Решение № 83 от 24.3.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1323/2022 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адвокат Камен Кънев от БАК – служебен защитник на подсъдимия З. В. В. с ЕГН ••••••••••, против Присъда № 124 от 03.08.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 1901/2022 г. по описа на същия съд. С атакуваната присъда подсъдимият З. В. е признат за виновен затова, че на 22.04.2021 г., около 13: 10 часа в с.Веселие, област Бургас, си служил с два броя табели с регистрационни номера, издадени за други моторни превозни средства, като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рама № WAUZZZ8DZVA206562 с поставени на него, на определените за това места: табела с регистрационен номера•••••, издадена за автомобил марка „Ивеко“ и табела с регистрационен номер •••• издадена за автомобил марка „БМВ“, поради което и на основание чл. 345, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимият З. В. е признат за виновен и затова, че на 22.04.2021 г. около 13: 10 часа в с.Веселие, област Бургас, противозаконно пречил на органи на властта – Б. И. Б. - младши автоконтрольор към РУ- Приморско при ОД МВР – Бургас и Р. Д. Р. - полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ-Приморско при ОД МВР-Бургас, да изпълнят задължения си по извършване на проверка на документите на водач и на моторно превозно средство, като не изпълнил издаденото му устно разпореждане да преустанови движението на управлявания от него автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рама № WAUZZZ8DZVA206562, и вместо това незабавно и с висока скорост се отдалечил от мястото на проверката, продължил да се движи с висока скорост по улиците на с.Веселие по време на започналото преследване от страна на полицейските органи, а след настъпилото в резултат от действията му пътнотранспортно произшествие, изоставил превозното средство и избягал като се укрил от полицейските служители, поради което и на основание чл. 270, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал.1 вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. На подсъдимия е определено и едно общо наказание по обжалваната присъда в размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. С обжалваната присъда първостепенният съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото като е върнал 1 брой DVD-R с номер 05-01-00-1201 и 2 броя регистрационни табели, жълти на цвят с изписани на латиница букви и цифри – на едната „•••••“ и на другата „•••••“, на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, а за вещественото доказателство 1 брой DVD- R, с номер 05-01-00-1201, разпоредил същото да остане приложено по делото за срока на съхранението му, след което да бъде унищожено по реда на ПАС. С атакуваната присъда, подсъдимият З. В. е бил и осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените в досъдебното производство разноски в размер на 67, 25 (шестдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки). Първоинстанционната присъда е обжалвана като незаконосъобразна, необоснована и неправилна. В жалбата се твърди, че признавайки подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Наред с това, жалбата съдържа и оплакване за явно несправедливо наказание – касателно наказанието за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда в частта й, отнасяща се до престъплението по чл. 270, ал.1 от НК и вместо това да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по това обвинение. Освен това се иска изменение на първоинстанционната присъда в частта й относно наложеното наказание за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК, като се моли за налагане на алтернативното наказание, предвидено в закона – „глоба“, или за намаляване размерът на наказанието „лишаване от свобода“. След определението на въззивния съд по чл. 327 от НПК, по делото постъпи допълнително изложение към въззивната жалба, където се излагат по-подробни доводи срещу атакувания съдебен акт. По отношение обвинението по чл. 270, ал. 1 от НК защитникът счита, че предложената от държавното обвинение правна квалификация на това деяние е необоснована, т.е., такава не е възможно да бъде изведена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Нещо повече, жалбоподателят твърди, че по начина, по който е описано в обвинителния акт, деянието не е съставомерно от обективна страна и поради това не представлява престъпление по смисъла на НК, и ако изобщо се явява правонарушение, то следва да бъде санкционирано по друг ред, а не по НК. В тази връзка, според защитника категорично е установено по делото, че подсъдимият е спрял на подадените му от полицейските органи сигнали, а също и че след като са му били поискани съответни документи, той се е отдалечил с управлявания от него автомобил от мястото на проверката. Тези действия, според жалбоподателя, не покриват изцяло изискването на законодателя относно съдържанието на изпълнителното деяние на чл. 270, ал. 1 НК, определено като "противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си". Защитникът твърди, че липсват доказателства за оказана каквато и да е било съпротива от страна на подсъдимия В., а съдебната практика в подобни хипотези най-често приемала, че за да има пречене на орган на власт е необходимо да има активно действие на дееца по отношение на органа на власт и които действия реално да обективират "пречене", а не само да съставляват и се изразяват в отклонение и/или бягство от мястото на проверката. Ето защо трябвало да се приеме, че деянието на подсъдимия може да бъде квалифицирано единствено като административно нарушение – по съответни текстове от ЗДвП (чл. 175, ал.1, т. т.3 и 4), а обстоятелството, че е избягал от мястото на проверката – да се отчете евентуално като административно нарушение по ЗМВР. От въззивния съд се иска да оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 270, ал.1 от НК. В условията на евентуалност, защитникът моли съда да приеме, че извършеното от подсъдимия не е от най-тежките противоправни деяния, нито с най-висока степен на обществена опасност и поради това да приеме и наложи като справедливо наказанието "Глоба" за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, в размер - какъвто съдът приеме за справедлив и отговарящ на изискванията, и целите на наказанието по чл. 36 от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира атакуваната присъда за правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива. Наложеното на подсъдимия наказание прокурорът намира за законосъобразно и справедливо, като в тази връзка акцентира върху начинът на извършване на престъпните деяния и обстоятелствата, при които са извършени, доколкото те разкриват по-високата степен на обществена опасност на осъществените престъпления. Моли съда да потвърди изцяло обжалваната присъда. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият З. В., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Служебният му защитник поддържа жалбата си, като отново възприема позицията, че второто описано в обвинителния акт деяние не осъществява състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по това обвинение, а алтернативно – да наложи по-лекото наказание, предвидено в Особената част на НК за това престъпление, а именно глоба. По отношение второто обвинение – за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК, моли съда да измени присъдата в тази част и да наложи на В. алтернативно предвиденото по-леко наказание глоба, респ. да намали определеният от районния съд размер на това наказание. Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и последвалото допълнително изложение към нея, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по същество, въззивната жалба се явява неоснователна. Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия В. съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимият З. В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. От приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа страна следното: Подсъдимият З. В. В. е роден на •••• г. в гр.•••, област •••, има постоянен адрес в гр. •••, област •••, ул. “•••“ № •, вх.•, ет.•, ••• гражданин е, има завършено ••• образование, ••••, •••. ••••е многократно, предимно за престъпления против транспорта с правна квалификация - чл. 343в, ал.2 от НК, чл.343б, ал.1 от НК и чл.346а, т.1 от НК, макар към тези моменти да не е бил правоспособен водач на МПС. Въпреки това обстоятелство, В. системно е управлявал МПС, в която връзка и многократно е бил наказван за извършени от него престъпления от общ характер и допуснати административни нарушения. Така на 31.12.2015 г., при управление на автомобил в пияно състояние и без нужната правоспособност, в резултат на извършени от него нарушения на правилата на ЗДвП, настъпило пътнотранспортно произшествие, от което последвала смъртта на пътуващото заедно с него лице. В тази връзка с Присъда, постановена по НОХД №154/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, изменена с Решение по ВНОХД №102/2018 г. по описа на Aпелативен съд – Бургас, подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“б“ от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи ефективно. Тъй като при извършване на горното деяние В. не е бил правоспособен водач на МПС, на същия не му е било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. След изтърпяване на наказанието си по горното осъждане, през месец юли 2020 г. подсъдимият З. В. придобил правоспособност за водач на моторно превозно средство за категории - „В“ и „М“. В тази връзка му било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 284729055 и със срок на валидност до 22.10.2030 г. В. управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рама № WAUZZZ8DZVA206562, който бил собственост на свидетелката П. И.. При регистрацията на това превозно средство пред сектор „Пътна полиция“, компетентните органи издали за същото табели с рег.№ •••. На 20.04.2021 г. полицейски служители от РУ-Руен при ОД на МВР – Бургас иззели като доказателство двете регистрационни табели с № ••••, издадени на посочения по – горе лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“. Изземването на табелите станало в присъствието на подсъдимия З. В., който в този момент управлявал автомобила и бил спрян за проверка. Тъй като автомобилът останал без регистрационни табели по посочената причина и поради това не можел да бъде управляван, неустановено по делото лице поставило на местата по автомобила, определени за това, регистрационни табели, издадени за други автомобили. Едната табела с регистрационен номер •••• била издадена за автомобил марка „Ивеко“, а другата с регистрационен номер•••• била издадена за автомобил марка „БМВ“. Два дни след тази дата – на 22.04.2022 г. подсъдимият посетил, заедно със свидетелите П. И. и Й. Д., село Веселие, област Бургас, до където те се придвижили от гр. Айтос посредством управлявания от В. лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“. В село Веселие към тяхната компания се присъединил и свидетелят К. К.. Подсъдимият З. В. знаел, че поставените на автомобила марка „Ауди“ модел „А4“ с рама № WAUZZZ8DZVA206562 регистрационни табели не били предназначени за него, но въпреки това в обедните часове на 22.04.2021 г. го управлявал по улиците на село Веселие, като по този начин си служил с тях. Около 13: 10 часа подсъдимият З. В. се движил по ул.“Трети март“, в село Веселие. В превозното средство се намирали свидетелите П. И., Й. Д. и К. К.. По същото време свидетелите Б. Б. и Р. Р. – полицейски служители от състава на РУ-Приморско при ОД на МВР – Бургас, изпълнявали служебните си задължения на територията на село Веселие, като се придвижвали със служебен автомобил по същата улица. На инкриминираната дата – 22.04.2021 г., двамата били на работа за времето от 07: 00ч. до 19: 00 ч. съгласно утвърден график. Щом забелязали приближаващия се срещу тях лек автомобил, органите на реда решили да извършат проверка на документите на водача и на автомобила. За целта свидетелят Б. Б. подал светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, когото подсъдимият възприел. З. В. намалил скоростта на движение и спрял автомобила успоредно до полицейския, в непосредствена близост до него. През отворения прозорец свидетелят Б. Б. разпоредил на водача да приготви документите си, за да бъдат проверени. Подсъдимият бил наясно, че неговото СУМПС било иззето, тъй като търпял наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, но въпреки това излъгал, че е забравил документа в дома си. Тогава свидетелят Б. Б. му разпоредил устно да преустанови движението на управлявания от него автомобил и да отбие встрани на платното за движение на ул. “Трети март“, за извършване на проверката. В този момент, въпреки издаденото спрямо него устно разпореждане, подсъдимият З. В. потеглил рязко и с висока скорост се отдалечил от мястото на проверката. Полицейските служители незабавно направили обратен завой и в опит да настигнат автомобила на подсъдимия, предприели преследване. Въпреки това подсъдимият продължавал да се движи с висока скорост по улиците на село Веселие, преминавайки и през центъра на населеното място. Впоследствие, за да избегне проверката, подсъдимият се отклонил и продължил движението си по неасфалтиран път в покрайнините на с. Веселие. Скоростта му на движение била много висока, той трудно контролирал автомобила и поради тази причина се блъснал странично в паркиран в близост до пътя трактор, но въпреки това отново не спрял. Едва след като възникнала техническа неизправност по превозното средство, подсъдимият спрял и слязъл от колата. Заедно него слезли и спътниците му. Подсъдимият откачил двете регистрационни табели, които взел със себе си, след което тръгнал заедно със свидетелите П. И., Й. Д. и К. К. през гората и се върнал обратно в с. Веселие. Там той се укрил от органите на реда в къщата на свидетеля К. К.. Изложената фактическа обстановка, установена от първостепенния съд и възприета изцяло от настоящия въззивен състав, намира своята несъмнена опора в доказателственият материал по делото и не се оспорва от страните. Законосъобразен е изводът на районният съд, че самопризнанието, направено от подсъдимия В. по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в предмета на делото. Същевременно, това самопризнание, направено доброволно, в присъствието на защитник, не е единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанията на подсъдимия В. намират потвърждението си в показания на разпитаните в хода на разследването свидетели Б. И. Б., Р. Д. Р., Й. Г. Д., К. Т. К., М. К. К., С. А. О., П. М. И., С. И. И., Н. Ц. Ц. и К. Б. К.; в приложените по досъдебното производство протоколи за разпознаване на лица и предмети ведно с албуми, протокол за техническа експертиза, протокол за оглед на ВД ведно с албум, протокол за оглед на местопроизшествие и албум, АУАН № 895819/20.04.2021 г., ЗППАМ №21-0335-000071/21.04.2021 г., ЗППАМ №21- 0335-000095/23.04.2021 г., справки, длъжностни характеристики и месечен график, справка за нарушител/водач, справка за съдимост, както и от останалите писмени доказателства, събрани при спазване на установения в НПК ред и явяващи се относими към предмета на делото. Всички посочени доказателства и доказателствени средства кореспондират помежду си и в пълна степен съвпадат с признанията на подсъдимия. При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства – поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК, въззивният съд намира за правилна възприетата от районния съд правна квалификация на инкриминираните деяния, извършени от подсъдимия В., тъй като същата намира своята аргументация в целия доказателствен материал по делото. Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите, с които първостепенният съд е обосновал извода си, че подсъдимият З. В. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на две отделни престъпления, извършени в условията на съвкупност – по чл. 345, ал.1 НК и по чл. 270, ал.1 от НК. Предвид събраният доказателствен материал, няма съмнение, че на посочената в обвинителния акт дата – 22.04.2021 г., В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 345, ал.1 от НК, тъй като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рама № WAUZZZ8DZVA206562 с поставени на него, на определените за това места, табела с регистрационен номера •••, издадена за автомобил марка „Ивеко“ и табела с регистрационен номер ••• издадена за автомобил марка „БМВ“ и така противозаконно си е послужил с два броя табели с регистрационни номера, издадени за други моторни превозни средства. Правните изводи на първоинстанционния съд за обективната и субективна съставомерност на описаното деяние, извършено от подсъдимия, спрямо състава на престъплението по чл. 345, ал.1 от НК, са законосъобразни и правилни, и не се оспорват от страните, доколкото се обосновават с установените по делото факти и обстоятелства, намиращи своята подкрепа в доказателствените материали по делото. Несъмнено по делото е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал посоченото превозно средство, на което са били поставени чужди регистрационни табели – видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза тези табели са истински и са били издадени надлежно за други МПС-та – автомобил марка „Ивеко“ и автомобил марка „БМВ“. Следователно, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 345, ал.1 от НК, като същият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал, и е искал настъпването на общественоопасните му последици. В тази връзка следва да се посочи, че макар и несобственик на превозното средство, което е управлявал, подсъдимият е знаел, че същото е с отнети регистрационни номера и че поставените на него регистрационни табели са чужди – видно от доказателствата по делото, подсъдимият е управлявал превозното средство, когато на 20.04.2021 г. полицейски служители от РУ-Руен при ОД на МВР – Бургас са иззели действителните регистрационни табели с № ••••, издадени за управлявания от подсъдимия З. В. автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рама № WAUZZZ8DZVA206562. Въпреки това, подсъдимият продължил да управлява въпросното превозно средство, на което неизвестни по делото лица монтирали впоследствие чужди регистрационни табели. Възраженията на защитата и на подсъдимия В. са свързани преди всичко с второто обвинение – за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК. Макар да не се оспорват изложените в обвинителния акт факти, обстоятелства и фактически изводи на прокуратурата, възразява се, че действията на подсъдимия В. не изпълват законовите критерии за изпълнително деяние на това престъпление и са обективно несъставомерни по чл. 270, ал.1 от НК. По конкретно се твърди като безспорно установено от доказателствата по делото, че подсъдимия В. е спрял на подадения от полицейските служители светлинен и звуков сигнал, както и че след като са му били поискани документи за проверка, същият се е отдалечил от мястото на проверката с управлявания от него автомобил. Защитата твърди, че липсват доказателства подсъдимият да е оказал някаква съпротива, заради която полицейските органи не са успели да изпълнят служебните си задължения. Ето защо, според защитата, доколкото съдебна практика приемала, че за да има пречене на орган на власт е необходимо да има активно действие на дееца /действие с думи, или с действия/ по отношение на органа на власт, които действия реално да обективират "пречене", а не само да съставляват и се изразяват в отклонение и/или бягство от мястото на проверката, конкретните действия на В. не били съставомерни по чл. 270, ал.1 от НК. Така формулирани, възраженията на защитата и на подсъдимия са неоснователни. Действително в съдебната практика трайно се е наложило схващането, че изпълнителното деяние на противозаконното пречене по смисъла на чл. 270 от НК се осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на власт (Р 923-2017-ІІ, Р 22-2021-ІІІ и др.). Същевременно ВКС уточнява, че „Съставомерността на поведението на извършителите на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и отликата им от съставляващите административни нарушения аналогични деяния са диференцирани не изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл. 270, ал. 1 от НК категории лица“ (Р 923-2017-ІІ). Ето защо, като се имат предвид особеностите на конкретният случай, не могат да бъдат споделени възраженията на защитата за несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия по смисъла на чл. 270, ал.1 от НК. Фактическата обстановка, възприета от съдилищата и от страните като безспорно установена от събрания по делото доказателствен материал, разкрива действия на В., чийто краен и целен от подсъдимия резултат е бил той да осуети както установяването на самоличността му, така и проверката от страна на полицейските служители за наличие на СУМПС, и за регистрацията на превозното средство. Действията на подсъдимия по отдалечаване с автомобила от мястото където е спрял първоначално след подаден светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, реално и обективно са попречили на полицейските служители да осъществят заплануваната от тях проверка. Нещо повече, те реално не са имали и възможност по друг начин да съберат информацията, която са искали да установят при проверката, тъй като в този момент дори не са имали представа за самоличността на водача, когото са спрели. Ето защо не може да се приеме, че действията на подсъдимият В. са несъставомерни, тъй като бил изпълнил задължението си, щом бил спрял веднага при подадените сигнали. Спрямо него, веднага след спирането, му е било отправено устно разпореждане да отбие встрани колата и да спре, за да му бъде извършена проверка. Неизпълнявайки това разпореждане и отдалечавайки се с автомобила от мястото, където се е намирал полицейския автомобил, а впоследствие и предприемайки действия по укриването както на себе си, така и на регистрационните табели, поставени на автомобила, подсъдимият обективно е възпрепятствал извършването на полицейската проверка и обективното установяване както на неговата самоличност, така и на действителната регистрационна история на управлявания от него автомобил. Поради изложените по-горе съображения не могат да бъдат споделени и исканията на защитата инкриминираното поведение на подсъдимия да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 175, ал. 1, точки 3 и 4 от ЗДвП. Съдебната практика ясно разграничава престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по съответната степен на обществена опасност на осъществените деяния. В конкретният случай, както вече бе посочено, не е налице просто отказ с конклудентни действия на подсъдимия да предостави документи или просто негов отказ да изпълни нареждането на полицейските служители, действащи като органи за контрол и регулиране на движението. Налице е обективно възпрепятстване извършването на полицейска проверка за установяване самоличността на подсъдимия и регистрацията на управлявания от него автомобил, доколкото тези обстоятелства не могли да бъдат установени по друг начин от длъжностните лица. Това обстоятелство, както и фактът на управление на превозното средство без СУМПС, а също и обстоятелството, че въпросното управлявано МПС е било и със регистрационни табели, предназначени не за него а за други МПС, значително повишава обществената опасност на деянието на подсъдимия В. и обосновава ангажирането на неговата наказателна, а не административно-наказателна отговорност. Досежно претенциите за квалифициране на това деяние като маловажен случай, настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира изцяло с аргументите, изложени от първоинстанционния съд в тази насока и поради това няма нужда да ги преповтаря. Неоснователни са оплакванията на защитата и подсъдимия от вида и размера на наказанията, който е наложил на В. първоинстанционния съд. Както правилно е отбелязал решаващият съд, подсъдимият, макар и на млада възраст, е личност с трайно утвърдени престъпни навици и по-специално касателно обществените отношения, свързани с гарантиране реда на управлението в страната и безопасността на транспорта. Същият демонстрира престъпна упоритост да не се съобразява с правилата, установени в ЗДвП и ППЗДвП, поради което и с оглед предходните му осъждания, следва да се приеме за личност с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Ето защо, спрямо него следва да се подходи по- строго, доколкото досега налаганите му наказания очевидно не са оказали своя превантивен и превъзпитателен ефект върху него. В тази връзка, настоящият въззивен съдебен състав напълно се солидаризира с изложените от първоинстанционния съд правни аргументи, касаещи индивидуализацията на наказанията, наложени на подсъдимия. Определените наказания от девет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК и осемнадесет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК са справедливи, доколкото са съобразени с обществената опасност както на деянието, така и на самия подсъдим. Размерът на тези наказания надхвърля средния, определен от закона за всяко едно от тях, но това решение на първоинстанционния съд е правилно предвид многото констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства и малкото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства (доброто му процесуално поведение в хода на ДП и младата му възраст). В съответствие със закона първостепенният съд е редуцирал по правилата на чл. 58а, ал.1 от НК наложените на подсъдимия наказания, а именно шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 345, ал.1 от НК и една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК. Законосъобразно и правилно е бил и приложен чл. 23 от НК, като на подсъдимия В. е било определено едно общо наказание по тази присъда в размер на най-тежкото от наложените му, а именно – една година лишаване от свобода. Не търпи критика решението на районния съд да определи на подсъдимия строг режим за изтърпяване на определеното му общо наказание. Видно от приложената по делото справка за съдимост, В. е изтърпял последното си наказание „лишаване от свобода“ на 30.06.2020 г. Доколкото от този момент до извършване на престъпленията, предмет на настоящото наказателно производство, не са изминали пет години, касателно режима за изтърпяване на настоящото общо наказание е приложима разпоредбата на чл. чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС. В съответствие с правният извод относно вината и наказуемостта за извършените престъпните деяния, законосъобразен и правилен се явява изводът на първостепенния съд, че подсъдимият З. В. следва да заплати направените по делото разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК. Не търпи критика и решението на първоинстанционния съд досежно съдбата на приложените по делото веществени доказателства, доколкото същото е съобразено с доказателствата по делото и ЗДвП. По реда на служебната проверка и предвид правомощията си, въззивният състав прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимите, както и на процесуалните права на страните в производството въобще. Предвид изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,