Решение № 3787 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 706/2023 г.

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по исковата молба на П. Ж. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са предявени два обективно съединени иска срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, както следва: 1. За осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 19 800лв за преживени физически болки и страдания в периода от 18.10.2023г до датата на подаване на исковата молба, причинени от неприемане на Заявление за издаване на документ за самоличност – лична карта на български гражданин, в което да се впише постоянния адрес по Удостоверение №305/07.04.2017г, издадено от община Хасково и 2. За осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 200лв – пропуснати ползи от социални помощи за месец октомври и месец ноември 2023г., причинени от неприемане на Заявление за издаване на документ за самоличност – лична карта на български гражданин, в която да се впише постоянния адрес по Удостоверение №305/07.04.2017г, издадено от община Хасково. В обстоятелствената част на исковата молба и в последващи уточнения се твърди, че чрез Началника на Затвора в град Стара Загора ищецът е поискал да му бъде издадена лична карта, но с постоянен адрес [населено място], [улица], съгласно представено от него Удостоверение за постоянен адрес №305/07.04.2017г, издадено от Община Хасково. Приложил и документ за платена държавна такса в размер на 18лв. Служители при ответника го посетили в Затвора в град Стара Загора и му обяснили, че регистрирания постоянен адрес, съгласно данните от НАИФ „НРБЛД“ е [населено място], [жк], вх. Г, ет.8, ап.62, и той ще бъде посочен в личната му карта. Несъгласен с вписване на друг постоянен адрес, ищецът не е подписал Заявлението за издаване на лична карта, разпечатано от НАИФ „НРБЛД“, което му е върнато, без да бъде регистрирано. Към исковата молба ищецът е приложил копие на Заявлението за издаване на лична карта, с ръкописно изписан постоянен адрес [населено място], [улица], който единствено да бъде вписан в личната му карта и твърди, че не желае лична карта с друг постоянен адрес, защото на този притежава жилищен имот и не живее на адрес [населено място], [жк], вх. Г, ет.8, ап.62. Въз основа на тези факти твърди, че поведението на Директора на ОД на МВР Стара Загора за неприемане на Заявление за издаване на лична карта с искания от него постоянен адрес е незаконосъобразно и му е причинило неимуществени и имуществени вреди. По причина, че заявлението за издаване на лична карта не е било прието, ищецът не е разполагал с документ за самоличност и не е бил приет за лечение в болница, поради което здравето му се е влошило и затова иска обезщетение в размер на 19 800лв. От същото незаконосъобразно поведение не е получил и социални помощи в размер на 200лв за месец октомври и ноември 2023г. Ответникът – Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищецът не е сезирал редовно Директора на ОДМВР Стара Загора, защото Заявлението за издаване на документ за самоличност не е собственоръчно подписано от ищеца. Поддържа, че Завлението за издаване на лична карта се разпечатва автоматично и съдържа данните от НАИФ „НРБЛД“, които заявителят трябва да потвърди. Ищецът е отказал да подаде Заявление за издаване на лична карта, в което е посочен регистрирания в НРБЛД постоянен адрес, поради което Заявлението с приложеното към него Удостоверение за постоянен адрес – неактуален, считано от 2018г, заедно с документа за платена държавна такса са върнати без да е регистрирано. Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на исковата претенция, поради което следва да бъде отхвърлена. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: От началника на Затвора – Стара Загора е изпратено писмо с изх.5713/ 02.10.2023г. до Директора на ОДМВР – Стара Загора /регистрирано в ОДМВР-Стара Загора с УРИ: 123800-3337 от 04.10.2023г./, с искане да бъдат издадени нови лични карти на четири лица, лишени от свобода, сред които е и ищецът П. Ж. П.. Към искането е приложено платежно нареждане от 29.09.2023г. за заплатена от П. Ж. П. такса в размер на 18.00лв. за издаване на лична карта, както и Удостоверение за постоянен адрес с изх.№ 305/ 07.04.2017г., издадено от Община Хасково, в което е отразено, че П. Ж. П. има заявен постоянен адрес в [населено място], [улица], считано от 06.04.2017г. С писмо УРИ: 123800-3530/ 18.10.2023г., подписано от ВПД директор на ОДМВР - Стара Загора, е уведомен Началникът на Затвора Стара Загора, че П. Ж. П. отказва да му бъде издадена лична карта със съществуващия към момента актуален постоянен адрес в Национален автоматизиран информационен фонд – „Национален регистър на българските лични документи“ НАИФ НРБЛД/ и съответно са върнати вносна бележка от 29.09.2023г. за заплатената от лицето П. П. такса за издаване на лична карта и копие от неактуално удостоверение за постоянен адрес, предоставено от посоченото лице. По делото е представено Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на П. Ж. П. от 10.10.2023г./л.56/, което е в утвърдения образец съгласно Приложение № 2 към Правилника за издаване на български лични документи /ПИБЛД/, с попълнени данни от НАИФ-НРБЛД, в което е вписан постоянен адрес на заявителя: [населено място], [жк], вх.Г, ет.8, ап.62. Заявлението не съдържа подпис на заявителя. От ответника е представена и справка за лицето П. Ж. П., направена в Автоматизираната информационна система /АИС/ “Български документи за самоличност“, от която е видно, че актуалният постоянен адрес на П. Ж. П., който съвпада и с отразения в АИС БДС настоящ адрес, е в [населено място], ж.к. Бадема /Тримата ремсисти/ № 6, вх.Г, ет.8, ап.62. Във връзка с изискана по делото информация от Община Хасково, е постъпило писмо с характер на справка с рег.индекс: 11-332-2/ 04.10.2024г. на Кмета на Община Хасково /л.88/, в което е удостоверено, че към дата 18.10.2023г. лицето П. Ж. П., [ЕГН], е с постоянен адрес [населено място], [жк], вх.Г, ет.8, ап.62. Лицето е заявило адресна регистрация на 06.04.2017г. на адрес [населено място], [улица] и му е било издадено удостоверение. Във връзка с постъпило заявление в Община Хасково с вх.№ 94М-499-1/ 09.01.2018г. от М. М. Х. – представила нотариален акт като нов собственик на посочения имот, П. Ж. П. е бил заличен от адреса [населено място], [улица], на основание чл.99б от ЗГР със заповед № 96 от 22.01.2018г. на кмета на Община Хасково. Приложени са надлежно заверени копия на заповед № 96/ 22.01.2018г., ведно с документите, съдържащи се в административната преписка по нейното издаване. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Предявените искове са процесуално допустими - исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник /чл.205 АПК/. Разгледани по същество, предявените от П. Ж. П. „искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, са неоснователни, по следните съображения: За реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да е осъществен фактическият състав, изискващ кумулативното наличие на три предпоставки – незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред, респ. обявен за нищожен, или незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод извършване на административна дейност; настъпила вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е трите предпоставки е пречка за реализиране отговорността на държавата по този ред. Необходимо е да бъде направено уточнението, че под действия и бездействия, както ЗОДОВ, така и АПК имат предвид фактическите действия по чл.250, ал.1 от АПК и фактическите бездействия по чл.256 АПК. Съгласно първата разпоредба незаконосъобразно фактическо действие е това действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице и което не се основава на административен акт или на закона. А според разпоредбата на чл.256 АПК незаконосъобразно фактическо бездействие е налице, когато административният орган бездейства и не извършва действие, за което е задължен пряко по силата на закона или подзаконов нормативен акт. И в двата случая действието и съответно задължението, по което се бездейства, не следва да касаят правни действия или издаване на административен акт. Следователно когато административният орган бездейства по задължение за издаване на индивидуален административен акт няма да е налице незаконосъбразно фактическо бездействие по см. на чл.256 АПК, а мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК, приравнен на индивидуален административен акт – чл.21, ал.1 АПК. В настоящия случай ищецът основава претенцията си на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника да приемат Заявление за издаване на документ за самоличност – лична карта на български гражданин, в която да се впише постоянния адрес по Удостоверение №305/07.04.2017г, издадено от община Хасково. Установено е по делото, че на 10.10.2023г от Националния автоматизиран информационен фонд "Национален регистър на българските лични документи" е разпечатано Заявление по Приложение №2 към чл.5, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи /стр.56/. Съгласно чл.5, ал.2 от ПИБЛД заявленията се попълват автоматично с данните от НАИФ „НРБЛД“ и се предоставят на заявителя за установяване на съответствие. Данните в заявленията, които не са попълнени чрез НАИФ НРБЛД и корекциите на попълнените данни се отразяват от заявителя на български език четливо на ръка. Служителят сравнява коригираните данни с представените към заявлението удостоверителни документи, съгласно чл.6 от Инструкция №Із-417/10.03.2010г за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на български лични документи. Видно от Справка за лице – АИС „БДС“ от 11.10.2023г, стр.59 по делото, служители са изпълнили задължението си да сравнят данните с представеното им от ищеца Удостоверение изх.№ 305 от 07.04.2017г за регистриран постоянен адрес. Обяснили са на ищеца, че регистрираният на дата 07.04.2017г. постоянен адрес не е актуален, а актуалните данни за постоянен адрес в НАИФ „НРБЛД“ са [населено място], [жк], вх. Г, ет.8, ап.62. Заявлението за издаване на лична карта, което е разпечатано от НАИФ „НРБЛД“ с вписване на данните за постоянния адрес не е подписано от ищеца, поради което не е регистрирано с присвояване на входящ номер от регистрационния дневник. Заявлението за издаване на български личен документ е в писмена форма за валидност, което означава, че тя е спазена, когато е подписано. Видно е от Заявлението на стр. 56 по делото, че ищецът не е изпълнил и задължението си да посочи дали данните за постоянен адрес, попълнени автоматично от НАИФ „НРБЛД“ са верни или не, и не го е подписал. Следователно той не е подал Заявление за издаване на лична карта. При липса на надлежно подадено заявление не може да се счита, че е налице бездействие да се приеме искане за издаване на документ. Дори да се приеме, че с връщането на документите за платена такса за издаване на лична карта и удостоверение за постоянен адрес, и нерегистриране на неподписаното от П. З. от 10.10.2023г. в регистрационния дневник на подадените искания за издаване на български лични документи, е налице бездействие по приемането му, то това поведение на ответника е в съответствие с производствените правила на ПИБЛД и на Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, защото услугата за издаване на лична карта се извършва при поискване. Искането за издаване на документ за самоличност се заявява чрез подаване на писмено Заявление, а процесното, както вече се каза, не е било подписано, което подкрепя изложеното в придружителното писмо УРИ: 123800-3530/18.10.2023г на Директора на ОД на МВР Стара Загора до Началника на Затвора в град Стара Загора, че ищецът е отказал да подаде искане за издаване на документ за самоличност. Причина е посочена в исковата молба и се установява, както от разпечатания на 10.10.2023г образец на Заявлението, така и от попълненото негово копие, представено от ищеца и приложено на л.78 по делото - ищецът желае издаване на лична карта, за да бъде посочено в нейното съдържание, че неговият постоянен адрес е този, който е заявил на 06.04.2017г. Съгласно Писмо на община Хасково до Административен съд Стара Загора /стр.88/, по искане на лице, което се легитимира като собственик на жилището с административен адрес на [улица] на основание чл.99б от Закона за гражданската регистрация, е издадена Заповед 96/22.01.2018г на Кмета на община Хасково, с която е заличена адресната регистрация па постоянен и настоящ адрес на лицето П. Ж. П. в [населено място], [улица] по аргумент от §1 т.3 от ДР на ЗГР в ред ДВ бр.91/14.11.2017г, автоматично се възстановява предходния постоянен адрес на лицето, а именно [населено място], [жк], № 6, вх.Г, ет.8, ап.62. Ето защо данните в НАИФ НРБЛД за постоянния адрес на ищеца съответстват на автоматично възстановената регистрация на постоянен адрес в [населено място], [жк], №6, вх. Г, ет.8, ап.62. В случая причината да не бъде регистрирано заявлението за издаване на лична карта е в отказа на ищеца да го подпише и да потвърди данните за постоянния адрес, налични в НАИФ „НРБЛД“, които съвпадат с тези по регистъра на населението, поддържан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, поради заличаване на постоянния адрес, за който се отнася представеното Удостоверение от 07.04.2017г. След като не се установява незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от ОДМВР-Стара Загора да приеме Заявлението за издаване на лична карта на П. Ж. П., то не е налице главния съставомерен елемент от основанието по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не следва да се обсъжда дали законосъобразното поведение причинява посочените в исковата молба вреди, за които не са представени и доказателства от ищеца. Спорът за това кой адрес да бъде регистриран като постоянен за ищеца не се решава при издаване на документ за самоличност. Лична карта се издава в изпълнение на публичноправното задължение за всеки български гражданин да притежава документ за самоличност, в който задължително се вписва и регистрирания постоянен адрес на лицето. В случая органът е оказал нужното съдействие за изпълнение на това задължение, но ищецът е отказал да подпише Заявление за издаване на лична карта, след като е узнал за задължителното нейно съдържание. Гореизложеното обуславя извод, че по отношение на ответника – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно че предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени от П. Ж. П. неимуществени и имуществени вреди, се явяват неоснователни. При прилагането на правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената от юристи правна защита, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП. Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд