Решение № 1422 от 17.11.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 73/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Ф. Е., чрез пълномощник адв. А. П., против решение № 260073/17.10.2022 г. по гр.д. № 339/ 2020 г. по описа на РС – Асеновград, с което са уважени предявените от Е. Р. Р. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 33, ал. 2 от ЗС и е осъдена да заплати направените по делото разноски. Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Внесена е дължимата държавна такса. С обжалваното Решение № 260073/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 339/ 2020 г. по описа на РС – Асеновград, е признато за установено по отношение на С. Ф. Е. от с. Б., общ. Асеновград, ул. „•••, че Е. Р. Р., с постоянен адрес: гр. А., ул. „•••“ №•, е собственик на основание наследство на: 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №•, на първи жилищен етаж, вход В, от жилищната сграда, находяща се в гр. А., ул. „••• със ЗП 64, 53 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № 6, отдолу изби, ведно с изба № 3 със ЗП 7, 43 кв. м, при граници от север външен зид, от юг изба № 4, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8, 9634 процента идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв. 390 А, пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор 00702.53•• и С. Е. е осъдена да предаде на Е. Р. Р. владението върху 1/6 идеална част от описания недвижим имот. Със същото решение съдът е допуснал, на основание чл. 33, ал.2 ЗС, право на изкупуване от страна на Е. Р. Р. на продадените от Р. С. С., наследодател на ответниците А. Р. С. от гр. А. ул. „•• С. Е. Д. от гр. М., ул. „••, С. Е. С. от с. Т., общ. •••, Б. Н. С. от гр. А., ул. „З•• Т. О. Х. от гр. А. ул. „•••“ № 63, Р. О. С. от гр. А., ул. „З., Ш. А. С. от гр. А., ул. „Г., 5/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент №., на първи жилищен етаж, вх. В, от жилищната сграда, находяща се в гр. А., ул. „Г•••, със ЗП 64, 53 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № •, отдолу изби, ведно с изба № 3 със ЗП 7, 43 кв. м, при граници от север външен зид, от юг изба № 4, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8, 9634 процента идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв. 390 А, пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор 00702.530.196.1.3, при уговорена цена от 12103, 30 лева за целия имот, като Е. Р. Р., с постоянен адрес: гр. А. ул. „•• ••“ № •• следва да заплати на купувача С. Ф. Е. от с. Б., общ. А., ул. „•••, 5/6 идеални части от цялата цена от 12103, 30 лв. в едномесечен срок от влизане в сила на решението, за което да представи доказателства по делото. Недоволен от постановеното решение ответникът Е. го обжалва, като счита, че същото е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, при допускане на съществени процесуални нарушения. С въззивната жалба и подадени молби в изпълнение на указания за отстраняване на нередовности твърди, че съдът не се е произнесъл по първото възражение в подадения от нея отговор на исковата молба за добросъвестност на владението й от 09.06.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба – 17.02.2020 г., на основание на което, присъединено към владението на праводателя й, е придобила по давност целият имот. Твърди добросъвестно владение на праводателя й Р. С. С. от 2000 г., когато същият е придобил имота по време на гражданския му брак със Ш. С. С., алтернативно от 12.06.2008 г., когато е починала съпругата му Ш. С., до 09.06.••г., когато го е продал на ответника Е.. Счита, че неправилно в обжалваното решение е прието за неоснователно направеното от нея възражение за задържане на имота до заплащане на сумата от 1610 лв., представляваща стойността на вложените труд, средства и материали, които са довели до увеличаване на стойността на имота доколкото извършените подобрения били доказани със свидетелски показания, а стойността им с представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, които не са били оспорени от страните, като не е допуснал поисканата съдебно-техническа експертиза. Счита решението за неправилно и в частта, в която се допуска право на изкупуване на 5/6 идеални части от недвижимия имот, подробно описан, при уговорена цена от 12103, 30 лв. за целия имот, без да се вземе предвид, че е недопустимо да бъде допуснато правото на изкупуване на 1/6 идеална част от имота, който е приет за собственост на ответника Ш. М., като искът по чл. 33 от ЗС счита, че не е предявен в законоустановения срок. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, алтернативно да бъде прието, че предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е основателен, но да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Не е постъпил писмен отговор в срок от насрещната страна Е. Р. Р.. Постъпил е отговор от особен представител на ответника в първоинстанционното производство С. Е. Д. - адв. К., в който сочи, че обжалваното решение е правилно и обосновано, и моли да бъде оставено в сила. Постъпил е отговор на въззивната жалба и от назначения за особен представител на ответника Ш. С. М. – адв. Т. Н., по отношение на която страна производството е прекратено с влязло в сила определение и същият не е страна във въззивното производство, поради което и неговото становище не следва да се обсъжда. Останалите страни не са заявили становище по връчената им въззивна жалба. В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, изпраща процесуален представител. Не поддържа възражението за задържане на процесния имот до заплащане на сумата от 1610 лв., представляваща стойността на вложените труд, средства и материали, които са довели до увеличаване на стойността на имота и моли да се отмени протоколното определение, с което е допусната съдебно-техническа експертиза. Поддържа въззивната жалба в останалата част. Не претендира разноски. В съдебно заседание, въззиваемата страна Е. Р., редовно уведомена, изпраща процесуален представител. Оспорва въззивната жалба. Претендира разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно. Решението е допустимо. Следва да се провери неговата правилност в рамките на изложените в жалбата оплаквания. Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявени от Е. Р. Р., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. А., ул. „С••. С предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС против С. Ф. Е. с ЕГН: •••••••••• от с. Б., общ. А., ул. „••, се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Е. Р. е собственик на основание наследство на: 1/6 /една шеста/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 3 /трети/ на първи жилище етаж, вх. В от жилищна сграда, находяща се в гр. А., ул. „••“ № •, със ЗП 64, 53 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № 6, отдолу изби ведно с изба № 3 със ЗП 7, 43 кв. м., при граници: от север външен зид, от юг изба № •, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8, 9634 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв. 390 А пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор 00702.530••• и да бъде осъден ответникът да предаде владението на процесния имот. С предявения иск с правно основание чл. 33 ал.2 ЗС се моли да бъде признато правото на изкупуване на ищцата срещу А. Р. С., С. Е. Д., С. Е. С., Б. Н. С., Т. О. Х., Р. О. С., Ш. А. С. - наследници на Р. С. С. /продавач/ и срещу С. Ф. Е. /купувач/ на 5/6 ид. ч. от имота при уговорената цена, която да заплати на ответницата С. Ф. Е. - купувач по сделката, оформена на 09.06.2016 г. с НА № 145, том 4, рег.№ 3314, дело № 716/2016 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, рег.№ 234 при Нотариалната камара. Ищцата твърди, че Р. С. С. е притежавал в режим на СИО със Ш. С. С. (негова •• •••) процесния апартамент, находящ се в гр. А., ул. „Г••. След смъртта на Ш. С. на 12.06.2008 г., СИО е прекратена и превърната в обикновена съсобственост при квоти – 4/6 ид. ч. за преживелия съпруг и 1/6 ид. ч. за ищцата. Ш. С. С. е оставила трима живи наследници – Р. С. С. /съпруг/, Е. Р. Р. /•••/ – ищец в производството и Ш. С. М. /••/. Ето защо счита, че преживелият съпруг Р. С. е притежавал 4/6 ид. ч., Е. Р. - 1/6 ид. ч. и Ш. С. М. - 1/6 ид. ч. Р. С. сключва брак на 13.02.2015 г. със Ш. А. С., която е майка на ответницата С. Е.. Бракът им е прекратен със смъртта на Р. С. на 02.08.2016 г. Петдесет и пет дни преди да почине и при влошено здравословно състояние, Р. С. е продал на ответницата С. Е. процесния недвижим имот, като по този начин е продал и притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. Счита, че сделката в тази й част не е породила вещно действие, тъй като продавачът не е бил собственик на тази 1/6 ид. част. В останалата й част намира сделката за атакуема по реда на чл. 33 ЗС, поради което иска от съда да постанови решение, с което да допусне в полза на ищцата изкупуване на правото на собственост върху 5/6 идеални части от описания имот, прехвърлени от Р. С. С. на ответницата С. Е. на 09.06.2016 г. Ищцата сочи, че не живее в България и е разбрала за сделката няколко дни преди предявяване на иска. Ответницата С. Е. оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че е добросъвестен владелец на имота, придобила го е на годно правно основание чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт и не е знаела, че праводателят й не е собственик на целия имот. На следващо място счита, че праводателят на имота е бил изключителен негов собственик на основание покупко-продажба, оформена с НА № 18, том 2, рег.№ 2029, дело № 201/2000 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, рег.№ 234 при Нотариалната камара, или евентуално на основание давностно владение, продължило явно и необезпокоявано до 09.06.2016 г. Твърди, че като се е считала за собственик на имота, след закупуването му е извършила ремонти, подобрения, които са увеличили стойността на апартамента - сменила е входната врата, поставила е нова на стойност 330 лв., сменила е част от старата дървена дограма с ПВЦ на стойност 880 лв. и е боядисала апартамента за сумата от 400 лв. Оспорва твърдението, че ищцата е единствен наследник на Ш. С., както и че Р. С. към 2000 г. е бил в брак с Ш. С.. Твърди, че ищцата никога не се е считала за собственик на идеална част от имота, не го е декларирала след смъртта на майка си, никога не е стъпвала в апартамента. Прави възражение за депозиране на иска по чл. 33 ЗС извън преклузивния двумесечен срок, поради което го счита погасен по давност. Ответникът С. Д., чрез назначения му особен представител, счита исковете основателни, признава ги и счита, че следва да бъдат уважени. Заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не следва да бъде осъждан за разноски. Пред въззивната инстанция не се повдига спор относно възприетата от районния съд фактическа обстановка, според която първата съпруга на Р. С. С. - С. А. С. /С. А. С./ е починала на 18.02.1983 г. и нейни наследници са Р. С. С. /•••/, А. Р. С. /••/, Е. Р. С. /•••, починал през 2012 г./, С. Е. Д. /•••/, С. Е. С. /••/, О. Р. С. /••, починал през 2014 г./, Б. Н. С. /•••на О. С./, Т. О. Х. /•••/ и Р. О. С. /•••/. След смъртта на първата си съпруга Р. С. е сключил граждански брак на 20.08.1984 г. със Ш•• С••• С., починала на 12.06.20• г. По време на брака му със Ш. С., на 25.04.2000 г. Р. С. е закупил от Й. С. К. процесния апартамент. Доколкото няма други данни по делото се приема, че имотът е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. Ш. С. С. е починала на 12.06.2008 г. и нейни наследници са Р. С. С. /•••/, Е. Р. Р. /••••/ и Ш. С. М. /••/. След смъртта на втората си съпруга Р. С. е сключил трети по ред граждански брак на 13.02.2015 г. със Ш. А. С.. На 09.06.2016 г. Р. С. е продал имота на С. Ф. Е. –••• на Ш. С.. Р. С. С. е починал на 02.08.2016 г. и негови наследници са Ш. А. С. /•••/, А. Р. С. /••/, С. Е. Д. /••/, С. Е. С. /•••/, Б. Н. С. /преживяла ••• О. С./, Т. О. Х. /••/ и Р. О. С. /••/. С. Ф. Е. е родена на 27.07.1978 г. и нейни родители съгласно представеното удостоверение за раждане са Ш. А. М.. и Ф•• Е••. Основните спорни въпроси по делото са свързани с това налице ли е придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, спазен ли е преклузивният двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС и нарушени ли са императивни правни норми при определяне на идеалните части от имота, за които е признато право на изкупуване. Тъй като жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание пред въззивния съд заяви, че не поддържа възражението за задържане на процесния имот до заплащане на сумата от 1610 лв., представляваща стойността на вложените труд, средства и материали, които са довели до увеличаване на стойността на имота, това негово възражение не следва да се разглежда. Своевременно ответницата С. Е. е направила възражение за добросъвестност на владението й върху имота от 09.06.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба – 17.02.2020 г., на основание на което, присъединено към владението на праводателя й, е придобила по давност целият имот. Заявила е, че упражнява фактическа власт върху имота като негов собственик, придобила го на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. на 09.06.2016 г., а продавачът Р. С. С. е владял имота от 2000 г. до 2016 г., алтернативно от 2008 г. до 2016 г. (първоначално заедно със съпругата си Ш•• С., а след смъртта й през 2008 г. до 2016 г. самостоятелно). При анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав приема за недоказано възражението на ответницата С. Е., че нейният частен праводател Р. С. е упражнявал владение по отношение на наследствените идеални части на ищцата Е. Р. и нейния •• Ш. М.. През 2000 г. на деривативно основание – покупко-продажба, правото на собственост е било придобито в режим на СИО от Р. С. и Ш•• С.. Преди смъртта на общата наследодателка - Ш••• С. през 2008 г. нейните деца не са притежавали право на собственост върху идеални части от процесния имот. В резултат на прекратената семейна имуществена общност и наследяване Р. С. е притежавал към момента на откриване на наследството 4/6 ид.ч. от имота, а двете деца на Ш•• С. – Е. Р. и Ш. М. по 1/6 ид.ч. След смъртта на Ш•• С. през 2008 г., в имота продължил да живее Р. С., но последният е бил държател на идеалните части на ищцата и нейния брат и не е установено да е превърнал с едностранни действия държането във владение, обективирайки спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Това е така доколкото при сънаследствени имоти, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници. Основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху наследствените идеални части от имота - наследствено правоприемство от наследодателката Ш•• С., показва съвладение, независимо дали правоприемниците са установили самостоятелна фактическа власт или фактическата власт се упражнява само от някои от тях и не е доказано промяна в намерението при упражняване на фактическата власт чрез действия недвусмислено отричащи правата на другите съсобственици. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене. Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са достигнали до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Вярно е, че ищцата заявява в обясненията си, че никога не е ходила в имота, това обаче не означава, че държането на нейната ид.част е трансформирано във владение. Липсват доказателства за такива действия от страна на сънаследника Р. С., които по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на останалите съсобственици. С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че ответникът и жалбоподател в настоящото производство С. Е., дори да се приеме, че е била добросъвестен владелец, считано от 09.06.2016 г., не е придобила правото на собственост върху имота по давност, тъй като ищцата е предявила искови претенции преди изтичането на срока по чл. 79, ал. 2 ЗС и доколкото не са налице предпоставките на чл. 82 ЗС за присъединяване владението на нейния праводател Р. С.. Упражняваната от него фактическа власт върху наследствените ид.части на Е. Р. и Ш. М. е имала характеристиките на държане. РС – Асеновград правилно е признал за установено по отношение на ответницата, че ищцата притежава правото на собственост върху 1/6 идеална част от спорния имот. По делото не се спори, че имотът се владее от ответницата С. Е.. Фактическата си власт същата основава на договор за покупко-продажба, сключен с НА № 145, том 4, рег.№ 3314, дело № 716/2016 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, рег.№ 234 при Нотариалната камара. Със същия Р. С. С. е прехвърлил на ответницата С. Е. правото на собственост на целия недвижим имот. Както се посочи обаче, към датата на сключване на договора С. е притежавал само 4/6 идеални части от имота, а останалите 2/6 ид. части са собствени на ищцата и нейния брат, по 1/6 за всеки от тях. По отношение на тези 2/6 ид.части от имота договорът, на който ответницата Е. се позовава, няма вещно транслативно действие и липсва правно основание за осъществяваното от нея владение. Затова основателен е и искът на ищцата да й бъде предадено владението върху собствената й 1/6 идеална част от имота. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС се явява основателен и доказан, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По иска по чл. 33 от ЗС: Искът е предявен при спазване на срока за това, считано от датата на узнаване за договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 145, том 4, рег.№ 3314, дело № 716/2016 г. на нотариус Кожухарова – от обясненията на ответника А. С. е установено по делото, че ищцата е узнала за продажбата след коледните празници в края на 2019 г. Искът е предявен на 17.02.2020 г., поради което възражението на ответницата Е. за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС е неоснователно. С договора за покупко-продажба от 2016 г. Р. С. С. е прехвърлил на ответницата С. Е. правото на собственост върху процесния имот. Както се посочи, към датата на сключване на договора, продавачът по същия е притежавал 4/6 идеални части от прехвърления имот, а останалите 2/6 идеални части са били собствени на ищцата и нейния брат, по 1/6 за всеки от тях. Сделката не е нищожна, но е породила вещен прехвърлителен ефект само по отношение на идеалните части, притежавани от съсобственика, който се е разпоредил с вещта, в конкретния случай 4/6 ид.части. По отношение на останалите идеални части на другите съсобственици е налице продажба на чужда вещ със съответната последица, че приобретателят не става техен собственик. По отношение на частта на разпоредилия се съсобственик може да бъде приложена разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, ако са налице останалите условия за това. Законосъобразен е изводът на районния съд, че ищецът Е. Р. Р. има право на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС на идеални части от процесния имот доколкото видно и от нотариалната преписка е обстоятелството, че към нея не е отправяно предложение да закупи тези части при същите условия (чл. 33, ал. 1 от ЗС). При разглеждане на това право обаче РС - Асеновград е нарушил императивни правни норми, като не е съобразил, че продажбата има вещен прехвърлителен ефект само по отношение на притежаваните от продавача идеални части от имота, а освен това правото на изкупуване не принадлежи единствено на ищцата Е. Р., но и на другия съсобственик Ш. М.. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Затова настоящата инстанция следва да приложи материалния закон и да уважи иска съобразно действителните права на ищцата. Съображенията за това са следните: Към момента на продажбата – 09.06.2016 г., идеалните части в продадения имот са били както следва: 4/6 ид.части са били на продавача Р. С.; 1/6 ид.част за ищцата Е. Р. и 1/6 ид.част за нейния брат Ш. М.. Р. С. е продал на ответника С. Е. целия имот, но продажбата има вещен прехвърлителен ефект само по отношение на притежаваните от него 4/6 ид.части от имота. Само по отношение на тези 4/6 ид.части другите съсобственици на имота – Е. Р. и Ш. М. могат да искат изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС, съобразно правата си - т.е. по 2/6 ид.ч. за всеки (4/6: 2 = 2/6). Ш. М. не е упражнил своето право по отношение на 2/6 ид.ч. и по отношение на тях продажбата остава в сила. Е. Р. Р. е упражнила правото си на изкупуване, като то може да бъде уважено само по отношение на другите 2/6 ид.ч. от процесния имот. В тази част искът по чл. 33, ал.2 ЗС е основателен и следва да бъде уважен след частична отмяна на първоинстанционното решение. По отношение на цената, при която следва да стане изкупуването: С обжалваното решение е постановено изкупуване в полза на Е. Р. Р. на идеални части от имота при уговорена цена за целия имот от 12103, 30 лв. Предвид липсата на оплаквания във въззивната жалба, въпросът дали правилно е определен размерът на уговорената продажна цена за целия имот, респ. за идеалните части, подлежащи на изкупуване, не следва да се разглежда. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.3 от Закона за собствеността, сумата от 4034, 43 лв. /четири хиляди тридесет и четири лева и 43 ст./, представляваща цената на изкупените 2/6 (две шести) ид. ч., при уговорена цена за целия имот от 12103, 30 лв., следва да бъде платена на купувача – С. Е., в месечен срок от влизане на решението в сила, като в противен случай решението се счита обезсилено по право. По въпроса за разноските: Съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК, ищцата Е. Р. е направила разноски в първоинстанционното производство в размер на 2647, 58 лв. и пред въззивната инстанция в размер на 2110 лв. Съобразно уважената част от исковете следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 1323, 79 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 1055 лв. за въззивното производство, или общо в размер на 2378, 79 лв. Ответницата С. Е. е направила разноски в размер на 500 лв. пред първата инстанция, от които съобразно отхвърлената част от иска следва да й се присъдят 250 лв. Пред въззивната инстанция ответницата не претендира разноски. Водим от изложеното, Окръжен съд – Пловдив, IX гр.с.