Решение № 3801 от 17.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Образувано е по жалба с вх.№2563/12.05.2025 год. на ЧСИ Г.Н. с рег.№923 на КЧСИ, с район на действие СГС, адрес на кантората: гр. София, бул. ••••, подадена от длъжника М. И. П.-Л., ЕГН •••••••••• и Е. Е. Л., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. София, ул. ••••, офис 26 на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Обжалва се отказа на ЧСИ Г.Н., обективиран в Постановление с изх. №2100 от 28.04.2025 год. да прекрати изпълнително дело №20209230400103. Жалбоподателите твърдят, че към датата на постановлението не е налице дълг към „Юробанк България“ АД или „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, поради което не е налице и правно основание за продължаване съществуването на изпълнителното дело. Твърдят, че погасяването на дълга следва да има като резултат прекратяване на изпълнителното дело. Според жалбоподателите, ЧСИ превишава правомощията си като отказва да прекрати производството, тъй като продължава принудителното изпълнение върху вземане, което е вече погасено и не съществува валиден дълг, заради който изпълнителното дело да продължава да съществува. На следващо място заявяват, че още преди присъединяване на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК 000694329 е направено искане за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, в който случай ЧСИ не следва да прави правни изводи, а единствено да констатира настъпилата перемпция. Твърдят да са отправили молба още на 14.04.2025 год. за прекратяване на делото пред ЧСИ М.М. по изп.д.№455/2017 год. По последното цитирано дело изпълнителни действия не са извършвани от 14.06.2017 год. до 23.07.2019 год. На 14.04.2025 год. делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК при постъпила молба от страна на взискателя. Жалбоподателите посочват, че въпреки това прекратяване, ЧСИ Г.Н. на основание чл.456 ГПК извършва присъединяване, което е обжалвано от жалбоподателите. В този случай при представяне на изпълнителния лист е следвало да се образува ново дело, за което не са налице данни. Незаконосъобразни са действията на ЧСИ, обобщават жалбоподателите, по конституиране на взискател, за когото не са налице основанията за това, доколкото изпълнителното дело за вземането, на което „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК 000694329 е титуляр е прекратено и не е направено искане от негова страна, както и не са внесени дължимите такси. В срок е подадено становище от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК 000694329, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Счита, че отказът на ЧСИ е законосъобразен и правилен, поради което следва да бъде потвърден, като излага подробни съображения за това. Излага становище, че е налице задължение и взискател, поради което и наличие на основание за съществуване на изпълнителното дело, като се позовава и на задължителната тълкувателна съдебна практика. Оспорва твърденията и възраженията на жалбоподателите относно перемирането на изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ М.М., да има отношение и да е релевантно към изпълнителното дело, по което банката е присъединен взискател. Присъединяването на „Интернешънъл Асет Банк“ АД е станало преди банката да изпрати уведомление за прекратяване на делото поради погасяване на дълга. Твърди, че за всички извършвани изпълнителни действия са внасяне такси и разноски, като са прилагани и съответните платежни нареждания, както и че са предприемани и осъществявани по искане на „Интернешънъл Асет Банк“ АД. В законоустановения срок на 23.05.2025 год. ЧСИ Г.Н. е депозирал мотиви, с които моли съда да остави подадената жалба без уважение като неоснователна, а постановлението да потвърди като правилно и законосъобразно. Според ЧСИ е неоснователно твърдението за основание за прекратяване на изпълнителното дело поради извънсъдебно плащане на дълга към първоначалния взискател. Плащането като правопрекратяващ за изпълнителното дело юридически факт има значение единствено, когато е извършено преди образуване на изпълнителното дело, съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК, какъвто настоящия случай не е. Извършване на плащането след образуване на изпълнителното дело е основание за приключване на изпълнението съгласно чл.433, ал.2 ГПК, предпоставка за което, обаче, е и внасянето на дължимите разноски по изпълнението. Последното е изрично уредено и в чл.8 от Споразумението между длъжниците и първоначалния взискател, приложено към жалбата на жалбоподателите. Твърди, че жалбоподателите злоупотребяват с правата си, като опитват да избегнат заплащането на разноските по изпълнението. Според ЧСИ по настоящото изпълнително дело, той не разполага с правомощията да контролира и проверява извършените по друго изпълнително дело действия, като се произнася по тяхната основателност, законосъобразност и целесъобразност. Неприложима е тълкувателната съдебна практика, на която се позовават жалбоподателите поради липса на направено искане от първоначалния взискател, а дори и при направено такова, производството все пак ще подлежи на прекратяване единствено спрямо първоначалния взискател. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Производството по делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС по ч.гр.д.№28361/2019г., с който длъжникьт Е.П. Л. е осъден да заплати на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД парична сума. В хода на висящото изпълнително производство длъжникьт е заместен от своите наследници по закон М. И. П.-Л. и Е. Е. Л., които по реда на чл.61, ал.1 от Закона за наследството са приели по опис наследството №2082/13.02.2023г. на СРС, постановено по гр.д.№20231110103065 по описа за 2023г. А първоначалният взискател е цедирал вземането си на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029. По реда на чл.258 ГПК като присъединен взискател е конституирана държавата в лицето на НАП за събиране на публичните си вземания към покойния длъжник и неговите наследници, а на 15.04.2025г. като присъединен взискател е конституирано „ИНТЕРНЕШЕНЪЛ АСЕТ БАНК“АД въз основа на удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК, издадено от ЧСИ М.М., рег. №786 в КЧСИ, по негово изпълнително дело № 455/2017 год., като на 24.04.2025г. присъединеният взискател е депозирал по делото и оригиналът на изпълнителния лист по това дело, по който освен наследодателя на длъжниците, като длъжник на самостоятелно основание фигурира и М. И. П.-Л.. С молба от 24.04.2025г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство по отношение на присъединения взискател „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“АД с доводи, че изпълнително дело №455/2017г. на ЧСИ М.М. е перемирано. Прение от тази молба е връчен на присъединения взискател, който я оспорва с доводи, че банката е депозирала по делото и оригинала на изпълнителния лист и поради това въпросът за това дали изпълнителното дело, по което е издадено удостоверение за присъединяване е без правно значение. С нова молба от 25.04.2025г. длъжниците са поискали прекратяване изпълнителното дело и спрямо първоначалния взискател също с доводи за настъпила перемпция, но без да сочат началната дата на периода, в рамките на който според тях е налице бездействие на взискателя. Исканията на длъжниците за прекратяване на изпълнителното производство спрямо първоначалния и присъединения взискател са неоснователни. С оглед на депозирането по настоящето дело на оригиналът на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изп.д.№455/2017г. на ЧСИ М.М., въпросът дали последното е прекратено е без правно значение. В тази връзка следва да се отбележи, че в изпълнителното производство не могат да се разглеждат спорове относно съществуването на изпълняемото право. Съдебният изпълнител не разполага с правораздавателна компетентност и не може да се произнася по възражения срещу изпълнителния титул, а още по-малко да дава оценка за законосъобразността на актове и документи на други съдебни изпълнители. В този хипотеза е налице друг съдопроизводствен ред за защита на правата на длъжниците - посредством искане за прекратяване на изпълнително дело №455/2017г., уважаването на което би имало като своя последица обезсилване и на издаденото удостоверение. Неоснователно е и искането за прекратяване на изпълнителното производство и по отношение на първоначалния взискател. Последното изпълнително действие преди смъртта на първоначалния длъжник е възбрана на притежаван от същия недвижим имот, вписана в ИР на 10.11.2021г. Същият е починал на 21.10.2022г., който факт има като своя последица спиране на изпълнителното производство съгл. чл.432, ал.1, т.З във вр. с чл.229, ал.1, т.2 ГПК, съответно спиране на процесуалните срокове по делото -чл.61, ал.1 ГПК. Наследниците на починалия длъжник са заявили, че са приели наследството на покойния длъжник на 23.01.2024г., а на 04.09.2024г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, съответно такива са извършени на 17.09.2024г. От 10.11.2021г., когато е наложена възбрана на имот на покойния длъжник до датата на неговата смърт на 21.10.2022г. са изминали 11 месеца и десет дни. А от датата на конституиране на неговите наследници 23.01.2024г./ако се приеме, че това е станало с депозирането от тяхна страна на отговора на изпратеното съобщение по чл.429, ал.2 ГПК, а не с издаването на постановление за това, което е станала в по - късен момент/, до датата на следващото искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия 04.09.2024г., респ. до датата на тяхното ефективно извършване на 17.09.2024г. са изтекли по-малко от 9 месеца т.е. сумарно периодът на неискане и неизвършване на изпълнителни действия, извън времето, през което процесуалните срокове са спрели да текат, не надхвърля две години, поради което не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и спрямо първоначалния взискател. Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното: Жалбата е допустима и основателна, като съображенията за това са следните. Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК. Според чл. 456, ал. 2 от ГПК присъединяването на едно изпълнително дело към друго става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Присъединяването на взискател по негово искане, който не е сред присъединените по право взискатели, представлява изпълнително действие, тъй като чрез него взискателят се включва в друго изпълнително производство, за да се възползва от вече предприетите изпълнителни действия в рамките на съответен изпълнителен способ (в този смисъл е и посоченото в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). По съществото на жалбата следва да се посочи следното. Присъединяването на взискатели (кредитори) в производството по принудително изпълнение на парични вземания е два вида. В първия случай това става по искане на кредитор съгласно чл. 456 ГПК – въз основа на молба, придружена от изпълнителен лист (или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело). Вторият случай на присъединяване е по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Сред тези кредитори съгласно 459, ал. 2 ГПК са и кредиторите, чието вземане е обезпечено с ипотека (ипотекарните кредитори), когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот. В случая спорният по делото въпрос е дали присъединения взискател е имал право да се конституира по изпълнително дело № №20209230400103, доколкото по изпълнително дело №20177860400455/2017 год. на ЧСИ М.М. е прекратено. (Решение № 8016 от 25.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 11062/2019 г.) Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по право, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Извършените по прекратено изпълнително дело действия от съдебния изпълнител са незаконосъобразни, както и незаконосъобразно е удържането на суми по такова дело. От своя страна молби от взискателя, подадени по прекратено дело, са без правно значение. Жалбата за незаконосъобразно конституиране като взискател на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, поради настъпила перемпция на горецитираното присъединено изпълнително дело по описа на ЧСИ М.М. с рег. №786 КЧСИ и основание за прекратяване на изпълнителното производство, съдът намира същите за неоснователни. Прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона, поради непредприемане от страна на взискателя на действия по изпълнението в период повече от две години, е предвидено като основание за това в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Взискателят „Интернешънъл Асет Банк“ АД е присъединен въз основа на удостоверение от М.М. с рег. №786 КЧСИ и отправено от него искане от 15.04.2025 г. С приложеното към молбата удостоверение за присъединяване с изх. № 2069/11.04.2025 г., издадено по изп. д. № №20177860400455 по описа на ЧСИ – М.М. с рег. № 786 на КЧСИ, присъединеният взискател „Интернешънъл Асет Банк“ АД се легитимира като носител на вземането обект на изпълнението и което се явява достатъчно за преценката от страна на съдебния изпълнител при насочване на изпълнението съобразно разпоредбата на чл. 426 ГПК във вр. чл. 427, ал. 5 ГПК. Същински изпълнителни действия от категорията на прекъсващи течението на 2-годишния срок, свързан с перемиране на изпълнението, са предприетите по инициатива на взискателя, а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая, с присъединяването като взискател по изпълнителното дело, „Интернешънъл Асет Банк“ АД е извършил действие по прекъсване на 2-годишния срок по смисъла на процесуалната норма, като в периода преди това не може да бъде извършена преценка за настъпила перемпция по другото изпълнително дело. От тази дата – 14.04.2025 г. до датата на постъпилата молба за прекратяване по отношение на присъединения взискател - 24.04.2025 г. не е изминал период повече от две години, поради което да е настъпила перемпция и основанието за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този смисъл, съдът приема, че вземането е дължимо и правилно е присъединен като взискател по делото „Интернешънъл Асет Банк“ АД. (Решение № 1099 от 6.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3009/2022 г.). Предвид гореизложеното, жалбата на длъжника срещу обективирания в Постановление с изх. №2100 от 28.04.2025 год. да прекрати изпълнително дело №20209230400103 отказ на ЧСИ Г.Н., да се прекрати изпълнителното дело е основателна/неоснователна и като акт, подлежащ на обжалване, следва да бъде отменен/ потвърден и оставен в сила. По разноските. Жалбата, инициираща настоящото производство, е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, като се преценява законосъобразността на неговите действия. Настоящият състав намира, че разноски по настоящото частно дело /контролно-отменително/ не следва да се присъждат, доколкото се обжалват действия на органа по изпълнението, без да се слага край на изпълнителното производство /така прието и в определение № 2117/26.06.2017 г. по ч.гр.д. № 875/2017 г. по описа на САС/. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд