РЕШЕНИЕ

№ 53

гр. ХАСКОВО, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА- при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А Гражданско дело № 20235600100025 по описа за 2023 година Гр.дело № 25/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по искова молба с вх. №470/17.01.2023 г. от Е. Х. Х., с ЕГН ••••••••••, действащ лично както и със знанието и съгласието на своя баща Х. Х. Е., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••• срещу ЗАД „ Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление ••••••••••• № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.. Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.380 от КЗ: първият иск за сумата в размер на 80 000 лв. предявен като частичен от 120 000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на извънсъдебната претенция към ответника - 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и иск за сумата в размер на 3751, 55 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на извънсъдебната претенция към ответника – 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 13.05.2022 г. около 22, 30 ч. на път III – 593, на км.34+520 в близост до с.Долно Ботево, Община Стамболово е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с пострадали лица. За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/13.05.2022 г. по описа на ОД на МВР- Хасково, в който е отразено, че виновен за катастрофата е водача на л.а. марка „С.Ц.“, с рег.№ ••••••• - М. Ф. Б. против когото е съставен АУАН № 237369/14.05.2022 г. По случая имало разследване, за което има образувано ДП№ 383/2022г. по описа на РУ на МВР-Хасково, съответно пр.пр. № 2205/2022г. по описа на РП-Хасково.

В исковата молба е описан следният механизъм на настъпване на ПТП: На 13.05.2022 г. около 22, 30 ч. управляваният от М. Б. лек автомобил марка „С.Ц.“, с рег.№ ••••••• се движил по третокласен път- III – 593, с посока на движение с.Долно Ботево към с.Лясковец, като в района на км. 34 + 520 навлизайки в ляв завой и поради движени с несъобразена скорост, губи контрол над управлявано от него МПС и реализира ПТП с движещото се в срещуположна посока и в насрещната пътна лента МПС марка „О.А.“, с рег.№ •••••••••••, управлявано от И. Х. Х.. В резултат на настъпилата катастрофа пострадал ищецът Е. Х. Х., който пътувал на задната седалка в л.а марка „О.А.“, с рег.№ •••••••••••. Непосредствено след настъпване на пътния инцидент пострадалият бил откаран по спешност в „МБАЛ Хасково“ АД където бил приет с болки и деформация и бързо прогресиращ оток в долния край на двете бедра и колена и болка оток и деформация в областта на лявата лакетна става. След извършени му редица изследвания, прегледи и рентгенографии, лекарите констатирали че вследствие на пътния индцидент Е. Х. е получил следните травматични увреждания: супракондилно счупване на двете бедрени кости, счупване на лявата седалищна кост, супракондилно счупване на дясна раменна кост. Поради тежестта и сложността на получените фрактури, за период от 14.05.2022 г. до 15.05.2022 г. пострадалият претърпял три оперативни интервенции, при които му било извършено „открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация и поставяне на метални импланти. Престоят на ищеца в болничното заведени е продължил за период от 14.05.2022г. до 27.05.2022 г. когато след стабилизиране на състоянието му Е. Х. бил изписан. Двата крака и дясното рамо на ищеца били гипсирани и обездвижени за период от 45 дни, поради което същият бил много трудно подвижен. Лекарите му дали препоръки за период от 3 /три / месеца да използва помощни средства- патерици и по никакъв начин да не се натоварва и обременява оперираните крайници.

Предвид обстоятелството обаче, че и дясното рамо и дясната ръка на ищеца били гипсирани и обездвижени същият нямало как да ползва патерици, поради което се наложило същият да закупи и използва инвалидна количка посредством която да се придвижва. След изписването му от болничното заведение продължил лечението си и възстановяването в домашни условия. Първите няколко месеца след катастрофата били изключително тежки и трудни за ищеца. През този период от време пострадалият се нуждаел денонощно от грижите на своите близки, които да му помагат за извършване на битови и санитарно хигиенни нужди. Отделно от това изпитвал изключително силни и интензивни болки по цялото си тяло, поради което му се налагало ежедневно да приема силни обезболяващи медикаменти. Също така ищецът изпитвал големи затруднения, когато трябвало да легне да спи, защото поради уврежданията си пострадалият можел да спи единствено по гръб. Спазвайки медицинските препоръки, за периода от 09.08.2022 г. до 16.08.2022 г. бил хоспитализиран в СБПЛЗ - ЛЮБИМЕЦ“ ЕООД където провел редица рехабилитационни процедури. В рехабилитационното лечебно заведение ищецът бил приет в инвалидна количка, като лекарите констатирали, че за ищеца все още били налице ставно-волеви синдром с ограничени движения, палпаторна болка и хипотрофия на бедрената мускулатура на двата крака, невъзможност за самостоятелна походка. И към настоящия момент Е. Х. Х. продължавал възстановяването си в домашни условия, като спазвал предписаният му санитарно – охранителен и диетичен режим. Освен всичко останало поради получените сериозни травматични увреждания и продължителният оздравителен и възстановителен период ищецът отсъствал от училище вследствие на което изостанал сериозно с учебния материал. В резултат на горепосочените увреждания и изживения шок от катастрофата здравословното състояние на Е. Х. Х. се влошило, което дало отражение и върху психиката му Същият се оплаквал и изпитвал понижено настроение безпричинен страх и тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент, нарушения на съня и вниманието. Свел до минимум контактите си с външни хора, както и със своите връстници. След катастрофата пострадалият изпитвал панически страх при пътуване с автомобил и постоянно предупреждавал шофьора да кара внимателно и да бъде много предпазлив, да не отново да възникне ПТП. Освен претърпените неимуществени вреди във връзка с пътния инцидент ищецът понесъл и значителни имуществени вреди, възлизащи в общ размер на 3 751, 55 лв. За имуществените разходи разполагал с писмени счетоводни документи. С исковата молба са представени 11 бр. фактури, придружени с фискален касов бон. Видно от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/143.05.2022 г. по описа на ОД на МВР –Хасково виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата чиято отговорност за причинените вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „ГО“ на автомобилистите сключена •••••••••• - застрахователна полица № BG/ 30/ 121003632912 валидна от 27.12.2021 г. до 27.12.2022 г. В изпълнение на разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ от името на ищеца на 24.06.2022 г. подали по пощата застрахователна претенция по повод на която била образувана преписка по щета № 0801-003653/2021-01 и щета № 0801-003653/2022-02 по описа на ••••••••••••. В отговор на претенцията им на 27.09.2022 г. получили уведомление от ответника с изх.№ 4671, с което последният заявявал, че отказва да определи и изплати по доброволен ред застрахователно обезщетение за претърпените от Е. Х. неимуществени и имуществени вреди. С оглед изложеното и на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр с чл.498, ал.3 от КЗ за ищеца бил налице правен интерес, да претендира по съдебен ред изпращане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди пряко от застрахователя на виновния за процесното ПТП водач, а именно Молят съда да ги призове на съд и след като се убеди в основателността на твърденията им да осъди ••••••••••, с ЕИК ••••••••••, да заплати на Е. Х. Х., с ЕГН ••••••••••, действащ лично както и със знанието и съгласието на своя баща Х. Х. Е., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••• сумата в размер на 80 000 лева предявена като частичен иск от 120 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 13.05.2022 г. на път III-593, км.

34, 520 в землището на с.Долно Ботево Община Стамболово, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2022 г. - датата на която ответникът е уведомен за настъпилото ПТП / по арг. от чл.429, ал.3, изр. второ КЗ/ до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 3 751, 55 лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. Претендират от съда да осъди ответника да заплати на Е. Х. Х., с ЕГН ••••••••••, действащ лично както и със знанието и съгласието на своя баща Х. Х. Е., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••• всички сторени от него разноски в производството, както и на адвокатското дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна защита и съдействие по делото.

Ответникът - ••••••••••••••.“ АД, с ЕИК•••••••••• оспорва предявените искове по основание и размер в срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощника си юрисконсулт К.И.. С отговора на искова молба ответникът заявява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди заявено с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, като считат, че е налице принос от страна на ищеца за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл.137 ЗДВП и в разсейването на водача със силна музика и разговори. Считат, че претендираното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП на 13.05.2022 г. в близост до с. Долно Ботево, Община - Стамболово е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултата на причинените му телесни наранявания. Претендираното обезщетение не било съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от него. Според ответника ищецът не е получил тежки и сложни травматични увреждания, с които да са застрашили живота и здравето му, както и че не са настъпили усложнения в оздравителния и възстановителния период, като се твърди че същият се е възстановил в рамките на няколко месеца след ПТП. С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество релевира възражение за прекомерност на претендирано обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от него, изразяващо се в нарушение на изискванията на ЗДВП относно превоз на пътници – чл.137а ЗДвП, както и поради разсейване на водача с разговори, силна музика и приказки. Считат, че при евентуална доказаност на исковата претенция определеното съда справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина заради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Не оспорват наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с М. Ф. Б., водач на л. а марка и модел „С.Ц.“, с рег.№ ••••••••, обективирана в застрахователна полица № BO/30/121003632912, с начална дата и с на покритие – 27.12.2021 г. до 27.12.2022 г. Оспорват твърдението, че застрахованият в дружеството водач М. Ф. Б. има вина за настъпване на ПТП. От представените към исковата молба писмени доказателства не можело да се обоснове наличието на виновно и противоправно поведение на същия. По случая се водело досъдебното производство и до момента нямало влязла в сила осъдителна присъда срещу М. Ф. Б. въз основа на която да се приеме за безспорно установено, че същият има вина за настъпване на катастрофата.

Оспорват размера на претенцията като прекомерно завишена за обема на преживените болки и страдания които подлежат на доказване в хода на процеса. Считат, че въпреки това трудно може да се обоснове обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за подобен вид увреждания, частично от 120 000 лв. и претендираното обезщетение се явявало прекомерно спрямо действително причинените по вид и степен телесни увреждания и претърпените по интензитет и продължителност болки.

Оспорват началната дата от която се претендира лихва за забава- 24.06.2022 г. – датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция, предвид непредставяне на данни за банкова сметка със завеждане на застрахователната претенция в нарушение на изискванията на чл. 380, ал.1 КЗ, като такава била посочена едва с исковата молба, поради което и предвид разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ при основателност на главните претенции лихва може да се търси от датата на депозиране на исковата молба в съда.

С определение № 308/31.03.2023 г. на основание чл.219, ал.1 ГПК М. Ф. Б. с ЕГН •••••••••• е конституиран като подпомагаща страна на ответника ЗАД „ Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ••••••••••.

Третото лице - помагач М. Ф. Б. се представлява по делото от адв. И.. В хода на устните състезания адв. И. заяви, че доверителят му не следва да бъде привличан в качеството на трето лице –помагач предвид факта, че досъдебното производство не е приключило.

СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност и на основание чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответникът не спорят за наличие на валидно сключена към 13.05.2022г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ••••••••• „Д.Б.Ж.З.“ АД и собственика на л. а марка и модел „С.Ц.“, с рег.№ ••••••••, обективирана в застрахователна полица № BO/30/121003632912, с начална дата на покритие – 27.12.2021 г. до 27.12.2022 г. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/13.05.2022 г. по описа на ОД на МВР- Хасково, на 13.05.2022 г. на участък от път III-593, км. 34, 520 в землището на с.Долно Ботево Община Стамболово е настъпило ПТП, като в протокола за ПТП е отразено, че виновен за катастрофата е водача на л.а. марка „С.Ц.“, с рег.№ ••••••• - М. Ф. Б. против когото е съставен АУАН № 237369/14.05.2022 г. По случая имало разследване и било образувано ДП№ 383/2022г. по описа на РУ на МВР-Хасково, съответно пр.пр. № 2205/2022г. по описа на РП- Хасково.

При ПТП пострадал ищецът Е. Х. Х., който пътувал на задната седалка в л.а марка „О.А.“, с рег.№ •••••••••••, като непосредствено след настъпване на пътния инцидент бил откаран по спешност в „МБАЛ Хасково“ АД, където бил приет с болки и деформация и бързо прогресиращ оток в долния край на двете бедра и колена и болка оток и деформация в областта на лявата лакетна става.

Видно от Епикриза към ИЗ № 7195/2022 г. издадена от МБАЛ – Хасково“ АД, ищецът постъпил на 14.05.2019 г. в 00, 30 ч. в отделението по „Ортопедия“, където пролежал до 09, 50 ч на 27.05.2022 г. Извършени му били редица изследвания, прегледи и рентгенографии, при които лекарите констатирали че вследствие на пътния индцидент Е. Х. е получил следните травматични увреждания: супракондилно счупване на двете бедрени кости, счупване на лявата седалищна кост, супракондилно счупване на дясна раменна кост. Поради тежестта и сложността на получените фрактури, за период от 14.05.2022г. до 15.05.2022 г. пострадалият претърпял три оперативни интервенции, при които му било извършено „открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация и поставяне на метални импланти. Престоят на ищеца в болничното заведение е продължил за период от 14.05.2022г. до 27.05.2022 г. когато след стабилизиране на състоянието му Е. Х. бил изписан.

Двата крака и дясното рамо на ищеца били гипсирани и обездвижени за период от 45 дни, поради което същият бил много трудно подвижен. Лекарите му дали препоръки за период от три месеца да използва помощни средства - патерици и по никакъв начин да не се натоварва и обременява оперираните крайници.

Установи се от приетите по делото доказателства още, че ищецът е предявил по реда на чл. 380 от КЗ претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от 24.05.2022 г. по описа на застрахователя, заведена под щета № 0801-003653/2022-01 и щета № 0801- 003653/2022-02 по които с писмо с изх. № 4671 от 27.09.2022 г. е отказано определяне и изплащане по доброволен ред застрахователно обезщетение за претърпените от Е. Х. неимуществени и имуществени вреди.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, с вещо инж. Г. А. С., чието заключение съдът приема за обективно, компетентно и изчерпателно.

От заключението на експерта се установяват механизма на настъпилото ПТП, причините от техническа гледна точка за настъпването на ПТП, предотвратим ли е бил ударът, конкретната пътна обстановка, скоростта на двете МПС и контакта на тялото на ищеца с автомобила.

Като механизъм на настъпване на процесното ПТП, вещото лице сочи, че на 13.05.2022 около 22, 00 ч. по път III-593, км. 34, 520 в близост до с. Долно Ботево, Община Стамболово със скорост около 70, 0 км/ч. се е движел лек автомобил марка „О.А.“, с рег. № ••••••••• управляван от И. Х. Х., при сухо, ясно време, добра видимост на осветление от фаровете на автомобила по двупосочно платно за движение в посока от с. Лясковец към с. Долно Ботево. В същия момент в посока от с. Долно Ботево към с. Лясковец със скорост 84, 6 км/ч. се е движел лек автомобил марка „С.Ц. 4“ с рег.№ ••••••••, управляван от М. Ф. Б., като в момента на преодоляване на ляв завой по посоката си на движение, л.а марка „С.“ Ц 4“, с рег.№ Х••••••• навлиза в насрещната лента за движение, след което възниква удар между л.а марка и модел „О.А.“, с рег.№ ••••••••• управляван от И. Х. Х. и л.а. марка и модел „С.Ц. 4“, с рег.№ Х ••••••• управляван от М. Ф. Б., като ударът между двамата автомобила е настъпил изцяло в дясната лента/източната/ лента по посока на огледа. При конкретната пътна обстановка водачът на л.а „С.“ Ц 4“ с рег.№ Х••••••• е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието станало на 13.05.2022 г. на път III-593, км. 34, 520, в близост до с. Долно Ботево, Община Стамболово като преодолее левия завой /спрямо посоката му на движение/ без да навлиза в лентата за насрещно движение и осигури достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване, по отношение на динамичния коридор на управлявания от него автомобил. При конкретната пътна обстановка и параметри на движение л.а. „О.А.“ с рег.№ ••••••••• управляван от И. Х. Х. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието станало на 13.05.2022 г. на път III-593, км. 34, 520, в близост до с. Долно Ботево, Община Стамболово, чрез реакция за своевременно аварийно спиране или чрез маневра за смяна на лентата за движение. Вследствие на настъпилото произшествие са нанесени телесни увреждания на движещите се в л.а. марка „О.А.“ с рег.№ •••••••••, управляван от И. Х. Х., Е. Х. Х., И. Х. Х. и Х.Е.Ш., както и материални щети по л.а. марка „О.А.“ с рег.№ ••••••••• и на л.а марка „С.“ Ц 4“ с рег.№ Х•••••••.

От техническа гладна точка поведението на водача на л.а. „С.“ Ц 4“, с рег.№ Х••••••• М. Ф. Б., а именно, че е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно движение е предпоставило настъпването на процесното ПТП.

Вещото лице определя следните скорости на движение на лек автомобил „О.А.“ с рег.№ •••••••••: непосредствено преди произшествието V е около 70 км/ ч, в момента на удара с лек автомобил „С.“ Ц 4“, с рег.№ Х••••••• V е 40, 6 км/ч. Скоростите на движение на лек автомобил „С.“ Ц 4“, с рег.№ Х••••••• са: непосредствено преди произшествието – V - 84, 6 км/ч., като и в момента на удара с лек автомобил „О.А.“ с рег.№ ••••••••• - V - 84, 6 км/ч.

Според експертизата при вида и характера на удара между двете МПС –та, крайниците на ищеца Е. Х. биха контактували с елементи от купето и интериора при което биха настъпили травми. Вещото лице посочва в заключението, че не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса за тяхната степен при правило поставен предпазен колан. При вида на удара между двете МПС-та и неговата сила предпазните колани са били ефективни относно ограничаването на степента на получаване на травми на пътниците на лекия автомобил. Лекият автомобил „О.А.“, с рег.№ ••••••••• производство 1995 г. е бил оборудван с 5 бр. обезопасителни колани- два на предните седалки и три броя на задните седалки. Обезопасителните колани на предните седалки и в ляво и в дясно на задната седалка са от тип - триточкови, с автоматично прибиране и инерционни блокиращи устройства, блокиращи изтеглянето на колана при сблъсък. Обезопасителният колан монтиран по средата на задната седалка е тип поясен - двуточков, без прибиращ механизъм и без инерционен механизъм като при сблъсък придържа тялото на пътника през областта на пояса /корема/.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице инж. Г. С. поддържа представеното по делото писмено заключение, като уточнява, че на мястото където е седял ищеца по свидетелски показания, а това е по средата на задната седалка колана е поясен или точков, което означава само през кръста и единствено възпира тялото да не полети през кръста напред. Коланите които са триточкови държат цялото тяло и не позволяват на тялото в областта на кръста при конкретния удар да полети напред, т.е при свободно движение в посока напред.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р Е. дава заключение, след запознаване с материалите по делото. Видно от заключението ищецът Е. Х. Х. е получил следните телесни увреждания: супракондилно счупване на двете бедрени кости, счупване на лявата седалищна кост, супракондилно счупване на дясна раменна кост и синдезмолиза на дясната сакроилиачна става.

Според експертизата счупването на дясната раменна кост най-вероятно е в резултат на удар или в дясната задна врата на автомобила или от удар в предната седалка.

Оздравителният процес включвал двете операции по поставяне на имплантите и тази по тяхното отстраняване. Допълнително към оздравителния процес според вещото лице следва да се причислят и рехабилитационните процедури в специализираната болница в гр. Любимец. Срокът за възстановяване е около 7/седем/ месеца, като възстановителният процес не е приключил и към момента, налице са оплаквания от болки и затруднени движения на дясната ръка и двата крака. Интензитетът на претърпените болки е бил висок в първите дни и седмици след травмата като постепенно е отслабвал. Болки и затруднени движения ищецът имал и в момента. Естеството на травмите предопределя продължителен период за изпитване на болки, без да може да се уточни конкретен срок. Налице са белези от проведените операции в областта на дясната лакътна област и двете бедра.

Описаните в исковата молба травматични увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Вероятно ще остане контрактура на дясната лакътна става с дефицит в свиването около 15 градуса. Вероятно ще остане слабо изразена контрактура на лявата коленна става с дефицит разгъването около 5 градуса.

Извършените от А. разходи в размер на 3751, 55 лв. са били необходими и относими към оздравителния и възстановителен период. Коректно поставен предпазен колан до голяма степен бе предотвратил настъпването на травмите и в частност счупванията на двата крака и таза.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК, д-р Е. поддържа представеното заключение, като допълва, че заключението е изготвено след запознаване с документите по делото и след преглед на ищеца.

Според експерта ищецът има дефицит в изправянето на едното коляно, в екстензията на 5 процента, както и на едната ръка. Ръката му е със сигурен дефицит и вече с конткрактура в лакетната става, което означава, че тази контрактура не може да бъде преодоляна и този млад човек се е обрекъл на пожизнено затруднение в движението на тази ръка, като болките в крака му също ще продължат, тъй като той има симетрична травма, има и политравма на таза. В лакетната става също има травма, която може да се задълбочи, макар да не е сериозна, като дефицитът в лакетната става на дясната ръка е 15 градуса, който дефицит ще му пречи при работа.Травмата не е сериозна но може да се задълбочи.Контрактурата означава невъзможност за движение поради изменение в структурите които осигуряват движението. Меките тъкани, сухожилията и мускулите на ищеца са станали регидни и не се поддават.

Резултатът от ПТП е две счупени бедра, разчленен таз във връзката между кръстеца и крилото на хълбочната кост вдясно и счупена срамна кост, което си е сериозна фрактура и сериозна травма, което и предполага сериозен удар в облегалката на предната седалка.

Според вещото много са факторите, които до голяма степен биха предотвратили настъпването на травмите, а не само коланът, който следва да бъде коректно поставен, а значение има и пространственото разположение отзад където е седял пострадалия, какво е отстоянието от задната седалка до облегалките, дали този отпред е седнал със седалката максимално назад и та пострадалия да са му били опрени краката плътно в седалката.

По делото са разпитани като свидетели посочените от ищеца лица: И. Х. Х., управлявал на л. а „Опел Астра“ и Х.Е. Е., майка на ищеца.

Св. Х. установява в показанията си начина, по който е било осъществено ПТП на 13.05.2022 г., тъй като той е управлявал лекия автомобил „Опел Астра“ и е пряк очевидец на злополуката. Установява, че с Е. и с Х. тръгнали с автомобила който той управлявал от с. Лясковец за гр. Хасково на 13.05.2022 г. вечерта между 21 и 22 ч. Движел се в дясното платно на пътя, но след като влезнал в завоя видял светлина, която била в неговото платно и за секунда челно го ударила една кола. Чул само удара като след удари нищо не си спомня.Спомен имал вече горе-долу в болницата в гр. Хасково когато отишъл полицай да го пробва за алкохол, като пробата му била отрицателна. С Е. били в една стая. В болницата видял, че му били счупени ръката и двата крака. И двамата били в болницата около 12-13 дни, като отначало били в интензивно отделение, а след това в ортопедия. След изписването му от болницата в къщи бил на легло около две месеца. Е. пострадал по-лошо от него. И той бил на легло, като майка му и баща му се грижели за него. Не знае дали Е. е бил с колан не го е видял, тъй като е седял отзад. Автомобилът му бил оборудван с колани и на задната седалка.

Св. Х.Е. Е., майка на ищеца установява в показанията си как е разбрала за ПТП – то при което пострадал синът й Е. и установява факти и обстоятелства свързани с лечението и възстановяването на сина й след претърпените травми при с.катастрофата. В болницата първият път Е. престоял 15-20 дни, като лекарите й казали, че и двата му крака са счупени и ръката. След около година му направили втора операция пак на двата крака, за да му извадят шините. Операцията била в гр.Хасково при същия лекуващ лекар. След като го изписали от болницата първия път изцяло тя се грижела за него, като три месеца лежал на легло и имал много болки и през това време не можел да става и сам да ходи до тоалетна. Много било трудно и за двамата. След трите месеца го водили на физиотерапия в гр.Любимец. И след втората операция не можел да се движи и затова ползвал количка затова пак трябвало да го водят на физиотерапия. От м.май 2022 г. започнал училище като ходел с патерици. Отсъствал от училище, тъй като две седмици бил на физиотерапия и две седмици в къщи. От м. септември 2023 г. редовно посещавал училище и имал среден успех в техникума по механотехника в гр.Хасково. Заради счупването на дясната му ръка и тъй като се страхували не му давали нищо да прави в къщи. След случилото се Е. не бил същия, просто е много нервен и не можел нищо да понася. Е. имал и белези на краката и на ръката заради болтовете които му били поставили и от двете страни и вече са извадени.

В с.з. бащата на ищеца Х. Х. Е. заяви, че Е. е получил обезщетение от БЧК-, парична помощ от 2000, 00 лв. през 2022 г. Всеки месец по една седмица водил сина си в гр.Любимец, като първият път бил с придружител, а след това оставал сам.

Приети са и други писмени доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на изводите си от правна страна.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно съединяване два иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – иск за неимуществени вреди и иск за имуществени вреди.

В тежест на ищеца е да докаже, че е налице противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя ЗАД „ Д.Б.Ж.З.“ АД, ответник по делото.

Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/.

С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

По делото е установено, че на 13.05.2022 г. около 22, 30 ч., на път III – 593, на км.34+520, в близост до с.Долно Ботево, Община Стамболово е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, с пострадали лица, за което ПТП е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/13.05.2022 г. по описа на ОД на МВР- Хасково. В протокола приет като писмено доказателство е отразено, че виновен за катастрофата е водача на л.а. марка „С.Ц.“, с рег.№ ••••••• - М. Ф. Б., против когото е бил съставен и АУАН № 237369/14.05.2022 г.По случая има разследване, за което е било образувано ДП№ 383/2022г. по описа на РУ на МВР- Хасково, пр.пр. № 2205/2022г. по описа на РП-Хасково. По делото са приети заверени копия на материали от ДП № 383/2022 г. по описа на РУ-Хасково.

Видно от приетите по делото писмени доказателства и въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, на 13.05.2022 г. около 22, 00 ч. по път III-593, км. 34, 520, в близост до с. Долно Ботево, Община Стамболово със скорост около 70, 0 км/ч. в посока от с. Лясковец към с. Долно Ботево се е движел лек автомобил „О.А.“, с рег. № •••••••••, управляван от И. Х. Х., при сухо, ясно време, добра видимост на осветление от фаровете на автомобила и по двупосочно платно за движение. В същия момент в обратна посока от с. Долно Ботево към с. Лясковец, със скорост 84, 6 км/ч. се е движел лек автомобил марка „С.Ц. 4“ с рег.№ ••••••••, управляван от М. Ф. Б., като в момента на преодоляване на ляв завой по посоката си на движение, л.а „С.“ Ц 4“, с рег.№ Х••••••• навлиза в насрещната лента за движение, след което възниква удар между л.а „О.А.“, с рег.№ •••••••••, управляван от И. Х. Х. и л.а. „С.Ц. 4“, с рег.№ Х •••••••, управляван от М. Ф. Б.. Ударът между двамата автомобила е настъпил изцяло в дясната лента /източната/ лента по посока на огледа.

Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза заключението на която съдът приема като обективно и компетентно, в пълна степен дава отговор на поставените въпроси и от двете страни, като установява и механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Въз основа на приетите по делото доказателства установяващи фактите и обстоятелствата предмет на доказване по делото, следва да се приеме за установено, че водачът на л.а. „С.Ц. 4“, с рег.№ Х ••••••• управляван от М. Ф. Б., при конкретната пътна обстановка е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието станало на 13.05.2022 г. на път III-593, км. 34, 520, в близост до с. Долно Ботево, Община Стамболово като преодолее левия завой /спрямо посоката му на движение/, без да навлиза в лентата за насрещно движение и да осигури достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване, по отношение на динамичния коридор на управлявания от него автомобил.

На база на заключението на съдебната автотехническа експертиза съдът извежда механизма за ПТП-то, поради което доводът на ответника в обратна насока е неоснователен. Неоснователно е и възражението на ответника за липса на противоправно деяние. Напротив поведението на водача М. Ф. Б. е неправомерно и в разрез със законоустановените правила за безопасно движение по пътищата, тъй като последният е навлезнал в лентата за насрещно движение, а според вещото лице е можел да осигури достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване, по отношение на динамичния коридор на управлявания от него автомобил.

В резултат на противоправното деяние на водача на лек автомобил „О.А.“ М. Б., ищецът Е. Х. Х. е получил следните телесни и травматични увреждания: супракондилно счупване на двете бедрени кости, счупване на лявата седалищна кост, супракондилно счупване на дясна раменна кост, които покривт съдържанието на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, съобразно задължителните указания на Пленума на ВС, изложени в т. 10 на Постановление№3 от 27.11.1979г. на ВС. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза описаните увреждания могат да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в делото. Според експертизата счупването на дясната раменна кост най-вероятно е в резултат на удар или в дясната задна врата на автомобила или от удар в предната седалка. Неудобствата, търпени от ищеца поради причинените му телесни увреждания- супракондилно счупване на двете бедрени кости, счупване на лявата седалищна кост, супракондилно счупване на дясна раменна кост се установяват от показанията на св. И. Х. Х. и свид. Х. и от устния доклад на вещото лице д-р Е.. Показанията на свид. Х.Е. Е., майка на ищеца се ценят през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелката от крайния изход на спора, са изградени въз основа на лични и непосредствени нейни впечатления, поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви помежду си и еднопосочни и в съответствие с останалите събрани доказателства. Съдът няма основания да не приеме показанията на майката за достоверни и да се усъмни в тяхната истинност, тъй като свидетелката като майка на ищеца му е помагала и продължава да му помага, а сега и психически тъй като Е. се нуждае от нейната подкрепа за да преодолее както физическата болка така и преживяната психическата травма от ПТП. Свид.Х. му е помагала през периода, в който същият е бил на легло и с най-голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата по възстановителния период, дълготрайното залежаване за ищеца Е. Х. и обслужване от първа необходимост, което се извършва именно от най-близкия семеен роднински кръг, в който централно място заема майка му.

Въз основа на доказателствата по делото и предвид заключението на вещото лице следва да се приеме, че причинените на ищеца увреждания и търпените от него болки и неудобства са в пряка причнно- следствена връзка с ПТП. Показанията на свидетелите, писмените доказателства, а в най-силна степен експертното заключение на д-р Е. сочат, че счупванията на двата крака и на ръката на Е. Х. са в резултат на съприкосновението на автомобила с тялото на пострадалия. Доказателствата по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди.

Страните признават и съдът приема наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество „••••••••• Д.Б.Ж.З.“ АД и собственика на МПС марка модел „С.Ц.“, с рег.№ ••••••••, обективирана в застрахователна полица № BO/30/121003632912, с начална дата на покритие – 27.12.2021 г. до 27.12.2022 г.Относно вината на застрахования водач М. ответникът в производството не ангажира доказателства, които да разколебават нейната законоустановена оборима презумция за наличието. Възражението на ответника за противното остава неподкрепено, като именно в тежест на ответника беше да обори презумпцията за наличието на вината на водача.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици. По изложените съображения, съдът намира претенциите на ищеца за неимуществени и имуществени вреди за доказани по своето основаниe. В условията на пълно и главно доказване по делото се установява наличието на елементите на състава на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, вече обсъдени по-горе в мотивите на решението, поради което ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищците вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.

По отношение на размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната.

Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца подробни сведения и данни се съдържан в ангажираните гласни доказателства и в заключението на СМЕ, който в с.з. заяви, че ищецът има дефицит в изправянето на едното коляно, в екстензията на 5 процента, както и на едната ръка, като ръката му е със сигурен дефицит и вече с конткрактура в лакетната става, което означава, че тази контрактура не може да бъде преодоляна и този млад човек се е обрекъл на пожизнено затруднение в движението на тази ръка. Вещото лице посочва, че и болките в крака му също ще продължат, тъй като има симетрична травма и политравма на таза. Установена е и контрактура, което означава невъзможност за движение поради изменение в структурите които осигуряват движението, като при него меките тъкани, сухожилията и мускулите са станали регидни и не се поддават на възстановяване.

С оглед изложеното и поради търпените от ищеца болки, страдания и неудобства, причинени от причинените му увреждания в резултат на ПТП, настоящият състав намира, че сумата в размер на 80 000лв. предявена частично от 120 000 лв., в достатъчна степен би възмездила претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ищецът има право и на обезщетение за имуществени вреди - разходите които направил във връзка с оздравителния и възстановителния процес в размер на 3751, 55 лв., които според вещото лице са били необходими и относими.

По отношение на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения ищец, съдът приема наличие на съпричиняване от страна на ищеца, който е бил без поставен предпазен колан на задната седалка на автомобила, което обстоятелство ищецът не оспорва по делото. Според вещото лице д-р Е. ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан до голяма степен това би предотвратило настъпването на травмите и в частност счупванията на двата крака, тъй като претърпяната от ищеца сериозна травма предполага сериозен удар в облегалката на предната седалка.

По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с отговора на исковата молба и е процесуално допустимо. Разгледано по същество възражението е основателно.

Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т. д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Приносът на увредения е обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е. в някаква степен да го обуславя.Съобразно разрешението дадено в ТР № 1/2021 от 01.08.2022 год. на ВКС, ОСГТК, при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.

В конкретният случай както се установи в хода на процеса съществуват и други фактори, които биха предотвратили настъпването на телесните увреждания на ищеца освен непоставения от него предпазен колан, а това са пространственото разположение отзад на задната седалка на която е седял, какво е било отстоянието от задната седалка до облегалките и какво е разстоянието до предната седалка. С оглед изложеното, поведението на увредения и допуснатото от него нарушение, пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и отчитайки тежестта на нарушението, довело до настъпване на вредоносния резултат, съдът определя степен на съпричиняване - 15 %. При така приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размер от 68 000 лв. / 15% от 80 000 лв. /, до който размер искът следва да се уважи, като в останалата му част до 80 000 лв. искът предявен като частичен от 120 000 лв, следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 68 000 лв., считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен до размер от 3188, 82 лв. / 15 % Х 3751, 55 лв.. Предвид уважаването на главният иск за имуществени вреди, следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди върху сумата от 3188, 82 лв., считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските:

По въпроса за разпределяне на отговорността за направените разноски, съдът, на основание чл. 78 ГПК, се произнася съобразно изхода на делото С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция.

Ищецът Е. Х. Х. е освободен от заплащане на държавна такса, но не и от разноски по делото, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата общо в размер на 2847, 55 лв. - държавна такса, съобразно уважената част на исковете.

Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв и деловодни разноски - внесени депозити за вещи лица, общо в размер на 500, 00 лв.В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него /Е. Х. Х., с ЕГН ••••••••••, действащ лично както и със знанието и съгласието на своя баща Х. Х. Е., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••• от една страна, а от друга – Адвокатско дружество Г. и М.“ представлявано от адв. К. Г. адв.К. К. Г./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита.Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на Адвокатското дружество “Г. и М.“да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т.4, вр. чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции, като същото възлиза общо на 8050, 66 лв. с ДДС / 6708, 88 лв. + 20% ДДС/.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца с оглед изхода на делото следва да се присъдят деловодни разноски общо в размер на 425, 00 лв.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК, застрахователното дружество претендира разноск, и както следва: юрисконсултско възнаграждение определено от съда, депозити за вещи лица общо в размер на 500, 00 лв. и 5, 00 лв. за съдебно удостоверение. В настоящия случай относно размера на юрисконсулстското възнаграждение, приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 25 от Наредбата, възнаграждението за представителство по

гражданско дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 360 лв., поради което на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково исково производство. Деловодните разноски следва да се определят съобразно отхвърлената част на предявените искове, поради което в тежест на ищеца следва да се възложат разноски общо в размер на 120, 75 лв., в т.число деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът