Решение № 24432 от 15.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 254/2025 г.

Административен съд - София-градІІІ отделение15.07.2025 г.докладчик Георги Терзиев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК против Решение № Ж – 913 от 27.11.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране направените по делото съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от З. О. Б. и С. З. В., заедно, като двама от членовете на Съвета на директорите, чрез юрк. А. П. Г.-Н. против Решение № Ж – 913 от 27.11.2024 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени задължителни предписания.

С жалбата се иска съдът да прогласи обжалваното решение за нищожно поради липса на компетентност, алтернативно за неправилно като противоречащо на материалния закон. Посочва се, че административният орган не е събрал и изследвал всички факти и обстоятелства по случая, което прави оспореното решение немотивирано. Инвокират се съображения, че КЕВР се е произнесъл в противоречие със собствената му практика по сходни случаи и че произнасянето се явява извън рамките на материалната компетентност на органа, доколкото засяга облигационните отношения между жалбоподателя и заинтересованото лице. Подчертава се, че въпросът за това дали е налице забава на изпълнението или неизпълнението на сключения договор между оспорващия и клиента – К. К. не подлежи на контрол и разрешаване от орган на изпълнителната власт. Твърди се, че КЕВР няма нормативно основание да прави заключенията, каквито са изложени в обжалваното решение. Допълнително са изложени съображения по съществото на спора. В хода на съдебно производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представител юрисконсулт П. С., с която заявява, че поддържа жалба и иска да се уважи на аргументите, посочени в нея, както и че претендира сторените съдебно – деловодни разноски по делото, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответникът– Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н., който оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана. Предлага да се потвърди решението на КЕВР като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – К. Н. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на С. Г. прокуратура прокурор П. дава становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли съда да отхвърли.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните по делото се установява, че на 21.10.2024 г. К. Н. К., чрез адв. Р. Й., с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], е подал жалба с вх. № Е-11К-00-21/21.10.2024 г., срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД до КЕВР, с която е възразено срещу неизпълнени задължения от дружеството по Договор за присъединяване № 4518079 от 08.08.2022 г. за обект „Жилищна сграда - промяна на броя на фазите и завишаване на мощност" с един брой бъдещи потребители, [УПИ], ЕКАТТЕ 6897, [населено място] бани („Обект") Жалбата на г-н К. до КЕВР е относно процедура за присъединяване на „жилищна сграда-промяна броя на фазите и завишаване на мощност" с [идентификатор] и местонахождение [населено място] бани.

С писмо изх. № 6290-1/31.10.2024 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД до КЕВР е предоставена информация и документи по случая. Становището на енергийното дружество и документи по преписката са получени в КЕВР на 31.10.2024 г. В становището на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на първо място е посочил, че жалбата е недопустима за разглеждане от КЕВР и следва да бъда оставена без разглеждане. Дружеството счита, че жалбата е недопустима за разглеждане от страна на КЕВР, тьй като са налице облигационни отношения между клиент и ЕР Юг съгласно сключения Договор № 4518079/08.08.2022 г. Изложени са аргументи, че доколкото клиентът твърди именно за забавено изпълнение по описания договор, с оглед на това подадената жалба излиза извън компетентността на Комисията, определена в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 3. Посочено е, че ако клиентът счита, че е налице забавено изпълнение, същият следва да предяви иск пред компетентния граждански съд съгласно установения от закона ред.

На следващо място, при условията на евентуалност ЕРД счита, че същото не е допуснало нарушения на процедурата по изпълнение на Договора. Посочено е, че в сроковете, разписани в чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отм. ДВ., бр. 28 от 2 април 2024 г. (Наредба № 6 отм.) дружеството е сключило с клиента договор за присъединяване. ЕР Юг е посочило, че е предприело действия по чл. 4.1. от Договора, свързани с проектирането и изграждането на електрическите съоръжения за присъединяване на обекта на г-н К.. В процеса на подготовка и съгласуване на инвестиционните проекти за изграждане на нова кабелна линия НН се е оказало, че големината на улицата не позволява изграждането на новата кабелна линия, предвидена за изграждане по сключения договор за присъединяване. Посочено е, че с оглед избягване на допълнително забавяне, ЕРД е предприело мерки за изграждане на нова кабелна линия, която да използва вече съществуващото трасе. Предвид получилото се забавяне ЕР Юг е предприело мерки за изпълнение на дейностите по изграждане на електрическите съоръжения и реализиране на присъединяването на обекта в най-кратки срокове (преди края на годината), като след реализирането му, ще уведоми за това КЕВР.

След получаване Становището на ЕР Юг и запознаване с твърденията на страните и сключеният договор между електроразпределителното дружество и К. Н. К., КЕВР е издала обжалваното Решение № Ж-913 от 27.11.2024 г., с което е дала следните задължителни предписания – 1. До края на календарната 2024 година „Електроразпределение Юг“ ЕАД да изпълни задълженията си по чл. 4 от Договор за присъединяване № 4518079/08.08.2022 г. за обект „Жилищна сграда - промяна броя на фазите и завишаване на мощност“ с един брой бъдещи потребители, [УПИ], ЕКАТТЕ 6897, [населено място] бани;

  1. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Юг“ ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им.

За да издаде процесното решение Комисията е посочила, че компетентността й да се произнесе по жалбата на К. Н. К. произтича от чл. 76, ал. 2, т. 8 от ЗЕ, тъй като има правомощие да се произнася по жалби за договорни нарушения, а в случая е налице неизпълнение по отношение срока за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване.

Административният орган е приел за неоснователни причините, посочени от дружеството, довели до забава, тъй като не са подкрепени с доказателства, което е довело до извода, че е налице неизпълнение на сключения Договор за присъединяване.

За да издаде обжалваното решение Комисията е приела, че от събраните по преписката доказателства между жалбоподателя и „Електроразпределение Юг“ ЕАД е сключен Договор № 4518079/08.08.2022 г. за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. Установено е, че цената за „присъединяване“ съгласно чл. 6.1. и чл. 6.2. от Договора е заплатена в срока съобразно чл. 6.3. от същия. Съгласно чл. 4.5. и чл. 4.6. от Договора срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване на основното захранване е 6 месеца, считано от датата на влизане в сила на Договора, като сроковете по чл. 4.5 от Договора започват да текат след и при условие, че: чл. 4.6.1. клиентът е заплатил дължимата цена за присъединяване; чл. 4.6.2. клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване, са учредили сервитутни права, право на строеж и/или право на прокарване, така както са описани в чл. 5.4. или са прехвърлили на ЕР Юг правото на собственост върху имотите/частта от имотите, през които е предвидено да преминат съоръженията за присъединяване. В чл. 5.4. от Договора е разписано, че в полза на ЕР Юг не е необходимо да бъдат учредени/прехвърлени права, необходими за изгражданите от ЕР Юг съоръжения за присъединяване. КЕВР е отбелязала, че неразделна част от сключения Договор са както приложението Преддоговорна информация относно Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, така и приложението Търговски условия на договорите за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (Търговски условия). В чл. 4.2. на Търговските условия е разписано, че ЕР Юг се задължава: чл. 4.2.1. да изгради съоръженията за присъединяване и да изпълни присъединяването на обекта на клиента за срока, указан в Договора, при условие, че клиентът е изпълнил задълженията си по Договора за присъединяване и настоящите Търговски условия. Сроковете за изграждане на съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативното наличие на: влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване: прехвърлени/ учредени вещни права по чл. 4.1.7 от настоящите Търговски условия във връзка с чл. 5.4 от Договора за присъединяване. Тук следва да се посочи и, че съобразно член 8.1. от Договора с подписването на същия клиентът декларира, че е съгласен и приема Търговските условия на договорите за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, представляващи неразделна част от този Договор.

КЕВР е достигнала до извода, че от събраните и разгледани по преписката факти и обстоятелства срокът по чл. 4.5. от Договора от шест месеца за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения започва да тече съобразно записаното в чл. 4.6.1. от Договора, а именно от датата на заплащане от страна на клиента на дължимата цена за присъединяване на обекта му и в срока, посочен в чл. 6.1., чл. 6.2. и чл. 6.3. от Договора, т.е. най-късно от 09.09.2022 г. По преписката не са представени доказателства за наличие на някоя от посочените в чл. 4.6.2. от Договора и чл. 4.2.1. от Търговските условия предпоставки, обуславящи удължаване на срока от шест месеца за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения. Поради това срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е изтекъл на 08.02.2023 г. От посоченото и в становището на ЕР Юг дружеството също споделя, че е налице забавяне на изпълнението, поради което и същото е предприело мерки за изпълнение на дейностите по присъединяване на обекта на жалбоподателя „преди края на годината“.

В резултат от гореизложеното КЕВР е направила обоснован извод, че от страна на ЕРД е налице забава при изпълнение на уговореното съобразно чл. 4.5. от Договора - повече от 21 (двадесет и един) месеца към датата на подаване на настоящата жалба в КЕВР. С оглед на изложеното възражението относно наличието на забава при изпълнение на договора е основателно.

По делото като писмени доказателства са приети представените с жалбата, административната преписка и допълнително ангажираните от страните писмени документи.

Административен съд София-град, ІІІ отделение, 60 състав, при така установената фактическа обстановка прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, имащо правен интерес и срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По валидността на акта:

В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган.

Процесното решение съдържа, всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването му, и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.

Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г./. В случая, изискванията на Наредбата – чл. 144 и сл. са спазени – изготвен е доклад и е проведено закрито заседание, на което е прието процесното решение. Съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт.

Съгласно чл. 76 от ЗЕ Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. По силата на ал. 4, т. 8 от посочената разпоредба КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийни предприятия, включително за договорни нарушения, изпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22, ал.1, т.1 от ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган. Решението е взето от Комисията в състав "Енергетика“ с два гласа "за", от които един е на член на Комисията със стаж в енергетиката. Решението е издадено в изискуемата писмена форма, като не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на същото или представляващи самостоятелни основания за отмяна на решението като незаконосъобразно. В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с твърдения за нищожност на обжалваното решение.

Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 147, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и Устройствения правилник на КЕВР. Видно от разпоредбата на чл. 147 от НЛДЕ Комисията следва да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт. В изпълнението на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР е длъжна да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушения на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна.

В настоящия случай КЕВР е приела да разгледа подадената жалба от Б. В. -А. като отговаряща на изискванията на чл. 142 и сл. от НЛДЕ. След извършване на действия по събиране на доказателства и установяване на фактическата обстановка по спора, ответникът е стигнал до извода, че ЕР Юг ЕАД не е изпълнило своите задължения по сключения Договор за присъединяване (л. 30-32).

Не е спорно между страните, че с подписването на Договора за присъединяване жалбоподателят и заинтересованата страна по делото са се споразумели за клаузите, посочени в него. Същият е действащ, породил е своето правно действие и последици и е обвързал страните по него със съответните права и задължения.

Както жалбоподателят, така и КЕВР са се позовали на чл. 4.5 от Договора в хода на административното производство. Тази разпоредба предвижда, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 6 (шест) месеца. Съгласно чл. 4.6 от Договора сроковете по чл. 4.5 от договора започват да текат, след и при условие, че е заплатена дължимата цена за присъединяване и клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване, са учредили сервитутни права, право на строеж или са прехвърлили собствеността върху имотите или частта от имотите, през които преминават съоръженията за присъединяване в полза на ЕР Юг.

Съгласно чл. 4.2.1 от Търговски условия на договорите за присъединяване на обект на Клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (л. 34-36) дружеството се задължава да изгради съоръженията за присъединяване и да изпълни присъединяването на обекта на Клиента в срока, указан в договора, при условие, че Клиентът е изпълнил задълженията си по договора за присъединяване и Търговските условия. Сроковете за изграждане на съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативното наличие на: - влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване; - прехвърлени/учредени вещни права по чл. 4.1.7 от Търговските условия, във връзка с чл. 5.4 от договора за присъединяване.

От страна на жалбоподателя не се твърди, че не са налице кумулативните изисквания по чл. 4.2.1 от Търговските условия, нещо повече в Становището, което е изпратил на КЕВР, в хода на административното производство, посочва, че към датата на подаване на становището 31.10.2024 г. е започнала работа по реализиране на необходимите строителни и монтажни работи, т.е. сам е признал, че не е спазил определените от него срокове.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, а решението на КЕВР правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора на ответника и на заинтересованата страна следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски. По делото искане за разноски е направил само ответника и следва да му се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски за един юрисконсулт на основание чл. 143 във връзка с чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на по 100, 00 лв.

По изложените съображения, съдът

Цитирани разпоредби

27