Решение № 1481 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 184/2024 г.

Производство по чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и § 4б от ЗИНЗС. Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№925/15.02.2024 г. подадена от Е. Р. В. с [ЕГН], лишен от свобода, ЗООТ Белене, против заповед №Л-494/29.01.2024 г. на Заместник главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС е наредено настаняване на жалбоподателя в ЗООТ към Затвора Ловеч за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и изразява желание да остане в ЗООТ при затвора Белене, тъй като там има подходяща работа. Сочи се, че е по-удобно за неговите близки да го посещават. Моли жалбата да бъде уважена. Ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт Х., е подал писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Административен съд-Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Е. В. изтърпява определено наказание по НОХД 437/2023 г. на ОС-Силистра в размер на една година. В ЗООТ Белене, с общ режим, е постъпил на 22.12.2023 г., като началото на изтърпяване на наказанието е от 07.07.2023 г. На 22.01.2024 г. В. е подал молба да бъде оставен да изтърпи наказанието си в ЗООТ Белене, където е започнал работа. Със Заповед Л-494/29.01.2024 г. на Зам. Главен директор на ГДИН, в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, е наредено л. св. Е. Р. В. да бъде настанен в ЗООТ към Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, л. св. Е. В. следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора Ловеч, предвид постоянния му адрес на територията на гр. Свищов, обл. Велико Търново. В заповедта е посочено, че наказанието е 1 година лишаване от свобода, с начало на изтърпяване 07.07.2023 г. От представените по делото доказателства се установява, че действително жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Свищов (лист 50). Към 23.01.2024 г. е назначен за общ работник по чл. 80 от ЗИНЗС (лист 16, 30). По делото е приложена Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т. 3. 5 от последната, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово, а съгласно т. 3. 11 в ЗООТ "Белене" при затвора Белене се настаняват лишени от свобода от област Силистра и Разград. Представена е Заповед № Л-4743/08.11.2022 г. на Главен директор на ГДИН, с която се делегират правомощия по чл. 58 и чл. 62 от ЗИНЗС на зам. главен директор на ГДИН Ц. Ц.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно надлежно овластен със заповед по чл.13, ал. 6 от ЗИНЗС З. Г. директор на ГДИН. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма. Съдът счита, обаче, че процесната заповед е издадена при несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните: В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на територията на гр. Свищов, чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Но е посочено и изрично, че началото на изпълнение на наказанието е 07.07.2023 г. От данните в административната преписка се установява, че постъпването в ЗООТ Белене на жалбоподателя е станало още на 22.12.2023 г. Т.е. първоначалното настаняване е било факт към тази дата, без издаване на нарочна заповед за това. В. е постъпил на работа като общ работник и е изтърпявал наказанието си от 1 година, от което, с оглед началната дата 07.07.2023 г., вече и бил изтърпял повече от половината към датата на издаване на оспорената заповед на 29.01.2024 г. Съдът смита, че в случая е налице осъществено фактическо първоначално настаняване в ЗООТ Белене още през м.декември 2023 г., а с процесната заповед, въпреки посоченото основание по чл. 58 от ЗИНЗС, реално се извършва преместване на жалбоподателя в друго ЗООТ към Затвора Ловеч, след изтърпяване на повече от половината наказание, а не същинско първоначално настаняване при постъпване в затвора. Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези, със заповед на Главния директор на ГДИН. Постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода лице не е предвиден като релевантно основание за преместване след първоначалното настаняване и начало на изтърпяване на наказанието. Налага се извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена, без да са съобразени всички обстоятелства и без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материално-правни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Нормата на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес, като в т. 3 на чл. 58 е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т. 3.5 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово. Заповед за първоначално настаняване по чл. 58 от ЗИНЗС е следвало да бъде издадена при първоначалното настаняване на лицето през м. декември 2023 г., а не чак след два месеца и то при изтърпяно до тогава повече от половината наказание. Действително жалбоподателят има постоянен адрес на територията на гр. Свищов, като съгласно заповедта от 08.03.2017 г. и чл. 58 от ЗИНЗС, при първоначално определен общ режим на изтърпяване, е следвало да бъде настанен в място за лишаване от свобода от открит тип - в ЗООТ към затвора Ловеч, но В. вече е бил настанен в ЗООТ Белене още на 22.12.2023 г. и последващото издаване на 29.01.2024 г. на заповед за настаняване в ЗООТ при Затвора Ловеч за доизтърпяване на наказанието, представлява по същество преместване, без да са налице основанията по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС и при изрично несъгласие от страна на лишения от свобода. Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд-Плевен, десети административен състав