Решение № 217 от 5.12.2012 г. на Районен съд - Павликени по дело № 788/2011 г.

Производството по реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Производството е образувано по жалба на С.Н.И., Н.Й.Н. и С.Й.С. ••• против Решение – Протокол № •• / ••. ••.1992 г. по преписка № ••• /1992 г. на ОСЗ гр •••••••. В жалбата се твърди, че жалбоподателите са наследници на Н. Х. Н., б.ж. на гр. ••••, на когото са възстановени земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ по преписка № ••• /1992 г. с протоколно решение № •• от ••. ••.1992 г. Твърдят, че част от заявените имоти – 12 декара в м.” •••• ” и 0.2 дка в м.” ••••• ” са отказани за възстановяване с мотив, че са застроени, което оспорват да е вярно. Излагат, че за землището на гр. •••••• и конкретно за двете цитирани местности не е съставен протокол по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, както и че за процесните имоти до 25.02.1992г. не е издаван АДС или АОС. Твърдят, че предприятието „ •••••• ”, сега „ •••• ”ЕООД никога не е притежавало собственост върху земеделски земи в тези местности или други права спрямо тези имоти по смисъла на чл.74 и 75 от ЗПБ. На това основание счита доводите на ОСЗ за осъществено застрояване от „ •••• ”ЕООД като неоснователни и твърдят, че протокол № •• и писмо изх.№ •••••• / ••. ••.2002г. за обезщетяване с компесаторни инструменти са нищожни ИАА. Допълнително излага, че с Решение на АС П. по АДм.дело ••• /2008 ОСЗ ••••• е следвало да представи преписи от своите решения, с които е отказано възстановяването на ЗЗ на жалбоподателите и същите са обезщетени с ПКБ, но това не е сторено. Едва на 03.01.2011 г. жалбоподателите твърдят, че са получили съставен и издаден от ответника административен акт, който считат за нищожен поради подписването му от лице, което не е законен представител на ответника, не е подписано от членовете на ПК към 2002г., докато Решение № •• - •• от ••. ••.2002г., приложено по преписката за същите имоти е подписано от председател, секретар и четирима членове на ПК. Твърдят, че новият АА е издаден едва сега и е фалшифициран като дата, а този от 2002г. не е подписан от легитимните служители на ОСЗ ••••• към датата на издаване, като ответникът укрива персоналния състав на ПК към тази дата. Твърдят, че процесният ИАА е антидатиран и не е възможно да е от 1992г.– в него се цитира писмо от 2002г., а самият той носи дата от 1992г., ответникът укрива или не е съставил регистър по чл.16 ЗСПЗЗ за решенията на ПК по чл.14 ЗСПЗЗ. Като извод от оплакванията счита, че е невъзможно издаването на процесния протокол да е станало на посочената в него дата, както поради изложените обстоятелства така и поради факта, че не е съобщен на заявителя след издаването си, а той е починал едва през 2001г. Твърдят допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, тъй като заявител по преписката е Й. Н. Х. и на негово име е следвало да бъде издадено решението – протокола от 1992г., какъвто е един от вариантите му. В същото време, приложения към преписката протокол със същия номер, дата и съдържание е издаден на името на Г. Х. Х. –един от наследниците, подал заявление на 03.09.2002г. по процесната преписка без знанието на другите наследници. Издаденото решение противоречи на друго решение на ПК от 28.12.2010г. за обезщетяване с ПКИ, тъй като едва с по-късното решение е постановен начина на обезщетяване. Считат, че е следвало имотите да бъдат възстановени в стари съществуващи граници, които са били налични към началото на реституционните процеси и към датата на жалбата. Молят да бъде обявен за нищожен протокол № •• / ••. ••.1992 г. на ПК •••••••, като алтернативно навеждат доводи и за незаконосъобразност. Претендират разноски. Ответникът по жалбата ОСЗ •••••••, редовно призован за с.з. и получил препис от жалбата не заема становище по нея, не се представлява в с.з. В изпълнение на съдебно определение е изпратил по делото изискани писмени доказателства по административната преписка. Съдът като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх.№ • / ••. ••.1991г. до ПК •••••• лицето Й. Н. Х., в качеството си на наследник на Н. Х. Н. е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в землището на гр. ••••• с обща площ 273.043 дка., сред които три ниви в м.” •••• ” и една нива в м.” •••• ” / •••••• / от 0400 дка. В м.” •••• ” са заявени нива от 12 дка, нива от 1 дка и нива от 6 дка., от които първата е І категория, останалите две ІІ категория. В заявлението са посочени и границите на всички имоти., а към него са приложени съответните документи за собственост на наследодателя. Освен заявителя, видно от удостоверението за наследниците по преписката, Н. Н. е наследен и от С.Н.И. – дъщеря и низходящите на починалия си син Х. Х. – М. Х. Ж. и Г. Х. Н.. По преписката липсва решение, с което ПК •••••• да се е произнесла по отношение на правата на собственост, които признава в полза на заявителя. Налице е протокол по реда на чл.18 ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ с № •• / ••. ••.1992 г., който в преписката фигурира в два различни варианта – с различно съдържание и без подпис на авторите му и в който се цитира решение, че се отнася за заявление с вх. № ••• / ••. ••.1992 г. – такова заявление по преписката няма приложено. В цитирания протокол от ••.08.1992 г. – варианта на стр. 78 от преписката, предмет на разглеждане са 116.900 дка, от които не са признати 12 дка в м.” ••••• ”, 0.200 дка в м.” ••••• ” с мотив, че мястото е застроено. Признат е 1 дка в м.” ••••• ” ІV кат.В този протокол не е отразено какво е застрояването и дали заявителят подлежи на някакво друго обезщетяване. В протокол № •• / ••.08.1992 г. на стр. 108 от преписката, издаден също по реда на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е повторен отказа за възстановяване на 12 дка в м.” •••• ” и 0.200 дка в м.” ••••• ” със същите мотиви – застрояване. И на този протокол липсват подписи на членовете на ПК. Няма данни и за връчването му на заявителя, който към датата, посочена като такава на издаване на протоколите е бил жив. Към жалбата са приложени различни Протоколи № •• / ••.08.1992г., на ПК –гр. ••••••••, отличаващи се и от описаните по-горе. В първия вариант – на л.5 от адм.д.№274/2011г. на АС •••••, произнасянето е по заявление на Г. Х. Х. /каквото по преписката липсва към тази дата/ и което се признава и определя за възстановяване на наследниците на Н. Х. Н. върху 23 от заявените зем.имоти и се отказва възстановяване на 13 други, сред които процесните две с вече познатия мотив, че имотите за застроени. По отношение на спорните общо12.200дка в решението е отразено, че за тези имоти е 4обезщетен с бонове, съгласно допълнително уточняване с писмо ••••• / ••.08.2002г. на Кмета на Общината. Посочването в текста на адм.акт на друг документ с дата десет години след посочената дата за неговото съставяне недвусмислено доказва, че този протокол всъщност е съставен след датата на цитираното писмо. Преписът по делото не носи подписи на съставилите го лица. В заглавната му част са посочени председател, секретар и трима членове на ПК – поименно. Във втория вариант на протокола – със същата дата, се цитира друг по-късен документ – Протокол № ••••••.04.1996г. и два от 1993г. Тук председателят на комисията е различен, членовете са четирима и единият не съвпада и отново липсват техни подписи под документа. В хода на съдебното производство ответникът по жалбата е задължен да представи оригинал на оспорения административен акт с подписи на членовете на ПК към датата на съставянето му. Не е изпратен по делото оригинал или копие на оригинала заверено от ответника.Представени са отново преписи на протокол № •• / ••.02.1992 г. в два от посочените по-горе варианта – на името на Г. Х. Х. и на името на Й. Н. Х., като и в двата се цитират протоколи от 1996 г. и 1993 г. и писмо от 2002 г. Не е представен регистър на издадените решения по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ. Видно от текста на писмо № ••••• / • / ••.06.2011 г. ОСЗ ••••••• отговаря на запитване от ДСИ при РС гр. ••••••, че по преписка № ••• /1992 г. не съществува в протокол за отказ за възстановяване на земеделски земи със заявител Й. Н. Х., тъй като такъв не се съхранява на хартиен носител. В същото писмо се признава, че по преписката няма уведомления до заинтересованите лица по чл.10б ЗСПЗЗ и е налична единствено обратна разписка за връчване решения за обезщетяване с ПКБ. Тази преписка е представена и в материалите по настоящия процес, но тя няма отношение към оспорения административен акт. Изискан е списък на състава на ПК гр. ••••• към 2002 г., от където е видно, че посочения в първия протокола като председател С. Б. е заемал тази длъжност до 23.10.2001 г., а посочения по втория протокол председател Й. И. е встъпил в тази длъжност на 19.03.2002 г. ••••• за целия период е била Г. Б. В оспореното решение – протокол е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомлението пред РС. По делото липсват доказателства за връчването му на жалбоподателите или на заявителя, ако същото е връчено още при издаването си, което както се твърди е станало 1991 година. Представена е едно известие-обратна разписка с получател Й. Н. Х., върху което липсват пощенски печати, не е известно дали, кога и на кого е изпратено и върху което не е отбелязано във връзка с каква пратка е свързано. Жалбата е депозирана пред АС П. чрез ОСЗ ••••• с вх. № ••••• / ••.03.2011 г. При така изложената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от наследниците на заявителя по процесната преписка по реда на ЗСПЗЗ, които се явяват заинтересовани от постановеното решение. Производството по оспорване решенията на Поземлената комисия/ПК/, респ. тези на Общинската служба”Земеделие”/ОС”З”/ е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложения нормите на АПК. Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения: Претендира се нищожност на решение № •• / ••.08.1992 г. на ПК гр. ••••, постановено по преписка № ••• /1992 г. на същата комисия. За да е валиден административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. Атакуваното решение е представено от ответната страна в заверено копие. Върху същото не са отразени идентични имена на членовете на комисията, която е издала протоколното решение, за всеки от представените преписи, така и техните подписи. На основание чл.190 ГПК съдът е изискал от ответната страна да представи оригинала на атакувания акт, но такъв не е представен, поради което и на осн. чл.190, ал.2 вр. с чл.161 ГПК съдът приема, че такъв не съществува. Нещо повече, установено е от другите писмени доказателства, че по преписка № 540/1992г. няма наличен протокол № •• / ••.08.2992г. с положени подписи. Същият е съхранен единствено в програмния продукт на ОСЗ ••••, съставен неизвестно кога и от неизвестни лица. Съгласно първоначалните изисквания на чл.60 ал.4, ал.5 от ППЗСПЗЗ, действащи към момента на постановяване на процесното решение в състава на общинските поземлени комисии задължително следва да участват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, като изискването е императивно. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на нищожност. При така установеното би могло да се приеме, че няма постановен акт, съществува само проект на същия и че всъщност органа който е следвало да го постанови не е заявил волята си. Отделно от това не е установено дали посочените имена като числен състав отговарят на императивните изисквания на закона. Доколкото обаче страната претендира нищожност на акта на посочените горе основания съдът прие, че атакуваният акт е нищожен, тъй като не е подписан и не е подпечатан – задължително условие за неговата валидност. Не може да се установи че протоколното решение е взето в законен състав с оглед нормите на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на решението. Жалбата се явява основателно и следва да се прогласи нищожността на атакувания акт. При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 750лв. Водим от гореизложеното съдът