Решение № 6520 от 27.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12417/2024 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 Граждански процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по жалба с вх. № 55064814.06.2014 г., подадена от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П. – обезпечени кредитори по изпълнително дело № 20248630401123 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 и район на действие Софийски градски съд, срещу разпределение по чл. 469 ГПК, обективирано в протокол от 30.05.2024 г. за разпределение на постъпилите суми по изпълнително дело № 20248630401123 по описа на ЧСИ С.Х.. В жалбата се твърди, че проведеното разпределение е неправилно, а между взискател и длъжник се водел симулативен изпълнителен процес. Изпълнителното производство било образувано по молба на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД с приложено Удостоверение за пристъпване към изпълнение по банков кредит, който длъжникът обслужвал редовно. Поддържа се, че ЧСИ е изпратил до взискателя „Уникредит Булбанк“ АД съобщение за дължими такси по изпълнителното дело, но се стигнало до абсурдната ситуация самият длъжник „И.П.Я.“ ООД да плаща таксите. Твърди се наличието на предварително подготвено пълномощно на адвоката на длъжника с попълнен номер на изпълнителното дело и поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ била връчена направо на представителя на длъжника. От фактическа страна е посочено, че жалбоподателите са кредитори за стойността на дружествения дял на покойния им баща И. П.. С Определение № 2671 от 13.10.2021 по ч.гр.д. № 2912/2021 на Апелативен съд – София /САС/ било допуснато обезпечение-запор на сметки и възбрана имоти на „С.“ ООД. Въз основа на това били запорирани в „Уникредит Булбанк“ АД сметките на дружеството и за това на 13.10.2021 г. бил уведомен за наложения запор ЧСИ peг. № 863. По реда на чл. 18, ал.5 ЗЧСИ представителят на обезпечените кредитори уведомил банката-кредитор за претенциите на ищците. С последвало Определение № 1153 от 19.11.2021 по т.д. № 1878/2021 г., VI-11 с-в на САС било допуснато обезпечение и на исковете срещу „И. П.“ ООД, сред които мерки бил и запор на вземания по договор за наем спрямо „Е. ВН“ ООД (чийто правоприемник е „Ф.Г.“ ЕООД). По Молба с вх. № 61537/22.11.2021 г. по изп. дело № 3201/2021 на ЧСИ peг. № 863 бил наложен запор върху вземанията на „И.П.“ ООД спрямо „Е. ВН“ ООД – запорното съобщение било връчено на „Е. ВН“ ООД на дата 24.11.2021 г. Твърди се, че законният представител на „С.“ ООД и „И. П.“ ООД се договорил с „Уникредит Булбанк“ АД за осуетяване на наложените запори. С поредица от действия между „Уникредит Булбанк“ АД от една страна като кредитор и от друга страна от „С.” ООД като кредитополучател „И. П.“ ООД като солидарен длъжник, „И. П." ООД като солидарен длъжник, „Р.-Р“ ЕООД като солидарен длъжник и „И.П.Я.“ ООД като съкредитополучател било сключено споразумение за встъпване в дълг към Договор за комбиниран банков кредит № 00137/840/29.10.202 от 08.04.2022 г. Въпросното споразумение било сключено по отношение на Договор за комбиниран банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020г., по който на „С.“ ООД като кредитополучател е отпуснат банков инвестиционен кредит в размер на 33 000 000 лева (по който кредит банката е пристъпила към изпълнение по 3акона за особените залози). С това споразумение било договорено, че „И.П.Я.“ ООД встъпва освен като солидарен длъжник, но и става и съкредитополучател на неусвоените до момента суми по договора за кредит в размер на 33 000 000 лв. По този начин били осуетени наложените запори. Доколкото „И.П.Я.“ ООД е станало съкредитополучател, то първоначалният такъв „С.“ ООД е бил лишен от средства, които е следвало да получи по кредита. След постановяване на Определение № 1594 от 19.06.2023 г. по т.д. № 1676/2023 г. на СГС и по в.ч.гр.д. № 1676/2023 на САС, с което бе допуснато обезпечение на предявени искове по т.д. № 1882/2021 г. на СГС срещу „И. К.“ ООД- друг солидарен длъжник по договора за кредит, чрез налагане на запор на банковите сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, банката предприела действия за осуетяване изпълнението на влезли в сила съдебни актове като между нея, „И.К.“ ООД и „И.П. Я.“ ООД бил сключен договор за заместване в дълг от 10.11.2023 г. към Договор за овърдрафт № 222 /14.01.2013, в който договор отново всички средства, постъпващи по сметки на „И.К.“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, където имало наложен запор в полза на жалбоподателите, са пренасочени към „И.П. Я.“ ООД. Предвид изложеното единственият неосуетен запор е върху вземанията спрямо трето лице- „Е. –ВН“ ООД /с универсален правоприемник „Ф.Г.“ ООД/. По т.д. № 404/2023 на ОС- Бургас била назначена, допусната и приета, неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, която установявала, че всички задължения по Договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 г., които банката търси в изпълнителния процес се обслужват редовно. Съдържанието на експертизата потвърждавало това и не е имало никакви просрочени вноски. След изготвяне на експертизата, основното обезпечение на банката- хотелът, за който е отпуснат кредита, е построен, въведен в експлоатация и понастоящем този хотел генерира приходи. Търсената от банката сума не съответствала на погасителния план, от съдържанието на който било видно, че размерът на вноските бил такъв, че трудно могло да се стигне до кръгло непогасена сума от 1 800 000 лева, освен ако това не е сторено привидно само за нуждите на изпълнителния процес, чиято една единствена цел била да се накара третото задължено лице „Ф.Г.“ ЕООД да преведе събраните от него 3 416 495, 78 лв., което на практика би обезсмислило и наложения обезпечителен запор в полза на жалбоподателите. За кредитополучателите това значело, че биха се освободили от задължението си да плащат вноски до същия размер. Въз основа на изложеното е поискана отмяна на разпределение от 11.06.2024 г. предявено на дата 11.06.2024, по изп.д, № 20248630401123 по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863 и да бъде извършено ново разпределение, по силата на което средствата в общ размер на 3 416 495, 78 лева, постъпили от третото задължено лице „Ф.Г.“ ООД, универсален правоприемник на „Е.- ВН“ ООД, да останат заделени за присъединените по реда на чл. 459 ГПК взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., съгласно издадената в тяхна полза обезпечителна заповед, приложена по изп.д. № 20218630403201 по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Длъжникът по изпълнителното дело „И. П.“ ООД оспорва основателността на жалбата. Счита извършеното от съдебния изпълнител разпределение за правилно и законосъобразно, иска потвърждаването му. Претендира разноски. Взискателят „Уникредит Булбанк“ АД счита жалбата за допустима, но неоснователна. Твърди законосъобразност и правилност на извършеното разпределение. Иска оставянето й без уважение. ЧСИ С.Х. с район на действие СГС и с рег. № 863 счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага мотиви за правилността на извършеното разпределение. От фактическа страна съдът установява следното. Производството по изпълнително дело № 20248630401123 е образувано по молба на кредитора "Уникредит Булбанк" АД, в която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу „И. П.“ ООД за доброволното плащане на 1 800 000 лв. въз основа на представено удостоверение от регистъра на особените залози за вписано пристъпване към изпълнение. Към молбата е представено Удостоверение за вписвания за определен период № 2024031811340/18.03.2024 г, издадено от Агенцията по вписванията, в което е посочено, че на 02.11.2020 г. по партидата на дружеството е вписан особен залог в полза на „Уникредит Булбанк“ АД. Представени са и документите, свързани със сключването на особения залог, включително и Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2017 г., сключен между „И. П.“ ЕООД и „Е.-ВН“ ЕООД. Представено е Удостоверение от регистъра на особените залози за вписано пристъпване към изпълнение с per. № 20240316105557 на Централният регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на заложени вземания по Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650, срещу длъжника "И. П." ООД за събиране на сумата от 1 800 000 лв., за която е вписано пристъпване към изпълнение. В Сметка № 0000312265/04.04.2024 г. е посочено, че “Уникредит Булбанк”АД следва да заплати такси по чл. 26, т.1, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 66.00 лв. С платежно нареждане от 04.04.2024 г. „И.П.Я.“ ООД е заплатило таксата. На основание чл. 10, ал. 3 303 по изпълнителното дело е присъединено вземането на "Уникредит Булбанк" АД в размер на 29 603 981, 84 лева /разликата от съобщеното с декларацията по чл. 10, ал. 3 303 вземане в общ размер на 31 403 981, 84 лева и вземането от 1 800 000 лева, за което е вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ/. Това вземане било формирано от следните обстоятелства: на 28.03.2024 г., с Декларация по чл. 10, ал. 3 303 и Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650, "Уникредит Булбанк" АД е присъединил вземанията си от "С." ООД, "И. П." ООД, "И. П." ООД, "Р.-Р" ЕООД и "И.П.Я." ЕООД, възникнали по Договор за комбиниран банков кредит /инвестиционен и револвиращ/ № 00137/840/29.10.2020 г. и анексите към него, които вземания са обезпечени със залог върху вземания, съгласно Договор за особен залог върху вземане със залогодател "И. П." ООД, вписан в ЦРОЗ под акт № 2020110200650. Съгласно декларацията по чл. 10, ал. 3 303 вземанията на "Уникредит Булбанк" АД към 27.03.2024 г. са следните: 29 487 265.13 лева - редовна главница, 1 800 000 лева - изискуема главница, 15 925, 45 лева - изискуеми лихви, 100 791, 26 лева - такса управление, общо: 31 403 981, 84 лева. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника „И. П.“ ООД на 17.04.2024 г. На 19.04.2024 г. било връчено запорно съобщение на „Ф.Г.“ ООД, с което на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507 и чл. 508 ГПК е наложен запор върху вземанията /настоящи и бъдещи/ на залогодателя „И. П.“ ООД от „Ф.Г.“ ООД /универсален правоприемник на „Е.-ВН“ ООД – страна по договор за наем от 01.06.2017 г. за сумата от 1 847 130 лв. С Уведомление, входирано от съдебния изпълнител под № 42420/25.04.2024 г., "Ф.Г." ООД съобщава, че "И. П." ООД има вземания от "Ф.Г." ООД, предмет на особен залог в полза на "Уникредит Булбанк" АД, както и че върху същите има наложен и друг - обезпечителен запор по изпълнително дело № 20218630403201. Видно от Удостоверението от ЦРОЗ по партидата на длъжника има едно единствено вписване - на Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650. На дата 17.05.2024 г. третото задължено лице "Ф.Г." ООД е превело по специалната сметка на ЧСИ в "Уикредит булбанк" АД сума в размер на 2 910 283, 18 лева. На дата 20.05.2024 г. третото задължено лице "Ф.Г." ООД е превело по специалната сметка на ЧСИ в "Уникредит Булбанк" АД сума в размер на 506 212.60 лева. Общият размер на постъпилата по специалната сметка на ЧСИ сума е в размер на - 3 416 495, 78 лв. Въз основа на представена обезпечителна заповед, издадена на 19.11.2021 г. по търг. дело № 1878 от 2021 г., СГС, VI - 11 състав, т.о., въз основа на която е наложен обезпечителен запор върху всички вземания на „И.П.“ ЕООД от „Е.-ВН“ ООД и съобразно чл. 459 ал. 1 ГП К обезпечените кредитори И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., се смятат за присъединени взискатели, тъй като изпълнението е насочено върху предмета на обезпечение. На 11.06.2024 г. съдебният изпълнител е предявил на страните, включително и на жалбоподателите извършеното от него разпределение. В него е прието, че постъпилата по делото сума от 3 416 495, 78 лева е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на взискателите, поради което следвало да се приложат правилата за привилегиите. Прието е, че вземанията за разноски в изпълнителното производство за осъществяване на изпълнителния способ подлежат на предпочтително удовлетворяване преди вземанията на останалите взискатели, съобразно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Вземането на заложния кредитор "Уникредит Булбанк" АД е с привилегия по чл.136, ал.1, т. 3 ЗЗД пред вземанията за присъединилите на основание чл. 459 ГПК взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът приема, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение. При постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК. Поради това в обхвата на проверка не попадат обстоятелствата, отнасящи се до изискуемостта на вземанията по договор за банков кредит, обезпечен с процесното вземане. На това основание следва да бъде оставено без уважение направеното в жалбата доказателствено искане, тъй като същите се явяват неотносими към предмета на проверката. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал.3 на чл.136 ЗЗД /. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност - т.1-4 на ал.1 на чл.136 ЗЗД, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т.5 и 6 на чл.136, ал.1 ЗЗД последователност, а накрая - хирографарните кредитори. Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗЗД, ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; 2. /Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г./ вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3; 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка; 6. вземанията на държавата, освен тия за глоби. В настоящия случай на основание чл. 460 ГПК е извършено разпределение, тъй като изпълнението било насочено по отношение на запорирана сума, която е постъпила по изпълнителното дело след доброволно плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели /решение № 74 от 23.06.2021 г., постановено по гр.дело № 4150/20 г., по описа на Г.К., IV г.о. на ВКС/. Съдът установява, че по делото има четирима взискатели – „Уникредит Булбанк“ АД кредитор по заложно вземане, както и обезпечените кредитори И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Това обстоятелство правилно е съобразено от съдебния изпълнител. По делото е постъпила сума в размер на 3 416 495, 78 лв. Тя се явява недостатъчна за удовлетворяване на участващите в делото взискатели. Взискателят „Уникредит Булбанк“ АД има две вземания. Първото е в размер на 1 800 000 лв., а второто в размер на 29 603 981, 84 лв. или в общ размер на 31 403 981, 84 лв., обезпечението на присъединилите се взискатели е от по 17 000 000 лв. за всеки един от тях или общо 51 000 000 лв. Размерът на търсените суми е породило необходимостта от извършване на разпределение на постъпленията. С т.З на Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС прие, че вземанията на държавата, респективно на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени от взискателя такси /авансови, субсидиарни и пропорционални/ по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Такъв е и процесния случай. Вземанията за разноски в изпълнителното производство за осъществяване на изпълнителния способ подлежат на предпочтително удовлетворяване преди вземанията на останалите взискатели, съобразно разпоредбата на чл.136, ал. 1, т.2 ЗЗД. В Сметка № 0000312265/04.04.2024 г. е посочено, че “Уникредит Булбанк”АД следва да заплати такси по чл. 26, т.1, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 66.00 лв. Обикновени такси по ТТРЗЧСИ, платени от присъединените взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. - 336.00 лв. Неплатени обикновени такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ са в размер на 115 лв. Пропорционална такса по т.26 по ТТРЗЧСИ е в размер на 80 462.78 лв. Вземането на заложния кредитор "Уникредит Булбанк" АД е с привилегия по чл.136 ал.1 т. 3 ЗЗД пред вземанията на присъединилите се на основание чл. 459 ГПК взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Договорът за особен залог върху вземане е от 29.10.2020 г. и е вписан в ЦРОЗ на 02.11.2020 г. Обезпечителната заповед, издадена на дата 19.11.2021 г., респ. нейното налагане по образуваното изпълнително дело е след датата на вписване на Договора за особен залог /29.10.2020 г./, от който черпи права заложният кредитор, взискателя „Уникредит Булбанк“ АД и не може да му се противопостави. Въз основа на изложеното жалбата се явява неоснователна, а процесното разпределение правилно. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., III-B състав,