Решение № 130 от 4.12.2025 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 411/2025 г.

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на взискателя „Ш. Б.“ ЕАД срещу Постановление на ДСИ от 26.08.25 г. за прекратяване на изп.д. № 404/2018г. по описа на СИС при РС-Т., на осн.чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Считайки определението за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят моли за неговата отмяна, с доводи, че дружеството-длъжник е обявено в несъстоятелност с влязло в сила решение № 13/02.08.21 г.по тд № 53/2021 г. на ОС – Търговище, поради което изп.дело е спряно на осн чл. 432, ал. 1, т. 7 във с чл. 638, ал. 1 от ТЗ и не е налице хипотезата на чл. 4323, ал. 1, т. 8 от ГПК. Към настоящия момент производството по несъстоятелност е висящо и процесуалните срокове по него не текат. В срока по чл.436 ал.3 изр.1-во от ГПК не е постъпило писмено възражение от ответната по жалбата страна. В приложените по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК писмени обяснения ЧСИ сочи, че ИД е прекратено по т.8, тъй като по делото нямало изпълнителни действия и молби за такива от взискателя от 2021 г.; едва след постъпване на жалбата, при направената от ДСИ служебна справка в ТР са констатирани сочените в жалбата обстоятелства относно образуваното производство по несъстоятелност, за което ДСИ не е бил уведомен от нито една от страните, съответно не е издал акт за спиране на ИД, но пък, предвид приемане на вземането на взискателя по ИЛ № 1496/13.12.2028 г., предмет на ИД, в производството по несъстоятелност, са налице основанията на чл. 638, ал. 6 във вр. с чл. 693 от ТЗ. Следователно в обжалваното постановление е сгрешено основанието за прекратяване, по ИД подлежи на прекратяване, макар и в посочената хипотеза на чл. 638, ал. 6 ТЗ. След преценка на оплакванията и представените доказателства, съдът намира за установено следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. Обжалваното действие на ЧСИ е от кръга действия, подлежащи на обжалване от взискателя, съгласно чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изп.дело № 404/2018 г. е образувано на 19.12.2018 г. по молба на „Ш. Б.“ ЕАД срещу длъжника „Т. С.Ц.“ ЕООД, въз основа на ИЛ 1496/13.12.2018 г., издаден в заповедно производство по чгд № 2251/18г. на ТРС въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Извършено е осребряване на част от имуществото на длъжника, довело до намаляване на задължението му. В удостоверение па това, освен представеното копие от ИД, е и съдържанието на депозираната от взискателя/кредитор срещу длъжника молба по чл. 625 от ТЗ, по която на 19.06.21 г. е образувано тд № 53/2021 г. – в ИМ кредиторът е посочил, че за събиране на сумите по ИЛ 1496/13.12.2018 г. (1 400 000 лв. – неизплатено задължение по запис на заповед от 08.09.17г. + 42 400 лв.- разноски), издаден по чгд № 2251/18 г.на ТРС, е образувано ИД 404/18г. на ДСИ при ТРС, в което, след реализирана публ.продан на недв.имот, е постъпила сума в размер 1 629 209.60 лв. и към 21.05.21 г., след изчерпване на всички изпълнителни способи, кредиторът е останал с неудовлетворено вземане в размер 91 788.63 лв.-общо дължимо вземане, от което 81 235.78 лв. – главница по записа на заповед и 10 552.85 лв.- разноски и законни лихви. Изрично в края на исковата молба (стр.6), кредиторът е посочил в случай на откриване на производство по Нс „молим да бъде прието от съда описаното в настоящата молба вземане“. От справка в ТР се установява, че с реш. № 13/02.08.21 г. по тд № 53/21г. на ОСТ е обявена неплатежоспособността на длъжника „Т. С. Ц.“ ЕООД, с начална дата 19.11.18г., открито е производство по несъстоятелността му и едновременно с това търговското дружество е обявено в несъсотятелност, на осн.чл. 630, ал. 2 от ТЗ. С решението съдът по несъстоятелността е задължил назначения синдик Веселин Банков да предприеме мерките по чл. 636, чл. 637, чл. 638 от ТЗ, както и за вписване на постановената обща възбрана и запор (чл. 711, ал.1, т. 2 от ТЗ. Решението е влязло в сила. Съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ, „с откриване на производството по несъстоятелност“, т.е. по силата на закона, СЕ СПИРАТ изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността (МНс), с изкл. имуществата по чл. 193 от ДОПК и и имуществото, за което има обявен купувач по реда на ГПК, каквото, безспорно не е настоящото вземане, предмет както на ИД, съответно предявеното в производството по несъстоятелност от 23.07.21 г. от кредитора „Ш. Б.“ ЕАД, прието от синдика в Списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 20.09.2021 г. 15: 00: 33ч., съответно одобрен от съда с определение № 109/15.10.21 г., след проведено производство по чл. 690, ал. 4 от ТЗ, с което предявеното от настоящия взискател в универсалното изпълнително производство -производството по Нс по тд 53/21 г. на ОСТ, е окончателно прието (чл. 693 от ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 6 от ТЗ, спряното изпълнително производство СЕ ПРЕКРАТЯВА, АКО вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ, какъвто именно е настоящият случай. Макар и да липсва изричен акт на ДСИ (в случая, очевидно синдикът не е изпълнил указанията на съда да предприеме действия по чл. 638 от ТЗ, но доколкото ТР е общодостъпен, а решението за ОПН, Списъците на предявени и приети/неприети вземания, както и определението на съда за одобряване на тези списъци подлежат на вписване в ТР по партидата на дружеството, тези обстоятелства винаги могат да бъдат констатирани и служебно), предвид законовата разпоредба на чл. 638, ал. 1, изр.1 от ТЗ СПИРАНЕТО настъпва по силата на закона, считано от датата на постановяване на решението на ОПН (чл. 634а от ТЗ). Предвид изложените съображения обжалваното Постановление на ДСИ за прекратяване на ИД се явява законосъобразно, макар и не на посоченото основание, а на осн.чл. 638, ал. 6 от ТЗ, обуславящо неоснователност на депозираната жалба, поради което съдът