РЕШЕНИЕ

Номер 161 /29.06. Година 2017 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд Наказателно отделение На двадесет и втори юни Година две хиляди и седемнадесета В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова Ангелина Лазарова Секретар Петранка Паскалева Прокурор Вилен Мичев като разгледа докладваното от съдия Лазарова ВЧНД № 215 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е определение по ЧНД № 463/ 2017 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановено на 15.05.2017 г., с което съдът заменил частично наложеното на С.Г.К. пробация - със следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година, постановено по НОХД № 1598/2016г. по описа на ВРС, с лишаване от свобода за срок от два месеца и осем дни, което отложил по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

Въззивното производство е образувано по жалба на служебно назначения защитник на осъденото лице – адв. Л. П., който счита, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че съдът е разгледал производството в отсъствие на осъдената, което е препятствало възможността да обясни причините за неизпълнението на пробационните мерки и да представи доказателства за положителната промяна в нея по време на изтърпяване на наказанието. Иска се отмяна на постановеното определение с решение, с което предложението на ПС Варна да бъде оставено без уважение.

В с.з. защитникът поддържа жалбата.

Председателят на ПС гр. Варна преценява жалбата като неоснователна. Счита, че ВОС е спазил процесуалните изисквания, осигурявайки защита на непълнолетното лице и съобразявайки доказателствата по делото. Намира за установено чрез писмените доказателства, че неизпълнението на наказанието пробация от осъдената е без основателна причина. Наложените две дисциплинарни наказания не са довели до промяна, като това поведение е продължило и осъдената съзнателно се е отклонила напускайки страната. В хода на изтърпяване на наложеното наказание оценката на риск се е повишила, като осъдената била регистрирана като извършител на други престъпления. Счита постановеното определение за правилно и законосъобразно, поради което и изразява становище, че следва да бъде потвърдено.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Варна счита, че жалбата е неоснователна, а актът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен.

Пред въззивната инстанция осъдената К. се явява и поддържа становището на защитника си. Посочва, че е не е изпълнявала пробацията, тъй като била принудена да напусне България, тъй като момчето от което е бременна живее в Германия, неговият баща пострадал при катастрофа, но сега е в страната и иска пробация.

След запознаване с материалите по делото и становищата на страните съставът на въззивната инстанция счете жалбата за частично основателна, макар и по ненаведени с нея аргументи.

І. По възражението на защитника за допуснато процесуално нарушение – разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице.

Видно от нормата на чл. 452 ал. 2 от НПК участието на осъдения в производството пред окръжния съд е задължително, освен в случаите на чл. 269 ал. 3 от НПК.

С оглед призоваването на К. в насроченото на 15.05.17г. съдът ценил информация от разговор на съдебен служител със служител на Община гр. Игнатиево, че призовката за осъдената е връчена на майка й. Отрязъкът, приобщен след провеждане на с.з., установява връчване на 11.05.2017г. на майката със задължение да я предаде на осъденото лице.

Предвид чл. 180 ал. 2 от НПК К. е била редовно призована за с.з. /По същия процесуален ред - чрез леля си, осъдената е била призована на 08.06.2017г. за с.з. на настоящата инстанция/.

ВОС е ценил справката от 20.04.2017г. на ОД на МВР за напускане на пределите на страната от К. – л. 126 от пробационното досие.

Становището, че не са налице пречки по хода на делото, съдът не е отнесъл към конкретните основания на чл. 269 ал. 3 от НПК. От мотивите на състава при отчитане и задълженията на осъдената по силата на пробационния режим, се извлича хипотезата на чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК. При съществуващото задължение да не се отклонява от посочения адрес за регистрация, К. е предприела пътуване извън страната и не се е явила в с.з.

Предвид писмените доказателства по делото, изготвени и с участие на осъденото лице, изводът, че обективната истина би била установена и в нейно отсъствие е обоснован. В хипотезата на допустимото по чл. 452 ал. 2 от НПК изключение, разглеждането на делото в отсъствието на осъдения е било законосъобразно. Спазени са и правилата по чл. 94 ал. 1 т. 1 и 8 от НПК. ВОС е упражнил правомощията си и е назначил служебен защитник на К., който пълноценно е участвал в с.з. Правата и интересите на осъдената са били охранени в необходимата и достатъчна степен, като не е било допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд. При сходни факти в Решение № 12 от 18.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1835/2014 г., II н. о. е прието: „Изискването за справедливо гледане на делото поначало е свързано с правото на страните за лично присъствие в съдебното производство, с правото да изразяват становище по отношение на представените доказателства. Законодателят е предвидил разглеждането на делото при условието на чл. 269, ал. 3 НПК като изключение. Преценката на съда за наличие на основания да го приложи не е произволна, а е основана на констатациите за поведението на осъденото лице според събрания доказателствен материал, предоставен от компетентните органи, и въз основа на несъмнен извод, че осъдената е демонстрирала отказ от правото си на лично участие. След като в конкретния случай съдът е установил, че са положени максимални усилия да бъде намерено местонахождението, за да бъде призовано лицето, но това се е оказало невъзможно, правилно е приел, че са налице условията за провеждане на задочно производство и няма основание за отмяна на постановения съдебен акт.“.

С.К. била осъдена на наказание „пробация” по присъда № 168/25.04.2016 г. по НОХД № 1598/2016 г. на Районен съд гр. Варна и Решение № 217/27.07.2016 г. на ОС - Варна за деяние по чл.194, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК за това, че в периода 18.12.2014 г. до 19.02.2015 г. в гр. Варна, като непълнолетна направила опит да отнеме ЧДВ - 2 броя дамски чанти, съдържащи различни вещи и пари от две различни жени в магазини на обща стойност от 1875, 62лв., като деянията са останали недовършени. Съдът определил пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2: т.1 — „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и по т.2 - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.

Наказанието било приведено в изпълнение на 17.08.2016г. Пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично се изпълнявала пред упълномощено длъжностно лице в Кметство гр. Игнатиево. Мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” се изпълнявала в пробационна служба, звено Варна при ОС „ИН” - Варна.

За допуснати нарушения, изразяващи се в неполагане на задължителен подпис в картон за регистрация по настоящ адрес - 1 бр. пропуск на 09.11.2016 г. както и неизпълнението на изготвения график за задължителни срещи с пробационен служител - 2 броя на дати 27.12.2016 г. и 17.01.2017 година със Заповед № 3-6/25.01.2017 год. на Началника на ОС „ИН” - Варна й било наложено наказание по чл. 227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС - „Забележка”. За тези нарушения осъдената обяснила, че семейството на мъжа й не я пуска поради ревност, че нямало кой да я води и обърквала датите. На 16 и 19.01.2017г. С.К. ••• поради извършване на джебчийска кражба. Нарушенията продължили видно от картон за регистрация по настоящ адрес - 3 бр. пропуски на 18.01.2017 г.; 15.03.2017 г. и 20.03.2017 г., като за последните два пъти обяснила, че е избягала с едно момче и не можела да отиде в Игнатиево, тъй като между баща й и чичо й има вражда. В периода на ГКПП са били регистрирани нейни пътувания - на 14.03.17г. – напуснала страната, а на 22.03.2017г. влязла в страната. Не се явила на извънредни срещи с пробационен служител на дати 25.01.2017 г. и 26.01.2017г. Със Заповед №3-19/27.03.2017 год. на Началника на ОС „ИН” - Варна й е наложено наказание по чл. 227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС - „Писмено предупреждение за предложение за замяна на Пробацията с наказание Лишаване от свобода”, връчена й на 29.03.2017г. На следващия ден отново напуснала страната. Видно от книжата – констативни протоколи, след този момент отново са последвали пропуски по подписи и срещи – за 03., 05. и 10.04.2017г. Баща й и служител на Кметството са предоставили информация, че вероятно е в Германия с мъжа си, тъй като семейството му живее там.

По изложените съображения и на основание чл. 452 ал. 1 вр. чл. 334 т. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна