РЕШЕНИЕ

№ 42

гр. Чепеларе, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20245450100114 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от К. А. К. от гр.Ч. срещу Решение № 03569 от 25.07.2003 г. на •••• гр.Ч. в частта му по точка 1, Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. на •••• гр.Ч. в частта му по точка 1, Писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на •••• Ч., обективиращо индивидуален административен акт за спиране на реституционното производство, и Писмо с изх. № РД- 1249-1/24.04.2024 г. на началник на •••• Ч., обективиращо индивидуален административен акт за отказ за обезщетяване с равни на отнетите по площ, а при възможност и с еднакви по вид гори от съседна местност в землището на гр. Ч., представляващо отказ за възстановяване на правото на собственост в нови реални граници.

Жалбоподателят твърди, че е наследник на В. Д. С., бивш жител на гр.Ч. и че с решение № 85 от 21.06.2002 г. по гр. д. № 45/2002 г. по описа на Районен съд Ч., е признато за установено по отношение на •••• гр.Ч., че наследниците на В. Д. С. имат право да им бъде възстановена собствеността върху следните гори в землището на град Ч.: гора в местност “••••” с площ от 20, 00 дка, гора в местност “••••” с площ от 5, 50 дка, гора в местност •••• с площ от 1, 00 дка, и изключена гора в местност “••••” с площ от 0, 750 дка. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 574/ 13.01.2003 г. по в.гр.д. № 638/2002 г. по описа на Окръжен съд Смолян, и е влязло в сила на 13.01.2003 г. Въпреки влязлото в сила съдебно решение, с Решение № 03569 от 25.07.2003 г. в частта по точка 1, •••• гр. Ч. отказала да възстанови правото на собственост върху имот с площ от 20, 000 дка, представляващ гора иглолистна, с произход семенен, находящ се в местността “••••” с мотиви, че липсвала свободна площ от местност “••••” и технически не можело да се изпълни влезлия в сила съдебен акт, което не било оспорено и влязло в сила. По този начин е постановила нищожен административен акт, тъй като е страна в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ и е обвързана от силата на присъдено нещо на съдебното решение.

Твърди се, че с писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г., на началника на •••• Ч., било спряно произнасянето по преписката, касаещо реституцията на този горски имот, с мотиви, че площта на ревира е изцяло възстановена и бил налице спор за материално право с другите съсобствениците на ревир “••••”, което е връчено на 14.02.2005 г. на Д. А. К. с препоръчано писмо с известие за доставяне от пощенски оператор. Писмото представлява индивидуален административен акт, който е издаден от началника на ••••, а не от компетентния орган - •••• Ч., което обосновава нищожност на акта, тъй като е постановен от некомпетентен орган и не е спазена предвидената форма.

Твърди, че в хода на спряното производство по преписка с вх. № Ч0438А е издадено Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. на •••• Ч., с което в частта по точка 1 е признато правото на собственост на н-ците на В. Д. С. за възстановяване по реда и условията на чл.3, ал.2 от ЗВСГЗГФ, върху имот с площ 20, 000 дка, представляващ гора в местността „••••“. Така постановеното решение след спиране на производството по реституция също е нищожно, съответно незаконосъобразно, тъй като производството следва да се възобнови при наличие на предпоставките за това и едва след това колективният орган следва да се произнесе.

В жалбата се сочи, че със заявление с вх. № РД-1249/22.04.2024 г. до •••• гр.Ч. жалбоподателят отправил искане за приключване на реституционното производство за възстановяване на наследниците на В. Д. С., бивш жител на гр. Ч., на имот с площ от 20, 000 декара, представляващ гора иглолистна, находящ се в местността “••••” в землището на гр. Ч., като при невъзможност за възстановяване в стари реални граници, поискал да бъдат обезщетени с равни на отнетите по площ, а при възможност и с еднакви по вид гори от съседна местност в землището на гр. Ч. - възстановяване в нови реални граници, с оглед изцяло възстановената площ в местност ”••••” по твърдения и констатации от страна на реституционния орган.

С писмо с изх. № РД-1249-1/24.04.2024 г., на началника на •••• гр.Ч., му било отговорено, че площта на ревир •••• е изцяло възстановена, като се отказва възстановяване в нови реални граници на процесния имот. Указано било правото да осъществи правата си по съдебен ред по реда на чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ срещу съсобствениците на ревир “••••”, местност “••••”, тъй като този спор не можел да бъде разрешен по административен ред от •••• гр.Ч., поради което е спряно произнасянето по преписката в тази част.

Предвид горното, счита че Решение № 03569 от 25.07.2003 г. в частта по точка 1 на •••• Ч. и Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. в частта по точка 1 на ••••гр.Ч., издадени по преписка с вх. № Ч0438А от 11.02.2003 г., се явяват нищожни, като са изцяло лишени от законова опора и издадени в пряко противоречие с влязлото в сила Решение № 85 от 21.06.2002 г. по гр. д. № 45/2002 г. по описа на Районен съд Ч., потвърдено с Решение № 574 от 13.01.2003 г. по в.гр.д. № 638/2002 г. по описа на Окръжен съд Смолян. Нищожни са и писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на ••••Ч. и писмо с изх. № РД-1249- 1/24.04.2024 г. на началник на •••• Ч., тъй като са постановени от некомпетентен орган и не в предвидената форма. По тези съображения оспорва посочените административни актове, като съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗАП-/отм./, чието съдържание е възпроизведено в понастоящем действащия чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно който административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, като разпоредбата важи за всички административни актове, без разграничение относно вида им и предметното им съдържание. На следващо място се оспорва писмо с изх. № РД-1249- 1/24.04.2024 г. на началник на •••• Ч., се оспорва и като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. в частта по точка 1 на •••• Ч., се оспорва и като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, тъй като няма данни за връчването му на наследниците на В. Д. С. по преписката.

С оглед на горното, моли да бъде прогласено за нищожно Решение № 03569 от 25.07.2003 г. в частта му по точка 1 на •••• - гр.Ч., да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде прогласено за нищожно Протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. в частта му по точка 1 на •••• - Ч., да бъде прогласено за нищожно Писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на •••• - Ч., и да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде прогласено за нищожно Писмо изх. № РД-1249-1/24.04.2024 г. на началник на ОСЗ – гр.Ч.. Иска се съдът да върне преписката на административния орган за произнасяне по искането за възстановяване на правото на собственост върху процесната гора с площ от 20, 00 дка в нови граници в съседна местност в землището на град Ч.. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв.Н. Ч. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Постъпило е становище от Л. К. Т. - Началник на •••• – гр.Ч., в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 от АПК и същото това писмо не съдържа в текста си отказ за извършване на административна услуга, а по-скоро невъзможност за извършването на такава поради изцяло възстановената площ на ревир ••••. Неверни са и твърденията в жалбата за приложимост на чл.60а от ППЗСПЗЗ, тъй като писмото не представлява решение на ОСЗ. На следващо място счита, разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК за неприложима по отношение както на писмо с изх.№1249-1/24.04.2024 год. тъй като същото не представлява административен акт, така и по отношение на Решение №03569/25.07.2003 год. на •••• – Ч. и Протоколно решение №03569/23.03.2005 год. на •••• – Ч., тъй като са издадени от компетентен орган, при наличието на нормативно регламентираните предпоставки, изискуема форма и липса на съществени процесуални нарушения. Във връзка с наведените в жалбата твърдения за липса на данни за връчване на решение №03569/23.03.2005 год. и данни за влизането му в сила, се сочи че протоколните решения на •••• – Ч. са по реда на чл.17, ал.7 от ППЗВСГЗГФ, които се предоставят на изпълнителя на технически дейности съгласно Наредба №49/05.11.2004 год. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена от МЗГ, обн. в ДВ, бр.102/19.11.2004 год. и същите не се връчват на правоимащите лица. Относно приложимостта на разпоредбите на чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ следва да се има предвид, че ОСЗ не може да се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници, защото ревир местност „••••“ е изчерпан и следва в случая да се приложи разпоредбата на чл.13, ал.8, а именно при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред и до неговото решаване от съда с влязло в сила решение се спира произнасянето по административната преписка. С оглед на изложените аргументи, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неснователна.

По искане на жалбоподателя по делото са конституирани като заинтересовани страни Ш. В. Х., М. Г. К., В. Г. Б.. Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗВСГЗГФ по делото са конституирани ••••– С. и ТП на •••• –••••– с.•..

По делото е депозиран отговор от •••• – гр.С., с който се оспорва изцяло подадената жалба, като се иска същата да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана. Излага се, че жалбата е недопустима с оглед факта, че жалбоподателя е пропуснал срока за обжалване на решение №03569/25.07.2003 год. с което е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху процесния имот, с оглед на което към настоящия момент е налице стабилен административен акт /влязъл в сила индивидуален административен акт/, издаден от компетентен орган. Същият не е нищожен, поради това, че е издаден от орган в кръга на неговата компетентност и съгласно дадените му в закона правомощия, в предписаната от закона форма, и липса на противоречие с материалния закон. Счита, че •••• е изпълнила съдебното решение с постановяване на протоколно решение №03569/23.03.2005 год., с което признава правото на собственост върху процесния имот, но с оглед разпоредбата на чл.3 от ЗВСГЗГФ не може фактически да възстанови правото на собственост в ревир •••• като посочва, че в същия липсва свободна площ. Правилно •••• е посочила, че следва да се води спор за материално право по чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. Единствената законова възможност за възстановяване е в съсобственост като идеални части от ревира, което към момента е било невъзможно. В тази хипотеза законът е категоричен къде става възстановяването, т.е. същото не може да бъде в нови граници като реална част, а от приложените към жалбата доказателства не се установява да е воден спор за материално право от жалбоподателя. Счита, че писмата до заявителя не са индивидуални административни актове и не следва да бъдат подлагани на съдебен контрол, а решение №03569/25.07.2003 год. е влязло в законна сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозиран отговор от ТП на „••••“ – с.•, в който застъпва становище, че Държавата не притежава идеални части от гори в ревир •••• и с оглед искането преписката да бъде върната на •••• - Ч., счита, че ТП на „••••“ – с.• не заинтересована страна в настоящото производство. На следващо място счита, че в случая безспорно е налице спор за материално право по реда на чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ, поради което наследниците на В.С. на база признатото им право на собственост на основание чл.3, ал.2 от ЗВСГЗГФ на 20 дка гора в ревир ••••, следва и могат да осъществят по съдебен път срещу всички собственици в ревира, а не по посочения в жалбата административен ред.

По делото е депозирано становище от заинтересованите страни В.Г.Б. и М.Г.К., с което считат, че подадената жалба е допустима и основателна по изложените в нея доводи. Молят съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни оспорените актове на •••• - Ч., съответно да прогласи тяхната нищожност и даде указания на •••• – гр.Ч. за законосъобразно приключване на реституционната процедура.

От заинтересованата страна Ш.В.Х. не е постъпил отговор на подадената жалба, не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 85 от 21.06.2002 г. по гр. д. № 45/2002 г. по описа на Районен съд Чепеларе, е признато за установено по отношение на •••• гр.Ч., че наследниците на В. Д. С. имат право да им бъде възстановена собствеността върху следните гори в землището на град Ч.: гора в местност “••••” с площ от 20, 00 дка, гора в местност “••••” с площ от 5, 50 дка, гора в местност •••• с площ от 1, 00 дка, и изключена гора в местност “••••” с площ от 0, 750 дка., което е потвърдено с Решение № 574/ 13.01.2003 г. по в.гр.д. № 638/2002 г. по описа на Окръжен съд Смолян, и е влязло в сила на 13.01.2003 г. От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. №114/29.03.2024 год. е видно, че наследници на В. Д. С., ЕГН ••••••••••, починал на •••• год. са Ш. В. Х. - дъщеря, М. В. К. – дъщеря, починала на •••• год., и Р. В. Б. – дъщеря, починала на •••• год. От същото удостоверение е видно, че наследници на М. В. К. са жалбоподателят К. А. К. – неин син и Д. А. К. – нейна дъщеря, починала на •••• год., а на Р. В. Б. са следните лица: Г. Л. Б. – съпруг, починал •••• год., М. Г. К. – дъщеря и В. Г. Б. – син. От представеното удостоверение се установява, че жалбоподателят К. А. К. е син и наследник от първи ред на М. В. К., а конституираните заинтересовани страни М. Г. К. и В. Г. Б. са дъщеря и син на Р. В. Б., поради което се легитимират и като наследници на В.Д.С., на които е признато правото да им бъде възстановена собствеността върху горски имоти, съгласно влязлото в сила Решение № 85 от 21.06.2002 г. по гр. д. № 45/2002 г. по описа на Районен съд Чепеларе.

С молба вх. № 14 от 07.02.2003 г. от Ш. В. Х. е представила на •••• Ч. препис от влязлото в сила Решение № 85 от 21.06.2002 г. по гр. д. № 45/2002 г. по описа на Районен съд Чепеларе, потвърдено с Решение № 574 от 13.01.2003 г. по в.гр.д. № 638/2002 г. по описа на Окръжен съд Смолян, и е поискала същото да бъде изпълнено. С Решение № 03569 от 25.07.2003 г. •••• Ч. по преписка с вх. № Ч0438А в частта по точка 1, е отказала да възстанови правото на собственост върху имот с площ от 20, 000 дка, представляващ гора иглолистна, с произход семенен, находящ се в местността “••••”. В мотивите на решението се сочи, че отказва да изпълни съдебното решение, тъй като липсва свободна площ от ревира, поради което съдебното решение е технически неизпълнимо. •••• е приела, че са налице условията на чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ – спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред, и в този смисъл са дадени указания на наследниците на В. Д. С.. Така постановеното решение на •••• – Ч. е връчено на 18.08.2003 г. на Д. А. К., наследник на В. Д. С., с препоръчано писмо с известие за доставяне от пощенски оператор, като то не е оспорено и е влязло в сила.

Във връзка с представеното решение за възстановяване правото на собственост върху гори и земи в горски фонд №574/13.01.2003 год. на ОС – Смолян относно горския имот от 20 дка в ревир ••••, началника на •••• – Ч. изпратил писмо с изх.№124/10.02.2005 год. до Д. А. К., с която я уведомил, че площта на ревира е изцяло възстановена, като и указал, че легитимирайки се със съдебното решение биха могли да осъществят правата си по съдебен ред в спор за материално право по реда на чл. 13, ал.8 от ЗВСГЗГФ срещу собствениците в ревир „••••“. В писмото се сочи, че този спор за материално право не може да бъде разрешен по административен ред от •••• – Ч. и поради това се спира произнасянето по тази преписка. Писмото е връчено на Д. А. К. на 14.02.2005 год. с известие за доставяне от пощенски оператор, което не е било предмет на обжалване.

Последвала нова молба от Д. А. К. до Началника на •••• – Ч. с вх. №173/23.03.2005 год., с която е поскано да бъде възстановено правото на собственост върху 0, 750 дка в местността „••••“, съобразно влязлото в сила решение №85/21.06.2002 год. на ЧлРС.

На 23.03.2005 год. •••• – Ч., на основание съдебно решение №574/13.01.2003 год. по гр.д. №638/2002 год. на ОС – Смолян, издала протоколно решение №03569/23.03.2005 год., с което признала правото на собственост за възстановяване по реда и условията на чл.3, ал.2 от ЗВСГЗГФ върху четири горски имота, като в т.1 на цитираното решение е посочен имот с площ 20 дка, представляващ гора, находящ се в местността „••••“.

На 22.11.2005 год. •••• – Ч., на основание съдебно решение №574/13.01.2003 год. по гр.д. №638/2002 год. на ОС – Смолян и протоколно решение №03569/23.03.2005 год. е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на насл. на В. Д. С. общо 66 броя имоти в различни местности, като в местн. „••••“ е възстановено правото на собственост в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ върху имот №•••• по КВС на землището с площ 0, 750 дка., представляващ иглолистна гора, което решение не касае горският имот с площ 20 дка, в ревир „••••“.

На 22.04.2024 год. жалбоподателя подал заявление с вх. № РД-1249/22.04.2024 г. до •••• Ч., за приключване на реституционното производство за възстановяване на наследниците на В. Д. С., бивш жител на гр. Ч., на имот с площ от 20, 000 декара, представляващ гора иглолистна, находящ се в местността “••••” в землището на гр. Ч.. С писмо с изх. № РД-1249-1/24.04.2024 г., на началника на •••• Ч., му било отговорено, че площта на ревир „••••“ е изцяло възстановена, като отново са дадени указания за възможността да осъществи правата си по съдебен ред по реда на чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ срещу съсобствениците в ревир “••••”. Отново е указано, че този спор за материално право не може да бъде разрешен по административен ред от •••• Ч., поради което е спряно произнасянето по преписката в тази част.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорваните административни актове, съобразно чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на обжалване са Решение № 03569 от 25.07.2003 г. в частта му по точка 1 на •••• Ч., протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. в частта му по точка 1 на •••• Ч., писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на •••• Ч., и писмо с изх. № РД- 1249-1/24.04.2024 г. на началник на •••• Ч.. С Решение № 03569 от 25.07.2003 г. на •••• гр. Ч. в частта по точка 1, е отказано да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на В. Д. С. върху имот с площ 20 дка, находящ се в местността ••••, представляващ гора иглолистна, с произход семенен. Така постановеното решение на •••• – Ч., видно от приложеното към преписката „известие за доставяне“ е връчено лично на Д. А. К. – заявител и наследник на В. С.. Срокът за обжалване на отказа на •••• – Ч. е 14 - дневен и е изтекъл на 01.08.2003 год. По силата на чл.11, ал.4 от ППЗВСГЗГФ действията в производствата по възстановяване правото на собственост, извършени от един наследник ползват всички наследници, като въз основа на тази разпоредба се е формирала безпротиворечива практика, че редовното съобщаване на актовете по ЗВСГЗГФ на един от наследниците /заявителя/ слага началото на сроковете за оспорването им по отношение на всички заинтересовани лица, имащи качеството на наследници на собственика на гори. В конкретния случай решението е съобщено на Д. А. К. – заявител и наследник на В. С. и за административния орган е нямало задължение да го съобщава на всички останали наследници на В. С.. В този смисъл е неоснователно оплакването на жалбоподателя в жалбата, че обжалваното решение е следвало да се връчи на всички наследници на В. С.. Поради изложеното жалбата е недопустима като подадена извън срока по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ и следва да се остави без разглеждане относно твърденията за незаконсъобразност на решението. Доколкото в жалбата обаче се навеждат твърдения за нищожност на административния акт, съдът намира, че жалбата в тази част е допустима за разглеждане. Според чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Право да оспорват административния акт имат гражданите, чиито законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая за жалбоподателя К. А. К. е налице правен интерес да иска прогласяване на нищожност на административния акт, тъй като е един от наследниците на В. Д. С., по отношение на когото е отказана реституция с т.1 от решението на •••• – Ч.. В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел критериите на които следва да отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 АПК. Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма, така и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят някакви правни последици.

В случая оспореното решение е издадено от компетентен орган, по реда и във формата, предвидени в материалния закон. При издаването му съществено са нарушени чл.13, ал.12 във вр. с ал.2 във вр. с ал.6 от ЗВСГЗГФ и чл.220 от ГПК (отм.). Това е така, защото след като съдът се е произнесъл с влязло в сила решение относно правото на наследниците на В. Д. С. да им бъде възстановена собствеността върху въпросния имот, това решение е задължително за •••• – Ч.. •••• няма право на преценка дали да го изпълни или не. Отказът на службата да изпълни влязло в сила съдебно решение е нищожен административен акт, тъй като липсват законови предпоставки за неговото издаване. Незачитането от административния орган на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на присъдено нещо по чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.) и преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК има за последица нищожност на противоречащия на съдебното решение административен акт. По тези съображения настоящия съдебен състав намира, че следва да прогласи нищожността на постановеното решение № 03569 от 25.07.2003 г. на •••• Ч. в частта по точка 1. Тъй като нищожното решение не е породило правни последици, не е необходимо то да се отменя. При произнасянето по същество, в полза на наследниците на В.Д.С., •••• - Ч. следва да възстанови собствеността върху 20, 000/2104, 547 идеални части от ревир „••••“ с обща площ 2104, 547 дка.

С оглед изложените по-горе съображения за нищожност на административните актове, съдът счита, че оспореното протоколно решение № 03569 от 23.03.2005 г. е издадено от компетентен орган, по реда и във формата, предвидени в материалния закон. Същото е прието на основание чл. 17, ал.7 от Правилника за прилагане на ЗВСГЗГФ, съгласно която разпоредбата общинската служба по земеделие на свое заседание се произнася с решение за признато право на собственост и протокол от това решение се предоставя на изпълнителя на техническите дейности. По своята същност това е едно предварително, подготвително решение, което дори не се съобщава на заявителите, а се изпраща на изпълнителя на техническите дейности, за да се осъществят изискванията залегнали в ал.1 на чл. 17 от същия правилник. Следва да се има предвид, че с това решение не се възстановява или не се отказва да се възстанови собствеността и то не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На самостоятелен съдебен контрол подлежи решението постановено на основание чл. 13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, където е посочено, че •••• се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и / или нови реални граници в срок до дванадесет месеца след изтичане на срока по ал.1, а съгласно ал.6 на същата разпоредба решението на службата подлежи на обжалване пред районния съд. По тези съображения съдът счита, че жалбата в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В оспореното с жалбата писмо с изх. № 124 от 10.02.2005 г. на началник на •••• гр.Ч. до Д. А. К. – наследник на В. Д. С. и заявител по преписката за възстановяване на наследниците му на гори, се сочи, че площта на ревира е изцяло възстановена и че наследниците биха могли да осъществят правата си по съдебен ред, в спор за материално право по реда на чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ, както и че се спира произнасянето по преписката. По същество писмото обективира отказ за възстановяване правото на собственост и спиране на административното производство, като представлява индивидуален административен акт, който е влязъл в сила, тъй като не е обжалван.

Тук следва да се отбележи, че нито в Закона за административното производство (ЗАП), нито в АПК, се съдържа подобно основание за спиране на административното производство. Основанията за спиране са изчерпателно изброени в закона и позоваването на несъществуващо правно основание води до нищожност на издаденият административен акт. ЗВСГЗГФ се явява специален по отношение на ЗАП (отм.) и АПК, но и в него законодателят не е предвидил такова основание за спиране на административното производство. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като следва да обяви нищожността на акта, при констатиране на пороци в него. В случая, постановеното от началника на •••• - Ч. писмо освен, че е в противоречие със закона, е издадено и от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, компетентният орган, който следва да се произнесе по искането за възстановяване на имот – гора е •••• – гр.Ч. като колективен орган, а не нейният председател еднолично. По същите съображения съдът намира, че оспореното писмо с изх. № РД- 1249-1/24.04.2024 г. на началника на •••• Ч., в което е обективиран отказ за възстановяване правото на собственост върху горски имот, попадащ в ревир „••••“, също е издаден от некомпетентен орган. С оглед на констатираните пороци, издадените административни актове са нищожни, а когато констатира нищожност на административния акт, съдът е длъжен да прогласи неговата нищожност, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.3 от АПК.

В случая, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на процесния имот е •••• – гр. Ч., с оглед на което преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№РД – 1249/22.04.2024 год., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл.143 от АПК, административния орган следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно въведеното възражение от административния орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателят възнаграждение, доколкото същото е съобразено с предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год. за МРАВ минимум, според която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административно дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е в размер на 1000 лева Воден от горното, Чепеларския районен съд