Решение № 317 от 2.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 196/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №3249/07.02.2024г. по описа на ВОС, поправена с молба Вх. №7290/20.03.2024г., на ответника „ЕКСПРЕСО-90“ ЕООД, ЕИК 201454029, седалище град •••••, подадена чрез управителя и законен представител О. А. А., и въззивна жалба вх. №3260/07.02.2024г. по описа на ВОС, поправена с молба Вх. №5354/28.02.2024г., на ответника О. А. А., ЕГН ••••••••••, подадена чрез пълномощник адвокат В. А., ВАК, срещу решение №33 от 18.01.2024г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №331/2022г. по описа на ВОС. С обжалваното решение съдът е уважил предявения от ищеца И. А. А., ЕГН ••••••••••, с адрес в град •••••, частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то, вр. чл.265, ал.2 от ЗЗД, като е осъдил ответниците О. А. А., ЕГН ••••••••••, и „Експресо 90“ ЕООД, ЕИК 201454029, да му заплатят солидарно сумата 25 564, 60 евро или тяхната левова равностойност от 50 000 лева – част от общата сума от 55 000 евро (с левова равностойност 107 570, 65 лв.), представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор за строителство на жилищна сграда в ПИ с идентификато𠹕••••, находящ се в с. Езерово, общ. Белослав, ул. Черно море 29А, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (01.06.2022г.) до окончателното изплащане на задължението. С оглед този резултат и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени и да възстановяват на ищеца сторени разноски по делото в общ размер на 4 730 лева. Въззивникът О. А. счита решението за неправилно и необосновано, постановено при грешно тълкуване на становищата на страните и изведени грешни правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства досежно съществуването на валидна облигационна връзка между страните, наличието на пълно неизпълнение на изработката, съответно за недължимост на възнаграждението за труд и на цената на вложения материал, както и по отношение на тълкуването на разписките за платените от ищеца суми, приложени в приобщеното дело на ВРС по чл.207 от ГПК. Според въззивника, ищецът не е успял да докаже, че не е приел работата, което е основанието му за прекратяване на договора, респективно за връщане на получените суми. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения като частичен осъдителен иск като претендира и присъждане на разноски. Изложените във въззивната жалба на ответника „ЕКСПРЕСО-90“ ЕООД твърдения следва да се квалифицират като оплаквания за неправилност на решението по отношение осъждането на дружеството да върне на ищеца част от получени суми по развален договор за строителство. Според този въззивник, по делото не са представени писмени доказателства, които да установяват плащане от ищеца към „ЕКСПРЕСО-90“ ЕООД на суми по договора, подписани от управителя или с печата на фирмата. Представения договор от 01.08.2019г. е без срок и фиксирана цена, поради което не може да бъде изведен извод нито за договорено възнаграждение, нито за определен срок за изпълнение на работата. Във връзка с изпълнението на договора между ищеца и дружеството пари не са превеждани или плащани от възложителя на „ЕКСПРЕСО-90“ ЕООД нито в брой, нито по сметка. Представените декларации за суми от 30 000 евро, респ. 18 000 евро, и двете без дати, включват дружеството чрез управителя му, но С. О. А. като представител на „ЕКСПРЕСО-90“ ЕООД не е виждал, подписвал или съгласявал се с подобен текст, както и не е получавал от ищеца И. А. А. такива суми. Последният е непознато за управителя С. О. А. лице и той никога не се е срещал с него. При тези основни твърдения и като поддържа и твърдението си, че фирмата се занимава единствено и само изграждане на метални конструкции до груб строеж, като никога не е разполагала с бригади за довършителни работи като излолации, замазки и др., въззивникът счита, че погрешно от него се търси възстановяване на суми по сочения от ищеца договор. Моли за отмяна на решението и цялостно отхвърляне на предявените срещу дружеството искове. И по двете въззивни жалби в срока по чл.263 ГПК ищецът И. А. А., чрез пълномощника си по делото адвокат Т. Т., е подал идентични писмени отговори (заведени съответно с вх. №9095/08.04.2024г. и вх. №7024/18.03.2024г.). Като излага подробен коментар по оплакванията във въззивните жалби, позовавайки се и на събраните по делото доказателства, обосновава становище, че обжалваното решение е ясно, точно, обосновано и подкрепено със съответстваща съдебна практика. Моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното с тях решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. В съдебно заседание всяка от страните поддържа оплакванията и доводите си по правилността на обжалваното първоинстанционно решение. За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното исково производство е образувано по исковата молба на И. А. А., ЕГН ••••••••••, с адрес в град •••••, с която спрямо ответниците О. А. А., ЕГН ••••••••••, „Експресо 90“ ЕООД, ЕИК 201454029, седалище град •••••, и С. О. А., ЕГН •••••, с адрес в град •••••, е предявена осъдителна претенция за парични вземания, възникнали с оглед развалянето на сключения между страните договор за строителство на жилищна сграда от 01.08.2019г., по който ищецът заплатил авансово в брой суми в общ размер на 48 000 евро, съответно с банкови преводи суми в общ размер на 7 500 евро. Искът е предявен като частичен като е претендирано солидарното осъждане на тримата ответника да върнат на ищеца сумата 25 564, 60 евро или тяхната левова равностойност от 50 000 лева, представляваща част от заплатеното на отпаднало основание възнаграждение по разваления договор, както и следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на търсената сума. Така предявения главен иск намира правно основание в чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД. Акцесорната претенция е с правно основание в чл.86, ал.1 ЗЗД. Същината на спора се свежда до дадената в чл.265, ал.2 ЗЗД уредба на потестативното право на възложителя по договора за изработка да развали същия в хипотезата на “негодност на изработеното” и произтичащото от това право по чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД да получи платеното по този договор. Събраните в първоинстанционното дело доказателства, включващи и доказателствата от проведеното производство по чл.207 от ГПК за тяхното обезпечаване, ясно и еднозначно сочат, че в качеството си възложител, на 01.08.2019г. ищецът е сключил с ответника „Експресо 90“ ЕООД процесния договор за изработка, възлагайки на последното дружество строителството на едноетажна жилищна постройка в собствения си недвижим имот, находящ се в село Езерово, общ. Белослав. Оформени като декларации, ищецът е получил два броя разписки за извършени от него разплащания в брой по процесния договор - една за сумата от 30 000 евро, и друга за 18 000 евро. И двете разписки не носят дата, като предвид липсата на оспорване на ищцовите твърдения съдът е приел, че същите са подписани на 15.08.2019 и 14.08.2020 година. Същите са подписани единствено от ответника О. А. А., като физическо лице. До 13.07.2023 г. (когато е вписана промяна в собствеността и представителството) ответното дружество „Експресо 90“ ЕООД се управлява и представлява от С. О. А., който е и едноличен собственик на капитала. По отношение преведените по банков път по сметка на ответника С. А. суми в общ размер на 7 500 евро първоинстанционният съд е приел за недоказана връзка с процесния договор, който извод не се оспорва във въззивното производство. С покана от 02.11.2020г., излъчена чрез Телепоща, ищецът като възложител по процесния договор е изискал от тримата ответника да изпълнят процесния договор в срок до 30.11.2020г., уведомявайки същите, че неизпълнението на това задължение влече след себе си и тяхната отговорност, включително и съдебна такава, за връщане на платените от него суми. Изявление в посочения смисъл (за разваляне на договора поради допуснато съществено и пълно неизпълнение от страна на ответниците) ищецът е направил и в подадената молба по чл.207 ГПК, въз основа на която е било образувано гр.д. №12953/2021г. по описа на Районен съд – •••••. Първият спорен въпрос, поддържан във въззивното производство с подадената от ответника О. А. А. въззивна жалба, се отнася до полезността на изпълненото СМР по процесния договор. Вторият спорен въпрос, повдигнат по делото от страна на ответниците С. О. А. и „Експресо 90“ ЕООД по отношение на предявения иск за връщане на платеното поради разваляне на процесния договор, се свежда до това, че същите не са издатели на процесните две разписки и не са получатели на средствата от тези плащания. В периода от 23.02.2011 до 13.07.2023 година „Експресо 90“ ЕООД се управлява и представлява от ответника С. О. А.. Едва на 13.07.2023г. ответникът О. А. А. е вписан като управител на „Експресо 90“ ЕООД и на тази основа удостовереното от него по чл.77 ЗЗД плащане по двете разписки е непротивопоставимо на ответниците С. О. А. и „Експресо 90“ ЕООД. По делото липсват доказателства, които да удостоверяват, че при издаването на процесните две разписки ответникът О. А. е действал като овластено по смисъла на чл.75 от ЗЗД лице по отношение на удостоверените с тях плащания от името и за сметка на „Експресо 90“ ЕООД. Първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните по делото доказателства и на приетите експертни заключения, приема в решаващите мотиви, че е налице доказаност на фактическия състав от чл.265, ал.2 ЗЗД, а именно разваляне на процесния договор поради липса на годност на изпълненото СМР. След извършена повторна проверка на събраните по чл.207 ГПК доказателства и на приетите в първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи стига до заключението, че отклоненията в изискванията на ЗУТ за техническо и качествено изпълнение на възложеното с процесния договор СМР е толкова съществено, че е налице пълна непригодност за неговото стандартизиране като годен за експлоатция и обитаване жилищен обект. Доказателство за това се съдържа и в пълната липса на изискваните по ЗУТ документите за осъществен контрол за съответствие на извършената работа и на вложените материали. В този контекст въззивният съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд по този въпрос и като препраща към същите, подкрепя извода за основателността на упражненото от ищеца като възложител потестативно право по чл.265, ал.2 ЗЗД да развали процесния договор за изработка. Що се отнася до втория спорен въпрос, въззивният съд намира, че в условията на липса на доказателства за наличието на овластяване на ответника О. А. А. да задължи с издаването на двете разписки другите двама ответника, тази празнота по чл.75 ЗЗД не може да бъде преодоляна на основата на правилата за солидарност по чл.261, ал.3 ЗЗД. Това е така, тъй като тази разпоредба се отнася до характеризиращата процесния договор престация и до обезщетителната отговорност за вреди от некачествено и забавено изпълнение, но не и до неоснователното обогатяване по чл.265, ал.2 ЗЗД. Настоящият въззивен съдебен състав по изложените тук съображения счита, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон неправилно е приложил разпоредбите на чл.121- чл.127 ЗЗД. Изразът в чл.261, ал.3 ЗЗД “[ няколко лица са се] задължили да извършат общо една работа” се тълкува и прилага в контекста и в рамките на характеризиращата престация – процесното СМР, и на отговорността за вреди, който иск е различен от исковете по чл.55, вр. чл.265, ал.2 ЗЗД. Уредбата на солидарността в чл.121 - чл.127 ЗЗД намира приложение към изпълнението на договорните задължения, съответно към обезщетяването на вреди от тяхното неизпълнение, но не и към правилата за неоснователното обогатяване в хипотезата на връщане на даденото по разваления договор за СМР. В процесния договор липсва конститутивна клауза за солидарното задължаване на тримата ответника, с връщането на платените от възложителя на ответника О. А. А. суми, както и клауза за неговото овластяване да получава от името на „Експресо 90“ ЕООД такива плащания. Изведеното в чл.265, ал.2 ЗЗД задължение за връщане на платеното от възложителя има ограничено действие до получателя на средствата. С други думи, в процесния случай възложителят дължи да докаже съобразно чл.75 ЗЗД, че получавайки сумите по двете разписки, ответникът О. А. А. е действал като овластено лице от името и за сметка на изпълнителя на процесния договор „Експресо 90“ ЕООД. Такива доказателства в случая липсват, както и липсва доказаност, че управителят на ответното дружество С. О. А. е получател на процесните суми. Липсват и доказателства, че получените от О. А. А. следства са вложени в изпълнението на поетите от „Експресо 90“ ЕООД с процесния договор задължения на изпълнител. Такъв доказатествен извод не може да бъде обоснован с родствената връзка на ответника О. А. А. с ответника С. О. А., още повече да бъде пренесен и към управлявания от последния трети ответник в лицето на „Експресо 90“ ЕООД. Установената в чл.304 ТЗ солидарност не може да бъде пренесена механично към чл.55 ЗЗД, чиято цел е да се отстрани неоснователното обогатяване, а не вредите от неизпълнението на задълженията, поети с договора за изработка. С други думи, в процесния случай разпоредбата на чл.304 ТЗ следва да се тълкува и прилага в рамките на установената от чл.261, ал.3 от ЗЗД солидарност по отношение на характеризиращата престация. Разширяването на субективния състав на чл.55 от ЗЗД на основата на уредбата на солидарността при договорните права и задължения противоречи на извъндговорната природа на института на неоснователното обогатяване и съставлява съществено нарушение на материалния закон. Уредбата на неоснователното обогатяване, дадена в чл.55 - чл.59 ЗЗД, не съдържа презумпции и противно на целите на този правен инстутут би било прилагането на презупции, които разширяват субективния състав на неоснователното обогатяване. С тези мотиви настоящият възизивен съдебен състав намира за недоказано твъдението на ищеца, че платените на ответника О. А. А. суми от 30 000 и 18 000 евро има обвързващо по смисъла на чл.75 ЗЗД действие и по отношение на ответника „Експресо 90“ ЕООД и съответно на този извод намира предявения спрямо този ответника иск по чл.55 от ЗЗД за неоснователен (по отношение на ответника С. О. А. искът е отхвърлен и в тази му част първоинстанционното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила). Въз основа на изложените по-горе съображения настоящият въззивен съдебен състав намира повдигнатото от ответника О. А. А. въвзивно обжалване за неоснователно и необосновано и като такова следва да бъде оставено без уважение. В частта му относно уважените спрямо този ответник осъдителни искове обжалваното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Като основателна се преценява въззивната жалба на ответника „ЕКСПРЕСО-90“ ЕООД, поради което се уважава. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, касаеща солидарното осъждане на този ответник като по същество предявените спрямо него искове по чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.265, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД се отхвърлят като недоказани, съотв. неоснователни. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК претенцията на въззиваемия ищец за присъждане на разноски за въззивното производство се цени като основателна. Същите се изразяват в платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 144 лева, за което приложения към списъка по чл.80 ГПК за правна защита и съдействие служи като разписка, и се възлагат изцяло в тежест на въззивника О. А.. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, въззивният Варненски апелативен съд