Решение № 5194 от 19.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1955/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Я. Й. Я., с постоянен адрес: [населено място], [улица], с електронен адрес: [електронна поща], против Решение № ПИ-270 от 19.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], с което:

• на основание чл.267, ал.2, т.5 и т.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) като недопустима е оставена без разглеждане жалба с вх. № Ж-01-43/06.08.2025 г. в частта, с която се иска отмяна на Разпореждане с изх. № С250001-137-0002941/05.05.2025 г., постановено от публичен изпълнител по изп. дело № 22140004147/2014 г., с което не е уважено възражение за погасени по давност публични вземания, представляващи акциз в размер на 11 015, 04 лв. – главница, 7 406, 63 лв. – лихва, и административни санкции в размер на 4 647, 67 лв. – главница, към 05.05.2025 г., събирани въз основа на Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета с Референтен номер GB_EEC064744_20191021_UIPE_1, с дата на издаване 21.10.2019 г., и е по реда на чл.268, ал.1, вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК.

Сочи се в жалбата, че Решение № ПИ-270 от 19.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП-[населено място] в оспорената част е неправилно, като постановено в противоречие със закона. От жалбата се извличат твърдения, че и тази част от публичните задължения са погасени по давност. Иска се отмяна на оспорения акт. Не се претендират разноски.

Ответникът Директорът на ТД на НАП-[населено място], чрез процесуалния си представител, в депозирани писмени бележки оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски.

Административен съд – Благоевград, като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства, намира за установено следното:

От административната преписка се установява, че в офис Благоевград към Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-[населено място] срещу Я. Й. Я. е образувано изп. дело № 22140004147/2014 г. за принудително събиране на публични вземания, възникнали въз основа на влезли в сила решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листове в полза на РС-[населено място] и на РС-[населено място].

С Разпореждане за присъединяване с изх.№ С190001-105-0405648/12.12.2019 г. публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател за вземане на държава членка на ЕС по процедура за взаимопомощ – Великобритания, по реда на глава ХХVII „А“ от ДОПК за събиране на задължения, произтичащи от национални данъци и такси, представляващи акцизи и административни санкции в общ размер на 16 895, 01 лв., от които главница в размер на 16 723, 92 лв. и лихва в размер на 171, 09 лв. към дата 12.12.2019 г. Присъединяването на нов публичен взискател е допуснато въз основа на Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки № GB_BG_EEC064744_006494_20191023_с_RR от 21.10.2019 г., отправено от Обединеното Кралство, на основание чл.10 от Директива 2010/24/ЕС, и приложен Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета с Референтен номер GB_EEC064744-20191021_UIPE_1 от 21.10.2019 г. Към момента на произнасяне публичните задължения по изпълнителното дело възлизали общо в размер на 25 464, 94 лв., от които главница 16 783, 63 лв. и лихва – 8681, 31 лв.

На 09.04.2025 г. Я. Я. депозирала възражение с вх. № 54-01-2727 (л.18), с което поискал публичният изпълнител да отпише на основание чл.171 от ДОПК задължения в общ размер на 25 419 лв., както следва:

1. Акциз по Молба за събиране по взаимна помощ с държавите – членки на ЕС № I319-006494/21.10.2019 г. с дата на доброволно плащане 23.10.2019 г., 2. Административни наказания и глоби по Молба за събиране по взаимна помощ с държавите – членки на ЕС № I319-006494/21.10.2019 г., 3. Такси по изпълнителен лист по н.о.х.д. № 725/2009 г. от 19.12.2014 г., 4. Такси по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 598/2012 г., 5. Такси по изпълнителен лист, издаден по н.ч.х.д. № 40/2014 г., 6. Разноски по изпълнителен лист, издаден по н.о.х.д. № 21965/2014 г., 7. ДОО по Декларация-образец 6 № 010022103726952/22.04.2021 г. и 8. Здравно осигуряване по Декларация-образец 6 № 010022103726952/22.04.2021 г. Публичният изпълнител приел, че давността за задълженията от т.3 до т.8 е спряла да тече на основание чл.172, ал.1, т.3 от ДОПК, предвид наложени запор и възбрана със съответните постановления от 18.10.2017 г. и от 21.08.2020 г. Относно задълженията по т.1 и по т.2 публичният изпълнител, позовавайки се на разпоредбата на чл.269, ал.1 от ДОПК, е отказал отписване на задълженията (л.19). Разпореждането по жалба на Я. с вх.№ Ж-01-43/06.08.2025 г. е оспорено пред Директора на ТД на НАП-[населено място] (л.15). Последният с Решение № ПИ-270 от 19.08.2025 г. (л.6-10), връчено на оспорващото лице по електронен път с писмо с изх.№ Х-Ж-01-43#2 на 21.08.2025 г. (л.13), е оставил като недопустима без разглеждане жалба с вх.№ 01-43/06.08.2025 г. в частта, с която се иска отмяна на Разпореждане с изх. № С250001-137-0002941/05.05.2025 г., постановено от публичен изпълнител по изп. дело № 22140004147/2014 г., с което не е уважено възражение за погасени по давност публични вземания, представляващи акциз в размер на 11 015 лв. – главница, 7406, 63 лв. лихва, и административни санкции в размер на 4647, 67 лв. – главница, към 05.05.2025 г., събирани въз основа на Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, с Референтен номер GB_EEC064744-20191021_UIPE_1 с дата на издаване 21.10.2019 г. Срещу решението в тази част Я. Я. е депозирал жалба с вх.№ Ж-01-43 на 26.08.2025 г., въз основа на която е образувано настоящото производство (л.2-3).

Именно отказаната част от разпореждането на публичния изпълнител, потвърдена с решението на Директора на ТД на НАП-[населено място], е предмет на спор в настоящото съдебно производство.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта, в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.268, ал.1 от ДОПК. Изчерпана е предвидената в разпоредбата на чл.268, ал.1 от ДОПК задължителната фаза на административния контрол.

Делото е подсъдно на Административен съд-Благоевград по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по постоянния адрес на длъжника, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК.

В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваната част от решението представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП – София, офис Благоевград, в писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното производство в процесната част, поради извод, че органът не разполага с такова правомощие, предвид характера на задължението, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл.226, ал.2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл.266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По същество оспореното решение е съобразено с изискванията и целта на закона.

Процедурата за взаимопомощ между държавите членки на ЕС предвижда събиране на публични вземания на една държава и предприемане на изпълнителни мерки срещу лица, намиращи се на територията на друга държава, въз основа на единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки. Институтът на взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други, намира правната си уредба в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1189/2011 на Комисията от 18 ноември 2011 г., който се прилага пряко във всички държави членки, считано от 01.01.2012 г. Съгласно чл.12 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, всяко искане за събиране се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка.

Този единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка отразява основното съдържание на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и представлява единственото основание за мерките за събиране и обезпечителните мерки, предприети в запитаната държава членка. Не е необходим никакъв акт за неговото признаване, допълване или заместване в запитаната държава членка.

В тази насока са и общите постановки от сочената Директива, а именно съгласно (12) по време на процедурата по събиране на вземане в запитаната държава членка вземането, уведомяването, направено от органите на запитващата държава членка, или изпълнителното основание биха могли да бъдат оспорени от засегнатото лице. В такива случаи засегнатото лице следва да отнесе спора до компетентния орган на запитващата държава членка, а запитаният орган следва да преустанови, освен ако не е поискано друго от запитващия орган, всяка започната процедура по изпълнение, докато компетентният орган на запитващата държава членка не вземе решение. Такива данни по делото липсват.

В българското законодателство институтът на взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други е уреден в Глава ХХVII „А“ от ДОПК.

Съгласно чл.269а, ал.1, т.1 от ДОПК взаимна помощ с компетентните органи на държави – членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания: данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз.

Съгласно чл.269, ал.1, т.6 от ДОПК взаимна помощ с компетентните органи на държави – членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания: лихви и разноски, свързани с вземанията по т.1-т.5.

Съгласно чл.269к, ал.1 от ДОПК искането за събиране на публични вземания по чл.269а, ал.1 се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.

Съгласно чл.269к, ал.2 от ДОПК Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки съдържа:

1. данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода, за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски;

2. име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника;

3. наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване.

И съгласно чл.269к, ал.3 от ДОПК към искането по ал.1 могат да бъдат прилагани и други документи, свързани с вземането, издадени в запитващата държава членка.

Видно е от сочените разпоредби, че единственият задължителен документ към искането е единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, като други документи не е задължително да бъдат приложени. В разглеждания случай, в единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки изрично са посочени видът и размерът на вземането, административният орган, който го е установил, датата на установяване и датата, след която вземането е станало изискуемо, данните на нарушителя и механизмът за неговата защита, чрез свързването му с компетентните власти на запитващата държава, които дължат предоставяне на подробна информация относно възможностите за обжалване на установените вземания по реда на британското законодателство.

Съгласно чл.14, пар.1 от същата директива споровете относно вземането, първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка или единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка и споровете относно валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, са в компетентността на компетентните инстанции на запитващата държава членка – Обединеното Кралство. Ако по време на процедурата по събиране на вземането, първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка или единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка е обжалван от заинтересована страна, запитаният орган информира страната, че тя трябва да отнесе спора до компетентния орган на запитващата държава членка в съответствие с действащото в нея законодателство. Директивата почива на принципа на взаимно доверие и изискванията, свързани с гладкото функциониране и ефикасността на системата за взаимна помощ, създадена с нея. Запитаната държава не дължи преценка относно вземането и единният инструмент подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.

С Разпореждане за присъединяване с изх.№ С190001-105-0405648/12.12.2019 г. по изпълнителното дело е допуснато присъединяване на публичен взискател за вземане на държава – членка на ЕС, към 2019 г. по процедура за взаимна помощ – Обединеното Кралство по реда на глава ХХVII „А“ от ДОПК за събиране на задължения, произтичащи от дължим акциз и наложени административни санкции в общ размер на 16 895, 01 лв. Действието на публичния изпълнител по присъединяване в производството е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК, съгласно която присъединяването на нови публични вземания се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми. Разпоредбата на чл.217, ал.1 от ДОПК представлява правното основание, даващо възможност на публичния взискател да иска присъединяване към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. В настоящия случай, както се посочи по-горе, е налице Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки, отправено на основание чл.10 от Директива 2010/24/ЕС от Обединеното Кралство за събиране на публични вземания, съгласно процедурата за взаимопомощ между държавите – членки на ЕС. Налице са и установени и изискуеми публични задължения по изпълнителен титул – Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета с посочен по-горе референтен номер, издаден от Обединеното Кралство.

Процедурата за взаимопомощ между държавите – членки на ЕС, предвижда събиране на публични вземания на една държава и предприемане на изпълнителни мерки срещу лица, намиращи се на територията на друга държава, въз основа на единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки. Задължителното съдържание на единния инструмент и неговото правно значение са уредени в чл.269к от ДОПК. В единния инструмент се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и той представлява единствено и достатъчно основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване. Видно от съдържанието на административната преписка, по нея са налични както искането за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки, така и Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на директива 2010/24/ЕС на Съвета.

По отношение на частта от оспореното решение, в която жалбата на Я. е оставена без разглеждане като недопустима, касаещо позоваването от страна на жалбоподателя на изтекла погасителна давност на вземането в Обединеното Кралство, следва да се посочи следното:

При осъществяване на процедурата по взаимна помощ с държавите членки на ЕС при събиране на публични вземания са приложими разпоредбите на глава ХХVII „А“ от ДОПК и Директива 2010/24/ЕС, а приложимостта на погасителната давност по българското законодателство е изрично изключена от разпоредбата на чл.269у, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.19 на Директива 2010/24/ЕС въпросите, свързани с давностните срокове, са уредени единствено от действащите закони в запитващата държава членка. Съгласно чл.269у, ал.1 от ДОПК по отношение на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на запитващата държава членка. Тази норма е идентична с чл.19 на Директива 2010/24/ЕС от 16.03.2010 г. В настоящия случай запитващата държава е Обединеното Кралство и въпросите, свързани с давността, се уреждат според нейното законодателство. За публичния изпълнител съществува единствената предвидена в закона възможност, съгласно чл.269м от ДОПК, когато срещу вземането е депозирана жалба до местния запитан орган, той да уведоми жалбоподателя, че следва да подаде жалба пред компетентния да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка. В тази връзка правилно Директорът на ТД на НАП-[населено място] по същество е приел, че въпросите за настъпили правопогасяващи факти не могат да се разрешават от органите на запитаната държава в производство по взаимопомощ по реда на Директива 2010/24/ЕС, съответно – глава ХХVII „А“ от ДОПК, поради което депозираната пред местния запитан орган жалба за изтекла погасителна давност е недопустима.

Ето защо жалбата против Решение № ПИ-270 от 19.08.2025 г. в оспорената част на Директора на ТД на НАП-[населено място], е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, в полза на НАП, доколкото съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП тя е юридическото лице, в структурата на което е административния орган - § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. чл.143, ал.3 от АПК, вр.с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането следва да се уважи в минималния размер на 130 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Благоевград