Решение № 73 от 20.9.2021 г. на Районен съд - Айтос по дело № 573/2021 г.

Предявен е иск с по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР вр. чл. 124, ал. 4 ГПК. Образувано е по искова молба на А. И. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. З.Б., със съдебен адрес: •••, срещу Национален осигурителен институт, ТП- гр. Б., с адрес: гр. Б., •••, с която се иска установяването на трудов стаж и осигурителен стаж за периода: 01.12.1979г. - 24.01.1984г. Изложени са твърдения, че CУ С.и." гр.С., звено Д.- работодателя, при който е работила за процесния период, прекратил дейността си и нямал правоприемник, като ведомостите били предадени към ТП на НОИ-К.. Твърди, че оcиrypитeлният архив на НОИ не можел да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност. Сочи, че й било отказано отпускане на пенсия за ocигуpитeлeн стаж и възраст no чл.68, ал.3 КСО. Твърди, че осигурителният институт не зачел придобития стаж в CУ С.и." гр.С., звено Д. за периодите 01.12.1979г.-31.07.1983г., 01.09.1983г.-30.09.1983г. и 01.01.1984г.-24.01.1984г. Предвид изложеното иска да се признае по отношение на ответника, че ищцата е работила в СУ „С.и." гр.С., звено Д., на длъжност ••• II р. за периода 01.12.1979г. - 24.01.1984г. на пълен 8 часов работен ден, с трудово възнаграждение съразмерно със заеманата длъжност пo ведомост, което време да се зачете за трудов стаж и стаж при пенсиониране - общо 4 години 1 месец и 23 дни. Претендира разноски. С постъпил ОИМ искът се оспорва като недопустим поради липса на представено удостоверение по образец по см. на чл. 5 ЗУТОССР, а също и в частта му за периодите 01.8.1983г.- 31.8.1983г. и 01.10.1983г.-31.12.1983г., доколкото последните били зачетени и взети предвид относно преценката за правото на ищцата на пенсия. Намира иска за неоснователен в условията на евентуалност (без да излага конкретни аргументи в тази връзка). Съдът, като обсъди приобщените по делото доказателства – писмени и гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира следното: Установява се, че ищцата в миналото си е ползвала и имената А.С.М. и А.И. М. (съгл.представено удостоверение), както и че в трудовата й книжка са направени следните записи, съдържащи подпис и печат на дл.лице: че от 01.12.1979г. - 24.01.1984г. е заемала длъжността ••• II р. в СУ „С.и." гр.С., звено Д., както и че е вписан всичко трудов стаж: 4 години и 1 месеца и 23 дни. Установява се, че с удостоверение Обр. УП-13 и обр. УП-17 от 10.9.21 г. на ТП на НОИ-К. е удостоверено, че във ведомостите за заплати не са посочени начална и крайни дати на трудовото правоотношение на ищцата с СУ „С.и." гр.С., както и че в осиг.архив на НОИ липсват писм.данни за положен от лицето трудов/осигурителен стаж за периода 01.12.1979г. - 24.01.1984г. при същия работодател. Посочено е в уведом.писмо от 2.11.20г. на ТП на НОИ-К., че с ППП от 23.4.15 г. е извършена приемо-предавателната процедура за съхраняваните от осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението –декларация по реда на чл. 5, ал. 10 КСО, както и че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълният обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица. С разпореждане от 18.12.2020 г. на ръководител "ПО" –ТП на НОИ–Б. е отказано на осн. чл.68, ал.1-3 КСО отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца. Така постановеното разпореждане е оставено в сила с решение от 2.2.21г. на директора на ТП на НОИ– Б., но липсват данни дали е влязло в сила като необжалвано или е било обжалвано. Ищецът в нарочна декларация по см. на чл. 8 ЗУТОССР под страх от наказателна отговорност е декларирал истинността на всички изложени в ИМ обстоятелства. От показанията на изслушания свидетел К.М. (колега на ищеца от 1979 г. до началото на 1984г. в СУ „С.и." гр.С., ползвал имената К.А.М. и К.А.М. съгл.представено удостоверение), преценени съобр. чл.172 ГПК, се установява, че свидетелят е работел заедно с нея в предприятието, като последната заемала твърдяната длъжност. Свидетелят напуснал в края на 1985 г., а ищцата останала на работа. И двамата работели на пълно работно време, срещу заплащане, като ищцата за известно време излязла в майчинство, но после се завърнала на работа. Между страните не се спори, че периодите 01.8.1983г.-31.8.1983г. и 01.10.1983г.-31.12.1983г., били зачетени и взети предвид от ответника относно преценката за правото на ищцата на пенсия. В тази връзка ищцата с молба от 31.8.21г. заявява, че поддържа иска за периодите 01.12.1979г.- 31.07.1983г., 01.09.1983г.-30.09.1983г. и 01.01.1984г.-24.01.1984г. От доказателствата бе установено, че архивите на СУ „С.и." гр.С., в което е работел ищецът, са приети за съхранение в ТП на НОИ-К., като за процесния период липсват данни за ищеца. Не се твърди, а и не се установява, работодателят да има правоприемник, като разплащателните ведомости и трудовоправните му документи са предадени на НОИ, без в тях да се съдържат писмени данни за претендирания от ищеца стаж за процесния период. Последното обстоятелство е надлежно удостоверено с удостоверение по см. на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, обуславящо допустимостта на ИМ. Налице е начало на писмено доказателство, а именно представени писмени доказателства, удостоверяващи полагането на труд по трудово правоотношение при посочения работодател не само от ищеца, но и от разпитания свидетел, отнасящи се за претендирания с ИМ период от време. Поради това събирането на свидетелски показания е допустимо (чл. 6, ал.1 и ал.4 ЗУТОССР). От разпита на свидетеля, чиито показания съдът кредитира като достоверни, обективни и подкрепящи се от останалите доказателства, бе категорично установено, че за процесния период ищецът е работел в CУ С.и." гр.С., звено Д., на пълен 8ч. работен ден, срещу заплащане, изпълнявайки длъжността „••• II р.“. Ангажираните по делото доказателства (писмено доказателство по см. на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР – трудова книжка, установяваща вероятността на положения труд и обстоятелствата, установени и с допустими свид. показания, както и предвид декларацията по чл. 8 ЗУТОССР) обуславят основателност на иска. Не са налице доказателства, пораждащи съмнение за достоверността и доказаността на ищцовите твърдения, налагащо извод, че искът за претендираните периоди следва да се уважи. По разноските: Нормата на чл.9 ал.1 ЗУТОССР предвижда, че държавни такси не се събират както по делата за установяване на трудов стаж, така и по тези за установяване на осигурителен стаж. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК (и съобразявайки задължителните указания на ТР №2/2015г. на ОСГК на ВКС) с оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в размер на 350 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника, доколкото са действително сторени от страната. Предвид изложеното съдът