Решение № 317 от 11.11.2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 1375/2021 г.

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата посочва в исковата молба, че на 24.03.2019г. около 12.00 часа в гр.С.З. на ул.”•••“ на кръстовището с ул. „•••“, върху пешеходна пътека е настъпило ПТП със следните участници и при следната фактическа обстановка:

• Участник 1: МПС - лек автомобил марка Опел, модел Мерива с рег.№ •••, управлявано от лицето Ж. А. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.С.З., •••.

• Участник 2: пешеходец - Я. Т. М., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. С.З., ул. „•••.

Посочено е, че на 24.03.2019г. около 12.00 часа, лек автомобил марка Опел, модел Мерива с рег.№ •••, управлявано от лицето Ж. А. И., ЕГН •••••••••• се движи по ул. „•••“ в гр.С.З. в посока север-юг. При достигане до кръстовището с ул. „•••“, водачът на лекия автомобил предприема маневра „завой наляво“ по ул. „•••“, като автомобилът описва дъговидна траектория на движение. В този момент, пешеходката Я. М. се е движила по източния тротоар на ул. „•••“ и е пресичала уличното платно на ул. „•••“ по пешеходна пътека в посока юг-север, източно от кръстовището. В момента на осъществяване на пресичането на ул. „•••“ по пешеходната пътека, лекият автомобил е осъществявал завиване на ляво зад гърба й. Сочи се, че двете улици на кръстовището са перпендикулярни една спрямо друга. По тази причина задното съосие на лекия автомобил се е движило по крива с по- малък радиус от колкото предното. Преминавайки на задната част на автомобила покрай тялото на М. се е осъществил удар с приплъзващ характер по лявата част на тялото й. В резултат тя е загубила устойчивост и е паднала върху пътното платно.

Изложено е, че управляваният от Ж. И. лек автомобил удря със задната си част, навлезлия върху платното за движение и движещ се по пешеходна пътека (тип „зебра“) пешеходец Я. М., като с това й причинява средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата: охлузване челно вляво, кръвонасядане в областта на лявата очница; контузия на мозъка вляво челно, мозъчно сътресение с интраконтузионен хематом, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК; счупване на предната стена на ляв максиларен синус с кръвоизлив в синуса; кръвонасядане в областта на дясната китка.

Посочено е, че непосредствено след пътния инцидент водачката на лекия автомобил И. вместо да закара ищцата до най-близкия спешен център, за да не се получат усложнения и да се провери дали има счупване на кости и едновременно с това да сигнализира за инцидента на тел. 112, самоволно решава да откара М. до дома й, където я оставя до входа на жилищния блок, в който живее пострадалата и си тръгва. М. остава в дома си до идването на сина й, на когото е съобщено за инцидента и от последния е откарана в Спешния център гр.С.З.. При постъпването в спешното отделение ищцата е прегледана от дежурния лекар. Назначен преглед - рентгенография на глава. Снимките са разгледани от медицинските лица и е поставена диагноза - Contusio capitis.Commotio et contusion cerebri, след множество изследвания (подробно описани в Епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия ИЗ: 6582) са установени следните травматични увреждания: след кат на глава - фрактура на предна стена на ляв максиларен синус (хемосинус максиларис синистра), в същия синус се открива хеморагично-еквивалентно съдържание; екстракраниален хематом вляво периобитално; малки контузионни огнища вляво фронтално; ескориации челно вляво; хематом в дясната китка.

Сочи се, че М. е настанена в отделение по „НХ“ в УМБАЛ „•••“ гр.С.З. с опасност за живота, където остава до 29.03.2019г. и е придружавана от своя син Драгомир Монев.

След изписването си от болничното заведение на 29.03.2019г и спазвайки, лекарските предписания ищцата остава в дома си в продължение на близо месец, време през което в повечето случаи е на легло. Твърди се, че в този период е с непрестанно главоболие, което с течение на времето се засилва, церебрастения, шум в ушите, гадене, световъртеж и обърканост на моменти.

На 05.04.2019г на М. е извършен контролен преглед от д-р К., специалист неврохирург, който констатира сутрешно главоболие, моментен световъртеж, обърканост на моменти, депресивен синдром.

Изложено е, че с оглед множеството оплаквания, подробно описани по- горе, М. постъпва на 21.05.2019г. отново в отделението по „НХ“ в УМБАЛ „•••“ гр.С.З., където остава до 23.05.2019г.

На 19.06.2019г в следствие на получения въртежен синдром и припадъци, следствие на контузията на глава, ищцата при поредния припадък, получава травма в областта на дясното ходило - счупване на трета и четвърта предходилни кости в предния им край с леко разместване.

Във връзка с описания случай е образувано ДП № 1228 зм - 43/24.03.2019г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а избягалият водач е привлечен към наказателна отговорност, а в последствие и АНД № 20215530201702 по описа за 2021 г. на Районен съд - гр.С.З.. Заявено е, че горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от направеното от подсъдимата И. самопризнание, подкрепено от събраните по предвидения процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство; показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци и пострадалата М., както и от заключенията, на назначените и изготвени експертизи от различен характер.

Сочи се, че от заключението на назначените в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 162/2019 г. се изяснява, че пострадалата Я. М. е получила контузия на главата; охлузване на челото вляво; контузия и сътресение на мозъка, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК; счупване на предната стена на ляв максиларен синус с кръвоизлив в синуса, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Установените травматични увреждания добре отговаряло да били причинени от лек автомобил и по - точно при блъскане на пешеходец.

Заявено е, че изготвената комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 14.09.2019г и допълнителната такава от 25.02.2021г. в досъдебното производство изцяло кореспондират с описаната по-горе фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП.

Сочи се, че от изложеното е видно, че вредоносният резултат е в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите от И. нарушения на правилата за движение по пътищата. Деецът признава вината си, дал обяснения по случая и изказва съжаление относно извършеното.

В досъдебното производство е изготвена и Комплексна съдебномедицинска и съдебно-психиатрична експертиза № 15/06.04.2020г., от която се установява, че в резултат на преживяното ПТП и последвалата травма на глава при М. се диагностицира Посткомоционален синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром), т.е. при ищцата личностовото и социално функциониране остава трайно повлияно в негативен план от настъпилия Посткомоционален синдром и последната се нуждае от грижи и лечение.

Посочва се, че на 22.11.2019г. виновният причинител Ж. А. И., EГH •••••••••• е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган, за това, че: на 24.03.2019г в гр.С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка Опел, модел Мерива с рег. № ••• нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.20 ал. II изречение "последно" от "Закона за движението по пътищата" -„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" - пешеходец на платното за движение; чл. 116 от "Закон за движението по пътищата" - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... особено към престарелите хора", като не сторил това и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я. М., изразяваща се в контузия на мозъка, което е причинило трайно разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343 ал.1, буква „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК;

На 23.07.2021г. е постановено Решение № 123 по АНД № 20215530201702 по описа за 2021г на Районен съд - гр.С.З., посредством което Ж. И. е призната за виновна за това, че на 24.03.2019 г., в град С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил - марка „Опел", модел „Мерива“ с peг. номер •••, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.116 от "Закон за движението по пътищата" - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... особено към престарелите хора" и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Я. Т. М., изразяваща се в контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б" предл. „2" във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Сочи се, че съдебното производство се е провело по реда на Глава Двадесет и осма НПК при условията на чл.378, ал.2 НПК. По време на съдебните прения по време на о.с.з. проведено на 24.07.2021г. е направено от подсъдимата самопризнание, без да събира доказателства.

Постановеното от Районен съд - гр.С.З. решение не е обжалвано от И. и Решението влязло в законна сила.

Твърди се, че в резултат на този инцидент и получените от него травматични увреждания, ищцата претърпява и продължава да търпи болки и страдания. След изписването си от болничното заведение на 29.03.2019г. и спазвайки, лекарските предписания ищцата остава в дома си в продължение на близо месец, време през което в повечето случаи е на легло. Сочи се, че в този период е с непрестанно главоболие, което с течение на времето се засилва, церебрастения, шум в ушите, гадене, световъртеж и обърканост на моменти. След напускането й на болницата на 23.05.2019г. Я. остава да се възстановява при домашни условия в собствения си дом, в продължение на около 60-70 дни изпитва силно главоболие, шум в ушите, гадене, световъртеж и обърканост на моменти, припадъци и въртежен синдром. Зависима е от помощта на близките си и за най - елементарни битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда помощ й е необходима в продължение на няколко месеца.

Посочено е, че на ищцата й се налага в продължение на около 60 дни всекидневно да приема обезболяващи медикаменти. В нередки случаи и към настоящия момент продължава да приема в определени моменти по лекарско предписание болкоуспокояващи медикаменти, тъй като главоболието е нетърпимо в определени дни.

Заявява се, че всички тези понесени болки от физическо естество представляват неимуществени вреди. Твърди се, че наред с тях М. претърпява и болки от морално естество - преживените притеснения, стрес при възникване на травмата и изживяната интервенция, ограниченията в битовото й ежедневие по-значителни в периода на възстановяване за продължителен период от време (повече от няколко месеца), невъзможността да разчита на себе си по време на възстановителния период и излизане от дома за разходка и изпитваното чувство за непълноценност и зависимост от грижите на близките й хора. За горепосочения продължителен период от време е нарушен обичайният й и установен начин на живот в битово и трудово отношение и това става причина за постоянен душевен дискомфорт.

Твърди се, че към настоящия момент Я. все още не се е възстановила напълно - продължава да изпитва постоянно главоболие.

Посочва се, че в следствие на настъпилата злополука М. претърпява и имуществени вреди, изразяващи се в разходваните от нея средства, както следва:

• за заплатена потребителска такса в общ размер на 29.00 лв. (двадесет и девет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000039523/29.03.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.. - за заплатена такса за рентгенографско изследване в общ размер на 10.00 лв. (десет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000040505/30.04.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.. - за заплатена потребителска такса в общ размер на 11.60лв. (единадесет лева и 60 ст.) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000041174/23.05.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.. - за заплатена такса за рентгенографско изследване в общ размер на 10.00лв (десет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000041175/23.05.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.. Посочва се, че така общо претърпените от М. имуществени вреди изразяващи се в разходваните от нея средства са в общ размер на 60.60 лева.

Към датата на ПТП-то, управлявания от Ж. А. И., ЕГН •••••••••• лек автомобил марка Опел, модел Мерива е рег.№ ••• е нейна собственост, имала е сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при З.К.Л.И. АД - гр.С., ЕИК ••• със застрахователна полица № BG/22/ 118002686298/11.09.2018г. с покритие /11.09.2018г до 11.09.2019г/.

Тъй като вредите на ищцата са следствие от виновното поведение на водача на лек автомобил марка Опел, модел Мерива с рег.№ ••• - Ж. А. И., ЕГН •••••••••• застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, съгласно застрахователна полица № BG/22/ 118002686298/11.09.2018г. с покритие /11.09.2018г до 11.09.2019г/, от името на ищеца е предявена извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди.

Съгласно чл. 380 от КЗ ищцата е отправила пред З.К.Л.И. АД - гр.С., ЕИК ••• писмена застрахователна претенция на 10.05.2021 г. за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с всички имуществени и неимуществени вреди, които е претърпяла вследствие на процесното застрахователно събитие (видно от известие за доставяне с ИД № PS600001N8MLD/10.05.2021г.), която е заведена от ответника под щета № 0000-1000-03-21-7293/12.05.2021г.

Сочи се, че в отговор посредством имейл, получен на 30.07.2021г. на личния имейл на пълномощника на ищцата, е уведомена, че във връзка с пътния инцидент е образувана щета (преписка) под № 0000-1000-03-21- 7293/12.05.2021г. и е уведомена от страна на ответното дружество, че експертна комисия към З.К.Л.И. АД - гр.С. била разгледала документите по преписката и се произнесла, че претенцията на ищцата е основателна до размера от 8 000 /осем хиляди/ лева за претърпените от нея неимуществени вреди и 40.60 лева /четиридесет лева и 60ст./ - за имуществени вреди.

Сочи се, че на 04.08.2021г. в отговор на така определеното обезщетение е изпратено до ответното дружество писмено възражение срещу така определения размер на обезщетението за претърпени от Я. М. имуществени и неимуществени вреди по щета (преписка) под № 0000-1000-03-21- 7293/12.05.2021 г. в следствие на ПТП от 24.03.2019г. и декларирано, че не е съгласна с него и счита същото за крайно занижено. Посочва се, че възражението е получено от ответника на 05.08.2021г., видно от Известие за доставяне с № ИД PS600001NBRN0.

На 02.09.2021г. е получен нов имейл от страна на ответното дружество, с което е уведомена, че ответникът отказва определяне на допълнително застрахователно обезщетение по застрахователна преписка 0000-1000-03-21- 7293/12.05.2021г.

Твърди се, че въпреки, че е определена сума от страна на застрахователното дружество, то и дори тази крайно недостатъчна сума от страна на ответника до настоящия момент не е изплатена на ищцата.

Посочено е, че правния интерес за ищцата от предявяване на пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ против З.К.Л.И. АД - гр.С., ЕИК ••• произтича от следните предпоставки:

Наличието към 24.03.2019г /датата на увреждането/ на валидно сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при З.К.Л.И. АД - гр.С., ЕИК ••• със застрахователна полица №BG/22/118002686298/11.09.2018г. с покритие /11.09.2018г до 11.09.2019г/ по отношение на лек автомобил марка Опел, модел Мерива с рег. № •••, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Проведена процедура съгласно чл. 380 от КЗ и неизплащане на претендираното застрахователно обезщетение И. е управлявала МПС на законно основание, поради което е застраховано лице по смисъла на КЗ.

Като трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 от КЗ, Я. М. има право на обезщетение на основание чл. 477, ал. 1 от КЗ за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, вреди от ПТП и има качеството на увредено лице съгласно чл. 478 от КЗ.

Изложени са аргументи, че съгласно чл. 429 от КЗ, застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.

Сочи се, че съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Заявено е, че принципът на справедливостта изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите от увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка. С оглед общия критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД, ищцата счита, че размера на обезщетението, което й се дължи, съобразно претърпените от нея вреди е в общ размер на 35060.60 /тридесет и пет хиляди и шестдесет лева и 60 ст./ лева, от които 35 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея, търпими и към настоящия момент физически и психически болки, страдания и неудобства, подробно описани по-горе, които са следствие от реализираното ПТП от 24.03.2019г. и имуществени вреди в размер на 60.60, реализирани следствие на същото пътно произшествие.

В тази връзка, претендира от ответника изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото на 24.03.2019г. ПТП.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника З.К.Л.И.

АД - гр.С., ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: РБ., област С., ••• да заплати на Я. Т. М. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. С.З., ул. „••• следните обезщетения:

• 35 000, 00 лева /тридесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от Я. Т. М., ЕГН •••••••••• неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, подробно описани в настоящата искова молба, които са в резултат на ПТП настъпило на 24.03.2019г в гр.С.З., ведно със законната лихва върху сумата от 35 000, 00 лева, считано от 24.03.2019г -датата на пътния инцидент до окончателното й изплащане - 60.60 /шестдесет лева и 60ст./ лева, представляващи обезщетение за претърпени от Я. Т. М., ЕГН •••••••••• имуществени вреди, следствие от ПТП-то от 24.03.2019г във връзка със заплатени суми за заплатена потребителска такса в общ размер на 29.00лв (двадесет и девет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000039523/29.03.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.; за заплатена такса за рентгенографско изследване в общ размер на 10.00лв. (десет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000040505/30.04.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.; за заплатена потребителска такса в общ размер на 11.60лв (единадесет лева и 60ст.) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000041174/23.05.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З. и за заплатена такса за рентгенографско изследване в общ размер на 10.00лв. (десет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000041175/23.05.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на заплащането им, до окончателното им изплащане.

Моли, да се осъди ответника да заплати и всички такси и разноски в производството, както и адвокатски хонорар.

Моли, да й бъде присъдено и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка, по която може да бъде заплатено претендираното обезщетение.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема следното становище:

Намира исковете за процесуално допустими, като не оспорва по основание и размер предявения иск за имуществени вреди. Счита, че искът за неимуществени вреди е частично основателен, поради което го оспорва по отношение на неговия размер.

Взема следното становище по обстоятелствата, на които се основава предявения иск и възражение срещу тях:

Не оспорва, че на 24.03.2019г., в град С.З., на кръстовището на ул. „•••“ с ул. „•••“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Опел“, модел Мерива, с peг. № •••, управляван от водача Ж. А. И. и пешеходката Я. Т. М., която е пресичала платното за движение на ул. „•••“ в посока юг - север и в резултат на това ПТП е получила травматични увреждания.

Не оспорва също така, че по отношение на лек автомобил „Опел“, модел Мерива, с peг. № •••, с водач Ж. А. И., е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество.

Оспорва всички останали елементи от механизма на пътнотранспортното произшествие, посочени в исковата молба, както и твърдението, че основната и единствена техническа причина за настъпване на ПТП са допуснати нарушения на ЗДвП от страна на водача на автомобила - Ж. А. И.. С оглед охраняване правата на ответника, предвид ранната преклузия по чл.133 от ГПК, прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката - Я. Т. М., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес град С.З.. Твърди, че същата при пресичане на платното за движение на ул. ••• не е преминавала по пешеходната пътека, а се е движила източно от пешеходната пътека от източния й край, с което е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Сочи, че това обстоятелство се установява и от влязлото в сила Решение на наказателния съд, от което е видно, че на виновния водач не е наложено наказание за престъпление по чл. 343, ал.3 предл. последно б. а/ във връзка с чл. 343, ал. 1 б. б/ от НК и същият е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление. Според ответника, от това следва извода, че деянието не е извършено на пешеходна пътека и пострадалата не е пресичала върху нея.

Твърди се, че предприемайки пресичане на платното за движение на необозначеното за това място, пострадалата не е насочила и концентрирала вниманието на водача на автомобила, върху себе си по такъв начин, че приближавайки пешеходната пътека, да я пропусне като намали скоростта или спре.

Твърди също така, че пострадалата е навлязла в платното за движение при наличие на движещо се по него МПС, т. е. не се е съобразила с приближаващия лек автомобил, с което е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал.1 т.1 от ЗДвП. Счита, че по този начин, предприемайки пресичане на пътното платно пред движещия се автомобил, пострадалата е отнела възможността на водача на МПС да предотврати настъпването на ПТП като спре преди линията на удара.

Счита, че предприемайки пресичане на платното за движение на необозначеното за това място и навлизайки в платното за движение при наличие на движещо се по него МПС, Я. Т. М. значително е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и това нейно поведение е в пряка причинно - следствена връзка с неблагоприятните последици. Заявено е, че посочените обстоятелства осъществяват фактическия състав на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението по същество на спора.

Изложено е следното становище относно размера на предявения иск:

Независимо и отделно от направеното възражение за съпричиняване, ответникът счита, че исковата претенция е силно завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените болки и страдания от ищцата, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.

Оспорва интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от ищцата при получените травматични увреждания, така както е посочено в исковата молба.

Оспорва също така причинно следствената връзка между получената от ищцата, вследствие на падане в дома й на 19.06.2019г. травма в областта на дясното ходило /счупване на трета и четвърта предходилни кости в предния им край с леко разместване/ и процесното ПТП. Твърди, че ищцата е страдала от други предходни заболявания, от които често е получавала припадъци, губене на равновесие, замайване и световъртежи. Твърди се, че именно тези заболявания са довели до падането в дома й на 19.06.2019г. и получаване на травмата в областта на дясното ходило. Освен това се сочи, че ищцата е паднала в дома си три месеца след ПТП, което е достатъчно време тя да се възстанови от уврежданията от катастрофата, при положение, че не страда от други заболявания.

Счита, че не са налице настъпили необратими изменения в здравето на ищцата и не са били засегнали жизненоважни органи в организма й, които да обусловят толкова висок размер на исковата претенция за неимуществени вреди. Заявено е, че всичко това го мотивира да счита, че търсеното обезщетително плащане от 35000 лв. е значително завишено и по аргумент от разпоредбата на чл.52 ЗЗД не кореспондира с вида, характера, степента на увреждане на получените травми, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания. Намира, че обезщетението за неимуществени вреди не може да представлява средство за неоснователно обогатяване и повишаване стандарта на живот на увреденото лице. Предвид горното, оспорва тежестта, интензитета и продължителността на описаното травматично увреждане в исковата молба, респективно претърпените от ищцата болки и страдания от процесното ПТП.

Посочва се, че в изпълнение на задълженията си по чл. 496 от Кодекса за застраховането, застрахователно-експертната комисия при ответното дружество определила обезщетение в размер на 8 000лв. за неимуществени вреди. Именно до този размер, ответникът счита за основателен иска за неимуществени вреди. Заявява, че в останалата му част до претендираните 35 000лв., искът е неоснователен и моли да се отхвърли, като се приложи принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата Я. Т. М.. Моли, да се осъди ищцата да заплати на ответното дружество по съразмерност, всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.

Взема следното становище относно претенцията за законна лихва:

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност на главния иск за неимуществени вреди, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който се претендират и по двата предявени главни иска /за имуществени и неимуществени вреди/. Сочи, че практиката е възприела теоретичната постановка, че при искове за обезщетяване на вреди във връзка с отговорност на застрахователя, възникнала по силата на Задължителна застраховка „гражданска отговорност“, следва да се прилагат специалните норми на глава 47 Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Посочва, че там е специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, според която застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по - ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Сочи, че законодателят е приел, че лихва следва да се начислява в един още по - късен момент в сравнение с общите правила - едва след изтичането на съответен срок, в който застрахователят има възможност да се запознае с всички относими към случая доказателства и да определи надлежно обезщетение.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата прави пояснения, уточнения и допълнения на първоначалната искова молба, респ. взема становище по отношение на подадения от ответника отговор на искова молба и становището му по основателността на предявените от ищцата искове за заплащане на обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди.

Оспорва изцяло така подадения от ответника отговор.

Посочва, че ответникът не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение, поради което моли да се обяви за безспорен факт (безспорни ненуждаещи се от доказване обстоятелства) по делото, а именно: 1/ наличието валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, а именно, че лек автомобил - марка „Опел", модел „Мерива“ с peг. номер ••• има сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при З.К.Л.И. АД - гр.С., ЕИК ••• със застрахователна полица № BG/22/118002686298/11.09.2018г с покритие /11.09.2018г до 11.09.2019г/, както и 2/ от името на ищеца е била заведена претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и има образувана щета № 0000-1000-03- 21-7293/12.05.2021г., т.е. ищецът е изпълнил изискванията на чл. 380 от КЗ, което се явява процесуална предпоставка за допустимост на иска.

Оспорва възражението за прекомерност на претендираното обезщетение, като сочи, че същото е съобразено със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време. Намира за неоснователни твърденията в отговора на исковата молба, относно размера на исковата претенция, за който ответната страна сочи, че не кореспондира с принципа на справедливостта и че същият бил в завишен размер. Посочва, че няма паричен еквивалент, който може да компенсира болките и страданията, търпени от ищеца в резултат на причинените й следствие на процесното ПТП средни телесни увреди. Счита, че каквато и сума да бъде платена, тя не може да върне състоянието му, такова, каквото е било преди настъпване на процесния инцидент. Сочи, че това произшествие оставя и траен негативен белег в съзнанието на жената. Заявява, че с оглед принципа на справедливостта обаче, Я. М. следва да бъде компенсирана поне частично за болките и страданията, които е преживяла, търпи и ще търпи, следствие на причинените й телесни увреди.

Намира за напълно неоснователно и необосновано възражението на процесуалния представител на З.К.Л.И. АД - гр.С. за прекомерност на претенцията на ищцата за неимуществени вреди. Твърди се, че въпросната сума изцяло кореспондира с икономическата обстановка в страна и с постоянно покачващите се цени на стоките и услугите и най-вече с цените на основните храни, битовите сметки, медицинските услуги и лекарствата. В тази връзка счита, че размерът на исковата претенция не е произволно определен и че размерът й изцяло кореспондира с претърпените от Я. М. травматични увреди, с продължителността на периода на възстановяване, както и с трайните негативни последици за здравословното й състояние. Посочено е, че във връзка с доказването на вида, характера, причинно- следствената връзка и продължителността на претърпените от ищцата фрактури и наранявания, е поискано допускането на съответните съдебни експертизи. Именно чрез експертните познания на вещите лица, ще установява в цялост всички обстоятелства, нуждаещи се от доказване в настоящия процес. Не смята, че процесуалния представител на З.К.Л.И. АД - гр.С. разполага с експертни познания и квалификация в областта на медицината, за да твърди с такава степен на категоричност, че ищцата не била понесла в пълен обем, описаните в исковата молба болки и страдания.

В тази връзка, счита, че всички аргументи и възражения релевирани от процесуалния представител на ответника, за голословни, бланкетни и неоснователни.

Аргументира се, че съгласно разпоредбите на закона, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, както и последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, обективиран в чл.51, ал.1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична, от друга страна намира, че обезщетенията които се дължат от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищецът е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, са в размер описан в исковата молба.

Изцяло оспорва възражението за съпричиняване от страна на ищцата и ги намира за неоснователни и необосновани и счита, че като такива не следва да се кредитират и да се вземат предвид от настоящия съдебен състав.

Твърди, че ищцата няма никаква вина за настъпване на процесното ПТП, като едновременно с това посочва, че са абсолютно несъстоятелни твърденията на ответника, че М. не се е огледала, че не е взела адекватни мерки за своята безопасност, че внезапно е изскочила на пътното платно и че деянието не било извършено върху пешеходна пътека и че пострадалата не била пресичала върху такава пътека, а била предприела пресичане на необозначено за това място (съприкосновението между МПС и пешеходката се осъществява по пешеходната пътека, лекият автомобил е осъществявал завиване на ляво зад гърба на пешеходката), при следната фактическа обстановка - на 24.03.2019г. около 12.00 часа, лек автомобил марка Опел, модел Мерива с рег.№ •••, управлявано от лицето Ж. А. И., ЕГН •••••••••• се движи по ул. „•••“ в гр.С.З. в посока север- юг. При достигане до кръстовището с ул. „•••“, водачът на лекия автомобил предприема маневра „завой наляво“ по ул. „•••“, като автомобилът описва дъговидна траектория на движение. В този момент, пешеходката Я. М. се е движила по източния тротоар на ул. „•••“ и е пресичала уличното платно на ул. „•••“ по пешеходна пътека в посока юг-север, източно от кръстовището. В момента на осъществяване на пресичането на ул. „•••“ по пешеходната пътека, лекият автомобил е осъществявал завиване на ляво зад гърба й. Посочено е, че двете улици на кръстовището са перпендикулярни една спрямо друга. По тази причина задното съосие на лекия автомобил се е движило по крива с по- малък радиус от колкото предното. Преминавайки на задната част на автомобила покрай тялото на М. се е осъществил удар с приплъзващ характер по лявата част на тялото й. Управляваният от Ж. И. лек автомобил удря със задната си част, навлезлия върху платното за движение и движещ се по пешеходна пътека (тип „зебра“) пешеходец Я. М., като с това й причинява средна телесна повреда. Твърди се, че тази фактическа обстановка изцяло се препокрива с постановеното Решение по АНД № 20215530201702 по описа за 2021г на Районен съд - гр.С.З., в което изрично е посочено следното - „в момента, в който свидетелката М. се опитала да пресече ул. ••• ПО ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА, автомобилът управляван от обвиняемата И. правел завой зад гърба й и НЕ Я ПРОПУСНАЛ да мине („По Фактите“, стр.2 абз. 9)... Водачът Ж. А. И., към момента на удара, шофирала със скорост от порядъка на 14 км/ч („По доказателствата“ стр. 4).

Намира за изцяло голословни твърденията на процесуалния представител на ответното дружество, че ищцата не се била огледала, че не била взела адекватни мерки за своята безопасност, че внезапно била изскочила на пътното платно и че деянието не било извършено върху пешеходна пътека, и че пострадалата била предприела пресичане на необозначено за това място. Счита, че са несъстоятелни и твърденията, че с описаното по-горе съдебно решение било установено пресичането на необозначено за това място.

Отбелязва, че нещо повече, нелогични и бланкетни са твърденията на ответната страна, че ищцата била навлязла в платното за движение при наличие на движещо се МПС без да се съобрази с приближаващия се лек автомобил и че по този начин не била насочила и концентрирала вниманието на водача на автомобила върху себе си, че последния приближавайки пешеходната пътека (за която между другото твърди по- рано в своя отговор, че липсвала) да я пропусне като намали скоростта си или спре. С оглед скоростта на движение на лекия автомобил (14 км/ч) и факта, че удара настъпва зад гърба на пострадалата, намира тези твърдения за изцяло несъстоятелни и противоречащи на всякаква логика. Сочи, че те са направени изцяло бланкетно, с единствената цел да се бави хода на процеса от страна на ответното дружество.

Излага доводи, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда (какъвто е конкретния случай) има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. оспорването от страна на ответника относно липсата на вина у деликвента е неоснователно.

Освен това, заявява, че за механизма за настъпване на ПТП-то са ангажирани нужните доказателствени искания и са приложени писмени доказателства, наред с влязлата в сила присъда (с която е установена по категоричен и неоспорим начин вината на деликвента), при деликтната отговорност вината се презумира и счита, че същата е налице. Посочва се, че съгласно въведената от законодателя оборима презумпция с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД „във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното“, счита, че така направеното възражение следва да бъде доказано в настоящото производство от ответника, ангажирайки необходимите доказателства.

Заявява, че обстоятелствата на които се основават исковете и механизмът на настъпилото процесно ПТП, са видни от доказателствата, приложени към исковата молба, официални свидетелстващи документи.

Изложено е, че в хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата, съгласно задължителната практика на ВКС, е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на дължимото от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемо свое поведение. Сочи се, че с оглед постановеното по реда на чл. 290 от ГПК с характер на съдебна практика Решение № 169/28.02.2012г по т.д. № 762/2010г на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал. 2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането. Счита, че твърдените от ответната страна обстоятелства, допринесли за настъпилите вреди, следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, като конкретен обективен принос за настъпване на вредоносния резултат.

По отношение на възражението за недължимост на претенцията за законна лихва са изложени следните съображения:

Посочено е, че съгласно чл. 493, ал. 1, т.5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, лихвите за забава, за които застрахованият по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря, се покриват от застраховката и са част от дължимото застрахователно обезщетение.

Заявено е, че съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят по ал.2, т.2 от КЗ, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Сочи се, че застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ включва наред с главницата и лихва върху нея, които се дължат считано от най-ранната дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, до дата на окончателното погасяване на вземането.

В тази връзка се посочва, че е направено и доказателствено искане в т. IV от исковата молба по реда на чл. 190 от ГПК, посредством което е поискано да се задължи ответното дружество да представи в оригинал или заверен препис уведомления за настъпило застрахователно събитие, настъпило на 24.03.2019г. направени от собственика на процесния автомобил Ж. А. И., ЕГН •••••••••• или упълномощено от него лице. Предвид на което, счита, че това искане е относимо към предмета на спора и моли да бъде уважено.

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника З.К.Л.И.

АД - гр.С., ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: РБ., област С., ••• да заплати на Я. Т. М. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. С.З., ул. „••• следните обезщетения:

• 35 000, 00 лева /тридесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от Я. Т. М., ЕГН •••••••••• неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, подробно описани в настоящата искова молба, които са в резултат на ПТП настъпило на 24.03.2019г в гр.С.З., ведно със законната лихва върху сумата от 35 000, 00 лева, считано от 24.03.2019г - датата на пътния инцидент до окончателното й изплащане;

• 60.60 /шестдесет лева и 60ст./ лева, представляващи обезщетение за претърпени от Я. Т. М., ЕГН •••••••••• имуществени вреди, следствие от ПТП-то от 24.03.2019г във връзка със заплатени суми за заплатена потребителска такса в общ размер на 29.00лв (двадесет и девет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000039523/29.03.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.; за заплатена такса за рентгенографско изследване в общ размер на 10.00лв (десет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000040505/30.04.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З.; за заплатена потребителска такса в общ размер на 11.60лв (единадесет лева и 60ст.) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000041174/23.05.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З. и за заплатена такса за рентгенографско изследване в общ размер на 10.00лв (десет лева) с вкл. ДДС, съгласно фактура № 3000041175/23, 05.2019г и фискален бон, издадени от УМБАЛ „•••“ гр.С.З., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на заплащането им, до окончателното им изплащане.

Моли, да се осъди ответника да заплати и всички такси и разноски по производството, както и адвокатски хонорар.

Моли, да му бъде присъдено и адвокатско възнаграждение на основание на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който изразява становище по допълнителната искова молба.

Поддържа изцяло изложените в отговора на исковата молба фактически твърденията, възражения и направените доказателствени искания.

Поддържа направеното възражение относно размера на иска за неимуществени вреди Заявява, че както е посочил в отговора на исковата молба, претенцията е предявена в изключително завишен размер, несъобразен с принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално - икономическите условия и стандарт на живот в страната. Посочва, че същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно, да възмезди пострадалите за претърпените от тях болки и страдания от получените от ПТП травматични увреждания, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано. Излага доводи, че съгласно трайната практика на ВКС, един от факторите, който следва да бъде взет предвид при определяне на справедливото обезщетение, е именно стандартът на живот в съответната държава на присъждане на обезщетението. Твърди, че искът за неимуществени вреди в предявения размер не е адекватен както на условията на живот в страната, така и на присъжданите към датата на събитието застрахователни обезщетения.

Според ответника, размерът на претенцията е силно завишен и не отговаря на реално претърпените болки и страдания от ищцата. Поддържа становището си, че Я. М. е претърпяла болки и страдания със значително по - нисък интензитет и продължителност от описаните, че не са настъпили необратими изменения в здравето й, не са били засегнати жизненоважни органи в организма й, които да обусловят обезщетително плащане от 35000 лв.

Поддържа направеното с ОИМ оспорване на причинно следствената връзка между получената от ищцата, вследствие на падане в дома й на 19.06.2019г. травма в областта на дясното ходило /счупване на трета и четвърта предходилни кости в предния им край с леко разместване/ и процесното ПТП. Твърди се, че преди катастрофата, ищцата е имала припадъци, замайване и световъртежи, губила е равновесие, които състояния са довели до падането в дома й на 19.06.2019г. и получаване на травмата в областта на дясното ходило. Посочва се, че това падане се е случило три месеца след ПТП и изтеклият тримесечен период е достатъчен за пълното възстановяване на ищцата от травмите от катастрофата, при положение, че не страда от други заболявания.

Ето защо, както е посочил в ОИМ, ответникът счита, че претенцията за неимуществени вреди е основателна до размера от 8000 лева, като следва да се вземе предвид и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата Я. Т. М.. Поддържа изцяло направеното в ОИМ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка - Я. Т. М., с ЕГН:

••••••••••, с постоянен адрес град С.З.. Отбелязва, че както е посочил в ОИМ, наказателният съд не е квалифицирал транспортното престъпление осъществено от виновния водач като деяние, извършено на пешеходна пътека и не е наложил на дееца наказанието, предвидено именно за този случай, съгласно разпоредбата на чл. 343. ал.3, предл. последно б. а/ във връзка с чл. 343. ал. 1 б. б/ от НК. Напротив. Посочва, че видно от приложеното с ИМ съдебно решение, Ж. А. И. е освободена от наказателна отговорност, което не би било възможно, ако деянието е осъществено на пешеходна пътека.

Според ответника, това налага извода, че ищцата, към момента на ПТП действително не е пресичала платното за движение на ул. ••• на обозначеното за това място. Обръща внимание, че както е посочил в ОИМ, същата не е преминавала по пешеходната пътека, с което е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Сочи, че по този начин, пострадалата не е насочила и концентрирала вниманието на водача на автомобила върху себе си по такъв начин, че приближавайки пешеходната пътека, да я пропусне като намали скоростта или спре.

Поддържа изцяло твърдението си в ОИМ, че ищцата не се е съобразила с приближаващия лек автомобил и е навлязла в платното за движение при наличие на движещо се по него МПС, с което е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 т. 1 от 3 от ЗДвП, отнемайки възможността на водача на МПС да предотврати настъпването на ПТП като спре преди линията на удара.

Поддържа заявеното в ОИМ, че предприемайки пресичане на платното за движение на необозначеното за това място и навлизайки в платното за движение при наличие на движещо се по него МПС, Я. Т. М. значително е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и това нейно поведение е в пряка причинно - следствена връзка с вредоносните последици. Заявява, че посочените обстоятелства осъществяват фактическия състав на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението по същество на спора.

С оглед разсъждения в ДИМ относно презумпцията по чл. 45 от ЗЗД, смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и цитираната съдебна практика, ответникът счита, че следва да бъдат коментирани по същество на спора.

Поддържа изцяло направеното възражение относно дължимостта на законната лихва.

Заявява, че както е посочил в ОИМ, претенцията по акцесорния иск за лихва е неоснователна по аргумент за неоснователност на главния иск за неимуществени вреди. Оспорва размера на претендираните лихви и началния момент, от който се претендират и по двата предявени главни иска /за имуществени и неимуществени вреди/.

Счита, че неоснователно ищцата посочва, че лихвата следва да се дължи от датата на уведомяването на застрахователя за събитието. Посочва, че разпоредбата на чл. 497 от КЗ се намира в глава четиридесет и седма от КЗ „задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите", разпоредбата цитирана от ищцата - чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, въвежда задължение за делинквента да уведоми застрахователя за вредоносното събитие, а съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ в застрахователната сума се включват и лихви, които могат да текат от уведомяването по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. Сочи се, че тези разпоредби - чл. 429 и чл. 430 от КЗ се намират в глава четиридесет и първа - „застраховане на гражданска отговорност“ и са общи разпоредби. Заявява, че посочената разпоредба на чл. 497 от КЗ се явява специална спрямо разпоредбите на чл. 429 и чл. 430 и това е така, защото съществуват много застраховки, по които се покрива гражданска отговорност - напр. отговорност на превозвачи, нотариуси, ЧСИ и прочие и само при липса на специална уредба се прилагат разпоредбите на чл. 429 и чл. 430. Сочи, че в настоящия случай има специална уредба, доколкото процесната застраховка е застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите, уредена в глава четиридесет и седма.

Относно правната квалификация съдът приема, че са предявени искове по чл. 432 ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди и по чл. 86 за заплащане на законна лихва.

Ответникът не оспорва по основание и размер предявения иск за имуществени вреди. Счита, че искът за неимуществени вреди е частично основателен до размер от 8000 лева, поради което го оспорва по отношение на неговия размер в останалата част до 35 000 лева като силно завишен. Ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като не е пресичала на пешеходна пътека. Ответникът оспорва причинно следствената връзка между получената от ищцата, вследствие на падане в дома й на 19.06.2019г. травма в областта на дясното ходило /счупване на трета и четвърта предходилни кости в предния им край с леко разместване/ и процесното ПТП.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 24.03.2019г. около 12.00 часа, лек автомобил марка Опел, модел Мерива с рег.№ •••, управляван от лицето Ж. А. И., ЕГН •••••••••• се движи по ул. „•••“ в гр.С.З. в посока север-юг. При достигане до кръстовището с ул. „•••“, водачът на лекия автомобил предприел маневра „завой наляво“ по ул. „•••“, при който блъска пешеходката Я. М., която се е движила по източния тротоар на ул. „•••“, в резултат тя е загубила устойчивост и паднала върху пътното платно.

Не е спорно, че към датата на ПТП, управляваният от Ж. А. И., лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ е рег.№ ••• има сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при З.К.Л.И. АД със застрахователна полица № BG/22/ 118002686298/11.09.2018г. с покритие /11.09.2018г до 11.09.2019г/.

Видно от приложеното АНД № 1702/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. е постановено Решение № 123/23.07.2021г., с което Ж. И. е призната за виновна в това, че на 24.03.2019 г., в град С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил - марка „Опел", модел „Мерива“ с peг. номер •••, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.116 от "Закон за движението по пътищата" - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... особено към престарелите хора" и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Я. Т. М., изразяваща се в контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б" предл. „2" във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, съдът я освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и й наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Решението не е обжалвано.

Съгласно чл. 380 от КЗ, ищцата е отправила пред З.К.Л.И. АД писмена застрахователна претенция на 10.05.2021 г. за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с всички имуществени и неимуществени вреди, които е претърпяла вследствие на процесното застрахователно събитие (видно от известие за доставяне с ИД № PS600001N8MLD/10.05.2021г.), получено на 11.05.2021 г. по която е заведена щета № 0000-1000-03-21-7293/12.05.2021г.

В отговор посредством имейл, получен на 30.07.2021г. на личния имейл на пълномощника на ищцата, същата е уведомена, че във връзка с пътния инцидент е образувана щета (преписка) под № 0000-1000-03-21- 7293/12.05.2021г. и е уведомена от страна на ответното дружество, че експертна комисия към З.К.Л.И. АД - гр.С. е разгледала документите по преписката и се произнесла, че претенцията на ищцата е основателна до размера от 8 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и 40.60 лв. за имуществени вреди.

На 04.08.2021г. в отговор на така определеното обезщетение до ответното дружество е изпратено писмено възражение срещу така определения размер на обезщетението за претърпени от Я. М. имуществени и неимуществени вреди по щета (преписка) под № 0000-1000-03-21- 7293/12.05.2021 г. в следствие на ПТП от 24.03.2019г. и декларирано, че не е съгласна с него и счита същото за крайно занижено. Възражението е получено от ответника на 05.08.2021г., видно от Известие за доставяне с № ИД PS600001NBRN0.

На 02.09.2021г. е получен нов имейл от страна на ответното дружество, с което е уведомена, че ответникът отказва определяне на допълнително застрахователно обезщетение по застрахователна преписка 0000-1000-03-21- 7293/12.05.2021г.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

В резултат на претърпяното ПТП, ищцата е получила съчетана черепно- мозъчна травма и травма на крайник, изразяващи се в: Контузия и сътресение на мозъка. Счупване на предната стена на ляв максиларен синус с кръвоизлив в синуса. Контузия на главата. Охлузване на челото вляво. Кръвонасядане в областта на дясната китка.

Контузията на мозъка е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК.

Счупването на предната стена на ляв максиларен синус с кръвоизлив в синуса е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

Контузията на главата, охлузването на челото и кръвонасядането на дясната китка са причинили болка и сктрадание без разстройство на здравето, по смисъла на чл. 129 НК.

От всички увреждания най-тежкото е контузията на мозъка, която отзвучава за около 3-6 месеца. След този период е възможно да получава спорадични оплаквания от главоболие, намалена работоспособност, които влошават качеството на живот, но не правят пациентката социално-битово и (евентуално) професионално непригодна. Останалите увреждания се възстановяват за по-малко от 30 дни. Ищцата няма увреждания, от които да се очакват някакви външни белези.

Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има при автозлополука по механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил и падане върху терена, и е възможно да са били получени по време и начин, съобщени в ДП.

Според вещото лице мозъчните контузии е възможно да бъдат причина за усложнения, но в анализирания случай данни за такива усложнения няма.

Уврежданията са причинени от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има при автозлополука между пешеходец и лек автомобил. Такова произшествие протича в четири фази. В първа фаза настъпва контакт между автомобила и пешеходеца. Обичайно това е между детайл от предната част на автомобила и краката па пешеходеца. В случая ударът не е с предната част, а със страничната част, близко до задния мост, където детайлите на автомобила са по-високо разположени.

Съприкосновението най- вероятно е било в тялото на пострадалата и при ниска скорост не се очакват видими травматични увреждания. Втора фаза при такъв контакт протича едновременно с първата фаза. В трета фаза пешеходката е била отхвърлена от автомобила и ротирана. В случая дори и ниската скорост е придала на пешеходката скорост на отхвърляне от автомобила. В четвърта фаза пешеходката е паднала върху терена и е била получена черепно-мозъчната травма. Ръката е най-подвижната част на човека и може да бъде травмирана при всяка от фазите.

Липсват данни за предходните заболявания на М.. Находката от апаратното изследване сочи, че тя страда от корова атрофия и исхемична енцефалопатия, т.е. от загуба на мозъчна тъкан вследствие на недостатъчно кръвоснабдяване. Обичайната причина е мозъчно- съдова болест. Част от симптоматиката при това заболяване са световъртеж, лоша координация на движенията, вкл. и прилошаване със загуба на спомен.

Мозъчната контузия е вид травма на мозъка с кръвоизлив в тъканта и разрушаване на структурите, което води до мозъчен оток. Опасността за живота произтича от притискането на мозъка в черепната кутия. Смъртта настъпва от парализа на жизнено важи мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов. Част от симптомите при мозъчната контузия се припокриват с тези на мозъчното заболяване и най-общо може да се потвърди, че е напълно възможно травмата да е влошила заболяването. Невъзможно е да се очаква излекуване до степен на по-добро състояние отпреди ПТП.

Причинно-следствената връзка е правно понятие и настоящият експертен състав няма компетентност да се произнася. Непосредствено след ПТП - то описаната общомозъчна симптоматика е била вследствие на травмата на мозъка, а мозъчната контузия е застрашавала живота на пациентката. Не е възможно да се посочат никакви аргументи в подкрепа на извода, че падането три месеца по-късно на 19.06.2019 г. се дължи единствено и само на претърпяната черепно-мозъчна травма.

Приложена е скица на мястото на ПТП. На източния изход на кръстовището е очертана пешеходна пътека. Улица „•••“ е за еднопосочно движение. Разрешената посока е на изток. Улицата е с две ленти, паркирането се осъществява в лявата, северната лента. В хода на досъдебното производство е установено наличието на паркиран л.а.Мерцедес МЛ, в положението показано на скицата.

Скоростта на автомобила е била по-ниска от максимално разрешената за движение на МПС кат.“В“ в населени места - 50км/ч.

Скоростта на автомобила е съобразена с пътно-климатичните условия - ясно, сухо, слънчево време, асфалтово покритие без неравности. Скоростта е достатъчно ниска за безопасно извършване на маневра „ляв завой“ при съществуващата геометрия на кръстовището, от водач с необходимия минимален опит.

Скоростта на движение на пешеходката се определя на базата на статистически данни. Пешеходката е жена на 78год. При бавен ход средната скорост е 2, 4км/ч., при спокоен ход - 3, 2км/ч.

Траекторията на пешеходката представлява права линия успоредна на оста на пешеходната пътека и минава на около 0, 2м. източно от източния край на пътеката. На скицата е отбелязана с пунктирана линия.

Произшествието е настъпило на източния изход на кръстовището на ул.“•••“ и ул.“Св.•••“, на 24.03.2019г.след 11: 25ч., при сухо и светло време. Пешеходката Я. М. на 78год. е пресичала платното на ул.“Св.•••“, по траектория минаваща на около 0, 2м. източно от източния край на пешеходната пътека. В същото време л.а.“Опел Мерива“ с водачка Ж. И. се е движил по ул.“•••“ в посока от север на юг. На кръстовището водачката предприема ляв завой. Пешеходката е била изминала около 3, 65м. по платното на улицата, когато предната част на автомобила минава близо зад гърба й. Тъй като автомобила се движи по дъга с малък радиус страничната лява част и по точно задна лява врата удря пешеходката в лявата част на тялото. Ударът е приплъзващ, тялото на пешеходката се завърта около вертикална ос и едновременно с това е увлечено в посока на движението на автомобила. Поради това пешеходката е загубила устойчивост и е паднала на терена на лявата си страна, с глава насочена на изток. Автомобилът е спрял на около 5, 1 м. след мястото на удара.

Причината за настъпване на произшествието е в неподходящо избраната траектория на движение от страна на водачката на автомобила Водачката не е избрала правилна траектория на движение за извършване на левия завой при наличие на пешеходка която е преминала дясната половина на платното за движение. Не е оставила достатъчно странично разстояние между лявата страна на автомобила и тялото на пешеходката.

Пешеходката не е имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Тя се е движила близо, на 0, 2м., източно от източния край на пешеходната пътека. Това се явява далечния край на пътеката считано спрямо посоката на движение на автомобила, което независимо как се преценя от юридическа гледна точка, то от техническа, това положение в конкретния случай предоставя на водача допълнително разстояние, респективно време за реакция и/или спиране.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката Ж. А. И., която е освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание глоба за процесното ПТП, посочва, че на 24.03.2020 г. на кръстовището на ул. „•••“ и ул. „•••“, се движела се по ул. „•••“ и завивала наляво по ул. „•••“, която е еднопосочна. На тротоара имало хора и паркирали коли от лявата страна, от която тя идвала. Там имало пешеходната пътека, но според свидетелката нямало пресичащи хора. След завоя много малко след пешеходната пътека в страничното си стъкло видяла падналата жена и спряла колата. Слязла от колата, вдигнала жената, която била в съзнание, имало само лека струйка на слепоочието си кръв. Свидетелката я качила на задната седалка в колата и я попитала дали е добре. Свидетелката тръгнала да кара, ищцата за Бърза помощ. Пострадалата й казала: „Моето момиче, ти си по стресирана от мен. Аз съм добре. Не ме карай в Бърза помощ, карай ме в къщи“. Свидетелката спряла до една аптека, взела малко памук, за да попие кръвта от резката и отново попитала ищцата дали е добре, на което тя казала: „Да, добре съм“ и свидетелката я закарала до входа на блока, където живеела. Свидетелката карала с минимална скорост, завила както трябва, била внимателна, не правила резки движения, но пострадалата изникнала отнякъде и я видяла в страничното стъкло. Според свидетелката, пострадалата изникнала измежду автомобилите отстрани, от нейната лява страна.

Свидетелят М.С.К. посочва, че пострадалата Я. му е комшийка и живее със сина си, снаха си и внучката си. Свидетелят бил до магазина и приказвал с един приятел, когато чул тъп удар. Обърнал се и видял баба Я. на земята и с кръв на главата. Една жена се суетяла около нея, свидетелят помогнал да вкарат пострадалата в колата и тръгнали към Бърза помощ. Инцидентът се случил на ул. Н. Н. /старо име на ул. „Св. ••• І“/ и ул. •••. Свидетелят посочва, че не е видял удара, тъй като бил с гръб и не си спомня как е било разположено тялото.

Свидетелят Д.М.М., който е син на ищцата посочва, че живеят заедно с майка си, съпругата и двете им деца на ул. ••• № 87, вх. юг, ап. 8, ет. 1. По време на инцидента м. март 2019г. бил на вилата в село С.. Обадил му се съсед по телефона и му казал, че майка му е претърпяла ПТП, била блъсната от автомобил. Свидетелят се качил на автомобила си и тръгнал към С.З.. Докато пътувал към С.З. му се обадила малката му дъщеря и му казала, че майка му е блъсната от автомобил, но не знае нищо друго. След около пет минути му се обадила и му казала, че баба й се прибрала в къщи с рана на главата, но казала, че е добре в момента и не помни нищо. Когато свидетелят се прибрал вкъщи майка му видимо не била добре, но се била преоблякла. Не помнела нито самата катастрофа, нито какво е вършила вкъщи. Дрехите, с които била, били целите окървавени. Попитал я дали е ходила в болница, в Бърза помощ, но тя му казала, че не знае нищо. Изпитвала болки в гръдния кош и имала силен шум в главата. Свидетелят я качил на автомобила си и отишли в Бърза помощ. Там се случил дежурен лекар д-р К., който я прегледал, направили й скенер, направил и няколко шева на главата, тъй като се оказало, че раната е доста голяма. През това време майка му повърнала в отделението. След като излязъл скенерът, д-р К. му казал, че майка му по спешност трябва да влезе в болницата, защото имало голяма опасност да я изтърват. Също така казал, че й трябва придружител, защото тя не трябвало да мърда от леглото. Свидетелят останал с нея в отделението до 29- ти, до изписването й. Майка му имала постоянно главоболие, шум в главата, световъртеж, дори се налагало, свидетелят да я храни. Постоянно била отчаяна, одремана, защото започнала да си връща всички спомени от самата катастрофа. Преди да я изпишат, още докато била в болницата, една вечер, докато разговаряли обърнал внимание, че започва да завалва говора и почти не и се разбират думите. Това било към 3-3: 30 ч сутринта. Свидетелят се обадил на дежурния лекар. Прегледал я, сложили я на системи и няколко инжекции и казали, че за малко да я изтърват. На сутринта д-р К. на визитацията, обяснил, че майка му имала огромен хематом в главата вследствие, на което се повишило кръвното налягане и се получил по-голям хематом и имало опасност за нейния живот. Свидетелят посочва, че след изписването, болката в главата останала и до ден днешен и тя продължавала да пие болкоуспокояващи. Свидетелят си взел отпуск от десет дни, тъй като майка му била на легло и той помагал за абсолютно всичко. Според свидетелят преди катастрофата, майка му била здрава жена, дори почиствала едно заведение - „Ч.Ч.“. След ПТП – то, тя вече била с бастун и много слабо се придвижвала. Има световъртеж и до ден днешен. На един от тези световъртежи счупила ходилото на крака си, а на четвърти април счупила ключица на рамото. Болките в главата продължавали, била стресирана. Когато се разхождали, свидетелят я държал като дете за ръката, ако минел автомобил на улицата, тя му стискала ръката и отскачала настрани. Не можела да пресече улица, по която се движели автомобили. Ако се налагало да отиде до личния лекар за лекарства, трябвало да има човек с нея. От време навреме се замисляла, ставала неадекватна понякога, забравяла, кое къде е сложено. Не искала дори да гледа телевизия, не искала да излиза на разходка. Първите два-три месеца майка му имала, постоянно нужда да има човек вкъщи. Съпругата на свидетеля, работела на смени, дъщеря му също работи на смени и по този начин се грижели за нея. Според свидетеля, преди ПТП – то, майка му не е имала световъртежи, главоболие. Имала високо кръвно, пиела лекарства, само ако имало нужда. Вземала болкоуспокояващи, последно миг 400, преди това не може да каже.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 24.03.2019 г., по силата на което З.К.Л.И. АД е поела задължение да обезщети увредените при използването на застрахования лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ е рег.№ ••• трети лица, се установява от застрахователна полица № BG/22/ 118002686298/11.09.2018г. с покритие /11.09.2018г до 11.09.2019г/.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно чл. 380 от КЗ, ищцата е отправила пред З.К.Л.И. АД писмена застрахователна претенция на 10.05.2021 г. за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с всички имуществени и неимуществени вреди, които е претърпяла вследствие на процесното застрахователно събитие (видно от известие за доставяне с ИД № PS600001N8MLD/10.05.2021г.), получено на 11.05.2021 г. по която е заведена щета № 0000-1000-03-21-7293/12.05.2021г. и е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 40, 60 лв., но които не са заплатени на ищцата. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на Я. Т. М. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Ж. А. И., което е установено с влязло в сила Решение № 123/23.07.2021г. постановено по АНД № 1702/2021 г. по описа на Районен съд - С.З.. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, която по реда на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Видно от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, при процесното ПТП, ищцата е получила следните травми:

Контузия и сътресение на мозъка. Счупване на предната стена на лявмаксиларен синус с кръвоизлив в синуса. Контузия на главата. Охлузване на челото вляво. Кръвонасядане в областта на дясната китка. Контузията на мозъка е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК. Непосредствено след ПТП - то описаната общомозъчна симптоматика е била вследствие на травмата на мозъка, а мозъчната контузия е застрашавала живота на пациентката. Установено е, че ищцата страда от корова атрофия и исхемична енцефалопатия, което представлява загуба на мозъчна тъкан вследствие на недостатъчно кръвоснабдяване, като обичайната причина за това е мозъчно- съдова болест. Част от симптоматиката при това заболяване са световъртеж, лоша координация на движенията, вкл. и прилошаване със загуба на спомен. Вещите лица са категорични, че мозъчната контузия е вид травма на мозъка с кръвоизлив в тъканта и разрушаване на структурите, което води до мозъчен оток. Опасността за живота произтича от притискането на мозъка в черепната кутия. Част от симптомите при мозъчната контузия се припокриват с тези на мозъчното заболяване и е напълно възможно травмата да е влошила заболяването на ищцата. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищцата е бил продължителен, в болницата се нуждаела от грижите на сина си, тъй като не е трябвало да става от леглото. Възстановяването вкъщи също е било продължително, тъй като ищцата имала нужда непрекъснато да има човек до нея, като за нея полагали грижи сина й, снаха й и внучката й. При определяне на обезщетението съдът взема предвид, че с оглед възрастта на Я. Т. М. към дата на ПТП – 77 години, същата неминуемо е изживяла силен шок и емоционален стрес от инцидента, което е дало отражението върху психо- емоционалното й състояние. Преживеният стрес не е преодолян и към настоящия момент, тъй като ищцата се страхува да пресича сама улица и изпитва страх от преминаващи автомобили. Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на ПТП – 77 години, неудобствата и ограничения от личен и битов характер, които е претърпяла, преживеният емоционален стрес и факта, че травмата на главата е възможно да е влошила мозъчно - съдовата й болест приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 35 000 лв.

По иска за имуществени вреди.

От представените по делото доказателства се установява, че във връзка с процесното ПТП, ищцата е направила разходи в размер на 60, 60 лв., за което са представени фактури с прикрепени към тях фискални бонове. Поради това, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в претендирания размер от 60, 60 лв.

Ответното дружество е направило възражение, че Я. Т. М. е нарушила разпоредба на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно, чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, причината за настъпване на произшествието е в неподходящо избраната траектория на движение от страна на водачката на автомобила при извършване на левия завой и при наличието на пешеходка, която е преминала дясната половина на платното за движение. Водачката не е оставила достатъчно странично разстояние между лявата страна на автомобила и тялото на пешеходката. От друга страна, пешеходката не е имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Тя се е движила близо на 0, 2 м., източно от източния край на пешеходната пътека. Това се явява далечния край на пътеката считано спрямо посоката на движение на автомобила, което от техническа гледна точка, в конкретния случай предоставя на водача допълнително разстояние, респективно време за реакция и/или спиране.

Според т. 6, б., , а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.

В настоящия случай, съдът намира, че след като ищцата се е движела едва на 0, 20 м. източно от източния край на пешеходната пътека, не може да се приеме, че преминаването й не е било осъществено по пешеходната пътека и по този начин е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Още повече категоричен е изводът на вещото лице, че именно движението от далечния край на пътеката, отнесено спрямо посоката на движение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, дава възможност на водача за допълнително разстояние, време за реакция и/или спиране. Поради това съдът приема, че ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП ). Пешеходецът не е бил длъжен да изчака преминаване на автомобила, а напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека, той е имал правното основание да изисква и очаква да му бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, което е сторено от страна на Я. Т. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът, че към момента на произшествието Я. Т. М. е била на 77 години и като такава, може да бъде квалифицирана като "престарял" по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с особена закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП.

С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Я. Т. М.. По иска за законна лихва. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 24.03.2019 г. – датата на настъпване на ПТП – то. С оглед горепосочената разпоредба, лихва за забава се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция, която е 11.05.2021 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 11.05.2021 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради това за периода от 24.03.2019 г. до 10.05.2021 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че З.К.Л.И. АД следва да заплати на Я. Т. М. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Я. Т. М., неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, в резултат на ПТП настъпило на 24.03.2019г в гр. С.З., ведно със законната лихва от 11.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от 24.03.2019 г. до 10.05.2021 г. като неоснователен.

З.К.Л.И. АД следва да заплати на Я. Т. М. сумата от 60, 60 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Я. Т. М., ЕГН •••••••••• имуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило на 24.03.2019г. ведно със законната лихва от 11.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от датата на заплащането им до 10.05.2021 г. като неоснователен.

По отговорността за разноски: От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за имуществени вреди.

По иска за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 1 580 лв.

По иска за имуществени вреди в размер на 60, 60 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 – 300 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 300 лв.

С оглед изхода на делото З.К.Л.И. АД следва да заплати на адв. П. П. адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 880 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата.

Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: възнаграждение за изготвяне на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 985 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.К.Л.И. АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 450 лв. и сумата от 985 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертиза, изплатена от бюджета на съдебната власт.

Водим от горните мотиви, съдът