Решение № 5064 от 12.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 801/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Л. М. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], общ. [община], обл.Благоевград, депозирана чрез адв. П. Й., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. •, против Отказ с рег. № 314р-9848/29.04.2025 г. на Началника на Районно управление(РУ)-[населено място] при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Благоевград (ОД на МВР-Благоевград) за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за ловни цели, и е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Оспорващият твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че той е представил всички изискуеми по закон документи при входиране на заявлението си на 10.03.2025 г. и допълнено на 24.04.2025 г. за придобиване чрез закупуване на придобиване на късо огнестрелно оръжие за ловни цели, сред които и билет за лов. Сочи, че при липса на каквато и да е причина му е отказано придобиване на ловно оръжие. Иска отмяна на отказа като незаконосъобразен и издаване на исканото разрешение. Претендира и направените в производството разноски. Ответникът-началника на РУ-[населено място] не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Административен съд-Благоевград, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Л. М. К., с влязла в сила присъда от 17.09.2013 г., постановена от СГС по нохд № С-348/10, като член на организирана престъпна група е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2, вр. с чл.354а, ал.2, вр. с ал.1 от НК и е осъден за 4 г. ефективно лишаване от свобода(л.46).С Определение, постановено по нчд № 4132/19 по описа на СГС, влязло в сила на 11.12.2019 г. е допусната съдебна реабилитация (л.47). От 2023 г. Л. К. е ловец – притежава билет за лов № 449499(л.28), като от изявленията, направени чрез процесуалния му представител, става ясно, че има разрешително за притежаване на две дългоцевни ловни оръжия(вж. протокол, с.з. на 05.11.2025 г., л.58-гърба). На 10.03.2025 г. К. депозирал в РУ-[населено място] заявление по образец УРИ 314000-2497, с което поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие.Заявлението съдържало и декларация по чл.76 от ЗОБВВПИ, като приложил и документи, сред които и копие на билет за лов № 449499, със заверена валидност за 2025 г.(л.28).По искане на административния орган, оспорващият с допълнително заявление УРИ 314000-4362/24.04.2025 г. изложил допълнителни мотиви за исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие – „за хуманно доубиване на ранен дивеч при ловен излет“(л.16).По подаденото искане е извършена проверка, чиито резултати били отразени в Докладна записка с рег. № 314р-7547/31.03.2025 г. – установява се, че за оспорващия липсвали данни за принадлежност към престъпни групи, не поддържал отношения с лица, представляващи оперативен интерес, както и липсвали данни за употреба на упойващи вещества. Посочено е, че за К. е налице полицейска регистрация за извършена кражба по чл.194 НК и за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.с чл.354а, ал.2 от НК(л.19 и л.48 и сл.). На 29.04.2025 г. Началникът на РУ-[населено място] постановил отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие. Като мотив за отказа е посочено, че липсват основателни причини, обосноваващи по несъмнен начин издаването на исканото разрешение(л.15). Отказът е връчен на адресата на 30.04.2025 г.(л.15-гърба), а жалбата срещу същия е подадена на 14.05.2025 г. чрез РУ-[населено място] (л.2). От Удостоверение вх. №8812/2025 г. от 15.10.2025 г. на Териториално отделение-[населено място] при РП-Благоевград се установява, че срещу Л. К. към 14.10.2025 г. няма образувани досъдебни производства, нито повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства(л.51). Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на данните от представената административна преписка и въз основа на изискани писмени доказателства, свидетелство за съдимост, Удостоверение с вх.№ 8812/15.10.2025 г. на Териториално отделение-[населено място] и справка СУИП за Л. К.(л.46-л.51). При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, счита жалбата за основателна. Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.5, във вр. с ал.1 и чл.81 от ЗОБВВПИ, Началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност, включително за носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, или мотивирано отказва издаването му. Според чл.81, ал.1 от същия закон, заявлението по образец се подава до Началника на РУ на МВР по постоянен адрес на лицето. Видно от копието на личната карта на заявителя, съдържащо се в преписката, същият има постоянен адрес на територията на РУ-[населено място], [населено място], с оглед на което сезираният със заявлението административен орган се явява материално, териториално и персонално компетентен да издаде отказа. Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани материалноправните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са свързани с личността на заявителя ( т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1 ) и с целта, за която се иска разрешението (т.10).Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него – чл.76, ал.3 - 7, чл.77, чл.78, ал.1 и ал. 2, чл.78а, чл.79, чл.80, чл.81 и чл.81а от ЗОБВВПИ. В разглеждания случай заявителят е депозирал заявление по образец, към което е приложил изискуемите от закона документи. От последните се установява, че изискванията за издаване на разрешително за придобиване на оръжие, свързани с личността на заявител са налице ( т.1 -т. 9 на чл.58, ал.1 ).Л. К. е посочил и целта за исканото разрешение – за лов. Преценката за наличието на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ органът прави в условията на оперативна самостоятелност. Това не означава, че съдът не може да извърши контрол за нейната законосъобразност. Разпоредбата на чл.169 от АПК го задължава да провери не само дали органът е имал оперативна самостоятелност за вземането на дадено решение, но и дали я е упражнил законосъобразно. А за да стори това съдът е необходимо органът да изложи мотиви за своята преценка на целта по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и фактите на базата, на които ги е направил. В разглеждания случай такива мотиви липсват. Началникът на РУ-[населено място] изписал термина на законовото основание, съдържащо се в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ – „наличието на основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на исканото разрешение е отрицателна материалноправна предпоставка за разрешение за закупуване на оръжие“. Но въз основа на кой факт или факти е основан този извод, не е посочено и кое от изложените фактически обстоятелства се явява като причина за отказ, не става ясно. В оспорения отказ не е обективирано и изрично препращане към някои от документите, съдържащи се в административната преписка, за да се приеме, че излагането на мотивите на акта предхожда неговото издаване и мотивите се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС. При липсата на конкретно изложени мотиви в процесния отказ следва да се приеме, че административният орган се е произнесъл без да обсъди фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на вмененото му с чл. 35 от АПК задължение. Ето защо съдът приема, че оспореният акт е немотивиран, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, доколкото не са били налице посочените в него причини на заявителя да бъде отказано издаването на поисканото разрешение. Отказът следва да бъде отменен, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне по направеното от оспорващия искане, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение. Тук следва да се посочи, че при новото разглеждане на преписката няма пречка административният орган да достигне и до същия резултат, като отново откаже исканото разрешение, няма пречка да промени и изводите си, като издаде поисканото разрешение, но този свой извод същият следва да направи едва след като събере и оцени в цялост относимите към казуса факти и обстоятелства. За пълнота на изложението следва да се посочи още, че е в случая оспорващият е имал предходно издадено подобно разрешение, валидно и за 2025 г. В мотивите на оспорения акт никъде не фигурира подобна констатация от административния орган. Същият е разглеждал заявлението на Л. К. все едно той към момента няма издадено подобно разрешение и сезира Началника на РУ с подобно искане за първи път, а това в казуса е от значение, доколкото макар и да е в правомощието си да постанови отказ за издаване на поисканото разрешение, административният орган дължи самостоятелни мотиви и относно това каква е променената фактическа обстановка от предходно издаденото разрешение, спрямо настоящия момент, какъвто извод(мотив) в оспорения отказ също липсва. Отказът следва да бъде отменен, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне по направеното от оспорващия искане, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение – кои са конкретните съображения за издаване или за неиздаване на разрешение за придобиване на оръжие. Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващото лице сторените по делото разноски в общ размер на 610 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за производството и 600 лв. адвокатско възнаграждение. Последните следва да се възложат в тежест на ОД на МВР-Благоевград, в чиято структура попада административният орган. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, съдът