Решение № 1358 от 27.3.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 164/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на „УЗУНОВ 84“ ЕООД с ЕИК 204449101, чрез пълномощника адв. П. П. с адрес за призоваване и съобщения: гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, офис 22, срещу Решение № 457/26.12.2024 г., постановено по АНД № 1215/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 37/16.08.2024 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пазарджик с местонахождение гр. Пазарджик, ул. „Найчо Цанов“ № 4, с което на „УЗУНОВ 84“ ЕООД с ЕИК 204449101, представлявано от управителя П. К. У. със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Клокотница“ № 19 е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че от мотивите не ставало ясно кой е нормативният акт или акт за делегиране на правомощия, съгласно чл. 1, § 2 от Регламента, с който правомощията по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) на ръководителя на Българска агенция за безопасност на храните били възложени на директора на ОДБХ – Пазарджик. Твърди се също, че в обжалваното решение, съдът не бил обсъдил възраженията на жалбоподателя, че в обжалваното НП било посочено като установено един вид нарушение, а наложената санкция била за друг вид нарушение, както и че развитите в мотивите на съдебния акт разсъждения по приложението на чл. 54а, ал. 5 от Закона за здравето (ЗЗ) нямали отношение към предмета на правния спор. Иска се отмяната на Решение № 457/26.12.2024 г., постановено по АНД № 1215/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и отмяната на НП № 37/16.08.2024 г. на основанията посочени в подадената пред районния съд жалба. По делото не е постъпил отговор на жалбата от ответната страна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. П. П., който по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение на Районен съд – Пазарджик и да отмени НП. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на посочените в договора за правна помощ, представен пред първата инстанция. Ответникът, редовно призован се представлява от юрк. Х.-Д., която по изложени съображения моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото: На 04.07.2024г., по повод писмо от РЗИ – Пазарджик с вх. № 3284/03.07.2024г., била извършена проверка от инспектори при ОДБХ- Пазарджик – В. Н. и колегите й М. П. и Д. С. на обект – смесен магазин за търговия с няколко групи храни и приготвяне на място на сандвичи и топли напитки, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 79Г, стопанисван от „Узунов 84“ ЕООД – гр. Пазарджик ЕИК 204449101, представлявано от управителя П. К. У.. По време на проверката било констатирано, че в качеството си на „бизнес оператор“ дружеството допуска съхранение и търговия с диазотен оксид /добавка в храни Е 942/ в количество от 165 литра в бутилки и 74 бр. кутии по 24 броя - 1774 бр. капсули, подробно описани в съставения на място Констативен протокол № 002590/04.07.2024г., както следва: 1/ 78 бр. carbon Shaker – боровинка с вместимост 1л.; 2/ 28 бр. whip carbon shaker – бисквита с вместимост 1л.; 3/ 42 бр. whip chaker – маракуя с вместимост 1л.; 4/ 13 бр. Rotass whip 640Е-950 ml – без етикет на български; 5/ 3 бр. Fresh whip strawberry Flavor 615 бр. – без етикет на български; 6/ 2 бр. carbon magnum х 2 – натурален; 7/ 16 бр. whip carbon shaker – бисквита х 2- 2, 2л.; 8/ 21 кутии х 24 бр. всяка – без етикет на български; 9/ 21 кутии х 24 бр Fresh strawberry Flavor – без етикет на български; 10/ 32 кутии х 24 бр. Fresh whip mint Flavor – без етикет на български. Гореописаните хранителни добавки били изложени в търговската зала за продажба на стелажи. По време на проверката управителят на дружеството, който присъствал на място в обекта, предоставил на инспекторите при ОДБХ- Пазарджик касов бон за покупка на капсули за сметана на стойност 25 лева за брой. Освен така изготвения Констативен протокол № 002590/04.07.2024 г. на място от страна на проверяващия екип било съставено и Разпореждане за забрана търговията на диазотен оксид № 2128/04.07.2024г., което след обжалването му било потвърдено с Решение № 4416/19.11.2024 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм.дело № 895/2024 г. Във връзка с извършената на 04.07.2024 г. проверка В. Н.- главен инспектор при ОДБХ – Пазарджик съставила АУАН № 0000240/12.07.2024 г., в който описала фактите, обуславящи констатираното от нея нарушение, като изрично посочила, че установеният в обекта диазотен оксид (добавка в храни Е 942) е в количество от 165 литра в бутилки и 74 бр. кутии по 24 броя – 1774 бр. капсули, подробно описани в Констативен протокол № 002590/04.07.2024г. В АУАН бил направен извод, че дружеството е нарушило чл. 78а, ал. 1 от ЗХ, съгласно който употребата на диазотен оксид, като добавка в храни се допуска само в обекти за производство и преработка на храни и в заведения за обществено хранене, като добавка в помещенията за приготвяне на храни, докато инспектираният обект е „смесен магазин за търговия с харни“ и не принадлежи към гореописаните категории обекти. Така съставеният в присъствието на представляващия „Узунов 84“ ЕООД – Пазарджик и двама свидетели АУАН бил подписан от същия без възражения. В хода на административнонаказателното производство постъпили писмени възражения срещу АУАН, съгласно на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които били отхвърлени от АНО като неоснователни. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено на дружеството жалбоподател на 20.08.2024г., съгласно представеното по делото пред първата инстанция известие за доставяне. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. В тях първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установена фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че от мотивите на обжалваното решение не ставало ясно кой е нормативният акт или акт за делегиране на правомощия, съгласно чл. 1, § 2 от Регламент (EС) 2017/625, с който правомощията по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) на ръководителя на Българска агенция за безопасност на храните били възложени на директора на ОДБХ – Пазарджик. Безспорно от първата инстанция е установено, че наказателното постановление е издадено от инспектори при ОДБХ – Пазарджик, тоест от лица, упоменати в чл. 138, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ), за извършени нарушения на чл. 131а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 78а, ал. 1 от ЗХ. Съгласно чл. 139, т. 1 от ЗХ наказателните постановления по този закон и по подзаконовите нормативни актове по прилагането му се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните – за нарушения, установени от лицата по чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Тоест правилен е изводът на Районен съд – Пазарджик, че НП № 37/16.08.2024 г. е издаден от компетентен орган в рамките на определените му с нормативен акт правомощия. Неоснователни са също и възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не бил обсъдил направените от него възражения, че в НП било посочено като установено един вид нарушение, а наложената санкция била за друг вид нарушение, както и че развитите в мотивите на съдебния акт разсъждения по приложението на чл. 54а, ал. 5 от ЗЗ нямали отношение към предмета на правния спор. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно съответствието на вида нарушение с наложената санкция. Правилно първоинстанционният съд е установил, че в чл. 78а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХ са изредени фактическите основания, при които е допустимо използването на диазотен оксид (райски газ), съпоставил е тези хипотези с установената в НП фактическа обстановка и обосновано е достигнал до извода, че жалбоподателят не попада в посочените изключения и следователно спрямо него правилно е била наложена санкцията, предвидена в чл. 131а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗХ. Що се отнася до позоваването в решението на разпоредбата на чл. 54а от ЗЗ, то видно от мотивите на съдебния акт това е направено само за пълнота на изложението и не е послужило като основание за формирането на решаващия извод на съда да потвърди НП № 37/16.08.2024 г. Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му. С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които с оглед фактическата и правна сложност на спора и участието на юрисконсулта в единственото проведено по делото заседание, съдът определя на 80 (осемдесет) лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик