Решение № 1804 от 5.3.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 6182/2018 г.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от А.Д.А. против П.на Р.България, с която предявява иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ. Ищецът претендира имуществена вреда в размер на 35 000 лв. за платена неустойка по договор от 07.01.2015 г., която се намира в пряка причинна връзка с действията на ответника по изземване и невръщане на личния му автомобил. Твърди се, че РП-Плевен незаконно и виновно е задържала личния автомобил на ищеца като веществено доказателство извън законовите срокове по чл.234 от НПК. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.05.2018 г. до окончателното й плащане, сумата от 9488.38 лв. мораторна лихва за периода от 08.09.2016 г. до 09.05.2018 г. Претендират се всички направени по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото изменение с протоколно определение от 26.03.2019 г. В законоустановения едномесечен срок на 20.06.2018 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска като неоснователен. Твърди липсата на доказателства, че ищецът е собственик на автомобила. Поддържа се, че производството е протекло ритмично и липсва бездействие на Прокуратурата, което да е причина за продължителността на производството. Твърди се, че липсва задължение на П.за произнасяне на основание чл.111, ал.2 от НПК в определен момент на висящо наказателно производство. Твърди се липса на доказателства за отменен отказ на наблюдаващия прокурор да върне вещественото доказателство, т.е. липсва незаконосъобразен акт на Прокуратурата, който да е отменен от съда по съответния ред. Твърди се липса на причинна връзка между твърдените вреди и дейност на ответника. Поддържа се, че ищецът сам е решил да изплати огромна неустойка, въпреки че не отговаря за неизпълнението. Твърди се, че ищецът и длъжник по предварителния договор не е противопоставил горното възражение на своя контрахент по предварителния договор и е решил да изплати недължимата в този случай неустойка, т.е. вредите са настъпили в патримониума на ищеца в резултат на негово решение и действие, а не са пряк резултат от незаконосъобразна дейност на ответника. Ищецът поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален представител. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Съображения е изложил в писмени бележки представени по делото, допълнени с писмена защита от 21.02.2020 г. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: От приобщеното към доказателствата по делото заверено копие на досъдебно производство № 30/2015 г. по описа на РП-Плевен се установява, че същото е образувано на 07.01.2015 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 23/24.12.2014 г. в гр.Плевен, отнел противозаконно чуждо МПС-л.а.м.“Фолксваген Фаетон “ с рег.№ ••••• от владението на собственика А.И.С., без негово съгласие с намерение да го ползва. Установява се, че на 07.01.2015 г. ищецът е представил за първоначална регистрация л.а.м. „Фолксваген Фаетон “ с № на рамата WWWZZZ3DZC8008011 -внос от Германия. При извършения от комисията външен оглед са установени следи от интервенция в областта на рамата на автомобила-следи от ремонтни дейности и лесна разтворимост на боята. На същата дата и за времето от 19 часа до 19, 43 часа лекият автомобил е иззет от ищеца. Към 31 август 2015 г. по досъдебното производство са били извършени множество следствени действия-разпитани свидетели, изготвени технически и съдебно стокова експертизи. Срокът за разследване бил продължаван многократно, като досъдебното производство приключва на 29.12.2015 г. със заключително мнение за спиране. С Постановление от 19.01.2016 г. на Прокурор при РП-Плевен е спряно наказателното производство по ДП № 30/2015 г. и е разпоредено връщането на процесния автомобил, а на 01.02.2016 г. автомобилът е върнат на ищеца. От представения от ищеца предварителен договор, сключен на 07.01.2015 г. между него в качеството му на продавач и третото лице С.Д.Б.в качеството му на купувач, се установява, че ищецът се е задължил да продаде и прехвърли чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на купувача л.а.м. „Фолксваген Фаетон “, с временен регистрационен номер ••••• за сумата от 80 000 лв., платима както следва: 8000 лв.-при подписване на договора и 72 000 лв. до 08.03.2015 г. Страните са договорили в случай, че продавачът откаже да сключи предварителен договор, същият дължи връщане на получената сума от 8000 лв. и неустойка в размер на 35 000 лв. Тъй като към дата 08.03.2015 г. автомобилът все още бил иззет по воденото досъдебно производство и след получена нотариална покана, съответно на 01.09.2015 г. и на 06.09.2015 г. ищецът върнал на купувача Б.платения от него депозит в размер на 8000 лв. и заплатил сумата от 35 000 лв.-неустойка. След връщането на автомобила, ищецът продал същия с договор от 11.04.2016 г. за сумата от 40 000 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ. Както вече съдът е посочил в свое определение, лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б ЗОДОВ. В горния смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което е прието, че разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е правната квалификация на иска за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство, ако производството, по което е допуснато нарушението, е заварено към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ . Отговорността на държавата по този иск се реализира по особените правила на ЗОДОВ - изборна местна подсъдност; предявяване на иска срещу правосъдния орган, причинил вредите като процесуален субституент на държавата; участие на прокурор с цел съблюдаване на законността; специален режим на таксите и разноските. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. По същество на исковата претенция: Предмет на установяване в настоящото производство е общата продължителност на наказателното дело, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, като съдът преценява осъществяването на отделните забавяния, причината, която ги е предизвикала с изключение на забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Държавата отговаря за тези забавяния, тъй като е длъжна да установи правила, както и спазването им, предвид предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл. 2б ЗОДОВ не е обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи, които в делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се формират от забавяне разглеждането на делото над разумния срок. С оглед твърденията в исковата молба ищецът ангажира отговорността на ответника с искане за обезщетяване на настъпили за него реални имуществени вреди от съществуването на договор, спрямо който ответникът се явява трето лице, чуждо на облигационната връзка, спрямо което договорът няма действие. На първо място ищецът следваше да докаже нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство (чл.22 НПК).