Решение № 1108 от 31.5.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 949/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на „Дая Маркет“ ЕООД против Наказателно постановление № 543969- F561431/27.10.2020г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „Дая Маркет“ ЕООД, ЕИК ••• е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 180, ал. 2 вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. С жалбата и в хода на процеса се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Следва да се отбележи по отношение на срочността на жалбата, че единственото представено от въззиваемата страна доказателство за връчване на НП е разписката на л. 14 от административнонаказателната преписка. От същата обаче е видно, че е връчена на адрес •••, който няма нищо общо нито с адреса на жалбоподателя в търговския регистър, нито с вписания в АУАН адрес. Отделно от това получателят на пратката няма данни да е лице, което да работи за жалбоподателя, а е вписано негово качество „баща“, а и липсва отбелязване същият да приема пратката със задължение да я предаде и на кого, което от своя страна прави връчването по този начин нередовно. Съдията-докладчик с разпореждането за насрочване е дал указания за представяне на доказателства за редовно връчване, но такива не са били представени. За гарантиране правата на жалбоподателя при нередовното връчване на НП, съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения: В НП фактическата обстановка по делото е описана по следния начин: , , Дая Маркет‘‘ ЕООД с ЕИК: ••• не е начислило ДДС в размер на 139, 17 лева по получени доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС на стойност 695, 87 лева, през периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., когато дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки, че е било длъжно. При извършена проверка, документирана с Протокол № ••••••••••/22.07.2020 г. било установено, че дружеството жалбоподател, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС и не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НП Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем, като данъчната основа е подлежала на облагане с данък. Посочено е, че първите получени услуги от фирма „Google Ireland LTD” са документирани с фактура № 278596754841-4/30.09.2018г., като заявлението за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е следвало да се подаде не по-късно от 25.09.2018г., а е било подадено на 18.05.2020г., като дружеството е било регистрирано на 03.06.2020г. Сочи се, че в данъчен период 01.02.2020г. – 29.02.2020г. задълженото лице е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната от фирма Facebook Ireland Limited, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на стойност 695, 87 лв. и е изискуем ДДС в размер на 139, 17 лв. Според АНО ако през периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., лицето е било регистрирано по ЗДДС, за него е щяло да възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 139, 17 лева, като същото е следвало да издаде протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не по късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, и да впише в него вида на услугата, датата на възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, отрази в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката-декларация за ДДС, която е следвало да подаде в ТД на НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно – до 16.03.2020г. вкл. Нарушението е извършено на 17.03.2020г. в гр. Пловдив и е установено в ТД на НАП Пловдив на 22.07.2020г. В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.К., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Посочи, че актът е бил подписан и съставен от нея. Сочи, че в хода на проверката се е установило дружеството да е извършвало доставки за реклама с дружествата Фейсбук и Гугъл. Сочи, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 97а от ЗДДС преди да излезе първата фактура, но това не е било сторено. Сочи, че общата стойност на фактурата е 695, 87 лв. с дължимо ДДС 139, 17 лв., като услугата по фактурата е било реклама. Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства – протоколи от извършени проверки, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото. От представените копия от протоколи се установява отразената в тях фактическа обстановка и относимите към делото обстоятелства, а именно, че дружеството жалбоподател е извършило плащания за получаване на услуги от друго дружество, намиращо се в държава членка на ЕС. По този начин за жалбоподателя съществува задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС дори и да не е достигнало облагаем оборот от 50 000 лева на основание чл. 97а от ЗДДС. Също така се установява, че за периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г. са били извършени услуги за общата сума от 695, 87 лева, като неначисленият ДДС е в размер от 139, 17 лева. Посочена е и датата на фактурата по извършената доставки – 29.02.2020г. При извършената служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС е видно, че за да бъде коректно описанието на нарушението и жалбоподателят да разбере административно - наказателното му обвинение, следва да се отразят всички факти и обстоятелства, касаещи и обосноваващи процесния период 01.02.2020г. - 29.02.2020г., в който дружеството - жалбоподател, като ЗДЛ, е получило услуги с място на изпълнение в страната, които да са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя. В конкретния казус, както процесното НП, така и АУАН, не отговарят на установените от закона реквизити – липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които е извършено то. Касае се за нарушение на императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП описанието на процесното нарушение се изразява в това, че като данъчнозадължено по ЗДДС лице, „Дая Маркет“ ООД, не е начислило ДДС в размер на 139, 17 лв. по получени доставки на услуги по чл.82, ал.2 от ЗДДС със стойност 695, 87 лв. през периода 01.02.2020г. - 29.02.2020г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно. Посочено е още, че през процесния период задълженото лице е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната от Google Ireland Ltd с валиден VAT №•••, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Посоченото описание в никакъв случай не е достатъчно да обоснове вмененото нарушение, доколкото посоченото представлява просто правен извод с цитиране на суми, имена на търговци и законови разпоредби. В случая липсва каквато и да било индивидуализация на процесните услуги или каквито и да било други фактически описания, които биха могли да обосноват извод, че в случая се касае за облагаеми доставки по смисъл на ЗДДС. Неописването на броя на доставките, датата на извършване /за да бъдат обвързани с процесния данъчен период февруари 2020г./ и най-вече естеството на доставките, за които се твърди, че са облагаеми в АУАН и НП, е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото съдът няма как да извърши проверка дали посочените доставки представляват облагаеми такива по смисъла на закона. Посоченото в АУАН и НП, че тези доставки са облагаеми, представлява единствено един правен извод на административно-наказващия орган, който обаче не е изведен от каквито и да е факти. Трайна е практиката и на касационната инстанция по отношение на необходимите факти, които следва да бъдат описани при извършването на нарушения от този вид, за да може да се счетат АУАН и НП за законосъобразни – в този смисъл са Решение № 2478 от 15.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2573/2021 г.; Решение № 219 от 9.02.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2958/2021 г.– „ В оспорваното НП, както и в АУАН, въз основа на който е постановено, действително липсва посочване на брой, на дата на извършване и на естество на доставките, за които се твърди, че са облагаеми. Това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.“; Решение № 2518 от 17.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2572/2021 г. – „Прочитът на процесните АУАН и НП действително разкрива пълна липса на индивидуализиращи данни за вид, брой, стойността и дата на извършване и конкретни доставките, за които се твърди, че са облагаеми. Това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.“; Решение № 2510 от 16.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2534/2021 г.; Решение № 2457 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2737/2021 г.; Решение № 2204 от 17.11.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1965/2021 г. и др. Доставките се установяват едва след обстоен анализ на изискания и приложен по делото протокол за извършена проверка №••••••••••/22.07.2020г., видно от който за процесния период е имало една доставка по фактура № 278596754841-9/29.02.2020г. с доставчик Google Ireland Ltd, която фактура обаче въобще не е била описана в АУАН и НП, за да може същата да бъде част от предмета на делото и да бъде изследвано от съда дали касае облагаема доставка. В началото на Протокола е отбелязано, че дружеството има получени фактури и извършени плащания към Google Ireland Ltd с валиден VAT №•••, в които са описани платените суми и предмет на дейност – предплащане за Google AdWords – онлайн рекламна платформа, но не става ясно дали и горепосочената фактура е била със същия предмет, още повече че още в следващото изречение се сочи, че се е установило дружеството е получило фактури и извършило плащания за използване на рекламни услуги към Facebook Ireland Limited, както и получени фактури и направени плащания, без да се уточнява за доставка на какви стоки или услуги, от Google Ireland Ltd. Тук следва да се отбележи, че е недопустимо за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. Т.е. описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършeно, както и доказателства, които го подкрепят, следва задължително да са налице още в хода на образуването на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН. Актосъставителят и наказващият орган e следвалo да опишат подробно пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, още повече и че в хода на процеса се касае само за една доставка, която да бъде проверена, което в случая не е сторено. Описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, защото правоприлагането не почива на предположения, а на конкретни факти и обстоятелства. Противното би означавало обществените отношения, свързани с данъчното законодателство, да се подчиняват на една сериозна неопределеност, пряко засягаща интересите на заинтересованите лица. Нещо повече, в теорията и в съдебната практика се приема, че АУАН, като начален акт в административнонаказателното производство, е аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, тъй като определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. Същият очертава рамката на административното обвинение от обективна и субективна страна, с отразяване на всички факти и обстоятелства, на които се основава нарушението. Именно срещу тези факти, нарушителят следва да се брани и да организира по най-добрия за него начин защитата си още от началото на административно-наказателния процес. Противното означава, съдът да пренаписва и допълва установената вече от контролните органи фактическа обстановка, като бъдат добавяни нови факти и обстоятелства, срещу които не се е бранил жалбоподателят. Отделно от това, такова действие би представлявало тълкуване на волята на актосъставителя и на административнонаказващия орган, което е недопустимо на този етап от производството и по отношение на този акт. С оглед на гореизложеното, процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По разноските: С оглед изхода на спора, разноски са дължат на жалбоподателя. Такива са претендирани и са представени доказателства за извършването им в размер на 150 лв. за заплатен адвокатски хонорар, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги заплати. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът