Решение № 73 от 7.2.2025 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2479/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 150 от СК, във вр. чл.142 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК. Страните по делото твърдят, че с Решение № 545/02.08.209 г. постановено по гр. дело № 1321 /2019 г. по описа на PC К ответникът С. С. Г. ЕГН •••••••••• е осъден да заплаща на детето З. С. С. ЕГН ••••••••••, чрез нейна майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер па 150 лв. до пето число на текущия месен, считано от 13.05.2019 г. до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Към момента на образуване на делото, съответно постановяване на съдебното решение, детето З. С. е било на три години. Към настоящия момент тя е на осем навършени години, ходи на училище във втори клас в Основно училище „К.И.М.“ с. К., община К. С всека година необходимите средства за издръжка на детето се увеличават, тъй като и нуждите и се променят - за помагала за училище, облекло, за събиране с приятели и съученици по различни поводи - рождени и имени дни. Тя е във възраст, в която израства физически и за всеки сезон се налага да се закупуват нови дрехи, бельо. обувки, спортен екип и др. Освен това ежедневно е необходимо да й се осигуряват джобни в размер на по 5.00 лв., а всеки учебен ден се заплащат по 4.00 лв. за храна в стола на училището. Сочи, че С. Г. не се интересува от нуждите на детето, не дава никакви средства за него, макар да има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Издръжката се заплаща от Община К чрез Държавен съдебен изпълнител, но тя е в много по-малък размер. Ищцата има и друго дете, за което полага грижи и издържа - Д.А.С.. ЕГН ••••••••••, като всички живеят в едно домакинство. Ответникът няма задължение за издръжка към други лица. Към момента на определяне на дължимата издръжка минималната работна заплата в страната бе определена с Постановление на МС № 320/20.12.2018 г. в размер на 560 лв., а към настоящия момент с Постановление № 193/12.10.2023 г. Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 933.00 лева. В разпоредбата на чл. 142. ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.Този минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител. Всичко гореизложено води до извода, че са настъпили трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Измененията имат траен, необратим, продължителен характер и обуславят увеличение размера на издръжката. Издръжката, която понастоящем дължи ответника, в резултат на изтеклия период /повече от 5 години/, е несъразмерна на нуждите на порасналото дете, което към момента е навършило 8 години. Определената със спогодбата между страните издръжка в размер на 150 лева е в размер под законноустановения минимум, определен в Семейния кодекс. Този размер на издръжката, дължима понастоящем, е несъобразен с икономическите условия в страната, както и с увеличените нужди и потребностите на порасналото дете. От първоначалната издръжка са изминали повече от пет години и за това време, с оглед възрастовото израстване са се увеличили потребностите на детето З. С., която е на 8 години и учи в основно училище. Следователно налице е изменение на обстоятелствата, изразяващи се в трайно увеличаване нуждите на малолетното дете. Счита, че са налице предпоставките на чл. 150 от СК за увеличение на определената по гр. д.№ 1321/2019 г. по описа на Районен съд К месечната издръжка на детето З. С. С., родено на 11.07.2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да измени на основание чл. 150 от СК издръжката, определена с Решение № 545/02.08.2019 г., постановено по гр. д № 1321/2019 г. по описа на Районен съд К, като осъди С. С. Г., ЕГН ••••••••••, с. Х., Община К, •••, да заплаща на детето З. С. С., ЕГН ••••••••••, чрез Д. Р. Ч., ЕГН ••••••••••, с. К.. Община К, ••• като нейна майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) до пето число на текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Посочва банкова сметка, по която да бъде заплащана издръжката: „Т•••“ АД - IBAN ••••. В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не постъпи отговор от ответника. На ответника е връчена редовно исковата молба. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се яви, изпраща процесуален представител адв. А. Т., която поддържа изложеното в исковата молба. Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не се яви. Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпрати представител. Представен е социален доклад по делото. От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното: Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1324/14.07.2016 г. на Община Стара Загора, родители на детето З. С. С., ЕГН •••••••••• са Д. Р. Ч., ЕГН •••••••••• и С. С. Г., ЕГН ••••••••••. С Решение № 545/02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1321/2019 г. по описа на Районен съд – К, ответникът бил осъден да заплаща на детето си З. С. С. месечна издръжка в размер на 150, 00 лв., считано от 13.05.2019 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на плащането. По делото е представено Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1293/07.07.2020 г. на Община Стара Загора, от което е видно, че майката Д. Р. Ч. има още едно дете, родено от съжителството си с А.Т.С. – Д.А.С., ЕГН ••••••••••. По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К №ПР/Д-СТ-КК/184-001/06.12.2024 г. Констатира се, че г- жа Ч. отговорно изпълнява родителските си ангажименти и успява да осигури на детето достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Осигурени са базисните потребности на З., необходимите здравни грижи. С оглед защита на интересите на малолетната З. С., е необходимо да бъде присъдената издръжка за детето в размер, съответстващ както на реализираните месечни разходи за задоволяване на отделните й потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната. Констатирано е, че издръжката е под минималния размер, определен за страната по реда на чл. 142, ал.2 от СК. Заключението на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К е, че издръжката следва да бъде променена към претендирания размер. В представения социален доклад се посочва, че майката Д. Р. Ч. се грижи за две деца З. С. С. и Д.А.С., които отглеждат заедно със съжителя й А.Т.С.. На основание чл. 214 от ГПК ищцата е изменила размера на първоначално предявения иск от 250, 00 лв. месечно на 270, 00 лв. месечно, поради изменението на размера на минималната работна заплата за страната от 933, 00 лв. на 1077, 00 лв. с Постановление № 359/23.10.2024г. Министерският съвет. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК, във вр. чл. 143, ал. 2 от СК във връзка с чл. 142 от СК. Изменение на предходно определена издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена. В чл. 143, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В чл. 142, ал.1 от СК законодателят е посочил, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното състояние и др. Възможностите на дължащия издръжка се определят според неговите доходи, имотно състояние, квалификация. Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Съдът приема, че е налице промяна в обстоятелствата, касаещи детето. Предходният размер издръжка е определен преди почти 6 години. Към настоящия момент детето З. е на 8 години, ученичка в втори клас. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищеца са обичайните за деца на нейната възраст, свързани с храна, дрехи, училищни нужди, занимания и други. Общите разходи за издръжката на домакинството се поемат от майката. Майката следва да се грижи и за още едно дете, родено от съвместното й съжителство с А.Т.С.. Въпреки неговото съдействие нуждите на З. следва да бъдат задоволявани и от плащаната от ответника издръжка. С оглед гореизложеното, ответникът следва да поеме част от паричната издръжка на ищеца. В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление №193/12.10.2023г. Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 933, 00 лева. С Постановление №359/23.10.2024г. Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 1077, 00 лева. Този минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител. Още повече през периода от определяне на издръжката до настоящия момент минималната работна заплата в страната е изменена два пъти в посока увеличение. Всичко гореизложено води до извода, че са настъпили трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Измененията имат траен, необратим, продължителен характер и обуславят увеличение размера на издръжката. Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Според съда, издръжката на З. съобразявайки възраст, образование и потребности във връзка с обучението, възлиза на около 540 лв. месечно. Усилията, които полага майката във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Видно от данните, събрани в хода на производството се установи, че към момента издръжката се изплаща от дядото на З. и баща на ответника. Ответникът се установи, че се намира в Нидерландия, където работи. Съдът намира, че определената минимална работна заплата в Нидерландия от 1 януари 2024 г. е 13, 27 евро на час бруто, т.е най-ниската заплата в Нидерландия за служител на пълно работно време ще бъде приблизително 2 123, 20 евро бруто на месец, както и определените социални помощи за безработни са достатъчни за да се изплаща претендираната издръжка в размер на 270, 00 лв. Съгласно задължителната практика, установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, имащи право на издръжка, се определят съобразено с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка и с оглед нуждите и възрастта на ненавършилия пълнолетие е основателен и следва да бъде уважен. Размерът на издръжката следва да бъде увеличен на 270, 00лв. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното: Ищцата претендира заплащане на сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., за което представя доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025 г. Представен е списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК. Съдът намира искането за основателно и същото следва да бъде уважено предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 172, 80 лв., както и държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист в случай на служебно издаване. Воден от горното, съдът