Решение № 130 от 15.7.2015 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 202/2015 г.

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Ф.Е.Й. •••••••••• ••• против А.Ж.Й. с ЕГН •••••••••• •••, с която желае съдът да постанови решение, с което:

1.Да прекрати брака с А.Ж.Й. чрез развод поради настъпило дълбоко разстройство;

1. Да предостави на него упражняването на родителските права на детето А. Ф. Е., родена на 20.07-2009г., като на майката да определи режим на лични отношения: всяка втора и четвърта неделя от месеца, начиная от 8.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;

3.Да осъди ответницата да заплаща издръжка на детето А. по 150 лв. месечно, в бъдеще, начиная от давеждане на иска до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва, както и за минало време в размер на по 120 лв. за периода от 19.01-2015г. до завеждане на исковата молба;

4.Ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име –„•••”.

5.Да предостави на него ползването на семейното жилище, находящо се в гр.•••, с правно основание чл. 49, ал.1 СК.

В законния срок ответницата А.Ж.Й. ••• не представя писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание претенцията се поддържа чрез процесуален представител – адвокат Л. Т., вписана в АК гр.Б., от гр.К.. Ответницата, въпреки редовно призоваване, не се явява в съдебно заседание.

Заинтерисованата страна- Дирекция „Социално подпомагане” гр.К. не изпраща представител, въпреки редовно призоваване.Представят по делото социален доклад изх.№ ••• /•••••• от 09.06-2015г.с оглед вземане на решение, което да осигури интересите на децата А.Ф. Е. и И. А. С.. Съдът като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото Ф.Е.Й. с ЕГН •••••••••• ••• и А.Ж.Й. с ЕГН •••••••••• •••, са съпрузи, сключили граждански брак на •••••••г. с акт № ••• в Община С., за което прието удостоверение за сключен граждански брак, № ••• ••• •••••, издадено от Община С., прието като доказателство.Бракът е първи и за двамата.

От продължително съжителство на семейни начала съпрузите имат родено дете А. Ф. Е., родена на •••••г., с ЕГН •••••••••• и И. А. С., роден на 01.02-2012г., което последно останало неприпознато от бащата Ф.Е.Й.. С исковата молба се твърди, че от 19.01- 2015 г. съпрузите живеят разделени, като съпругата напусна семейното жилище в гр.С.••• ••• ••••, а ищецът с децата останал да го обитава.

От депозираните по делото свидетелски показания - св.Ф. С. Х. и К. С. А. се установява, че преди 5 месеца А. напусна семейното жилище и от тогава не е идвала нито да види съпруга си, нито децата.Св.Ф. Х. твърди, че за децата се грижат бащата и неговите родители.Св.Ф.Х. твърди, че връзката между бащата и децата е много добра и бащата се грижи за децата и работи в строителство.Св.К. А. С. твърди, че съпругата на Ф. избягала преди 4-5 месеца и го остави с двете деца. Св.К.С. твърди, че бащата и неговите родители гледат и издържат децата.Св.К.С. твърди, че виждала как майката дърпала едно от децата за косата, а бабата да чисти въшките.

При преценка на гласните доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на разпитани по делото свидетели, тъй като счита, че същите допринасят изясняването причините за настъпилата между съпрузите раздяла, още повече, че подкрепят и становище на социални работници, изготвили социален доклад.Със социален доклад директор на Д”СП” гр.К. твърди, че когато децата боледували, той направил опит за помирение с майката, но безуспешно, тя му съобщила, че не се интересува повече нито от него, нито от децата.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 49 СК, с който са обективно съединени небрачни искове, свързани с последиците от пракратяването на брака.

Изяснената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че бракът между страните съществува само формално- юридически, защото в действителност, той е лишен от това нравствено и емоционално съдържание, което следва да има по силата на нормите на морала.Установи се по категоричен начин, че между съпрузите липсва взаимно доверие и уважение, без които брачната връзка няма основа, у всеки един се е насложило неодобрение към поведението на другия и няма обща воля за компромиси, насочени към възстановяване на семейните отношения и запазването на брака, с оглед тяхната специфика, не се поддават на правно нормиране и ако единият или и двамата съпрузи са избрали да живеят сво собствен живот, в който не намират място за другия, съдът не може да постъпи по друг начин, освен да постанови прекратяването на една такава брачна връзка.Съществуването на брака на страните е правно и житейски неоправдано, като освен това не е и в интерес на децата, защото те имат нужда да живеят в спокойна семейна среда, да възприема родителите си като двама души, които се обичат, уважават и вземат общи решения.

При тази фактическа обстановка, съдът приема, че събраните по делото доказателства доказват изложените в исковата молба твърдения за невъзможно съществуване на брака, предвид настъпилото отчуждение между съпрузите поради което и следва да бъде прекратен с развод.

По въпроса за вина за разстройството на брака: С исковата си молба ищецът Ф.Е.Й. не прави искане за произнасяне от съда относно вината за разстройството на брака, като се позовява на чл. 49, ал.3 от СК, поради което, по аргумент на чл. 49, ал.2 от СК, съдът не дължи произнасяне въпрос за вината за разстройството на брака, посъщество.

По въпроса за упражняването на родителските права, личните отношения на детето с бащата и издръжка на детето: По делото се установява се от приет по делото социален доклад на директора на Дирекция „Социално подпомагане „ гр.К., че двамата с А.Ж.Й. заживяват на семейни начала през 2009г., когато им се раждат две деца: А.Ф. Е., родена на 20.07-2009г. и И. А. С., роден на 01.02-2012г., а двамата сключват граждански брак на 17.02-2012г., който е първи и за двамата.

Със социален доклад се твърди, че семейството живяло в семейно жилище, собственост на родителите на г-н Й..От 19.01-2015г. съпрузите са във фактическа раздяла, като бащата и малолетните деца остават да живеят в гр.С., а г-жа Й. напуска жилището.Твърдят, че г-н Й. работи в строителство, на частно и декларира доход от 800 до 1000лв.. Твърдят, че детето Анелия е на пет години и десет месеца, в добро здравословно състояние, детето посещава „ОДЗ „••••• гр.С., като детето И. е на 3 години и три месеца и намира се в добро здравословно състояние.

Съдът е длъжен да се ръководи единствено от най-добрия интерес и благополучието на децата и от грижага за тяхното нормално и психическо развитие и социално формиране.

По делото са налице данни, че малолетни деца са изоставени от майката.

По делото няма данни, бащата да има поведение, което да е вредно за децата.По тези съображения, съдът счита, че упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете А., следва да бъде предоставено на бащата и следва да бъде определно детето да живее при него в гр.С.•••••••. С оглед решението на съда по отношение упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, следва да бъде определен режим на лични отношения на майката А.Ж.Й. с ЕГН •••••••••• с детето, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца, начиная от 8.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение размера на дължимата издръжка, съдът, преценявайки възрастта на детето и възможностите на двамата родители, намира, че за задоволяване на неговите основни потребности, при отчитане и на факта, че детето Анелия е навършило 5 години и десет месеца, е необходима издръжка между 100, 00лв. – 150, 00 лв..Всеки от родителите е в състояние да осъгурява издръжка в размер на по 100лв., без това да се накърнява собствената му необходима издръжка.Майката следва бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 120, 00 лв., считано от 19.01-2015г. до завеждане на исковата молба – 26.03-2015г., както и считано от 27.03-2015г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, като в останалата част- до размер на 150 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По въпроса за ползването на семейното жилище: Ищецът Ф.Е.Й. прави искане за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С.••• ••• ••••••• и след като същото е собственост на родителите на ищеца, съдът счита, че след развода ползването на семейното жилище следва да се предостави за ползване на ищеца с децата.

По отношение на фамилното име на съпругата: С оглед направеното искане по чл.326 от ГПК, вр. с чл. 53 от СК, съдът намира, на съпругата следва да бъде възстановено предбрачното й фамилно име „••• „.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че ответницата А.Ж.Й. с ЕГН •••••••••• ••• следва да бъде осъдена да заплати на КРС държавна такса в размер на 25, 00 лв./двадесет и пет лева / за развод, както и да запати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 187, 20 лв./сто осемдесет и седем лева и 20 стотинки/, както и да заплати на КРС държавна такса в размер на 5, 00 лв. / пет лева / за издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, съдът