Решение № 10739 от 21.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 937/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „Индитекс Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Г. Д.“ № 12А, ап. 2, представлявано от управител Ф. ди Л., подадена, чрез адв. К., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030992400404785/29.01.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 34/15.04.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт. Сочи се, че изложените констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка. Оспорват се изводите на органа, че спрямо задълженото лице било налице системно неотктриване на адреса за кореспонденция – обстоятелство по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Твърди се, че в хода на проверката приходният орган е извършил само две посещения на адреса на управление на дружеството. Излагат се доводи, че в случай, че на 18.01.2024 г. представители на НАП са посетили посочения адрес, то неминуемо биха осъществили контакт с лица, тъй като в офиса им ежедневно работят счетоводители, водещи счетоводството на дружеството. Оспорва се и обстоятелството, че приходният орган изобщо е осъществил проверка на 18.01.2024 г., тъй като проверката е възложена с резолюция на 25.01.2024 година, като се сочи, че към доказателствения материал е приобщен протокол № 1872374/18.01.2024 година. По отношение на двете реални посещения на 26.01.2024 г. и 29.01.2024 г. се излагат съображения, че е имало лице за контакт на адреса – счетоводителката на дружеството, която обаче към 26.01.2024 г. не е разполагала с изрично пълномощно. Жалбоподателят твърди, че незабавно са предприети действия от негова страна и е осъществен контакт с органите по приходите, като са представени писмени обяснения относно отсъствието от адреса на управление на 26.01.2024 година, както и пълномощно за представителство, заверено в Посолството на Италия на 29.01.2024 година. Оспорва, че органите по приходите са издирвали дружеството продължително и системно, тъй като посещенията са извършени в два последователни дни. Позовава се на разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ДОПК като сочи, че не може да се очаква всеки работен ден през цялото работно време да има човек в офиса на дружеството. В жалбата се твърди, че освен адреса за кореспонденция дружеството е посочило за контакт електронен адрес и телефон. Сочи се, че органите по приходите само формално са изпълнили задължението си, без да положат необходимото усилие, за да открият представител на дружеството. Излагат се доводи, че с решението на Директора на Дирекция ОДОП се въвеждат нови основания за дерегистрация, а именно чл. 176, ал. 6 от ЗДДС. Оспорва се и изводът, че е налице пълна липса на съдействие от страна на жалбоподателя. С оглед изложеното се иска отмяна на оспорения административен акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в същата съображения. Излага доводи, че не са налице предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за постановяване на акта за дерегистрация, тъй като дружеството има офис, в който се води счетоводната му отчетност. Оспорва, че са били извършени три проверки, както е посочено в акта, и по-специално тази, извършена на 18 януари. Счита, че има разминаване в датата, посочена в приложния протокол по преписката, както и сочи, че при извършване на проверките са установени лица. Излага доводи, че на вратата за контролиран достъп има посочен телефон и при полагане на необходимото усилие от органите по приходите, биха могли да намерят представител на дружеството. Твърди, че не е налице системност в неоткриването на лице на адреса, посочен за контакт, тъй като реално извършените проверки са в два последователни дни, в един месец. Сочи, че органите по приходите са можели да потърсят жалбоподателя на посочения имейл адрес или телефон. Излага доводи, че в Решение № 34/15.04.2024 г. има посочено ново основание за обосноваване на необходимостта от дерегистрация – чл. 176, т. 6 от ЗДДС. Твърди, че административният орган е използвал информация, събрана при проверка от 2022 г., която е извършена на други адреси на жалбоподателя, с което е нарушил закона. С оглед изложеното моли обжалвания административен акт да бъде отменен и да се присъдят на жалбоподателя сторените по делото разноски. Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Сочи, че оспореният акт за дерегистрация съдържа разписаните в закона реквизити и в него са изложени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на акта за дерегистрация по ЗДДС, както и потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид твърденията на страните, фактическите и правни основания за издаването на обжалвания акт и приложените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е депозирана в законоустановения четиринадесет дневен срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна между страните не е спорно, че „Индитекс Интернешънъл“ ЕООД е основано на 06.03.2003 г., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 16.06.2008 г. и регистрирано по ЗДДС на 01.12.2010 година. Основанието за вписване на дружеството е „по избор, независимо от облагаемия оборот“. От основаването на дружеството до 28.01.2020 г. едноличен собственик на капитала и управител е Е. П., след тази дата собственик на дружеството става Ф. ди Л., гражданин на Италия. Органите по приходите са установили, че на 28.01.2020 г. седалището и адресът на управление на дружеството са променени на гр. Варна, [улица], а считано от 16.12.2022 г. е извършена нова промяна – гр. Варна, ул. „Д-р Г. Д.“ № 12А, ап. 2. На 22.11.2010 г. пред НАП е деклариран електронен адрес за кореспонденция [електронна поща], като на 05.02.2024 г. /след издаване на процесния акт/ е деклариран още един електронен адрес за кореспонденция – [електронна поща]. Приходната администрация е установила, че след 15.03.2012 г. дружеството няма назначени по трудови договори лица, както и не е установена реално осъществената от лицето дейност. Установено е, че след 22.08.2022 г. жалбоподателят не разполага с банкова сметка в страната. Няма въведени в експлоатация електронни касови апарати с фискална памет. За периода от м. 09.2014 г. до 08.2021 г. „Индитекс Интернешънъл“ ЕООД е подавало нулеви справки декларации по ЗДДС /с изключение на д.п.м. 04.2018 г. – съдържащи данни за освободени доставки/. От м. 09.2021 г. и до момента в подадените от дружеството СД по ЗДДС се съдържа информация за извършени ВОП/услуги по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС, ВОД, доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, както и получени доставки без данъчен кредит. Органите по приходите са приели, че за посочения период жалбоподателят не декларира данък за внасяне или възстановяване. В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. и 2021 г. е декларирана данъчна загуба, а за 2019 г. и 2020 г. не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За 2022 г., след приспадане на загуби от предходни години, е декларирана данъчна печалба и на 17.10.2023 г. дружеството е заплатило корпоративен данък в размер на 8778, 32 лева. С резолюция за извършване на проверка № П-03000322183178-0РП-001/17.10.22 г. /л. 31-32 от преписката/ е възложено извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на жалбоподателя. На 25.10.2022 г. е изготвено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /л. 33-34 от преписката/, изпратено на декларирания електронен адрес – [електронна поща] /л. 35 от преписката/, но не е потвърдено като получено. От органите по приходите са направени две посещения на всички декларирани от дружеството адреси: гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 8; гр. Варна, [улица], офис 312; гр. Варна, [улица], но лицето не е открито. Действията са обективирани в протоколи с №№ 1535271/03.11.2022 г., 1535272/04.11.2022 г., 1535273/11.11.2022 г., 1535274/22.11.2022 г., 1535275/23.11.2022 г. и 1535276/28.11.2022 г. /л. 36-41 от преписката/. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на 14.12.2022 г. /л. 42-43/ и до приключване на проверката на 18.04.2023 г. „Индитекс Интернешънъл“ ЕООД не е представило изискваните документи, справки и писмени обяснения. Проверяваното лице не е предоставило достъп до счетоводната и търговската документация, не се е явило пред НАП, за да представи на органите по приходите изисканите документи. Инициирана е проверка за наличие на основания за дерегистрация, възложена с резолюция за извършена проверка № 032692400133052/15.01.2024 г. /л. 1 от преписката/. В хода на проверката органите по приходите са извършили три посещения на декларирания от жалбоподателя адрес за кореспонденция – гр. Варна, ул. „Д-р Г. Д.“ № 12А, ап. 2. При извършване на посещенията не е осъществен контакт с представляващия дружеството или упълномощено от него лице. Действията на приходната администрация са описани в протоколи с №№ 1872374/19.01.2023 /л. 2-7 от преписката/, 1873142/26.01.2024 г. /л. 8-14 от преписката/ и 1873143/29.01.2024 г. /л. 15-20 от преписката/. Органите по приходите са установили, че при посещението на 26.01.2024 г. е осъществен контакт с Т. Я., служител на „ПРК Счетоводство и консултации“ ЕООД, която не разполагала с представителна власт. При посещението на 29.01.2024 г. е осъществен контакт с Д. С., служител на „Абичи“ ЕООД, която е декларирала, че в офиса се съхраняват документи на „Индитекс Интернешънъл“ ЕООД, но не разполага с пълномощно да представлява дружеството. С. е представила незаверени писмени обяснения от управителя на дружеството – Ф. ди Л. /с превод от италиански/, в които е посочено, че същият е в чужбина и след седмица може да представи пълномощно, с което да бъде представляван /л. 8 от преписката/. При така установената фактическа обстановка органите по приходите са приели, че на проверяваното лице следва да бъде прекратена регистрацията по ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС, поради установеното обстоятелство по чл. 176, т. 1 от ЗДДС – лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК, във връзка, с което е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030992400404785/29.01.2024 г. /29 от преписката/. В акта е посочено, че датата на дерегистрация е датата на връчване на акта. Същият е връчен по електронен път на декларирания от дружеството електронен адрес – [електронна поща] на 01.02.2024 година /л. 27 от преписката/. Дружеството е обжалвало процесния акт по административен ред. С Решение № 34/15.04.2024 г. Директорът на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Варна е потвърдил акта за дерегистрация. В решението си административният орган е отхвърлил възраженията на дружеството за липса на продължителност и системност при посещенията на посочения адрес за кореспонденция, като е приел, че освен трите посещения на посочения адрес при проверката за дерегистрация, са извършени общо шест посещения на различни адреси при извършване на проверката, приключила с Протокол № 03000322183178/18.04.2023 година. Административният орган е приел, че се касае не за еднократно, а за системно ненамиране на адреса и това обстоятелство е безспорно и трайно установено. В решението е посочено също, че при извършените посещения на настоящия адрес на дружеството са установени лица без представителна власт. По отношение на представеното пълномощно с жалбата, с което е упълномощен К. К., органът е приел, че на адреса са установени различни лица от упълномощеното, поради което безспорно е доказана невъзможността жалбоподателят да бъде открит на адреса за кореспонденция. По отношение на възраженията, че на приходната администрация е предоставен електронен адрес за кореспонденция директорът на Дирекция ОДОП – Варна е счел, че потвърждаването на получена кореспонденция по електронен път, за разлика от откриване на лицето на адреса, е обстоятелство, неотносимо към фактическия състав на чл. 176, т. 1 от ЗДДС, тъй като нормата препраща изрично към чл. 28, ал. 1 от ДОПК. Във връзка с връчването на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК и непредставянето на изисканите документи е преценено, че са налице основанията по чл. 176, т. 6 от ДОПК. Решението е връчено на дружеството по електронен път на 15.04.2024 г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 17 от делото/. От ответника по делото са представени следните доказателства: Заповед № 4785/17.04.2024 г., с която на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Варна е разрешено използването на 4 дни отпуск. Заповед № ЗЦУ-ОПР-10/14.03.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която А. К. е определена да изпълнява правомощията на директор дирекция ОДОП – Варна при отсъствие на титуляря. Удостоверение за извършено връчване по електронен път на процесното решение /л. 17 от делото/. С допълнителна молба от ответната страна са представени също копие на Протоколи за посещение на адрес с №№ 1872374/19.01.2023 г., 1873142/26.01.2024 г., 1873143/29.01.2024 г. и 1873050/31.01.2024 г., както и Резолюция за извършване на проверка № 032692400133052/15.01.2024 г., с направено уточнение, че в Акт за дерегистрация по ЗДДС е допусната техническа грешка и вместо 15.01.2024 г. е записано 25.01.2024 година. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Оспореният акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден от органи по приходите по реда на чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават административното производство и да водят до отмяната му. Актът за дерегистрация, видно от материалите по административната преписка, е подписан с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ. В случая оспореният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му. В контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен ред Акт за дерегистрация за съответстващ на законовите изисквания за форма на административния акт по чл. 120 от ДОПК. Съдът намира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения. По материалната законосъобразност съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията по ЗДДС е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС санкционира с прекратяване на регистрацията по ЗДДС задълженото лице, когато то не бъде открито на адреса за кореспонденция, който е декларирал. В случая посещението на адреса за кореспонденция е удостоверено с протоколи, които са съставени по реда на чл. 50 от ДОПК. Същите обаче съдът намира, че не са достатъчни, за да удостоверят, че приходните органи са извършили задълбочена проверка на възможностите лицето да бъде открито на декларирания от него адрес. Проверките са извършени в кратки срокове – в рамките два последователни работни дни, съответно на 26.01.2024 г. и на 29.01.2024 г., поради което не може да се направи извод за продължителност и системност на отсъствието. Макар и в акта за дерегистрация и в потвърждаващото го решение да е посочено, че са извършени три проверки, съдът приема, че това остава недоказано в настоящото производство. По преписката е представен протокол за извършена проверка с № 1872374 от 19.01.2023 г. /л. 44 от делото/, в акта за дерегистрация органите по приходите са посочили, че е извършена проверка на адреса на дружеството на 18.01.2024 г., а в решението на директора на Дирекция ОДОП – Варна е прието, че проверката е извършена на 19.01.2024 година. С оглед посочването на различни дати в три различни документа настоящият състав на съда счита, че по делото остава неизяснена първата дата на извършване на проверка. Горният извод не се опровергава дори да се приеме, че ръкописното изписване на номера на протокола /л.44 от делото/ да е 18.01., тъй като в потвърждаващото решение решаващият орган е посочил дата на извършване на проверка - 19.01.2024г. Отделно от това едва в хода на съдебното производство във връзка със заявените с жалбата възражения за разминаване в датите и след уточнение от процесуалния представител на ответника се установи, че в Акт за дерегистрация по ЗДДС е допусната техническа грешка и вместо 15.01.2024 г. е записано 25.01.2024 година. Не се установи тази техническа грешка да е отстранена по предвидения в процесуалния закон ред. Основателно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ДОПК, която предвижда едва при отсъствие повече от 30 дни от адреса за кореспонденция да се упълномощава лице, на което да се връчват съобщения. Това изискване в случая не е изпълнено, тъй като от представените доказателства, на първо място изобщо не става ясно кога е извършена първата от трите проверки, а последващите две проверки на адреса на жалбоподателя са направени в рамките на два последователни работни дни. Въпреки, че изискването за системност не е изрично поставено като условие, то следва от целта на закона – въвеждане на дерегистрацията по инициатива на органа като санкция за извършено нарушение. Ето защо ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с такава продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. Системността на нарушението подлежи на преценка във връзка със спазване принципа за съразмерност, доколкото налаганата принудителна мярка следва да засяга правата и законните интереси на данъчния субект в степен не по-голяма от необходимото за постигане целта на закона – чл. 6, ал. 2 от АПК. Именно затова, когато действа при условията на оперативна самостоятелност, органът по приходите следва да прецени цялостното поведение на ревизирания субект, а не да цели формално изпълнение на правомощията си. Предвид, че в настоящия случай задълженото лице е юридическо лице, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК адресът за кореспонденция за местните юридически лица е адресът им на управление. В същото време пак в същата правна норма, озаглавена „Адрес за кореспонденция“, в ал. 2 се съдържа и възможност при деклариран електронен адрес дружеството да бъде уведомявано от приходните органи и на електронен адрес. Законодателят не сочи конкретно, какви съобщения могат да се изпращат на електронния адрес. Установява се, че систематично разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 1 и 4, чл. 30, ал. 5 и 6 и чл. 32, ал. 1 и 5 от ДОПК се свързват с адреса за кореспонденция, респ. електронен адрес, ако такъв е деклариран от задълженото лице, поради което се обосновава извод, че приходните органи при проявена активност, използвайки и електронния адрес, са могли да осъществяват връзка с представител на дружеството за физическа проверка. Категорично по делото е установено, че електронният адрес е заявен и при вписване на дружеството в Търговския регистър и приходната администрация е разполагала с него, предвид факта, че процесният акт за дерегистрация е връчен на жалбоподателя по електронен път /л. 27 от преписката/. Ето защо, съдът приема, че приходната администрация е имала възможност по електронен път да съобщи на дружеството-жалбоподател, че следва да осигури представител на адреса за кореспонденция, когато е необходимо да се извърши физическо посещение, какъвто е настоящият случай /виж Решение № 14855 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2020 г./. Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай органите на НАП са изпълнили формално задълженията си, без да положат необходимите усилия, за да открият представител на дружеството. Ето защо съдът намира, че не са били налице предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС и оспорваният акт е издаден при липса на основание за това. По отношение на посочените едва в решението на горестоящия административен орган основания за дерегистрация по чл. 176, т. 6 от ЗДДС, следва да се посочи, че в производството по чл. 155 от ДОПК, решаващият орган е инстанция по същество и като такава по принцип може да допълва мотивите за издаване на оспорения първоначален акт, но само когато изводите са въз основа на същите факти, а в случая не е така. Директорът на дирекция ОДОП – Варна се е позовал на данни от друго производство, за да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 176, т. 6 от ЗДДС, като доказателства в тази насока не са приложени по преписката при издаване на акта, нито тези факти са обсъдени в акта за дерегистрация. Липсата на мотиви акта, дори при формалното наличие на фактическия състав по чл. 176, т. 6 от ЗДДС, препятства проверката от решаващия орган и от съда в хода на това производство относно това дали правомощието за дерегистрация е упражнено в съответствие с целите на закона, преследвани с разпоредбата на чл. 176 и сл. от ЗДДС – предотвратяване на данъчни измами, и представлява самостоятелно основание да се приеме, че атакуваният акт е незаконосъобразен. Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е принудителна административна мярка, чието прилагане е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, поради което органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането и да мотивира преценката си за това. Когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС, той действа в хипотезата на оперативна самостоятелност, което от своя страна изисква не само в акта да се изложат мотиви относно необходимостта от прилагане на мярката, но и такива относно приложението на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Предвид изложеното, при така събраните по делото доказателства се установи, че оспореният акт е издаден при липса на материалните предпоставки на закона за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС, поради което жалбата следва да бъде уважена, а обжалваният акт и решението, с което е потвърден, следва да се отменят. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се заплатят сторените по делото разноски в размер на 50, 00 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото. Водим от горното, съдът