Решение № 43 от 2.3.2025 г. на Районен съд - Провадия по дело № 13/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от С. Ю. С. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр.•••••, ул.“••••••••срещу Наказателно постановление №-324а- 129/30.09.2024 г., издадено от Началника на РУ – •••••• към ОД на МВР- гр.•••••• с което за нарушение по чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето, на осн. чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето й е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 лв. В жалбата се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, като в съдебно заседание, аргумент за това се сочи от жалбоподателката неоснователност на същото. Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП- ••••••, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното: Н а 29.06.2024 г., около 23, 15 ч., св.В. и негови колеги- полицески служители, докато упражнавали служебните си задължения в гр.•••••, до Читалището в града, забелязали по главната улица •••••• да се движат с електрически тротинетки трима младежи. Извършили проверка на същите при която констатирали, че са непълнолетни и че с тях няма придружител. Едно от лицата било и Г.Г.М., роден на 16.08.2008 г. Същият живеел в близост до мястото, към което се прибирал, след проведено в ресторант „Бракониерски спомени “ тържество. Детето било отведено в РУ в гр.•••••, откъдето дошла да го вземе, уведомената за това от полицейските органи негова майка - С. Ю. С.. На същата, непълнолетният й син бил предаден с Разписка и съставен и връчен АУАН за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Въз основа акта било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и правна квалификация, като на жалбоподателя, на осн. чл.45, ал.3, вр.чл.8, ал.3 от ЗЗкД, за това, че като родител на Г.Г.М., на 15 години е допуснала детето да е без придружител на обществено място след 22, 00 часа й било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел В. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото, времето, лицата, причината за това непълнолетното дете на жалбоподателката да е на описаното в НП място, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи: Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаното нарушение, е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Действително в ЗЗкД няма легална дефиниция на понятието "Обществено място", но това понятие има достатъчно ясен и разбираем житейски и логически смисъл и в това отношение съдебната практика е константа в разбирането, че на всяко публично място, което е достъпно за неограничен кръг от граждани и до което те имат свободен достъп, се явява отворено за обществено ползване. Отделно от това, в редица нормативни актове е дадена дефиниция за обществени места, като най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с настоящото производство по ЗЗкД е Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. Въпреки, че дефиницията е дадена само за целите на наредбата, тя може да се ползва и за целите на настоящото производство, доколкото е свързана с гарантиране закрила и грижа за непълнолетните. Според легалното определение в § 1. от допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че: "По смисъла на наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния случай, посоченото място на ул. •••••, безспорно представлява такова обществено място по посочената легална дефиниция. Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи съобразно нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗ кД. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗ кД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20, 00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 часа, ако детето е навършило 14г., но не е навършило 18-годишна възраст. По смисъла на чл. 2 от ЗЗкД дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3 от ЗЗкД се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лева, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗкД. На следващо място, субект на нарушението по чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е родителят, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете. В случая, по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е родител на Г.М., като същата е негова майка. Отговорността на въззивника Севждан Ю. С. в случая с оглед и установеното по делото правилно е била ангажирана с АУАН и съотв. и с НП за това, че като родител, е допуснала 15 годишният й непълнолетен син Г.М. да е без придружител на обществено място в часовете след 22, 00 часа. Освен това, процесното нарушение не може да се приеме за маловажно, защото е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите нарушения от този вид. Доколкото и че размерът на наказанието е минималният предвиден в закона, поради което не може да бъде редуциран. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но доколкото и в настоящото производство такива не са претендирани, съответно и не се дължат. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът