Решение № 204 от 24.11.2025 г. на Районен съд - Бяла по дело № 261/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Възражение-молба/с характер на жалба/ от Д. М., в качеството на управител на „Д. А.“ Е..., ЕИК......... против Наказателно постановление №...../.....г., издадено от Директор на Д. “И. по т.“-град Р., с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в акта. Моли НП да бъде отменено поради изплащане на дължимото възнаграждение на работника. Наказващият орган – д. „И. по т.”-Р., чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Р. п.-гр.Б., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На......г. при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д ИТ - Р., ул. „А.“ №.. на „Д.- А." Е...., и обект на контрол шивашки цех, гр.Б., бул. „К. Ф.“ №., контролен орган на ДИТ-св.П. П.-на длъжност главен инспектор, констатирала, че дружеството работодател не е изпълнил дадено задължително предписание №13 от извършена проверка на ДИТ-Р. с Протокол изх.№....../.....г., отнасящо се до това: „Работодателят да изплати разликата до минималната работна заплата за месец........г. на В. П. П. при отработени 14 работни дни. Срокът за изпълнение на предписанието бил до....г. Нарушението е от.......г. Предписанията дадени по протокол с изх. изх.№...../.....г., не били обжалвани и влезли в законна сила. Работодателят е бил призован да представи доказателства за изпълнението им в хода на последващата проверка на......г., като доказателства за изпълнение на предписанието не били представени. На.....г. св.П. съставила АУАН на жалбоподателя за допуснатото нарушение на основание чл.415 ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя Д. М., който подписал акта без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. Така, на......г., наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното НП. След издаване на НП, през м.......г. работодателят изплатил срещу подпис във ведомостта за заплати лично на работника В. П. П. разликата до МЗР за м.......г. в размер на 378.83лв. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.П., АУАН, НП, протоколи за извършена проверка, разчетно-платежна ведомост, пълномощни. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени изискванията на процесуално правните норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в НП фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.П. като последователни, логични и обективни, кореспондиращи на останалите събрани по делото писмени доказателства. Налице е неизпълнение на дадено задължително предписание №13 от извършена проверка на ДИТ-Р. с Протокол изх.№..../........г., отнасящо се до това: „Работодателят да изплати разликата до минималната работна заплата за месец.....г. на В. П. П. при отработени 14 работни дни, до.....г. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, даденото задължително предписание е задължителна принудителна административна мярка. Тя има белезите на индивидуален административен акт и подлежат на самостоятелен контрол. В случай, че работодателят не е бил съгласен с дадените по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ предписания, пред него е стояла възможността да ги оспори по реда на АПК. Санкционираното дружество не е оспорило дадените му предписания и конкретно процесното под № 13, то има задължителен за него характер и подлежи на незабавно изпълнение. Правилно е приложена относимата законова разпоредба по чл. 415, ал.1 от КТ, като с бездействието по изпълнение на задължителното предписание в срок санкционираното дружество е осъществило състава на административното нарушение, което обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Отговорността е обективна и безвиновна. Неизвинителни са сочените причини за забавяне в изплащане на възнаграждението, а именно затруднение работниците да бъдат отрити, което наложило да бъдат търсени, тъй като задължение на работодателя е своевременното изплащане на възнаграждение за положения труд от работника. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 10 000 лева. Наложената санкция за нарушението е в минимален размер, който съдът намира, че е справедлив и в съответствие с нормите на чл.27, ал.2 и чл.12 от ЗАНН. Според съда, не са налице предпоставки за приложението на чл.415в, ал.1 от КТ в случая. Условието, което поставя законодателят на първо място за прилагане на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, е нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс. Тази предпоставка е изпълнена не само когато нарушението бъде отстранено веднага след установяването му, но и да е отстранено по реда, предвиден в КТ. Нарушението не е отстранено веднага след установяването му, нито до издаването на НП, а едва през м.......г., поради което не е налице първата изискуема кумулативна предпоставка за приложението на чл.415в, ал.1 от НК.Безспорно са настъпили вредни последици от нарушението, тъй като работника е получил дължимото си възнаграждение една година и седем месеца по-късно, поради което не е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на тази норма. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, определя в минимума от 130 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение №. от... г. по тълк. д. №.../.... г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на И. а. "Г.и. по т.", която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът