Решение № 1028 от 27.12.2016 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2903/2016 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК от М.С.Х., ЕГН- ••••••••••, с адрес-•••, чрез адв. Т.В., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- 202423225, със седалище и адрес на управление – гр. София, жк “Люлин- 3“, ул. „Матей Преображенски“, бл.№386, секция Б, представлявано от Павел Роберт Шевчик, Ян Павел Лишицки и Пьотр Анджей Подловски, с цена на иска 1 005.16лв. /хиляда и пет лева и шестнадесет стотинки/. В подадената искова молба от ищеца, се твърди, че на 02.12.2010 г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 5448/2010 г., по описа на PC Пазарджик. По същото дело бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 661.88 лв.- главница, 151.11 лв.- договорна лихва за периода от 30.05.2008г. до 30.12.2008г., 192.17 лв.- законна лихва за периода от 30.06.2008г. до 10.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2010г. до изплащане на вземането. Срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5448/2010 г., по описа на PC Пазарджик ищцата не била депозирала Възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Твърди се в исковата молба, че въз основа на издадения изпълнителен лист, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД- като взискател, образувало срещу ищцата изпълнително дело № 2411/2011г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, като дружеството-взискател претендирало, че му се дължали сумите по ИЛ, описани по-горе. Твърди се в исковата молба, че през 2015 г. ищцата получила Уведомление за извършено прехвърляне на вземане и конституиране на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД като взискател по изп. д. № 2411/2011 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик. Със Съобщение изх. № 9510/27.10.2015 г. по изп. д. № 2411 /2011 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик била уведомена, че изпълнителното дело било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди се в исковата молба, че през 2016г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., peг. № 885, р-н на действие при ОС Пазарджик, видно от която ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД претендирало сумите по описания изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5448/2010г., по описа на PC Пазарджик. Твърди се в исковата молба, че претендираната сума не се дължала от нея, поради настъпване на погасителна давност. Принудителното изпълнение било насочено срещу длъжника, в настоящето производство- ищец, въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което изпълняемото право не било установено със сила на присъдено нещо и длъжникът можел да го оспорва с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя - ответник в настоящето производство. Твърди се в исковата молба, че така спрямо ищцата била изтекла предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД - за главница и за лихва. Давността била изтекла след образуване на ч. гр. д. № 5448/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист. Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсвало давността. Същата се прекъсвала едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който имал обратно действие, в случай, че бил спазен срока по чл. 415 от ГПК. Ако искът не бил предявен, то давността не се считала за прекъсната. В настоящия казус не бил предявен иск за установяване на вземането, поради което и давността не била прекъсната с образуване на ч. гр. д. № 5448/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело. Константна била съдебната практика, вкл. и на ВКС, според която при образувано и висящо изпълнително производство давността продължавала да тече. Така следвал извода, че давността продължавала да тече и след образуване на изп. д. № 2411/2011 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик и изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., per. № 885, р-н на действие при ОС Пазарджик. Съгл. т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Твърди се в исковата молба, че в настоящия казус до момента не били извършвани действия по принудително изпълнение, което биха могли да прекъснат давността. След образуване на изп. д. № 2411/2011г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, по същото била изпратена покана за доброволно изпълнение и били извършвани справки, които не представлявали действия по принудително изпълнение, които биха могли да прекъснат давността. Така също до момента на депозиране на ИМ, не са били извършвани принудителни действия, годни да прекъснат давността и по изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., per. № 885, р-н на действие при ОС Пазарджик. Твърди се в исковата молба, че до момента била настъпила погасителна давност на вземането на осн. чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД - за главница и за лихви. Така от момента на настъпване на изискуемостта на задължението - 30.05.2008г., съотв. 30.12.2008г. /дати, посочени в Заявлението по чл. 410 от ГПК и изпълнителният лист/, до момента бил изтекъл предвидения в закона давностен срок. Дори и да се приеме, че образуването на ч. гр. д. № 5448/2010 г., по описа на PC Пазарджик прекъсвало давността, то от 02.12.2010 г. до 02.12.2013 г., съотв. до 02.12.2015г. и до момента отново била изтекла давността на осн. чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД - за главница и за лихви, т. е. преди извършване на действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността. Така задълженията на ищцата се явявали недължими по изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., per. № 885, р-н на действие при ОС Пазарджик като погасени по давност. Твърди се в исковата молба, че искът бил подсъден на PC Пазарджик на осн. чл. 113 от ГПК. Моли се съдът на основание чл. 439, във вр. с чл. 124 от ГПК да приеме за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че ищцата не дължи сумата от 1005, 16 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5448/2010 г., по описа на РС – Пазарджик, въз основа на който е образувано изп. Дело № 770/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 885, район на действие при ОС – Пазарджик, поради погасяването й по давност на основание чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита, че искът е недопустим и неоснователен. В исковата молба, ищецът твърдял, че не дължал сумите в гореописания изпълнителен лист, поради изтичането на погасителната давност съгласно чл. 110 и чл. 111, б. в) от ЗЗД, твърдейки, че от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ЧГД № 5448/2010 по описа на РС- Пазарджик, до датата на депозиране на исковата молба в съда, не било извършено нито едно годно да прекъсне погасителната давност действие. От своя страна, дружеството-ответник, с молба за образуване на изпълнително дело с изх. № 51121/16.06.2016 г. въз основа на Изпълнителен лист от 05.01.2011 г. било поискало от ЧСИ С. образуване на изпълнително дело. Същото било образувано под № 770 по описа на частния съдебен изпълнител за 2016 г. С това действие дружеството заявило недвусмислено, че продължава да счита М.Х. за свой длъжник, докато ищецът поддържал тезата, че с изтичането на погасителната давност е прекратено субективното право на ответник. Налице бил правен спор относно наличието на задължението на ищеца към „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. При предявяване на иска били спазени правилата на чл. 103 ГПК - за родовата, и на чл. 113 ГПК - за местната подсъдност. Твърди се в отговора, че исковата молба била подписана от адв. Т.В., но в изпратения към ответника препис нямало документ, който да удостоверява представителната му власт, поради което не била спазена една от положителните процесуални предпоставки за редовното упражняване на правото на иск, поради което депозирания иск бил недопустим. Твърди се в отговора, че в петитума на исковата си молба ищецът молел да бъде прието за установено, че не дължал сумата от 1005, 16 лв., описана в изпълнителен лист от 05.01.2011 г., издаден по ЧГД № 5448/2010 по описа на РС-Пазарджик, поради погасяването й по давност. Съгласно общоприетото и господстващо мнение в теорията и съдебната практика давностният срок представлявал период от време, определен по продължителност от закона, с изтичането на който, ако носителят на едно субективно право не го упражни или ако същото не било погасено по друг начин, се погасявало правото да се търси защита. Относно вземанията това правило означава, че с изтичането на погасителната давност се погасявала възможността правото да се иска по принудителен ред. Самото право обаче продължавало да съществува, но възможността за изпълнението му се свеждала само до доброволното му погасяване, решението за което изцяло било във властта на длъжника. Твърди се в отговора на исковата молба, че от отбелязванията на гърба на гореописания изпълнителен лист било видно, че на 25.08.2016 г. М.Х. била направила първа доброволна вноска по задължението си в размер на 50 лв., която била последвана от нова доброволна вноска от 07.10.2016 г., отново в размер на 50 лв. Очевидно било потвърждението на ищеца за наличието на задължение към ответното дружество, което противоречало на изложеното в исковата молба твърдение, че такова не съществувало. Твърди се в отговора на исковата молба, че след получаване на иска, от страна на ответника, била извършена детайлна проверка по документацията, свързана със задължението на ищеца към „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, която довела до извода, че погасителната давност по него в действителност била изтекла и същото вече съществувала само като естествено, лишено от възможността за принудително събиране. Ето защо на 11.07.2016 г. от дружеството ответник към кантората на ЧСИ С. била изпратена молба за прекратяване на изпълнително дело № 770/2016. На същия ден ответното дружество получило Съобщение за прекратяване на изпълнителното дело с изх. № 10455/11.10.2016 г. и техен вх. № 13228/11.10.2016 г., както и Постановление за прекратяване на делото с изх. № 3210/11.10.2016 г. и техен вх. № 13229/11.10.2016 г. Твърди се в отговора на исковата молба, че предявеният иск от ищцовата страна бил неоснователен на самите твърдения, при които бил предявен, тъй като вземането на дружеството ответник срещу ищеца продължавало да съществува, макар и вече без възможността за принудителното му събиране - станало било естествено право. Съществуването на задължението си ищецът бил потвърдил с двете доброволни вноски, направени по сметката на ЧСИ Г. С. и отразени върху изпълнителния лист. Моли се съдът да отхвърли искът на М.С.Х. като недопустим и неоснователен. Претендират се сторените в настоящото производство разноски. Сочат се доказателства Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното: Не се спори между страните по делото, че на 02.12.2010 г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ищецът М.С.Х., по което било образувано ч. гр. д. № 5448/2010 г., по описа на PC Пазарджик. По същото дело бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 661.88 лв.- главница, 151.11 лв.- договорна лихва за периода от 30.05.2008г. до 30.12.2008г., 192.17 лв.- законна лихва за периода от 30.06.2008г. до 10.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2010г. до изплащане на вземането. Срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5448/2010 г., по описа на PC Пазарджик ищцата не била депозирала Възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД- като взискател, образувало срещу ищцата изпълнително дело № 2411/2011г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, като дружеството-взискател претендирало, че му се дължали сумите по изпълнителния лист, описани по-горе. През 2015 г. ищцата получила Уведомление за извършено прехвърляне на вземане и конституиране на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД като взискател по изп. д. № 2411/2011 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик. Със Съобщение изх. № 9510/27.10.2015 г. по изп. д. № 2411 /2011 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик била уведомена, че изпълнителното дело било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. През 2016г. ищцата Х. получила покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., peг. № 885, р-н на действие при ОС Пазарджик, видно от която ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД претендирало сумите по описания изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5448/2010г., по описа на PC Пазарджик Към настоящето дело са били приложени изпълнително дело № 2411/2011г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, както и ч. гр. д. № 5448/2010 г., по описа на PC Пазарджик, които потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка. Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното: Предявеният иск е допустим и основателен, поради следните съображения- установено е по безспорен начин между страните по делото - М.С.Х., ЕГН- ••••••••••, с адрес-•••, чрез адв. Т.В., и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- 202423225, със седалище и адрес на управление – гр. София, жк “Люлин- 3“, ул. „Матей Преображенски“, бл.№386, секция Б, представлявано от Павел Роберт Шевчик, Ян Павел Лишицки и Пьотр Анджей Подловски, че процесното вземане е погасено поради изтекла давност. Ищцата твърди, че претендираната сума не се дължала от нея, поради настъпване на погасителна давност. Ответникът по делото не оспорва обстоятелството, че погасителната давност е изтекла, но поддържа становището си, че въпреки това, задължението продължава да съществува. Настоящият съдебен състав споделя изцяло този извод, тъй като, както е посочено от ищеца в исковата молба, спрямо ищцата е изтекла предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД - за главница и за лихва. В конкретният случай, давността е изтекла след образуване на ч. гр. д. № 5448/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаването на изпълнителен лист. Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсва давността, като същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие. Не са налице данни да е бил предявен иск за установяване на вземането, поради което и съдът приема, че давността не е била прекъсната с образуване на ч. гр. д. № 5448/2010г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело. Давността е продължила да тече и след образуване на изп. д. № 2411/2011 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик и изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., per. № 885, район на действие при ОС Пазарджик. От събраните по делото доказателства се установява, че до момента не са били извършвани действия по принудително изпълнение, което биха могли да прекъснат давността. След образуване на изп. д. № 2411/2011г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, по същото е била изпратена покана за доброволно изпълнение и са били извършвани справки, които по своето естество не представляват действия по принудително изпълнение, които биха могли да прекъснат давността. Съдът приема, че до момента на депозиране на исковата молба, не са били извършвани принудителни действия, годни да прекъснат давността и по изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., per. № 885, район на действие при ОС Пазарджик. Предвид изложеното, в случая е настъпила погасителна давност на вземането на осн. чл. 110 и чл. 111, б. в/ от ЗЗД - за главница и за лихви. Така от момента на настъпване на изискуемостта на задължението - 30.05.2008г., съотв. 30.12.2008г. /дати, посочени в Заявлението по чл. 410 от ГПК и изпълнителният лист/, е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Съдът споделя изводът на ищцовата страна, че задълженията на ищцата Х. се явяват недължими по изп. д. № 770/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., per. № 885, район на действие при ОС Пазарджик като погасени по давност- извод, който не е бил оспорен по какъвто и да е начин от ответната страна. Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила съдебно решение, и то само ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това прекратяване става по силата на закона /ex lege/, като актът на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на производството, има констативен, а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. С постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 16.10.2015г. на ДСИ при РС-Пазарджик, е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по изпълнително дело №2411/2011г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, поради което решаващият състав приема, че вземането на ответника в размер на исковата сума е погасено понастоящем по давност и не съществува. Предявеният иск е допустим и в тази връзка възраженията на ответника са неоснователни, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Поради изложените съображения е неоснователно възражението на ответника, че макар и да е изтекла погасителната давност, задължението продължава да съществува. Горното възражение не е основателно, тъй като, както беше посочено, с предявеният от ищцата иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. С предявяването на процесният иск, ищцата не оспорва факта, че такова задължение съществува, а единствено, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. С оглед горното следва да се приеме, че процесната сума не се дължи от ищцата Х. на ответника, в който смисъл и предявеният иск следва да се уважи. По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК, от М.С.Х., ЕГН- ••••••••••, с адрес-•••, чрез адв. Т.В., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- 202423225, със седалище и адрес на управление – гр. София, жк “Люлин- 3“, ул. „Матей Преображенски“, бл.№386, секция Б, представлявано от Павел Роберт Шевчик, Ян Павел Лишицки и Пьотр Анджей Подловски, с цена на иска 1 005.16лв. /хиляда и пет лева и шестнадесет стотинки/, се явява допустим и основателен и следва да бъде уважен като такъв. По отношение на разноските: При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в общ размер на 370.00 лв., от които 50.00лв. - държавна такса за образуване на делото, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 320.00 лв., който е съобразен с минималните размери по Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,