Решение № 3405 от 20.8.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 2/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по жалба на П. З. Б. като майка и законен представител на Е. Е. Н., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица][адрес], подадена чрез пълномощник, срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 23029601 от 28.11.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, потвърдено с Решение № 26-РД06-0062/12.12.2023г. на Директора на РДСП – Хасково. Направлението се обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Твърди се, че при издаване на направлението не е спазена процедурата по чл.16, ал.4, чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ. Сочи се, че жалбоподателката била уведомена устно за заседанието на специализирания отдел по чл.14 от ППЗХУ и присъствала на същото, но не й била дадена възможност да вземе отношение, нито да направи възражения. На самото заседание не били изложени каквито и да било мотиви, нито били направени обсъждания съгласно чл.16, ал.2 от ППЗХУ по направените от нейна страна възражения по време на процедурата по събиране на информацията за изготвяне на оценката и пред самата комисия. Сочи се, че въпреки предвидената в чл.16, ал.3 от ППЗХУ възможност, на заседанието не бил поканен специалист, а в случая това било необходимо, предвид специфичната медицинска материя и специфичните изисквания към родителя относно обслужването и поддръжката на инсулиновата помпа. Освен това, при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите /ИОП/ не било взето предвид предоставеното становище от лекар, проследяващ състоянието на детето и контролиращ начина на процедиране с помпата и обслужването й. В резултат на така допуснатите нарушения, административният орган неправилно преценил здравословното състояние на детето и достигнал до неправилен извод относно степента на зависимост от подкрепа – трета, вместо четвърта. Обобщава се, че в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при издаване на обжалваното направление не са изследвани и изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди се също, че направлението не е мотивирано, издадено е в нарушение на материалния закон и неговата цел. Излагат се подробни доводи, по които се счита, че в случая следва да се определи четвъртата степента на зависимост, респ. 168 часа месечно лична помощ. Отправя се искане съда да отмени оспореното направление и да върне преписката на административния орган за издаване на ново такова съобразно дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски. Ответникът – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, в депозиран писмен отговор излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното направление. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от ЕР на НЕЛК №91895/23.10.2023г., на Е. Е. Н. след преосвидетелстване, е определена 80% степен на увреждане с чужда помощ за срок от три години. Степента на увреждане е определена във връзка с установена инвалидност с начална дата 05.02.2014г., поради общо заболяване, а именно инсулиновозависим захарен диабет. Със Заявление-декларация № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/1579 от 08.11.2023г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, П. З. Б., в качеството на родител на Е. Е. Н. е поискала да бъде изготвена индивидуална оценка на потребностите на детето - лице с 80% степен на увреждане с чужда помощ съгласно ЕР №91895/23.10.2023г., и да и бъде отпусната финансова подкрепа. Към заявлението е приложила Формуляр за самооценка на лице с увреждане, ЕР на ТЕЛК №92370/29.06.2023г., ЕР на НЕЛК №91895/23.10.2023г. Във връзка с установени несъответствия по заявлението и дадени на основание чл.30, ал.2 от АПК указания за отстраняването им, П. Б. е подала Заявление-декларация № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/1579 от 20.11.2023г., в което е посочила данни за настоящия адрес на детето. На 23.11.2023г. от служител на ДСП - Димитровград, водещ случая, е бил попълнен формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите / прил. 2 към чл. 3 от МЕТОДИКА за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, ДВ бр. 27/2019 г. /. В т. 7.3.1. от формуляра длъжностното лице е дало заключение, че детето има нужда от предоставяне на лична помощ, като е определило общ брой точки 52 въз основа на информацията по част 4 и част 5 от същия формуляр. Въз основа на така определения общ брой точки е определило 68 часа месечно за лична помощ на детето. На 28.11.2023г. е издадена индивидуална оценка за потребностите /ИОП/ на детето Е. Е. Н. по Заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/1579/1/ от 20.11.2023г. Тук е необходимо да се отбележи, че непрецизно произнасянето е по заявлението –декларация от 20.11.2023г., доколкото със същото само се отстраняват несъответствия по подаденото такова на 08.11.2023г. Допуснатото нарушение не е съществено, доколкото е ясно, че сезиращото административния орган заявление е това от 08.11.2023г. В компонент III от оценката е направено заключение за конкретни подкрепящи мерки, а именно: предоставяне на целева помощ за ползване на балнеолечение и / или рехабилитационни услуги по реда на чл.76, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗХУ, както и предоставяне на лична помощ в рамките на 68 часа месечно, съгласно чл.24, ал.3 от ЗХУ и чл.8, ал.1, т.1 от Закона за личната помощ /ЗЛП/. Няма данни кога тази оценка е връчена на законната представителка на детето. Въз основа на така изготвената ИОП директорът на ДСП – Димитровград е издал Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 23029601 от 28.11.2023 г., с което е определил 68 часа месечно за лична помощ и срок на действие на направлението до 01.06.2026г. Направлението е връчено на майката на детето на 30.11.2023 г. Поради несъгласие с определения брой от 68 часа месечно за лична помощ, П.Б. е обжалвала направлението пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Хасково. Във връзка с жалбата, от социални работници, неясно на коя дата е било извършено посещение на адрес, за което е съставен протокол /л.45/ – също без дата. На 01.12.2023г. е била проведена среща между социален работник и класния ръководител на Е. Н., като обсъдените на същата въпроси са обективирани в нарочен протокол от същата дата. С Решение № 26-РД06-0062 от 12.12.2023 г. директорът на РДСП-Хасково е потвърдил направлението. Административният орган е цитирал относимата правна уредба и е описал е извършените процесуални действия. Посочил е, че полученият брой точки е 52 и същият е умножен по коефициент 1, 313. Приел е, че при определяне на точките служителят от ДСП – Димитровград, водил случая, е съблюдавал обективните констатации относно наличните функционални бариери и затруднения за детето, и въз основа на тази преценка е изготвил ИОП съобразно действащата нормативна уредба. Посочил е, че при преразглеждането на случая във връзка с постъпилата жалба, не е установена разлика относно определените 68 часа за лична помощ, която да води до промяна в първоначално определените часове. Приел е за установено, че точките и съответно броя часове за лична помощ, са обективно определени, съобразно здравословното състояние на детето, ориентацията му за време, място и собствена личност. Възпроизвел е обстоятелствата по протоколите от домашното посещение и посещението на училището на детето. Направил е извод, че издаденото направление е правилно и законосъобразно, и е в изпълнение на разпоредбите на ЗХУ, ЗЛП и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания, съобразено със здравословното състояние на детето, изготвената ИОП, заявената потребност от включване в механизма Лична помощ във формуляра за самооценка и установените реални обстоятелства от служителя, водещ случая. Решението е връчено на П. Б. по пощата на 19.12.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата срещу направлението е подадена на 28.12.2023 г., чрез РДСП – Хасково. По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза с вещо лице – детски ендокринолог. В заключението вещото лице описва здравословното състояние на детето като посочва, че независимо от дългата давност на заболяването – около 10 години, липсват данни за хронични усложнения. Посочва, че на 16.11.2016г. му е поставена инсулинова помпа Медтроник 715 от доц. Р. С. – детски ендокринолог, която периодично проследява и състоянието на момчето. Около 2 години след това е инсталирана специализирана система LOOP за контрол с глюкозен сензор, представляваща полузатворена система, имитираща функцията на панкреаса. Според вещото лице, тази полузатворена система не изключва необходимостта от точно въвеждане и правилно изчисляване на приетите при всяко хранене грамове въглехидрати в болус калкулатора, което се налага неколкократно дневно при всяко хранене и би затруднило непълнолетно дете, особено ако то не е обучавано за въглехидратно броене и боравене с инсулиновата помпа. Посочва, че за работата с инсулиновата помпа детето не е обучавано. Според вещото лице, дете на 13 год. възраст е невъзможно да обслужва само инсулиновата помпа. В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения относно работата на инсулиновата помпа, относно последиците от неправилното въвеждане на въглехидратните единици, състоянието на „хипоглекимия“ и усложненията от същата. Посочва, че майката е добре обучена за работа с инсулиновата помпа, но не и детето, предвид ниската възраст, на която е диагностицирано. Майката поема цялата отговорност по отношение на устройствата – поставяне, махане, смяна на сетове, както и за вкарване на въглехидрати. Прави заключение, че благодарение на добрия контрол, осъществяван от майката, детето е в добро състояние. Заключението е прието без оспорване от страните. В хода на съдебното производство беше разпитан като свидетел Е. И. Н. – баща на детето Е. Е. Н.. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения от закона срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореното направление е издадено от компетентен орган, директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Димитровград, на когото с чл. 25, ал. 2 от ЗХУ е възложено да издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. Направлението е постановено в предвидената от закона писмена форма, но съдът счита, че същото не е мотивирано, каквото е не само общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК но и това на чл.25, ал.4 от ЗХУ. В направлението относно мотивите за издаването му се препраща към заключенията в индивидуалната оценка за потребностите. От изложеното в същата обаче, в компонент I и II, не става ясно защо за детето са определени именно 68 часа месечно за лична помощ. По същество липсват ясно изложени и формирани фактически обстоятелства и мотиви на административния орган в т. ч. и в индивидуалната оценка, от които да следват изводи, че степента на затруднения във функционирането на детето е именно определената трета такава. Конкретни фактически съображения в тази насока не се извличат и от решението на горестоящия административен орган, който се е задоволил да цитира нормативната уредба и най-общо да посочи, че издаденото направление съответства на същата. Съдът намира, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ индивидуалната оценка на потребностите по искане на човека с увреждания се изготвя от специализиран отдел в дирекция "Социално подпомагане". Съгласно чл. 16, ал. 1 от същия правилник специализираният отдел се свиква най-малко веднъж на месец, като според ал. 4 всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 - 4 от ЗХУ има право да присъства на заседание, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от правилника е предвидено, че за всяко заседание се води протокол, който съгласно ал. 2 се подписва от началника на отдела и от служителите участвали на заседанието. В настоящия случай не е спорно, че заседание на специализиран отдел в ДСП-Димитровград е проведено, и на същото е присъствала законната представителка на детето – неговата майка П.Б.. В представената по делото административна преписка обаче липсва протокол от заседанието на специализирания отдел на ДСП – Димитровград, поради което не става ясно обсъден ли е в действителност и в необходимата пълнота случаят на детето Е. Е. Н.. Действително, по преписката е приложена индивидуална оценка Приложение 1 към чл. 2 от методиката, но последното не е достатъчно да обоснове извод, че са спазени изискванията на чл. 16 и 17 от ППЗХУ. В случая е без значение, че майката на детето е била уведомена, че случаят му ще се разгледа от Специализирания отдел на 28.11.2023г. Законодателят императивно е изискал да се изготвя протокол от заседанието, който удостоверява неговото провеждане, проведените разисквания, участващите в заседанието лица и т. н. Това нарушение на административно-производствените правила е съществено, тъй като пряко рефлектира върху законосъобразността на цялата процедура по издаване на оспорения административен акт, включително на правото на лицето пълноценно да участва в нея. Спазването в хода на административното производство на процесуалните правила се отразява пряко върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на нея подкрепа. Само това нарушение води до незаконосъобразност на оспорения административен акт и обосновава неговата отмяна. В тази насока е и трайната практика на ВАС изразена в Решение № 7974 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 400/2023 г., Решение № 1749 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 9296/2022 г., Решение № 9415 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 4178/2022 г., Решение № 82 от 5.01.2021 г. по адм. д. № 7470/2020 г., и Решение № 8848 от 6.07.2020 г. по адм. д. № 14405/2019 г. – всичките на ВАС – Шесто отделение. Съдът намира, че административният орган е нарушил и разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички обстоятелства от значения за случая. Видно от формуляра за самооценка на лице с увреждане, са попълнени данни за личен лекар и друг медицински специалист, но не се установява при изготвяне на формуляра по Приложение №2 към чл.3 от Методиката, служителят, водещ случая да е изискал становище от същите. При липсата на протокол по чл.17, ал.1, т.1 от ППЗХУ, съдът приема, че такова становище не е изисквано и от специализирания отдел на ДСП-Димитровград. Така при изготвяне на ИОП на детето въобще не е взето предвид, че то е на четирикратен инсулинов режим и че е с поставена инсулинова помпа, работата и управлението на която се проследява изцяло от майката. В случай, че това обстоятелството беше отчетено, безспорно ИОП би била различна, а от там биха се променили и часовете за лична помощ. Действително, участието в заседанията на специализирания отдел на специалисти и експерти съгласно предвиденото в чл.16, ал.3 от ППЗХУ не е задължително, а е само една възможност. Според съда обаче, в случая е било необходимо при изготвяне на ИОП на детето да бъде привлечен специалист – детски ендокринолог, доколкото само по този начин би се изяснила по адекватен начин степента на зависимост от подкрепа, респ. необходимия брой часове за лична помощ. В тази връзка следва да се отчете заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от същото, както и от разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, е невъзможно непълнолетно дете да обслужва само инсулиновата помпа. Вещото лице е категорично, че за правилното функциониране на същата, респ. за адекватното подаване на инсулин, е необходимо правилно изчисляване на приетите при всяко хранене грамове въглехидрати и точното им въвеждане в болус калкулатора, а за въглехидратно броене и боравене с инсулиновата помпа детето не е обучавано. Вещото лице посочва, че благодарение на добрия контрол, осъществяван от майката, детето е в добро състояние, поради което е препоръчително последната да е на постоянно разположение на детето. В синхрон със заключението по медицинската експертиза са и показанията на разпитания по делото свидетел. Така допуснатите съществени процесуални нарушения са довели и до несъответствие на оспорения акт с материалния закон. Според чл. 22, ал. 1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2. увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Методиката правото на предоставяне на лична помощ се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка. Определянето на броя часове за лична помощ се основава на следните четири степени на зависимост от интензивна подкрепа: първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ; втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ; трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ и четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ. В разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "б" от Методиката е посочено, че конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за хора с увреждания от 12- до [възраст] възраст включително, се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от приложение № 2, като полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1, 313. Съдът счита, че допуснатите съществени нарушения на административно- производствените правила са довели до неправилна ИОП на детето, изготвена в несъответствие с чл.22, ал.1 от ЗХУ. Събраните по делото доказателства и най-вече заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, сочат на значителна зависимост на детето от майка му, с оглед избягване на критични, вкл. животозастрашаващи, състояния и последиците от тях. Безспорно се установява, че за детето са налице затруднения по отношение проследяване нивата на кръвната захар, което обстоятелство се признава и от ответника в представения писмен отговор по жалбата. Твърденията, че тези затруднения се преодоляват посредством поставената инсулинова помпа със сензор за постоянен мониторинг не могат да бъдат споделени. Видно от заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, самото обслужване на помпата – боравене изцяло с болус калкулатора, коригиране параметрите на помпата, смяна на сетове, резервоари и сензор през определен период от време, с цел правилното й функциониране, е невъзможно да се извърши самостоятелно от детето, а изисква непрекъснат контрол и намеса от възрастен, в случая от майката, преминала специално обучение в тази връзка. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при индивидуалната оценка на потребностите на детето са довели и до несъответствие на оспореното направление с целите на механизма на личната помощ, регламентирани в чл. 2 от ЗХУ и чл. 2 от Закона за личната помощ - да се предостави подкрепа на същите и на техните семейства, както и да им се гарантира достоен начин на живот. В случая е налице нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на детето и предоставената от органа лична помощ. Предвид изложеното съдът намира, че оспореното Направление за включване в механизма "Лична помощ" е незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а административната преписка да се изпрати на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Димитровград за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на производството, основателна е претенцията на оспорващата за присъждане на разноски. Такива се следват в общ размер от 1460.00 лв, от които – 10.00 лв – внесена държавна такса, 250.00 лв – внесена сума за възнаграждение на вещо лице и 1200.00 лв – изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът