Решение № 221 от 28.7.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 538/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 14/15.01.2025г. постановена по НОХД № 1711/2024г., подс. И. С. Ю. Б. /I. S. U. B.F. / - роден на ••••••••••г. в гр.Уаджа, Мароко, е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м.12.2022г., през неустановено място, влязъл през границата на страната от Р Турция в Р България, без разрешение на определените органи на властта, поради което и на основание чл. 279 ал. 1 от НК, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и глоба в размер на 1000.00/ хиляда/ лева. На осн.чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години. На подсъдимият са възложени и сторените по делото разноски в размер на 339.13 лева. Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 НПК са постъпили въззивна жалба с № 6468/22.01.2025г от В. Й., като защитник на подс.Ф. и протест № 6096/21.01.2025г от РП- Варна.В жалбата се навеждат съображения за неправилност на първоинстанционната присъда. Иска се да бъде изменена, в частта, относно отлагане изпълнение на наложеното наказание, като срока бъде намален на три години, а наказанието глоба в размер на 1000 лева, да бъде изменено съобразно действащата наказателна разпоредба. В протеста се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, като в тази насока, се прави предложение да бъде изменена присъдата, като се намали наложеното наказание глоба, при правилно приложение на разпоредбата на чл.279, ал.1 НК. Пред първоинстанционният съд, производството по делото е преминало по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.4 НПК, поради което въззивната инстанция прецени, че се налага събирането отново на данни относно местонахождението на подсъдимият, с оглед призоваването му за съдебно заседание пред въззивната инстанция. В съдебно заседание представител на Варненска окръжна прокуратура поддържа протеста. Желае да бъде изменена присъдата, като бъде намалено наказнието “Глоба“ до законоустановеният специален минимум. Подс. И. С. Ю. Б. не се явява. След извършено щателно издирване от въззивната инстанция не бяха установени данни за местонахождение на подсъдимият, поради което и делото премина по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.4 НПК. Защитника на подс. Ф.- адв.В. Й. от ВАК, редовно призован, явява се. Поддържа жалбата, като желае присъдата да бъде отменена и постановена друга при правилно приложение на чл.279 НК. Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното: Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от лица, имащо правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и при правилна оценка на значението на отделните доказателствени източници. От въззивния съд допълнителни доказателствени материали не бяха събрани, които да променят фактическите положения, които се установяват по делото и които са били надлежно приети от първоинстанционния съд, поради което, настоящата инстанция не намира основания да се възползва от правомощията си по чл.316 НПК и да приема нови фактически положения. Фактите са следните: Подс.Ф. е марокански гражданин, роден в Мароко на ••••••••••г.. Живял е в родината си до 2022г. В началото на м.10.2022г. решил да напусне страната си, за да търси по-добър живот и работа в Европа. В изпълнение на замисленото на 10.10.2022г. отпътувал със самолет за гр. Истанбул, Р Турция. След като пристигнал там си намерил квартира, запознал се с още четирима мароканци и заедно започнали да търсят работа с цел да си набави парични средства за да продължи пътят си към европейските държави. Подс.Ф. започнал да работи в завод за обувки и след като спечелил малко пари, решил да напусне Р Турция и да се придвижи до държава - член на Европейския съюз. За целта било необходимо да премине през територията на Република България, след което да се отправи към избрана от него държава. Поради обстоятелството, че не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република България, подс.Ф. решил да стори това не по предвидения от закона начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта. За да влезе на територията на България без надлежно разрешително, той се свързал с неустановено по делото лице - турски гражданин и се договорил срещу определена сума да се организира придвижването му от гр. Истанбул до Р. България. В началото на м.12.2022г. подс.Ф. и още четирима негови сънародници, се отправили към турско-българската граница, водени от неустановен турския гражданин. Минали през Лозенград, Р Турция, след което се насочили към България. На границата между Р Турция и Р България, на неустановено място, турският им водач ги оставил и се върнал, а те намерили място през оградата, в което имало дупка и през нея успели да преминат границата и да влязат на територията на Р България. Докато вървели през гората, чули изстрели, изплашили се да не ги хванат и се разделили. После отново се намерили, но били забелязани от неустановени по делото въоръжени хора в униформи и пак се разделили. Подс.Ф. вървял в продължение на няколко дни през гората.В един момент стигнал до главен път и видял паркинг за престой на товарни автомобили. Скрил се в ремаркето на един български камион и пътувал с него два дни. След като камионът спрял и се приготвил да разтоварва стоката, подс.Ф. се измъкнал незабелязано и отново тръгнал пеш. Денят бил 13.12.2022г. Намерението на подс.Ф. било да намери полицейско управление и да потърси там помощ, тъй като не се бил хранил няколко дни и се чувствал зле. Докато вървял по пътя, махнал на преминаващ микробус и той спрял. Превозното средство било управлявано от съпругата на св.Иванов, като двамата се прибирали към гр.Варна. Те качили подс.Ф. и го попитали къде отива. Той им отговорил на своя език, но те не го разбрали. Той с жестове успял да им покаже, че не се е хранил 7 дни, св.Иванов намерил пакетче солети и му ги дал. След това разговарял със съпругата си и двамата решили, че най-добре да отидат в полицията, тъй като се усъмнили, че човекът е бежанец. Закарали подс.Ф. до ПУ-Белослав при IV РУ-ОД-МВР-Варна, тъй като това било най-близкото полицейско управление по пътя. След като било установено, че подс.Ф. е влязъл на територията на страната без надлежно разрешително било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Тъй като у подс.Ф. не бил намерен документ за самоличност, самоличността му била снета от разследващия орган по негови данни. Той се представил като И. С. Ю. Б., роден на ••••••••••г. в Мароко, с родители Захраа Смаили и Ю. С.. Било отправено запитване чрез Дирекция „МОС" до компетентните марокански власти, с оглед установяване на самоличността на подс.Ф., като били изпратени негови пръстови отпечатъци. Получен бил отговор, че те съвпадат с тези на мароканския гражданин Sayer Ibrahim, роден на ••••••••••г. Видно от писмо изх. № П-04-234-1/01.11.2023г. на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, подс.Ф. е бил регистриран в ДАБ с имена И. С. Ю. Б., с ЛНЧ 7002729643. Изложената фактическа обстановка, установена от първостепенния съд и възприета изцяло от настоящия въззивен състав, намира своята несъмнена опора в доказателственият материал по делото и не се оспорва от страните. Както обосновано и правилно приема решаващият съд, в контролирания съдебен акт, гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на св. Янко Димчев Иванов, както и от всички приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства средства. Показанията на св.Иванов възпроизвеждат негови лични впечатления от момента на срещата с подсъдимия, описвайки подробно и логично извършените от него действия до момента, в който е бил оставен до полицейски участък в гр. Белослав. Настоящата инстанция възприема тези свидетелски показания като достоверни и напълно подкрепени от останалите събрани в хода на ДП, писмени доказателства и доказателствени средства. При така установената фактическа обстановка и направен доказателствен анализ, въззивният съд също като първата инстанция намира, че подсъдимият И. С. Ю. Б. /I. S. U. B.F./ е осъществил съставомерно деяние по чл. 279, ал. 1 от НК, като на неустановена дата през м.12.2022г., през неустановено място, влязъл през границата на страната от Р Турция в Р България, без разрешение на определените органи на властта. Материално правната норма на чл. 279, ал. 1 от НК e проява на неправомерно поведение, изразяващи се във влизане или излизане през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Обект на защита срещу това престъпление е установеният ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона без оглед на констатирано вътрешно или външно посегателство спрямо същия. Съгласно § 1 на Допълнителните разпоредби към Правилника за приложение на закона за Министерство на вътрешните работи, държавната граница е линията, която огражда територията на Република България, като вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра. Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони /гранични ивици/ и на определени за това места - ГКПП. Статутът на граничните контролно- пропускателни пунктове; същността и видовете гранична проверка; и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на нашата държава, или при присъствие в съответната гранична област, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. Те са обусловени от необходимостта да бъде охраняван обществения ред и вътрешната сигурност на страните от общността. От обективна страна по несъмнен начин е установено в хода на първоинстанционното производство, че на инкриминираната дата / неустановена дата през м.12.2022г./ подсъдимият е извършил фактически действия по преминаването на държавната граница между Турция и България, без да е получил за това разрешение от компетентните гранични власти, осъществяващи гранично- пропускателния контрол. Граничният режим на Република България изисква преминаването на държавната граница през специално предназначени за това места- ГКПП, със знанието и разрешението на компетентните гранични власти – такова разрешение, подсъдимият не е имал. Изложеното сочи на обоснованост и законосъобразност на изводите на ВРС, че с действията си на инкриминираната дата, подс И. С. Ю. Б. гражданин на Мароко, е нарушил установения в Република България правов ред, свързан с режима за преминаване на държавната ни граница като деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: без разрешение на надлежните органи на властта в хипотезата на "влизане" в страната ни от Република Турция. Деянието е довършено несъмнено с откриването и установяването на подсъдимото лице. От субективна страна деянието е извършено виновно, с форма на вина пряк умисъл - несъмнено подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици, но е искал и пряко е целял този престъпен резултат. Предприемайки пътуването от границата на Република Турция с Република България и преодолявайки гранично съоръжение, подсъдимият е знаел, че не разполага с нужното разрешение, за да влезе редовно и по законовия ред в Република България, бил е наясно и с пропускателния режим на границата ни и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от неговото деяние. Подсъдимият несъмнено е съзнавал, че преминава държавната ни граница незаконно, без знанието и без разрешението на официалните власти и при драстично нарушение на граничния контрол. Настоящата инстанция напълно споделя и изводите на първоинстанционният съд относно липсата на предпоставки за приложение на чл.279, ал.5 НК. Както и пред първия съд, така и пред въззивната инстанция не се събраха доказателства, които да основат приложението на нормата на чл. 279, ал. 5 от НК, като подсъдимият да се ползва от гарантираното в чл. 27, ал. 2 от Конституцията на Република България право на убежище. По делото липсват доказателства в тази насока. По делото не са налице никакви доказателства и в насока подсъдимото лице да е преследвано поради своите религиозни, политически или други убеждения или пък да е преследвано заради дейности в защита на международно признати права и свободи. Безспорно и несъмнено е, че действията на подсъдимия са мотивирани от причини, които не попадат в обхвата на закрила на ЗУБ. По наказанието: Mатериалната норма на чл.279, ал.1 НК предвижда наказание "лишаване от свобода" до 5 години, с кумулативно предвидено наказание "глоба" в размер от 100 до 300 лева. При индивидуализация на наказанието, обосновано и законосъобразно, първият съд е взел предвид и отчел личната занижена обществена опасност на дееца, който не е осъждан, както и това, че деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност. Правилно и обосновано е съобразено и обстоятелството, че чистото съдебно минало на дееца не е представлява множество, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство за приложението на чл.55 НК. В този смисъл проверяващата инстанция напълно споделя правните изводи на РС-Варна, че следва да се определи наказание в условията на чл. 54 НК в размер от ТРИ ГОДИНИ "лишаване от свобода". Обосновано първоинстанционният съд е приел също, че са налице и формалните законови предпоставки за приложение на условното осъждане по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК, като е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от пет години. По отношение на кумулативно предвиденото наказанието глоба, въззивната инстанция приема, че същото не е определено правилно. Към датата на извършване на извършване на деянието /м12.2022г./ е била в сила нормата на 279, ал.1 НК в редакцията (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)преди изменението и с бр. 67 от 2023, която предвижда наказанието глоба да бъде определено в пределите от 100 лв до 300лв.В тази насока, настоящата инстанция, следва да измени така определеното наказание, като приложи закона, който е действал по време на извършеното деяние, като определи размера на определеното наказание глоба в рамките на предвидения законов минимум от 100 лева. По отношение на разноските: Въззивната инстанция, счита, че разноските възложени в тежест на подсъдимият са частично неправилни. Нормата на чл. 189, ал. 2 НПК сочи, че направените в хода на ДП разноски за преводач остават за сметка на органа, който ги е направил и в този смисъл незаконосъобразно, РС Варна е осъдил подсъдимия да заплати разноски в размер на 300 лв. за извършен превод в ДП. В останалата част присъдените разноски от 39, 13 лева направени по ДП са правилно и законосъобразно възложени в тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на осн. чл. 337, вр. с чл. 334, т. 3 от НПК