Решение № 2439 от 26.7.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 319/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на И. Г. П. с адрес Затвора – Стара Загора, уточнена със становище на И. П. от 07.05.2024г. и писмена молба вх. № 2406/ 07.05.2024г. от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С. С., против отказ за предоставяне на компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид, обективиран в Уведомление от 14.04.2024г. на Началника на Затвора – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, по съображения за противоречието му с Резолюция на Европейския парламент от 05.10.2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях. Жалбоподателят поддържа, че правото на лишените от свобода лица на неограничен достъп до интернет, вкл. за изпращане и получаване на ел. съобщения, е регламентирано с т.28 на Резолюция на Европейския парламент № 2015/2062 (INI) от 05.10.2017г. След приемането на Резолюцията на ЕП, във всички държави – членки на Европейския съюз, бил регламентиран и позволен достъп до компютър, интернет, пишеща машина и принтер, вкл. са били изградени интернет зали със свободен достъп до интернет поне два пъти в седмицата, като се осигурява и неограничен достъп до интернет, като единствено в България, Латвия, Естония и Турция се нарушава това право. Счита, че доколкото единственото конституционно предвидено ограничение на социалните и гражданските права на лишените от свобода лица е това по чл.41 от Конституцията на РБългария, забраната за ползване на компютър и интернет в затворите се явява недопустимо средство за репресия и ограничаване на правата на изтърпяващите наказание в пенитенциарните заведения. Направено е искане обжалваният отказ на Началника на Затвора - Стара Загора да бъде отменен, като незаконосъобразен, и да бъде задължен ответникът да предостави на И. П. заявения достъп до интернет, компютър, принтер и пишеща машина. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че оспореният акт се явява нищожен поради липса на мотиви. Счита, че отказът за предоставяне на компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид, е в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и представлява ненужна репресия спрямо лишените от свобода. Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че в глава 9, раздел първи от ЗИНЗС, съответно в глава втора, раздел първи от ППЗИНЗС, изчерпателно са посочени правата и задълженията на лишените от свобода лица, като сред регламентираните права не е разписано правото на достъп до компютърна конфигурация и/или интернет, нито получаване и/или изпращане на кореспонденция по електронен път. По тези съображения и такива, че в утвърдения от Министъра на правосъдието на основание чл. 122 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС, списък на разрешените вещи и предмети, които задържаните и лишените от свобода лица могат да държат при себе и да ползват, не е предвидено като допустимо притежаването на компютър и принтер и при изрично въведената забрана ползваните от л.св. електронни устройства да поддържат безжична комуникация, обосновава, че оспореният отказ за предоставяне на л.св. И. П. на компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид, е постановен в съответствие и при правилно приложение на закона. В съдебно заседание жалбоподателят прави искане да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), на основание чл. 267, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), за тълкуването на т.28 от Резолюция на Европейския парламент от 05.10.2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI)), от гл.т на начина, по който следва да се приложи, за осъществяване на регламентираното в Резолюцията право на достъп до електронни съобщения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 23.02.2024г., от жалбоподателя в настоящото производство – И. Г. П., както и от лишените от свобода А. П. И., Я. Ф. И., Б. Й. С. и В. Д. Д., е депозирана колективна жалба вх. рег. № Ж-16 от 23.02.2024г., до Началника на Затвора – Стара Загора. Формулираните в жалбата оплаквания и направените в тази връзка искания се свеждат до нарушени права по времето на ползване на правото на телефонни разговори и правото на свиждане, поради липсата на звукоизолирани кабини, както и за неосигуряване от страна на ГД „Изпълнение на наказанията“ на достъп до принтер, компютър и интернет с цел осведомяване за обществено значими събития, четене, копиране на нормативни актове, закони. С декларации, подадени от лишените от свобода А. П. И., Я. Ф. И., Б. Й. С. и В. Д. Д., е заявен отказ от изготвената от И. П. и подписана от тях колективна жалба, при декларирана липса на оплаквания към администрацията на Затвора – Стара Загора. Във връзка с жалбата са изготвени две докладни записки – Докладна записка от гл. инспектор Й. Й. – Началник сектор „НОД“ в Затвора – Стара Загора (относно твърденията за нарушени права по времето на ползване на правото на телефонни разговори и правото на свиждане) и Докладна записка от инспектор „СДВР З. Д. (относно искането на л.св И. П. за предоставяне на достъп до принтер, компютър и интернет). С оспорения в настоящото съдебно производство акт на Началника на Затвора – Стара Загора, обективиран в уведомление от 14.04.2024г., след разглеждане на подадената от И. П. жалба вх. рег. № Ж-16 от 23.02.2024г., е прието, че в глава 9, раздел първи от ЗИНЗС, съответно в глава втора, раздел първи от ППЗИНЗС, са посочени правата и задълженията на изтърпяващите наказания в МЛС и сред тях не са посочени право на достъп до компютърна конфигурация, съответно на достъп до информация в електронен вид. На основание чл. 122 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС, Министърът на правосъдието е утвърдил списък на разрешените вещи и предмети, като в него изчерпателно е посочено, че електронните устройства са „без безжична връзка“ и притежаването на компютър не е между тях. Така постановеният акт на Началника на Затвора – Стара Загора имплицитно съдържа и отказ да бъде признато правото и респ. да бъде разрешен на л.св. И. П. на достъп до компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид. По допустимостта на жалбата: Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са административните актове (индивидуални, общи и подзаконови нормативни), доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове. За извършването на преценка дали един акт представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой орган и в какво качество е направено волеизявлението; съдържанието и характера на това волеизявление; насочеността на правния ефект и следващите се от акта правни последици. В случая без съмнение обективираното в обжалвания акт волеизявление на Началника на Затвора – Стара Загора, имплицитно съдържащо отричане на заявеното от л.св. предоставяне на достъп до компютърна конфигурация, съответно на достъп до информация в електронен вид, представлява волеизявление на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на властнически административни правомощия (по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в затвора и за осигуряване на условия за реализиране и упражняване правата на осъдените). Съдържанието на волеизявлението сочи на отричане на заявеното от Пачелиев право за предоставяне на компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид, което определя това волеизявление като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно §4б от ДР на ЗИНЗС. С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт е постановен от материално компетентен орган - Началника на Затвора - Стара Загора, при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, като съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. възприетите от Началника на Затвора – Стара Загора като релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на отреченото/отказаното право на лишения от свобода да му бъде предоставена компютърна конфигурация и достъп до информация в електронен вид. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт, поради липса на мотиви. Изведено от съдебната практика, като критерий за нищожност на акта може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви (фактически и правни основания) в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая такива нарушения не се констатират, като постановеният отказ е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Относно съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон: В националното законодателство правното положение, вкл. правата и задълженията на лишените от свобода лица, е правно регулирано с нормите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Анализът на приложимата национална правна уредба обуславя еднозначен извод, че по отношение на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарните заведения, липсва нормативно регламентирано право да притежават/ползват компютърна конфигурация (компютър и принтер) и съотв. право на достъп до информация в електронен вид (достъп до интернет). С разпоредбите на чл. 122 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС, нормативно е делегирана компетентност на Министъра на правосъдието да утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. В утвърдения със Заповед № ЛС-04-268 от 12.06.2022г. на Министъра на правосъдието на основание чл. 122 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС, списък на разрешените лични вещи и предмети, които задържаните и лишените от свобода лица, настанени в затворите, могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места, не е предвидено като допустимо притежаването/ползването/държането на компютър и принтер, при изрично въведено изискване ползваните от л.св. електронни устройства да не поддържат безжична комуникация. С оглед на което правилно и в съответствие с приложимата нормативна регламентация на л.св Пачелиев е отказано за предоставяне на компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид. Противно на твърдяното от жалбоподателя, липсва основание да се приеме, че правото на лишените от свобода на достъп до компютърна конфигурация и до информация в електронен вид (интернет), произтича от „европейското законодателство“ и съответно че ограничаването това право съставлява нарушение на чл. 2 от ДФЕС. На първо място правното положение на лишените от свобода не представлява област, по отношение на която ЕС да разполага с изключителна компетентност да законодателства и да приема правно обвързващи актове, поради което очевидно няма как да е налице твърдяното нарушение на чл.2 от ДФЕС. На следващо място Резолюция на Европейския парламент от 05.10.2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI)), на която се позовава жалбоподателят и в нарушение на която се сочи да е постановен оспореният отказ, не представлява законодателен акт с нормативен характер на институция на ЕС, от който пряко да произтичат права за лишения от свобода И. П.. Приеманите от Европейския парламент резолюции не представляват предвидени в Договорите правни актове, по аргумент от чл. 288 от ДФЕС (чл.249 от ДЕО). Резолюциите са израз на политическа позиция по въпрос, свързан с областите на дейност на ЕС и са актове, които не пораждат пряко правни последици и не са с правнообвързващ задължителен характер т.е резолюциите не представляват източник на производно/вторично общностно право, като целта им е да прикани държава-членка или друга институция на ЕС да предприеме действия по конкретен въпрос или да координира действията на държаните-членки в област, в която ЕС има компетентността да подкрепя и координира. Изведено от практиката на СЕС (т. напр. Решение от 24.10.1973г. по дело 9-73), резолюцията поради съдържанието си не поражда правни последици, респ. не създава права, от които частноправните субекти могат да се ползват в съда. В случая т.28 на Резолюция на Европейския парламент от 05.10.2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI)), в противоречие на която се сочи постановен оспореният административен акт, гласи: „Насърчава държавите членки да гарантират, че затворниците поддържат редовни контакти със семействата и приятелите си, като им се позволява да изтърпяват наложените им присъди в близост до домовете им и като се насърчават посещения, телефонни обаждания и ползване на електронни съобщения, при получаване на разрешение от съдия и мониторинг от страна на администрацията, за целите на запазване на семейните връзки“. От формулировката и съдържанието на изразената от ЕП позиция в т.28 от Резолюцията, не произтича твърдяната от жалбоподателя правнообвързваща регламентация на право на достъп на лишените от свобода лица до информация в електронен вид и право на електронни съобщения като средство за комуникация, съотв. на право на достъп до интернет - липсва както регламентирано задължение за държавите-членки, вкл. за РБългария, за осигуряване на изтърпяващите наказания в затворите на достъп до информация в електронен вид (достъп до интернет), така и регламентирано право на лишените от свобода на такъв достъп, вкл. за изпращане и получаване на ел. съобщения. В този смисъл не само по дефиниция, но и съдържанието и юридическите характеристики на Резолюция на Европейския парламент от 05.10.2017г. и в частност на т.28 от Резолюцията, не дават основание да се приеме, че се касае за акт с нормативен характер с пряко приложение и с правнообвързващо действие по отношение на държавите-членки и/или на частноправни субекти, или че разписаното в т. 28 от Резолюцията обвързва със задължителна сила държавите-членки по отношение на постигането на даден резултат т.е т.28 от Резолюцията на ЕП от 05.10.2017г. не представлява акт с правнообвързваща задължителна сила, от която да произтича сочено като нарушено право на жалбоподателя. Съответно след като т.28 от Резолюцията няма нормативен характер, възражението на жалбоподателя, че оспореният административен акт е постановен в противоречие и в нарушение на правото на Европейския съюз, се явява неоснователно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изразената в т.28 на Резолюция от 05.10.2017г. позиция на ЕП за насърчаване ползването от лишените от свобода лица на електронни съобщения, е в контекста на създаването на гаранции, че затворниците поддържат редовни контакти със семействата и приятелите си. Следователно и противно на твърдяното от жалбоподателя, в посочената резолюция не се съдържа дори и като препоръка осигуряване на достъп на лишените от свобода до всякаква информация в електронен вид чрез ползването на интернет, а само за ползване на електронни съобщение и то „за целите на запазване на семейните връзки“. По какъв начин е регламентиран, регулиран и организиран достъпа до информация в електронен вид (интернет) в пенитенциарните заведения в другите държави – членки на ЕС, е абсолютно ирелевантно за преценката за съответствието на оспорения административен акт с приложимия материален закон, съотв. за материалната законосъобразност на акта, поради което доводите на жалбоподателя в тази връзка, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. Обжалваният отказ за предоставяне на л.св. И. П. на компютърна конфигурация, съотв. на достъп до информация в електронен вид, обективиран в Уведомление от 14.04.2024г. на Началника на Затвора – Стара Загора, не води до засягане, ограничаване или нарушаване на произтичащи от националната правна уредба, от европейското законодателство или от ЕКПЧОС права на лишения от свобода. Следва да се отбележи, че произнасянето с оспорения административен акт е във връзка с подадената от П. жалба вх. рег. № Ж-16 от 23.02.2024г., като както беше посочено, формулираното в жалбата оплакване и направеното в тази връзка искане се свежда до осигуряване от страна на ГД „Изпълнение на наказанията“ на достъп до принтер, компютър и интернет с цел осведомяване за обществено значими събития, четене, копиране на нормативни актове, закони. В действащата нормативна регламентация, в необходимата и достатъчна степен е обезпечена с нормативно предвидените права за лишените от свобода лица, възможността да се осведомяват за обществено значими събития и да се запознават с нормативни актове, вкл. от гл. т на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. В сезиращата административния орган жалба липсва формулирано от л.св. И. П. искане да му бъде разрешено закупуването със собствени средства, държането и ползването на пишеща машина, поради което няма формиран и обективиран отказ на Началника на Затвора – Стара Загора в оспореното Уведомление от 14.04.2024г. за държане/ползване на пишеща машина, който отказ да подлежи на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство. В тази връзка предмет на съдебен контрол по делото е конкретното произнасяне на административния орган с Уведомление от 14.04.2024г. за отказ за предоставяне на компютърна конфигурация и на достъп до информация в електронен вид по сезиращото с жалба вх. рег. № Ж-16 от 23.02.2024г. искане на лишения от свобода П., като материалната законосъобразност на отказа се преценява от гл.т на заявеното и обоснованото със сезиращото искане право, вкл. от гл.т на предметното съдържание и посочените цели на искания разрешителен административен акт. При установената по делото липса на произтичащо от националното или от европейското законодателство, на нормативно регламентирано право за лишения от свобода на достъп до компютърна конфигурация и до информация в електронен вид с цел осведомяване за обществено значими събития, четене, копиране на нормативни актове и закони, и кореспондиращо правнообвързващо задължение за пенитенциарната администрация да осигури такъв достъп за посочените цели, съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в Уведомление от 14.04.2024г. на Началника на Затвора – Стара Загора, е поставен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. С оглед на гореизложеното жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. По искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267, § 3 от ДФЕС, за тълкуването на т.28 от Резолюция на Европейския парламент от 05.10.2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI)): Съгласно разрешението, дадено в Решение на Съда (голяма състав) от 6 октомври 2021 година по дело С-561/19, член 267 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, трябва да изпълни задължението си да сезира Съда с повдигнат пред нея въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, освен ако не установи, че този въпрос е ирелевантен, разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда или правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение. Съответно в националното законодателство с разпоредбата на чл. 628 от ГПК (субсидиарно приложима по силата на препращането по чл.144 от АПК), е регламентирано, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. Съответно нормата на чл. 629, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Въз основа на горното следва извода, че предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, т.е въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. В случая, по изложените по-горе съображения, основани вкл. на практиката на СЕС, т.28 от Резолюция на Европейския парламент от 05.10.2017г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI), няма нормативен характер и не представлява източник на производно/вторично общностно право и съотв. не представлява разпоредба от правото на Европейския съюз, пораждаща права, от която частноправните субекти могат да се ползват в съда. В този смисъл и предвид липсата на правнообвързващо действие по отношение на държавите-членки и/или частноправни субекти, разписаното в т.28 от Резолюцията нито пряко, нито косвено е приложимо към разрешаването на спора – предмет на делото. От друга страна т.28 от Резолюция на ЕП от 05.10.2017г., е ясна от гл.т на значението, смисъла и съдържанието на обективираното като позиция на ЕП изявление „за насърчаване на държавите-членки да гарантират, че затворниците поддържат редовни контакти със семействата и приятелите си“ чрез посочените действия „за целите на запазване на семейните връзки“, като не се поражда никакво съмнение относно тълкуването на посочения текст от Резолюцията. Отделно от това заявеното от жалбоподателя искане за достъп до компютър, принтер и интернет, във връзка с което искане е постановен и оспореният в настоящото съдебно производство отказ за предоставяне на достъп до компютърна конфигурация и до информация в електронен вид, не може да бъде подведено под хипотезата на т.28 от Резолюцията, тъй като по никакъв начин не е било обосновано и обвързано нито с ползване на електронни съобщения за поддържане на редовен контакт със семейство и приятели, нито за целите на запазване на семейните връзки. В този смисъл освен че текстът от резолюцията, чието тълкуване се иска, не е нито пряко, нито косвено приложима към настоящия спор, тълкуването на т.28 от Резолюцията не от значение и не е необходимо за правилното решаване на спора – предмет на делото, както от гл.т съществуването на твърдяното от лишения от свобода право на достъп до компютърна конфигурация и до информация в електронен вид (достъп до интернет) за посочените в сезиращото искане цели, така и за наличието на кореспондиращо задължение за пенитенциарната администрация за предоставянето на такъв достъп за заявените цели. С оглед на което и доколкото с искането не са поставени конкретни въпроси за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, свързани с приложението на националните такива, които да им противоречат, искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. четвърто от АПК, Старозагорският административен съд