Решение № 88 от 23.2.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 88/2023 г.

Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба от „Кей Би Си Банк България”ЕАД/преди Райфайзенбанк/срещу Р. М., гражданин на Великобритания.След завеждане на ИМ дружеството ищец „Кей Би Си Банк България“ е заличено от търговския регистър, поради преобразуването му чрез вливане в“Обединена българска банка“АД, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 10.04.2023г.На основание чл.227 ГПК първоначалният ищец „Кей Би Си Банк България“ЕАД е заличен и като ищец е конституиран правоприемника „Обединена българска банка „АД. С ИМ се твърди, че на 20.03.2015 г. между Банката и ответника е сключен договор за студентски кредит, наричан за краткост Договора, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 82 144, 92 лв., с краен срок за погасяване 05.02.2032г., който кредит е отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 6 845, 41лв.Отпуснатият кредит е усвояван поетапно до размер на 54 763, 28лв., представляваща усвоена и непогасена главница.Твърди се, че съгласно чл.3.1 от договора между страните е уговорена възнаградителна лихва като възнаграждение за ползвания кредит в размер на 7 % за целия срок на договора. Съгласно чл. 4.2 от договора кредиполучателят ползва гратисен период от 83 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита и начислената лихва се капитализира годишно. Твърди се, че в конкретния случай, независимо от уговорката между страните, банката не е капитализирала редовната лихва, начислена през гратисния период, като същата единствено е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план и същата става изискуема с обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Посочено е, че страните предварително са определили размера на обезщетението за забава, като съгласно чл.3.2 лихвата за забава е основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.Твърди се, че съгласно чл.4.8 от Договора страните са уговорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, за периода 05.03.2022г.до 05.02.2032. Твърди се, че съгласно чл.6 от договора, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а според чл.6.2 това става при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора.Посочено е, че към ИМ се прилага изготвен погасителен план, при отпускане на кредита не може да се прогнозира начина и датата на усвояване, както и колко такси за обучение ще бъдат заплатени посредством усвояване по договора, поради което погасителен план се изготвя след изтичане на гратисния период.Неявяването на кредитополучателя в офис на банката е причина за липсата на двустранно подписан погасителен план, като същият е изготвен съгласно договореното, но не е подписан с оглед липсата на посещение в офис на банката от страна на кредитополучателя. Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя-неплащане на 11 последователни погасителни вноски за периода от 05.03.2022г.до 05.01.2023г., поради което за Банката е възникнало правото по чл. 6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. С ИМ е направено изявление с връчването на препис от ИМ, да се счита, че Банката е упражнила правото си по чл. 6.2 от Договора да обяви целия кредит, респ.цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема. Изложени са доводи, че поради липса на изпълнение на задълженията по договора, в полза на кредитора са възникнали вземанията, посочени в петитума на ИМ, вкл.на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си. Претендира се законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане, както и възнаградителна лихва.В заключение Банката-ищец моли съда да постанови решение, с което ответникът Р. М. да бъде осъден да заплати следните суми, дължими по договор за студентски кредит от 20.03.2015г.: -главница 54 763, 28лв., от които -редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г.до 05.01.2023г. вкл. в размер на 3 583, 66 лв.; -предсрочно изискуема главница в размер на 51 179, 62лв. -законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.; -начислена възнаградителна /редовна/лихва в размер на 3 410, 67лв.за периода 05.02.2022г.до 05.01.2023г. -възнаградителна /редовна/лихва в размер на 268, 69лв. върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.01.2023г.до 31.01.2023г.; -отложена възнаградителна/редовна/лихва в размер на 16 824, 04лв.за периода от 23.03.2015г.до 05.02.2022г.; -обезщетение за забава в размер на 180, 58лв. за периода от 05.03.2022г.до 31.01.2023г. Претендират се и направените по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание на 23.01.2024г.пред ПОС, на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник юрисконсулт Т. С.-Л. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло на основанията, посочени в исковата молба.Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения са изложени в депозираната от „ОББ“АД чрез пълномощника юрисконсулт Т. С.-Л. писмена защита. В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. М. чрез назначения му по реда на чл.48 ал.2 ГПК особен представител адвокат В. Н.-К. от ПАК, с който предявените обективно съединени осъдителни искове се оспорват като неоснователни и недоказани.Договорът за студентски кредит е специален вид банков кредит, регламентиран от ЗКСД.Изложени са доводи, че не са представени доказателства банката-кредитор и ищец да е сключила типов договор по чл.6 и 7 ЗКСД с министъра на образованието и науката, а липсата на такъв предвижда последиците на чл.16 ал.3 ЗКСД.Същият съдържа задължителни реквизити, неспазването на които води до недействителност на договора, което в случая не може да се прецени.Процесният договор за студентски кредит от 20.03.2015г.е формално съобразен със ЗКСД, но ответникът има качеството на потребител и се ползва от закрилата на ЗЗП, което е регламентирано в чл.17 ал.5 ЗКСД, препращащ към чл.143-148 от ЗЗП.В чл.143 ЗЗП е уредена т.н. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която уврежда интересите му, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Твърди се, че в случая такава неиндивидуално определена уговорка произтича от факта, че в чл.1.1 е посочена фиксирана сума по кредита -82 144, 92лв., а от чл.1.2 става ясно, че кредита ще има друг размер, по същество неопределен и зависещ от сумата, усвоена до изтичане на срока на гратисния период.Изложени са доводи, че има неяснота относно размера на кредита-един път той е фиксирана сума, а после е записано „окончателен размер на кредита”, който за ответника не е ясен какъв е.Съгласно чл.24 ал.1 ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период, а в договора-чл.1.2 е използван израза ”окончателен размер”, което обуславя извода за неяснота на размера и формирането на плащанията, които кредитополучателят ще извършва.Тази уговорка не е индивидуално уговорена и противоречи на чл.17 ал.2 и ал.3 ЗКСД.Съгласно чл.24 ал.2 ЗКСД изплащането на кредита започва 1 месец след изтичане на гратисния период, съгласно погасителен план, уговорен между страните.В чл.4.2 от договора е уговорено, че ответникът ще ползва гратисен период от 83 месеца, считано от датата на сключване на договора, като е фиксирана точна дата, когато изтича гратисния период- 05.02.2023г.Съгласно чл.23 ал.2 ЗКСД гратисният период е периодът от сключване на договора за кредит до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план на съответната специалност и образователна-квалификационна степен. Навеждат се доводи, че целта на законодателя е била да посочи срок, който е определяем, но във всеки конкретен случай той е различен, че гратисният период и максималния размер на дължимата лихва са специфични елементи на кредитите, уредени в ЗКСД, които ги отличават от останалите видове кредити и законодателят много прецизно е въвел основанията за определяне на гратисния период.В случая банката-кредитор е приела като критерий механичният сбор от месеците на обучение, вероятно на осн.чл.21 ал.1 ЗКСД, което е неправилно.Направено е възражение, че в процесния договор за студентски кредит от 20.03.2015г.може да се установи единствено началната дата, от която започва да тече гратисния период, но не и на коя дата изтича гратисния период, тъй като не може да се предвиди първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Налице е противоречие между текста на договора и императивната разпоредба на закона, като се твърди, че клаузата на чл.4.2 относно фиксирания краен срок, в който изтича гратисния период е нищожна.Не са ангажирани доказателства дали края на гратисния период съвпада с фиксирания срок 05.02.2022г., съгласно чл.4.2 от договора.Направено е възражение, че липсват доказателства за изготвен и подписан от страните погасителен план. Представено е подобие на погасителен план, недатирано и ненаименовано като такъв, подписано от представители на банката, но не и от кредитополучателя и след като същото не е доведено до знанието на последния, не може да се счита за валиден и изискуем от закона реквизит на договора, за да се смята, че е изпълнена императивната норма на закона.В чл.3.5 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право при поискване във всеки един момент от изпълнението на договора да получава безвъзмездно извлечения от сметката, обслужваща кредита под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, в офис на банката.Не следва да се тълкува, че погасителен план под формата на извлечение от сметката, дадено безвъзмездно при поискване от клиента е равнозначно на подписан от него погасителен план, какъвто се изисква от закона и който цели да внесе яснота за размера на вноските, сроковете, лихвите и т.н.Липсват доказателства на ответника – кредитополучател да са предоставени Общите условия на банката, същите да са подписани от него, за да го обвързват.Декларирането на това обстоятелство в чл.9.1.2.от договора не е достатъчно, а следва да е видно, че този факт е осъществен.Особеният представител на ответника счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл.6.2 от договора-неплащане на три последователни погасителни вноски от настъпване падежа на вземанията. Падежът е обусловен от изтичането на гратисния период, а в случая не е доказано дали и кога е изтекъл гратисния период, с оглед възражението за нищожност на фиксираната в чл.4.2 дата 05.02.2022г. като противоречаща на чл.23 ал.2 ЗКСД.Не могат да се направят категорични изводи, че за ответника е възникнало задължението да погасява задълженията си по кредита, както и от кога тече неплащането на три погасителни вноски, поради което не са налице предпоставките кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.В заключение ответникът моли съда с оглед наличието на незаконосъобразни, неравноправни и нижощни клаузи в договора за студентски кредит от 20.03. 2015г., предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В съдебното заседание на 23.01.2024г.ответникът Р. М. чрез назначения му особен представител –адвокат В. Н.-К. от ПАК взема становище, че поддържа изцяло изложените доводи в писмения отговор по чл.131 ГПК, като моли съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат В. К. писмена защита. Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното. Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно съединени искове, предявени от „Обединена българска банка”АД гр.София, правоприемник на „Кей Би Си Банк България”ЕАД /преди Райфайзенбанк България/срещу Р. М. /Р.М./, гражданин на Великобритания, •••г. с правно основание чл.430 във вр.чл.432 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата общо 75 447, 27лв., претендирана като непогасени задължения по договор за студентски кредит, сключен на 20.03.2015г., обявен за предсрочно изискуем с ИМ, която сума включва: -главница 54 763, 28лв., от които -редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г.до 05.01.2023г. вкл. в размер на 3 583, 66 лв.; -предсрочно изискуема главница в размер на 51 179, 62лв. -законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.; -начислена възнаградителна /редовна/лихва в размер на 3 410, 67лв.за периода 05.02.2022г.до 05.01.2023г. -възнаградителна /редовна/лихва в размер на 268, 69лв. върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.01.2023г.до 31.01.2023г.; -отложена възнаградителна/редовна/лихва в размер на 16 824, 04лв.за периода от 23.03.2015г.до 05.02.2022г.; -обезщетение за забава в размер на 180, 58лв. за периода от 05.03.2022г.до 31.01.2023г. Така заявените искови претенции са допустими. Исковете са предявени от активно легитимирана страна против пасивно легитимирана страна с оглед твърденията за сключен договор за кредит между страните и неизпълнение от страна на ответника по спорното правоотношение. С оглед цената на иска за главницата, същият е родово подсъден на Окръжен съд като първа инстанция, съгласно чл. 104 т. 4 ГПК, а останалите искове на осн.чл.104, т.6 ГПК също подлежат на разглеждане от ПОС.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №1696/27.11.2023г., приет за окончателен в съд. заседание на 23.01.2024г., по който страните не са направили възражения. От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се установява, че на 20.03.2015г.между „Райфайзенбанк България“ЕАД като кредитор и Р. М. /Р.М./, гражданин на Великобритания, •••г.като кредитополучател е сключен договор за студентски кредит/л.9-19/, който е на български и на английски език.Съгласно чл.1.1. Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 82 144, 92 лв. с цел заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер на 6 845, 41 лв., като в чл.1.2 е уговорено, че окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на срока в чл. 4.2.В чл. 2.1 от договора е предвидено, че същият е с краен срок за погасяване на кредита 05.02.2032 г., а съгласно чл.2.2. кредитополучателят може да усвоява суми по кредита за всеки семестър от всяка година на обучение, но не по-късно от последната дата на заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. В чл. 2.5.1 е уговорено, че всички суми по отпуснатия кредит се превеждат от Банката директно по посочена банкова сметка на Медицински Университет Плевен, а съгласно чл. 2.5.2 средствата за първата такса, дължима за първия семестър на първата година от обучението се превеждат по сметка на кредитополучателя, в случай, че са платени преди сключване на договора за кредит и се представи на Банката документ, удостоверяващ заплащането им. Съгласно чл. 3.1 от договора за ползвания кредит кредитодателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, която се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината, вкл. първия и без последния ден от този период.В чл. 3.2 е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент /ОЛП/, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума – вноска или част от вноска за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл. 4.1 крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми – главница, лихва, евентуална лихва за забава е 05.02.2032 г..В чл. 4.2 и чл. 4.3 е постигната договореност, че при погасяване на кредита кредитополучателят ползва гратисен период 83 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022 г., по време на който не дължи плащане на главницата и лихва по кредита.Съгласно чл. 4.4 от договора по време на гратисния период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно.В чл.4.5 е предвидена възможност за удължаване на гратисния период по чл.4.2 при посочени в договора предпоставки.Съгласно чл. 4.8 от договора кредитът следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, дължими до 5 –то число на съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г.В чл.6 са описани хипотезите, при които Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като една от тях, съгласно чл.6.2 е неплащане от страна на кредитополучателя на 3 последователни погасителни вноски. Безспорно от представените 8 броя искания за усвояване на средства от студентски кредит и 8 броя удостоверения от Медицински университет Плевен /л.26-41/се установява, че за 8 семестъра на обучението си като студент по медицина към Медицински университет Плевен/по договора са 12 семестъра/, ответникът и кредитополучател Р. М. е отправял до Банката искане да бъде усвоена сумата от 6845, 41лв., представляваща семестриална такса за съответния семестър летен или зимен на посочената учебна година, придружено с удостоверение от Медицински университет Плевен, че Р. М. е записал посочения семестър на учебната година, съгласно изискването на чл.2.3 от договора. Безспорно е също така, с оглед изисканата справка от дирекция “Миграция“ към ОД на МВР Плевен/л.110/, че М. Р., гражданин на Великобритания е бил със статут на продължително пребиваващ в Република България до 14.04.2023г, като лицето е напуснало страната на 13.10.2022г.през ГКПП-Аерогара София и няма отразено влизане. От представеното с ИМ извлечение от сметката на ответника към дата 31.01.2023 г.по чл.366 ГПК /л.53 от делото/, подписано от служители на Банката, се установява, че предсрочната изскуемост е осчетоводена на дата 01.02.2023г., към тази дата общият размер на дълга е 75 447, 27лв., която сума включва: редовно падежирали главници в размер на 3 583, 66лв.за периода 05.03.2022г.до 05.01.2023г.; предсрочно изискуема главница в размер на 51 179, 62 лв.към дата 01.02.2023г.; начислена редовна лихва в размер на 3 410, 67лв. за периода 05.02.2022г.до 05.01.2023г.; начислена редовна лихва в размер на 268, 69лв.върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.01.2023г.до 31.01.2023г; обезщетение за забава в размер на 180, 58лв. за периода 05.03.2022г.до 31.01.2023г.; отложена възнаградителна лихва в размер на 16 824, 04лв. за периода 23.03.2015г.до 05.02.2022г., изискуема към 01.02.2023г.Съгласно извлечението от сметка отложената възнаградителна лихва е била в размер на 22 612, 28лв., като след плащане на сума в размер на 5788, 24лв., тази сума е приспадната и е останала дължима сума в горепосочения размер от 16 824, 04лв.Тези именно суми са предмет на исковата претенция. Изявлението на банката-ищец, че обявява целия кредит за предсрочно изискуем е направено с ИМ, съдържа се и в писмо от 31.01.2023г., представено като приложение към ИМ/л.100/ и същото следва да се счита връчено на ответника на датата, на която на неговия особен представител са връчени препис от ИМ и доказателствата към нея, а именно на 03.10.2023г. Спорни в настоящото производство са въпросите дължи ли ответника претендираните с ИМ суми, вземанията на банката-ищец установени ли са по основание и размер, настъпили ли са предпоставките на чл.6.2 от договора за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, действителен ли е договорът за студентски кредит и съдържа ли той нищожни и неравноправни клаузи. За изясняване на размера на дължимите суми е назначена съдебно- икономическа експертиза.От заключението на ВЛ П. М., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява, че по процесния договор са усвоени 8 от възможни 12 такси, показани в таблица 1, като 7 от таксите за периода 02.10.2015 г.– 18.12.2018 г. всяка в размер на 6 845, 41лв. са преведени по сметката на МУ, като единствено първата сума от 23.03.2015г.също в размер на 6 845, 41лв. е усвоена по сметката на кредитополучателя, съгласно т.2.5.2 от договора. Общо преведената сума по кредита в полза на ответника е в размер на 5 4 763, 28 лв.Видно от експертизата и на основание представена от банката справка за движението по сметка за периода 23.03.2015г.до 11.01.2024г., от ответника са постъпили плащания по кредита за периода 07.03.2022г.-05.09.2022г. общо в размер на 5 788, 24лв.В таблица 4 и в таблица 10 са посочени размерите и датите на извършените от кредитополучателя плащания, като ВЛ е установило, че след завеждане на ИМ-01.02.2023г.няма постъпили други суми. Съгласно счетоводните записвания на ищеца за гратисния период от 23.03.2015 г.до 05.02.2022г. е начислена отложена възнаградителна лихва в размер на 22 612, 28 лв., /таблица 2/ формирана при капитализиране на лихвата веднъж годишно, съгласно чл. 4.4 от договора.Съгласно представената от банката справка по чл.366 ГПК, всички постъпили плащания от кредитополучателя общо в размер на 5788, 24лв.са отнесени за погасяване на част от отложената възнаградителна лихва, начислена през гратисния период, като към датата на подаване на ИМ тази отложена възнаградителна лихва е в размер на 16 824, 04лв./таблица 8/.Във вариант без капитализиране на лихвата, съгласно чл.4.4, ВЛ е изчислило, че при договорена лихва 7%, за гратисния период възнаградителната лихва е в размер на 19 364, 14лв./таблица 11/. Видно от експертизата към датата на ИМ- 01.02.2023г., във вариант постъпилите суми в размер на 5788, 24лв.да се отнесат за погасяване на вноските, дължими лихви и главници, без капитализацията по чл.4.4, са налице 2 просрочени вноски от 05.12.2022г. и 05.01.2023г., отразени в Приложение 1.Към датата на предсрочната изискуемост 03.10.2023г., съгасно Приложение 2 са налице 10 просрочени вноски от дати 05.12.2022г.до 05.09.2023г.В заключението на ВЛ П. М. е определен размера на дължимите суми-главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, във вариант съгласно счетоводните записвания на банката и във вариант настъпила в хода на процеса на 03.10.2023г.предсрочна изискуемост, без капитализиране на възнаградителаната лихва към главницата, съгласно чл.4.4 от договора. При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка, съдът приема, че между страните е сключен договор за студентски кредит в полза на физическо лице - студент, с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет.Този вид договори са регулирани от Държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите /ЗКСД/.Изрично в чл.17, ал.5 на ЗКСД е предвидена закрила на кредитополучателя като потребител срещу неравноправни клаузи, като съгласно тази разпоредба за договора за кредит по този закон се прилагат и разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.Съгласно чл.17 ал.6 ЗКСД, к огато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл.7, договорът за кредит е недействителен.В чл.17 ал.7 ЗКСД е предвидено, че в случай на недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Ответникът Р. М. е физическо лице, получател на финансова услуга по договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност, като получената финансова услуга от ответника е за заплащане на семестриални такси за обучението му по специалността „Медицина“към МУ Плевен.Финансовата услуга не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, поради което следва да се приеме, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът служебно дължи произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за студентски кредит от 20.03.2015г. Основателно е направеното от особения представител на ответника възражение за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от договора, предвиждаща, че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно. Тази клауза е нищожна, като противоречаща на закона-чл.10 ал.3 ЗЗД и не поражда действие.Категорична и непротиворечива е практиката на ВКС, че уговорката в договор за кредит или доп.споразумения към него за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, каквото качество кредитополучателят няма.Клаузата е нищожна, доколкото олихвяване на просрочени лихви не е допустимо от закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм.В този смисъл са: решение на ВКС №50053 от 18.07.2023г. по т.д. №614/2022г., ІІт.о. решение на ВКС №66/29.07.2019г.по т.д.№1504/2018г.ІІ т.о., ТК; решение на ВКС №30/20. 05. 2020г.по т.д.№739/2019г., І т.о., ТК; решение на ВКС №112/28.10.2020г.по т.д. №2029/2019г., Іт.о, ТК.и много други. Така договорената капитализация на изтекли лихви към главницата, съгласно чл.4.4 от договора противоречи и на императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, съгласно която общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. В конкретната хипотеза по делото не е представен погасителен план, подписан от кредитополучателя Р. М..От ищеца са представени два погасителни плана, изготвени и подписани само от служители на банката- ищец. По първия погасителен план /л.20-23/ размерът на всяка вноска е в размер на 898, 40лв., като по този план лихвата за гратисния период е капитализирана към главницата, съгласно чл.4.4 от догвора.По втория погасителен план /л.54-55/ кредитополучателят следва да възстанови усвоената сума в размер на 54 763, 28лв. на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 635, 85 лв., дължими за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г., като по този вариант отложената възнаградителна лихва за гратисния период не е капитализирана към главницата, а е посочена като глобална сума.С изготвения от съда проекто-доклад на ищеца е указано да представи погасителен план, подписан и от двете страни по договора, но до приключване на съдебното дирене такъв не е представен.В устните си обяснения в съд.заседание на 23.01.2024г.ВЛ М. също заяви, че не й е предоставен погасителен план, подписан от страните, че е попитала служители на банката за наличие на погасителен план, но й е отговорено, че към досието на кредита няма подписан погасителен план.Клаузата на чл.4.8 предвижда, че кредитът следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2022г.до 05.02.2032г., като в договора не е определен размера на всяка от тези 120 месечни вноски. Изготвените едностранно от банката ищец два погасителни плана, с различен размер на вноските, които не са подписани от кредитоплучателя Р. М. не обвързват последния и нямат действие спрямо него.Налага се извода, че при сключване на процесния договор за студентски кредит, страните не са подписали погасителен план, като неразделна част от договора.В самия договор също не е определен размера на всяка една от дължимите 120 месечни вноски, които кредитополучателят дължи след изтичане на гратисния период, за времето от 05.03.2022г.до 05.02.2032г., съответно няма данни със всяка от месечните вноски каква част от задължението за главница и възнаградителна лихва се погасява.Нарушени са изискванията на чл. 6.9 от типовия договор, така и на чл. 17 ал. 4 и чл. 24 ал. 2 от ЗКСД, както и на чл.18 ал.3 ЗКСД.Размерът на погасителната вноска е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето й води до извод за недействителност на договора за кредит Преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита., съгласно чл.17 ал.6 ЗКСД, тъй като е нарушено изискването на чл.18 ал.3 от закона, задължаващо банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.Липсата на подписан от кредитопоучателя погасителен план като неразделна част от договора, обуславя извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. Погасителният план не е инкорпориран и в самия договор.При липса на погасителен план, ответникът като кредитополучател няма яснота за размера на всяка една от уговорените в чл.4.8. 120 анюитетни месечни месечни вноски, които е задължен да заплаща след изтичане на гратисния период, за падежите на отделните вноски, нито за това със всяка от вноските каква част от задължението за главница и лихва се погасява.Изготвените едностранно от банката погасителни планове, с които е определен размер на месечната вноска, съответно по първия план в размер на 898, 40лв., а по втория план в размер на 635, 85лв. след изтичане на гратисния период, без този размер да е предварително съобщен на кредитополучателя-потребител, липсата на яснота относно начина, по който ще се заплаща начислената възнаградителна лихва, отложена по време на гратисния период, обуславя извода, че процесният договор за студентски кредит е сключен в нарушение на чл.143 ал. 1 т. 11, 12 и 19 от ЗЗП, поради което се явява нищожен, съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, тъй като позволява на Банката –кредитор едностранно да променя условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание, както и едностранно да променя характеристиките на предоставената на потребителя финансова услуга, което не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.Изцяло неоснователни са изложените в исковата молба доводи, че погасителният план е следвало да се изготви след изтичане на гратисния период, че неявяването на кредитополучателя в офис на банката е причина за липсата на двустранно подписан погасителен план. Съгласно чл.18 ал.3 ЗКСД преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита, което включва и подписване на погасителе план, в който ясно да е посочен размера на всяка една от анюитетните вноски, падеж на плащане, съответно с всяка вноска каква част от главницата и лихвата се погасява и какъв е остатъкът на задължението след всяка погасителна вноска.В конкретния случай банката не е изпълнила това императивно изискване. Липсата на двустранно подписан погасителен план не може да се вмени във вина на кредитополучателя, каквито доводи са развити от ищеца, доколкото никъде в процесния договор за студентски кредит не е предвидено подобно задължение на кредитополучателя след изтичане на гратисния период да се явява в офис на банката, за да подпише погасителен план. Въпреки липсата на погасителен план, двустранно подписан от страните, се установи, че след изтичане на гратисния период, от кредитополучателя са извършени плащания общо в размер на 5 788, 24лв.за периода 07.03.2022г.до 05.09.2022г., които въобще не са посочени в исковата молба. По изложените съображения съдът намира, че договорът за студентски кредит е недействителен съгласно чл.17 ал.6 ЗКСД във вр.чл.146 ЗЗП.В тази хипотеза с оглед разпоредбата на чл.17 ал.7 ЗКСД ответникът Р. М. като кредитополучател е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.Установено е безспорно, че усвоената сума по кредита е в размер на 54 763, 28лв., представляваща 8 заплатени семестриални такси, като след изтичане на гратисния период ответникът е заплатил общо сумата 5 788, 24лв.и други плащания не са извършвани. Заплатената сума следва да се приспадне от главницата, като остава непогасена главница в размер на 48 975, 04лв.До този размер искът е основателен, доказан и следва да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва от датата на завеждане на ИМ-01.02.2023г.до окончателното й изплащане.За разликата над 48 975, 04лв.до претендирания размер от 54 763, 28 лв.за главницата искът е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед нищожността на договора за студентски кредит и на осн.чл.17 ал.7 ЗКСД ответникът не дължи заплащане на договорената възнаградителна лихва по кредита, както и обезщетение за забавено плащане на главницата до датата на подаване на ИМ, поради което останалите искове за заплащане на възнаградителна лихва-редовна и отложена, както и относно обезщетението за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не следва да се обсъжда настъпването на предсрочна изискуемост на вземането на Банката с връчване на препис от ИМ на оособения представител на ответника, тъй като същото предполага действителен договор между страните, какъвто не е налице в конкретната хипотеза.Отделен е въпроса, че при липса на двустрано подписан от страните погасителен план, съответно изготвени от банката два погасителни плана с различен размер на вноските и извършени плащания от кредитополучателя, не става ясно как и по какъв начин следва да се извърши преценката колко именно са непогасените падежирали вноски и дали са налице предпостваките на чл.6.2-неплащане на три последователни вноски. От ищеца е внесено адвокатско възнаграждение в размер на 6 686лв.за назначения особен представител на ответника-адвокат В. Н.- К. от ПАК.Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.47 ал.6, изр.второ от ГПК и адвокатското възнаграждение за особения представител следва да бъде намалено до размер на ½ от мин.размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредба №1 /09.07.2004г.Съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, факта, че пред ПОС е проведено само едно съдебно заседание, в което е даден ход по същество, че се касае за договор за студентски кредит, съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 6 686лв. следва да се намали до размер на ½ или за сумата 3 343лв.Този размер на адв.възнаграждение следва да се изплати на особения представител на ответника-адвокат В. Н.- К. от ПАК за процесуално представителство пред първата инстанция.Остатъкът от внесената сума в размер на 3 343лв.следва да се възстанови на банката, като недължимо платен, за което ищецът следва да депозира нарочна молба. С оглед изложеното направените от ищеца разноски са общо в размер на 7906, 47лв.от които внесена ДТ 3017, 89лв., депозит за ВЛ първоначален и допълнителен общо в размер на 1205, 58лв., юрисконсултско възнаграждение в мин.размер 300лв., ДТ за публикация в ДВ 40лв. и адв.възнаграждение в размер на 3 343лв., заплатено на особения представител на ответника. При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 5 132, 32лв. Водим от горното, Окръжният съд