Решение № 698 от 5.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 836/2023 г.

Касационното производство по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по касационна жалба на Р. М. Т. от [населено място] срещу Решение № 656 от 02.11.2023 г. по нахд. № 454/2023 г. на Районен съд – Благоевград. Жалбата съдържа бланкетни оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствата и правната оценка на фактите. Най-общо е поддържано и в съдебно заседание, че съдебното решение не съдържа мотиви по оплакването за отсъствие на преки и безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран с потвърденото наказателно постановление. Съдът не е обсъдил възраженията в тази връзка и не е отговорил на всички оплаквания пред него. Ответникът е оспорил жалбата по съображения в писмен отговор. Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е поддържал, че жалбата е неоснователна. В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства по чл. 219 АПК и с оглед ограничението по чл. 220 АПК, в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът прие следното: Отсъстват процесуални пречки по чл. 215 АПК за произнасяне по същество на оплакванията в касационната жалба, но отсъстват и основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 348, ал. 1 НПК. Обжалваното наказателно постановление е потвърдено от съда след мотивирана преценка на процесуалната му и материална законосъобразност. Независимо че касационната инстанция не следи служебно за допуснати при разглеждане на делото нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 218, ал. 1 АПК), първото от оплакванията в касационната жалба засяга доказателствената дейност на районния съд и задължението да обсъди всички факти и обстоятелства по чл. 102 НПК. В тази връзка следва да се подчертае, че съдебното следствие е проведено с участието на жалбоподателя, в условията на състезателност, като съдът е допуснал събиране и на посочените от него гласни доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 13 и 14 НПК. Анализът по чл. 107, ал. 5 НПК в съдебното решение обхваща и тези доказателства, като несъгласието с него не е основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК. Аргументацията на съда почива на обективен прочит на доказателствата, като достоверността на показанията на свидетелите С., М. и М. е проверена с помощта на други доказателствени средства – съдебно-балистична и физико-химична експертизи. Според заключението на назначената физико-химична експертиза в иззетите от ръцете на Тренчов проби се съдържат следи от капсула на патрон, които не е задължително да са от произведен от него изстрел, но е достатъчна възможността да са попаднали по ръцете му поради близостта с някой, който е произвел изстрел, за да се обсъжда това заключение в подкрепа на извода, че именно жалбоподателят е един от тримата, които свидетелят С. е заварил на 26.04.2021 г. на мястото на извършване на нарушението по чл. 85 ЗЛОД. Още повече че отговорността на жалбоподателя не е по чл. 86, ал. 1 ЗЛОД. Заключението на експерта по физико-химичната експертиза, включително това по съдебно-балистичната експертиза на двата броя гилзи и аутопсионният протокол на сръндака, според който смъртта е настъпила в резултат на прострелване от куршум, са коментирани във връзка с показанията на свидетел С., които са преки впечатления, а не преразказ. Последният не само е заварил жалбоподателя на мястото на извършване на деянието и го е разпознал по-късно по лицевите белези, но е чул и възпроизведените изстрели от огнестрелно оръжие непосредствено преди на мястото на извършване да се появят двама от извършителите на нарушението по чл. 85, пр. 1 ЗЛОД. За изясняване на въпроса дали именно жалбоподателят и другите двама, разпитани като свидетели – М. и К., са се намирали на посоченото в наказателното постановление място на извършване съдът е обсъдил и показанията на свидетелите М. и М.. Последните са извършили проверката на жалбоподателя след оттеглянето му от мястото заедно с М. и К., разпознати от свидетел С.. Показанията на последните двама са обсъдени съобразно факта на образуваните им за същото деяние административнонаказателни производства, така че възражението, че съдът е подходил безкритично към показанията на свидетелите на наказващия орган и повърхностно към показанията на М. и К. е неоснователно. Въззивният съд е подложил гласните доказателства на обстоен анализ (стр. 4 и 5 на решението) и ги е коментирал съвместно с целия доказателствен материал, в частност със заключенията по двете експертизи, като е изложил подробни мотиви защо приема за правдиви едните. Аналогично е подходил към показанията на свидетелите на жалбоподателя (стр. 5 на решението). За да възприеме показанията на С., М. и М. съдът е отчел тяхната еднопосочност и обстоятелството, че свидетелят С. се е намирал на самото място на деянието и лично е възприел обстоятелствата по чл. 102, т. 1 НПК. За да отхвърли показанията на М. и К. като достоверен източник на фактически данни за случилото се на 26.04.2021 г., решаващ за съда е бил интересът на двамата, срещу които за същото деяние, извършено на същите дата и място, са образувани административнонаказателни производства по чл. 85 ЗЛОД, поради което отсъства причина да съдействат за разкриване на обективната истина. По изложените съображения в дейността на районния съд по събиране и оценка на доказателствата не са допуснати логически грешки или необосновано изключване на доказателствата, посочени от една от страните в процеса. Обстоятелствата по чл. 102, т. 1 НПК са били доказани по изискуемия от НПК начин с допустимите от закона доказателствени средства и оплакването за нарушение по чл. 107 НПК е неоснователно. Съответно отсъства касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. С оглед отсъствието на допуснати процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата, проверката за правилно приложение на закона от районния съд, във връзка са основанието по чл. 348, ал. 1, т.1 НПК, е в рамките на приетите за установени от въззивния съд факти (чл. 220 АПК). Касационната жалба в това отношение не съдържа конкретни оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Последното би било последица от допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 107 НПК относно авторството на деянието, каквито по изложените съображения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не са допуснати. Авторството е доказано, като показателно в тази връзка е и обсъденото от съда обстоятелство, че стойността на животното е заплатена още в хода на образуваното и впоследствие прекратено досъдебно производство. В мотивите на решението си районният съд е изложил съображения относно правната квалификация на извършеното деяние като административно нарушение по чл. 85, предложение 1 вр. чл. 43, ал. 2, предложения 5 и 9 и чл. 23, предложение последно ЗЛОД, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Детайлно съдът е изследвал различните форми на изпълнителното деяние по чл. 85 ЗЛОД от гледна точка на понятието „ловуване“ по чл. 43 от същия закон, за да квалифицира установените от свидетел С. и описани от наказващия орган действия по трупа на животното, за което е установено, че от експертите на ОБДХ – Благоевград, че е сръндак. Изложени са подробни мотиви защо въззивният съд е приел, че одраният труп е на мъжка сърна – сръндак и защо е под защитата на ЗЛОД като дивеч по смисъл на чл. 5, ал. 1 ЗЛОД вр. т. І.А.3 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД. Приложената и от наказващия орган, и от районния съд правна квалификация е съответна на приетите за установени факти и законът е приложен правилно. Въззивният съд е направил анализ и на субективната страна и закономерно е достигнал до заключението, че нарушението е извършено умишлено. Съответен на чл. 27 ЗАНН е и изводът, основан и на стойността на животното, че по своя интензитет нарушението е със степен на обществена опасност, която обуславя наказание над минималния размер по чл. 85 ЗЛОД. Относно размера на кумулативното наказание „лишаване от право на ловуване“ съдът е съобразил разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗЛОД, която го фиксира на три години, и съобразно чл. 95, ал. 1 ЗЛОД е потвърдил и отнемането на иззетото огнестрелно оръжие. По изложените съображения отсъстват основания по чл. 348, ал. 1 НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът