Решение № 213 от 29.3.2023 г. на Районен съд - Русе по дело № 2167/2022 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от „Строител“ ООД със седалище гр.Русе, представлявано от П. С. и Адриян Златарски, против Наказателно постановление № КГ- 2423 от 1.12.2021 г. на Председател ДАМТН, с което за административно нарушеине по чл.8 ал.ІІ от ЗЧАВ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева, и са възложени разходите з авземане и изпитване на проба в размер на 580 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения и недоказаност на вмененото нарушение. Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна. Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата. От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 27.04.2021 г., в гр.Русе, служители на ДАМТН извършили проверка на бензиностанция- „Ведомствен обект“ № 1, намираща се по бул.“Т.“ № 34 и стопанисвана от жалбоподателя.По естеството си този обект се ползвал във връзка с извършване на дейността на „Строител“ ООД- строителни и монтажни работи, при които били ползвани машини с дизелови двигатели за вътрешно горене.При така направената инспекция, от бензиноколонка № 1 била взета проверка от течно гориво за дизелови двигатели, за което бил съставен протокол за вземане на проба № Рс- 053/27.04.2021 г.Установено било, че последно зареждане на цистерната на ведомствената бензиностанция било извършено от „Инса Ойл“ ЕООД на 20.04.2021 г. Горивото било придружено от декларация за съответствие. Към 27.04.2021 г. в цистерната според отчетността останали около 2 907 л дизелово гориво.Самото вземане на проби било осъществено със съдействие и в присъствието на лице, намиращо се в района и работещо като „шофьор бетонпомпа“ в „Строител“ООД- И.А..При това пробонабиране били напълнени шест предварително подготвени съда с обща вместимост от 4.8 л.Впоследствие, една от пробите била изпратена в подвижна лаборатория в гр.Плевен, където била изследвана по шест показателя и по показател пламна температура отчела резултат 45°С при минимален от 55°С. Във връзка с това несъответствие друга проба била изследвана в стационарна лаборатория гр.София. При това изследване показател пламна температура отчел резултат 47.5°С при минимален от 55°С. На 17.05.2021 г. на жалбоподателя било изпратено експертно заключение от същата дата, като от негова страна писмено било заявено оспорване на резултата.С оглед това оспорване, от страна на дружеството била изпратена за анализ контролна проба и при изследване показател пламна температура отчел резултат 47.05°С при минимален от 55°С. На 11.06.2021 г., независимо от стартиралата процедура по оспорване, жалбоподателят бил поканен за съставяне на акт за нарушение.На 16.07.2021 г. дружеството жалб. изрично писмено заявило, че желае арбитражен анализ, който бил отказан /също в писмена форма на посочената дата/.Така, на 16.07.2021 г. срещу „Строител“ ООД бил съставен АУАН № А- 114, сочещ осъществено нарушение по чл.8 ал.ІІ от ЗЧАВ.Актът бил предявен на представител и лично връчен, а въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание. В производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се изложени множество доводи в жалбата, както и по същество, основно заключаващи се теза, че е налице необоснованост и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснати процесуални нарушения и несъответствие на фактическите изводи с доказателствата. Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- оправомощителна заповед на ДАМТН, протокол за проверка и вземане на проба от 27.04.2021 г., декларация за съответствие на горивата, експедиционна бележка от 20.04.2021 г., касови бонове, фактура от 20.04.2021 г., заявки за изпитване на проба от 28.04.2021 г., протокол от изпитване от 28.04.2021г., експедиционно заключение от 28.04.2021г., КП за съответствие на течно гориво с изискванията за качество от 28.04.2021г., сертификат за акредитация, Заповед № А 671 от 23.11.2020 г., писмо за връчване на резултати на жалбоподателя, заявление за оспорване на резултати, протокол за изпитване от 14.07.2021 г., искане за извършване на арбитражен анализ от 16.07.2021 г., отказ за извършване на арбитражно изпитване, АУАН № А- 114 от 16.07.2021г., справки от търговски регистър, калкулация на разходите за изпитване, копие от стандарт БДС EN14275: 2013, заповеди А- 113 и А-114 /оправомощителни/, сертификат на Д.Ш., свидетелство за регистрация на ФУ, длъжностна характеристика, извлечение от дневник на продажбите, БДС EN ISO3170, обоснованото и пълно експертно заключение по назначена съдебно- техническа експертиза- приета инеоспорена, показанията на свидетеля А. М.- актосъставител.Съдът кредитира изцяло гласните доказателства, тъй като намира, същите за кореспондиращи с писмения доказателствен материал от гледна точка на фактите. Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е допустима и основателна. В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения. В издаденото наказателно постановление не е посочено място на извършване на вмененото нарушение, а отразените фактически обстоятелства не съответстват на възприетата като относима правна квалификация. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е разпространявал гориво, несъответстващо по качествени показатели на въведените изисквания, но не е отразил къде и как е станало това. Мястото на извършване на нарушението принципно има най- съществено значение от гледна точка на изследване на въпроса за компетентността.В същото време, конкретно мястото на извършване на нарушението е въпрос от съществен характер, доколкото жалбоподателят е отразен като краен разпространител по смисъла на § 1 т.20 от ДР на ЗЧАВ. Т.е. мястото на осъществяване на действията е има пряко отношение към обективен признак на състава на вмененото нарушение, което по същество е и недоказано. Според разпоредбата на чл. 34 ал. 2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8 ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба. От самата диспозиция на разпоредбата следва, че субект на това нарушение може да е както физическо така и юридическо лице. Това лице следва или да разпространява или да ползва /в смисъла, вложен в § 1, т. 22 от ДР на ЗЧАВ / течно гориво, като последното обективно не следва да отговаря на нормативното изискване за качество за гориво от този вид според критериите на нормативния акт, посочен в чл. 8 ал. 1 от ЗЧАВ. От своя страна разпространението на гориво има легално определение в разпоредбата на § 1 т. 23 от ДР на ЗЧАВ. Издаденото наказателно постановление не съдържа описание на фактически обстоятелства, от които да се разсъди, в какво се състои дейността по разпространяване на некачествено гориво, вкл. както бе посочено по- горе- и мястото, където е станало това.Според дефиницията на нормата, разпространението е движение на течното гориво по търговската верига и складирането, респективно съхранението му в обектите, визирани в чл. 3 ал. 1 т. 5 от ЗЧАВ. В проведеното административнонаказателно производство, при установяване на нарушението и налагане на наказание са допуснати и съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателя в производството. Изводите за осъществено нарушение са направени след изпитване на взети проби от гориво от обект, стопанисван от жалбоподателя.Съгласно приетото и неоспорено заключение по назначената в хода на делото техническа експертиза „…не може да се твърди, че са спазени всички правила при вземането на контролни проби за окачествяване на Гориво за дизелови двигатели“.Този извод на експерта създава съмнения относно правилността на достигнатите при изпитването резултати и съответно- обосноваността на изводите на актосъставител и особено- наказващ орган. Предвид изложеното, на база на посоченото, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, защото заключението за потвърдени разпрострастранени некачествени горива е компрометирано от начина на пробонабирането. Правото на защита на жалбоподателя в производството е нарушено и на друго основание. Съставеният акт за нарушение не се ползва с презумптивна доказателствена сила, още по- малко- издаденото наказателно постановление.Този принцип означава, че наказващият орган е длъжен в рамките на воденото производство първо да издири обективната истина, преди да се произнесе с НП като първа инстанция по същество /т.е. да разследва спорните обстоятелства/, а след това- да докаже обвинителната си теза. Очевидно е, че още преди съставяне на акта за нарушение такива спорни обстоятелства са се явили, доколкото от страна на жалбоподателя изрично е посочено, че се оспорват резултатите и се иска изпитване и на съхранявана арбитражна проба.Регламентираната в подзаконов нормативен акт, още повече- в приложение към нея, процедура, не може да отмени принципно обезпеченото с нормата на закон право на защита.Всеки жалбоподател има право в производството да оспорва изводите, като противопостави тези и доказателства.Очевидно конкретно едно от доказателствата, което е било възможно да се приобщи, е била спорната неизследвана арбитражна проба.Като е лишен от тази възможност във воденото административнонаказателно производство, на жалбоподателя е нарушено правото на защита, на което основание издаденото НП също се явява незаконосъобразно. Отделно от всичко посочено, съдът намира, че събраните към момента по делото доказателства не обосновават извод за извършено по същество нарушение по чл.8 ал.ІІ от ЗЧАВ.Отново съгласно приетото и неоспорено заключение по назначената техническа експертиза, „всички показатели на даден продукт са взаимно свързани.Отклонението от стандартизационните стойности на един показател неминуемо дава отражение върху останалите такива.Нестандартната пламна температура дава своето отражение върху показателите Цетанов индекс, Цетаново число, вискозитет, съдържание на сяра, дестилационна харектеристика.Отражението се изразява в получаване на резултати, които не влизат в границите на стандартните норми.Всички показатели се влияят от състава на дадено гориво.Пламната температура- също.Като физико- химически показател пламната температура е второстепенен и определя наличието на леки фракции, респ. наличие на леки въглеводороди.Нейната стойност не е свързана със Закона за нарушаване чистотата на атмосферния въздух.Освен това в случая се третира продукт- дизелово гориво, който съдържа биокомпонент, който допринася за безопасността на горивото спрямо околната среда и най- вече спрямо въздуха.От своя страна наличието на леки фракции се констатира с показател „дестилационни характеристики“, които имат стойности, отговарящи на стандартизационните норми.“.При наличието на подобно експертно заключение, свързано със специфичната оценка на фактите, не е възможно и не е обосновано отнасянето на същите тези фактически обстоятелства към извод, че е осъществено нарушение по ЗЧАВ поради разпространение на гориво, несъотвестващо на изискванията за качество, нормативно въведени. С тези мотиви съдът приема, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано поради несъотвествие на изводите на наказващия орган със събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Мотивиран така и на основание чл.63 ал.ІІ т.1 от ЗАНН съдът