Решение № 20370 от 11.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 18152/2025 г.

Производството по гр.д.№ 37674/2023г. на СРС, 65- ти състав е протекло по иск на „КСтрой“ ЕООД против Топлофикация София ЕАД с правно основание чл.137, ал.2 ЗЕ във връзка с чл.59 ЗЗД, като на 13.5.2024г. по делото е постановено решение, с което съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК да заплати на „КСТРОЙ“ ЕООД, на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 от ЗЗД сумата от 1250 лева, представляваща обезщетение за ползването от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на съоръжения за присъединяване към жилищна сграда, находяща се в УПИ -734, 753, кв. 34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 116, за периода 26.10.2020 г. –26.06.2023 г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. С протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 18.6.2025г. по въззивно гр.д.№ 20241100507564 на СГС, Втори Г състав, решението е било обезсилено, поради оттегляне на иска пред въззивна инстанция. Видно от отбелязването от СРС, определението е влязло в сила на 21.6.2025г.

По искане на ответното дружество, СРС, в настоящия състав, пристъпи към производство по чл.51, ал.2 ЗН, като даде указания на ищцата да заяви дали приема наследството, оставено от •••, като въз основа предприетите процесуални действия, с решение № 18748/17.10.2025г. по настоящото дело, СРС постанови да се впише в особената книга при СРС за приемане и отказ от наследство, приемането на наследството на наследодателя •••, от наследника по закон Л. Р. Г., което изявление, видно от издадено удостоверение от СРС, беше вписано под № 2290/20.10.2025г.

От правна страна.

По доводите на ответника за недопустимост на производството. Първият довод е, че искът е недопустим, защото искът не се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, като се сочи, че ищцата не доказва твърдението си, че е направила извънпроцесуално изявление за прихващане, поради което и защото уведомлението съдържа искане за прекратяване на ИД, а прихващането има обратно действие, затова счита, че същото не е новонастъпил факт. Изложените правни доводи касаят материално – правния ефект на изявлението за прихващане – моментът, от който същото произвежда правно действие по отношение на двете вземания – активно и пасивно. Разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК предвижда процесуално – правна забрана предявеният иск да се основава на факти, които са настъпили преди приключване на съдебното дирене на съответната инстанция, послужила за издаване на изпълнителното основание, годно да породи изпълнително производство. Предвид обстоятелството, че изявлението за прехващане е направено от Л. Г. на 8.11.2024г., в рамките на висящността на образувано ИД № 25/2024г. и присъединеното към него 898/2024г., то и искът е процесуално допустим – изпълнителните дела са били образувани. Нещо повече – договорът за цесия е сключен на 12.3.2024г., а изпълнителните дела - № 336/2024г. и № 25/2024г. са образувани през месец 1.2024г., следователно и от гледна точка на съдебното изпълнение, договорът за цесия съставлява нововъзникнал факт по смисъла на чл.424 ГПК. Същото се отнася до по – късно образуваното ИД № 898/2024г., което, с присъединяването си към ИД № 25/2024г., същото, на основание чл.457, ал.2 ГПК, се счита образувано на по – ранната дата.

Другото възражение на ответното дружество за недопустимост на производството е по довод, че искът по вземане по дело № 20248440402898, образувано по ИЛ по дело № 20408/2024г. на СРС, 73- ти състав, при длъжник друго лице, а не ищцата. ИД 20248440402898 е образувано по молба на ответното дружество от 4.9.2024г. за образуване на ИД против •••, като ИД № 898/2024г. е присъединено към ИД № 25/2024г. Ищцата, с молба от 8.11.2024г., подадена по изпълнителното дело, след присъединяването му към 25/2024г, съобразно изявлението в молбата, Л. Г. встъпва в дълг по отношение на цялото вземане, претендирано по ИД 25/2024г., включително в частта на •••. По действието на изявлението на встъпващия по отношение на кредитора, въпросът е по същество, тъй като отговаря на въпроса кое лице е задължено по пасивното вземане, с което се извършва прихващането. Ето защо, доводите отново са по съществото на спора и ще бъдат разгледани по - долу.

При горните мотиви, съдът намери искът за допустим, тъй като не е налице процесуална пречка по чл.439, ал.2 ГПК, и е налице процесуално – правна легитимация – ищцата твърди да е има вземане против ответника, основаващо се на договора за цесия и на встъпването в дълг на •••.

По съществото на спора. С определението по чл.140 ГПК, прието за доклад без възражения на страните, съдът е намерил, че страните не формират спор по вземането, предмет на цесията – основание, размер, а, с оглед изложеното от ответника в отговора, по титуляра / кое лице притежава вземането/. Ето защо, следва да се отбележи липсата на правен спор, че за процесния период „КСТРОЙ“ ЕООД е бил собственик на съоръженията за присъединяване, за които ищцата претендира заплащането на обезщетение за ползването, че ответникът е ползвал съоръженията през процесния период. Тези обстоятелства се установяват и от цитирания в разрешението за строеж предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД № 1136 от 19.07.2010 г., с предмет изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД за жилищна сграда УПИ -734, 753, кв. 34, м. Лагера, гр. София, а от останалите, представени от ищеца писмени документи-разрешение за строеж № Б- 57/04.11.2010 г. на Столична община, район „Красно село“ (л. 18 от делото), разрешение за ползване № ДК- 07-ЮЗР-108/14.04.2011 г. на ДНСК (л. 26-27 от делото), се установява фактът на изграждане на процесното топлопреносно съоръжение. От последното се установява, че съоръжението е изградено в съответствие с одобрените технически проекти и издаденото разрешение за строеж и нормативната уредба.

Обстоятелството, че съоръжението е изградено с оглед зададените технически параметри по предварителния договор между страните по настоящия спор изрично извънсъдебно се признава и от ответното дружество, видно от съдържанието на нарочното становище № РЗМ-16/21.01.2011 г., представено по делото (на л. 14). Ето защо, на основание чл. 77 от ЗС и при осъществено от „КСТРОЙ“ ЕООД по отношение на процесните съоръжения право на строеж, се налага извод, че дружеството - „КСТРОЙ“ ЕООД е придобило правото на собственост върху топлопреносно съоръжение.

С разпоредбата на Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предвидено: При присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.

Страните не се формирали спор, че за исковия период 26.10.2020г. – 26.06.2023г. не е извършено прехвърляне правото на собственост от „КСТРОЙ“ ЕООД на Топлофикация София ЕАД на съоръженията, ето защо, приложима е разпоредбата на чл.137, ал.2 ЗЕ и при ползване от страна на топлопреносното предприятие, на съоръжението, същото е длъжно да заплаща на клиента, изградил за своя сметка съоръжението, след съгласуване с топлопреносното предприятие, цена за ползване на съоръжението. По делото не е формиран изричен спор, че за исковия период Топлофикация София ЕАД е ползвала съоръженията, което обстоятелство се установява от неоспорената от страните и приета СТЕ, в която е посочено, че съоръжението се ползва от 9.11.2011г.

Ето защо, се налага извод, че фактическият състав на нормата на чл.137, ал.2, изр.2 ГПК е изпълнен и ответното дружество дължи на клиента, изградил със свои средства съоръжението, цена за ползването им.

Относно титуляра на правото да поиска цената за ползване. Ищцата, ведно с молбата от 8.11.2024г. до ЧСИ по ИД № 25/2024г. е представила по договор за цесия от 12.3.2024г., с който договор, „КСТРОЙ“ ЕООД прехвърля на възмездно основание вземането си против Топлофикация София ЕАД – обезщетение за ползване по смисъла на чл.137, ал.2 ЗЕ на съоръжението, за периода от 26.10.2020г. до 26.10.2023г. в размер 22000лева, чиито пълен размер се сочи да възлиза на 40000лева. В договора за цесия фигурира упълномощаване от прехвърлителя към приобретателя да уведоми длъжника за прехвърлянето. Липсват доказателства преди датата 8.11.2024г, ищцата да е уведомила ответното дружество, че вземането й е било прехвърлено. За такова уведомяване ищцата не навежда твърдения по делото.

С отговора на исковата молба, е представено уведомление, входирано при ответното дружество, входирано на 4.6.2024г. при ответника, от страна на „КСТРОЙ“ ЕООД, с което уведомление, ответното дружество е уведомено, че вземането на „КСТРОЙ“ ЕООД за същия период, в размер 8000лева/ чиито пълен размер се сочи да възлиза на 40711лева/ е прехвърлено на Евелина Русева. Значението на уведомлението от страна на прехвърлителя е в разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД – с оглед предвидената противопоставимост на прехвърлянето на длъжника, то същото е в случай на изпълнение на задължението от страна на длъжника. Самото прехвърляне на вземането има действие от сключване на договора за цесия и вземането придобива нов титуляр – приобретателят по договора за цесия. Ответното дружество не твърди да е платило цената за ползване на съоръженията за исковия период, която е дължима, на прехвърлителя КСтрой ЕООД. Ето защо, доводите му по непризнаване на прехвърлянето, направени в отговора на исковата молба, са неотносими към спора. Ищцата се легитимира като приобретател на вземането - лице, получило същото въз основа на договор за цесия. Същевременно, правото на кредитора да уведоми длъжника, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, не е лично непрехвърлимо право, поради което и ищцата, като приобретател, при учредено в договора за цесия право да уведоми длъжника за прехвърлянето, може да стори това с едно и също действие, както е сторено с молбата от 8.11.2024г. до ЧСИ по ИД № 25/2024г По доводите за липса на материална легитимация на ищцата, предвид представеното с отговора уведомление, входирано на 4.6.2024г. при ответника, с което се представя договор за цесия, сключен между Евелина Русева и КСтрой ЕООД.

Видно от двата договора за цесия – този от 12.3.2024г., сключен с ищцата, и този от 21.2.2024г., сключен с Евелина Русева, с двата договора се прехвърлят части от вземането. Прехвърлителят може да прехвърли само вземане, което има и за размера на вземането на прехвърлителя цесията произвежда правно действие. Размерът на вземането за цената за ползване на съоръженията се установява съгласно заключението, прието по настоящото дело - че за период от 1.10.2020г. до 30.6.2023г. цената на ползване на съоръжението абонатна станция и външно захранване топлопровод възлиза на сумата от 32060, 87 лева без ДДС, или сумата от 38473, 04 лева с ДДС. Ето защо, при аритметичен сбор на сумата 22000лева/ по договора от 12.3.2024г/ и 8000лева/ по договора от 21.2.2024г., и изричното вписване в двата договора, че прехвърлянето на вземането по всеки от двата договора е частично, до посочените в тях суми, се налага извод, че и двата договора за цесия са породили действието си и прехвърлителят е прехвърлил както на ищцата, така и на Евелина Русева части от съществуващото си вземане спрямо ответното дружество. Не е налице влязло в сила решение, което да отрича съществуването на вземането, прехвърлено на Евелина Русева, за да има обвързващи мотиви по самото вземане и по отношение на настоящото производство. Ето защо, ищцата има материална легитимация да упражни възражение за прихващане, с придобитото вземане.

По нарочните доводи на ответното дружество в хода на настоящото производство, относно приложението на чл.51 ЗН. Приемането на наследството има действие от откриването му / чл.48, ал.1изр.1 ЗН/, поради което доводите биха били относими, но само ако преди провеждането от съда на процедурата по чл.51, ал.2 ЗН, бяха събрани доказателства за отказ от наследството. Обратно, в хода на изпълнителното дело № 25/2024г, ищцата е била поканена от ЧСИ да направи изявление по чл.51 ЗН. Не може да се приеме, че този акт е бил връчен редовно от страна на ЧСИ /липсват доказателства в тази връзка/, за да се приложи последицата на чл.51, ал.2 ЗН и ищцата да е загубила правото да приеме наследството, съгласно същата разпоредба. Ето защо, проведената процедура по чл.51 ЗН от настоящия състав произвежда действие, и Л. Г. е придобила наследството, оставено й от •••, от датата на откриването му. Същевременно, при откриване на наследството, •••, има още двама наследника по закон – •••, отказала се от наследството с вписан отказ на 15.3.2022г. и •••. Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗН, отказът от наследство уголемява дяловете на останалите наследници. Ето защо, по изпълнителните дела, Л. Г. има следния дял от задължението: 1. ИД 20248560400336 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, – 856 с район на действие СГС образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 6.3.2024г., въз основа изпълнителен лист, издаден против ••• по гр.д.№ 60883/2018г. от СРС, 126- ти състав, издаден въз основа влязло в сила решение по същото дело, за вземане: за сумата 2104, 51 лева- представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия от 5.2014г. до 4.2016г. в имот с аб-№ 146193 и сумата 7, 50 лева 1/2 дялово разпределение за период 5.2015г. до 4.2016, заедно със законната лихва от 14.9.2018г до плащането и 474, 49 лева – разноски.

По това изпълнително дело, Л. Г. има, с отказа от наследство на •••, 1/2 от задължението, а другата ½ се дължи от другия наследник по закон – •••. Това означава, че Л. Г. има задължение: 1052, 26 лева главница за ТЕ, 3, 75 лева главница за дялово разпределение, заедно със законна лихва върху тях, както и дължи сумата от 237, 25 лева разноски по изпълнителния лист.

Изявлението на ищцата по чл.51, ал.2 ЗН следва отказа от наследство на •••, следователно, по това изпълнително дело отказът от наследство от ••• уголемява дяловете на Л. Г. и •••.

По това изпълнително дело, ищцата Л. Г. не е депозирала заявление, че прави прихващане.

ИД № 20248440400025 е образувано по молба на ответното дружество от 3.1.2024г., с приложен изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 74465/2019г от СРС, 82- ри състав. Този изпълнителен лист е издаден въз основа влязло в сила решение по дело № 50065/2020г, като същият съдържа вземания против: •••, ••• и Л. Г.. Вземанията по изпълнителния лист са директно против •••, ••• и Л. Г., поради което и разсъжденията за наследството на ••• са неотносими към това вземане. Тук от значение е твърдението на ищцата дали встъпва в задължението на •••, съобразно уточнението, направено пред СРС с молба.

Встъпването и заместването в дълг са уредени в разпоредбите на чл.101 и 102 ЗЗД.

Те предвиждат следното:

101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.Анотирана съдебна практика 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора.

Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

Видно от изявлението от 8.11.2024г. депозирано от ищцата по ИД № 20248440400025 ищцата прави изявление, че встъпва в задължението на •••. Това изявление е достигнало до кредитора – ответник. „Одобрение“ по смисъла на чл.101, ал.2 ЗЗД следва да съставлява изрично заявление на кредитора, от което заявление недвусмислено става ясно, че е съгласен с встъпването на ищцата в задължението. Ако съгласието е дадено, включително третото лице да замести длъжника, налице е хипотезата на заместване в дълг.

Няма твърдение, нито доказателства, че такова одобрение по смисъла на чл.101 ЗЗД да е получено от ответника, поради което и не следва да се обсъжда фигурата на заместване в задължението.

От там, приложима е разпоредбата на чл.101, ал.3 ЗЗД и встъпващият в дълг поема задължението на длъжника солидарно със самия длъжник. С изявлението за встъпване в дълга на •••, упражнено заедно с възражението за прихващане, ищцата Л. Г. цели последицата на чл.123 ЗЗД – „ Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.“ Разпоредбата на чл.123, ал.2 ЗЗД е неприложима, защото Л. Г. прави прихващане със свое вземане, а не с вземането на Евелина Р.. От изложеното се налага извод, че встъпването в дълг е съглашение между длъжника и встъпващото в задължението лице, което за кредитора става неотменимо от одобрението му от страна на кредитора. Законът не предвижда задължение за кредитора да направи изявление, но за да му е противопоставимо и да може кредиторът да иска изпълнение и от страна на встъпилия в задължението, то встъпването следва да му е съобщено. Теорията приема и хипотезата, при която встъпващото лице уведомява кредитора за встъпването, доколкото с придобиване на още едно задължено лице, кредиторът не може да бъде увреден.

От там, налага се извод, че с получаване на.уведомлението от страна на Л. Г., че встъпва в задължението на ••• по изпълнителното дело, кредиторът е уведомен за встъпването в дълг и Л. Г. се задължава солидарно за задължението на •••, като последният не се освобождава от задължението си / не е налице заместване в дълг./. Поради изложеното, при приетото по – горе, че към ИД 25/2024г е присъединено и дело 898, то изявлението й за встъпване в дълг разпростира действието си и по това изпълнително дело, като Л. Г. се задължава солидарно с ••• и по него. По този начин, Л. Г. дължи: по ИД 25/2024г. на собствено основание сумата от 2030, 26 лева – главница за ТЕ от 1.7.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, 2, 96 лева главница за дялово разпределение от 11.2018г. до 4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, сумата 122, 56 лева мораторна лихва от 31.10.2017г. до 13.122019г., с включена мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град София, ж.к.Младост, блок 217, вход А, ап.8, аб. № 146193, както и солидарно с •••, същите вземания: 2030, 26 лева – главница за ТЕ от 1.7.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, 2, 96 лева главница за дялово разпределение от 11.2018г. до 4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, сумата 122, 56 лева мораторна лихва от 31.10.2017г. до 13.122019г., с включена мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град София, ж.к.Младост, блок 217, вход А, ап.8, аб. № 146193.

ИД 20248440402898 е образувано по молба на ответното дружество от 4.9.2024г. за образуване на ИД против ••• с приложен изпълнителен лист, издаден от СРС, 73- ти състав по гр.д.– 20408/02024г. по влязла в сила заповед по чл410 ГПК за: сумата 8276, 86 лева –цена на ТЕ за период 5.2021г.- 4.2023г, заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането, 1126, 58 лева мораторна лихва от 15.9.2022г. до 22.3.2024., 44, 17 лева дялово разпределение за период 5.2021г. до 4.2023г., заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането, 8, 99 лева мораторна лихва от 16.7.2021г. до 22.3.2024г. и разноски: 189, 13 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.С встъпването в задължението, Л. и •••и стават солидарни длъжници за вземането по това ИД в полза на ответното дружество.

Не е налице материално – правна пречка изявлението за встъпване в дълг и изявлението за прихващане да се извършат едновременно. Първото съставлява задължаване спрямо кредитора, а второто – погасителен способ за уреждане на задължението, в което е встъпено. Ето защо, при липсата на възможност, съгласно разпоредбата на чл.101 ЗЗД, на кредитора да откаже да приеме встъпването в дълг, няма пречка встъпването и изявлението за погасяване на задължението да се извършат едновременно.

Относно действието на прихващането, законът предвижда следното:

103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.Анотирана съдебна практика 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Цитираните разпоредби налагат извода, че за да се извърши валидно погасяване на задължение чрез прихващане, следва двете страни в правоотношението да си дължат взаимно пари, като активното вземане следва да е изискуемо и ликвидно, а пасивното е възможно да не е изискуемо, нито ликвидно, но следва да е поне изпълняемо. Въпросът за ликвидността на активното вземане / вземането на прихващащия/ се повдига единствено когато възражението за прихващане се осъществява извънсъдебно, тъй като при съдебното прихващане двете вземания придобиват ликвидност и изискуемост с влизането в сила на решението по спора, в рамките на който възражението е упражнено. В мотивите по т.1 от ТР № 2/2020г. от 18.3.2022г. по тълкувателно дело № 2/2020г. на ОСГКТ на ВКС подробно беше разяснено това обстоятелство, като ВКС прие буквално следното: „ изискването вземането да е и ликвидно и изискуемо, се отнася само за активното вземане / вземането на прихващащия/, като за „ликвидно“ се приема активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. Изискването за пасивното вземане е същото да бъде поне изпълняемо. „ Приложено към настоящия правен спор, съдът намира, че изявлението за извънсъдебно прихващане на Л. Г. от 8.11.2024г., депозирано по ИД № 20248440400025 е породило правно действие в рамките на изпълнителното производство - вземането й е изискуемо и ликвидно, съобразно приетото от ВКС, защото, въпреки че не е признато с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, в становището на ответното дружество, самото вземане на ищцата – като основание, размер, дори титуляр, не се оспорва от ответното дружество. С молба вх.№ 00993/3.1.2025г., подадена по изпълнителното дело № 25/2024г. ответното дружество е посочило, че органът по принудително изпълнение може да предприема само посочените в ГПК способи за удовлетворяване на парични вземания, материално – правното прихващане не фигурира като изпълнителен способ по ГПК, като извънсъдебното прихващане не е сред посочените обстоятелства по чл.433, ал.1, т.1 ГПК, водещи до прекратяване на изпълнителното дело, а същото може да бъде основание за прекратяване, само ако е съдебно признато по реда на чл.439 ГПК или ако взискателят признае същото и делото бъде прекратено по негово искане, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Сочи се, че с оглед горното, задължението на длъжника към взискателя не е погасено с прихващане и молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело следва да се остави без уважение.

Изложеното становище не съдържа оспорване на самото вземане – взискателят не оспорва същото, нито оспорва придобиването му от страна на ищцата по силата на договора за цесия. Дори да се приеме, че в рамките на изпълнителния процес, съдебният изпълнител не е органът, даващ правото на длъжника – ответник да вземе становище дали оспорва изявлението за прихващане и самото вземане, то първият възможен момент, в който взискателят може да вземе становище по извънпроцесуалното възражение за прихващане, извършено от Л. Г., е с отговора на исковата молба по настоящото дело. В него, отново самото вземане не е оспорено, поради което следва да се приеме, че към момента на изявлението на Л. Г., активното вземане е било ликвидно, и изискуемо, поради което е породило действието, предвидено в разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД и двете насрещни вземания са били погасени до размера на по – малкото от тях.

На основание чл.439 ГПК, следва да се признае недължимост на погасените с прихващане вземания на ответника по изпълнителните дела, като се съобрази поредността, посочена от ищцата – титуляр на активното вземане, в молба пред СРС № 151597/30.4.2025г. ищцата сочи, че погасява задълженията по главници и лихви по изпълнително дело№ 25/2024г., по което съдът прие, че Л. Г. е встъпила в задължението на •••. По това изпълнително дело, ищцата има свое задължение за: 2030, 26 лева – главница за ТЕ от 1.7.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, 2, 96 лева главница за дялово разпределение от 11.2018г. до 4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, сумата 122, 56 лева мораторна лихва от 31.10.2017г. до 13.12.2019г., с включена мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град София, ж.к.Младост, блок 217, вход А, ап.8, аб. № 146193.

При липсата на изявление от ищцата, че погасява и претенцията на ответното дружество за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници, произнасянето в този смисъл би било свръхпетитум. Ето защо, следва да се приеме, че с встъпване в задължението на •••, ищцата погасява своето и солидарно поетото задължение по това изпълнително дело – двете на стойност 4311, 56 лева, или общо сумата 8623, 12 лева.

По ИД 20248440402898, присъединено към ИД № 25/2024г., извънсъдебното възражение за прихващане е разпростряло действието си, поради присъединяването. По това дело, образувано против ••• с приложен изпълнителен лист, издаден от СРС, 73- ти състав по гр.д.– 20408/2024г. по влязла в сила заповед по чл.410 ГПК. Изявлението на Л. Г., че встъпва в задължението на ••• и извършва прихващане е достигнало до ответното дружество, видно от изпълнителното дело, на 4.12.2024г. Ето защо, от вземанията за: сумата 8276, 86 лева –цена на ТЕ за период 5.2021г.- 4.2023г, заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането, 1126, 58 лева мораторна лихва от 15.9.2022г. до 22.3.2024., 44, 17 лева дялово разпределение за период 5.2021г. до 4.2023г., заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането, 8, 99 лева мораторна лихва от 16.7.2021г. до 22.3.2024г. и разноски: 189, 13 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно уточнението на ищцата, че погасява цялото задължение по този изпълнителен лист, следва да се включи и вземането на ответника за обезщетение за забава в размер на законната лихва от от 4.4.2024г. до плащането - на основание чл.104, ал.1 ЗЗД, до датата 4.12.2024г, когато изявлението за прихващане е достигнало до ответника. Върху главницата 8276, 86 лева, обезщетението за забава в размер на законната лихва от 4.4.2024г до 4.12.2024г, изчислено от съда на основание чл.162 ГПК, чрез достъпния електронен калкулатор за законна лихва, възлиза на 770, 99 лева, а върху главницата от 44, 17 лева за дялово разпределение, за същия период – сумата от 4, 12 лева - погасено е вземането на ответника в общ размер 10470, 84 лева.

От прехвърленото вземане, на стойност 22000лева, с прихващането, дотук, погасени са вземания на ответното дружество на стойност общо 19093, 96 лева.

По изявлението за погасяване на вземането по ИД 20248560400336 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, – 856 с район на действие СГС образувано въз основа изпълнителен лист, издаден против ••• по гр.д.№ 60883/2018г. от СРС, 126- ти състав, следва да се приеме следното. По – горе се прие, че по това изпълнително дело, Л. Г. има, след отказа от наследство на •••, 1/2 от задължението, а другата ½ се дължи от другия наследник по закон – •••. Това означава, че Л. Г. има задължение: 1052, 26 лева главница за ТЕ, 3, 75 лева главница за дялово разпределение, заедно със законна лихва върху тях, както и дължи сумата от 237, 25 лева разноски по изпълнителния лист - или сумата 1293, 26 лева. По изпълнителното дело липсва изявление на Л. Г., че погасява с прихващане вземането на ответника по това изпълнително дело. Ето защо, изявлението, направено за първи път пред СРС, следва да се приеме за първо изявление, с което ищцата упражнява потестативното си право да извърши прихващане, с останалата част от вземането си по договора за цесия, с вземането на ответното дружество в посочения по- горе размер. Активното вземане тук не може да се приеме за ликвидно, защото ответното дружество изрично е оспорило същото с отговора на исковата молба. Предвид на изложеното, материално – правният му ефект ще настъпи с влизане в сила на настоящото решение, поради което и датата на приключване на устните състезания пред СРС е крайният момент, към който вземането придобива ликвидност, а при влизане в сила на решението – и изискуемост. Ето защо, обезщетението за забава в размер на законната лихва върху двете главници по изпълнителния лист следва да се изчисли до тази дата – 23.10.2025г., като по горния начин, същото възлиза на 854, 48 лева върху главницата за топлинна енергия за период от 14.9.2018г. до 23.10.2025г., и 3, 04 лева върху главницата за дялово разпределение за същия период.

Останалата сума 2906, 04 лева е достатъчна да погаси цялото посочено вземане, като прихващането с вземанията на ищеца по трите изпълнителни производства, е до размера 21244, 74 лева, на основание чл. 104, ал.2 ЗЗД – до размера на по – малкото, в случая пасивно вземане.

Ето защо, следва да се признае, на основание чл.439 ГПК недължимостта на вземанията, посочени по – горе, като погасени с прихващане.

При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Този извод на съда следва от уважаването на иска по отношение на трите изпълнителни производства, и погасяването на трите вземания на ответника, изцяло.

Ищцата доказва разноски за 880 лева държавна такса, 500 лева депозит за експертиза и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото. Съдът не обсъжда възражението на ответното дружество за прекомерност на възражението на адвоката, защото същото по списък не обвързва съда, а възнаграждението на процесуалния представител следва да се определи от съда, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита. При съобразяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., в което е прието, че ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен / така се приема в определение № 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/, остава преценката на съда дали утвърдените минимални размери по Наредба, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, са съразмерим и справедлив оценител на труда на адвоката. При съобразяване на изложеното, както и че фактическата и правна сложност на делото е над средната за искове с правно основание чл.439 ГПК, обсъдени са няколко правни института, събирани са множество писмени доказателства и експертно заключение, съдът намира, че сумата от 2500лева е адекватна на осъщественото процесуално представителство, при минимален размер 2380 лева по НВАР.

Воден от горното, съдът