Решение № 117 от 5.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 161/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения А. К. С., депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в същото са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения. В допълнение към искането са били изложени съображения във връзка с претендирани съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 НПК - за допуснато нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Претендира се за възобновяване на делото, отмяна на решението на втората инстанция, с което е била потвърдена присъдата на първия съд и връщането му за ново разглеждане. При условията на алтернативност, се иска намаляване на наказанието. В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на осъдения и неговия служебен защитник. В пренията, осъденият поддържа изцяло доводите на своя служебен защитник. Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че молбата за възобновяване на делото следва да бъде оставена без уважение. В последната си дума осъденият заявява, че иска делото да се върне за ново разглеждане на окръжния съд, който счита, че е компетентен да стори това като първа инстанция. Настоящият съд намира, че искането на осъдения за ревизия на цитираните съдебни актове (решение на ПОС, с което е потвърдена присъдата на ПРС) чрез отмяната им по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, но разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането на осъдения е неоснователно. С присъда № 134 от 09.06.2023 г. по НОХД № 455/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХХVI н. с. А. К. С. е бил признат за виновен за това, че на 05.09.2022 г. в гр. П се заканил с убийство на М.Г.Ч., като й казал, че „няма да излезе жива“; че „ще я утрепе“ и като я удрял с юмруци и шутове основно в главата и я влачил за косата, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същия съдебен акт А. К. С. е бил признат за виновен и за това, че на 05.09.2022 г. в гр. П се съвкупил с лице от женски пол – М.Г.Ч., без нейно съгласие, като я е принудил към това със сила и със заплашване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан на тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК вр. чл. 54, ал. 1 НК е бил осъден на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 1 НК първият съд е наложил на С. едно общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С решение № 99 от 06.03.2024 г. по ВНОХД № 1580/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив присъдата на районния съд е била потвърдена, като решението на въззивната инстанция влязло в законна сила на посочената дата. Следва предварително да се каже, че от съдържанието на допълнението към искането на осъдения се извличат претенции за възобновяване на приключилите дела на инстанциите с позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК – поради допуснати съществени нарушения, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Преобладаващите оплаквания, обаче, са за необоснованост на приетите фактически положения и обективна несъставомерност на престъплението изнасилване, които също са били обвързани с оспорване на авторството. Оплакванията за необоснованост, обаче, не кореспондират със специфичните характеристики на настоящото производство - способ за извънреден контрол на наказателните дела, при който необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно основание. При това положение, наведените доводи за необоснованост могат да бъдат обсъдени единствено на плоскостта на претенции за допуснати съществени пропуски относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Отделно от това, при все да се твърди, че законът е бил приложен неправилно или е приложен закон, който не следва да бъде прилаган, искането реално също е концентрирано върху оплаквания за съществени процесуални нарушения, доколкото не се сочи погрешна интерпретация на норма от закона. Не могат да бъдат споделени доводите на осъдения, изразени в подадената до съда по възобновяване молба, че присъдата на първия съд е била постановена при нарушение на закона, при непълнота на доказателствата, необоснована с оглед на събраните доказателства, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата, рефлектирало и върху крайния съдебен акт на първата инстанция и решението на въззивния съд. Както се посочи, преимуществено съображенията на С. представляват оспорване на вече приетите от инстанциите фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на контрол от настоящия съд, доколкото същият не разполага с правомощия да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства и да променя фактите по делото. За това, изложените в молбата за възобновяване на делото доводите за необоснованост не могат да бъдат разисквани, защото на проверка подлежи спазването на правилата за събиране на доказателствата, тяхната проверка и припознаване от съда, чийто акт се атакува чрез извънрендния способ. Изискване към мотивите на инстанциите е да съдържат формираното у тях вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е бил осъществен без допуснати съществени процесуални нарушения, представеното вътрешно съдийско убеждение изразява суверенната воля на съдебните състави, когато покрива критериите за обективност, всестранност, логичност и то не подлежи на ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела. Доводите на осъдения за необоснованост на въззивния съдебен акт не са съобразени с допустимите от закона предели на проверка и не могат да бъдат разгледани по същество, но биха могли да бъдат разгледани на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка предложената от осъдения различна интерпретация на показанията на самата пострадала, както и показанията на свидетелката, която е подала сигнал на спешен телефонен номер 112, не може да бъде сторена по изложените вече причини. Същевременно, оплакванията пред съда по възобновяване, че изложените от въззивната инстанция аргументи в подкрепа на обвинителната теза „са неубедителни, а доказателствата са тълкувани невярно“, че доказателствената маса е била обсъдена при „непрецизно проведено от двете инстанции съдебно следствие и може да се твърди, че обективната истина не е била установена и е било опорочено вътрешното убеждение на съда“, че във въззивното решение „непълно са изложени доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивната жалба възражения и оттук е налице липса на мотиви“, не са конкретизирани. Представени са общи твърдения без детайлно описание на конкретни процесуални нарушения, които са допуснати по делото. В тази връзка, също в общ план, може да се каже, че не е налице липса на оценка за достоверност на доказателствените средства от инстанциите по същество. Те са обсъдили съвкупно събраните доказателствата, като са анализирали подробно смисъла и значението на всяко едно от тях, както по отделно, така и в логическа връзка помежду им. Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при проверката и обсъждането на събраните доказателства не са конкретни и детайлни, а и не намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са се ръководили изцяло от закона. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства, включително и тези на пострадалата, анализирал е и обясненията на подсъдимия. Били са обсъдени и аргументите на защитата дали са били налице всички елементи на квалифицираното съобразно субекта си изнасилване, като мотивирано не са били споделени доводите, че спрямо пострадалата не е била упражнявана принуда, а сексуалният контакт е бил осъществен доброволно. Инстанциите са посочили, че са базирали изводите си за осъществена спрямо пострадалата принуда и съвкупление против нейната воля на установените от тях факти. Съгласно материалите по делото, съдилищата са изпълнили всички свои задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са изложили подробни мотиви за обективната и субективна страна и на двете деяния, предмет на делото. Даден е бил и отговор на всеки един от изтъкнатите доводи. Много подробно ПОС и ПРС, респективно в решението и в мотивите към присъдата, са коментирали наведените възражения за събраните доказателства и тяхната преценка във връзка с обективната и субективна съставомерност на изпълнителните деяния и на двете престъпления, за които спрямо С. са били повдигнати обвинения. Въззивната инстанция - ПОС, сезирана с жалба на осъдения е възприела изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд. Мотивирано е припознала и доказателственият анализ на районния съд във връзка с приетите фактически констатации. Освен оценката на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е отговорил подробно и на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит във връзка с авторството на престъпленията, като ги е отхвърлил аргументирано, включително и на основание проведеното допълнително съдебно следствие. В посочения вече по-горе смисъл, първата и въззивната инстанция са преценили всички възможности за проява на субективизъм от страна на пострадалата. Същевременно са отчели в пълнота и статутът й на уязвима жертва на престъпно посегателство по смисъла на Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяната на Рамково решение № 2001/220/ПВР. Отговорили са защо дават вяра на едни и не кредитират други доказателства, като по този начин са обсъдили и възраженията на защитата. И двете съдилища по същество са направили самостоятелен и задълбочен анализ на всички доказателствени средства, изрично са посочили кои гласни доказателства кредитират и поради каква причина ги възприемат. Както се каза и по-горе, въззивният съд е провел и допълнително съдебно следствие, като е отговорил на направените от С. и неговия защитник възражения. Що се отнася до доводите за начина на започване на разследването по общия ред и уведомлението по реда на 212, ал. 3 НПК, каквито се навеждат за първи път пред настоящия съд, претенцията за нарушение на посочения ред е лишена от правно основание. В случая, наказателното производство при разследване по общия ред е започнало при условията на неотложност. Законодателят е предвидил възможността разследването да започне при условията на неотложност без изрично изявление на прокурора и без неговото знание в хипотезата на чл. 212, ал. 2 НПК, при която законодателят е въвел необоримата презумпция, че с извършването на конкретно действие по разследването наказателният процес се счита за започнал. След изготвянето на съответен протокол, разследването се счита за започнало, без да е необходимо някакво изрично писмено или устно изявление на разследващия орган. Действително, така както се сочи и в молбата на осъдения до настоящия съд, не всяко действие по разследването измежду регламентираните в чл. 136, ал. 1 НПК доказателствени способи може да постави началото на досъдебното производство по общия ред и не във всички случаи въпросната хипотеза е приложима. В случая, обаче, молителят не твърди да са били налице някои от ограниченията, визирани в разпоредбата на чл. 212, ал. 2 НПК, като фокусира оплакванията си върху сигнала, предхождащ проведеното действие по разследването, което (действие) от друга страна е напълно годно да постави началото на наказателното производство в условията на коментираната хипотеза на неотложност. Във връзка с доводите, наведени пред съда по възобновяване за разследващата компетентност, посочена в чл. 194 НПК, следва да се каже, че поставената от молителя проблематика от една страна изобщо не покрива визираните в цитираната норма хипотези. От друга страна, осъденият прави неуспешен опит да модифицира въпроси, които законът и съдебната практика са разрешили по непротиворечив начин, приемайки че досъдебното производство се счита за образувано и събраните материали имат процесуална стойност и в случаите, когато разследването е започнато при условията на чл. 212, ал. 2 НПК от един вид разследващ орган (като например разследващ полицай), а впоследствие се е установило, че поради характера на престъплението или лични качества на извършителя, досъдебното разследване е трябвало да се провежда от друг разследващ орган (като например следовател). Изхождайки от цитираните хипотези, молителят се позовава на териториалната компетентност на различните полицейски управления в рамките на град П, пропускайки значението на разпоредбата на чл. 218 НПК. Важно в конкретния случай е това, че както първоначално събраните материали по т. нар. „горещи следи“, така и цялостното разследване са били проведени от компетентен орган – разследващ полицай под надзора на родово компетентната прокуратура. Всички разследващи полицаи в П са назначени в ОД на МВР – Пловдив в отдел „Разследване“, поради което на обстоятелството, върху което акцентира осъденият, че огледът бил извършен от разследващ полицай от 4-то РПУ – Пловдив, а не от 5-то РПУ, не може да се придаде значение на процесуално нарушение. А и, в посочения от държавното обвинение смисъл и съобразно данните по делото, за месец септември 2022 г. е действала заповед № 31737893 от 31.08.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив за определяне на разследващи по график за всеки един ден от месеца, които да извършат първоначалните действия по разследването при започване на досъдебно производство с правна и фактическа сложност, извършени на територията, обслужвана от 4-то и 5-то РУ на МВР. Отделно от това, съобразно служебно известните на обвинението заповеди, за времето от 17.30 ч. на 05.09.2022 г. до 8.00 ч. на 06.09.2022 г. в конкретния график е бил определен именно главен инспектор Г.Ц. – Началник сектор „Разследване“ в 4-то РУ на МВР-Пловдив, който е извършил огледа на местопроизшествие. В случая досъдебното производство е започнало с оглед на местопроизшествие, извършен на 06.09.2022 г., като съгласно изискванията на ал. 3, на чл. 212 НПК в срок от 24 часа е била уведомена Районна прокуратура – Пловдив. Съгласно протоколите за извършени процесуално-следствени действия в досъдебното производство не са били нарушени правилата за образуването му, нито са били ограничени правата на обвиняемия, поради което доводите на осъдения се приемат за неоснователни. В този смисъл може да се посочи и решение № 267 от 14.06.2012 г. по наказателно дело № 783 от 2012 г. на ВКС, III-то наказателно отделение. Това на първо място е така, защото на 06.09.2022 г., датата на която е бил извършен огледът на местопроизшествие, осъденият е бил привлечен и в качеството си на обвиняем с постановление на наблюдаващия прокурор, като в разпитите си на подготвителната фаза (л. 22-24 от досъд. пр. и л. л. 27-29 от досъдебното производство), действително е заявил, че желае разследването да му бъде предявено, което е било сторено 23.12.2022 г. (л. 189 от досъд. пр.). Действително разследването е било предявено само на защитата втория път, след като по реда на чл. 229, ал. 3 НПК е било уважено доказателствено искане на адв. Ч., но това не нарушава правата на осъдения по чл. 55 НПК. Изхождайки от характера на това действие – определени лица да се запознаят с материалите по делото, оплакването е без практическа стойност, тъй като в съдебната фаза в рамките на две инстанции по същество делото е било на разположение на страните (в този смисъл например решение № 311/2012 г. по н. д. 892/2012 г. ва ВКС, I н. о.). На второ място, наблюдаващият прокурор носи отговорност за ефективното, срочно и законосъобразно разследване, като НПК предвижда достатъчно гаранции в тази насока. По-конкретно може да се посочи, че например разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора (чл. 52, ал. 3 НПК), писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 НПК), разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора (чл. 203, ал. 2 НПК), прокурорът ръководи разследването (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК), може да дава указания по разследването (чл. 196, ал. 1, т. 2 НПК), следи за законосъобразното провеждане на разследването (чл. 196, ал. 2 НПК) и т. н., поради което няма каквото и да е основание да бъдат споделени аргументите на осъдения за некомпетентен разследващ орган. На следващо място, що се отнася до „неяснотите“ на които се спира молителят във връзка с това за какво престъпление е било образувано досъдебното производство, следва да се посочи, че презумпцията за образуване на същото в хипотезата на чл. 212, ал. 2 НПК не ограничава правомощията на прокурора лично, като ръководител на подготвителната фаза на процеса, да реши кога и за какво деяние да започне разследване. При все процесът да започва без негово знание, в посочения вече по-горе смисъл, всяко следващо процесуално действие е под неговия непосредствен надзор като наблюдаващ прокурор. Гаранция за това е и коментираното задължение на разследващия орган, извършил действието по чл. 212, ал. 2 НПК, в рамките на 24 часа да уведоми за него родово и местно компетентната прокуратура (чл. 212, ал. 3 НПК). Законът не е формулирал конкретни изисквания каква да е формата на подобно уведомяване, но в случая е било изпратено писмено съобщение, в което разследващият орган е посочил кога е било образувано наказателното производство, с какво действие по разследването и за какво престъпление. В този момент и наблюдаващият прокурор е бил информиран за воденото под негово наблюдение дело. Доводите на молителя са неоснователни и доколкото съгласно решение № 7/04 г. на КС, възможността разследването да започне при условията на неотложност, без знание и разрешение на прокурора, не накърнява неговото конституционно установено ръководно положение. Не намират опора в закона и материалите по делото и оплакванията на осъдения, че актът за образуване на досъдебното производство не е съдържал необходимите реквизити. Действително съгласно чл. 214, ал. 2 НПК, в него, освен обстоятелствата по чл. 129 НПК, следва да бъдат посочени и законният повод за образуване на делото. В случая самият протокол за оглед на местопроизшествие сочи конкретна хипотеза от чл. 208 НПК, която е послужила като основание към провеждането му при условията на неотложност. Посочени са били и данните за извършено престъпление, които са дали основание на органа, провеждащ действието да приеме, че разследването следва да започне при условията на чл. 212, ал. 2 НПК. Но тези оплаквания са без всякакво значение доколкото съдебната практика приема, че непосочването на данните за престъплението в първоначалния протокол по чл. 212, ал. 2 НПК не нарушава правото на защита на обвиняемия и не съставлява съществено процесуално нарушение ( в този смисъл например решение № 108 от 15.06.2008 г. по н. д. № 32/2009 г. на ВКС, III н. о.). Не би следвало да има съмнение, че в случая става дума за такива процесуални действия, които не могат да се отложат до изричното произнасяне на прокурора с постановление, защото в противен случай би се създала опасност да се затрудни разкриването и фиксирането на „горещите следи“ от престъплението, разкриването и задържането на неговия извършител. Съгласно цитираното вече решение № 7 от 2004 г. на КС възможността за извършване на неотложни следствени действия, когато те са единствена възможност за събиране и запазване на доказателства е гаранция за самото обвинение, когато окончателната невъзможност за се събират доказателства, свързани с местопроизшествието, ще затрудни доказването на престъплението и в някои случаи би го направило невъзможно. От всичко изложено е видно, че в конкретния случай досъдебното производство е било образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването – протокола за оглед на местопрестъплението, при условията на неотложност, каквито е било необходимо да се извършват по разследването. Спазено е било и задължението на разследващите да уведомят незабавно прокурора, като е било изготвено и постановление за образуване на производството при наличието на законоустановените предпоставки за това – законен повод по смисъла на чл. 208 НПК. Посоченото основание покрива начините за достигане на информация до съответните органи за досъдебното производство за извършено престъпление от общ характер, като законните поводи са изчерпателно посочени в цитираната разпоредба на чл. 208 НПК. В конкретния случай е бил визиран първият от тях - чл. 208, т. 1 НПК, който е и най-честият в практиката, а именно съобщение за извършено престъпление, адресирано до органите на досъдебното производство. Тъй като подател на сигнал, оплакване и пр., може да бъде не само лично пострадалият, визираната хипотеза обхваща и докладните записки от полицията, поради което оплакването на молителя за липса на писмен сигнал от Ч. не може да бъде споделено. В случая, в кориците на делото е била приложена докладна записка във връзка с възприятията на конкретни полицейски служители от видимите травматични увреждания по пострадалата – „аркада над дясното око, …посинено и подуто, синина на лявата ръка и двата пръста“, като по нейни данни осъденият „е започнал да я удря и я е изнасилил“. Без значение е също така и кой е авторът на подобно съобщение (конкретен гражданин, юридическо лице, длъжностно лице, учреждение и пр.), как е оформено неговото съдържание (чрез по-абстрактно изявление, чрез конкретно описание на престъпление, оплакване и пр.), нито по какъв ред е достигнало до прокуратурата (по факс, интернет, електронната поща или чрез лично подаване). Изискване на закона - по чл. 209, ал. 1 НПК, е то да не е анонимно. В случая съобщението съдържа данни за лицето, от което изхожда, с което е покрито и нормативно установеното изискване спрямо него. В тази връзка не намира опора в закона и материалите по делото и оплакването на осъдения, че е било ограничено правото му на защита, доколкото в кориците на делото не се съдържало писмено съобщение от пострадалата, съдържащо нейно оплакване за извършеното изнасилване, с което той е поискал да бъде запознат. Няма законово основание и за това да се твърди, че родово компетентната прокуратура е била от окръжно ниво. Досъдебното производство законосъобразно е наблюдавано и решено с внасяне на обвинителен акт от Районна прокуратура -Пловдив, която е родово компетентната прокуратура в Районен съд – Пловдив като първа инстанция. В принципен план, неспазване на правилата на родовата подсъдност винаги е основание за отмяна на постановения от родово некомпетентен съд съдебен акт, но в случая делото е било разгледано от родово компетентния съд, поради което не са налице причини за отмяна на акта на това основание. Не е налице нарушение на правилата за родовата подсъдност при разглеждане на делото, което от друга страна винаги съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото съставът на родово некомпетентният съд е незаконен, тъй като е лишен от предметна компетентност да разгледа делото. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 152, ал. 4 НК – квалифициран състав на изнасилване, когато изнасилената не е навършила 14 години, ако е причинена тежка телесна повреда, ако е последвало самоубийство, ако представлява особено тежък случай. В случая, при все осъденият да е бил привлечен за квалифициран състав на изнасилване, същият не е измежду хипотезите на ал. 4 на чл. 152 НК, доколкото на С. е вменено деяние, квалифицирано с оглед на субекта си. Изнасилването е по-тежко наказуемо с оглед субекта си, когато представлява опасен рецидив - чл. 152, ал. 3, т. 5 от НК. Съгласно чл. 29, ал. 1 от НК опасният рецидив е налице в две хипотези: когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и когато извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Правилото на чл. 29 НК относно опасния рецидив не се прилага, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, като реабилитацията в този срок не изключва прилагането му - чл. 30 от НК. По отношение на доводите на молителя във връзка с „объркването“ на съда дали опасният рецидив е по чл. 29, ал. 1, б. „б“ или б. „а“ НК, не се установява в съдебните актове на инстанцията да е бил визиран опасният рецидив по б. „б“ дори плод на техническа грешка. В случая осъденият е бил признат за виновен за квалифициращо обстоятелство, което е било описано освен като правна квалификация и словно с конкретизиране на предходната съдимост, което я обуславя, поради което осъденият е бил наясно с всички фактически и правни основания за своето осъждане за квалифицирания с оглед субекта си състав на изнасилване. Не се съзира и претендираното нарушение във връзка с определяне на състава на въззивния съд, доколкото не е незаконен и има предвидената в закона предметна компетентност да разгледа делото. Само по себе си обстоятелството, че член на съдебния състав е бил откомандирован и на негово място е бил определен нов, съобразно изрично цитирана заповед на председателя на съда, изключва основателността на възраженията на осъдения за допуснатото процесуално нарушение, още повече от категорията на съществените. В случая с нищо не е бил нарушен принципа на законоустановеност на съда и неговата местна и родова подсъдност при разглеждане на делото. Не са налице и претендираните процесуални нарушения при въззивното разглеждане и решаване на делото. Действително разглеждането на същото е започнало с един персонален състав, но след определянето на нов член, който да се включи в него, делото е започнало отново, а в определението на въззивната инстанция, изрично е било посочено, че това се прави с оглед несменяемостта на съдебния състав, който го разглежда. В този смисъл е съдебната практика - например решение № 95/2009 г. по н. д. № 22/2009 г. на ВКС, III н. о. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въззивният съд е изложил по ясен и категоричен начин своята субективна увереност за извършените от А. К. С. две престъпни посегателства спрямо пострадалата, позовавайки се на изрично посочени в решението доказателства. Извършил е самостоятелен доказателствен анализ, чрез който е представил убеденото си разбиране за осъществените престъпни деяния на изнасилване и закана с убийство, тяхното авторство. Съдът е обосновал тезата си защо не се доверява на обясненията на С. и на показанията на Е.И. и А.Б., които е намерил за нелогични, вътрешно противоречиви и целящи да обслужат защитната теза на С., но също така и опровергани от останалите събрани по делото доказателствени средства. Нещо повече – съдът не е могъл да намери подкрепа на обяснените от осъдения събития и в показанията на Х.Б. и З.Ч., които са негови приятели. Несъстоятелно е възражението, в молбата до съда по възобновяване, че липсата на съответен биологичен материал от осъдения означавало, че пострадалата лъже на насилствено осъществено съвкупление и изключвало възможността половият акт да не бъде доброволен. При все и така формулираното възражение да е относимо към обосноваността на съдебния акт, може да се каже, че инстанциите са основали изводите си за извършено престъпно съвкупление, чрез използване на сила и заплашване, не само върху съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, а на това, че заявеното от пострадалата съответства на показанията на К.Т., прогонил осъдения от дома на Ч. преди инкриминираната дата, както и на показанията на Б. и Ч. относно външния вид на пострадалата, когато отиват да се почерпят за победата на любимия си футболен отбор. Показанията на свидетелите И.Ч., М.Ц., Н.П. и В.Р., които са били ползвани за възприятията им от видимите следи от побоя на Ч. след престъпното съвкупление, както и със заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи по отношение на медико- биологичните характеристики на травмите, установени по пострадалата, а също така и по отношение на веществените доказателства и частност във връзка с установената от определени обекти на местопрестъплението човешка кръв и черни влакнини от дълги човешки косми от главата. В искането за възобновяване на осъдения нарушението на материалния закон е обосновано с твърдение за несъставомерност на деянието по приетата правна квалификация за изнасилване на пострадалата. Твърденията са декларативни и не съдържат правни съображения защо признатото с присъдата и решението противоправно и общественоопасно поведение на осъдения да е неправилно квалифицирано под инкриминираните състави. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК предполага неправилно прилагане на материалния закон, което е последица от погрешно тълкуване на материално правната норма и нейното неправилно прилагане в наказателния процес. Липсата на конкретни доводи по направеното от осъдения твърдение не предполага излагането на съображения за правната квалификация на извършените престъпления, която е правилна и законосъобразна. Изложените в мотивите на атакуваната присъда и в решението на въззивния съд правни изводи убедително разкриват правилно приложените престъпни състави, поведението на осъдения законосъобразно е определено като изнасилване на пострадалата чрез използване на принуда в двeте й форми, както сила, така и заплашване, като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив. Същевременно осъденият се е заканил и с убийство на пострадалата. На базата на възприетите от контролираните инстанции фактически обстоятелства, напълно законосъобразно е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения за престъпно съвкупление в условията на опасен рецидив с лице от женски пол, като го е принудил към това със сила и заплашване. Престъпленията изнасилване и закана с убийство, осъществени над пострадалата М.Г.Ч., правилно са били квалифицирани по чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК от НК. Материалният закон е приложен правилно и не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Както се каза и по- горе, никъде в кориците на делото не се установява да е сменена и буква „а“ на чл. 29 НК - така, както се твърди в искането за възобновяване. Както в присъдата, така в мотивите на двете инстанции, деянието е квалифицирано само във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК на база на едно предходно осъждане, което е изтърпяно и не са изтекли пет години от датата на неговото изтърпяване. Не отговаря на данните по делото претенцията в искането на осъдения, че на конкретно цитиран лист от мотивите към присъдата, е била посочена б. „б“ на чл. 29, ал. 1 НК. Наведените доводи за явна несправедливост на наложените наказания не намират опора в материалите по делото и не могат да бъдат споделени. Наказанията не могат да се приемат за явно несправедливи, тъй като са били отчетени всички обстоятелства за законосъобразното им определяне, като същите не са явно несправедливи. Определените на осъдения С. наказания лишаване от свобода са съответни на тежестта на извършените две престъпни деяния, на личността на дееца и на разкритите от въззивната инстанция смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Размерът на наказанието за всяко от престъпленията е справедливо отмерен. За това не е налице и соченото основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а липсата на съображения в касационната жалба за явното несъответствие на индивидуализиращите обстоятелствата с наложеното наказание не предпоставя излагането на допълнителни мотиви в тази връзка. Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането за отмяна на въззивното решение и присъда по реда на възобновяването. Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение, поради което АС- Пловдив