Решение № 316 от 24.3.2025 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 411/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19 от Закона за гражданската регистрация. Образувано е по молба подадена от Я. М. Н., ЕГН: ••••••••••, адрес: ••, чрез адв.И. М. от АК-Пазарджик, съдебен адрес: гр.•• против Община Пазарджик и контролираща страна Районна прокуратура.Пазарджик, в която се твърди, че молителят бил роден на 2•• г., в с. ••, от родители майка - •• Н.а, баща - •• Я.в Н., като бил записан с името Я. М. Н. и носел името на дядо се Я. •• Н.. Твърди се, че дядото на молителя бил починал през 2013 г., като приживе той бил с имената ••, за което представя удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Твърди, че още от малък бил известен в целия техен обществен кръг, като •• и всички те се обръщали към него с името ••, а не с името Я., и това име било изчезнало изцяло от ежедневния му живот. Твърди, че неговите най-близки хора - съпругата и детето му, също винаги се обръщали към молителя с името ••, както и всичките колеги в работата му. Твърди, че още от най-малък бил свикнал с името •• и го чувства като свое родно име, с което бил в хармония при ежедневното си общуване и обръщение. Твърди, че навсякъде се представя с името ••, като с това име се представя и в социалните мрежи. Твърди, че това било в следствие на традиция и почит към неговия дядо по бащина линия ••, който бил дълбоко уважаван в тяхната съобщественост и всички го познавали като негов обичан внук. Твърди се, че също така и в мюфтийството молителят бил записан с имената, с които бил известен сред тяхната общност - ••. Твърди още, че когато представя административно неговият документ за самоличност, попадал в изключително странната ситуация, там да се прочитат други негови три имена - непознати за всички, което пък пораждало много въпроси и дискусии от страна на администрация или придружаващите го лица или администратори, поради което имал твърдото убеждение за тази важна промяна на имената му. Поради изложеното твърди, че са налице важни основания, за да се допусне промяна на собственото, бащиното и фамилното му име в издаденият му акт за раждане от Я. М. Н. на ••. Сочи, че в закона не били посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, както и, че в съдебната практика се приемало, че важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо носенето на дадено име. Твърди, че категорично следва да се отчита и фактът, че молителят вече бил известен в обществото като ••. Намира, че в неговия случай, обстоятелствата за промяната на имената му, сочат наличието на три важни обстоятелства, по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР. Твърди, че първото важно обстоятелство, което било налице и съответно, което налагало промяна на името му, била известността му в обществото с имената ••, с които се идентифицирал навсякъде - различни от тези, с които бил вписан в акта за раждане, в документа за самоличност и във всички други официални документи. Сочи, че второто важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което намира, че е налице и което налагало промяната на имената му, било неговото изрично субективно желание да носи имената - ••, като промяната нямала за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. Това било така, защото в случая било безспорно, че молителят желае да нося тези имена, тъй като, ако не желаел не би предявил молба по реда на чл.19, ал.1 от ЗГР - от една страна, а от друга страна, сочи, че не бил осъждан, нямал неприключени и/или приключени производства и обвинения, т.е. не можело да се приеме, че исканата промяна на имената му ще има за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени държавни институции. На следващо място се сочи, че третото важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, което правило лично и обществено неудобно и неподходящо за него носеното на тези имена, било, че те били повод при ежедневно общуване и администриране, близки, колеги и познати да му отправят въпроси, свързани с имената, което ставало и на работното място и в присъствието на други хора. Твърди, че въз основа на тези изводи намирал, че важността на така установените други обстоятелства водило до заключението за законосъобразност на искането за промяна на имената му, поради което молбата му била и основателна и следвало да бъде уважена. Твърди, че са налице важните обстоятелства по смисъла на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, за допускане на исканата от молителя промяна на имената, с оглед стабилизиране на гражданско-правният му статут в обществото. Моли се съдът, на основание на чл.19, ал.1 от ЗГР, да допусне промяна на собственото, бащиното и фамилното име на Я. М. Н., ЕГН: ••••••••••, като за в бъдеще, собствено, бащино и фамилно име са ••, ЕГН: ••••••••••.Сочат се гласни и писмени доказателства. В съдебно заседание молителят чрез своят процесуален представител поддържа молбата на изложените в нея основания. За Община Пазарджик, редовно призовани не се явява представител и не изразяват становище по молбата. Не се явява представител за РП- Пазарджик. Пазарджишкият районен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: От съдържанието на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0001/19.01.1994 год., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Пазарджик е видно, че при раждането си молителят е бил записан с имената Я. М. Н., а родителите му съответно с имената – майка •• Н.а и баща – •• Я.в Н.. Според изисканата и представена справка за съдимост № ••, молителят Я. М. Н. ЕГН •••••••••• - не е осъждан. Служебно е изискана справка от ОД МВР гр. Пазарджик, видно от която на молителя Я. М. Н. ЕГН •••••••••• не са налагани принудителни административни мерки / ПАМ/ - « забрана за напускане пределите на Р.България». По делото е приложено удостоверение за съпруга и родствени връзки № 1/31.01.2025 г. и № 2/31.01.2025 г. и удостоверение за наследници № 107 / 08.12.2022 г. издадени от кметство с. ••, от които се установява, че родителите на бащата на молителя са записани в официалните регистри с имената: Я. •• Н. и •• Н.а. Според тези доказателства майката на молителя е записана с имената •• Н.а, а неговите чичо и лели по бащина линия – •• Я.ва ••, •• Я.ва •• и •• Я.в Н.. Представени са също удостоверение № 15/14.12.2023 г. и № 6 / 15.01.2024 г. за идентичност на лице с различни имена, според които дядото на молителя Я. •• Я.в ЕГН •••••••••• е носил и имената •• ••• •• и ••, а неговата баба •• Н.а - съответно •• •• •• и •• •• М.а. От показанията на разпитаните по делото свидетели ••в и •• И.ов А. се установява, че молителят е известен в близкия си кръг с лично име •• и всички се обръщат към него с това име. Показанията на свидетелите установяват, че молителят изповядва мюсюлманска религия.Свидетелите заявяват още, че дядото на молителя носел също името ••, а баща му – лично име •••. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според чл. 19 ЗГР, промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Правото на име е уредено с императивни правни норми. Съгласно дефиницията приета от Европейския съд по правата на човека /по делото Stjerna v.Finland/, името е не само форма на лична идентификация, но то също съставлява връзка със семейството и включва до определена степен правото да установиш отношения с другите. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В закона не са изброени примерно обстоятелствата, които трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното име в частта, в която се иска промяната. От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер, предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. Доколкото законът не посочва кои точно обстоятелства се определят като “важни“, те следва да се преценяват във всеки отделен случай. Съобразно формиралата се вече съдебна практика относно същността на “важните обстоятелства” се приема, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. В настоящият казус съдът намира, че факта, че молителят е известен в кръга, в който се движи и създава приятелства с едно лично име- ••, а фигурира във всички документи под друго име- Я. съставлява “важно обстоятелство” по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР налагащо промяна на личното име на молителя в този смисъл. Съдът намира обаче, че не са налице важни обстоятелства и за едновременна промяна на бащиното и фамилното име на молителя, тъй като такива важни обстоятелства не се явяват доказани по несъмнен начин. На първо място липсват категорични доказателства за известност на молителя в обществото с бащино и фамилното име •••ов •••ов. Напротив – в представените по делото официални документи личното име на баща е записано като •• Я.в Н. и дори и с оглед събраните гласни доказателства, които съдът приема за недостатъчно конкретни и категорични - все пак да се приеме за установено, че бащата на молителя е носил името •••, а неговият дядо се е идентифицирал с фамилното име •••ов- не може да се приеме за безспорно установено тези имена да са родовата традиция, тъй като всички членове на фамилията на ищеца според представените писмени доказателства носят едно фамилното име, което носи и самият молител – Н.. Данните съдържащи се в представените удостоверения за идентичност на лице с различни имена също не съставляват безспорни доказателства, доколкото тези удостоверения сочат на различни фамилни имена на дядото и бабата на молителя освен фамилното име Н./ ••, •••ов и съответно – ••, М.а/. При преценката дали да допусне исканата промяна на бащиното и на фамилното име на молителя съдът съобрази следното: Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Според чл. 14 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Безспорно е, че бащата на молителя е с лично име •• и бащиното име на молителя образувано според правилата на чл. 13 ЗГР, като следва да бъде М.. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, бащата на молителя е записан с български имена, като български имена носят и сега всички негови близки- съпруга, брат и сестри. При тези данни съдът счита, че еднаквите фамилни имена на молителя и на неговите родители и близки родственици, които са образувани и по правилата на чл. 14 ЗГР - следва да се третира като обстоятелство, чието наличие опровергава исканата промяна на това фамилно име. Същото важи и за бащиното име на молителя М., което е образувано по правилата на чл. 13 ЗГР, като за основа е взето личното име на бащата, а фамилното име на последния е образувано според фамилното име на дядото на молителя. Това е фамилното име, които носят членовете на неговото семейство.Бащиното и фамилно име на молителя не са обществено неудобни или неподходящи, а според закона важните обстоятелства за промяната му трябва да са обективно обусловени.Те не могат да бъдат въпрос единствено на лична преценка от страна на молителя. За да гарантира обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да се допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става само по съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на заинтересованото лице, без да са налице достатъчно значими основания за това. Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде частично уважена, а именно да се допусне промяна на личното име на молителя съответно от Я. на ••, а в останалата част молбата за промяна на бащиното и фамилно имена на молителя се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 от ЗГР, съдът: