Решение № 1907 от 23.3.2021 г. на Административен съд - София-град по дело № 4879/2020 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на Е. С. Т. от [населено място], срещу Решение № ППН-01-219/18 г. от 05.05.2020 г. на Комисията за защита на личните данни / КЗЛД/, с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба рег. № ППН-01-219/10.04.2018 г., подадена от Т. срещу [фирма]. В жалбата се иска прогласяване на нищожност на решението, евентуално - неговата отмяна. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита в административното производство и необоснованост; както и в противоречие с материалния закон. По същество се твърди, че дружеството неправомерно обработва личните данни на жалбоподателката, предвид липсата на облигационни отношения, както и съгласие от страна на последната. Жалбоподателката иска оспореното решение да бъде прогласено за нищожно, при условията на евентуалност - да бъде отменено. Претендират се направените по делото съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от инж. С. Т., неин син и пълномощник, който в съдебно заседание и в писмени становища поддържа жалбата. Счита, че Т. съхранява лични данни неправомерно като моли съда да задължи дружеството да ги заличи. Моли съда да установи, че няма облигационно отношение, че е налице потребителски договор. Съображения излага и в представени писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, в съдебно заседание се представлява от юрк. Г., която оспорва жалбата и намира същата за неоснователна. Моли решението на КЗЛД да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - [фирма], редовно призована, не изпраща представител. В представено писмено становище аргументира неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град, Второ отделение, 50-ти състав, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба per. № ППН-01-219/10.04.2018г., подадена от Е. С. Т. срещу [фирма]. Т. уведомява Комисията, че на 20.03.2018 г. е подала заявление с вх. № Г_5523 по реда на чл. 29 във връзка с чл. 26, чл. 28 и чл. 28а от ЗЗЛД (отм.) до [фирма], касаещо имота й в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес]. Жалбоподателката твърди, че въпреки 14-дневния срок (до 03.04.2018 г.) до 10.04.2018 г. не е получила отговор на поставените 3 искания като [фирма] е игнорирала и изричната й забрана да съхранява, обработва и ползва нейни лични данни, обективирани в това заявление, а не й е отговорила и какъв срок е определил администраторът по чл. 23 от ЗЗЛД. Според Т. е очевидно, че [фирма] притежава (и обработва) нейни лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.), като постоянно й изпраща „различни листа, вкл. съобщения към фактури“. Особено смущаващо за жалбоподателката било притежанието от страна на [фирма] на нотариалния й акт за имота, което счита, че е потенциална заплаха за имотна измама. Тъй като в срока по чл. 32, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) дружеството не е пожелало да се произнесе и тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД е императивна, според Т. бил налице незаконосъобразен отказ на [фирма] за достъп до личните й данни по смисъла на чл. 26, чл. 28 и чл. 28а от ЗЗЛД (отм.). Приета за допустима на редовно заседание на КЗЛД, проведено на 09.10.2019 г., жалба per. № ППН-01-219/10.04, 2018 г. е определена за разглеждане в открито заседание на КЗЛД, насрочено за 06.11.2019 г. По молба на жалбоподателката, заведена под номер ППН-01 -219# 16( 18)/01.11.2019 г., КЗЛД взема решение за отлагане разглеждането по същество на жалба per. № ПГШ-01-219/10.04.2018 г. в открито заседание, насрочено за 20.11.2019 г. В хода на откритото заседание на КЗЛД, проведено на 20.11.2019 г. от [фирма] е изискано представяне на допълнителни доказателства и разглеждането по същество на жалбата е отложено за заседание на КЗЛД, насрочено за 15.01.2020 г. Във връзка с дадените в заседанието на КЗЛД от 20.11.2019 г. задължителни указания, с писмо per. № ППН-01-219#26(18)/22.11.2019 г. от [фирма] представят доказателства и изразяват писмено становище. С оглед направеното оспорване, че сградата, в която се намира имотът на жалбоподателите не е топлоснабдена и същата не е част от топлопреносната мрежа от дружеството са посочили, че жилищната сграда на адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] aп. 51, която е в режим на етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа през 1984 г. Представено е копие от молба до директора на „СЕК“ С. от упълномощен представител на Етажната собственост, както и списък на етажните собственици на сградата за вх. А и вх. Б, които са били необходимите документи за присъединяване съгласно тогавашните нормативни изисквания. Посочили са, че нормативната уредба към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата. Сочат, че обработката и съхранението на лични данни на физически лица - собственици на топлоснабдени имоти в СЕС са необходими за спазване на правни задължения, които изискват обработване (арг. от чл. 17, ал. 3, б. „б“ от ОРЗД). Твърденията са, че подателят на жалбата в качеството си на собственик и/или ползвател на топлоснабден имот е клиент на дружеството на основание чл. 153 от ЗЕ. В чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В становището е посочено, че жалбоподателката Е. Т. е запазила пожизнено право на ползване върху 4/6 от топлоснабден имот, находящ се в посочената сграда, в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и е клиент на топлинна енергия. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130, том V, peг. № 12 200, дело 0837/2005 г., на 29.07.2005 г., С. Т. е придобил собствеността върху целия топлоснабден имот, съответно двамата са битови клиенти, съгласно § 1, т. 2а от ЗЕ, като Е. Т., съгласно нормативната уредба отговаря за 4/6 от задължението като вещен ползвател, а Т. отговаря за 2/6 от задълженията. За частта, за която Т. е запазила правото си на ползване, С. Т. разполага с т.нар. „гола“ собственост. Във връзка с направеното оспорване, че С. Т. няма качеството „клиент“ на топлинна енергия, защото върху имота има учредено право на ползване, от [фирма] са изразили становище, че тъй като законът изрично дава дефиниция на понятието „клиент“ на топлинна енергия, е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинна енергия в имота лично. Съгласно закона, клиент на топлинна енергия бил както ползвателят, така и собственикът на имота и дружеството може да претендира заплащане на топлинна енергия, както от собственика, така и от ползвателя на имота. Посочват още, че в представеното решение по гр. д. № 11979/2017 г. по описа на СРС, съдът не посочва, че Т. не е клиент на топлинна енергия, съгласно изискването на закона, а че не дължи суми за определен отоплителен сезон. Обърнали са внимание, че въпреки учреденото право на ползване върху имота на Е. Т., същата при прехвърлянето на собствеността си чрез дарение е притежавала 4/6 идеални части от имота и не би могла да запази право на ползване върху целия имот, като за тази част, върху която не е запазила право на ползване, отново цената за ползваната топлинна енергия ще се дължи от собственика на имота - С. Т.. Сочи се, че от друга страна, ако върху топлофицирания имот има учредено право на ползване, е въпрос на вътрешните отношения между „голия“ собственик и ползвателя кой от тях ще стане потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и ще носи отговорността за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия. Когато този въпрос не е разрешен изрично между „голия“ собственик и ползвателя, следва отговорността за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия да бъде носена от собственика, защото макар и да е лишен от фактическото ползване на имота, негови са останали правомощията по управлението и разпореждането с вещта. Доколкото ангажиментът топлопреносното предприятие да бъде уведомено за промяна в собствеността/вещното право на ползване е действие по управление, то счита се, че собственика следва да уведоми дружеството на основание чл. 61, ал. 1 от Общите условия, относно обстоятелството на чие име следва да бъде отк рита партида, тоест как собственик и ползвател са уредили вътрешните си отношения. Според [фирма], недекларирането на горното обстоятелство и липсата на изпълнение на договорни задължения не следва да доведе до неблагоприятни последици за дружеството, тъй като жалбоподателката не може да черпи права от неизпълнение на договорните си задължения. Във връзка с направеното оспорване, че за имота не са издавани фактури и същите не са получавани, от [фирма] молят да се има предвид, че съгласно одобрените и действащи общи условия, клиентите заплащат топлинна енергия за битови нужди по цена, утвърдена от КЕВР и дружеството е издало съобщения към фактури и е спазило нормативно установените изисквания за това, като представя копие от същите като доказателство. По отношение на направеното оспорване, че в имота няма отоплителни тела са посочили, че за имота се начислява топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, като в жилището няма отоплителни тела и не се ползва топла вода. В сградата е въведена система за дялово разпределение.Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена между всички потребители, пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Посочили са, че сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея, като заплащането на отдадената от нея топлинна енергия не е обусловено от ползването от собственика на неговия имот или консумирането на топлинна енергия в имота. Във връзка с дадените указания, от [фирма] са представили и справка за всички извършени плащания и осчетоводявания по абонатният номер на адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] ап, 5, от която е видно, че за имота има плащания само на каса на дружеството, не и такива по банков път, за да се установи кой персонално е заплащал сумите за топлинна енергия. Що се касае до представения нотариален акт от [фирма] сочат, че с негово незаверено копие дружеството се е снабдило от Агенция по вписванията, чийто регистър е публичен - арг. чл. 42 и следващите от Правилник за вписванията. С оглед изложеното, от [фирма] подчертават, че доколкото жалбоподателката е клиент на топлинна енергия и е налице облигационноправна връзка при публично известни общи условия, личните й данни, както и на останалите клиенти в СЕС се обработват на основание чл. 6, ал. 1, б. „б“ от ОРЗД, тъй като обработването е необходимо за изпълнение на договор, по който субектът на данните е страна. В откритото заседание на КЗЛД, насрочено за 15.01.2020 г., на основание чл. 20, ал. 1 от АПК, страните в административното производство са били поканени към сключване на споразумение, за осъществяване на което им е предоставен 7-дневен срок. В посочения срок, [фирма] е депозирала писмо per. № ППН-01 - 219#34(18)/21.01.2020 г., в което е посочено, че предложението да заличи Е. Т. като клиент, длъжник, потребител и ползвател на топлинна енергия е неприемливо, тъй като тя е клиент на топлинна енергия, в качеството й на титуляр на вещно право на ползване, а според чл. 153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед горното КЗЛД е приела, че липсва възможност за сключване на споразумение по реда на АПК между страните в административното производство по жалба peг. № ППН-01-219/10.04.2018 г. и е определила разглеждането й по същество в открито заседание, насрочено за 25.03.2020г. Постъпила е молба от жалбоподателката - чрез процесуалния й представител С. Т., заведена под номер ППН-01 -219#42(18)/05.03.2020 г., за отлагане разглеждането по същество на жалба peг. № ППН-01-219/10.04.2018г. в открито заседание, насрочено за 25.03.2020 г. КЗЛД не е уважила молбата за поредно отлагане разглеждането на жалба peг. № ППН-01-219/10.04.2018 г., предвид факта, че липсват изтъкнати конкретни причини и приложени относими документи, обосноваващи отсрочване на разглеждането й по същество в открито заседание. Предвид гореизложеното с Решение № ППН-01-219/18 г. от 05.05.2020 г. КЗЛД е оставила без уважение, като неоснователна жалба рег. № ППН-01-219/10.04.2018 г., подадена от Т. срещу [фирма], като е приела че в случая обработването на личните данни на жалбоподателката е осъществено при наличие на предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, § 1, б. „б“ и „е“ от ОРЗД, като е било необходимо за изпълнение на нейни задължения в качеството й на битов клиен Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на Е. С. Т. от [населено място], срещу Решение № ППН-01-219/18 г. от 05.05.2020 г. на Комисията за защита на личните данни / КЗЛД/, с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба рег. № ППН-01-219/10.04.2018 г., подадена от Т. срещу [фирма]. В жалбата се иска прогласяване на нищожност на решението, евентуално - неговата отмяна. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита в административното производство и необоснованост; както и в противоречие с материалния закон. По същество се твърди, че дружеството неправомерно обработва личните данни на жалбоподателката, предвид липсата на облигационни отношения, както и съгласие от страна на последната. Жалбоподателката иска оспореното решение да бъде прогласено за нищожно, при условията на евентуалност - да бъде отменено. Претендират се направените по делото съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от инж. С. Т., неин син и пълномощник, който в съдебно заседание и в писмени становища поддържа жалбата. Счита, че Т. съхранява лични данни неправомерно като моли съда да задължи дружеството да ги заличи. Моли съда да установи, че няма облигационно отношение, че е налице потребителски договор. Съображения излага и в представени писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, в съдебно заседание се представлява от юрк. Г., която оспорва жалбата и намира същата за неоснователна. Моли решението на КЗЛД да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - [фирма], редовно призована, не изпраща представител. В представено писмено становище аргументира неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град, Второ отделение, 50-ти състав, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба per. № ППН-01-219/10.04.2018г., подадена от Е. С. Т. срещу [фирма]. Т. уведомява Комисията, че на 20.03.2018 г. е подала заявление с вх. № Г_5523 по реда на чл. 29 във връзка с чл. 26, чл. 28 и чл. 28а от ЗЗЛД (отм.) до [фирма], касаещо имота й в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес]. Жалбоподателката твърди, че въпреки 14-дневния срок (до 03.04.2018 г.) до 10.04.2018 г. не е получила отговор на поставените 3 искания като [фирма] е игнорирала и изричната й забрана да съхранява, обработва и ползва нейни лични данни, обективирани в това заявление, а не й е отговорила и какъв срок е определил администраторът по чл. 23 от ЗЗЛД. Според Т. е очевидно, че [фирма] притежава (и обработва) нейни лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.), като постоянно й изпраща „различни листа, вкл. съобщения към фактури“. Особено смущаващо за жалбоподателката било притежанието от страна на [фирма] на нотариалния й акт за имота, което счита, че е потенциална заплаха за имотна измама. Тъй като в срока по чл. 32, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) дружеството не е пожелало да се произнесе и тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД е императивна, според Т. бил налице незаконосъобразен отказ на [фирма] за достъп до личните й данни по смисъла на чл. 26, чл. 28 и чл. 28а от ЗЗЛД (отм.). Приета за допустима на редовно заседание на КЗЛД, проведено на 09.10.2019 г., жалба per. № ППН-01-219/10.04, 2018 г. е определена за разглеждане в открито заседание на КЗЛД, насрочено за 06.11.2019 г. По молба на жалбоподателката, заведена под номер ППН-01 -219# 16( 18)/01.11.2019 г., КЗЛД взема решение за отлагане разглеждането по същество на жалба per. № ПГШ-01-219/10.04.2018 г. в открито заседание, насрочено за 20.11.2019 г. В хода на откритото заседание на КЗЛД, проведено на 20.11.2019 г. от [фирма] е изискано представяне на допълнителни доказателства и разглеждането по същество на жалбата е отложено за заседание на КЗЛД, насрочено за 15.01.2020 г. Във връзка с дадените в заседанието на КЗЛД от 20.11.2019 г. задължителни указания, с писмо per. № ППН-01-219#26(18)/22.11.2019 г. от [фирма] представят доказателства и изразяват писмено становище. С оглед направеното оспорване, че сградата, в която се намира имотът на жалбоподателите не е топлоснабдена и същата не е част от топлопреносната мрежа от дружеството са посочили, че жилищната сграда на адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] aп. 51, която е в режим на етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа през 1984 г. Представено е копие от молба до директора на „СЕК“ С. от упълномощен представител на Етажната собственост, както и списък на етажните собственици на сградата за вх. А и вх. Б, които са били необходимите документи за присъединяване съгласно тогавашните нормативни изисквания. Посочили са, че нормативната уредба към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата. Сочат, че обработката и съхранението на лични данни на физически лица - собственици на топлоснабдени имоти в СЕС са необходими за спазване на правни задължения, които изискват обработване (арг. от чл. 17, ал. 3, б. „б“ от ОРЗД). Твърденията са, че подателят на жалбата в качеството си на собственик и/или ползвател на топлоснабден имот е клиент на дружеството на основание чл. 153 от ЗЕ. В чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В становището е посочено, че жалбоподателката Е. Т. е запазила пожизнено право на ползване върху 4/6 от топлоснабден имот, находящ се в посочената сграда, в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и е клиент на топлинна енергия. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130, том V, peг. № 12 200, дело 0837/2005 г., на 29.07.2005 г., С. Т. е придобил собствеността върху целия топлоснабден имот, съответно двамата са битови клиенти, съгласно § 1, т. 2а от ЗЕ, като Е. Т., съгласно нормативната уредба отговаря за 4/6 от задължението като вещен ползвател, а Т. отговаря за 2/6 от задълженията. За частта, за която Т. е запазила правото си на ползване, С. Т. разполага с т.нар. „гола“ собственост. Във връзка с направеното оспорване, че С. Т. няма качеството „клиент“ на топлинна енергия, защото върху имота има учредено право на ползване, от [фирма] са изразили становище, че тъй като законът изрично дава дефиниция на понятието „клиент“ на топлинна енергия, е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинна енергия в имота лично. Съгласно закона, клиент на топлинна енергия бил както ползвателят, така и собственикът на имота и дружеството може да претендира заплащане на топлинна енергия, както от собственика, така и от ползвателя на имота. Посочват още, че в представеното решение по гр. д. № 11979/2017 г. по описа на СРС, съдът не посочва, че Т. не е клиент на топлинна енергия, съгласно изискването на закона, а че не дължи суми за определен отоплителен сезон. Обърнали са внимание, че въпреки учреденото право на ползване върху имота на Е. Т., същата при прехвърлянето на собствеността си чрез дарение е притежавала 4/6 идеални части от имота и не би могла да запази право на ползване върху целия имот, като за тази част, върху която не е запазила право на ползване, отново цената за ползваната топлинна енергия ще се дължи от собственика на имота - С. Т.. Сочи се, че от друга страна, ако върху топлофицирания имот има учредено право на ползване, е въпрос на вътрешните отношения между „голия“ собственик и ползвателя кой от тях ще стане потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и ще носи отговорността за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия. Когато този въпрос не е разрешен изрично между „голия“ собственик и ползвателя, следва отговорността за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия да бъде носена от собственика, защото макар и да е лишен от фактическото ползване на имота, негови са останали правомощията по управлението и разпореждането с вещта. Доколкото ангажиментът топлопреносното предприятие да бъде уведомено за промяна в собствеността/вещното право на ползване е действие по управление, то счита се, че собственика следва да уведоми дружеството на основание чл. 61, ал. 1 от Общите условия, относно обстоятелството на чие име следва да бъде отк рита партида, тоест как собственик и ползвател са уредили вътрешните си отношения. Според [фирма], недекларирането на горното обстоятелство и липсата на изпълнение на договорни задължения не следва да доведе до неблагоприятни последици за дружеството, тъй като жалбоподателката не може да черпи права от неизпълнение на договорните си задължения. Във връзка с направеното оспорване, че за имота не са издавани фактури и същите не са получавани, от [фирма] молят да се има предвид, че съгласно одобрените и действащи общи условия, клиентите заплащат топлинна енергия за битови нужди по цена, утвърдена от КЕВР и дружеството е издало съобщения към фактури и е спазило нормативно установените изисквания за това, като представя копие от същите като доказателство. По отношение на направеното оспорване, че в имота няма отоплителни тела са посочили, че за имота се начислява топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, като в жилището няма отоплителни тела и не се ползва топла вода. В сградата е въведена система за дялово разпределение.Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена между всички потребители, пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Посочили са, че сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея, като заплащането на отдадената от нея топлинна енергия не е обусловено от ползването от собственика на неговия имот или консумирането на топлинна енергия в имота. Във връзка с дадените указания, от [фирма] са представили и справка за всички извършени плащания и осчетоводявания по абонатният номер на адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] ап, 5, от която е видно, че за имота има плащания само на каса на дружеството, не и такива по банков път, за да се установи кой персонално е заплащал сумите за топлинна енергия. Що се касае до представения нотариален акт от [фирма] сочат, че с негово незаверено копие дружеството се е снабдило от Агенция по вписванията, чийто регистър е публичен - арг. чл. 42 и следващите от Правилник за вписванията. С оглед изложеното, от [фирма] подчертават, че доколкото жалбоподателката е клиент на топлинна енергия и е налице облигационноправна връзка при публично известни общи условия, личните й данни, както и на останалите клиенти в СЕС се обработват на основание чл. 6, ал. 1, б. „б“ от ОРЗД, тъй като обработването е необходимо за изпълнение на договор, по който субектът на данните е страна. В откритото заседание на КЗЛД, насрочено за 15.01.2020 г., на основание чл. 20, ал. 1 от АПК, страните в административното производство са били поканени към сключване на споразумение, за осъществяване на което им е предоставен 7-дневен срок. В посочения срок, [фирма] е депозирала писмо per. № ППН-01 - 219#34(18)/21.01.2020 г., в което е посочено, че предложението да заличи Е. Т. като клиент, длъжник, потребител и ползвател на топлинна енергия е неприемливо, тъй като тя е клиент на топлинна енергия, в качеството й на титуляр на вещно право на ползване, а според чл. 153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед горното КЗЛД е приела, че липсва възможност за сключване на споразумение по реда на АПК между страните в административното производство по жалба peг. № ППН-01-219/10.04.2018 г. и е определила разглеждането й по същество в открито заседание, насрочено за 25.03.2020г. Постъпила е молба от жалбоподателката - чрез процесуалния й представител С. Т., заведена под номер ППН-01 -219#42(18)/05.03.2020 г., за отлагане разглеждането по същество на жалба peг. № ППН-01-219/10.04.2018г. в открито заседание, насрочено за 25.03.2020 г. КЗЛД не е уважила молбата за поредно отлагане разглеждането на жалба peг. № ППН-01-219/10.04.2018 г., предвид факта, че липсват изтъкнати конкретни причини и приложени относими документи, обосноваващи отсрочване на разглеждането й по същество в открито заседание. Предвид гореизложеното с Решение № ППН-01-219/18 г. от 05.05.2020 г. КЗЛД е оставила без уважение, като неоснователна жалба рег. № ППН-01-219/10.04.2018 г., подадена от Т. срещу [фирма], като е приела че в случая обработването на личните данни на жалбоподателката е осъществено при наличие на предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, § 1, б. „б“ и „е“ от ОРЗД, като е било необходимо за изпълнение на нейни задължения в качеството й на битов клиен