Решение № 124 от 15.3.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 167/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР. Б. А. Б. ЕГН •••••••••• от с. ••••, в качеството си на председател на учредяващо се Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „ОБЕДИНЕНА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИНДЕН – ПЛОВДИВ“ със седалище и адрес на управление с. ••••, иска отмяна на Отказ № 20240301125050 от 06.03.2024г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20240301125050 за вписване на новоучреденото сдружение. Твърди, че отказът е незаконосъобразен и с него е нарушено правото на сдружаване на учредителите заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, което противоречи на чл.11 ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Поддържа, че председателят на сдружението не е негов самостоятелен орган, той е член на управителния съвет, избира се от членовете на управителния съвет, те определят обема на представителната му власт и се заявява за вписване като представляващ. В тази връзка се позовава на чл.23, чл.30 и чл.31 т.1 от ЗЮЛНЦ. Счита, че длъжностното лице по вписване е смесило института за прекратяване на членство и имуществените последици от това, от една страна, и прекратяване на сдружението и ликвидацията му от друга. При прекратяване на членството се уреждат имуществените отношения между бившия член и сдружението. Чл.20 т.10 и т.12 от ЗЮЛНЦ визират тази материя като задължителна част от съдържанието на устава и в случая тя е уредена в чл.12 ал.7 на приетия устав. Докато прекратяване на сдружението като юридическо лице и извършване на ликвидацията е уредена в чл.18 и чл.19 от устава в съответствие с нормите на ЗЮЛНЦ за това. АВ – ТР в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли по изложените в отказа мотиви. Подадената жалба е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 06.03.2024г., жалбата е входирана на 11.03.2024г., поради което срокът от седем дена е спазен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователно. Жалбоподателят е подал заявление обр. А15 с вх. № 20240301125050 за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел в обществена полза, към което е приложил Протокол от 26.02.2024г. от учредително събрание, провело се в с. Крумово, община Родопи, с подписи на председател и секретар - протоколчик; Списък на учредителите на сдружението от проведеното учредително събрание на 26.02.2024г., съдържащо имена, ЕГН и подпис на девет физически лица; Протокол – решение от 26.02.2024г. на Управителен съвет на сдружението за избор на Председател; Устав на сдружението с положени подписи на учредителите; Декларация – съгласие с образец, с нотариална заверка, на подписа на избрания Председател на сдружението в лицето на Б. Б.; документ за платена държавна такса; Декларация по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. С обжалвания отказ на 06.03.2024г. длъжностното лице е приело, че в подаденото заявление за вписване е заявен само председателя на управителния съвет, а от съдържанието на устава не става ясно кой орган представлява сдружението. Позовало се е на чл.31 т.1 от ЗЮЛНЦ, че управителният съвет представлява сдружението и определя обема на представителната власт на неговите членове. В депозирания устав не е ясно кой орган представлява сдружението. Има неяснота в чл.10 на устава кого представлява председателя и в какъв обем са правата му. Вторият посочен мотив за отказ е, че чл.12 ал.7 от устава е неясна, непълна и противоречи с чл.3 ал.3 ЗЮЛНЦ и чл.43 ал.2 ЗЮЛНЦ, защото юридически лица с нестопанска цел не разпределят печалба и при ликвидация имуществото им не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на учредителите, на бивши и настоящи членове. Съгласно разясненията, дадени с т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1-2020 г., ОСТК, докладчик съдията Петя Хорозова, „Правомощията на съда в производството по глава двадесет и първа от ГПК определят съответно и правомощията му в производството по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията, като водят до извода, че при осъществяване на контрола по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване.“. Това означава, че при обжалване на отказ по ЗТРРЮЛНЦ на длъжностното лице, съдът в производството по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ по жалба против такъв отказ извършва самостоятелна преценка налице ли са законовите предпоставки за вписване на заявените обстоятелства, при което не е обвързан от мотива за отказ и доводите в жалбата, а извършва пълна проверка на приложените към заявлението писмени документи и дали те удостоверяват възникнало и подлежащо на вписване сдружение с нестопанска цел в обществена ползва, съответно депозираният устав отговаря ли на императивните законови изисквания при сдруженията в обществена полза. Прочитът на документите – учредителен протокол и приет устав, налагат извода, че заявителят не отговаря на изискванията за учредяване и вписване на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, поради което по заявлението следва да се постанови отказ, респективно обжалваният отказ на длъжностното лице да се потвърди. В учредителния протокол и в протокол – решението на управителния съвет не е посочен конкретния адрес, където се е състояло учредителното събрание, респективно заседанието на управителния съвет. Общото посочване на с. Крумово, община Родопи, не индивидуализира по място учредяването. В писмените документи, отразяващи проведени събрания и взети решения от колективни органи, следва да се посочи къде, кога и от колко до колко часа, се е състояло събитието, с цел доказването му. Учредяването на сдружение в обществена полза изисква спазване на специалните правила на Глава трета, Раздел I, на ЗЮЛНЦ, освен общите правила на Глава първа и Глава втора, Раздел I, съответно уставът на тези сдружения трябва да има допълнително въведено съдържание, което в случая не е изпълнено изцяло. Съгласно чл.39 ал.1 от ЗЮЛНЦ, органите на сдружение с нестопанска цел в обществена полза са колективен върховен орган и управителен орган, а според чл.39 ал.2 от ЗЮЛНЦ колективният орган взима решенията си по реда на чл.32 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Последната норма визира изискване за мнозинство от всички членове на сдружението при взимане на решения за определяне на ликвидатор, при разпореждане с имуществото на сдружението и при определя реда и организиране извършването на дейността на сдружението. Разтълкувани, цитираните законови текстове означават, че при сдружение в обществена полза само върховният колективен орган, а не управителния орган, може да взима решения за определяне на ликвидатор, за разпореждане с имуществото на сдружението /аргумент за което е и чл.40 ЗЮЛНЦ/ и за определя реда и организиране на извършването на дейността на сдружението, като тези решения се взимат с квалифицирано мнозинство от всички членове на сдружението, а не от присъстващите. Казано по друг начин, при сдружения в обществена полза управителният орган не може да взима решения за разпореждане с имуществото на сдружението, за определяне на реда и организиране извършване на дейността и за избор на ликвидатор. Първият извод е, че чл.19 ал.2 т.3 от устава противоречи на чл.39 ал.2 от ЗЮЛНЦ, защото според устава управителният съвет като управителен орган взима решения за разпореждане с имуществото на сдружението, а по закон това е от компетентността на върховния колективен орган и то при квалифицирано мнозинство. Такова противоречие има и за чл.19 ал.2 т.7 от Устава, според който управителният съвет взима решения за определяне на реда и организира извършване на дейността на сдружението и носи отговорност за това, а по закон това е правомощие на колективния орган с квалифицирано мнозинство. На горните норми противоречи и нормата на чл.18 ал.2 от устава, според която ликвидацията се извършва от управителния съвет или определено от него лице, а според чл.39 ал.2 ЗЮЛНЦ това е дадено в правомощията само на колективния, а не на управителния орган при сдружения в обществена полза, също с квалифицирано мнозинство. Съгласно чл.39 ал.3 ЗЮЛНЦ, годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Прочитът на устава на новоучреденото сдружение сочи, ча това императивно изикване не е въведено по никакъв начин. С чл.15 ал.3 на устава се изпълнява изискването на чл.40 ал.3 от ЗЮЛНЦ, но не и на чл.39 ал.3 от ЗЮЛНЦ. Уставът изобщо не урежда въпроса кой орган на сдружението приема годишния финансов отчет и не въвежда изискване това да стане след извършен независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Нормата на чл.39 ал.3 ЗЮЛНЦ е императивна и с нея е даден засилен контрол по отношение имуществото на сдруженията в обществена полза, респективно тяхното финансиране и разходване на това имущество. По никакъв начин уставът на сдружението не урежда материята и засилените изисквания при безвъзмездно разходване на имуществото на сдружение в обществена полза, с оглед на факта, че става въпрос за сдружение с нестопанска цел. Завишените законови изисквания са въведени с чл.40 от ЗЮЛНЦ и с тях са дадени две императивни ограничения при разходване на имуществото – тези по чл.40 ал.3 и тези по чл.40 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Първите касаят безвъзмездно разходване на имущество в полза на т.нар. „свързани лица“ и политически партии, при което се изисква квалифицирано мнозинство на решението на колективния орган от 2/3 от всички членове, а не повече от половината от всички членове по чл.39 ал.2 ЗЮЛНЦ. Вторите касаят забрани за сключване на сделки с лицата по чл.40 ал.3 т.1 и т.4 от ЗЮЛНЦ. На тези императивни норми пряко противоречи чл.9 ал.2 т.3 и ал.5 от Устава, според който решения за разходване на имущество се взима от управителния съвет с обикновено мнозинство от присъстващите. Уставът по никакъв начин не дава отговор и не сочи как ще се изпълнят изискванията на чл.38 ал.1 от ЗЮЛНЦ, според който юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за: 1. развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; 2. развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура; 3. подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване; 4. защитата на човешките права или на околната среда; 5. други цели, определени със закон. Налице е формално преписване на нормата на чл.38 ал.1 от ЗЮЛНЦ в чл.16 от устава на жалбоподателя. При тълкуване на чл.16 от устава във връзка с изискванията на чл.38 ал.1 от ЗЮЛНЦ за това за какво може сдружението да изразходва имуществото си, се съпоставят приетите в устава цели и средства за тяхното постигане с чл.38 ал.1 т.5 от ЗЮЛНЦ. Т.е. сдружение в обществена полза може да изразходва имуществото си само за посочените в чл.38 ал.1 т.1 – т.4 от ЗЮЛНЦ цели или за други цели, посочени в закон – т.5. Това от своя страна означава, че сдружения в обществена полза могат да имат цели от кръга на чл.38 ал.1 от ЗЮЛНЦ. Или при сдруженията в обществена полза е налице законодателно ограничаване на целите. Изписаните цели на сдружението в учредителния протокол и в устава и средствата за постигането им по никакъв начин не кореспондират на целите, изброени в чл.38 ал.1 от ЗЮЛНЦ. Напротив –те влизат в пряко противоречие с чл.12 ал.2 и чл.44 ал.2 от Конституцията, което е констатирано и са изложени подробни мотиви за това /които настоящият съд споделя изцяло/ при предходни жалби на същото сдружение против отказ да бъде регистрирано и не е нужно да се приповтарят, като е налице пълна идентичност на целите и средствата, посочени в настоящия устав, и в предходно депозираните устави. Това са Решение № 80 от 24.02.2023г. по т.д. № 102/2023г. на ПОС XII с., потвърдено с Решение № 162 от 03.05.2023г. по в.т.д. № 225/2023г. на ПАС и Решение № 335 от 09.08.2023г. по т.д. № 381/2023г. на ПОС ХХс., потвърдено с Решение № 330 от 28.09.2023г. по в.т.д. № 544/2023г. на ПАС. За избраните от сдружението цели и средства за постигането им са налице предпоставките за позоваване на изключенията, предвидени в ал.2 на чл.11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в чл.22 ал.2 от Международния пакт за граждански и политически права. Изводът е, че избраните от сдружението цели и средства за постигането им не могат да се дефинират като попадащи в кръга на чл.38 ал.1 от ЗЮЛНЦ, поради което сдружението не може да се определи с цели и дейност в обещствена полза. Основателно длъжностното лице е посочило, че в представения устав не се съдържа норма, определяща представителната власт на председателя като чл.10 т.4 от устава не дава такава информация. Прочитът на чл.10 от устава сочи, че в него не е предвидено председателят на управителния съвет да представлява сдружението пред трети лица и тази норма не определя обема на представителната му власт. В т.4 е записано, че председателят на управителния съвет представлява управителния съвет пред държавни и общиниски органи, юридически и физически лица и т.н., а не че представлява сдружението. Сдружението като юридическо лице и неговият управителен орган Управителен съвет са две различни неща. Правилото на чл.31 т.1 от ЗЮЛНЦ, възпроизведено в чл.9 ал.2 т.1 от Устава също не дават отговор на въпроса кой представлява сдружението и какъв обем права има, което се изисква като съдържание от чл.20 т.9 от ЗЮЛНЦ и по съдържание се различава от чл.20 т.8 от ЗЮЛНЦ. Според чл.20 т.8 и т.9 от ЗЮЛНЦ, уставът трябва да съдържа т. 8 правомощията на органите на сдружението и т.9 правилата относно начина на представляване на сдружението. Чл.31 т.1 от ЗЮЛНЦ и чл.9 ал.2 т.1 от Устава изпълняват изискването на чл.20 т.8 от ЗЮЛНЦ да сочат правомощията на органите на сдружението, защото според тях управителният съвет определя обема на представителната власт на отделните негови членове. В устава няма норма, която да изпълни изискването на чл.20 т.9 от ЗЮЛНЦ и да посочи правилата относно начина на представляване на сдружението, което е нещо различно от това кой избира представляващия и му възлага конкретен мандат и правомощия. Не може да се сподели втория мотив за отказ на длъжностното лице като тук съдът намира доводите на жалбоподателя за отговарящи на законовите норми. Длъжностното лице е смесило института на прекратяване на членствено отношение и уреждане на имуществените последици от това с прекратяване и ликвидация на сдружението. Правилата за прекратяване и ликвидация на сдружението и съдбата на имуществото на сдружението в производството по ликвидация са неотносими към уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство. Чл.20 т.10 от ЗЮЛНЦ изисква като императивно съдържание уставът на сдружението да уреди правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството. Изискването е изпълнено с чл.12 от Устава като правилото на ал.7 касае членствени права, а не прекратяване на сдружението. С оглед горните констатации постановеният отказ следва да се потвърди. Предвид установената задължителна практика на ВКС по тълкуване на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, изразена в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585-2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768-2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 60341 от 8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1603-2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1384-2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, разноски в полза на агенцията не се присъждат поради характера на производството като едностранно и охранително, чията правна природа не е променена със създадената норма на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.