Решение № 271 от 8.6.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 420/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. З. С., род. на •••• г. с ЕГН •••••••••• и П. З. С., род. на ••••• г. с ЕГН ••••••••••, чрез тяхната майка и законен представител З. С. С. от гр.• с ЕГН ••••••••••, всички представлявани от адв.М.Г. от ЯАК против С. С. с ЕГН ••••••••••, род. на ••••• г., чрез нейната майка и законен представител З. С. С. от гр.• с ЕГН ••••••••••, с която са предявени искове с посочено правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от СК (установяване на произход от баща). В исковата молба ищците сочат следните обстоятелства, на които основават претенцията си: Те и ответницата са сестри, като трите са родени от майка З. С. С.. Майката на малолетните ищци - З. С. С. и бащата на ответницата - А.З.С. се запознали през 2006 г., а през 2008 г. заживели на семейни начала, като съжителството им продължило до смъртта на А.С. през 2021 г. След раждането на двете им дъщери - Е. и П., родителите заминали да работят във Великобритания, където било заченато и родено детето С., припознато от баща си там, т.е. с узаконен произход. По отношение на децата Е. и П., родителите отложили извършването на процедурата по тяхното припознаване, тъй като не съществувало съмнение или спор относно факта на бащинството, но при последното си връщане в България, на ••• г., баща им А.З.С. починал внезапно и децата останали с неустановен произход от баща. Това обстоятелство породило правния интерес на ищците да поискат установяване на този правнорелевантен факт по съдебен ред по отношение на наследницата на починалия А.З.С. - дъщеря му С. С.. С определения №642/14.11.2022 г. и №793/22.12.2022 г., на основание чл.29, ал.4 ГПК съда назначи на малолетната ответница С. С. особен представител - адв.К.А. от ЯАК. В срока по чл.131 ГПК ответницата С. С., чрез назначения й особен представител - адв.К.А. от ЯАК е депозирала писмен отговор, в който е заявено становище за допустимост на предявените искове, а по отношение тяхната основателност се сочи, че такова ще бъде взето след събиране на доказателствата. В о.с.з. по същество ищците, чрез пълномощника си адв.М.Г. от ЯАК, поддържат предявените искове и молят за уважаването им. В о.с.з. ответницата, чрез особения си представител адв.К.А. от ЯАК изразява становище за основателност на предявените искове. Претенция за присъждане на разноски не е заявена от никоя от страните по делото. След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС прие за установено следното от фактическа страна: Ищците Е. З. С., род. на •••• г. и П. З. С., род. на ••••• г. и ответницата С. С., род на ••••• г. са сестри, като и трите са родени от майка З. С. С.. Майката на ищците - З. С. С. и бащата на ответницата - А.З.С. се запознали през 2006 г., а през 2008 г. заживели на семейни начала, без да имат сключен граждански брак, като съжителството им продължило до смъртта на А.З.С. на ••• г. От връзката им се родили двете дъщери - Е. и П., като през 2015 г. родителите заминали да живеят и работят във Великобритания, където било заченато и родено и детето С., припознато от баща си там, т.е. с узаконен произход. До момента на смъртта на А.З.С., той и З. С. С. са живели заедно, той се е грижел за семейството си, осигурявал им е храна и подслон. Нито той приживе, нито някой от роднините му някога е оспорвал бащинството му по отношение на децата Е. и П.. Понастоящем в удостоверенията за раждане и на двете деца в графата „баща” не е записано нищо. Описаните обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства - Удостоверение за наследници №ГС-02-008574/21.09.2021 г., на Об-на гр.Ямбол; Препис - извлечение от акт за смърт №••••/••• г.; Удостоверение за раждане от ••• г., изд. въз основа на Акт за раждане №•••• г. на Община гр.Сливен; Удостоверение за раждане от ••• г., изд. въз основа на Акт за раждане №••••• г. на Община гр.Сливен; Удостоверение за раждане от •••• г., изд. въз основа на Акт за раждане №••••/•••• г. на Община гр.Ямбол. Тези фактически обстоятелства не се оспорват и от ответницата С. С., представлявана в производството от особен представител. В показанията си разпитаните по делото свидетели П. Р. /майка на А.З.С. и баба на ответницата/ и Ю.В.Ю. /братовчедка на А.З.С./ заявяват, че З. и А.С. оженили през 2008 г., направили годеж и сватба по техните обичаи, но не са се подписвали. Винаги били едно семейство и живеели заедно, разбирали се, не са се карали или разделяли до смъртта на А. през 2021 г. - 13 години били все заедно. З. не е имала друг мъж, на 15 години се оженила за А.. Трите деца на З. били деца на А.. З. и А. заминали за Англия през 2015 г. заедно с двете си деца - Е. и П., а третото им дете - С. се родило в Англия. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявените в производството искове са такива с правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от СК – ищците Е. З. С. и П. З. С. искат да бъде установен произходът им от баща, като се признае, че техен биологичен баща е А.З.С.. Тъй като А.З.С. е починал на ••• г., исковете за установяване на произход са предявени срещу неговия наследник - малолетното дете С. С., род. на ••••• г., представлявана в производството от назначен от съда особен представител. Съгласно нормите на чл.69, вр. чл.72, ал.2 СК произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници. Исковете се преценят от съда като допустими. Предпоставка за допустимост на иска за търсене на произход от бащата е наличието на произход от майката и неустановен произход от бащата. Липсата на титул за произход от бащата е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска на детето. По своята правна същност, тази процесуална предпоставка е абсолютна и съдът е длъжен да следи за нея служебно. Видно от приетите, като доказателство по делото удостоверения за раждане на децата Е. и П., и двете са родени от майка З. С. С. и от баща неизвестен, предвид на което съдът намира, че в процесния случай тази законова предпоставка е налице. Страните по делото не спорят и съдът приема за установено, че исковата молба е депозирана в съда в предвидения в закона преклузивен срок за това. При всичко изложено предявените искове се прецениха за процесуално допустими и като такива подлежат на разглеждане по същество. При преценка по същество съдът намери исковете за основателни по следните съображения: От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че от 2008 г. до ••• г. (когато А.С. е починал), т.е. и през периода на зачеване на децата Е., род. на •••• г. и П., род. на ••••• г. З. С. и А.С. са живели на семейни начала, макар и без да имат сключен граждански брак. И двете деца произхождат от А.С., тъй като той е живял със З. С. в периода на зачеването им, съгласно свидетелските показания на св. П. Р. /майка на А.С./. По делото не са заявени твърдения, нито ангажирани доказателства, през периода на зачеване и на двете деца, майката да е имала интимни контакти с други мъже, които биха могли да изключват възможността да е забременяла от А.С.. Предвид събраните и неоспорени писмени и гласни доказателства съдът счита, че в настоящия случай по делото безспорно се установи, че биологичен баща на децата Е., род. на •••• г. и П., род. на ••••• г. е А.З.С., починал на ••• г., поради което предявените искове с правно основание чл.69, вр. чл.72, ал.2 от СК са основателни и следва да се уважат. При това следва да се приеме за установено по отношение на ответника С. С., род. на ••••• г., че произхода на децата Е. З. С., род. на •••• г. и П. З. С., род. на ••••• г. е от баща А.З.С., починал на ••• г. След влизане на решението в законна сила, препис от същото следва да се изпрати на Община гр.Сливен за отразяване на промените в актовете за раждане на децата, а именно: вписване на А.З.С. като техен баща и съобразяване на бащиното и фамилното име на децата с тези на бащата. При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът обаче не присъжда разноски, поради липса на надлежно искане в тази насока. Водим от изложеното, ЯОС