Решение № 260006 от 27.1.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 328/2018 г.

С Присъда № 260004/24.09.2020 г. постановена по НОХД № 268/2020 г. по описа на ОС С.З., с която подсъдимият Н.Г.В.е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, предл. 2, б. „б", предл. 1, вр. чл. 343, ал. 1„ б. „б", предл. 2 и б. „в", вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като на основание чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три години. Горепосочената присъда е потвърдена с Решение № 36/14.07.2021 г. постановено по ВНОХД № 263/2021 г. по описа на Апелативен съд – П.. Присъдата е влязла в законна сила на 07.08.2021 г. От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното: Вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: при въпросното ПТП: -контузия на главата, гръдния кош, корема, поясната област и крайниците, мозъчно сътресение -счупване на долния край на дясната лъчева кост След хоспитализирането в КНХ при УМБАЛ - С.З. е поставена гипсова шина. Препоръчано е ръката да се държи в елевация; обезболяване. По отношение на мозъчното сътресение е назначена и започната терапия: Манитол 2 по 250 мл, На хлорат 0, 9% 2 по 500мл, вит с 2 по 1 амп., аналгин 2 по 1т дн, Алмирал 2 по 1 амп. Дн., Квамател 2 по 1 амп. Гипсовата шина е свалена на 25.01.2018г./Амб.лист №100/. Започната е в домашни условия рехабилитация и обезболяване с Фастум гел. След преглед при кинезитерапевт на 06.02.2018г. е започната специализирана физиотерапия. Препоръчани са 20 броя процедури. От документите удостоверяващи временната нетрудоспособност е видно, че лечението е продължило до 04.04.2018г./110 дни/. Счупването на дисталния край на лъчевата кост е силно болезнена травма в острия момент. Отокът бързо нараства. Движенията се почти блокират поради силната болка. Тя продължава с такава сила до имобилизирането на ръката. След 7-8 ден в условията на имобилизация отокът започва да намаля, болката отслабва. Ново засилване на болковия синдром се получава след сваляне на имобилизационната шина и започване на първите рехабилитационни мероприятия. В тези ситуации болката се купира с приемане на аналгетици. С постепенното увеличаване на амплитудата на движението в засегнатата гривнена става болките намаляват. При вътреставните счупвания болката се засилва при студено време през първите 3-4 години след травмата. От страна на мозъчното сътресение главоболието е било до две седмици. След това с периодични оплаквания от него при нарушен режим. Средностатистически възстановителния период при счупвания в дисталната част на лъчевата кост - вътреставни и извънставни е 3-5 месеца. В конкретния случай лечебният процес е бил усложнен с упорити контрактури на пръстите на дясната ръка. Това е забавило, усложнило и продължило рехабилитацията и физиотерапевтичните процедури. Мозъчното сътресение е с пълно възстановяване до 3-4 седмици без остатък. На 16.12.2017 г. В.Т.К. като пътник на предна седалка до шофьора на лек автомобил, ударил се в друг лек автомобил е получил контузия на главата, гръдния кош, корема, поясната област и крайниците, сътресение на мозъка, счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница, с усложнение във възстановителния период и остатъчна невъзможност за екстензия - разтваряне на 2, 3, 4 -ти пръсти, с контрактура на 5 пръст. В медицинската документация /амб. листи/ е регистрирано счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в Досъдебното производство. Към съдебната документация по ТД № 328/2018 г. е представена фактура №3000022649 от 19.12.2017 на стойност 17, 40лв за потребителска такса за пролежаните 3 дни в КНХ на УМБАЛ - С.З.. От ИЗ № 24700/17г. на името на В.Т.К. с адрес: ••• е видно, че е постъпил на 16.12.17г в 14, 20ч. Диагноза: Контузио капитис, корпорис, торацис, абдоминис ет екстремитатес. Комоцио церебри. В окончателната диагноза е добавена: Контузия на поясните прешлени.Анамнеза: ”...пострадал при ПТП, като пасажер, носил колан. Болки по гърдите, главата, корема, таза и крайниците с краткотрайно помрачение на съзнанието. Обективно: ”....ало и автоориентиран. Глава - болезнена челно. Шия-б.о. Гр.кош - везикуларно дишане, болки в дясна гръдна половина. Сърце - б.о. Корем - мек, палпаторно болезнен в ляво - екскориации. Крайници - едем в областта на гривнената става. Болките в дясната гръдна половина и охлузванията по лявата коремна половина най - вероятно са причинени от предпазен колан. При процесното ПТП от 16.12.2017г. ищецът В.Т.К. е седял на предна дясна седалка с поставен триточков предпазен колан. Вещите лица посочват, че при разговора с ищеца се разбрало, че в резултата на ПТП-то и притискането от косата част на предпазния колан е имало охлузване по дясната ключечна област, главата/носа/ е ударена във въздушната възглавница и от носа му е имало кървене. При клиничния преглед от 27.01.2022 г., ищецът представил рентгенова снимка на дясна гривнена става с обхващане на дланта, част от пръстите и част от предмишницата. На нея се визуализира вътреставна пукнатина на шиловидния израстък на лъчевата кост/процесус стилоидеи радии декстра/. Ищецът съобщил, че ръката му е обездвижена в гипсова лонгетна и мобилизация още в ЦСМП преди хоспитализацията в НХК от дежурния ортопед. Гипсовата имобилизация е носена до 18.01.2018г.След свалянето и и започване на първите рехабилитационни мероприятия е установено, че в 2, 3, 4 и5 пръст на същата ръка са с невъзможно изправяне, т.е. те са в състояние на флексионна, постимобилизационна контрактура. При прегледа ищецът съобщил, че няколко дни след снемане на гипсовата имобилизация е започнал рехабилитация и физиотерапия по предписание на кинезитерапевт, което се потвърждава от Амб.лист №348 от 06.02.18г. Тези процедури -около 20 на брой е провел в Поликлиниката на МБАЛ-Казанлък, други последващи рехабилитации не е провеждал.Раздвижвал е китката в домашни условия. При прегледа, вещите лица са установили следното: Воларната флексия в дясна китка е до 60 гр., а дорзалната до 75 гр. Това е средно степенно ограничение на нормалните движения, сравнени с лявата китка. Страничните отклонения на китката-абдукция/аддукция са в норма. При задълбочено изследване на рентгенографията, която ищецът представи не се установяват счупвания по дланните кости и фалангите на 2, 3, 4, 5 пръст. Тези пръсти са раздвижени, с изключение на 5- ия, който е в хиперекстензия в МКФС от 30 гр.; ПИФС е във флексионна контрактура от 70 гр.; ДИФС е във флексионна контрактура от 10 гр. В заключение, вещите лица посочват, че движенията в дясната гривнена става и в 2, 3, 4 пръст са възстановени. В малките стави на 5 пръст са налице дефицити в движенията. Захвата на дясната ръка е възстановен, с изключение на флексорната сила на 5 пръст. По делото е назначена автотехническа експертиза, изготвена от инж. Т.П., която е оспорена от ответното дружество, поради което е назначена тройна автотехническа експертиза. Видно от заключението на тройната експертиза Механизмът на ПТП е следния: На 16.12.2017 г. по път II -57 в посока запад, към гр. С.З. се движил л.а. Фолксваген Пасат с per. № СТ 59-91 ВВ с прикачено ремарке, управляван от Николай Вълчев. На прав участък след с. Могила, водача на автомобила предприема навлизане в лентата за насрещно движение за изпреварване на колона от МПС, като ускорявайки достига скорост на движение от около 124 km/h и опасна зона за спиране от около 173 т. В същото време, в лентата за насрещно движение се е движел т.а. Форд Транзит Конект с per. № СТ 18-33 ВМ, управляван от Димо Демирев със скорост на движение от около 104 km/h и опасна зона за спиране от около 112 т. Водачът на лекия автомобил Фолксваген предприема аварийно спиране в лентата за насрещно движение (лентата на Форд), когато двете МПС са се намирали един от друг на разстояние от около 270 т. След време от около 1, 7 s водача на т.а. Форд предприема аварийно спиране, когато двете МПС са били на разстояние един от друг около 169 т. Настъпва удар, като мястото на удара се намира изцяло в лентата за движение на Форд. Към момента на удара и двете МПС са били разположени изцяло в лентата на Форд. Лекият автомобил Фолксваген е бил разположен с надлъжната си ос под ъгъл до около 2° на ляво спрямо оста на платното за движение, а Форд с надлъжната си ос под ъгъл до около 2° на дясно спрямо същата ос. Мястото на удара се намира на 43, 6 пл източно от линията на ориентира в граници от 1, 46 до 2, 6 m южно от осевата линия на платното за движение. След удара, предвид по- голямото си количество на движение л.а. Фолксваген се придвижва малко напред и на дясно. След удара Форд предвид по-малкото си количество на движение се връща малко назад с ротация по посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре. Техническите причини за настъпване на ПТП са следните: Навлизане и движение в лентата за насрещно движение на Фолксваген при наличие на насрещно-движещо се МПС; Движение на Фолксваген със скорост на движение над ограничената; Движение на Форд със скорост на движение над ограничената; Конкретният модел „Фолксваген Пасат” с per. № СТ 59-91 ВВ е оборудван с колани за всички места в автомобила. По делото не са налице данни за техническа неизправност на МПС в причинна връзка с ПТП, както и други фактори, като пътна настилка и други участници в движението. Ширината на пътното платно е 9, 6 т, на платното за движение 7, 6 т, като източната и западната ленти за движение са с ширина по 3, 80 т. Преди настъпване на ПТП /към момента на реакция на водача на Форд/ Форд Транзит“ с per. № СТ18-ЗЗВМ се е движел в лентата си за движение, с дясна страница на около 1, 8 - 2, 0 m на ляво /северно/ от южната гранична линия на платното за движение. Няма причинна връзка между разположението на МПС „Форд Транзит“ е per. № СТ18-ЗЗВМ на пътното платно и настъпването на ПТП? Мястото на удара се намира изцяло в лентата за движение на Форд, като и двата автомобила са разположени изцяло в същата лента. Лекият автомобил Фолксваген е бил разположен с надлъжната си ос под ъгъл до около 2° на ляво спрямо оста на платното за движение, а Форд с надлъжната си ос под ъгъл до около 2° на дясно спрямо същата ос. Мястото на удара се намира на 43, 6 m източно от линията на ориентира в граници от 1, 46 до 2, 6 m южно от осевата линия на платното за движение. Скоростта на движение на т.а. Форд към момента на удара е около 64 km/h, а непосредствено преди настъпване на ПТП, около 104 km/h. Опасната зона за спиране на товарния автомобил Форд при движение с така изчислената си скорост на движение е около 112 т. Опасната зона за спиране на товарния автомобил Форд при движение с 40 km/h е около 26 т. При движение с така изчислената скорост на движение на Фолксваген, аналогично разположение и реакция на водача му, движение на Форд с така ограничената скорост на движение 40 km/h, аналогично разположение и действия на водача му няма да настъпи ПТП. Двете МПС ще спрат на около 28 m един от друг преди да се реализира удар между тях. Водачът на Форд няма техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената му скорост на движение. При движение с ограничената и аналогични действия на водача му няма да настъпи ПТП. По делото има данни за наличие на пътен знак „В2“ в посока движението на „Форд Транзит“, с рег.№ СТ 18-33 ВМ с надпис 40 km/h. Така изчислената скорост на движение на т. а. „Форд Транзит“, с рег.№ СТ 18-33 ВМ е по-висока от ограничената за съответния участък. Съгласно данните по делото, водачът на л.а. Фолксваген е навлязъл в лентата за насрещно движение за изпреварване на колона от МПС. Имайки на предвид това обстоятелство, разстоянието между л.а. Фолксваген и Форд от момента на навлизане на Фолксваген в лентата за насрещно движение за изпреварване на колона от МПС е по-голямо от 500 т. Опасната зона за спиране на лекия автомобил Фолксваген при движение с така изчислената си скорост на движение е около 173 т. Опасната зона за спиране на лекия автомобил Фолксваген при движение с 60 km/h е около 53 т. Водачът на т.а. Форд при аналогични действия е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с ограничена скорост на движение 40 км/ч. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Т.В.К., който е баща на ищеца посочва, че след катастрофата видял сина си едва в болницата, където престоял 3 дни. Изпитвал болка в гърдите и в слабините, от колана, но най-вече ръката, която била гипсирана го боляла много. Според свидетеля, сина му носел гипс около месец, а около половин година продължил възстановителния период. Към онзи момент, живеели в една къща и му помагали при обличането. В момента му пречи това, че единият му пръст бил свит постоянно. Сега имал проблем при шофирането, изпитвал страх. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 16.12.2017 г. по силата на което „ЗАД Д.Ж.З.” АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил л.а. „Фолксваген Пасат", peг. № ••• трети лица, което се установява от справка от Гаранционния фонд, от която е видно, че е налице полица № BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г. Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът подал молба за заплащане на дължимото обезщетение на 27.06.2018 г., като застрахователят образувал преписка по щета № 0801-001466/ 2018-1. С писмо, изх. № 2789/17.07.2018 г., застрахователят поискал от ищеца допълнителни документи, с които не разполагал, а и освен това, изброените документи, според ищеца, нямали съществено значение за установяване основанието на претенцията, като писмо - отговор в този смисъл било изпратено на застрахователя. Впоследствие, с писмо изх. № 3697/26.09.2018 г., ответникът отказал изплащането на дължимото застрахователно обезщетение с мотива, че претенцията не била доказана. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим. На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на В.Т.К. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Николай Господинов Вълчев, което е установено с влязла в сила Присъда № 260004 от 24.09.2020 г. постановена по НОХД № 268/2020 г. по описа на Окръжен съд - С.З., която според разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. Поради това съдът приема, че деянието на водача на л.а. „Фолксваген Пасат", peг. № ••• осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения j иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание. Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: контузия на главата, гръдния кош, корема, поясната област и крайниците, мозъчно сътресение, счупване на долния край на дясната лъчева кост. Счупването на дисталния край на лъчевата кост е силно болезнена травма в острия момент, тъй като отокът бързо нараства, а движенията почти се блокират поради силната болка. Болката продължава с такава сила до имобилизирането на ръката, а след 7-8 ден в условията на имобилизация отокът започва да намаля и болката отслабва. Ново засилване на болковия синдром се получава след сваляне на имобилизационната шина и започване на първите рехабилитационни мероприятия. С постепенното увеличаване на амплитудата на движението в засегнатата гривнена става болките намаляват. При вътреставните счупвания, болката се засилва при студено време през първите 3-4 години след травмата. От страна на мозъчното сътресение главоболието е било до две седмици. Според вещите лица средностатистически възстановителен период при счупвания в дисталната част на лъчевата кост - вътреставни и извънставни е 3-5 месеца. В настоящия случай, при ищеца лечебният процес е бил усложнен с упорити контрактури на пръстите на дясната ръка. Това е забавило, усложнило и продължило рехабилитацията и физиотерапевтичните процедури. Към настоящия момент движенията в дясната гривнена става и в 2, 3, 4 пръст са възстановени, единствено в малките стави на 5 пръст са налице дефицити в движенията. Захвата на дясната ръка е възстановен, с изключение на флексорната сила на 5 пръст. Видно от свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че ищецът около месец е изпитвал болки в гипсираната ръка и е използвал чужда помощ при обличане, както и че след ПТП – то, изпитвал страх да шофира. С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, тежестта на травмите, сравнително младата и работоспобна възраст на ищеца към момента на ПТП – 44 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, както и факта, че към момента една от травмите не е възстановена, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 20 000 лв. По иска за имуществени вреди. От представената по делото фактура № 3000022649 от 19.12.2017 г. и касов бон към нея се установява, във връзка с получените травми при процесното ПТП, ищецът е направил разходи в размер на 17, 40 лв. Поради това съдът намира, че предявеният иск за сумата от 17, 40 лв. е основателен. По възражението за съпричиняване. Ответното дружество е направило възражение, че В.Т.К. е пътувал без да използва обезопасителен колан. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза и о бясненията на вещите лице в съдебно заседание, болките в дясната гръдна половина и охлузванията по лявата коремна половина са характерни за правилно поставен предпазен колан. Вещите лица правят категоричен извод, че ако пострадалият е бил без предпазен колан, пораженията биха били много по – сериозни. Поради това съдът намира, възражението за съпричиняване за неоснователно. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 26.06.2018 г. и обезщетението за забава за неимуществените и имуществени вреди е дължимо от 26.06.2018 г. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес обаче началният период на законната лихва следва да се присъди от 27.06.2018 г., както е поискано в исковата молба. Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Ж.З.” АД следва да заплати на В.Т.К. сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 16.12.2017 г. ведно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен. Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Ж.З.” АД следва да заплати на В.Т.К. сумата от 17, 40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за направените от него разноски, във връзка с проведеното лечение, изразяващи се в потребителска такса ведно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. По отговорността за разноски: В становище от 14.03.2022 г. и списък с разноски по чл. 80 от ГПК /л. 3375 – 378/, адв. М.М. процесуален представител на ищеца е направила искане съдът да присъди адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. с включен ДДС съгласно §2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС, съгласно представеното пълномощно. Съдът намира, че направеното искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като от данните по делото е видно, че до приключване на устните състезания в настоящото производство не е представен договор между В.Т.К. и адв. Ц.В. отразяващ постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв. При отсъствие на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, и за изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава защита, няма основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв./ в този смисъл Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 122 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5185/2016 г., III г. о., ГК /. Ответното дружество е направило в настоящото производство следните разноски: възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинската експертиза в размер на 357 лв., възнаграждение за автотехническа експертиза, изпълнена от инж. Т.П. в размер на 900 лв., възнаграждение за тройна автотехническа експертиза в размер на 4 116 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Така общият размер на направените разноски е 5 673 лв. С оглед изхода на делото В.Т.К. следва да заплати на ЗАД „Д.Ж.З.” АД направените по делото разноски в размер на 2 83 6, 50 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 358 лв. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Поради това ЗАД „Д.Ж.З.” АД следва н а основание чл. 78, ал. 6 от ГПК бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 850 лв. /държавна такса в размер на 800 лв., представляваща 4% върху присъденото обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди и държавна такса в размер на 50 лв. върху цената на предявения за имуществени вреди в размер на 17, 40 лв./ и сумата от 179 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете. Водим от горните мотиви, съдът