РЕШЕНИЕ

№ 3938

гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110209566 по описа за 2021 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9566 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С наказателно постановление (НП) № Р-10-494 от 15.06.2021 г. издадено от •• Заместник - председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на Застрахователно дружество "•• представлявано заедно от •••••, на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането /КЗ/ във вр. с параграф 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ.

Срещу издаденото наказателно постановление е постъпила жалба, подадена в срок от •••, представлявано от •••••, депозирана чрез адв. •• от САК, редовно упълномощен, в която се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока и на първо място в жалбата се твърди, че Кодекс за застраховането, съгласно чл. 496 от който е наложена санкция на ••, е влязъл в сила на 01.01.2016 г. и относимо за повторността за нарушение по чл. 496 от КЗ, по смисъла на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на същия закон, би било единствено нарушение на разпоредбата на чл. 496 от КЗ от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизане в сила на НП, по повод на това нарушение и налагане на санкция по реда на чл. 644, ал. 2 за нарушение на чл. 496 от КЗ, поради наличие на предходно нарушение по чл. 271 от КЗ (отм.), представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона, т.е налагане на санкция по аналогия, което предвид ЗНА е недопустимо при адимнистративнонаказателното производство.

С оглед на изложеното и в жалбата се подържа още, че неправилно с наказателното постановление на •••••• е наложена санкция за нарушение извършено в условията на „повторност“ по реда на чл. 644, ал.1 от КЗ, като се заявява, че чл. 644 от КЗ визира два състава на административно нарушение - общ по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и квалифициран по чл. 644, ал. 2 от КЗ, и с оглед на това налагане на санкция на дружеството по чл. 644, ал. 2 от КЗ представлява ангажиране на отговорността му по по - тежкия квалифициран състав на административно нарушение, а съгласно нормативната уредба и съдебната практика, за да бъде приложен квалифициран състав на нарушение е необходимо в акта, с който същото се предявява, да са описани фактите довели до приложение на този по – тежък състав. Акцентира се, че доколкото в конкретният случай се касае да административно нарушение, актът с който същото се предявява и който обвинява субекта за конкретно нарушение е актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и същият следва да съдържа пълно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и тъй като се касае за квалифициран състав на нарушение, в същия следва да бъдат описани и обстоятелствата, с оглед на които отговорността на нарушителя се ангажира по по – тежкия състав, а процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на чл. 496 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид. С процесното наказателно постановление обаче, се твърди в жалбата от ••, се навеждат фактически твърдения за „повторност” и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл. 644, ал. 2 от КЗ. Поради това и се подържа, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на акта и наказателното постановление.

На следващо място в жалбата депозирана чрез упълномощения представител на •••••• се подържа, че наказателното постановление не съответства на фактическата обстановка описана в процесния акт за установяване на административно нарушение и на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по установения в ЗАНН ред и с релевиране на твърдения за повторност едва с НП, грубо е нарушено правото на защита на •••, и последното е било е лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения на административния орган в хода на производството и да разбере още с АУАН за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да направи своите възражения, и така постановеното НП противоречи на принципа "reformatio in peius", а и с налагане на санкция за квалифициран състав на нарушение, което не е било предявено с АУАН, дружеството е поставено в по – неблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния – отличаващи се с много по голяма степен на обществена опасност от административните нарушения, като се сочи и съдебна практика в тази насока.

Не на последно място в жалбата се навеждат доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, описани в ЗАНН, а така също, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението и е нарушен давностният срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН, както и че наложената на •••••• санкция не съответства на целите на административното наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН и в случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно да преквалифицира наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ и да наложи минимална санкция.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството жалбоподател •••, редовно призовано не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Комисия за финансов надзор /КФН/ се представлява от старши юрисконсулт •••, редовно упълномощен, която пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В тази насока ст. юрк. • подържа, че в хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както и че действително в НП е допусната техническа грешка, като е посочено друго лице за актосъставител, но същото не представлява съществено процесуално нарушение, което не е довело до ограничаване на правото на защита на дружеството жалбоподател, като прави искане да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В представени писмени бележки от ст. юрисконсулт •••, отново се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като се навеждат пространни доводи относно правилността и законосъобразността на същото и се твърди, че са неоснователни доводите в жалбата на •• за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на АУАН и НП.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател ••• е с основен предмет на дейност – сключване на всички видове застраховки, като една от сключените застраховки била застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за автомобил марка „Мицубиши", модел "••" с •••, съгласно застрахователна полица BG/02/120001515264 На 09.10.2020 г. настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП между автомобила марка •, модел "••" с ••• и лек автомобил марка •••••, като за настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1498695/09.10.2020 г., съгласно отразеното, в който виновен за настъпилото ПТП е водачът на автомобила марка •.

На 16.10.2020 г. от •• била заведена претенция, съгласно уведомление за щета по застраховка "Гражданска отговорност" на МПС пред •• за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, при което бил увреден притежавания от ••• и в •••••• била заведена щета № 2010030972 на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001515264 на виновния водач.

На датата на завеждане на претенцията - 16.10.2020 г. пред застрахователното дружество •• били представени от ••• доказателства, необходими за установяване на претенцията, по основание и размер, включително контролен талона към знак за технически преглед на увредения лек автомобила, като в описа на представените документи било отбелязано, че контролният талон към знака за технически преглед е с изтекла валидност. На същата дата от •• от ползвателя на застрахователни услуги били изискани - контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство или акт за установяване на административно нарушение, или друг акт, както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията.

На 20.10.2020 г. на ••С от ••• бил представен фиш, с който е наложена глоба в размер на 50 лв на Добрев и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията, като на фиша не било отбелязано с колко контролни точки разполага водачът на лек автомобил марка "••••. Междувременно на 19.10.2020 г и впоследствие на 23.10.2020 г. били извършени огледи на увредения лек автомобила, за което били съставени документи Опис на претенция.

Предвид, че изтекли законоустановените срокове, в които дружеството следвало да се произнесе по застрахователната претенция, което обаче не било направено, от •• била подадена жалба в КФН заведена с вх. № 91-02-344 от 16.03.2021 г. за забавено произнасяне по застрахователната претенция.

С оглед на постъпилата жалба и от свид. ••••• - старши експерт в отдел "Правоприлагане" на КФН била извършена проверка по жалбата, като с писма от 17.03.2021 г. и от 31.03.2021 г. от •••••• били изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенция по щета № 2010030972, като отговорът на застрахователното дружество, заедно с изисканите доказателства постъпил в КФН с писма на 29.03.2021 г. и на 08.04.2021 г. След проверка на представените документи от •• и •• установил посочените по - горе обстоятелства и че •• е следвало в тримесечен срок от предявяване на претенцията от ••• считано от 16.10.2020 г., а именно до 18.01.2021 г. /първи присъствен ден след 16.01.2021 г./ включително, окончателно да се произнесе по претенцията като определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор по предявената претенция, когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен, както и че застрахователното обезщетение от 1024.22 лв. е било изплатено по сметка на •• на 17.03.2021 г., т.е след законоустановения тримесечен срок.

С оглед на тези обстоятелства и като било прието от свид. ••, че в срок до 18.01.2021 г. вкл. ••• не е изпълнило задълженията си по КЗ, с което на 19.01.2021 г. е нарушило разпоредбата на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ, на 20.05.2021 г. същият, в присъствието на ••• също от КФН, съставил против ••• акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-406/20.05.2021 г., в който описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ, връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан от последния. Възоснова на така съставения акт и от ••, Заместник - председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на •• е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля •• и всички писмени доказателства по делото.

От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съдът намира, че в процедурата по ангажиране на отговорността на дружеството жалбоподател •••••• е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление, поради което и не следва да обсъжда спора по същество.

В тази връзка следва да се отбележи, че акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-406/20.05.2021 г., който поставя началото на административно – наказателното производство и възоснова на който е издадено обжалваното Наказателно постановление № Р-10-494/15.06.2021 г. е съставен от свид. Виктор Николаев Шуманов, докато в наказателното постановление като актосъставител е посочена С. В. А. от КФН.

Тук следва да се посочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа – датата на акта, възоснова на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, а както бе посочено в наказателното постановление като актосъставител е посочено друго лице, а не това, което е съставило акта, а изискването в НП да бъде посочено името на актосъставителя е от значение за начина, по който наказващият орган е бил сезиран да се произнесе по преписката, наличието или липсата на идентичност между „административното обвинение“ повдигнато срещу определено лице по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и произнасяне на наказващият орган по същото и др. Посоченото нарушение на процесуалните правила, а именно посочване в обжалваното наказателно постановление на друго лице от КФН, различно от това което е съставила АУАН възоснова на който наказващият орган е бил сезиран и е издал наказателното постановление представлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Не на последно място доколкото в жалбата от представляващия •••••• не е направено искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,