. Определил е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Приспаднал е на основание чл. 59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” за изтърпяно наказание лишаване от свобода. Присъдил е държавни такси и разноски. Разпоредил се е с веществените доказателства. Недоволни от постановената присъда са останали и двамата подсъдими К. и М. А.и, които са депозирали лични жалби срещу постановената присъда. В жалбите им като основание се сочи само явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото искат намаляване на наказанието по размер. Жалба срещу присъдата е подадена и от защитника на подсъдимите адв. М.. В нея се релевират доводи за нарушение на материалния закон, като се твърди, че следва деянието по чл. 152 от НК да бъде квалифицирано не по ал. 4 от този текст, тъй като не е налице квалификацията „особено тежък случай“, а по ал. 3 на чл. 152 от НК. Претендира се явна несправедливост на наложените наказания- доколкото за всички деяния наказанията са в почти максимален размер, като се твърди същите да са прекомерно завишени. В заключение се иска изменение на постановената присъда с преквалификация на деянието по чл. 152 ал.4 в такова по чл. 152 ал.3 от НК и / или намаляване размера на наложените наказания, като алтернативно и приложението на чл. 55 от НК. В съдебно заседание подсъдимите К. и М. А.и и техните защитници – адв. Н. и адв. В. поддържат подадените жалби, като допълват доводите за допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се отсъствие на правната квалификация „особено тежък случай“ за деянието по чл. 152 от НК. Претендира се по отношение на М. А. оправдаване по повдигнатото му обвинение по чл. 152 от НК, тъй като не са събрани доказателства за осъществяване на полов акт с пострадалата видно от нейният разпит пред съдия от ДП. Претендира за признаване на невинни и оправдаване и на двамата подсъдимия за деянието по чл. 142 а от НК, с твърдението, че пострадалата доброволно е тръгвала с третия участник в деянията – Р. М.. Претендира се признаването за невинни и оправдаването и за деянието по чл. 159 от НК, като се сочи, че видеоклиповете са направени от Р. М. и той е този, който ги е разпространил. Данни двамата подсъдими да са извършили това деяние по ДП не са инкорпорирани. Претендира се приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне размера на наложените наказания, като се набляга на водещата роля на Р. М.. Независимо, че производството е протекло по реда на глава 27 от НПК защитниците възразяват, че първият съд не е изпълнил задълженията си подробно да анализира доказателствата и да посочи на базата на кои от тях прави окончателните си правни изводи. Възразява се и срещу еднаквостта на наложените на двамата наказания, както и липсата на конкретика при индивидуализацията на наказанието по отношение на всеки от подсъдимите. Представителят на ВТАП намира присъдата за правилна и законосъобразна, а определените наказания за всяко от извършените деяния за съобразени с всички относими към определяне на наказанието обстоятелства. Предлага присъдата да бъде потвърдена, а жалбите на подсъдимите - оставени без уважение. Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбите оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, намира, за установено следното По фактическата обстановка Въззивният съд приема за установена фактическата обстановка така, както е приета от решаващият съд и изложена в обвинителния акт, поради обстоятелството, че производството е протекло по чл. 371 т.2 от НПК. В най- общи линии тя се изразява в следното: Подсъдимият К. С. А. е български гражданин, осъждан, без образование, живее в с. Г., обл. Плевен, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият М. С. А. също е български гражданин, осъждан, без образование и живее в същото село, ЕГН ••••••••••. Двамата подсъдими са братя. Те поддържали приятелски отношения с Р. И. М. от същото село. През периода 01.06.2020г. - 30.06.2020г., по време на беритбата на липов цвят Г. И. от с. Г. и М. М. Ц., живееща на семейни начала с бащата на Г. И./14г./ - С. И. ходили няколко вечери в къщата на И. М. И. и Р. Л. И. (родители на Р. И. М.), за да берат липов цвят. През това време в къщата били и Р. И. М., К. С. А. и М. С. А.. Р. М. разбрал, че Г. го харесва, решил да я подмами да излезе с него късно през нощта и да се съвкупи с нея. На неустановена дата през периода 01 юни и 30-ти юни 2020г. /първата вечер/ Р. М. отишъл през нощта до къщата, където момичето живеело със семейството си. Повикал Г. тихо и тя излязла през прозореца, без никой от домашните й да разбере. Р. я поканил да отиде с него на разходка с колата му, което не усъмнило Г. и тя се съгласила. Качила се доброволно в автомобила. М. потеглил с колата и стигнал до отбивка на пътя в землището на село Г. в посока към село Сухаче. Спрял автомобила и заявил на Г., че иска да се съвкупи с нея, след което я подканил да се съблече. Г. отказала да извърши полов акт с него и не съблякла дрехите си. За да сломи съпротивата и М. нанесъл на момичето удари в областта на лицето с ръка. Уплашена от това, тя свалила дрехите си, а Р. М. събул панталона си. След това Р. заповядал на момичето да се качи върху него на което тя отново се възпротивила. М. отново я ударил с ръка в лицето (шамар) я принудил да се качи върху него. Съвкупил се с нея противно на волята и. След като приключил Г. се облякла и поискала М. да я закара у дома й. Р. М. обаче решил да я закара в дома на подс. К. и М. А.и в село Г.. Подкарал колата към селото и се обадил по телефона на подс. К. А. и двамата провели разговор в този смисъл. Момичето започнало да се моли да я откара в дома й, но М. й заповядал да млъква я откарал в дома на К. и М. А.и. Там били двамата братя които ги очаквали. След като влезли в къщата подс. К. А. попитал Г. И. дали иска да прави секс с него. Тя отговорила отрицателно. К. отново настоял, но отново получил отказ от нейна страна. Тогава Р. М. поискал от К. А. да му даде кожен колан за панталон и с него започнал да нанася удари по тялото и по краката на Г. и да я заплашва. Удряйки я заповядал на момичето да се съблече. В резултат на това тя се разплакала и започнала да се съблича. В това време К. А. също се съблякъл гол и накарал Г. да му прави орален секс, при което вкарал члена си в устата й. Р. М. и М. А. стояли отстрани и гледали. След като удовлетворил половото си желание К. А. оставил Г. И. на Р. М., който поискал от момичето да му направи и на него орален секс и на свой ред вкарал половия си член в устата й, а К. А. се отстранил. След като се възбудил достатъчно Р. М. обърнал момичето и с члена си проникнал в ануса й. В резултат на това Р. М. удовлетворил половото си желание. К. А. отново пожелал момичето хванал я за ръката и я поставил на леглото и се съвкупил с нея отново без нейно съгласие. Тогава Р., М. и К. решили, че им се танцува. Пуснали силна музика и след като я заплашили с нанасяне на удари с кожения колан, накарали Г. да танцува полугола/ гола от кръста надолу/ противно на желанието й. Тъй като момичето не било особено усърдно в танците, К. А. започнал да я удря жестоко с кожения колан по краката, при което момичето изпитвало силни болки и се мъчило да танцува според желанието на насилниците си. Р. М. от своя страна критикувал танца на Г. и я подканял да се постарае, смеейки се и снимайки танца на К. А. и момичето с мобилния си телефон. През цялото време пострадалата плачела и се молила на тримата да я пуснат да се прибере вкъщи при майка си и при баба си, в отговор на което получавала удари с колана. След танците М. А. пожелал да прави секс с момичето. Хванал я за ръка и я повел към стая на втория етаж, където я накарал да му прави орален секс и поставил члена си в устата й, а след това се съвкупил с нея, с което удовлетворил половото си желание, през цялото време момичето плачело от болките които й причинявал М.. Като приключил с нея М. А. и предложил пари, но тя отказала. Върнал я на долния етаж, където споделил с досада на останалите двама, че не е доволен от секса с Г., защото била много пасивна. Тогава Р. М. отново решил да извърши блудствени действия с нея хванал я за кръста, казал и заплашително да се наведе напред и проникнал с половия си член в нея анално. С това сношение удовлетворил половото си желание. След като Р. М. свършил тримата казали на пострадалата, че е време да си ходи. Р. М. я закарал с автомобила си до детската градина в селото и я оставил там. Втората вечер На следващата нощ Р. М. отишъл до дома на момичето в тъмната част на денонощието и й казал да тръгне с него. Г. излязла. Двамата отишли в изоставена къща в селото, където бил К. А., който носел колана с който, Г. била малтретирана предната вечер. К. А. накарал пострадалата да прави орален секс на Р. М., който поставил члена си в устата и по този начин удовлетворил половото си желание. През цялото време Р. М. настоявал момичето да извършва оралния акт без да използва ръцете си, като и нанасял удари с колана. Тези му претенции били поради това, че ръцете на пострадалата били студени. Дошъл редът на К. А., който повикал Г. при него и на свой ред я накарал да му прави орален секс, като поставил члена си в устата на момичето и по този начин удовлетворил половото си желание. Р. М. решил отново да извърши блудствени действия с Г.. Хванал я за кръста и я накарал да се наведе, след което извършил анално сношение с което за втори път удовлетворил полово желание. Дошъл ред на К. А.. Той накарал Г. да се качи върху него и осъществил с нея вагинално съвкупление, през което време Р. М. нанасял удари на Г. с колана, за да бъде по-активна в секса. Г. не се справяла с половия акт според очакванията на насилниците си, което още повече ги ядосало. К. А. преустановил половия акт, а Р. М. взел бутилка от бира и започна да я поставя в ануса на момичето и във вагината й последователно, причинявайки силни болки. Момичето плачело и се молило на двамата да пуснат да се прибере в дома си, но вместо това Р. М. и заповядал да пие от бутилката. Въпреки това Р. не бил удовлетворен от постигнатото. Казал на Г. че имала твърде много зъби в устата си и това пречи на пълноценното му сексуално удоволетворяване с орален секс от нейна страна. Взел метален бокс, който поставил на ръката си и накарал момичето да си покаже зъбите, за да избие част от тях, които му пречат. В крайна сметка се отказал и не осъществил намерението си, но действията му още повече уплашили пострадалата. След това двамата изгонили Г. от къщата. Третата вечер На следващата вечер нещата се развили по идентичен начин. Р. М. отново взел момичето от дома й и отново я закарал в изоставената къща. Тази вечер там били и двамата братя - К. и М. А.и. И тази вечер тримата използвали колана за да бият момичето и я заплашвали с него. Пръв в гаврата бил Р. М., който хванал Г. и осъществил с нея анално полово сношение, в резултат на което удовлетворил половото си желание. След това К. А. пожелал Г. да удовлетвори и неговото полово желание с ръце, което тя сторила. На свой ред М. А. пожелал Г. да го удовлетвори като поставил половия си член между гърдите на момичето, в резултат на което еякулирал. Непосредствено след това Р. М. хванал Г. и осъществил с нея анално полово сношение, в резултат на което отново удовлетворил половото си желание. След това К. А. отново пожелал Г. да удовлетвори и неговото полово желание с ръце, което тя сторила. На свой ред М. А. пожелал Г. да го удовлетвори като поставил половия си член между гърдите на момичето, в резултат на което еякулирал. След като приключили с нея тримата я предупредили, че ще я бият ако разкаже на някого за случилото се и я освободили да си ходи. Четвъртата вечер И през тази вечер нещата се развили почти по същия начин както и през предходната. Около полунощ Р. М. отишъл и взел момичето от дома му и го завел при двамата братя в изоставената къща. Отново пръв бил Р., който накарал Г. да му прави орален секс като я удрял по лицето всеки път, в който тя го докосвала с ръце по половия член, тъй като изискванията му към нея били да го удовлетвори само с уста. След това я обърнал и осъществил анално сношение с нея, при което удовлетворил половото си желание. И тази вечер почти през цялото време поради болките и унижението Г. се молела тримата да я пуснат да отиде при баба си в отговор получавало само удари с ръце и с колана. К. А. накарал Г. да му прави орален секс, след което да го удовлетвори с ръце. След това М. А. поел момичето поставил половия си член между гърдите на Г. и по този начин получил половото си удовлетворение. Отново дошъл ред на Р. М., който поставил члена си в устата на момичето и я принудил да му прави орален секс, без да го докосва с ръце, като продължил да й нанася удари с колана. След това обърнал момичето, проникнал с члена си в ануса й осъществявайки сношение, при което удовлетворил полово желание. След това К. А. я накарал да му направи орален секс, при което удовлетворил половото си желание. Част от тази сцена била заснета от Р. М. в клип с наименование „video7ac1e7c665df34da1fa671bff86eaa52-V“, на който се вижда как Г. прави орален секс на К. и в същото време е заплашвана с избиване на зъби и обесване от него, и бита с колана от Р. М., плаче и се моли да я освободят да отиде при майка си и баба си. М. А. накарал Г. да му прави орален секс и отново свършил между гърдите й. След това тримата освободили пострадалата. Петата вечер Отново около полунощ Р. М. отишъл в дома на Г. и я взел оттам. Отвел я до изоставената къща. Там бил К. А.. Двамата мъже се съблекли. Р. накарал момичето да се съблече. Този път пръв бил К. А., който накарал Г. да му направи орален секс, при което бил полово удовлетворен. След като той бил удовлетворен дошъл редът на Р. М.. Той осъществил с момичето анално сношение при което тя изпитвала много болки. През цялото време Г. искала да си тръгне, но двамата не й позволявали, продължавайки гаврата с нея. По време на сношението Р. М. я удрял с колана по тялото. След като удовлетворил половото си желание, Р. М. я накарал да прави секс с К. А.. Поради ужасното състояние в която се намирала Г. и болките които изпитвала (както от ударите така и от секса) двамата се отказали от по-нататъшни действия по отношение на нея и я освободили. Като си тръгнала от къщата, в която била насилвана около 3: 00 ч. след полунощ по пътя към дома си тя срещнала баща си, който бил озадачен, но все пак отишъл на работа. На неустановена дата след заснемането на клиповете, Р. М. ги изпратил на брат си Н. Р. Л., живеещ в Германия, чрез информационната технология на приложението „Месинджър“, което е собственост на „Фейсбук“ и инсталирано на мобилното му устройство. Л. от своя страна пратил клиповете на кмета на село Г. - М. И. М. на 05.07.2020г. М. М. веднага сигнализирал органите на РПУ Червен Бряг и предоставил файла. Заснетите клипове с Г. И. се разпространили в село Г.. Така възприетата от първия и въззивния съд фактология се подкрепя изцяло от инкорпорираните по реда на чл. 372 от НПК гласни и писмени доказателства. На първо място доказва се от показанията на св. Г. И. от ДП. В проведените два разпита на ДП на пострадалата, тя е уточнила всички описани във фактологията случаи и действията на всеки от двамата подсъдими при тези случаи, като по време на първият разпит, който е проведен в близко време след извършване на деянията - м. 07.2020г., пострадалата е съобщила само случилото се през първата вечер. Впоследствие, след като вече е била настанена в кризисен център, с нея е работил психолог и в значителна степен, тя се е чувствала в защитена среда е проведен и разпит пред съдия – на 11.01.2021г., в който пострадалата е съобщила за действията на всеки от подсъдимите и св. Р. М. спрямо нея в петте последователни вечери. Съвкупният анализ на показанията на пострадалата установява по безспорен и категоричен начин липсата на доброволност от нейна страна по време на извършваните с нея сексуални действия от трите лица - орален секс, вагинален секс, анален секс. Още първата вечер, а впоследствие и всяка вечер тя е изразявала своето несъгласие и нежелание – плачела и пищяла, всеки път показвала болката, която изпитвала, молила се да я пуснат да отиде при баба си и майка си. Но всеки път е била заплашвана от подсъдимите и Р. М. вербално и върху нея било упражнявано физическо насилие – удари с кожен колан по цялото тяло. Момичето живеело в непрекъснат страх от осъществяваното върху него насилие, не смеело да сподели с жената, с която живеел баща й, нито с баща си, тъй като и двамата не се отнасяли добре с нея. Едва ходела от болките от физическото насилие и многократно осъществявания секс. Не смеела да откаже нищо на подсъдимите, защото това ги ядосвало и започвали отново побоищата. Вследствие на тези заплахи и физическо насилие с пострадалата на описаното време и място били извършени деянията, описани във фактическата обстановка от подсъдимите К. А. и М. А.. За Г. е съществувала реална заплаха здравето й, а предвид нейната ниска възраст – 14г. на границата на малолетието нормално психологически тя е изпитвала страх и ужас от подсъдимите. В този смисъл няма никакво съмнение, още повече при установената от експертите липса на възможности за решение в критични ситуации и предвид ниската й възраст и предвид леката умствена изостаналост, че страхът от възможните негативни последици е бил движещата сила в действията и поведението на пострадалата, тези обстоятелства са диктували покорството и привидно съобразяване с желанията на подсъдимите. Възраженията на защитата, че пострадалата е тръгвала доброволно от домът си са неоснователни, тъй като не се касае за осъзнат свободен избор и подсъдимите са осъзнавали този факт като са разчитали, че ще продължат да доминират над психиката и свободната воля на пострадалата. Внимателният прочит на показанията на пострадалата води до извод за тяхната добросъвестност, за ясно запазен спомен от нейна страна за случилото се и за последователност при излагане на събитията. Именно въз основа на нейните показания основно се извежда приетата за установена фактическа обстановка. Следва изрично да се отбележи, че не могат да бъдат открити значителни вътрешни противоречия и логически несъответствия в показанията на пострадалата Г. И.. Освен, че са логични, последователни, конкретни и точни, в тях не може да се открие и заинтересованост. Налице са дребни несъответствия, които могат да бъдат обяснени както с преживеният стрес, така и с периода от време между проведените два разпита. Безспорно доколкото тя е пострадала от престъпленията, това налага внимателен подход към твърденията й и тяхната проверка. Едновременно, това не дава основание априори само защото са пострадали да се приеме, че е заинтересована или предубедена. Дори напротив – от данните по делото е видно, че пострадалата не е подавала жалба срещу подсъдимите и Р. М.. Тя не е очаквала защита дори от баща си и от съжителката му, които също я тормозели. Случаят спрямо нея е тръгнал да се разплита след получаване на видеоклип на част от събитията от кмета на селото св. М. М., който сигнализирал органите на полицията и предал изпратените му два видеофайла със записи на част от случилото се. Показанията на пострадалата Г. И. не са изолирани, а се подкрепят от другите инкорпорирани по делото доказателства, а именно: Подкрепят се от показанията на св. М. М. – кмет на село Г., общ. Червен Бряг. Установява се, че на 05.07.2020г. той, в качеството на кмет на селото получил устен сигнал от жители на селото, че съществува видеозапис, на който е заснето момиче от селото – Г., на който се вижда, че тя играе по бельо и върху нея се упражнява насилие. Едновременно с това получил по приложението „Месинджър“ файлове, изпратени му от роднини на извършителите. На тези файлове той констатирал сексуални действия и насилие спрямо Г.. Веднага сигнализирал органите на РПУ Ч. Бряг за това. Според свидетелят на записа е разпознал подсъдимият К. А. и Г. и чувал глас, който разпознавал като гласът на Р. М.. Пояснил е, че е узнал, че е присъствал и братът на К. – М., както и че К. е женен за сестрата на Р., но не живеел с нея. К. и М. живеели в къщата си само двамата. Свидетелят потвърждава обстоятелството, че Г. е на 14 години и живее с баща си и мащеха, тъй като майка й починала в период от преди 4 - 5г. Показанията на св. М. Ц. също частично подкрепят показанията на пострадалата. Ц. живее на семейни начала с бащата на пострадалата. Тя е отрекла Г. да е споделяла за случилото се с нея. Посочила е, че по- късно Г. й е казала/ пред инспектор ДПС/, че била заплашена от Р. М., че ще я пребие ако каже на баща си или на нея, споделила й също, че е била бита с колан и показала белези по гърба си и разказала част от случилото се, което е изцяло съответно на изложеното от пострадалата за първата вечер. Св. Ц. е уточнила, че Р. М. е син на нейна братовчедка. Освен, че подкрепят в основни линии изложеното от пострадалата, самата тя също е посочила, че не е споделила нищо с мащехата си по време на инкриминираните събития, както и че не са в добри отношения. Показанията на пострадалото дете се подкрепят изцяло и от показанията на св. П. М., която работи в Комплекс за социални услуги Плевен и е отговаряла пряко за Г. докато е била настанена в кризисния център. Макар показанията на св. М. да са производно доказателство, те служат за проверка на показанията на пострадалата. Установява се, че и пред нея пострадалата е разказала същите обстоятелства както за семейното си положение и живота с баща си и мащехата, така и за случилото се с подсъдимите и Р. М. с подробности, описани във фактологията както по отношение на упражненото физическото насилие - бой с кожен колан, така и за различните видове секс, който подсъдимите правили с нея против желанието й – анален, орален и вагинален, както и за обстоятелството, че използвали бутилка от бира, която пъхали в ануса и вагината й, а след това я карали да пие от бутилката, че не й давали да докосва с ръце членовете им, че нямало течаща вода в къщата – само туби с вода и пр., че й ставало лошо и повръщала. Потвърдила е и причината Г. да не сподели за случилото се с майка си – заплаха от Р. М.. Частично показанията на пострадалата се подкрепят и от показанията на св. С. И. – нейн баща, който потвърждава, че в един от дните, когато тръгвал за работа в 04ч сутринта я видял да се прибира и я попитал къде е ходила, а тя му отговорила, че е ходила да хвърля боклука – обстоятелство, заявено и от самата пострадала. Потвърдил е също, че лично той е остригал Г./обстоятелство също твърдяно и от самата пострадала/ като причина за това е посочил, че бил уведомен, че тя се държи неприлично в клас, както и заради въшки в косата. Посочил е, че това се случило през юли 2020г. Показанията на пострадалата, че е споделила със своя приятелка за случилото се – С., се потвърждават и от показанията на св. С. Й.. Всъщност към показанията на тази свидетелка следва да се подхожда с внимание, поради няколко съображения – първо самата тя е непълнолетна и е била на 14 г. към момента на провеждане на разпита, на следващо място Г. твърди, че са били приятелки, а С. отрича да са били такива – сочи, че са били на „здравей“ – „здрасти“, от което ясно личи желанието й да се дистанцира от пострадалата. Но независимо от това, не са налице предпоставки да се коментира заинтересованост, нито да бъдат подлагана на съмнение истинността на показанията й. Напротив те са еднопосочни с показанията на пострадалата и тези на другите свидетели, пред които пострадалата е съобщила за случилото се – св. П. М., с показанията на св. М. М. – кмет на селото възприел съдържанието на клиповете, както и със заключението на видео – техническата и лицево- идентификационна експертиза. Св. Й. е потвърдила, че Г. е споделила, че двамата подсъдими и Р. са правили секс с нея и показала наранявания по тялото, като изрично е посочила, че лично е възприела „синявици“ и „рани“ по гърба на пострадалата, за които й било съобщено, че са от бой с камшик/ колан/, както и че завирали шишета в дупето й, както и че са правили клипове и ги пуснали в мрежата. Показанията на пострадалата се подкрепят в най- значителна степен и от показанията на разпитания, след приключване на производството срещу него, вече в качеството на свидетел Р. М.. От показанията му се потвърждава всичко изложено от пострадалата, както осъществяваното върху нея физическо насилие, така и сексуалното такова. При сравнителния анализ на показанията на двамата разликата, която се установява е, че М. за осъществяваните с пострадалата действия е използвал думите – свирки за „орален акт“, а за всички други действия - полови актове, без да разграничи дали става въпрос за анален или вагинален акт, обстоятелства, които пострадалата е разграничила и обяснила в значително по- голяма конкретика. Другото противоречие, което се съзира с показанията на пострадалата, е че същата не е посочила, че се е изпуснала/дефекирала/, в един от случаите на осъществявани с нея блудствени действия. Това обстоятелство намира своето обяснение със срамът и изключително неприятното чувство, които е изпитвала от този факт. В тази част обаче показанията на св. М. изцяло се потвърждава от изготвената по делото техническа експертиза, в която е посочена в последователност комуникацията между подсъдимите и пострадалата по време на изготвените видеозаписи. Потвърждават се изцяло показанията на пострадалата, че първата вечер единствено подсъд. М. А. се е качил на втория етаж сам с пострадалата. Макар св. М. да не сочи конкретика какво точно се е случило между Г. и М. на втория етаж, което е напълно резонно, тъй като не е присъствал, е потвърдил, че пострадалата е „пищяла и е викала, че не иска“. Потвърждават се показанията на пострадалата, че в една от вечерите/ макар да не се установява идентичност на вечерите/ подсъдимият М. А. не е присъствал на извършваното физическо и сексуално насилие, извикано било друго момче – Г./16г/. /макар това обстоятелство да не е описано в ОА/. Установяват се дори подробности, за които пострадалата също не е споделили – че са я карали да се бръсне, да се къпе, че са я удряли не само с колана, но и с шише от бира. Изцяло се потвърждават и твърденията й за липса на съгласие да ходи в домът на двамата подсъдимия, като свидетелят е заявил, че първата вечер, тя не е знаела и не е искала да бъде откарана от Р. М. в дома на подсъдимите К. и М. А.и. Установява си също еднопосочност и по- отношение на това кой от двамата подсъдими имал по - активната роля както в упражняването на физическото, така и в сексуалното насилие - К. А., така както е посочила и Г. И.. Същата е конкретиката и относно периода на случилото се - пет последователни вечери през юни месец 2020г., макар да има разминавания при поредността на вечерите. Св. М. не отрича, че той заснел с телефона си видеоклиповете, които изпратил на брат си Н. Л., който бил в чужбина, а той ги изпратил на кмета на с. Г.. Обстоятелство, което се потвърждава частично от разпита на св. Н. Р. Л., който е потвърдил, че е получил такива клипове, макар да е отрекъл да ги е изпратил на кмета на с. Г. – св. М. М.. Анализът на показанията на този свидетел следва да се извърши първо през призмата на обстоятелството, че той също е имал качеството на обвиняем по ДП, но материалите по отношение на него са отделени и производството спрямо него е приключило със сключване на споразумение. Усеща се също стремеж за прехвърляне на по- голяма част от вината върху подсъдимия К. А., сочейки него като основен инициатор. В тази насока е налице известно противоречие с показанията на пострадалата, доколкото тя е посочила, че именно Р. М. е бил най- активен в извършваните спрямо нея действия и се е държал най- зле. Съвкупният анализ на показанията на пострадалата и св. М. сочи на по- голяма конкретика в показанията на пострадалата. Тя е посочила всички действия, извършвани с нея от всеки от подсъдимите и свидетеля М., освен това нейните разпити са проведени първият- непосредствено след деянието, а този пред съдия –м. януари 2021г., докато разпита на Р. М. в качеството ме на свидетел – едва две години след деянието – на 15.06.2022г., което представлява немалък период, в който има резон спомените да са частично избледнели. Ето защо, там където се констатират противоречия – относно участието на подсъдимият М. А. – според пострадалата в три от вечерите, а според св. М. – в четири вечери, както и относно последователността на събитията, развиващи се в конкретните вечери, въззивният съд кредитира с доверие показанията на пострадалата. Основното обаче, което е от значение тук е фактът, че показанията на св. М. изцяло потвърждават твърденията на пострадалата за липса на доброволност от нейна страна, за осъществяваното спрямо нея насилие и за извършваните спрямо нея действия. Анализът на коментираните като доказателства – свидетелски показания сочи на липса на значителни противоречия между тях. Всички те отразяват различни моменти от фактологията, като най- пълни и конкретни са тези на св. И.а и св. М.. Освен това всички показания на разпитаните свидетели са изцяло в подкрепа на показанията на пострадалата И.а. Ето защо, изключая конкретните несъответствия, по които взе отделно отношение, настоящият въззивен състав кредитира в тяхната цялост показанията на пострадалата, кредитира и показанията на всички разпитани свидетели като ги намира за непротиворечиви, неподправени, обективно предаващи възприетото от всеки един от тях. Така коментираните до тук гласни доказателства и основно показанията на пострадалата се подкрепят изцяло и от приобщените от ДП писмени такива. Потвърждават се изцяло от извършената комплексна видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза № 164/ 19.10.2020г. От заключението се установява, че изследваните два видеофайла са заснети с едно заснемащо устройство – камера на мобилен телефон. В него няма кодирана информация за дата и час. На кадрите са заснети две лица – момиче и мъж, с разкопчан панталон и се вижда половият му член. При извършеното сравнително лицево-идентификационно изследване изображенията са определени като ограничено годни. Но от тези, които са с най - голяма информационна и идентификационна стойност е установено съвпадение със снимки от АИС на БДС – на Г. И. и К. С. А.. Изцяло в тази насока са показанията на пострадалата, че клипът е правен от Р. М./ а и неговите собствени/, докато К. я карал да правят секс. От заключението на техническата експертиза, изследвала мобилните телефони на тримата подсъдими, предадени с протоколи за доброволно предаване се установява какви файлове се съдържат в тях. В предадения от подсъд. М. А. телефон – „Хуауей„ не се съдържат снимки или файлове, които да имат отношение към деянието. В предадения от К. А. телефон - „Самсунг“ в допълнителна карта памет няма записани снимки и видеофайлове. В предаденият от Р. М. телефон „Хуауей“ има съхранени снимки – от приложението стр. 1-4 - няма снимки, които да имат отношение към деянията. Последното съответства на заявеното от М. при разпита му в качеството на свидетел, че изтрил видеоклиповете. Обектът компактдиск ДВД съдържа два видеофайла – единият с продължителност 3, 12 мин., а другият – 1, 49мин. На първият се виждат мъж с разкопчан панталон и се вижда половият му член. Върху дънките се вижда кафеникава каша/ възможно е да са изпражнения/. Вижда се и момиче без дрехи. Чува се и трети глас, възможно да е на снимащия. На сн. 2 се вижда и полов орган на втори мъж. В експертизата е пресъздаден разговора, който се чува на видеоклипа, от който се установява, че женският глас повтаря, че иска да ходи при мама и баба, бърше си очите; установява се че е карана да почиства фекална маса, тъй като жената се е изпуснала, както и осъществявана принуда да извършва орален акт. Във втория файл е заснета сцената, на която пострадалата е принудена да танцува, както и упражненото физическо насилие с кожен колан върху нея. В хода на делото от разпита на св. М. М. се установява, че файловете са предадени от него на младши инспектор при РУП Ч. Бряг, който пък с разписка ги е предал на органа по разследване. Въпреки, че по делото липсва протокол за доброволно предаване от св. М. на инспектора при РУ Ч. Бряг не се спори нито от кога са заснети видеоклиповете, нито от кого, нито съдържанието им. Всички тези обстоятелства се установяват от разпитите на св. М., М., както и приложената разписка. В този смисъл по делото е проследима последователността на приобщаване на ДВД и със съдържащите се в него два файла и не съществува съмнение, че приетото ДВД сдържа видеофайловете изпратени на св. М. и именно те са били обект на изследване както от техническата, така и от лицево-идентификационната експертизи. Тези обстоятелства не се спорят от подсъдимите, напротив чрез признанието на фактите и обстоятелствата от обвинителният акт, те също ги потвърждават. От заключението на съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 295/2020 г. се установява, че по време на освидетелстването на 07.07.2020г. на Г. И. е констатирано правилно физическо развитие на детето, съответно на календарната му възраст, с добре оформени вторични полови белези. Не са констатирани пресни следи от травми/ отоци, охлузвания, кръвонасядания, рани/. Установени са травми от стари, зараснали рани със седефено – сивкав цвят, няколко на брой, локализирани по кожата в областта на поясните прешлени на гръбначния стълб. Установени са също две зараснали рани по кожата на вътрешната повърхност на лакътната става на лявата ръка. При гинекологичния преглед вещото лице е установило девствена ципа с две стари дефлорационни щърбини по нея. Дефлорацията, посочил е експерта се превръща в стара за период от 7-14дни. Точната давност отговаря да е в периода посочен от пострадалата – преди две седмици. По ДП са изготвени и приобщени от съда по реда на глава 27 от НПК комплексни съдебно - психиатрични експертизи. Първата от тях е по отношение на Г. И., изготвена от психиатър. От заключението на същата се установява, че Г. И.а страда от лека умствена изостаналост в горната граница и при формираща се личност, което очертава стабилна емоционална нестабилност. И към времето на деянията и към момента на изследване психиатърът е посочил, че липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. Пострадалата от медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина. Следва да се има предвид, че се касае за формираща се личност се и това може да я предразположи към изместване на реалността и по- конкретно мотивирано селективно забравяне на това, което й е неприятно, че се е случило с нея. Вещото лице сочи, че действията от страна на извършителите са довели пострадалата до изживяване на безсилие, негативни опасения, че тормозът няма да бъде спрян и страх от саморазправа от страна на насилниците й. При тормоза, който е преживявала, емоционално е преживяла тревожност със загуба на увереност във възможностите си да се противопоставя, а на поведенческо ниво, за да избегне опасност от физическо насилие е реагирала с участие в секс с няколко лица и е танцувала гола. Макар видимо да не демонстрира неудобство и срам, да говори за това, което й се е случило, то тревожността, провокирана от психичното насилие и сексуалното води до засилване на проявите на хипеактивност и емоционални кризи с изблици на гняв и неконтролирана агресия. Извършеното най- вероятно ще се отрази в перспектива върху половата й социализация с невъзможност за поддържане на здравословни партньорски взаимоотношения. В хода на производството по настаняване на пострадалата в кризисен център в Плевен на 09.07.2020г., в много близък период след извършване на деянията, също е извършена психологическа оценка на същата, която е приобщена към делото. От нея се установява, че Г. е чувствително и лесно ранимо дете. Проявява защитна агресия спрямо околните и тревога, поради неспособността се да контролира емоциите, които изпитва. Характерно за нея е липса на защитен механизъм за реакция при попадане в рискова среда. Затваря се в себе си, отказва да споделя или използва израза „ не знам“ – това е резултат от страх да не бъде физически наранена. Този психологическа оценка, както и изготвената присихатрична експертиза са в пълно съответствие и дават квалифицирано обосновано обяснение на поведението на детето по време на извършване на деянията, както и след това – липсата на споделяне с най- близките. Обяснения на ДП подсъдимите К. и М. А.и не са давали. Техните личности са били обект на изследване от изготвени психолого - психиатрични експертизи. От заключението на вещите лица, изследвали личността на М. А. се установява, че липсват данни за умствена недоразвитост или за психични разстройства в тесен смисъл. Касае се за диссоциални стигми и нездрав егоцентризъм при функцията на личността – личност, която се характеризира с егоцентричност на поведението и цЕ.сочено удовлетворяване на собствените нужди, без оглед на последиците за другите хора. Използва манипулация, експлоатация и насилие, за да удовлетвори желанията си – неспособен е да осъзнае емоциите или физическите нужди на околните. Изпитва грубо пренебрежение към правата и неприкосновеността на останалите с изразено постоянно незачитане на социалните норми. Не изпитва вина или съжаление за вредата, която причинява на другите, включително и в сексуални взаимоотношения. С нисък праг на отключване на агресия. Характерно за него е отсъствие на морални скрупули и усещане за неограничени правомощия и в сексуалната сфера, което го прави безскрупулен, а невъзможността да достигне до истинска интимност компенсира с раздуто чувство за сексуална мощ, което си създава със сексуални подвизи при авантюри. Към периода на извършване на деянието липсват данни за умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Могъл е да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението им. Значително сходство има и при направените изводи на експертите за личността на другия подсъдим – К. А.. И при него е констатирана липса на данни за умствена изостаналост или психично заболяване в тесен смисъл. Той също е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи и към настоящия момент и към момента на извършване на деянията. Липсват и данни в периода на извършване на деянията да е изпадал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. По отношение на него експертите са приели, че се касае за диссоциално личностново разстройство, при което съществува голямо несъответствие между поведение и съществуващите социални норми. Касае се за личност, която не приема общите ценности и правила на обществото като част от своя мироглед. Присъща му е импулсивност, склонен е да пристъпва към действия, без да осмисля последиците от тях. Не е способен да възприема увреждащото си въздействие върху другите, ако чрез действията си получава удовлетворение на нуждите си. Нечувствителен към нуждите и чувствата на другия. Отсъства разбиране за негативните последици от неговите действия върху другите хора, ниско емпатичен. Личността е егоцентрична и обърната към собствените си нужди. В инкриминираната ситуация се е водил от усещане за неограничени правомощия като сексуално завоевание, подхранващо илюзията му за сексуална мощ поради несигурността, породено от неспособността ме да достигне до истинска интимност. Личността е експлоатираща и манипулациите са част от поведението. Заключенията на така обсъдените до тук две психолого-психиатрични експертизи са изцяло в подкрепа на изложеното от пострадалата. Те точно дават обяснение за поведението на двамата подсъдими спрямо нея - както за упражненото физическото насилие и липсата на емпатия спрямо това което Г. е преживявала, така и за сексуалното насилие. Изложената и приета от съдилищата фактология се подкрепя и от направеното признание от двамата подсъдими по реда на глава 27 от НПК. Доколкото производството по делото е протекло по реда на чл. 370 т.2 от НПК, то дейността на въззивният съд е ограничена до преценка за наличие на предпоставките за това производство и законосъобразността на провеждането му. В рамките на тези си правомощия, въззивният съд констатира, че процедурата по глава 27 от НПК е проведена в съответствие със законовите изисквания. По правната квалификация Основните възражения на защитата по делото касаят правната квалификация на всяко от деянията въз основа на така възприетата фактология. Някой от тях са частично основателни. Деянието по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 и вр. чл. 26 от НК. По отношение на К. А.: От обективна страна в периода 01-30.06.2020г. в съучастие с други лица – М. А. и Р. М. при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице ненавършило 18 г. възраст – Г. С. И.а – 14г. като я принудил за това със сила и заплашване и изнасилването представлява особено тежък случай, както следва по време и действия: На неустановена дата през месец юни – 01-30.2020г. / първата вечер/ в с.- Г., обл. Плевен, в съучастие с М. А. и Р. М. се съвкупил с ненавършилата 18 г. Г. И. 14г, без нейно съгласие като я принудил за това със сила и заплашване. Също в периода 01-30.2020г. /втората вечер/ в същото населено място, но само в съучастие с Р. М. се съвкупил с Г. И., ненавършила 18 г. без нейно съгласие и като я принудил за това със сила и заплашване. По отношение на М. А. По отношение на този подсъдим е повдигнато обвинение за едно осъществено деяние по чл. 152 ал.4 т.4 вр. Ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 от НК. Деянието е повдигнато да е извършено първата вечер. Така е описано и в обвинителния акт, чиято фактология е призната от подсъдимия М. А.. Основното възражение, което тук се прави от защитата е, че по делото посоченото в обвинителният акт не се потвърждава от показанията на пострадалата, депозирани пред съдия, тъй като в тях пострадалата е посочила, че е осъществила анален полов акт с този подсъдим, а това по своята същност не съставлява изнасилване. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. Внимателният прочит на доказателствата от ДП сочи, че пострадалата Г. И. е била разпитвана на два пъти в качеството на свидетел. Първият път – на 05.07.2020г., т.е. почти непосредствено след извършване на деянията и по- конкретно незабавно след като кмета на село Г. е съобщил на органите на реда за изпратените му два видеоклипа и по- късно пред съдия – на 11.01.2021г. В първите си показания пострадалата е съобщила за действията, извършени с нея първата вечер. Тези показания са изключително подробни, последователни и в тях не се констатира както по- горе бе описано нито вътрешно противоречие, нито заинтересованост. Тези показания са депозирани почти непосредствено след извършване на деянието, поради което се предполага, че спомените на пострадалата за извършеното са били най- ясни. В тях Г. И. е заявила, че М. я качил на втория етаж на къщата, били са насаме и е описала подробно действията, извършени с нея в последователност. Като завършека на тези действия е осъществяването на вагинален полов акт, след което М. свършил върху корема й. Почти същата последователност е изложила пострадалата и в показанията си, дадени пред съдия, но там е посочила, че сексът не бил нормален, а анален. Съдът кредитира в тази им част показанията на подсъдимата, депозирани непосредствено след извършване на деянията – първо защото спомените са били по- ясни, включително последователността на действията, както и какво конкретно е извършвал всеки от подсъдимите с нея. На следващо място те се подкрепят от показанията на св. М. относно пресъздаденото пред нея от Г., подкрепят се макар и частично от показанията на св. М.. Обстоятелството, че по време на втория разпит, вече пред съдия, но близо шест месеца по- късно е посочила анален полов акт е възможно да се дължи на изтеклия период от време и факта, че с нея са извършени множеството действия на сексуално насилие в кратък период от време – пет последователни вечери и то едновременно от три лица. Нещо повече доколкото се намираме в производство по проведено съкратено съдебно следствие и подсъдимите са признали изцяло изложеното в обвинителният акт, то те са лишени от възможността да оспорват признатата в него фактология, стига тя да се подкрепя от доказателства, събрани в хода на ДП, както е в настоящият случай. Съвкупленията с пострадалата, както от подсъдимия К. А. – в две поредни вечери/първата и втората/, така и от подсъдимият М. А. в първата вечер, са извършени без съгласието на пострадалата. Тя отчетливо е заявила още след като е била докарана от св. М. в къщата на двамата подсъдими нежеланието си да бъде интимна с тях, че иска да се прибира, М. да я закара в тях. Но К. А., заедно с М. А. и Р. М. използвали сила и заплашване, за да извършат съвкупления с нея. Спрямо пострадалата е използвана физическа сила, изразяваща се в удари с кожен колан по тялото от подсъдимия К. А., сила от подсъдимия М. А., изразяваща се в удари на шамари, бутане на леглото, заповеден тон какво да прави, каквото те каквото поискат и заплахи, че ако не го прави ще продължат да й нанасят удари с кожения колан. Налице е правната квалификация по чл. 152 ал. 3 т.1 от НК, тъй като изнасилването е извършено от две или повече лица – в конкретния казус са три лица. Въпреки, че не е необходимо всеки от извършителите да е реализирал и принудата и съвкуплението, то в настоящият случай безспорно е установено, че всеки един от подсъдимите е упражнил както сила и заплаха спрямо Г. И., така и е реализирал съвкупление с нея- първата вечер, а през втората само по съвкупление е извършил само подсъдимият К. А., но в деянието е участвал и Р. М.. Подсъдимите К. А. и М. А. са знаели, че пострадалата към онзи момент е била на 14г. Тази информация те имали, както от нейната мащеха, с която заедно са беряли липа, така и в селото се е знаело, че тя е ученичка в 8 клас. Няколко последователни дни са били заедно във връзка с извършването на тази дейност. Този факт им е бил известен и от третия извършител Р. М., който пък е син на братовчедка на мащехата на пострадалата и към датата на деянията също е бил непълнолетен – на 16г. В този смисъл налице е и правната квалификация по чл. 152 ал.2 т.1 от НК, тъй като установено е, че Г. И. не е била навършила 18 години. Безспорно както е приел първия съд деянията са извършени при условията на продължавано престъпление от подсъдимият К. А., тъй като са осъществени през непродължителен период от време – в две последователни вечери, обозначени от прокурора като първата и втората вечер в периода 01- 30.06.2020г., при една и съща обстановка и при форма на вина пряк умисъл. Доколкото в мотивите и в диспозитива на обвинителният акт е описано осъществяването на едно деяние от М. А. по чл. 152 ал.4 от НК – първата вечер в периода 01-30.06.2020г., в хода на ДП от коментираните по- горе показания на пострадалата се установява извършването на един полов вагинален акт, то спрямо този подсъдим не е налице хипотезата на чл. 26 от НК, по начина по който му е повдигнато обвинение. Извършеното деяние е едно, не се касае за усложнена престъпна дейност. Ето защо този подсъдим следва да бъде оправдан да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК. Налице е приетият квалифициращ елемент „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т.8 от НК. На първо място степента на обществена опасност на деянието е изключително висока. Предприетите от подсъдимите действия спрямо пострадалата са били изключително брутални. И.а се е намирала в изключително крехка възраст – скоро навършила 14 години, която възраст изначално предпоставя нейната безпомощност в тази ситуация. Трима души са осъществявали с нея множество действия, включително и съвкупления, редувайки се един след друг. Видно от показанията на Г. И. тя е плакала е, молела се е да си тръгне, да бъде откарана в дома си, но към нея не е проявено и капка съжаление. Изключително брутални и с висок интензитет са били и действията по упражненото физическо насилие върху нея – удари с кожен колан, бой с шамари. Обществената опасност на двамата подсъдими също е висока. Видно от свидетелствата за съдимост К. А. е осъждан четири пъти за различни по вид престъпления, а М. А. - девет пъти за различни престъпления. Освен със съдебното си минало, и двамата се характеризират и с действията, които са предприели, а те си изключително брутални. И двамата са осъществявали и физическо и психическо и сексуално насилие над пострадалата и не са се спрели пред нейното нежелание, виждайки страхът в очите й. Единственото, което ги е интересувало е собственото им задоволяване, съответстващо на личностната характеристика на всеки от тях, дадена и от заключението на експертите по психолого-психиатричната експертиза. Вредни последици от психологичен характер са налице за пострадала, която към момента на извършване на деянието е на 14г., оформяща се личност, без опит и без всякакви ресурси за справяне в такава ситуация, изпитваща страх дори от споделяне вследствие на упражненото насилие, тревожност, агресивни и гневни отреагирания. Ето защо съдът приема, че личността и на двамата подсъдими се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Няма спор и относно субективна страна деянието - то е извършено при пряк умисъл. Подсъдимите са имали представи за всеки един от обективните елементи на деянието в своето съзнание- и относно липсата на съгласие на Г. да се съвкупи с тях, и относно нейната възраст и относно това, че са трима, и относно обстоятелството, че чрез използваната сила и заплахите, изричани от тях те я принуждават насила да върши това, което не е желаела. Независимо от всичко, те са целели и искали настъпването на последиците от деянието. За деянието по чл. 150 ал.3 т.1 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК. През описания период, време и място К. А. и М. А. извършили и деяние по чл. 150 ал. 3 т.1 вр. ал.1 чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК. При условията на продължавано престъпление, в различно съучастие с М. А. и Р. М., К. А. извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение лице навършило 14 г. възраст - Г. И., без нейно съгласие и чрез употреба на сила и заплашване, изразени в проникване с член в ануса й, принуждаване да му лапа половия член/орална любов/, както и пипане и осъществяване на възвратно постъпателни движения с половия му член. Извършени са деяния от този подсъдим в пет последователни вечери и са подробно описани във фактологията конкретно за всяка вечер. Прокурорът в диспозитива на обвинителният акт е описал, че са извършени по едно деяние първата и петата вечер, а за втората, третата и четвъртата е повдигнал обвинение за по две извършени деяния. Така в крайна сметка деянието вменено на подсъдимия К. А., извършено при условията на продължавано престъпление включва в себе си общо осем отделни престъпления, включени в състава на продължаваното такова. Този подсъдим е признат за виновен така, както е повдигнат обвинителният акт за осем извършени деяния, в рамките на продължаваното престъпление. Настоящият въззивен състав изразява своето несъгласие с приетото от решаващия съд в тази насока. Причините да за това са няколко: 1. В диспозитивът на обвинителният акт не е посочен кой е разграничителният критерий, използван от прокурора, за да приеме, че през втората, третата и четвъртата вечер К. А. е извършил не по едно, а по две деяния – дали те са обвързани с различните блудствени действия, които пострадалата е принуждавана да извършва или са свързани с броя на решенията за извършване на такива действия. Така обаче както е описана фактологията, която именно са признали двамата подсъдими в нея няма данни, от които да бъде изведено вземането на две отделни решения за извършване на блудства в инкриминираните вечери с пострадалата. Няма данни К. А. да е излизал, да се е оттеглил, след което да се е върнал с ново взето решение за извършване на блудствени действия или пък да е решил, че е приключил и нещо след това да го е мотивирало да започне блудствените действие отново. Напротив - последователното описание на всяка от вечерите навежда на извод за взето предварително решение за извършване на блудствени действия с пострадалата И.а през всяка от вечерите, без значение от техния обем и вид. Ако прокурорът е имал предвид различните блудствени действия като разграничителен критерий за броя на деянията, то следва да се отбележи, че тези действия са извършени в рамките на конкретно време – вечерите на инкриминирани като втори, трети и четвърти дни, на едно място - дома на двамата подсъдими и са осъществени за постигане на конкретна цел - възбуждане и удовлетворяване половия му нагон. Доколкото блудството по основния състав на чл. 149 НК е просто престъпление, т. е. такова, при което изпълнителното деяние се осъществява с единично деяние, за което е характерно, че поредицата от действия са обединени и подчинени на конкретно решение за реализиране на конкретна цел, разбирането, възприето и от първата инстанция, че подсъдимият е осъществил по две самостоятелни престъпления по чл. 150 НК за втората, третата и четвъртата вечери според въззивният съд е незаконосъобразно. Ето защо настоящият състав приема, че подсъдимият К. А. е извършил едно деяние, представляващо продължавано престъпление, в рамките на което са включени пет отделни престъпления, квалифицирани като блудство, за всяка от петте вечери. Изложеното налага изменение на постановената присъда в тази й част, като за разликата от пет до осем деяния/ или за повече от едно деяние през втората, третата и четвъртата вечер/, включени в състава на престъплението па чл. 150 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал.2 от НК от НК същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан. Няма спор, че петте деянията са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при форма на вина пряк умисъл, т.е. при условията на чл. 26, ал.1 от НК. Подсъдимият е имал ясни представи относно възрастта на Г. И.. Деянието извършено от подсъдимия М. А. също е извършено в съучастие с К. А. и Р. М. и също съставлява продължавано престъпление, което включва в себе си три отделни престъпления, извършени първата, третата и четвъртата вечер. По отношение на него прокурорът е повдигнал обвинения за пет деяния – по две да са извършени третата и четвъртата вечери. Тук важи изцяло изложеното по отношение на подсъдимия К. А. по – горе, чието преповтаряне не е необходимо. Следва да се посочи освен липсата на конкретика в обвинителният акт какво е имал предвид прокурора като е приел по две извършени деяния по чл. 150 от НК за двете вечери и липсата във фактологията на обстоятелства, от които да се извежда не вземането на едно решение за всяка вечер, а отделни решения за действията през третата и четвъртата вечери. Ето защо и М. А. следва да бъде признат за невинен и оправдан да е извършил повече от три деяния, които да са включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 150 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал.2 от НК. При всичките осъществени деяния в рамките на продължаваните престъпления от двамата подсъдими се установява да са отправяни както вербални заплахи – за нанасяне на побой. Използвана е и сила – нанасяне на удари както с ръце, така и с кожен колан. Предходната инстанция не се е отклонила от така установеното разбиране на съдебната практика за обстоятелствата, при които престъпните прояви следва да получат правна квалификация "особено тежък случай". Основание за този извод са обсъдените от съда обстоятелствата, характеризиращи деянията, последиците за жертвата, негативните данни за личността на подсъдимите, които разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и всеки един от двамата подсъдими. В тази връзка следва да се има предвид интензитета на упражнената принуда, обективирана и в двете й форми. Следва да се има предвид немалкия период от време на осъществяване на деянията – пет последователни вечери с часове наред, както и изключително бруталния начин на осъществяването им. Ниската възраст на пострадалата в рамките на непълнолетието – едва навършила 14 години. Не могат да бъдат оставени на заден план сериозните вредните последици за пострадалата, изграждане на личност с чувство на несигурност и страх, неувереност и гневни отреагирания. Изключително висока е и степента на обществена опасност на подсъдимите, които са осъждани множество пъти – К. А. – четири пъти, М. А.- 9 пъти, личностните им характеристики - силно занижени морални и нравствени устои. Ето защо обосновавайки се с продължителността на сексуалното посегателство, разкриваща упоритост, придружена със непълнолетието на пострадалата, но на границата с малолетието, извеждането й от семейната среда и настаняването й в кризисен център, настъпилите психични последици за непълнолетното дете и настоящият състав намира, че случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК. И това деяние е извършено при условията на пряк умисъл и от двамата подсъдими, в представеното съдържание на дейците са били факт представите за всички елементи на изпълнителното деяния. Те са искали и целели настъпването на последиците. За деянието по чл. 142а ал. 3 вр. ал.1 от НК При така установената фактология, въззивният съд възприема правният извод на първоинстанционния, че подсъдимият К. А. в периода 01. – 30.06.2020г. с. Г., обл. Плевен в пет последователни вечери, и подсъдимият М. А. в три вечери – първата, третата и четвъртата в различни съучастия помежду си и с Р. М. противозаконно са лишили от свобода пострадалата Г. И. като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице, с което всеки от тях е осъществил и състава по чл.142а, ал.3, вр.ал.1 от НК. Това изпълнително деяние е започвало всяка от петте вечери от момента на докарването на пострадалата от Р. М. в дома на подсъдимите К. и М. А.и или в изоставена къща. Доколкото при противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а от НК непосредствен обект са обществените отношения, свързани с правото на свободно придвижване в пространството от пострадалото лице и то е лишено от възможност да извършва действия по придвижване, защото физически е възпрепятствано на напусне мястото, където противозаконно е лишено от свобода, то според въззивният съд именно от затварянето на пострадалата в къщата на подсъдимите или в изоставената къща, тя е лишена от тази възможност. Тя многократно е заявявала, че иска да си ходи, да се „прибере при баба и мама“, но тримата подсъдими я държали насила в съответното помещение, докато счетат, че са приключили с удовлетворяването на собствените си потребности. Квалифициращият признак деянието по чл. 142 а ал.3 от НК да е извършено спрямо непълнолетно лице е налице, тъй като възрастта на пострадалата не само е установена по делото, но тя е била известна на подсъдимите. За обективната съставомерност на деянието е достатъчно лишаването от свобода да е реализирано "противоправно", като поради тази противоправност пострадалата не разполагала със свободен избор да промени положението си в пространството, което в настоящият случай е безспорно установено. В този смисъл е без правно значение обстоятелството заключена ли е била къщата – тази на подсъдимите или пък изоставената, в която е затваряна пострадалата, докато са осъществявани върху нея сексуалните посегателства. От значение е, че тя не е могла да напусне сградата, докато не бъде освободена от тримата си насилници. Не може да се говори за кратка продължителност – за всяко конкретно деяние противозаконното лишаване от свобода е продължавало с часове. Възраженията на защитата по отношение на това деяние са свързани с твърдението, че пострадалата доброволно е тръгвала от домът си всяка вечер с Руси М.. Те са неотносими към противозаконното лишаване от свобода, а имат отношение към деяние по чл. 142 от НК – отвличане, за каквото на подсъдимите К. А. и М. А. не са повдигнати обвинения, поради това и съдът ги остави без уважение. Във връзка с деянието по чл. 142а ал.3 т.1 от НК и по отношение на двамата подсъдими се забелязва липса на прецизност в обвинителният акт, която впоследствие е пренесена и в постановената от първия съд присъда. В мотивната част на обвинителният акт, прокурорът е посочил, че действията на М. и К. А.и осъществяват престъплението по чл. 142а ал.3 т.1 вр. ал.1 вр. чл. 20 вр. чл. 26 от НК. Това е и правилната правна квалификация. По делото е безспорно установено, че М. А. е извършил деянието в съучастие – различните вечери или с Р. М. – втората и петата вечер или с Р. М. и М. А. – първата, третата и четвъртата вечери. С поведението си, подсъдимият е реализирал състава на осъществено деяние по чл. 142а ал. 3 вр. ал.1 от НК в пет последователни вечери, спрямо едно и също лице. Така е описана дейността и в описателната част на диспозитива за всеки от подсъдимите. Но в цифровото изписване е пропусната привръзката с чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК по отношение на К. А., а по отношение на М. А. е пропуснато цифровото изписване на чл. 26 от НК. Правилно е описаната престъпна деятелност на подсъдимите да се квалифицира като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налични пет/ три деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време и при една и съща обстановка и спрямо едно и също лице. Доколкото обвинителният акт съставлява единство между мотиви и диспозитив и доколкото в мотивната част подробно е описана фактология, призната от подсъдимите, а също така изрично с думи в диспозитива е посочено, че деянието е извършено при условията на съучастие, посочено е с кого и при условията на продължавано престъпление, то така допуснатото нарушение може да бъде изправено от настоящата инстанция като за прецизност изрично се посочат двете привръзки, касаещи това обвинение. Последното няма да доведе до нарушаване правото им на защита, тъй като те са запознати както със съдържанието на обвинителният акт в неговата цялост. За деянието по чл. 143 ал.1 от НК От така установената и призната от подсъдимия фактическа обстановка се установява, че тримата – К. А., М. А. и Р. М. в първата вечер са пуснали музика и са накарали пострадалата Г. И. да танцува полугола, първо заплашвайки я с удари с кожен колан, а след това и нанасяйки удари с такъв от К. А., тъй като не били доволни от нейните танци. Пострадалата не е искала да танцува и изрично е заявила това си нежелание. Принудата по чл. 143, ал. 1 от НК е резултатно престъпление като резултата му се осъществява посредством противоправно мотивиране на пострадалата чрез използване на заплахи за удари с кожен колан и използване на сила – удари с кожен колан към поведение, което тя не желае да предприеме. В настоящият случай само фактът, че се касае за трима извършители в съучастие – много по- големи на възраст от нея, предвид и факта, че тя постоянно била заплашвана за всичко – и за действията си с физическо насилие е достатъчен и спрямо нея вече е било упражнявано физическо насилие от тях са достатъчни И.а да се е почувствала заплашена. Подсъдимите К. и М. А.и са осъществили състава на престъплението от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл, като са съзнавали, че пострадалата не желае да извърши това действие, както и че се употребяват заплахи и сила спрямо нея, за да я накарат да го извърши. За престъплението по чл. 159 ал.4 т.1 и т.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. В обвинителният акт е описана фактология, от която се установява, че двата направени видеоклипа са снимани от св. Р. М.. Като при първия заснел действията на пострадалата и подсъдимият К. А., които танцували, като пострадалата била полугола – с тениска, но гола от кръста надолу. При втория са заснети действията на К. А., който принудил пострадалата да му прави орален секс. В първата ситуация и тримата подсъдими са принудили пострадалата да танцува, т.е. създали са обстоятелствата за създаването на клипа с порнографско съдържание. При заснемането на втория клип отново са били тримата подсъдими и са извършвали поредица действия с пострадалата, като са заснети действията само по отношение на К. А.. При така очертаните факти по делото правилно ОС Плевен е приел, че К. А. и М. А., заедно с Р. М. са създали порнографски материал. С разпоредбата на чл. 93, т. 28 от НК порнографският материал е обяснен като неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение, като за такова се приема и похотливото показване на половите органи на лице. На клиповете са фотографирани пострадалата и К. А.. На първия клип пострадалата е гола от кръста надолу, а на втория – гола. На вторият клип подсъдимият К. А. си е показвал половия си орган. Извършвани са действия по фелацио и неприлични танци, съпроводени с удари с кожен колан - действия и начин неприемлив от гледище на съвременните морални разбирания за правилно сексуално възпитание и дължимо нравствено поведение. Тълкуването на нормата на чл. 159, ал. 1 НК води на извод, че законодателят е предвидил в диспозицията на текста осем самостоятелни изпълнителни деяния на това престъпление, като липсва основание да се приеме, че те не могат да бъдат осъществени самостоятелно. От обвинителният акт и материалите по делото се установява, че тези порнографски материали са разпространени по „месинджър“ от Р. М. – изпратени на брат му. Разпространени са в с. Г. и на други лица. Така изложеното се подкрепя и от показанията на пострадалата – в първите си показания, депозирани дни след деянията тя е посочила, че Р. М. е правел видеоклип, докато тя танцувала и правила секс с подсъдимият К. А.. Подкрепя се от показанията на св. М., който не отрича, че той е снимал с телефона, подкрепя се и от показанията на св. М. Митев- кмет на селото, който е посочил същата последователност, макар да не е казал конкретно, че е получил клиповете от братът на Р. М.. От така изложената последователност се установява и че създаването е имало за цел разпространение на тези порнографски материали. Така извършеният анализ извежда конкретната форма на изпълнително деяние по чл. 159, ал. 4 от НК за създаване на порнографския материал от две или повече лица и използването на непълнолетно лице. Ето защо искането на защитата двамата подсъдими да бъдат оправдани да са извършили това деяние, въззивният съд намери за неоснователно и остави без уважение. В ОА освен описаното, че видеоклипът е изпратен от Р. М. на неговия брат и от него – на кмета на селото, съществува едно единствено изречение, че заснетите от К. А. и Р. М. клипове по време на петте вечери с Г. И. се разпространили в с. Г.. Липсва обаче в описателната част твърдение К. А. и М. А. да са разпространили тези видеоклипове чрез изпращането им на техни роднини или други жители на селото или лица. Липсват и инкорпорирани доказателства в тази насока. Ето защо настоящият съдебен състав намира възражението на защитата, че двамата подсъдими не са участвали в осъществяването на това изпълнително деяние за основателно. Това на свой ред предполага признаването им за невинни и оправдаването им по тази форма на изпълнително деяние – „разпространил“ по повдигнато по чл. 159 от НК обвинение. По наказанието За деянието по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 26 от НК. Законодателят е предвидил наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. Съдът е наложил и на двамата подсъдими по осемнадесет години лишаване от свобода, като след редукцията по чл. 58а от НК е определил окончателно наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Обществената опасност на деянията от този тип е изключително висока, тъй като деянията от тази тип засягат половата неприкосновеност на личността, но наред с това и засягат и отношенията свързани с нормалното полово и духовно съзряване на непълнолетните лица. В рамките на обществената опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива съответната такава. Висока е обществената опасност и на двамата подсъдими, предвид данните за криминалните им прояви, лошите характеристични данни. По отношение на подсъдимият К. А. е отчетено едно смекчаващо вината обстоятелство – че същият е семеен и има три деца. Напълно законосъобразно съдът е приел, че това обстоятелство не следва да се надценява, но съображенията на въззивната инстанция са малко по- различни и те се коренят в установеното и от материалите по делото и от СППЕ, че този подсъдим не живее с жена си и децата. Живее самостоятелна къща със своя брат. Това обстоятелство не го определя като загрижен баща и съпруг. Претендираното от защитата, че докато са били в чужбина подсъдимите са упражнявали трудова дейност не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е било необходимост за тях. В тази насока са и изводите на първия съд, които настоящият въззивен състав изцяло сподели. Те са валидни за всички деяния, предмет на настоящото производство. Законосъобразно не е ценено като смекчаващо вината обстоятелството и по отношение на двамата подсъдими, касаещо здравословното състояние на майката на двамата подсъдими, доколкото не се установява по делото те да полагат каквито и да било грижи за нея. Също законосъобразно не е прието като смекчаващо вината обстоятелство, че М. А. живеел на съпружески начала с жена, която имала две деца и той полагал грижи за тях. Такива данни по делото не са установени. Напротив кметът на селото изрично е заявил, че двамата братя живеят сами. Като отегчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия К. А. съдът е отчел на първо място начинът на осъществяване на деянието – и двете деяния са осъществени през нощта, чрез пренебрежително и унизително отношение към пострадалата, достигнало до пълното й низвергване като личност. Според настоящият съдебен състав следва да се отчете още броя на осъществените деяния в състава на продължаваното престъпление, които са две, в рамките на две последователни вечери. Като отегчаващо вината обстоятелство също следва да бъде обсъдено и обстоятелството, че пострадалата страда от лека умствена изостаналост, което допълнително, освен ниската й възраст й е попречило да има механизми за справяне със ситуацията. Фактът, че след първата вечер И.а е живяла в постоянен тормоз, страх, несигурност и напрежение от продължаване на упражняването върху нея физическо и психическо насилие. Следва да се отчетат и отрицателните последици от деянията върху физическото състояние на детето, които се установяват от разпита му пред съдия – физически болки – в ръцете, краката, бъбреците, кръста, местата, по които е била удряна с колана. Като цяло престъпните действия с пострадалата се определят като извършени от дееца освен с изключителна бруталност, с безпричинно садистично поведение спрямо нея, което е неописуемо от гледна точка на нормалния човешки разум. Както правилно е приел окръжния съд налице са множество отегчаващи вината обстоятелства и едно единствено смекчаващо. С оглед на така обсъденото до тук, въззивният съд намира, че наказанието спрямо подсъдимият К. А. наказание е правилно определено към предвидения от закона максимум - в размер на осемнадесет години лишаване от свобода. След редукцията този подсъдим ще следва да изтърпи дванадесет години лишаване от свобода. Определено в този размер наказанието ще изиграе своето превъзпитаващо дееца въздействие и ще подейства възпиращо на останалите членове на обществото, грубо незачитащи човешката личност и нейната свободна воля. По отношение на М. А. е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, че в определени моменти от живота си е работил. Настоящият състав на съда изразява несъгласие с този извод, тъй като опредЕ. възраст извършването на трудова дейност е обичайно за всеки един гражданин/ стига да няма здравословни обстоятелства които да му създават пречки, каквито за този подсъдим не са установени/. Според настоящият въззивен състав като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете по- ниският интензитет на упражнената сила спрямо пострадалата за сломяване на съпротивата й. Установено от показанията на пострадалата, че този подсъдим не е нанасял удари с кожен колан на И.а, единствено й е ударил шамар и я е бутнал на леглото. Всички отегчаващи вината обстоятелства, които са взети предвид за К. А., са налични и следва да бъдат обсъдени и тук, по отношение на М. А.. Не е необходимо тяхното преповтаряне. Според въззивният съд единственият разграничителен критерий, който следва да се има предвид при определяне на наказанието, което следва да се наложи спрямо този подсъдим касае обстоятелството, че той е извършил само едно деяние изнасилване – първата вечер. Този разграничителен критерий налага определяне на наказание в по- нисък размер по отношение на М. А.. Според въззивният съд наказание от петнадесет години лишаване от свобода е съответно на извършеното от него и ще окаже своето поправително въздействие. След редукцията по чл. 58а от НК окончателното наказание, което той ще следва да изтърпи е в размер на десет години лишаване от свобода. За деянието по чл. 150 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 от НК, съдът е наложил наказание и на двамата подсъдими от по девет години лишаване от свобода, което е редуцирал на основание чл. 58а от НК на шест години лишаване от свобода. Законодателят е предвидил наказание в диапазона три до десет години лишаване от свобода. Обществената опасност на това деяние е изключително висока, тъй като деянията от тази тип засягат половата неприкосновеност на личността, но наред с това и засягат и отношенията свързани с нормалното полово и духовно съзряване на непълнолетните лица. В рамките на обществената опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива съответната такава. Висока е обществената опасност на всеки един от двамата подсъдими, предвид характеристичните им данни, предвид многобройните им криминални прояви, както особеностите чрез които се разкриват при извършване на деянията, които ги характеризират като изключително брутални, не търпящ възражения, със садистични насочености, съпроводени с агресивност и желание да подчини пострадалата на собствените си желания. И тук като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат посочените по – горе по отношение на деянието по чл. 152 – по отношение на К. А. – семейното му положение и три деца, което както се посочи по- горе далеч не следва да бъде надценявано, а по отношение на М. А. – по- ниският интензитет на участие както при упражненото насилие. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и частичното оправдаване и на двамата подсъдими относно броя на осъществените деяния в рамките на продължаваното престъпление. И за това деяние следва да се имат предвид всички отчетени по- горе отегчаващи вината обстоятелства и по отношение на двамата подсъдими за деянието по чл. 152 ал.4 от НК, а именно: начинът на осъществяване на деянието – и двете деяния са осъществени през нощта, чрез пренебрежително и унизително отношение към пострадалата, до пълното й низвергване като личност. Според настоящият съдебен състав следва да се отчете броя на осъществените деяния в състава на продължаваното престъпление, които за подсъдимият К. А. са пет, в рамките на пет последователни вечери, а за М. А. са три. Като отегчаващо вината обстоятелство също следва да бъде обсъдено и обстоятелството, че пострадалата страда от лека умствена изостаналост, което допълнително, освен ниската й възраст й е попречило да има механизми за справяне със ситуацията и е използвано от подсъдимите при осъществяване на деянията. Фактът, че след първата вечер И.а е живяла в постоянен тормоз, страх, несигурност и напрежение от продължаване на упражняването върху нея физическо и психическо насилие. Следва да се отчетат и отрицателните последици от деянията върху физическото състояние на детето, които се установяват от разпита му пред съдия – физически болки – в ръцете, краката, бъбреците, кръста, честата, по които е била удряна с колана. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете и спецификата на извършените блудствени действия, които са от всякакъв възможен характер – дори използването на бутилка от бира, която е пъхана в ануса й и вагината, а след това е карана да пие от бутилката. Престъпните действия с пострадалата се определят като извършени не само с изключителна бруталност, но и садистичност - поведение, което многократно надхвърля границите на нормалното човешко отношение към личността и е неописуемо и изключително неприемливо от гледна точка на нормалния човешки разум. Като взе предвид изложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, прецени обществената опасност на деянието и деецът, въззивният съд намира, че определеното наказание законосъобразно е ориентирано към максималния размер, предвиден от закона и по отношение на двамата подсъдими. По отношение и на двамата въззивният съд отчете още едно смекчаващо вината обстоятелства - частичното им оправдаване досежно броя на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. Едновременно с това обаче отчете и нови отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо при направения анализ не намира основания за допълнително снизхождение по отношение на подсъдимия К. А.. Спрямо него намира наказанието за правилно определено. Доколкото броя на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление следва да бъде разграничителен критерий при определяне на обема от наказателна отговорност, който всеки от тях ще следва да изтърпи за това деяние, според въззивният съд наказанието спрямо М. А. следва да бъде редуцирано от девет на осем години лишаване от свобода. След редукцията по чл. 58 а от НК той ще следва да изтърпи наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода. За деянието по чл. 142 а ал.3 т.1 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 26 от НК. Обществената опасност на деянието е висока, тъй като са засегнати обществените отношения, свързани с възможността на всяко лице да избира своето местонахождение и пребиваване - т.е. нарушена е свободната воля на лицето да избира къде да се придвижва в пространството. В рамките на общата обществена опасност, настоящото деяние разкрива по- висока, с оглед факта, че извършването на това деяние е било необходима предпоставка, за да бъдат извършени останалите, за които е повдигнато обвинение на подсъдимите. Обществената опасност и на двамата подсъдими е висока- предвид данните за криминалните им проявления, лошите характеристични данни. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете по отношение на К. А. факта, че същият има три деца, родени от съвместно съжителство, но както бе- посочено по- горе това смекчаващо вината обстоятелство не следва да бъде надценявано, предвид данните за липса на заинтересованост като родител и съпруг. По отношение на М. А. като смекчаващо вината обстоятелство следва да се вземе предвид единствено по- малкият интензитет на осъществявана принуда спрямо подсъдимата. Отегчаващи вината обстоятелства и по отношение на двамата – многократните осъждания, начинът на извършване на деянията – безцеремонно и брутално, съпроводено с физическо и психическо насилие; Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и броя на деянията, които по отношение на К. А. са пет, а по отношение на М. А. са три, включени в рамките на продължаваното престъпление. Ниската възраст на пострадалата – едва навършила 14 години. Отегчаващи вината обстоятелства са и характеристиките на личността на всеки от подсъдимите по време на извършване на деянията - абсолютното липса на емпатия, коравосърдечност и егоистичност – пострадалата е плакала, молила се е да си тръгне, искала е да отиде „ при мама и при баба“, но не е била пусната, докато подсъдимите не са задоволили половия си нагон. Не може да не бъде обсъдена и продължителността и времето на извършените деяния – през нощта, всяка вечер това се е случвало за часове, по време на които това 14 годишно дете е изживявало ужасът на гаврата с него. Законодателят е предвидил наказание за деянието по чл. 142а ал. 3 от НК в диапазона три – десет години лишаване от свобода. При отчетено по едно единствено смекчаващо вината обстоятелство и множество отегчаващи такива, напълно законосъобразно първият съд е наложил наказания към предвидения максимален размер. Въззивният съд намира наказанието за правилно определено по отношение на подсъдимия К. А.. В този размер то ще окаже своето поправително и възпиращо дееца въздействие. Единственият разграничителен критерий, който при определяне на наказание не е спазен от съда е, че не е отчел броя на деянията, извършени от всеки от двамата подсъдими, които са включени в продължаваното престъпление, а това налага определяне на наказание в малко по- нисък размер по отношение на М. А., тъй като той е извършил три деяния, а К. А. – пет. В този смисъл наказанието, наложено на М. А. следва да бъде намалено от девет на осем години лишаване от свобода, като след редукцията той ще следва да изтърпи пет години и четири месеца лишаване от свобода. За деянието по чл. 143 ал.1 от НК В принципен план принудата не е деяние с висока степен на обществена опасност. С него се засягат обществените отношения, свързани със свободното упражняване волята на човека. В рамките на общата обществена опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива висока степен на обществена опасност, предвид бруталният начин на извършването му. Висока е обществената опасност и на двамата подсъдими – те са с множество криминални прояви и лоши характеристични данни. Като смекчаващи вината обстоятелство и тук по отношение на К. Ангелров се отчита факта, че е баща на три деца, с всички особености, посочени по- горе касаещи този факт. По отношение на М. А. по- малката степен на участие в това деяние и липсата на данни за упражнявано от него физическо насилие над пострадалата И.а. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се посочат множеството осъждания на всеки един от дейците – по отношение на К. – 4, по отношение на М. – 9 осъждания. На следващо място изключително грубото, както правилно е отбелязал първия съд – антихуманно отношение към пострадалата. Ниската възраст на пострадалата – 14г.; формата на упражненото физическо насилие върху нея – удари с кожен колан по краката и тялото, обиди, подигравки. Фактът, че са използвали леката умствена изостаналост на детето Г., за да се отнасят към него по този брутален и неприемлив начин. Фактът, че деянието е извършено от три лица и всичките те едновременно са се гаврили с момичето, карайки го да танцува, обиждайки го, нанасяйки ударите с кожен колан – поведение, което може да се охарактеризира като садистично. Законодателят е предвидил наказание до шест години лишаване от свобода за това деяние. Първият съд е наложил и на двамата наказание от по четири години и шест месеца лишаване от свобода, като след редукцията се определя наказание в размер на три години лишаване от свобода. Въззивният съд намира, че така определеното наказание е съответно на извършеното. Ето защо въззивният съд не намира основания за редукцията на така определените наказания за всеки от двамата подсъдими. За деянието по чл. 159 ал.43 т.1 и т.3 вр. Ал.2 вр. ал.1 от НК окръжният съд е наложил наказание от по четири години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв. за всеки от подсъдимите. По отношение на това деяние не става ясно кой точно закон е приложен от първия съд при определяне на наказанието. Следва да се посочи, че са налице предпоставки за приложение на по- благоприятния за подсъдимите закон, който към датата на извършване на деянието е предвиждал наказание до шест години лишаване от свобода и глоба до осем хиляди лева, тъй като след измененията от 2023г. е предвидена наказуемост от три до шест години лишаване от свобода и глоба до 10 000лв. – т.е. вече има специален минимум и увеличен максималния размер на кумулативното наказание глоба. Ето защо частично присъдата следва да бъде изменена и в тази част, доколкото следва да се посочи, че наказанието се определя при условията и във вр. чл. 2 ал.2 от НК. Обект на защита на този тип престъпления е половата неприкосновеност на личността, както и половия морал, като индиректно се засяга и представата за личната чест и достойнство. Обществената опасност на този тип деяния е завишена. Обществената опасност на всеки от подсъдимите е висока – лоши характеристични данни и множество криминални прояви. Смекчаващи вината обстоятелства – за К. А. – че е баща на две деца и липсата на данни за осъществявано физическо насилие за подсъдимия М. А.. За двамата следва да бъде отчетено и частичното им оправдаване за една от формите на изпълнително деяние – разпространил. Следва също така да се има предвид, че по отношение на това деяние водеща е ролята на св. Р. М.. Отегчаващи вината обстоятелства и по отношение на двамата са грубото отношение към пострадалата, употребата на заплахи от двамата, употребата на физическа сила от подсъдимия К. А., садистичното, нечовешко, унижаващо достойнството на личността отношение, липсата на емпатия, наличието на множество осъждания и за двамата. Неучастието в упражняване на физическо насилие върху пострадалата на подсъдимият М. А. се компенсира от по- големият брой на осъжданията на същия. Поради това по отношение на това деяние, настоящият състав не намира да са налице предпоставки за диференциация на наказанията по отношение на двамата подсъдими. Наказание от три години лишаване от свобода, според настоящият въззивен състав би изпълнило със съдържание заложените в чл. 36 от НК две превенции. След приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК двамата подсъдими следва да изтърпят за това деяние наказание от по две години лишаване от свобода. Що се касае до размера на глобата, данни за имотното състояние на подсъдимите не са събрани, но и няма данни същите да упражняват обществено полезен труд постоянно и да имат редовни и сигурни доходи. Ето защо според въззивният съд наказанието и по отношение на двамата подсъдими правилно е определено към минималния размер. Претенциите на защитата за определяне на наказания- за всичките деянията при условията на чл. 55 от НК са неоснователни. За всички деяния бе отчетен значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства и едва по едно смекчаващо такова за всеки от подсъдимите, поради което липсват основания за приложението на тази разпоредба. След като е определил наказанията за всяко от деянията, първия съд е определил общо наказание на основание чл. 23 от НК в размер на дванадесет години лишаване от свобода за двамата подсъдими. С оглед на извършената редукция на наказанията по отношение на подсъдимия М. А., определеното общо наказание също следва да бъде редуцирано, като бъде намалено от дванадесет на десет години лишаване от свобода. Законосъобразно е приложението на разпоредбата на чл. 23 ал.3 от НК, с която към определеното общо наказание, наказанието глоба в полза на Държавата в размер на 1000 лв. В съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС е определен първоначалният режим на изтърпяване на наказанието – „строг“. Законосъобразно и времето, през което подсъдимите са били с мярка задържане под стража е приспаднато от определеното наказание на основание чл. 59 ал.1 от НК. Законосъобразно съдът се е произнесъл по съдебните разноски и е присъдил ДТ, както и по веществените доказателства. При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция констатира още едно нарушение на първия съд – липсва произнасяне по приложението на чл. 24 от НК. Доколкото са повдигнати по няколко обвинения на всеки от подсъдимите и доколкото има приложение на разпоредбата на чл. 23 от НК, съдът е бил длъжен да прецени налице ли е необходимост от увеличаване на така наложеното наказание по реда на чл. 24 НК, като съобрази и престъпната деятелност на всеки от подсъдимите и броя на престъпления, включени в съвкупността и обществената опасност на деянията и на всеки от дейците. Това нарушение не може да бъде изправено от настоящият въззивен съд предвид липсата на надлежно подаден протест и невъзможността за влошаване положението на подсъдимите. Други нередовности, които да водят до отмяна или изменение на присъдата, освен посочените, настоящият състав не констатира. Жалбите на подсъдимия М. А. и неговите защитници относно размера на наказанията се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени в контекста на изложеното по- горе. По изложените съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 338 от НПК, Великотърновски апелативен съд