Решение № 298 от 30.8.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 273/2023 г.

Предявен е иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК.

Изложено е в исковата молба, че на 07.07.2023г. ищцовото дружество „С.“ ЕООД - в ликвидация, като длъжник по изп. дело № 20148720400623 при Ч. Д. Ц. с район на действие ОС-С.З. с peг. № 872, е получило съобщение, с което е уведомено, че по изпълнителното дело е присъединен взискателят "П." ООД с ЕИК: •••, за сумата от 51410.84лв. на основание издадено от Ч. Г. И. (с район на действие ОС- С.З., peг. № 765) Удостоверение по чл. 456 от ГПК по нейно изп. дело № 20237650401810.

По молба на ищцовото дружество до Ч. Г. И., същата е прекратила предходно изпълнително дело, образувано при нея с взискател „П.“ ООД, а именно: ИД № 20157650401113, което е било образувано през 2015г. по същия изпълнителен лист. Последното изпълнително действие по това ИД № 20157650401113 по описа на Ч. Г. И. датира от 15.07.2015г. - запор върху банкови сметки на длъжника „С.“ ЕООД при Б. АД.

Сочи, че делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съобщението за което е изпратено на длъжника на 01.06.2023г. (вж. така - Съобщение изх. № 49052 от 01.06.2023г.).

Заявено е, че от Удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено от Ч. И. на взискателя, е видно, че изпълнителният лист е издаден на 26.06.2015г. по гр. д.

№ 1477/2015г. на Районен съд - гр. К.. Посочено е, че към 29.06.2023г. размерът на дълга по ИД, видно от удостоверението, е както следва:

26 498, 92 лв. - главница, - 21 728, 92 лв. - законна лихва, считано от 25.06.2015г. до изплащане на вземането (изчислена към 29.06.2023г.);

• 1 450, 00лв. - съдебно деловодни разноски и - 1733, 00 лв. - изпълнителни разноски, от които 1643 лв. прието за събиране адвокатско възнаграждение и 90, 00лв. платени авансови такси съгласно ТТРЗЧ..

Сочи, че от горните фактически обстоятелства следва, че по ИЛ на взискателя първото изпълнително дело при Ч. И. (ИД № 20157650401113) първоначално е било образувано през 2015г., а след образуването му, единственото и последно изпълнително действие е от 15.07.2015г.

Последващото изпълнително дело - ИД № 20237650401810 е по същия изпълнителен лист, като от последното изпълнително действие по първото дело до образуването на второто изпълнително дело (вх. № 41363/22.06.2023г. - вж. така удостоверението по чл. 456 ГПК) са изтекли почти 8 (осем) години.

Ето защо, счита, че в случая е изтекла погасителната давност за вземането.

Излагат се доводи, че в правната теория и практиката се застъпва становището, че изпълнителният процес представлява позволена и уредена от закона принуда, която следва да бъде упражнявана законосъобразно. Сочи се, че изискванията за законност на принудителното изпълнение биват: материалноправни и процесуалноправни. Материалноправните предпоставки за законност на изпълнителният процес, от своя страна, са: а) съществуване на изпълняемо право и б) принадлежност на обекта на изпълнението към имуществото на длъжника (вж. така - Граждански процес, Том II, Д. С. и Ж. С., стр.227, Държавно издателство Наука и изкуство, С. 1957.).

Твърди се, че в конкретния случай са нарушени материалноправните предпоставки за законност на изпълнението, свързани със съществуване на изпълняемото право.

Ето защо, ищецът оспорва вземането по изпълнителния лист и правото на взискателя „П.“ ООД, като се позовава на изтекла погасителна давност.

Счита, че взискателят е следвало в рамките до м. юни 2020г. да е образувал ново изпълнително дело или да е предприел изпълнителни действия, за да може давността евентуално да се прекъсне и да започне да тече нова давност от 5 години.

Моли, след като съдът се убеди в твърденията му, въз основа на изложените факти и приложените доказателства, да постанови решение, с което: признае за установено, че „С.“ ЕООД - в ликвидация с ЕИК: ••• не дължи на "П." ООД с ЕИК: ••• суми в размер на: 26 498, 92 лв. - главница, 21 728, 92 лв. - законна лихва, считано от 25.06.2015г. до изплащане на вземането (изчислена към 29.06.2023г.); 1 450, 00лв. - съдебно деловодни разноски и 1733, 00 лв. - изпълнителни разноски, от които 1643 лв. прието за събиране адвокатско възнаграждение и 90, 00лв. платени авансови такси /както е посочено в Удостоверение по чл. 456 от ГПК на Ч. Г. И., изх. № 62085/29.06.2023г./, по издаден на 26.06.2015г. Изпълнителен лист по гр. д. № 1477/2015г. на РС-К.. Моли, да бъдат признати и да бъде осъден ответника да му заплати всички сторени по делото разноски.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който е заявено от ответника, че оспорва изцяло предявените искове от „С. - Р." ЕООД - в ликвидация, и счита същите за неоснователни и недоказани по следните съображения:

Намира, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че е изтекла погасителната давност на вземането на "П." ООД.

Заявява, че в действителност на "П." ООД е издаден изпълнителен лист от 26.06.2015г. по гр. дело №1477/2015г. по описа на Районен съд гр. К.. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №1113/2015г. по описа на Ч. Г. И.. Посочва, че на 06.07.2015г. е подадена молба от "П." ООД по изп. дело №1113/2015г. по описа на Ч. Г. И., с която е искано издаване на Удостоверение по чл.456 ГПК и присъединяване на изп. дело № 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. към изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. Във връзка с това, още през 2015г. с Разпореждане на Ч. Д. Ц., вземането на "П." ООД по издадения изпълнителен лист от 26.06.2015г. по гр. дело № 1477/2015г. по описа на Районен съд гр. К. е било присъединено по изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. Отбелязва, че е безспорно, че по това изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия, нещо повече събрани са суми, които подлежат на разпределение.

Излага доводи, че разпоредбата на чл. 457 ГПК изрично предвижда, че присъединените взискатели имат същите права в изпълнителното производство като първоначалния без изключения от това правило. Сочи, че от тази гледна точка присъединеният взискател разполага със същите права каквито има и първоначалният взискател, като може да се възползва както от изпълнителните действия, извършени от момента на образуване на изпълнителното дело, по което той се присъединява, така и да иска след нето си извършване на изпълнителни действия. Посочва, че няма ограничаване в правата на взискателя по основното производство и на взискателя, присъединил се по делото, както и е без значение дали присъединеният взискател ще представи изпълнителен лист или удостоверение от съдебния изпълнител. Значението на двата документа в изпълнителния процес е идентично, същите имат еднаква правна сила и стойност и съдебният изпълнител дължи еднакво изпълнение и по двата документа. Сочи, че законът не прави разлика между документите, съгласно чл.456 ал.2 от ГПК, като изискването е само да удостоверяват вземане срещу един и същ длъжник.

Твърди, че в случай, че взискателят се е присъединил по друго изпълнително дело въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК, то не са налице условията за изтекла погасителна давност на вземането на „П." ООД. С оглед на това, ответникът заявява, че може да се приеме, че извършваните в производството на Ч. Д. Ц. действия на принудително изпълнение не тече давност за вземането на „П.“ ООД.

Намира, че при това положение, след като е налице висящо изпълнително дело не е изтекла давността на вземането, и за ответникът не е отпаднало правото на принудително изпълнение спрямо ищеца.

Твърди, че при това положение не е налице бездействие на взискателя „П." ООД, тъй като е налице висящо изпълнително производство, по което са предприемани изпълнителни действия и взискателя е проявявал процесуална активност. Посочва, че е налице преобразуване на делото в изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. Излага съображения, че съгласно трайната съдебна практика, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Заявява, че в случая е налице висящо изпълнително производство, а именно изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц., по което „П." ООД е присъединен взискател с Разпореждане на Ч. Д. Ц. още през 2015г.

Посочено е, че започването на новата погасителна давност се свързва с прекратяването на изпълнителния процес, а това безспорно не е така, тъй като е налице висящо изпълнително производство по което „П." ООД е присъединен взискател. Изложено е, че по аргумент на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, който императивно посочва, че докато трае съдебният процес относно вземането, то давност не тече, счита, че всички действия по принудително изпълнение изгубват своята самостоятелност в контекста на погасителната давност и се поглъщат от висящността на производството, което единствено оказва влияние върху отчитането на началния момент, в който започва да тече новата давност.

Относно възражението на ищеца, че последното изпълнително действие по изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. е било на 15.07.2015г., ответникът сочи, че следва да се има предвид, че това е така, тъй като, както е описал по - горе изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. е било присъединено към изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. Посочва, че смисълът на присъединяване на нови кредитори в изпълнителното производство е да се удовлетворят същите при едно разпределение на събраната сума в изпълнителния процес. След като „П." ООД е предприел действия и се е присъединил към изп. дело №623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц., той е счел, че от това изпълнително дело ще може да удовлетвори своето вземане.

Заявява, че е нелогично кредитора да извършва изпълнителни действия и по изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И., след като делото е присъединено към друго изпълнително дело. Намира, че в случай, че от страна на взискателя се извършват изпълнителни действия и по изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И., по този начин неоснователно в тежест на длъжника ще се направят още разноски.

Посочва, че с извършване на необосновани изпълнителни действия по принудително събиране на задължението, разноските по изпълнението неоснователно се увеличават и освен, че се заплащат от длъжника, се включват и в общия размер на задължението, върху което се определя и окончателната такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧ..

Отбелязва, че в случай, че се извършват изпълнителни действия и по изп. дело 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. и съответно заплащат такси и разноски по делото от взискателя, ще се стигне до хипотеза, при която взискателя събира едно и също вземане от няколко съдебни изпълнители и се правят едни и същи изпълнителни действия, като по този начин единствено се увеличава размера на задължението на длъжника.

Моли, да се отхвърлят като неоснователни предявените от С. ЕООД искове, като претендира присъждане и направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че в полза на „П.“ ООД е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1477/2015 г. по описа на Районен съд - К., с който „С.“ ЕООД е осъден да заплати сумата от 26 498, 92 лв. главница ведно със законната лихва от 25.06.2015 г. до изплащане на вземането, 1 450 лв. разноски по производството.

На 03.07.2015 г. е подадена молба от "П." ООД за образуване на изпълнително дело пред Ч. Г. И. и е образувано изп. дело №1113/2015г. по описа на Ч. Г. И.. На 06.07.2015 г. "П." ООД е поискал издаване на Удостоверение по чл.456 ГПК за присъединяване на изп. дело № 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. към изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. На същата дата Ч. Г. И. е издала на "П." ООД удостоверението по чл. 456 от ГПК.

С Разпореждане на Ч. Д. Ц., вземането на "П." ООД по издадения изпълнителен лист от 26.06.2015г. по гр. дело № 1477/2015г. по описа на Районен съд - К. е било присъединено по изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. Видно от данните по изп. дело № 1113/2015 г. по описа на Ч. Г. И., по искане на взискателя "П." ООД са наложени запори на банкови сметки на длъжника, както следва: в „О.“ АД на 08.07.2015 г., в „Ю.“ АД на 08.07.2015 г., в „Р.“ ЕАД на 08.07.2015 г., в „У.“ АД на 09.07.2015 г., в „Б.“ ЕАД на 09.07.2015 г., в „Т.“ ЕАД на 15.07.2015 г., в „С.“ АД /сега „Б.“ АД/ на 15.07.2015 г. /л.33 - 55/.

С постановление от 31.05.2023 г. Ч. Г. И. е констатирала, че в продължение на две години взискателят "П." ООД не е поискал извършването на изпълнителни действия, като последното изпълнително действие е извършено на 15.07.2015 г.я поради това е постановила прекратяване на изп. дело № 1113/2015 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

По молба от 22.06.2023 г. на "П." ООД въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2015 г. издаден по ч. гр. д. № 1477/2015 г. по описа на Районен съд - К. е образувано изп. д. № 1810/2023 г. по описа на Ч. Г. И.. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позовава на факти настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК предпоставки.

В случая правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК по 1477/2015 г. по описа на Районен съд – К.. Приложима е общата петгодишна давност по отношение на всички вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и е приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК има всички последици на съдебно решение установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл е установената съдебна практика, като с решение № 3/04.02.2022 г., гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така в настоящия случай от влизане в сила на заповедта за изпълнение, е започнала да тече петгодишна давност за вземанията по заповедта за изпълнение по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

По делото е установено, че ответникът "П." ООД е присъединен кредитор по изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц.. Безспорно и като такъв, той има същите права в изпълнителния процес, каквито има първоначалния взискател и се ползва от извършените процесуални действия до момента на присъединяването, съгласно чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК. След присъединяването обаче, "П." ООД следва да прояви активност и да предприеме "действия за принудително изпълнение" по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, които са от естество да прекъснат погасителната давност.

Според задължителните разяснения, дадени в мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧ.) прекъсва давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В настоящия случай по изп. дело № 623/2014г. по описа на Ч. Д. Ц., към което се е присъединил "П." ООД в действителност са извършени множество изпълнителни действия, но те са по инициатива на други взискатели. Ответното дружество не е проявило никаква активност и не е поискало извършването на никакви изпълнителни действие по отношение на длъжника „С.“ ЕООД. Поради това следва да се приеме, че извършените изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело, предприети от други взискатели на длъжника не прекъсват погасителната давност, която е текла за вземането на "П." ООД по изпълнителен лист от 26.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1477/2015 г. по описа на Районен съд - К.. В този смисъл – Решение № 45/17.06.2020г., постановено по т.д. № 237/2019г. по описа на ВКС, ІІ ТО.

Видно от данните по изп. дело № 1113/2015г. по описа на Ч. Г. И., последното изпълнително действие е налагане на запор на вземанията на „С.“ ЕООД в „С.“ АД /сега „Б.“ АД/ на 15.07.2015 г. Така от тази дата до момента на образуване на изп. д. № 1810/2023 г. по описа на Ч. Г. И. и до датата на подаване на настоящата искова молба е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземането на "П." ООД по изпълнителен лист от 26.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1477/2015 г. по описа на Районен съд - К. и съответно вземането е погасено по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че „С.“ ЕООД - в ликвидация не дължи на "П." ООД сума в размер на 26 498, 92 лв. - главница, сума в размер на 21 728, 92 лв. - законна лихва, считано от 25.06.2015г. до изплащане на вземането (изчислена към 29.06.2023г.); 1 450, 00 лв. - съдебно деловодни разноски и 1733, 00 лв. - изпълнителни разноски, от които 1 643 лв. прието за събиране адвокатско възнаграждение и 90, 00 лв. платени авансови такси по издаден изпълнителен лист на 26.06.2015г. по ч. гр. д. № 1477/2015 г. по описа на Районен съд – К., поради погасяването им по давност.

Процесуалният представител на "П." ООД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „С.“ ЕООД адвокатско възнаграждение.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 07.07.2023 г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., като е пояснено, че същото е за изготвяне на искова молба без явяване /чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2 и §2б от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. Съгласно §2б от Наредбата, при договаряне с клиенти юридически лица – болници, социални домове за деца, за възрастни хора или за хора с увреждания, с преобладаващо обществено финансиране, които в кръга на своята дейност обслужват неограничен обществен интерес, адвокатът, съответно адвокатският съвет при условията на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, може да договаря възнаграждения под определения в настоящата наредба минимум за конкретен вид работа, но не по-малко от 1/4 от него.

При спазване на горепосочените правила минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2 500, 47 лв. Поради това съдът намира, че няма основание да намалява претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 2 500 лв.

Ищецът в настоящото производство е направил следните разноски: държавна такса за обезпечителна заповед в размер на 5 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., командировачни разходи на ликвидатора в размер на 314, 50 лв. и направените разноски за копиране на изп. дело №1113/2015г. по описа на Ч. Г. И. и изп. д. № 1810/2023 г. по описа на Ч. Г. И. в общ размер на 48 лв. или в общ размер на 2 867, 50 лв.

С оглед изхода на делото "П." ООД следва да заплати на „С.“ ЕООД /в ликвидация/ направените в настоящото производство разноски в размер на 2 867, 50 лв.

На основание чл. 78 ал. 6 вр. чл. 84 т. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2056.43 лева.

Водим от горните мотиви, съдът