Решение № 613 от 12.10.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 929/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Рапидо експрес енд лоджистикс“ ЕООД, с която обжалва решение № 90 от 30.07.2021 г., постановено по т.д. № 1 376/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от „Рапидо експрес енд лоджистикс” ЕООД срещу отказ № 20210624105137/ 03.07.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида на дружеството в търговския регистър юридическото лице „Спиди” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Инвокират се доводи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, като в тази връзка се прави анализ на българското и международното законодателство по отношение на понятието „действителен собственик. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, да отмени отказа на АВ да впише обстоятелствата. Ответникът по жалбата Агенция по вписванията-Търговски регистър редовно уведомен неи взима становище по жалбата. Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 90 от 30.07.2021 г., постановено по т.д. № 1 376/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, съдът е оставил без уважение жалбата, подадена от „Рапидо експрес енд лоджистикс” ЕООД срещу отказ № 20210624105137/ 03.07.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида на дружеството в търговския регистър юридическото лице „Спиди” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба, подадена от „Рапидо експрес енд лоджистикс” ЕООД срещу отказ № 20210624105137/ 03.07.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида на дружеството в търговския регистър юридическото лице „Спиди” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е подадена от легитимирано лице, в установените от закона срокове, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Релевираните в жалбата доводи са свързани с неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на понятието „дествителен собственик“ при изпълнение на задълженията на юридическите лице за вписване в регистъра на такъв, съгласно ЗМИП. Целта на ЗМИП е декларирането на действителния собственик на капитала на учредено на територията на Република България юридическолице, който в дефинитивната норма на § 2, ал. 1, т. 1 от доп. разп. на ЗМИП, е определен като физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правнообразувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, като при корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в товаюридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства. От това следва, че целта на закона е да бъдат установени физическите, а не юридическите лица, както в случаите, при които те пряко притежават капитала на юридическото лице, така и в хипотезата при която упражняват пряк или косвен контрол върху него. Юридическите лица, каквито са и търговските дружества, са имагинерни правни образувания, които формират волята си чрез своите волеобразуващи органи, а я манифестират пред третите лица чрез волеизразяващите си органи. Затова, когато упражняващото пряк или косвен контрол дружество се представлява от друго дружество, в декларацията следва да бъдат посочени освен неговите идентифициращи белези на юридическо лице, съобразно закона на държавата по регистрацията му, още и данните за физическото лице, което чрез участието си в неговите органи формира волята му, или я изразява пред третите лица, участващи в търговския оборот. Това се отнася и за случаите, при които представителството на такова дружество се осъществява от друго дружество, т.е. при които е налице поредица от фрактално конструиранисвързани помежду си юридически лица, тъй като независимо от броя на опосредстващите юридически лица, зад тях стои конкретно физическо лице или лица, в чието установяване и съответно деклариране е целта на законодателя. С оглед на изложеното по-горе и предвид доказателствата по делото, настоящия състав намира, че следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд. С подаденото от „Рапидо експрес енд лоджистикс” ЕООД заявление и които са декларирани в декларацията, съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП, е поискал в настоящото регистърно производство като действителен собственик на търговското дружество „Рапидо експрес енд лоджистикс” ЕООД да бъде вписано едно юридическо лице - „Спиди” АД, а не което и да е физическо лице, каквото е изискването на ЗМИП. Легално определение на понятието "действителен собственик", употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП, е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП, като същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б. "а", т. "i" от Директива (ЕС) 2015/849. Според текста им, действителният собственик на юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в търговския регистър със съответните идентификационни данни, е физическо лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическото лице или друго правно образувание. По отношение на корпоративните юридически лица от лицата, които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик-физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Въвеждането на това изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху капитала на тези дружества /чл. 145 - чл. 148е ЗППЦК и чл. 38 - чл. 43 ЗПФИ/. Наличието на изрично въведено от европейския и националния законодател изключение, касаещо публичните дружества, освобождава заявителя, пряко или непряко контролиран от такова дружество, от задължението да посочи за вписване по партидата му в Търговския регистър конкретно физическо лице - акционер в публичното дружество, като негов действителен собственик (в поле 550). Необходимо и достатъчно е същият да декларира и заяви, съгласно изискването на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, обстоятелствата по група "Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се осъществява контрол", където да се посочат идентификационните данни на публичното дружество, за да се постигне в достатъчна степен прозрачност по отношение собствеността на капитала на заявителя. В конкретния случай не е налице предвиденото изключение, поради което правилно и законосъобразно длъжностното лице е постановило отказ. Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд